Граматически средства



Дата03.05.2017
Размер20.69 Kb.
Размер20.69 Kb.

Граматически средства


Вътрешна флексия – тя е начин на граматическо изразяване, който се осъществява чрез изменение на звукове в корена (основата) на думата. Това граматично средство е широко застъпено в семито-хамитските езици:

KTB – katib – пишещ, секретар QTL – qatala – той уби

кitab – книга qatila – той е убит

kutub – много книги qutila – той беше убит

Вътрешната флексия е застъпена и в някои индоевропейски езици, среща се и в български език, но рядко:

тека – изтичам бера – избор – избирам

В германските езици се използват определени редувания на фонеми под общото название умлаут, преглас или вокална инфлексия, за различаване на формите на единствено и множествено число при някои съществителни имена. Умлаутът засяга корена на съществителното име и се изразява в замяна на задна гласна с предна под влияние на съседен афикс:

Mutter – Mütter

Gast – Gäste

Vater – Väter

Друг вид вокално редуване е познато под името Ablaut (алофония), отглас. Аблаута е присъщ на германските езици и служи за образуване на глаголни форми и за словообразуване:

rufen – rief – gerufen

begin – began – begun

meet – met – met

Служебни думи:


  • Предлози – служат за изразяване на темпорални, локални, посесивни, референциални, модални и други отношения.

  • Следлози – изпълняват сходна на предлозите функция, намират се в постпозиция (стоят след думите) и са рядко явление в индоевропейските езици.

  • Съюзи – свързват думи или изречения и означават отношения на съчинение или подчинение.

  • Частици – неизменяеми служебни думи, имат модално значение.

  • Член – различава по признака определеност – неопределеност.

  • Думи за изразяване на степен.

Словоред

Словоред е разположението на думите в изречението, чрез него могат да се изразят следните отношения:



  • субект – обект

  • субект – предикат

  • атрибутивни отношения

  • съдържащо – съдържание

Композиция – състои се в съединяването на две или повече морфеми в една сложна дума. Съществуват следните връзки:

  • съчинителна

  • подчинителна

Суплетивизъм – своеобразен способ, характерен за индоевропейските езици, но с е среща и в други езикови семейства. Състои се в използване на разнокоренни или разноосновни образувания за предаването на различни граматични форми на една и съща дума. Наблюдава се в микросистемите на глаголите, съществителните, прилагателните и числителните имена и местоименията. Това граматично средство служи за изразяването на:

  • лице, число, време, наклонение и вид при глагола;

  • форми на личните местоимения (аз – мене – ми – ме);

  • множествено число (човек – хора);

  • естествения род на някои съществителни (брат – сестра);

  • степени за сравнение (хороший – лучше; good – better – best)

Ударение и интонация

Редупликация (повторение, удвояване)



Падежи и други…

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница