Характеристика на наказателното право



страница9/11
Дата01.02.2017
Размер2.08 Mb.
Размер2.08 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

46. Публичност. Изключения. Непосредственост. Устност.

Под публичност се разбира разглеждане на делото в присъствие на граждани, които нямат отношение по него. В началото на публичността се проявява само в съдебната фаза на процеса. В досъдебната фаза не се допуска присъствие на публика, даже разследването се провежда в съответствие с принципа за следствената тайна. Да не се разгласяват обстоятелства, чрез които е възможно да се попречи на процеса на установяване на обективната истина. От гледна точка на тези съображения в наказателния процес се предвижда писмено предупреждение на лицата, на които са известни подобни факти по делото.

Публичното разглеждане на делото в съдебно заседание има смисъл в няколко насоки:

а/ обществеността се информира за работата на съда.

б/ съдейства се за повишаване правната култура на гражданите

в/ въздейства се предупредително върху потенциални извършители

г/ съда се отнася с по-голяма отговорност при подготовката и провеждането на заседанието.

В НПК се предвиждат и някои изключения от началото на публичността. Когато при разглеждането на делото е възможно да се разкрият факти представляващи държавна тайна, съдебното заседание се провежда при закрити врати. Второ основание за разглеждане на делото при закрити врати, е когато биха се разкрили обстоятелства от интимния живот на гражданина. Когато делото се разглежда закрито не се изключва изобщо възможността на граждани да присъстват в съдебната зала. Те са в залата дотолкова доколкото са ангажирани в наказателния процес с някакво процесуално качество – свидетел, подсъдим, експерт и т.н.

В залата не се допускат лица, които не са навършили 18 години. Не се допускат и въоръжени лица с изключение на охраната. Лицата, които нарушават реда в съдебната зала могат да се отстранят от съда и да им се наложи глоба.

Подсъдимият, частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да се отстранят от залата ако нарушават реда. Обаче като се върнат председателя на състава на съда е длъжен да им обясни какви действия са извършвани в тяхно отсъствие за да не им се накърнят правата на защита.

В съответствие с началото на непосредствеността органите на предварителното производство и съда трябва лично да събират и проверяват доказателствата. Като правило не се допускат посредници при осъществяването на тази дейност. В съответствие с началото на на непосредствеността само по изключение се допускат производни доказателства /не от първоизточника, а от трето лице/. Отдава се приоритет на първичните доказателства. Само при спазването на това се създават благоприятни условия за изграждане на вътрешното убеждение на разследващия орган, прокурора и съда.

В НПК са предвидени някои изключения от началото на непосредствеността. Едното е провеждане на разпит по делегация. Той се провежда спрямо лица, които живеят далече от района на съда или пък не са в състояние да дойдат на мястото, където са призовани. Тогава се възлага на друг разследващ орган, респективно съд да проведе разпита на съответното лице. За целта на съответния орган се изпраща списък от въпросите, които трябва да се поставят в процеса на разпита на лицето. Разпит по делегация на обвиняем не се допуска.

В тясна връзка с началото на непосредствеността е и началото на устонстта, което значи провеждане на наказателния процес в устна форма – показанията и обясненията на разпитваните лица се дават устно. Писмените искания, бележки и възражения от страните от делото се прочитат в залата. Протоколите за действията по разследването също се прочитат. Основната идея в началото на устността е всички, които присъстват в съдебната зала да имат възможност непосредствено да следят хода на процеса. В този смисъл може да се констатира тясна връзка между устността, непосредствеността и публичността.

В съответствие с началото на непосредствеността, делото трябва да се разглежда от един и същ състав на съда от началото до края му. Ако поради обективни причини съдия или съдебен заседател не може да продължи участието си в работата на съда и трябва да се смени, разглеждането на делото трябва да започне от начало. Иначе ще се накърни началото на непосредствеността, защото новия член на състава ще участва при постановяване на присъдата без да е имал възможност лично да възприема хода на делото. Единствената възможност да не се допусне разглеждане на делото от начало е предварително да се привлече запасен съдия или заседател. Запасният член на състава участва в неговата работа, но не взема решения. Когато се наложи да замени титуляра става равноправен член на състава на съда.

Също в съответствие с началото на непосредственост, не се допуска преди да е постановена присъдата, съда да се занимава с друго дело. Когато постановява присъдата, съдът трябва да е под непосредственото впечатление на постановените в съдебното производство факти и на обосноваването им от страните по делото. В това се състои изискването за непрекъснатост на съдебното заседание.
47. Състезателност. Официално начало.

Началото на съзтезателността се разгръща в пълен обем в съдебната фаза на процеса. И в досъдебната има елементи на съзтезателност, но тя не се проявява напълно щото още не са конституирани страните по делото. Има субекти, които осъществяват едновремено функцията по ръководството на процеса и функцията по обвинението /прокурор и разследващи органи/. В съдебната фаза тези функции са диференцирани в отделни субекти. Прокурора поддържа обвинението, защитника защитните функции, а съда ръководи процеса.

Процесуалното съзтезание е между субектите, които реализират обвинителната и защитната функция. Те се съзтезават пред съда. Целта им е да изтъкнат и обосноват своята теза в съответствие със събрания доказателствен материал. Процесуалното състезание между страните по делото има важно значение за установяване на обективната истина. Слушайки страните по делото, фактите, които изтъкват, аргументите, с които ги обосновават, съда има възможност обективно да анализира доказателствения материал, което е важно условие за правилното формиране на вътрешното му убеждение.

Необходимо условие за прилагането на началото на съзтезателност е равенството между страните, което се проявява в предоставената им от НПК еднаква възможност да изтъкват факти в хода на тезите си, да правят искания, бележки и възражения и да обжалват /протестират/ актовете на съда, с които не са съгласни.

Обвиняемият и прокурора са страни по делото. Те обаче не са равнопоставени в процеса на делото. Прокурорът е вещ по правните въпроси и има опит по разглеждане на наказателни дела. Затова на обвиняемият е дадено правото да има защитник, чрез чието участие се постига идеята за равенство между страните по делото.

Началото на съзтезателност се разгръща в етапа на съдебните прения. Именно тук на страните се дава възможност публично да подложат на обстоен анализ събрания доказателствен материал от гледна точка на своята теза. Именно в този етап съда изслушва техните аргументи и контрааргументи, което му позволява в крайна сметка правилно да се ориентира в обстоятелствата по делото.

В процесуалното състезание съда изпълнява функцията на арбитър. Той обаче не е пасивен арбитър. Когато прецени за необходимо може да предприема действия по събиране на нови доказателства. Без значение дали те ще са в подкрепа на обвинението или защитата.
48. Участници, страни и субекти в наказателния процес. Съдът - главен субект на наказателния процес. Състав на съда. Актове на съда. Подсъдност по наказателни дела.

В наказателния процес участват държавни органи и граждани с различно процесуално качество. Някои от тях са абсолютно необходими за провеждането на наказателния процес, а други са аксесоарни. В зависимост от ролята им в наказателния процес те най-общо се диференцират на субекти и участници в процеса. Субект на процеса е всеки, който осъществява поне една от основните процесуални функции – обвинение, защита или ръководство на процеса. Субекти са: съда, прокурора, разследващите органи, обвиняемия, защитника, частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец и гражданския ответник.

Органите и лицата, които не осъществяват нито една от основните процесуални функции се наричат участници в наказателния процес. За разлика от субектите те не проявяват активност при разглеждане на делото, не отстояват свои или представлявани от тях права и законни интереси. Привличат се в наказателния процес за да съдействат на процеса по установяване на обективната истина. Участници са: свидетелите, поемните лица, специалистите, технически помощници, експертите, преводачите и тълковниците.

Необходимо е да се прави разлика между субекти на наказателния процес и страни по делото. Страните са субект на наказателния процес, но не всички субекти са страни. Съдът е субект ама не е страна, защото нито обвинява, нито защитава. Страни са субектите осъществяващи обвинителната и защитната функция. Някои от тях пряко реализират тази функция, а други косвено. Гражданският ищец например не поддържа обвинението, но му съдейства доколкото разкрива факти относно характера и размера на приченените от престъплението вреди, обосновавайки своя иск.

Съдът е главен субект на наказателния процес, защото решава одновни въпроси по делот – за престъплението, вината и наказанието. Той ръководи наказателното производство в съдебната фаза на процеса. Всички други субекти и участници в процеса са подчинени на процесуалното производство на съда. Съдът ръководи заседанието, но няма вляст да влияе върху позицията на страните по делото. Съдът може да е едноличен или колегиален орган. Когато е колегиален дейността му се ръководи от председателя на състава на съда. Разпорежданията му са задължителни за всички присъстващи в залата. Той следи не само за правилното протичане на процеса, но и за реда в залата.

Съдът се произнася с присъда, решение или определение. Присъдата е най-важния акт на съда, защото чрез нея се решават основни въпроси по делото. Присъдата се постановява на тайно съвещание на съда чрез гласуване и с обикновено мнозинство. Никой освен членовете на състава на съда няма право да присъства в помещението, когато се постановява присъдата. Присъствието на трето лице е абсолютно основание за отмяна на присъдата.

Съставът на съда е законен, когато:


  1. Броят на съдиите и на съдебните заседатели е съобразен със закона

  2. Съдиите и съдебните заседатели са избрани и назначени по установения ред

  3. Всички членове на състава на съда са присъствали при постановяване на присъдата

  4. Съдиите и съдебните заседатели не подлежат на отвод или самоотвод

В НПК са посочени основанията за отвод на съдиите, съдебните заседатели и на други субекти и участници в процеса. Основните критерии за отвод или самоотвод са:

  1. Предубеденост. Приема се, че член на състава на съда ще бъде предубеден ако по същото дело е участвал в друго процесуално качество (разследващ орган, прокурор, защитник). Приема се, че в този случай съдията или съдебния заседател ще бъде обвързан от позицията, коато е заемал в предходното си качество.

  2. Заинтерисованост от изхода на делото. Когато са налбице посочените в НПК основания, както и други обстоятелства въз основа, на които може да се счита, че член от състава е заинтерисован от изхода на делото. Той подлежи на отвод или самоотвод.

Когато е налице някое от основанията за отвод съдията или съдебния заседател е длъжен да си направи самоотвод. Ако не го направи отводът му се иска от страните по делото. Решението за отвода се взема от целия състав на съда в присъствието на неговия член, който подлежи на отвод.

Компетентността на съда да разглежда определени категории дела се нарича подсъдност, която може да е различан – родова, териториална, по връзка между делата и други.

В НПК е посочено кои престъпления се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция. Другите престъпления са подсъдни на районния съд. В зависимост от това кой съд е бил първоинстанционен се определя въззивната съдебна инстанция. Когато първоинстанционното производство е проведено в районния съд, въззивен е окръжния съд. Ако е в окръжния вззивен е апелативния съд.

В съответствие с териториалната подсъдност всеки съд разглежда дело за престъпление, което е извършено в неговия район. Ако престъплението е започнало в района на един съд, а е завършено в района на друг, делото се разглежда в съда, в чийто район е довършено. Когато не може да се определи района, в който е извършено престъплението делото се разглежда в съда, в чийто раойн е проведено предварителното производство.

Когато съдът прецени, че делото което му е изпратено не му е подсъдно извършва необходимите действия и го изпраща на компетентния съд. Споровете за подсъдност се решават от ВКС.
49. Прокурор. Разследващи органи.

Като представител на прокуратурата той осъществява надзор за законност в наказателния процес. Едновременно с това той осъществява обвинителната функция и функцията по ръководство на процеса в досъдебната фаза. Като блюстител на законност прокурора е длъжен да е обективен, да не се поддава на допълнителен уклон т.е. да събира факти само в подкрепа на обвинението и да игнорира останалия доказателствен материал.

В досъдебната фаза на процеса прокурора осъществява процесуално ръководство върху дейността на разследващите органи. Писмените му указания са задължителни за тези органи. Когато ги изпълняват, те действат от негово име и негова отговорност. Прокурорът има право във всеки момент от хода на разследването да извърши проверка върху дейността на разследващите органи. Може да изземва делото от един орган и да го възлага на друг. В заключителния стадий на предварителното производство прокурорът прави цялостна оценка на извършеното от разследващите органи по конткретното дело и взема решение за понататъшния му ход. Възоснова на тези правомощия в досъдебната фаза той образно се определя като “господар на предварителното производство”.

Когато прокурорът състави обвинителен акт и заедно с делото го изпрати в съда досъдебната фаза се счита за завършена и се поставя началото на съдебната. От този момент де променят и правомощията на прокурора по конкретното дело, което вече е във властта на съда и прокурорът не може да върши никакви действия по събиране и проверка на доказателства. В съдебната фаза прокурорът губи ръководната си функция. Придобива качесдтвото на страна по делото и е подчинен на процесуалното ръководство на съда. Това неозначава, че съда има власт да влияе върху позицията на прокурора. Той я отстоява само възоднова на вътрешното си убеждение. Прокурорът прави надзор за законност и върху дейността на съда. Когато констатира, че съда нарушава закона той е длъжен да му обърне внимание, както и да поиска неговите бележки и възражения да се запишат в протокола на съдебното заседание. От своя страна и съда осъществява надзор за законност върху дейността на прокурора. Когато прокурорйт нарушава закона съдът е длъжен да му обърне внимание и/или да сезира по-горния прокурор.

Прокурорът не е длъжен на всяка цена да поддържа повдигнатото от него обвинение. Независимо, че е държавен обвинител и поддържа обвинението от името на държавата прокурора може да го оттегли, когато прецени, че то не се подкрепя от събраните доказателства. Но в съответствие с принципа на обективност прокурорът е длъжен да събира факти не само в подкрепа на обвинението, но и в полза на обвиняемия.

Той подава протест срещу присъдата на съда, не само когато тя не е съобразена с обвинителната му теза, но и когато е в ущърб на обвинения.

В съответствие с централизираната структура на прокуратурата, всеки прокурор е подчинен на по-горния прокурор. Всички прокурори са подчинени на главния прокурор. Прокурорът има право да отменя актовете на по-долния прокурор и да извършва действия вместо него. Прокурорите периодично се отчитат за дейността си и на общо основание носят отговорност за допуснати нарушения.

Органи на предварителното разследване са: дознание и следствие.

Съгласно действащия НПК органи на предварителното разследване са следователите и дознателите. Следователите са от структурата на съдебната власт, а дознателите от изпълнителната власт /МВР, МФ, МО/. В НПК се определят като разследващи органи. Те са органи на прокурора, защото чрез тях той събира и проверява доказателства. Разследващите органи провеждат разследването в досъзебната фаза на производството. В съдебната фаза няма разследващи органи.

Разследващите органи са подчинени на процесуалното ръководство на прокурора. Писмените указания на прокурора са задължителни за тях. Когато изпратят следственото дело на прокурора заедно със заключителното си постановление те не могат да извършват следствени действия по конкретното дело. Въпреки, че следствателите и дознателите са представители на различни власти и има разлика в техния статут като разследващи органи, те имат аналогични правомощия в дейността по събиране и проверка на доказателства. Работят в централния стадий на досъдебното производство – предварителното разследване. Осн задача е да проведат следствието и решат следните основни задачи:



  • извършено ли е деянието

  • деянието представлява ли престъпление

  • кой го е извършил

  • подлежи ли извършизвършителят на престъплението на предаване на съд.

В съдебната фаза на процеса образно казано той продължава извършването от разследващите органи дейност по обосноваване на престъплението и предприема дейност по проверка на нови доказателства.

Както прокурора, така и разследващите органи са длъжни да се съобразяват с принципите за обективност, всестранност и пълнота при събирането и проверката на доказателствата.



50. Пострадал. Частен обвинител. Частен тъжител.

Пострадалият от престъпление от общ характер може да встъпи в наказателния процес, в качеството на частен обвинител. По този начин пострадалият има възможност успоредно, но независимо от прокурора да поддържа обвинението срещу подсъдимия. Пострадалият е добре запознат с обстоятелствата свързани с престъплението. Ето защо, когато поддържа обвинението изтъквайки известните му факти относно престъплението, той съдейства за доказване на обвинението. По този начин пострадалият защитава своите права и законни интереси. За разлика от прокурора частният обвинител не поддържа обвинението по задължение, а доколкото това съответства на неговите интереси. Частният обвинител не е длъжен да бъде обективен, тоест да изтъква и факти, които са в полза на подсъдимия. Не е обвързан от позицията на прокурора. Ако прокурорът заяви, че оттегля обвинението си, частният обвинител може да продължи да го поддържа.

Частният обвинител встъпва в наказателния процес след като е образувано съдебното производство. Той не повдига обвинение за разлика от прокурора. Неговата функция е само да го обосновава т.е. да го поддържа. За да встъпи в качеството на частен обвинител лицето трябва да отговаря на две условия:

а) да е процесуално правоспособно – пряко и непосредствено да е пострадабо от престъпление от общ характер. Ако пострадалият е починал неговите наследници могат да встъпят в процеса, в качеството на частен обвинител. В случай, че престъплението е извършено от няколко лица, частният обвинител има право да поддържа обвинението срещу всички или само срещу някои от тях.

б) да е процесуално дееспособно – да е в състояние самостоятелно да упражнява предоставените му от закона права. Ако пострадалият е процесуално недееспособен, вместо него в качеството на частен обвинител може да встъпи законният му представител (родител, настойник и други).

Пострадалият се конституциира като частен обвинител след като подаде устна или писмена молба за участие в такова качество. Молбата трябва да бъде подадена най-късно до започване на съдебното следствие. От момента на приемане на молбата пострадалият придобива качеството на частен обвинител и произтичащите от това процесуални качество права: да участва в наказателното производство; да се запознава с материалите от делото и да си прави необходимите му извлечения; да упълномощава повереник (лице упражняващо адвокатска професия, което е упълномощено от частния обвинител да му оказва правна помощ и да го представлява), да прави искания, бележки, възражения; да обжалва актовете на съда, чрез които се накърняват права и законни интереси.

Частният обвинител може да участва в наказателния процес като свидетел и граждански ищец.

Пострадалият от престъпление от частен характер може да встъпи в наказателния процес в качеството на частен тъжител. В НК са посочени престъпленията с ниска степен на обществена опасност, които се преследват по тъжба на пострадалия. За да се образува наказателно производство за престъпление от частен характер е необходимо пострадалият да прояви необходимата инициатива. При тези дела не се провежда предварително производство. То започва след като съдът е сезиран чрез тъжбата на пострадалия. Може да се направи аналогия между съставянето на обвинителен акт от прокурора и изпращането му в съда със сезираното на съда чрез тъжбата на пострадалия. В двата случая се повдига обвинение пред съда. За разлика от частния обвинител, частния тъжител не встъпва в наказателния процес след като е образувано съдебно производство, а е инициатор за неговото образуване. При дела от частен характер частният тъжител е главният обвинител. По принцип прокурорът не участва при разглеждането на дела от частен характер. Той може да встъпи в такъв процес само ако пострадалият не е в състояние самостоятелно да упражнява предоставените му от закона права. При такива случаи пострадалият се конституира като частен обвинител.

За да се образува наказателно производство от частен характер е необходима тъжба от пострадалия. Тя се подава в писмена форма до съответния съд. Трябва да бъде подписана от нейния подател, защото в противен случай няма да породи процесуални последеци. В тъжбата се посочват основните обстоятелства относно извършеното престъпление. Не е необходимо да се прави наказателно правна характеристика на деянието. Това е от компетентността на съда. Към тъжбата могат да бъдат приложени и документи, които да бъдат използвани в процеса на доказването. Тъжбата не е доказателствено средство. Чрез нея нищо не се доказва. Единственото и предназначение е да сезира съда за извършеното престъпление. Фактите, които са посочени в тъжбата ще бъдат доказвани в съдебното производство. По този начин тъжбата определя предмета на делото. Подсъдимият не може да бъде съден за престъпления, които не са посочени в тъжбата.

Тъжбата се подава най-късно да 6-месеца от деня, в който пострадалият е узнал за извършеното срещу него престъпление. Ако до изтичането на 6-месечният срок е изтекла предвидената давност за извършеното престъпление тъжба не се подава.

Тъжбата се подава в толкова преписа, колокото са подсъдимите. След като постъпи в съда, копие от тъжбата се изпраща на подсъдимия за да се уведоми в какво престъпление е обвинява и своевременно да организира своята защита. В момента, в който тъжбата постъпи в съда и се прецени, че тя отговаря на всички условия за нейното подаване, лицето срещу което е подадена придобива качествата на подсъдим и произтичащите от това процесуални права.

Разглеждането на делото започва с прочитане на тъжбата на подателя. По този начин се предявява обвинението срещу подсъдимия в съдебното заседание. На подсъдимия се задава въпрос дали е разбрал в какво престъпление се обвинява, признава ли се за виновен и му се предлага ако желае под формата на свободен разказ да изложи всичко, което му е известно по делото. По–нататък разглеждането на делото продължава по правилата на първоинтанционното съдебно производство.

Частният тъжител може, когато пожелае да оттегли своята тъжба. Оттегляйки тъжбата си той фактически оттегля обвинението срещу подсъдимия. Тази позиция на частния тъжител е задължителна за съда – щом като се оттегли тъжбата наказателното производство срещу подсъдимия се прекратява.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница