Характеристика на наказателното право



страница3/11
Дата01.02.2017
Размер2.08 Mb.
Размер2.08 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

4/ конкретното съдържание на помагачествонто може да бъдае най-различно- зависи от характера на улесняваното пристъпление и възприетия от извършителя начин за осъществяването му. Характерни прояви:

а/ “Интелектуално помагачество” –даване на съвети и разяснение относно начина на действие , обстановката , особеностите на обекта, неговате охрана и т.н., окуражаване на извършетеля , след като вече евзел решение да извърши определено прастъпление –включително чрез обещаване за даване на помощ след деянито –напр.чрез прикриване лично него и престъплението.

Б/ “Физическо помагачество”-набавяне средства, пригаждане или изготвяна не оръдия и съоръжения, отстроняване на различни спънки-материални препятствия, отклоняване на охраната.

Своеобразно помогачество представлява учястието заедно с извършителя в дейност по непосредственото осъществяване но престъпление , изискващо особено качество/ нопр. Длъжностно военно/ , каквото лицето за разлика от извършителя не притежава.

5/ Наказуемостта на помагачеството , като форма на съучастие е обослувена от изпълнението на престъплението , за олесняване на което , го дапринася.

Субективни особености-необходим е умисъл у помагача, че със своята проява улеснява извършването от другиго на конкратно определено умишлено престъпление-нещо, което помагачът най-често пряко иска , а в отделни случаи той само съзнателно дапуска т.е. както при пряк, така ипри евентуален умисъл. Обикновено у помагача и извършителя съществува общност на умисъла-резултат на предварително или случайно , изрично или мзълчаливо съгласуване на проявите.

ІІ. Наказуемост на съучастниците-чл.21/1/ НК

“ Всички съучастници се наказват снаказанието предвидено за извършено престъпление като севземат впредвид характерът и степента на тяхното участие”.

По този начин НК установява две принципни положгения относно наказуемостта на съучастниците, дадени в една цялостна разпиредба:

1/ наказанието на всеки сеу определя в рамките на предвиденото за извършеното пристъпленвие –свързано с факта, че проявата на всеки съучаастнеик е необходим елемент от съвкупната дейност поосъществяване на престъплението.

2/ наказанието на всеки в тия рамки зависи:

а/ от характера на участието- определя се от вида на съучастническа дейност-извършителство подбудителство, помагачество.

Б/ от степента на участието- това е вече конкретен въпрос, който зависи от конкретния каузален принос на съучастника в задружаната престъпвна дейност.

По начало всичики извършетели, подбудители ипомагачи носят отоговорност по нормата относно престъплението, в осъществяванетго на което те са участвали. Възможни са обаче известни усложниения и отклонения:

1/Ако извършителя осъществи нещо повече ото това, към което е бил подбеден или подпомогнат , другите съучастници носят отговорност само за онова, което е включено в техния умисъл, но не иза “ ексцеса”.

2/ ако пък извършителят усъществи някакво друго престъпление, а не това , към което е бил подбуждан или подпомагану остонолите съучастници въобще не носят отговорнодст за нетго.

3/ съучастниците ,относно които са даденои,лични , изключващи наказуемостта обстоятелства не подлежат въобще на наказание, докато останалете а.отоговарят на общо основание за престъплението , в което са участвали.

4/ когато личните обстоятелства обосновават намалена отговорност, тогава участниците , относно , които те са дадет.ни, отговорят по-леко наказемите състави, а останалите по основния или по квалихицираните съобразно с онова, което се явява осъществено от тях.

5/ същото е положението, когатопоради особени обстоянелства законът квалифицира извършеното деяние, като по-тежко престъпление – затова престъпление отговарят само съучастниците, по отношение на които тия обстоятелства не са налице-чл.21/4/ НК



ІІІ Самоволен отказ от съучастие –чл.22/1/ НК

“Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъчното участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици”

При тях е необходимо:

1/ подбудителят или помагачът, като се е отказал от по-нататъчно участие в престъплението по собствена подбуда.

2/ по-нататък активон , с нови прояви да попречи деянието на извършителя да бъде довършено /при недовършен опит/ или да предотврати престъпните последици/ при наличност на довършен опит /.

3/ вследствие на това най-сетне довършването на престъплението да бъде действително осуетено.

-По отношение на извършителите и съизвършителите действащи в съучастие се прилагат на общо основание нормите на чл.17/3/ и чл.18/3/.
12. Множество престъпления. Основни разграничения. Множество престъпления и усложнена престъпна дейност. Видове усложнени престъпления - продължавано престъпление, съставно престъпление и др.

МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И УСЛОЖНЕНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ. ВИДОВЕ УСЛОЖНЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДРУГИ.

І. Множество престъпления и усложнено престъпление.

Своеобразни наказателноправни усложнения се създават, когато едно лице извърши не едно единственно, а две или повече престъпления. При това възможно е деецът:



  1. Да извърши две или повече престъпления, преди да е бил осъден за някои от тях или – “съвкупности на престъпление” – чл.23 и 25 НК.

  2. Да извърши ново престъпление, след като е бил вече осъден с присъда, влязла в сила за друго престапление- “рецидив” – чл.27 и 30 НК.

ІІ. Усложнени престъпления:

  1. Фактически усложнения при “ прости престъпления”

При извършване на прости престъпления винаги са възможни известни фактически усложнения – в зависимост от конткретната обстановка и възприетия от дееца метод на тяхното осъществяване напр. Отровата бива дадена на няколко пъти, през интервали, чрез няколко удара се причинява средна телесна повреда и т.н. В тези случаи се касае доняколко акта, но свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно единствено престъпление – убиство на определено лице, телесна повреда и т.н.

При това възможно е тези отделни актове да предстваляват или:

1/ Кумулиране на фактори за предизвикване на определен престъпен резултат /умъртвяване, получаване парична сума и т.н./ или

2/ Последователни въздействия върху абекта, които увеличават неговото увреждане, при което може да се касае било:

а/ до известно само количествено натрупване в общественоопасните последици, било,

б/ до качествени изменения в последните – напр. Вследствие на последователните удари – телесната повреда минава от лека към средна и в тежка.



  1. Единни престъпления с усложнена по състав конструкция.

  • престъпленията, характеризирани с усложнение в изпълнителната дейност, могат да бъдат разграничени в две групи:

1/ такива, при които изпълнението обхваща две или повече прояви, с оглед на характера и съотношението се очертават няколко категории:

А/ съставни престъпление – включващи две прояви, всяка от които осъществява сама по себе си състав на престъплението, но които дадени в определена обективна и субективна връзка, придобиват своеобразна обществена опасност и се явяват едно сложно престъпление.При това възможно е:



  • това сложно единство да обуславя наличност на ново по характер общественоопасно деяние, качествено различно от престъпленията – елементи, които включват с отрицателно въздействие, надвишаващо простия сбор от въздействията на последните – напр. Грабежа по чл. 198 – съставен от принуда и кражба, изнасилване по чл. 152/1/т.2 – принуда и съвокупление, без съгласие на постадалата, или

  • едната престъпна проява окачествява по-тежко другата, която остава да определя систематичното място и на сложното престъпление – напр. Кражба с разбиване на прегради или хранилища по чл.195/1/т.3

При съставните престъпления обективната връзка между проявите се изразява най-често в това, че едната представлява своеобразно средство, начин, условие за осъществяване на другата – напр. Принудата или разбиването – за отнемането на вещта.

Б/ двуактни престъпления –наричат се тези, чието осъществяване предполага също две прояви, които обаче поотделно не са престъпления и разкриват своеобразен общественоопасен характер именно, когато са дадени в определена обективна и субективна връзка. В/ В не голям брой случаи законът третира, като единство повече еднообразни прояви, които в тяхното последователно извършване характеризират поведението на субекта в определена насока, така е когато съставът визира:



  • “системно извършване” на определени деяния – например предоставяне помещение за развратни цели

  • противоправно “упражняване на професия или занаят” – живеене от нетрудови доходи.

2/ Своеобразие в интересуващата ни насока сочат и т.н. “продължени престъпления” – чието изпълнение представлява трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелста /зависещи или не от волята на дееца/, които го прекратяват – напр. При отклонение от военна служба.

  • усложнения при престъпление, запазващи своя единен характер, могат да бъдат дадени и във връзка с отразени в техния състав особености на престъпния резултат.

3.Продължавано престъпление – чл.26/1/ НК

“Когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.”

1/ Първата негова обективна и юридическа особеност се включва в това, че то включва две или повече деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление – надлъжностно присвояване, или кражба и т.н. Могат да бъдат осъществени различни състави – обикновени, леки, квалифицирани.

2/ Основното в особената връзка между тия прояви, която прави от тях едно комплексно цяло е – че са извършени “при една и съща обстановка”. При тяхното осъществяване деецът използва едно и също трайно отношение към престъплението или един и същ повод, при който се стига до въздействие върху предмета. Това е второто обективно условие.

3/ Третото, също така обективно условие е отделните прояви да бъдат извършени през непродължителен период време.

4/ От субективна страна – е необходимо еднородност на вината и еднаквост на определящите отделните прояви субективни елементи, които отразяват психиката на дееца указаните обективни особености и водят до известна еднаквост в мотивирането на отделните актове. Еднородност на вината – означава, че продължаваното престъпление е възможно, както при умишлените, така и при непредпазливите престъпления.



  • Продължавано престъпление е възможно между довършено престъпление и друго спряло във фазата на опита.

  • Възможно е и при съучастие – при умишлените престъпления

  • Давността за преследване започва от прекратяването му

  • Наказателнопроцесуални изводи:

  1. Присъдата за дадено продължавано престъпление има СПН за всички прояви, които като представляват обективно елементи на последното, са осъществени през визирания онт него период време, независимо от това, че някои не са били открити и не са били предмет на обвинението и присъждането. Ето защо евентуалното последващо производство за подобни деяния следва да бъде прекратено.

  • Продължаваното престъпление, като сложно престъпно единство , се квалифицира по един текст и обуславя налагането на дееца на едно единствено наказание. Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по – по-тежкия от тях. – чл.26/3/НК

  • Съгласно чл.26/6/НК – не може да има продължавано престъпление, когато се касае до отделни прояви, които представляват


13.Съвкупност от престъпления - видове, наказуемост.

Съвкупност от престъпления има когато едно лице извърши няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Съществуват два вида съвкуп-ности от престъпления:

1. Когато с едно деяние са извършени няколко престъпле-ния /т.нар.идеална съвкупност на престъпления/

2. Когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления /т.нар. реална съвкупност на престъпления/

При идеалната съвкупност на престъпления с едно единствено деяние се извършват няколко престъпления. Това се осъществява в два случая:

1.едно деяние довежда до настъпването на два или повече престъпни резултата, всеки от който има собствено наказателно правно значение.

2.едно деяние е извършено при един фактически резултат, но осъществява едновременно съставите на повече престъпления. В този случай изпълнителното деяние на едно престъпление напълно или частично съвпада с обективните и субективните признаци на съответните състави.

При реалната съвкупност на престъпления едно лице с няколко отделни деяния извършва две или повече отделни престъпления. Тук връзката между престъпленията е само в единството на субекта, докато при идеалната съвкупност е в единството на деянието.

Реалната съвкупност съществува в следните варианти:

1.С оглед вида на извършените престъпления.

А/ еднородна-когато се касае за две или повече отделни престъпления от един и същи вид /напр.няколко кражби/

Б/ разнородна-когато деецът е извършил различни по вид престъпления /напр. кражба и телесна повреда/

2.С оглед фактичиското и психическото отношение на включените в нея престъпления:

А/ случаи, когато между тях има връзка и осъществяване на обща цел.

Б/ случаи, когато такава връзка липсва

3.С оглед на на отношението по време, отделните престьления могат да бъдат извършени:

А/в непосредствена последова-телност

Б/ между тях да има значителен период от време

Наказуемостта при съвкупности на престъпления изхожда от две основни положения:

1. Всички осъществени от дееца престъпления трябва да бъдат констатирани в присъдата поотделно и за всяко от тях сеопределя отделно наказание.

2. На деецът се налага за изтърпяване не механичния сбор от определените наказания, а едно общо наказание. То може да бъде най-тежкото от наказанията, определени поотделно за отделните престъпления. Към това най-тежко престъпление може да се допълни и задължително засилване, обществено порицание и лишавне от права по чл.37 от НК за другите извършени престъпления. В съответствие с конкретните обстоятелства в случаите на идеална и реална съвкупностнай-тежкото наказание може да бъде увеличено до една втора /когато наложените наказания са от един и същи вид/ или пък да бъде допълнено с присъединяване към него на определеното за друго престъпление имуществено наказание /глоба, конфискация/.

Засилването на най-тежкото наказание е допустимо само при определени предпоставки и при строго определени граници. Например, при няколко лишавания от еднородни права се изтърпява само това за най-дългия срок. Така също увеличаването при наказание от един и същи вид е възможно само до една втора от определеното общо най-тежко наказание, и то при условие, че така увеличено то не надминава сбора на отделните наказания, нито пък максималния размер, предвиден за съответния вид престъпление.
14.Рецидив. Видове рецидив и критерии за тяхното отграничаване. Опасен рецидив - основни хипотези. Режим на наказателната отговорност.

Рецидив-съществува, тогава, когато дадено лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление.

Разграничават се следните видове рецидив:

1.С оглед на това дали е извършено престъплението, представляващо рецидив.

А/ преди да е завършило изтърпяването на наказанието по предходното осъждане

Б/ след изтърпяване на наложеното наказание

2. С оглед значението на рецидива за квалификацията на извършеното той може да представлява:

А/ обстоятелство, обосноваващо наличието на особен по-тежко наказуем състав.

Б/ обстоятелство, отчитащо се единствено при индивидуализация на наказанието.

3. С оглед вида на новото престъпление то може да бъде:

А/ еднородно с онова, за което деецът е бил вече осъден /"специален рецидив", "повтор-ност"/ Б/ новото престъпление е различно по вид /"общ рецидив"/

4.С оглед оценката на законодателя за степента на обществена опасност на извършеното ново престъп-ление, то може да бъде:

А/ да представлява "опасен рецидив"

Б/ да не бъде такъв

Когато дадено лице е извършило престъпление след изтърпяване на наказанието по предишна присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло. Ако това е станало преди изтърпяване на наказанието, на съда е предоставена възможността да присъедини, изцяло или отчасти, наказанието по втората присъда към неизтърпяното наказание. Според разпоредбите на чл.27 ал.1-2 от НК да се имат предвид следните положения: 1.текстът се прилага винаги, когато не е изцяло изтърпяно наложеното наказание. При това наказанието за първото престъпление може да бъде в процес на изпълнение или пък изпълнението да не е започнало. 2.характерът и тежестта на новото престъпление се вземат предвид от закона, когато представлява "повторност" или "опасен рецидив". 3.размерът на наказанието, към което се присъединява това за рецидива, се определя към момента на извършване на второто престъп-ление. 4.общото определено нака-зание не може да бъде по-малко от наказанието на втората присъда. Не може да бъде и по-малко ако се определи при съвкупност на престъпленията по чл.23 от НК. В тези случаи наказанието може да бъде до 30 години /чл.39, ал.2/ 5.Член 27, ал.1-2 не се прилага относно условни присъди, които подлежат на изпълнение, дори лицето да е осъдено повторно. Това важи и до наказанията, които следва да се изтърпяват при условно предсрочно освобож-даване.

Съществуват две категории хипотези, при киото рецидивът е основание за по-тежко квалифициране на деянието: "повторност" и "опасен рецидив".

Наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление-чл. 28, ал. 1 от НК. Тук се касае до специален рецидив, при който второто престъпление е от същия вид като първото.

Повторността има значение за квалифицирането само при престъпления, за които в особената част на кодекса са изрично предвидени съответните квалифи-цирани състави. При кражба и измама повторност има само когато новото престъпление представлява "немаловажен случай". Повторност се прилага и в случаите, когато при извършването на първото престъпление деецът е бил непълнолетен. Липсва повторност по смисъла на чл.28 от НК , ако новото престъпление е извършено, след като са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходната присъда. За повтороност се предвижда по-тежко наказание със специален минимум.

Когато за дадени престъпления са предвидени едновременно квалифицирани случаи на повторнст и на опасен рецидив, деянието ще се квалифицира като повторно само в следните два случая:



  1. когато първото престъпление е било извършено от дееца като непълнолетен.

  2. когато то е представлявало "маловажен случай".

"Опасният рецидив" представлява проява на рецидивна престъпност, разкриваща най-висока специфична обществена опасност, изискваща по-строг наказателноправен режим. Опасен рецидив може да има само при определен вид престъпления, указани в особената част на НК /напр. умишлено убийство , изнасилване, умишлена средна и тежка телесна повреда, измама и др./ В случая се касае за 2 групи прояви-за "насилнически престъпления" и за "икономически престъпления", свързани с извличане на противозаконна имуществена полза.

По-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив се налагат:



  1. когато деецът извърши престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко oт една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.

  2. когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Във вторият случай са необходими вече две осъждания, за които не се изисква да са тежки престъпления. Достатъчно е те да са умишлени от общ характер, за които на дееца е било наложено наказание лишаване от свобода.

Чл. 29 от НК, визиращ опасния рецидив, не се прилага ако са изтекли пет годони от изтърпяване на наказанието по предходните присъди. За опасния рецидив ни се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен. Във всички случаи на опасен рецидив се предвижда по-висок размер наказание лишаване от свобода, който винаги е със специален минимум. В повечето случаи кумулативно се налага "задължително засилване". Ако извършеното като опасен рецидив престъпление е преди да завърши изпълнението на наказа-нието по предходна присъда не е възможно смекчаване на наказа-нието. Не се прилага и намаление на наказанието в случаите на връщане или възстановяване на вещите при кражба и присвояване.

Първоначалният режим при лишаване от свобода за рецидивистите е строг. Възможно е и да е усилено строг, в случаите, че престъплението представлява голяма обществена опасност. За осъдените за опасен рецидив не може да има предсрочно освобождаване. Дадена е възможност срока за излежаване на присъдата да бъде намален при работа. Възможно е и помилване.


15.Понятие за наказанието. Цели на наказанието. Отграничаване на наказанието от другите мерки на държавна принуда и от мерките за обществено въздействие и възпитание.

Наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се заключва в засягане определени права или интереси на последното , изразява отрицателната оценка на държавата относно това лице или неговото деяние и има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и други членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително -възпитателно.

Наказанието е специфична мярка на държавна принуда. То е обществена реакция срещу престъпленията, изразена във въздействие върху субекта на престъплението, упражнено от специализирани държавни органи, независимо от неговата воля. Наказанието като специфична мярка по държавна принуда се налага само от съда и изразява определена отрицателна общест-вена оценка. Тази връзка на извършеното от дееца престъпление с общественото му осъждане отличава наказанието от другите санкциионни мерки на държавната принуда, които се налагат от административни органи за правонарушения, които не представляват престъпления и които обосновават различно по характер обществено укоряване. Тази връзка отличава наказанието и от принудителните медицински и медико-педагогически мерки, насочени към лекуване, а не към укоряване на лицето и засягане на неговите права.

По съдържанието си наказанието представлява засягане по определен начин на определени правила или интереси на престъпния деец /лични, имуществени или професионални/. Това съдържание на наказанието го отличава от различните възпитателни педагоги-чески мерки, при които се касае до проява на особени грижи за правилното физическо интелек-туално и морално възпитание на лицето, а не до засягането на неговите права.

Наказанието е лично /насочено към лицето, извършило престъплението /; законоустановено /налага се въз основа на закона/; съответно е на престъплението, прилага се на еднакво спрямо всички граждани. Обуславя се и от принципите на целесъобразността, справедливост-та и морала.

Ч/з наказанието държавата прес-ледва свои конкретни цели. Съгласно чл.36 от НК наказанието се налага с цел:



  1. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законните и добрите нрави.

  2. Да се въздейства предупре-дително върху него и да извърши други престъпления.

  3. да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Със своето въздействие целта на наказанието е насочена към бъдещето. Целта е да се осуети извършването на нови престъпления. По този начин чрез наказанието се осъществява т.нар. "специална превенция" и "генарална превенция".

Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. В Р. България няма смъртно наказание



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница