Горан Брегович отново в България Албена Безовска



Дата16.11.2017
Размер63.54 Kb.
Размер63.54 Kb.

Горан Брегович отново в България


Албена Безовска

Горан Брегович изнесе голям концерт в зала №1 на НДК. На 17 септември – Деня на София, чухме пълния състав на неговото шоу – Духовия оркестър за сватби и погребения, съставен от народни музиканти, класически струнен оркестър (13 души), академичен мъжки хор от Белград и три солистки–народни певици, сред които Васка Янковска, оригиналната изпълнителка на “Едерлезе”. Диригент на програмата е един колоритен и изключително талантлив музикант - Огнян Радивоевич, който освен това пее и свири на народни ударни инструменти. През цялото време на сцената с гласа си и със своята китара беше и Горан Брегович – познат в миналото от сръбската рок-група “Бело дугме”, автор на музиката към нашумелите филми “Аризонска мечта”, “Циганско време”, “Кралица Марго”, “Ъндърграунд”...



“Какво е според вас бъдещето на Балканите?”- беше един от първите въпроси, с които журналистите посрещнаха Горан Брегович на летището в София. ”Само концерти!” – с чувство за хумор и добро настроение отговори звездата. “А как бихте обяснили това, че българската публика толкова много ви обича?” Още един светкавичен отговор: “Мисля, че съм го заслужил.”

Ето и още цитати от записаното на аерогарата:
”Аз съм един от вас, един от вашите композитори. С радост "крада" от българската народна музика.“
Запитан дали ще продължава да пише музика за филми, Брегович отговори: “Не! Беше време, когато доста писах филмова музика, но това е минал период. Сега бих работил само над музика за мой филм. В момента подготвям такъв – сюжетът е познат. Взет е от “Кармен”. Толкова засега!”
**********



От летището Горан Брегович бе придружен до Министерство на външните работи - за среща с министър Соломон Паси. Той му подари автомат “Калашников” – шеговит намек за едно от най-популярните му парчета, една от “запазените марки” на “Ъндърграунд“. “Не съм имал много срещи с политици, но е хубаво когато политиците обръщат внимание на хората на изкуството. Казах на българския министър, че понякога това, което в политиката е сложно, в музиката става просто. С музиката постигаме неща, за които в политиката трябват години” - обобщи композиторът.
Преди интервюто, което Горан Брегович даде специално за Musica21net, искам да ви разкажа за още една среща в натоварената програма на известния музикант, която остана встрани от вниманието на пресата и електронните медии. Тя се състоя 10 минути преди концерта, а наоколо просто нямаше журналисти. Кметът на столицата г-н Стефан Софиянски дойде пред гримьорната. След като размениха няколко думи, градоначалникът подари на Брегович красива икона по случай Деня на София. Ще добавя, че според думите на г-н Софиянски, шоуто на Брегович е специалният подарък, който беше поднесен на столичани по повод празника.

И още една подробност – не бяха много колегите, успели да получат възможност за лична среща. Няколко вестникарски и ТV екипа си тръгнаха разочаровани. Достъп до звездата получиха националните медии: БНТ, Нова телевизия, БНР. Интервюто, което Горан Брегович даде за Musica21net дължим на г-жа Мария Ранков, която е едновременно менажер и PR на Брегович. Тя ми оказа пълно съдействие – аз бях единствената, която разговаря с музиканта в гримьорната му. Вероятно поради факта, че въпросите, които й предоставих предварително бяха преведени на сръбски език – това пък е заслуга на преводачите от “Предавания на сръбски език” на Радио България.

За Горан Брегович чухме още когато четири българки пяха в записите за “Ъндърграунд”. Всъщност няколко години преди това – покрай саундтраците за “Кралица Марго” и “Аризонска мечта”. Българската народна музика беше направила своята “пътека” в съзнанието на европееца. Вече бяха популярни Ансамбъл “Филип Кутев”, “Северняшки”, “Пирин”. Марсел Селие беше издал “Мистерията…”. И тъкмо когато интересът към българската традиционна музика отмина апогея си, Брегович се прочу с балканските си музикални идеи, в които се включваха съвсем преки интонационни заемки от нашето патриархално наследство. Ето защо съвсем спокойно можем да твърдим, че той направи много за популяризирането на балканската и в частност – българската народна музика. Може да се каже, че създаде своеобразна мода, чието логично продължение е толкова актуалната днес “етно” или World- вълна.

**********



Какво мислите за музикантите, които спекулират с тази мода и подобно на гратисчии се возят на вашия влак?- беше първият въпрос, който му зададох.
– Мисля, че за първи път в историята присъстваме на подобен процес - малките култури влияят на големите. И това е в световен мащаб. За мен е наистина велико това, че хората по света се интересуват от нашата музика. Дори от композитор като мен, който идва от малка музикална култура. Няма значение, че някои музиканти понякога ме копират. По-важно е да се говори за Балканите, хората да ни познават откъм тази ни страна. Няма значение кой го прави. Дори да имитира вече познати неща. Кой ли би разбрал, ако не е от тази част на света! Друго е по-значимо - нека се чува, че тук на Балканите има и духовен живот, има култура… Аз не знам по-добър начин хората да се опознаят от този – да опознаят и обикнат културата на другия. И нека да уточним нещо - вие бяхте първи! Да не забравяме, че музиката на Балканите стана известна от “Мистерията на българските гласове” – т.е. от вас. Познават ви в Япония, Корея, в цяла Европа… Толкова компактдискове с вашата музика са в домовете на хората по света! Аз самият съм “откраднал” много теми от народната ви музика. Затова може да се каже, че съм един от вас, един от вашите, от местните композитори.”

Освен че с удоволствие пише музика върху български мелодии, Брегович много харесва българското вино и често си поръчва любими марки от него дори в Париж. Какво друго му допада в България?


– Това е едно от най-любимите ми места. Идвах тук още преди около осем години, когато работех над музиката за “Ъндърграунд” (част от записа е осъществен в “Балкантон”). Тук срещнах за първи път моите певици. Людмила Радкова беше бременна в девети месец, когато участва в записа и изпя доста тежка програма. В последното ми турне имам две български певици – Людмила и сестра й Даниела, както и една македонска певица. Години вече сме заедно. Те са толкова сладки, толкова хубаво е да работя с тях. Познавам семействата им, те са вече част от моя професионален живот. Носиите, с които се явяват на сцената са автентични български женски облекла от миналото. Наричам ги “моите български кукли”, защото наистина изглеждат така. За мен е специално преживяване да съм в България, защото именно тук всички могат да разпознаят голяма част от темите в музиката ми. Навсякъде другаде по света ме схващат като екзотичен композитор, а тук съм като у дома си. Освен това, когато говоря на сръбски, вие ме разбирате. Това е като да съм непрекъснато сред близки хора.”
**********

Нека припомним, че в записите за”Ъндърграунд” участваха четири наши певици – Снежана Борисова, Лидия Дакова, Людмила и Даниела Радкови. Те пътуваха с Брегович и неговата програма от филмова музика в Белгия, Франция, Холандия, Дания, Бразилия, целия Балкански полуостров и къде ли не още… Междувременно шоуто претърпя промени – поради интереса на публиката Брегович “засили” балканския акцент. Свидетели на това станахме и ние – присъствалите на концерта в НДК. Обновената зала №1 в беше препълнена до последното място. Публика имаше дори по стълбите. Въпреки това стълпотворение имаше и десетки младежи, които намериха място за танци (разбирайте за кючеци). Никога не съм предполагала, че на едно място могат да бъдат събрани елитни музиканти, театрални и кинотворци, заедно с изкусни тийн-фолк-танцьори (отново разбирайте танцьори, които добре работят с тазобедрената област). Въпреки физиологичното схващане за музиката, този пласт от аудиторията изслуша с внимание класическите пиеси от “Кралица Марго”, “Аризонска мечта” и дори “Ъндърграунд” с участието на великолепния мъжки хор и струнния оркестър. Този академизъм може би беше реверанс към сериозната интелектуална публика, неподвластна на екзалтацията, която донесоха новите ориентализми в програмата – кючек до кючека, без никакво изключение.

В края на концерта градусът се качи до възможния максимум – екзалтирани викове, аплодисменти, които не стихнаха по време на бисовете, продължили половин час. Безпаметни танци, пеене, крясъци, сълзи…

Много почитатели има музиката на Брегович у нас. Може би една от причините за това е, че тя е изпълнена с цитати от български народни песни. Със сигурност – по-незначителната. Или по-скоро това е “началният тласък”. Другото е добре трасираната “фолк-магистрала” в съзнанието на голяма част от младото поколение. Музиката на Брегович просто е много по-качествена от това, което тези слушатели са свикнали да чуват от СД и видео-канали. “Висококачествена чалга” – е може би едно доста сполучливо определение за новите неща в програмата. Ако изобщо Брегович някога е чувал за нашите вълнения в тази посока. Заедно с това не можем да отречем невероятния му усет да съчетава традиция и съвременност, академизъм и архаизъм, като смесва гласове и инструменти - без стилови и времеви предразсъдъци и професионални ограничения. Гледала съм няколко видеозаписа на програми, представени в различни точки на света. За първи път обаче чух Брегович да пее толкова много. При това наистина вдъхновено и със специално посвещение – към българските си слушатели. “Ринги, ринги, рае”, “Расли тикви…” и какво ли още не в този интелигентно забъркан балкански звуков гювеч.



Италия беше страната, от която Брегович долетя тук. След София го очакваха френските му почитатели с концерт “на живо” в Париж.
**********

“Да им имаме проблемите!” – това е шеговита парафраза на отговор, получен в края на интервюто ми с него. Разбира се – на въпрос, зададен с чувство за хумор. И въпреки че пред журналистите Горан Брегович упорито избягваше да говори за световната политика и за положението на Балканите, когато го запитах какво е според него “Балканската мечта”, той я сравни с “Американската….”?

– “Мисля, че ако имаме някаква мечта, сравнена с американската, то това е да имаме техните проблеми! Защото днес ние се занимаваме с неща, които при тях са отминали преди сто години. Те дори не си спомнят за етапите, които ние преживяваме сега. Въпреки това мисля, че светът върви към по-добро. Балканите – също. Ако погледнем какво беше преди няколко години – война, омраза, разрушения… Сега е друго. Земята е хубаво място – дори днес е много по-хубава, откогато и да било. Аз съм оптимист за бъдещето. Не само на Балканите, но и на целия свят!”

*Със съгласието на М21net интервюто с Горан Брегович е излъчено на вълните на Радио България на сръбски език.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница