Характеристика на наказателното право



страница4/11
Дата01.02.2017
Размер2.08 Mb.
Размер2.08 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

16.Система на наказанията по НК. Обща характеристика. Тенденции в развитието.

За постигане на целите на наказанието се използват различни по вид мерки, които в съвкупността си представляват система на наказанията. Тази система са определя от необходимостта чрез различни наказателни мерки да се създадат предпоставки за степенувано нюансирано въздействие върху субектите на престъпления и другите членове на обществото. При това се цели с минимум принуда постигането на възпитателно- предупредителен, социално и общопревантивен резултат от наказанието.

При нюансирането на въздей-ствието се използват различни по съдържание видове наказания. А степенуваното нюансиране -подбор на такива по характер мерки, които в съотношение една към друга , както и при различна продъл-жителност, притежават различна тежест и различно съчетание на принудителните с принудително-възпитателните моменти.

Системата на наказанията е визирана в чл.37 от НК. Съгласно него тя включва:



  1. доживотен затвор

  2. лишаване от свобода

  3. поправителен труд без лишаване от свобода

  4. конфискация на налично имущество

  5. глоба

  6. задължително заселване без лишаване от свобода

  7. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност

  8. лишаване от право да се упражнява определена прафесия

  9. лишаване от право на местоживеене в определено населено място

  10. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия

  11. лишаване от военни звания

  12. обществено порицание

От изборените наказания по отношение на непълнолетните могат да бъдат прилагани само три:

  1. лишаване от свобода /в специален поправителен дом/

  2. обществено порицание

  3. лишаване от право да упражнява определена професия или дейност по чл.37 т.7 от НК.

Останалите наказания се изменят по реда на чл.63 от НК или изобщо не се налагат. В системата на нака-занията не са включени:

  1. принудителните медицински мерки по чл. 89 отНК

  2. специалните възпитателни мерки по ЗБППМН, както и настаняването в ТВУ по чл.64 от НК. отнемането в полза на държавата на средстава и предмета на престъплението, и на придобитото чрез престъпление по чл.53.

За системата на наказанията по НК са характерни три момента:

1.многообразиетои разширеното приложно поле на наказанията без лишаване от свобода, установено в особената част като единствена санкция или алтернативно с лишаване от свобода

2.усъвършенстване режима на наказанието лишаване от свобода

3.липсата на смъртно наказание като наказателна мярка.


17.Наказанието лишаване от свобода - обща характеристика, различие от другите видове наказания. Основни особености в съдържанието и режима на наказанието лишаване от свобода. Доживотен затвор.

Наказанието лишаване от свобода е уредено в чл. 39 от НК Чл. 39. Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години. По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор, при множество престъп-ления по чл. 24 и 27 ал. 1 от НК, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс. Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.



Чл.27.(1)Когато едно лице извър-ши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаваме от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

Характеристика- късае се до временно наказание, налагано винаги за определен срок в рамките на предвиденото от съответната норма на особената част. Точният срок се определя в рамките на предвиденото от закона за извършеното престъпление във всеки отделен случай от съда с присъдата.

Лишаването от свобода е винаги свързано с ограничаване възмож-ността на наказания свободно да се придвижва и свободно да определя своя жизнен режим. Но от съществено значение за характера на това наказание е начинът на изтърпяването му. Той е подробно регулиран със ЗИН които урежда и основни положения относно съответните организирани от Министерството на правосъдието институти, чиято поправително-възпитателна дейност се осъществава при организирано съдействие на обществеността, а надзорът за съблюдаване на законността - от органите на прокуратурата. В ч л. 31 ал 5 и 6 от Конституцията са дадени основни начала на наказанието лишаване от свобода. А именно, че наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата определени със закон и на лишените се създават условия за осъществяване на основните им права, който не са ограничени от действието на присъдата. По отношение на някои категории осъдени изпълнението на наказанието се съправожда и с полагане на специални грижи. Те са "особени"- по отношение на осъдените млади пълнолетни и от медицински характер - когато осъденият страда от тежка психопатия или разстройство на съзнанието, което не изключва неговата вменяемост. По отношение на всички осъдени наред с наказанието се прилагат и " други мерки за възпитание и образование " Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затвори, а за непълнолетните - в специални поправителни домове, като към тях могат да бъдат създавани трудово-поправителни общежития. Тези пенитенциарни институти са специализирани съобразно - пола. възрастта, предишните осъждания, характера на престъплението и степента на обществената опастност. Изтърпяването на наказанието е деференцирано: предвидени са четири режима . лек, общ, строг и усилено строг. Първоначалният режим се определя от съда с присъдата. Възможно е по-тежкият режим да бъде заменен с по-лек съобразно възприетата прогресивна система но съобразено със задачите на наказанието може и да се наложи обратното по-лек режим да бъде заменен с по-строг. Усилено строг режим на се прилага относно жените, а по отношение на тежко болните, бременните и кърмачките се преминава на общ режим.

Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпро-вожда с подходящ, съответно заплатен общественнополезен труд, ч/з който се цели превъз-питанието на осъдените и повишаване на тяхната професионална квалификация.

Положеният труд се зачита за намаляване на срока на наказанието, като два работни дни се зачитат за три дни лишаване от свобода. В в случаите, когато лицето при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

Непълнолетните – изтърпяват наказанието лишаване от свобода в организирани от Министерството на правосъдието особени поправителни домове при съобразен с техните възрастови особености специален режим основите, на който са очертани в ЗИН. Настаняването в попра-вителен дом става само когато срокът на наложеното наказание лишаване от свобода надвишава една година респ. 6 месеца. В противен случай съгл. Чл.64 НК то се заменя с възпитателна мярка. На непълнолетните се осигурява задължително основно образова-ние, а на завършилите – профе-сионална квалификация за положеният от тях труд в стопанствата и работилниците на дома се заплаща съответното възнаграждение. Осъдените непъл-нолетни след навършване на пълнолетие се преместват в затвора / където обаче се държат отделно от възрастните/ но в случаите когато е необходимо да довършат образованието или квалификацията си те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на 20 години. Лишаването от свобода е наказание с голямо практическо значение. Правил-ното организиране на неговото изпълнение е особено съществено в борбата срещу престъпността въобще и с рецидивизма в частност.
18.Наказания без лишаване от свобода. Значение. Видове и съдържание на отделни наказания без лишаване от свобода.

Чл. 37. (1) Наказанията са: 2 пробация; 2а. поправителен труд без лишаване от свобода; 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. задължително заселване 6.лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание.

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Поправителен труд без лишаване от свобода сравнително леко наказание заето у нас от руското законодателство. Основните му особености са: описани в чл.43 НК - може да бъде от от три месеца до 1 година. Изтърпява се на мястото , където осъденият работи, а за лицата които не работят в учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация или на друга подходяща работа. От възнаграждението на осъдения се удържа от десет до двадесет и пет на сто в полза на държавата, а времето през което се изтърпява на казанието, не се зачита за трудов стаж. За нетрудоспособни лица, както из алицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието поправителен труд се заменя с глоба до 50 000лв. или с обществено порицание.

По отношение на военнослужещите вместо поправителен труд се налага арест. В случаите, когато осъденият на попревителен труд откаже да работи без основателна причина, съдът заменя попревителният труд с лишаване от свобода, като определя един ден лишаване от свобода за три дни поправителен труд. Няколко момента характеризират това наказание: Първо , това е възпитателното действие на трудовият колектив по местоизтьрпяването на наказа-нието. Второ: т.нар. икономическо въздействие -чрез удържането на възнаграждението на осъдения и трето: някои трудовоправни последици, а именно времето, през което се изтърпява наказанието не се зачита за трудов стаж. Съществуват някои трудности при изпълнението на това наказание , за които законодателят е предвидил

1. По отношение на лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа поправителният труд се заменя с глоба или обществено порицание.

2.По отношение на военнослу-жещите - заменя се с арест и

3 по отношение на осъдени, които отказват да работят без основателна причина - заменя се с лишаване от свобода в съотношение три към едно Това е универсално прило-жимо наказание. Но практиката показва, че приложението му е силно затруднено а приори.

ГЛОБА - Глобата се изразява в създаване с присъда на парично задължение за осъдения в полза на държавта като установена от закона санкция за извършеното от него престъпление. Наказа-телният характер е свързан с имуществена засягане. Около сто и четиридесет състава на НК предивждат глобата като възможна последица при тяхното осъществяване, В повечето от случаите тя е предвидена алтернативно с друго наказание, в молко повече от четиридесет % кумулативно и само в пет състава е предвидена като самостоятелно наказание. При определянето на всяко конкретно наказание глоба съдът е изправен пред необходимостта да се съобразява с две изключително важни положения. 1. от една страна той е длъжен да съобрази наказанието със съответната степен на обществена опастност на конкретнотот престъпление а от 2. съдът е длъжен определйаки конкретното наказание да се съобрази с разпоредбата на чл. 47. Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.

Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това. Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.



Конфискацията - винаги е била едно от спорните и твърде обсъждани наказания. Според законовото определение Чл. 44. конфискацията е принудително и безвъзмездно отчудаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на част от такива имущества.Предмет на конфис-кацията могат да бъдат - елементите от имуществото на осъдения, т.е. принадлежащи лично нуме имуществени права, с ограниченията указани в чл. Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание. По разбираеми причини и съображение за хуманизъм - Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година. Извън този обсег остават само непрехвърляемите имуществени права , същесвуващи с оглед на личността - напр. Правото на издръжка. Съпружеската имущес-твена общност . не може да бъде пречка за осъществяване на конфискацията относно онези нейни елементи, които принадлежат на виновния съпруг. Конфискацията по своя обсег бива : пълна - на "цялото имущество" изкл тези по т.2 чл.45 или частична на "част от имуществото на осъдения изкл тези по т.2 чл.45. Конфискацията като принудително отчуждаване в полза на държавата на индивидуално или глобално фиксирани налични имущества се осъществява с осъдителна присъда на наказателният съд от момента на нейното влизане в сила.. Присъдата има конститутивно значение, което не изключва декларативният характер на придобиването от държавата. Конфискацията на трябва да засяга интересите на трети лица По отношение на кредиторите Чл. 46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.

Задължително заселване - сравнително нова наказание без лишаване от свобода - същественото е ограничаването на правото на осъдения, най-често с лишаване от свобода - в който случай неговото изпълнение започва след изтърпяването на последното наказание. Задължително кумулативно се налага само по чл.272 и 328 като алтернативна санкция е предвидено по чл. 144 ал.З единствено наказание е по чл. 328 алЗ и 329 ал3. Късае се до престъпления, при които установяването на осъдения на определено място е необходимо както с оглед на предотвратяване на нови престъпления от негова страна , така въобще за неговото поправяне и превъзпитание..По своя характер то представлява " установяване на осъдения на досегашното му местоживеене или на друго място за срок от една до три години, в случаите на опасен рецидив, изрично указани в закона, този срок може да бъде до пет години. С оглед на мястото на изтърпяването възможни са следо-вателно две варианта -досегашното местоживеене и заселване на друго място. Основното ограничение е забранана за осъдения да напуска района на своето местоживеене. Това той може да стори сама с разрешение на съответния прокурор.

Лишаване от определени права: НК предвижда следните наказания за лишаване от права: да сеупражнява определена професия или дейност Да сезаема определан длъжност държавна или обществена На местоживеене в определено населено място На получени ордени, почетни звания и отличия. Поради самостоятелният им характер те са предвидени в особената част като отделни санкции. Независимо от самосто-ятелният им характер:

1. лишаването от указаните права не следва само по себе си от факта на осъждането, а се налага изрично с присъдата като наказание за предвидени от закона престъпления.

2.Късае се до временни наказания тъй като никой гражданин не може да бъда поставен въобще и завинаги в положение на " намалена дееспособност" Срокът на лишавеното от права не може да надвишава три години, когато се налага самостоятелно или с друго наказание а когато се налага заедно с лишаване от свобода - този срок може на да нминава срокът на последното с най-много три години. Изтърпяването се извършва – с отнемане възможността те дъ бъдат упражнявани от осъдения през определения в присъдата период. Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги. Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъв-местимо с характера на извърше-ното престъпление. Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по чл. 37, точки 9 и 10, които могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред. Обществено порицание - Чл. 52. Наказанието обществено порица-ние се състои в публично пори-цаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата. Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а)вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

(2)Отнемат се в полза на държавата

а)вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено,и

б)придобитото ч/з престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придоби-тото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност. За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. (2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

Чл. З8 а. Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по- малко от двадесет години. По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни. Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.


19.Принципи за определяне на наказанието от съда. Законност. Индивидуализация. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции и при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Общите правила относно определяне на наказанието са дадени в чл.54 и 55. Те биват три вида: съдът на тази плоскост трябва да се ръководи : от наказанието предвидена в специалната част в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: - степента на обществената опасност на деянието и дееца, - подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.



Първите две категории правила визират еднакви за всички положения. Третата категория е сварзана вече с индивидуалните особености на конкретното извършено престъпление и неговия деец, те са израз на особено съществения принцип в разглежданата материя принцпа на индивидуализацията Тези принципи за определяне на наказанието не са нещо самостоятелно.

На първо място наказанието , което може да сеналожи на конкретния деец за извършеното от него престъпление, трябва да бъде определено в пределите на предвиденото от съответната норма на особената част. Това всъщност е началото за законоустановеност на наказанието. Така установеното ограничение е абсолятно, що се късае до възможно максимално наказание за даден вид престъпление. По тношение на минимума обаче съобразно с изразените в принципа на индивидуализацията изисквания за хуманност и демократизъм евъзможно при предпоставките на чл.55 да се слезе под минимума и по-ниско респ. Да се наложи по-леко по вид наказание. По отношение на наказателно отговорните непълнолетни " наказанието за извършено престъпление" не е пряко указано в съответната норма на особената част, а редуцираното наказание, съотевтно изведено от първото съобразно с разпоредбата на чл.63.

Индивидуализация на наказанието -престъпленията не са абстрактни а конкретни ппояви, които даже когато са от един и същ вид имат различна степен на обществена опастност затова не може дасе налага шаблонно наказание за различни по тежест конкретни престъпления извършени от различни по обществена опастност лица, това би значело да се нарушат принципите на заоконността. Те изискват да се третират еднакво еднаквите поведения и съответните различно третиране на различните. От друга страна наказанието е средство за постигане на опредеелни цели ане шаблонно, тъй като всеки конкретен случай притежавасвои особености , инидивидуалност на дееца и конкретно въздействие, което престъплението и наказанието аказват върху обществото. Индивидуализация на наказанието е принцип относно определяне на наказанието в отделните случай. Той е свързан не с обосноваване на наказателната отговорност а с фиксиране на нейното съдържание. Обстоятелства с оглед на които се индивидуализира наказанието -тези които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Късае се до обективни и субективни обстоятелства и такива свързани с общественополитическата характе-ристика на личността въобще. Категоризиране чл. 54 ал.1

Размерът на наказанието според която се определя като се вземат в предвид : - степента на общуствена опастност на деянието - степента на общуствена опастност на дееца -подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината аобстоятелства. Обстоятелства които обуславят по-малка обществена опастност на деянието и дееца и по-малка укоримост - са наречени от закона -смекчаващи и обратно тези коти о обуславят по-висока обществена опастност и укоримост отегчаващи-

Обстоятелствата определящи степента на обществена опастност на деянието - свързани са с обек-тивното отрицателновъздействие - което то е оказало или може да окаже. Значение в тази насока имат престъпният резултат, предизвика-ните други несъставомерни вредни последици. Начинът исредствта надействие и опастността. Тежестта на конкретното престъпление - зависи от субективнит елементи - смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства- те представ-ляват несъставомерни субективни елементи на конкретното прес-тъпление Наказанието трябва да се определи иката се вземе в предивд степента на обществена опастност надееца. - в две насоки - с оглед на тежестта на извършеното прес-тъпление – с оглед на изискванията на специалната превенция, които обуславят необходимото съобра-зено с с репресивната и попора-вителната – възпитателна функция на наказание.

Смекчаващи обстоятелства поло-жителна обществена характе-ристика, трайно правилно отношение към правилата за нормално аобщуване с хората илисъстояние на бременност, дебилност, епилептично страдание.

Отегчаващи - придобите противо-обществени навици - за разгулен живот, лентяйство, хулиганското отношение към обществеността и нейните правила. Смекчав и отегчав могат да бъдат само тези указани в чл54 ал.1 три категории, които не представляавт признаци на състава на съответното престъпление.

Изключителни или многобройни смегчаващи обстоятелства възмож-но е обаче конкретното деяние поради конкретната особеност на случая да и конкретното деяние да се явят

Изключителни или многобройни смегчаващи обстоятелства – да има обществена опастност значително по-ниска от типичната за този вид В такива случай даже най-лекото наказание би било несъразмерно тежко. Поради това чл55 установява

1.При изключителни или многобройни смекчаващи обстоя-телства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът: 1. определя наказанието под най-ниския предел; 2. заменява: а) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години; б) по отношение на наказанието пробация) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с поправи-телен труд, пробация или с глоба от сто до хиляда лева, а за непълнолетните - с пробационни мерки или с обществено порицание; в)поправителния труд - с глоба от сто до петстотин лева.

2.В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

3.В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

При констатиране на наличност на такива обстоятелства определяне на наказанието съобразно с изискванията на чл.55ал1 е задължително. Тази норма важи за всички категории лица и е с универсален характер.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница