Характеристика на поразяващото действие на йонизиращите лъчения



Дата09.12.2017
Размер271.42 Kb.
Размер271.42 Kb.

З Н О С

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОРАЗЯВАЩОТО ДЕЙСТВИЕ НА ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ


І.Видове реакции на веществата: между веществата протичат два вида реакции:

1.1.химически – при тях е характерно, че взаимодействието се осъществява при участие само на е- от електронните обвивки на атомите. Биват три вида:

-йонни

-окислително-редукционни реакции



-химическо разлагане

1.2.ядрени реакции – при тях участват ядрата на атомите, като се променя броя на градивните им частици (р+, п). Биват 2 вида:

-ядрени реакции на разпадане – за да протече е необходимо да са изпълнени следните условия в АЕЦ: а)да има вещество, което да се разпада U235, Фи239, радиоактивните елементи се характеризират по отношение на активността им от т.нар. величина. Период на полиразпадането. „ τ „ – времето, за което ядрата на радиоактивните елементи се разпадат наполовина; „ τ „ – варира в широки граници.

U235 – 4, 56мил.р.с.; U235 - 713мил.н.г.; Sr – 30гд; У131 – 8 демок., опасни за жените; Јe - 0,01μs;

2.да има източник на неутрони (п) – в ядрената енергетика се използват торлинни п. Те причиняват т.нар. верижна ядрена реакция на разпадане.

3.да има минимално количество от радиоактивното вещество, наречено критична маса, под което е невъзможно протичането на спонтанна верижна ядрена реакция.

-ядрени реакции на синтез – възможни са с взривен характер, като е характерно за тях, че протичат при много високи температури със сливането на ядра на леки химични елементи до образуването на ядра на тежки елементи.

ІІ. Характеристика на йонизиращите лъчения. Лъченията определящи се при радиоактивното разпадане (синтез) са 3 вида: α, β, γ.

1.α (алфа) : пределния поток от хелиеви ядра. Wв. ст. – 20 000 км/s. На 1л. см. въздух – 30 000 двойки йони; максималната прониквателна способност във въздуха е 8-10 см. Хартия, дрехи, роговия слой на кожата, стъклото задържат напълно алфа-лъчите.

2.β: поток от е-, Wв. ст. – 30 000 км/s, 1л. см. въздух – 144 двойки йони; максималната прониквателна способност във въздуха е от 15-20 см – със същите материали,

3. γ: поток от електро-магнитни вълни с голяма честота и малка дължина на вълната. Wв. ст. – 300 000 км/s, 1л. см. въздух – няколко двойки йони – до 9. Максимална прониквателна способност – 1500-2000 метра

ІІІ.Източници на йонизиращи лъчения: при авария в АЕЦ се оформят 3 източника на йонизиращи лъчения:

-нереагиралата част от ядреното гориво, тя е главно γ и α активна

-парчецата на делене получени от деленето, те са γ и β активни; изотопите на активираните елементи имат малък период на получен разпад, когато тези източници на радиоактивни лъчения попаднат в живите организми се говори за вътрешно замърсяване и облъчване; те по възможност не бива да се допускат. Определящи вътрешни облъчвания са: α, β радиоактивни вещества. Могат да проникнат в организма по инхалационенн път (дишане); стомашно-чревния тракт; при наранена и ненаранена кожа. Радиоакткивните вещества притежават способността да се натрупват селективно в определени органи и да ги облъчват до края на живота на организма; U235 – в бъбреците; Sr90 – костите; Сs137 – мускулите; У131 – щитовидната жлеза; когато източника на замърсяване е вън от организма – съществуват и външни замърсявания и облъчвания. При тях определящи облъчвания са γ-лъчите.

ІV. Величини и единци за измерване на радиацията и погълнатите дози облъчване

-погълната експозиционна доза – Х – изразява се с погълнатата енергия на йонизиращите лъчения от тяло с определена маса. Х=Е/m (R); (Gy); 1 Gy=100 R – 1 R=0,01 Gy

1 R – погълнатата доза е онова лъчение, което в 1 кубически см при 0◦С и 1аt налягане образува 2 милиарда двойни йони. Съществуват допустими норми на облъчване, при които ако се надвишат биха се получили генетични и соматични увреждания.

Еднократна доза – 0,03 R; 10дм; 0,5 R (многократно).

За 1 година - 15 R – многократно

ХL =600 R; Letalos – смъртоносна

V. Активност на радиоактивните вещества – определя броя на радиоактивните разпадания и единицата за измерването й е бекерелът

А – (Bq)

1 Bq=1 радиоактивно разпадане / 1 s

Допустима замърсеност за водата – 76 Bq на литър

Мляко – 500 Bq на литър за деца; 2000 Bq на литър

Ниво на радиация – дефинира се като Х за единица време (1 час)

Р=Х/t (R/h) (Gy/h)

България – 0,016 – 0,020 mR/h

VІ.Лъчева болест – клинична картина на проявлението й

ОЛБ Х=200 - 400 R – 4фази:

1.Слез скрит период от 2-3 дни започва с повишаване на температурата; пулсът е мек; увреждат се слуха и зрението; гадене, повръщане; при анализ на кръвта се установява намаление в броя на еритроцити, левкоцити и тромбоцити

2. фаза на лъжливо благополучие: отзвучават всички ефекти от първата фаза, но кръвта продължава да се опустошава – костния мозък – увреждания

3.изразени клинични явления


6въпрос Основи на дозиметрията

І.Предмет на дозиметрията – изучава методите и средствата за идентифициране и количествено определяне на йонизиращите лъчения. Тя се основава на различните закони на взаимодействие – натоварените частици – неутроните и γ-лъчите с материална среда. Когато лъченията преминат пред тази среда отдават частично или напълно енергията си, като настъпват първични и вторични химични и физични явления и ефекти. Първичните са възбуждане на молекулите и атомите и последващата им йонизация. Вторични са промяна на проводимостта, увеличаване на температурата, поява на луменисценция.

ІІ.Методи на дозиметрията

1.Топографни – основава се на способността на йонизиращите лъчения да преминават в почерняване на ор. пласа и по степента на почерняването й (оротометър; денситометър) се съди за мощността на източника

2.Калориметрични – основава се на измерване на температурните разлики на тела – преди и след йонизиращото облъчване

3.Химичен метод – основава се на способността на лъченията да предизвикват промяната на валентността на елементите с променлива валентност

4.Луминисцентни – основава се на способността на лъченията да предизвикват светене на някои вещества със собствена светлина (луминифори). Краткотрайното светене се нарича флуоресценция, а продължителното – форфоресценция.

5.Йонизационен – основава се на образуването на йонизиращ ток при облъчване на газови среди с йонизиращи лъчения

ІІІ.Класификация на дозометричните прибори

1.Според мястото на използване

-полеви

-лабораторни



2.Според предназначението им:

-прибори за измерване степента на замърсяване (индикатори на радиоактивността – т.е. има ли радиоактивност)

-радиометри – β-лъчи

-рентгенометри – γ-лъчи

-комбиниран рентгено-радиометър

-прибори за контрол н облъчването – дозиметри – ДП-22-В


7въпросКласификация на промишлените отровни вещества (ПОВ)

1.ПОВ – изгарящо действие HCl, H2CO4, NaOH

2.ПОВ – дразнещи лигавицата на очите и носоглътката, като неразтворимите във вода вещества предизвикват ларингити, транхити, бронхити, а разтворимите – оток на белите дробове и бронхопневмония: Cl2, NH3, SO2, SO3, HCl

3.ПОВ – общоотровно действие: бензол – С6Н6, Производните му – толуол С6Н5СН3, ксилоли; С6Н5NO2 – нитробензол

4.ПОВ – психично действие – Н2S, CS2, CH3OH, C2H5OH – етилов; + психотропни вещества. Пипередилбензилати, естерамиди, нализергиновата киселина. Тези вещества нарушават съотношението на метабулита серотонин в мозъка, в резултат на което се появяват шизоидоподобни реакции.

5.ПОВ – отравящи кръвните сигменти – СО, НСN
8 въпрос Характеристика на по-важните ПОВ

1.Хлор Cl2 – жълто-зелен газс остра задушлива миризма. Втечнява се при невисоки налягания и се съхранява във втечнено състояние в стоманени бутирки. Разтворимостта във вода е малка, а масата – 2,5. Добре се разтваря във вода, в която е разтворен антихлор – Na2S2O4; ПОК Cl2 =0,001mg\l – въздух; при концентрация от 0,001-0,006 mg\l – дразнещо действие; при коцентрация 0,2-0,3 mg\l – смърт.

Клинична картина: при малки концентрации се усеща парене в очите и носоглътката и слабо сълзотечение. При по-високи концентрации паренето преминава в болки и стягане в гърдите. Поява на суха кашлица. При големи концентрации – дишането силно се затруднява, загуба на съзнание, кома, смърт.

Механизъм на отравяне: блокира хемоглобина на кръвта, който притежава кислородопреносителна функция до тъканите и клетките на организма.

Първа помощ: чиста атмосфера, изкуствено дишане или инхалация с чист кислород

Защита: обикновен противогаз – хопкахитов патрон.

HCN – циановодород – безцветен газ+мирис на бадем

Синилна киселина Тк 26◦С

ПОК HCN=0,0005 mg\l

Клинична картина: при малки концентрации – метален вкус в устата, при по-големи концентрации – стягане в гърдите, болка под лъжичката, гадене и повръщане, силно напрежение в очната област. При още по-високи концентрации – тремори: треперене на мускулите, загуба на съзнание и цианоза, порозовяване на тъканта под ноктите на крайниците+морави петна по гърба и корема

Механизъм на отравяне: блокира жълтия дихателен дермент на Вертбург

Защита: обикновен противогаз

Първа помощ: инхалации с амилнитрит и пропилнитрит, KNO2, NaNO2 – инжекционно – антидоти. Огнище на химическо заразяване е ПОВ територията, с намиращите се върху нея хора, животни и растения
9въпрос Огнището се дели на 2 зони

1зона първично ОХЗ създадено от непосредствено разливане на химически вещества. В резултат на изпаренията по посока на вятъра се създава вторичното ОХЗ.

Първа помощ: извежада се пострадалия в чиста атмосфера, изкуствено дишане – уста в уста; диша се чист кислород или инхалация със смес от спирт и етер или спирт и амоняк.

Защита: противогаз – жълто обагрен – тип „В” или тип „М” – червен.

Заемане на високите етажи от сградите; укриване в херметически скривалища; поставяне пред устата и носа на тъкан напоена с воден разтвор на 5% NaHCO3 – сода бикарбонат или NaS2O4 – или само вода

Амоняк – безцветен газ с остра задушлива миризма; лесно се втечнява и се съхранява в стоманени цистерни; отн. M=0,68; 1 обем Н2О разтворен в 700 обема NH3

ПОК NH3=0,02 mg\l

При концентрация 0,23 mg\l – 1 час; при концентрация 0,35-0,7 mg\l – смърт

Клинична картина: при малки концентрации – дразнене на очи и носоглътка. Обилно сълзотечение и носни секреции. При по-високи концентрации – мокра кашлица, оток на белите дробове (бронхопневмония). При още по-големи концентрации – пълно задушаване, кома, смърт.

Първа помощ: чиста атмосфера, затопля се организма; очите се промиват с 2% разтвор на сода бикарбонат. Прави се инхалация с кипяща борна киселина или оцет. Използва се противогаз със сив динетат тип „К” или тип „М”. заставяне на високи места и заемане на скривалище. Или поставяне на кърпа пред дихателните органи, напоена с вода или воден разтвор на оцет.

Въглероден оксид – хемоглобинова отрова, СО газ без цвят и без мирис. По-тежък от въздуха и притежаващ умерена разтворимост във вода; ПОК=0,02 mg\l. Получава се в големи количества в металургичните комбинати; кожнопреработването. Отделя се чрез изгорелите газове. При работа на двигатели с вътрешно горене и при непълно изгаряне на горива в отоплителните уреди.

Клинична картина: при малки концентрации – главоболие, виене на свят, гадене и повръщане; при повишени концентрации – сънливост; дишането е повърхностно; при голяма концентрация – загуба на съзнание, инконтиненция на фекалиите и урината, кома, смърт.


10въпрос Стихийни природни бедствия – общи сведения.

1.Определение и особености на СПБ. Такива природни явления, които излизат извън рамките на нормалното си развитие, като протичат с голяма скорост и отделяне на много енергия. Едни от СПБ се поддават на прогнозиране в резултат, на което могат да се вземат мерки за намаляване на последствията, а други не се поддават. По отношение на генезиса едни от бедствията се генерират дълбоко в земните недра, а други високо в атмосферата. Към СПБ се отнасят: земетресение, наводнение, пожари, урагани, бури, заледявания, свличания на земни маси, вулкани, лавини, нфекциозни болести, епидемии, засушаване, бързо размножаване на насекоми и бозайници.


11въпрос Земетресения – определение и причини за възникване

Предствляват отделянето на потенциална енергияот земните недра под формата на напречни и надлъжни сеизмични вълни. Мястото, където се зараждат сеизмичните вълни се нар. Хипоцентър, а вертикалната му проекция върху земната повърхност е епицентър с максимална дълбочина, на която може да се намира ХЦ 700км, а минимална – от 3 до 5км. Колкото е по-голяма дълбочината на земния трус, толкова е по-голямо количеството енергия, но са по-редки като явления. Плитките земетресения са по-чести явления, а отделената енергия може да е и много и малко, но разпространена по-малки територии. Всяко земетресение се характеризира с място, дълбочина, магитут(енергия) и време.

Стройна теория за причините на земетресенията няма. Съществуват няколко хипотези, от които всяка една дава задоволително обяснение за причините.

-тектомонска: според нея освобождаването на сеизмична енергия се дължи на приплъзване на големи земекорни блокове, върху които лежат континентите по разседни образувания.

-плутонична: касаеща магмената обвивка на земята; обяснява възникването на земетресенията с преразпределяне на магмата в земните недра. Възникването на струпващи процеси в огромни земни кухини. Извеждане от временно равновесие на нестабилни земни структури в резултат на някои фактори, като конвенциални и ядрени подземни взривове, бързо заверяване и бързо източване на водите от големите водоеми, строителство на тежки съоръжения и причисляването на сеизмично нестабилни райони и вулканична дейност. Наличието на свръхтвърдо ядро в земните недра, които извършвайки колебателни движения околоравновесното положение освобождава сеизмична енергия. Поразяващи фактори при земетресенията могат да се групират в 2 основни групи:

-обхваща тези отнасящи се до количеството отделена енергия и до продължителността на отделянето й (правопропорционална зависимост

Географски и геоложки особености на райони на земния трус. Каменистите стабилни земни трусове, локално отслабват. Меките наносни почви, локално засилват сеизмичните вълни.

Каква е сеизмичната обстановка и сеизмичната особеност за нашата страна.

Сеизмичната обстановка в една страна се определя от времето изминало от последното силно земетресение до следващото такова. Този период варира между 50-60 до 70-80години. За това време се сменят поколения, забравят се последствията от бедствието, не се спазват строително техническите изисквания за сеизмично опасните райони, в тях не се закрепват стабилно към стената неустойчивите мебели в домашна обстановка. България – силна сеизмична активност (в алпохималайския сеизмичен пояс). Средно ежемесечно при спокойна сеизмична обстановка в България се регистрират – 100 земни труса, от които само 1-2 могат да се усетят от много чувствителни хора. При засилена сеизмична активност след силен земен трус броят им нараства многократно. На територията на България има 4 сеизмични района:

-Кресненския – очаквания магнитут от тук е от 7,5 до 8 бала по 9-тобалната система

-Велинград-Пловдив-Чирпан – очакван магнитут от 7 до 7,5 по 9-тобалната система

-Силистренско с очакван магнитут 7,6-8 бала

-Горна Оряховица – Стражица – Попово – очакван магнитут от 6,5 – 7 бала

Скали: силата на един земен трус са няколко

1)12-степенна на Медведев-Шпонхойер-Карник. Критерии за определяне на степента са субективните усещания на хората и получените разрушения по сградите

2)Рихтер – 9-степенна. Силата се определя по отделяната енергия.

Поведение на хората по време на силно земетресение

При силно земетресение максимума настъпва 10-12 сек.

В ниски мест – 1,2 етаж – да напуснат сградите, в многоетажна сграда в по-високите етажи да не се напускат. Заставане под касата на вратата, заставане до вътрешните, носещи стени на сградата, в ъглите, под устойчиви мебели. При напускане – без асансьор. Движението е по стълбите да не се използва открит източник за осветяване; напускайки да не се стои на разстояние по-малко от височината на сградата. Да не се стои под ел.мрежи с напрежение. При движение на МПС е необходимо то да спре. Опит за влизане в контакт с близките. Да се включат здравите хора в спасителните мероприятия. Да се възпитава психическа устойчивост в критични ситуации – дълго преди бедствието.

Прибори за радиационен контрол

І. Приборите за измерване на степента на замърсеност по различни повърхности и нивото на радиация на местността – РР-51-А – ренгенометър-радиометър.

1.Предназначение – служи за откриване на вида и приблизителната концентрация на йонизиращите източници. Описание, състои се от:

-измервателен пулт с два панела: горен панел, върху който се намират – лампа с плексигласов абажур; ключ за включване на абажура; потенциометрично копче за промяна на И на прибора; долна и горна скала; бутони за нормиране на минизм...метъра; централен превключвател с положения (200; 1; 100; 10; 0,1)

Първия обхват съответства на положение 200 и отчитането се прави върху долната скала.

Втория обхват, трети, четвърти, пети и шести – отчитането се прави върху горната скала=долен панел – с две гнезда за токоизточниците – 2 батерии по 4,5 V

-приемателно устройство – сонда с два екрана:спрян „Б” – за β, γ, „Г”.

-радиослушалки за звукова индикация на радиоактивните вещества

-удължително телескопична щанга

-брезентова чанта

-принадлежности – комплект торбичка за сондата, резервни части.

Работата е приборна: постовят се токизточниците в гнездата на приборите и се проверява с ключ №2 дали ще светне лампата 1, след това централния превключвател се поставя на положение режим и с помощта на потенциометъра се установява срещу червения маркер. До края на измерването потенциометъра не се използва. Чрез последователно превключване на централния превключвател 1 – 6 подобхвати се търси този, който който улавя мощността на радиоактивния апарат.

Рентгенометри – РП-22-В

Предназначение – използват се за измерване индивидуалната доза погълната от човешкия организъм. Състои се от заредено устройство (2 сухи елемента Х1 , или всеки по 5 броя индивидуални джобни измерители тип DКП-50-R). Тяхната работа предимно се основава на разреждане на капацитета на зареден кондензатор под действие на йонизиращи лъчения

Фиг.1

Джобния дозиметър е оформен като метална химикалка с държател за джоб от единия край с окуляр, през който срещу светлина се наблюдава линейна скала на кръгла форма, разграфена от 0 – 50 деления съответстващи на погълната доза от 0 – 50 R.

Характеристика на ПОВ

І.Определение: Източници и застрашени видове за заразяване на ПОВ.

-отровни вещества, които постъпват в организма при определени условия и концентрация го извеждат в равновесие с възможно настъпване на смърт.

-ПОВ са такива суровини и продукти използвани в промишлеността, съхранявани в метални опаковки. При аварии инцидентно напускат последните прич(инявайки отравяне или смърт.

-застрашени групи

1.Хим.-нефтохим.

2.водопречистване – с хлор

3.железопътни гари с цистерни с ПОВ

4.Складови бази и предприятия в България. Девня – хлор, амоняк, HCl, SO2, .........хлорид

Бургас – Cl2, тулол, бензол

Стара Загора – Димитровград – NH3, SO2

Враца - NH3, метан

Плевен – нефтохим


13 въпрос Характеристика на инфекциозните болести

Инфикциозните болести с епидемичен характер (ИБЕХ)

І.Общи сведения по епидемиология.
1.Епидемичен процес – непрекъснато и последователно възникване на инфекциозни болести, като в зависимост от броя заболели той бива:

-спорадична заболеваемост – характеризира се с отделни случаи на един вид заболяване, като обикновено тези случаи нямат връзка.

-епидемичен взрив – характеризира се с множество еднородни случаи на заболяване на група от хора (в колектив, селище).

-епидемия – характеризира се с голям брой заболявания с общ първоизточник, проявяващи се на територията на няколко селища, държава и т.н. с тенденция към нарастване.

-пандемия – разпространява се на територията на цял континент

2.Входна врата на инфекцията: може да бъде стомашночревния тракт. По въздушно капков път, по кръвен път, при наранена и ненаранена кожа.

3.Източник на заразата: болния човек, болно животно и заразоносителите.

4.Възприемчивост към инфекция към някои болести (грип): дребна шарка. Съществува всеобща възприемчивост, а към други съществува ограничена възприемчивост (минингит, енцефалит, дефитерии). Възприемчивосттта към други инфекции се определя от имунитета. Имунитета бива:

1)вроден – съществува на 10 000 души 1 човек с всестранен имунитет.

2)изкуствен – придобит по начин на въвеждане на готови имунни тела в организма срещу друго заболяване или чрез въвеждане на умъртвени или омаломощени причинители на инфекциозни болести. Вторият е с по продължително действие и е по-надежден.

ІІ.Причинители на инфекциозни болести: в природата съществуват 2 вида микроорганизми – болестотворни (патогенни) и неболестотворни (непатогенни)

Патогенните биват 4 групи:

-бактерии от растителен произход, като могат да се развиват и да живеят в изкуствена хранителна среда извън човешкия организъм. Някои са забележими биз въоръжено око. Някои при неблагоприятни условия могат да образуват трайни форми – спори, които попадайки в благоприятна среда могат да активират и да подновят жизнената си дейност. Издържат на ниски температури, а са чувствителни на температури над 100 градуса и УВЛ; Причиняват чума, холера, сап, анорексия

-вируси – не са забележими дори и с обикновен микроскоп. За разлика от бактериите те могат да се развиват и живеят извън клетката на живата тъкан. Някои вируси помагат добре при изсушаването. Устойчиви са на ниски температури и са чувствителни на УВЛ (увелъчи) и високи температури. Причиняват хепатит, СПИН, грип, вариола, шап и др.

-рикетсии – заемат средно място между бактериите и вирусите. По-големите приличат на бактерии, а до вирусите се доближават по това, че могат да се развиват и живеят само в клетката на живата тъкан. Устойчивостта им е за бактерии и вируси. Причиняват коремен и петнист тиф; „Ку-треска”; „денге”-треска; петниста треска на скалистите планини.

-гъбички – растителен произход. Различават се от бактериите па начина на размножаване. Устойчиви на ниски температури и на дезинфектанти. Причиняват микози.

ІІІ.Особености на причинителите на инфекциозни болести.

-инфекциозност (вирулентност: способност за бързо предявяване на инфекция от болен на здрав)

-трудно откриване на патогените

-бързо размножаване на патогените

-необходимост от изолация на заразно болните

-икономически ефект

ІV.Характеристика на по-важни инфекции:

-бактериални:

1.Чума – протича в две форми в зависимост начина на проникване на причининтеля

1.1.бубонна – причиняваща се от ухапването на бълха. На ухапаното място се получава малко възелче – входна врата на инфекцията. След инкубационния период от 2 до 9 дни се повишава температурата да 40 градуса. Получават се болки в цялото тяло, а след 4 дни лимфните възли се подуват. Лекува се с антибиотии.

Ваксиниране на населението и провеждането на санитарно-хигиенни мероприятия.

1.2.кислородна – по инхалационен път. Започва с повишена температура – 40 градуса. Инкубационен период – 2 до 9 дни; болезнена кашлица, придружена с кърваво-петнисти секреции. Може да се появи и бронхопневмония. Смъртност 90%. Лечение с антибиотици.

2.Холера – стомашно-чревно разстройство, предизвикващо се от холерния вибрион, който местообитава течащите води. Инкубационния период е от 1 до 5 дни. Започва с остри стомашни болки, гадене и повръщане + обилна диария, които обезводняват организма. Нарушава се сърдечната дейност + обща отпадналост на целия организъм. Смъртност – няколко процента. Лечение: антибиотици и бактериофаги (отрова за патогените)

-вирусни:

1.Хепатит: съществуват 4 вида хепатит:

1.1.ВХА


1.2.ВХБ

1.3.ВХНАНБ (С)

1.4.ДХ

1.1.ВХА (хепатит на мръсните ръце) предава се по орално фекален път. Обхваща възрастови групи от 4 до 14 години и притежава есенно-зимно сезонност. Инкубационния период е 9 до 50 дни.



1.2.ВХБ – предава се както болестта СПИН. Инкубационен период 40 до 180 дни.

1.3.ВХС – по кръвен път, инкубационния период или като А или Б. Често протича латентно и хронично

1.4.ДХ – кръвен път, инкубационен период 14 дни.

Симптоми и протичане. Първо – предиктеричен период: характеризира се с липса на апетит, гадене, повръщане, болки в дясното подребрие. Второ – иктеричен период – на изразените клинични явления, засилват се явленията от предиктеричния период, но се появява още – урината става червено кафява от сламено жълта, изпражненията стават бели, кожата иочите пожълтяват. В тежки случаи кожата добива зелен оттенък. При рентгенов преглед се установява уголемяване на черния дроб с 3-4 см. и на далака. Лечение: антибиотици и диета – белтъчновъглехидратна. Да не се ползват пикантни харни

2.Вариола: Инкубационен период 12-14 дни. Предава се по контактно битов път. Започва с повишаване на температурата до 39 градуса. Болки в мускулите и ставите, в очите от светлината, мехурчест обрив локализиращ се по лицето. При олющване на епидермиса по лицето остават белези. Преболедувалите получават траен имунитет. Лечение – антибиотици, без пикантни храни.

3.Грип: Инкубационен период от 2,3 часа до 2-3 дена, втрисане, повишена температура – 38,39 градуса. Болки в мускули и стави, хрема.

-рикетиозни:

Петнист тиф – причинява се от въшките. Прониква в тялото посредством изпражненията на въшките, където се намират рикетите, втриват се в кожата при разчесване на мястото. Инкубационен период 12-24 дни. Започва с повишаване на температурата – 39 градуса, поява на сухост в устата, появява се дебел бял налеп по езика, езика надебелява, гласът става гъгнещ. Появява се безсъние, агресивност и раздразнителност.

Делириум: на 5-ти, 5-ти ден от заболяването се получава петнист обрив. С напредване на болестта може да се изпадне в безсъзнание, неконтролирани фекалии и урина, смърт. Лечение: ваксини: първо – Фере, второ – Здрадовски

4.Краста: инфекция, причинява се от кърлежи, нар. Акарус. Кърлежите проникват през малки тунелчета в кожата на човека. Големина 3,5 – 4мм. Инкубационния период е до 12 дни, след което се появяват малки пъпчици, съпроводени от силен сърбеж, който се усеща нощем и изчезва денем. Пъпчиците се локализират на най-нежните места. Излизат между пръстите на краката, ръцете, зад коленете, под мишниците.

Начин на предаване: баналните човешки контакти.

Лечение: използва се бензил бензоли, рициново масло в съотношение 30 към 70. сместа се разбърква добре до образуване на по-гъста консистенция, с която се правят втривания в кожата. Лечението се провежда по схема – един път дневно за 4 дни или два пъти дневно за 3 дни с предхождащо изкъпване на тялото.

Втори вариант за лечение – свинска мас + сяра на прах в съотношение за деца до 2 години 90 към 10, до 14 год. – 80 към 20, за възрастни – 70 към 30. Начин на приложение – един път дневно за 4 дни, предшестващо изкъпване. След медицинска терапия на кожата се изваряват дрехите, с които е бил болния, а след изсъхване да се изгладят с пареща ютия при температура максимална за съответната тъкан. Или дрехите направо се изхвърлят.

Имунитет при преболедуване от краста – не съществува. Съществува всеобща възприемчивост към заболяването.


14 въпрос Организация на болничната защита в Република България

Тя представлява комплекс от организационни противоепидемични, лечебно профилактични и санитарохигиенни мероприятия, целящи унищожаването на заболявания широко органични, изолация на заразно болните, лечение на болни, и обеззаразяване на лицата с възникнали инфекции. Всички тези мероприятия се изпълняват от здравните органи в населените места и здравните хора.

-издирване на заразноболните, в ранните етапи на инфекцията и изследването им.

-провеждане на мероприятия свързани с унищожаването на причинителите и преносителите на инфекции във външната среда. Това се постига с три основни дейности: дезинфекция, в зависимост от времето на провеждането й тя бива превантивна, текуща (по време на протичане на болестта), заключителна (крайна, последна след преминаване на инкубационния период). Според начина на провеждането дезинфекцията бива: механична – изтупване; с нея не се постига напълно премахване на патогените; физична – чрез изваряване, изгаряне, УВЛ; химична – използват се специфични вещества, наречени дезинфектори (спирт – 75%, хлорамини, феноли, крезоли, 40% разтвор на мравчен алдехид НСМО=формалин).

-дезинфекцията за унищожаване на насекомите разпространители. Съществуват 3 начина: механичен, физичен, химичен. Химически вещества – септанти мухозол, РАИД, F666, контактен инсектицид.

-дератизация: унищожаване на гризачите: механични, физични, химични: бариев карбонат; цинков фосфид, стрихнин.

-имунизация и ваксинация на населението

-организирани мероприятия: обсервация и карантина. Обсервация – частично ограничаване контактите в районите под съмнение за съществуване на причинители на инфекциозни болести.


15 въпрос Основи на екологията

І. – 1886 – Б. Хекел – обосновава, че трябва да съществува наука, изучаваща отношенията между живите организми и бита им. Предлага да се нарича опкос=дом – екология. Той развива мисълта че тази наука трябва да изучава дружащите и враждуващите отношения на живите организми, както към живата, така и към неживата природа с др. раси и животни, с които те влизат в преки и косвени взаимоотношения – взаимоотношения, които Дарвин нарича „борба за съществуване”.

Дълго време идеята на Хекел не е била подкрепяна и едва през 1920 година започва бавното развитие на екологията, за да може днес тя да се нареди и да заеме приоритетно място сред другите науки. Човечеството робувало дълги години на схващането, че природата нищо не дава на готово, а човека трябва да вземе всичко насила от нея. Трябва да преосмисли начина си на живот и да го подчини на жизненоважния принцип за хармонизиране на отношенията общество – природа, защото замърсяването на световния озон, прашните бури, киселинните дъждове и др. са само предвестници на един екологичен апокалипсис и ако човек продължава да замърсява средата, в която живее ще настъпи унищожаване не само на човека, но и на цялата биосфера (асад Моисеев).

Наред с частните екологични науки (екология на микроорганизмите, екология на растенията, екология на животните). Съществува и още една екология наречена обща. Тя разглежда общите закономерности в развитието на организмовите съобщества. Но човекът, като живо същество не може да се разглежда отделно от природата, той й влияе и затова днес тази екология разглеждаща връзките между съобществата и намесата на човека в жизнените процеси, съществува под името „опазване на околната среда (природната). Тя се развива в две насоки:

1)въвеждането й за изучаване във всички системи на образователната система.

2)развитието й като наука

ІІ.Методи на екологията: екологията използва както традиционни, така и нови методи.

1.Традиционни – Наблюдение: предполага само съзерцаване на протичащите в природата процеси без човекът да се намесва в тях. Предимството е, екологията сега може да използва технически средства (кинокамера, телевизия, фото), с които могат да бъдат проследявани безкрайно бавни процеси извършващи се в природата.

2.Експеримент: той бива лабораторен и експеримент в природата. Предполага намесата на човека в протичащите в природата процеси.

3.Моделиране – нов метод. Същност. В изграждането на умалени подобия на определени екосистеми и резултатите от експериментите от тези модели се пренасят върху останалата. Моделите биват 2 вида: реални и идеални. Идеалните от своя страна биват концептуални, нар. графични и тематични. При графичните модели се използват схеми таблици и диаграми, а при тематичните – математически формули, зависимости, знаци.

Замърсяване на атмосферата. Под атмосфера се разбира обвивката на земята. В нея с есъдържат следните газиве: N2 – 78,08% азот, O2 – 20,95%, Ar – 0,93% аргон, CO2 – 0,03%, O3 – 0,000001%. Атмосферата се състои от няколко слоя:

1)до 8-18 км от земната повърхност е тропосферата. В него се намират почти всички газообразни вещества в атмосферата и всичката атмосферна влага (вода).

2)от 200 м – 2000 м – тропоплуза

3)до 40-50км от земната повърхност е стратосферата, в нея се съдържа всичкия озон на планетата.

4)мезосфера до 60 – 10км, в долната му част температурата расте от +20 до 30 градуса, а в горния слой спада до – 100 градуса

5)йоносфера до 800 – 1000 км. Богат на йони и електрони, благодарение на него се осъществява радиообщеването

6)екзосфера до 3000 км

7)магнитосфера до 50 000 км.


17 въпрос Източници за замърсяване на атмосферата

1.Производителите на енергия

2.Металургичните предприятия с техните доменни пещи, коксови батерии, прокатни цехове. В обогатителните фабрики.

3.Всички видове транспортни средства

4.Селското и горското стопанство

5.Строителство

6.Предприятия произвеждащи и използващи хладилни агенти, нар. Фреони (флуор – хлор – органични съединения)

7.Химическа и нефто-химическа промишленост.


Фактори на замърсяване на атмосферата

1.неорганични оксидни съединения, серен диоксид; CO2COSO2, SO3, PO3, P2O5

2.Газообразни въглеводороди

3.метали: олово, живак, кадмий, хром

4.Радиоактивни газове

5.Терта-етил олово (PB (C2H5). За повишаване на октановото число на бензините. След изгаряне на бензин в двигателя с вътрешно горене, PB (C2H5) не се променя и от ауспухните тръби се усвоява от културните растения, намиращи се в близост до пътищата (орехи)

6.Пепелина
Последствия от презамърсяване на кислорода

-киселинни дъждове: причина за появата им е изнасянето в атмосферата на серни и азотни оскиди, които с атмосферната влага образуват сериста и азотиста киселини.

-смог – натрупването на големи концентрации от твърди и капко течни замърсители в атмосферния слой от 150-200м. при стабилна вертикална устойчивост на въздушните маси. Смогът бива:

1)черен (от твърди частици)

2)бял (от капкотечни и газообразно отровни вещества)

3)фотохимичен (образува се, когато от две нетоксични или слабо токсични вещества, под действието на слънчевите лъчи се образува силно токсично вещество.

-озонова дупка: утъняване на озоновия слой в стратосферата в резултат разрушаване молекулите на озона под въздействието на флуора, хлора и азотните окиси. Дебелина на озона – 20 км и не пускаУВЛ на слънцето.

-парников ефект: дължи се на прекомерното натрупване на CO2 в приземното пространство, а той като добър топлоизолатор и по-тежък от въздуха възпрепятства нормалния топлообмен между земята и космическото пространство. В следствие настъпва затопляне на климата, разширяване на ледените шапки, от тук повишаване нивото н асветовния океан – 60 – 120 м.


Методи за пречистване на въздуха:

1.Сух метод – използва инертни материали и текстил за филтриране на замърсенията

2.Филтър – с вода и разтвори на органични и неорганични вещества

3.Използване на електрофилтри

4.Каталитични методи
19въпрос Замърсяване на почвите

1.Източници:

-пестициди – вещества, органични и неорганични химически съединения използвани за борба с вредители и болестите по растенията. Особености на пестицидите: 1)не притежават селективно действие; 2)притежават кумулативен ефект – свойство да се натрупват в организмите с течение на времето, претърпяват малки изменения и така достигат токсични концентрации.

Видове: 1)хербициди – срещу плевелите; 2)фунгициди – срещу болести по растенията; 3)инсектициди – срещу насекоми; 4)ратициди – срещу гризачи; 5)лимациди – срещу голите охлюви; 6)нематоциди – срещу червеи; 7)акарициди – срещу паяци

-минерални торове

-металургични заводи и химически предприятия – те замърсяват и с тежки метали – желязо, мангам, цинк, кадмий и живак. В зависимост от съдържанието на тежки метали почвите около предприятията се делят на 3 вида: 1) земи с площ от 400-800дка около замърсителя. На тези площи практически не се отглеждат растения; 2)от 5-6 хил.дка, растителността се характеризира със стерилитет, дребноплодие, увреждане на плодовете; 3)земи в 15км земя около замърсителя, в които не се забелязват фитохимични промени в растенията, но при анализ от се установява наличие на по-голям процент количества над допустимите замърсяващи вещества.

Химичните вещества замърсяват почвите с органични химични вещества – феноли и детергенти (повърхностно активни вещества) + петролни деривати

-металургичните рудо и въгледобивни предприятия.

Ерозията почвата – разрушаването на почвата в резултат на природни явления + човешка дейност

Начини за поддържане чистотата на почвата: 1)редовно обръщане; 2)извършване на дълбока оран на земята; 3)използване на биологични методи за борба с вредителите в селското стопанство; 4)ограничено използване на пестициди и торове; 5)варуване на подкиселени почви – негасена и гасена вар


Наводненията като СПБ

1.Определение и причини за наводненията. Наводненията са ПБ (природни бедствия), които протичат с бързо заливане с огромно количество водна маса на големи територии, в резултат на разрушаване на хидро технически съоръжения или от природни явления.

Причини: 1)в резултат на обилни дъждове, бързо топене на снегове и масивен лодоход по реките; 2) моретресения, предизвикващи цунами; 3) силни щурмове, които повишават нивото на морето и океана в крайбрежната ивица, което възпрепятства нормалното оттичане на водите на реките, тяхното ниво се повишава и водите заливат обекновено долните поречия; 4)разрушаване на подкорните стени на язовири, хвостохранилища (отпадъчни води).

Поведение на хората по време на наводнение:

-хората да са запознати с природните бедствия

-да знае сигналите на гражданска защита при наводнения: камбани, радио коли

-да с еразучат маршрутите за евакуация

-преносими ценности; домашни животни

-горните етажи на сградите

-да не се застава под водосточни тръби

-бълзо напускане на местностите, покрай малки дерета и рекички

-след наводнението и отдръпване на водите е нужно издирване на труповете на удавени животни.

-обеззаразяване на районите с трупове на животни

-при движение с транспортни средства водачите са длъжни да спрат МПС на безопасни места по тяхно осмотрение.


Пожарите като СПБ.

1.Процеса горене и прекратяване горенето при пожар. Горенето е физико-химичен процес, който протича с превръщането на веществата, отделяне на топлина и излъчване на светлина. За д авъзникне процесът е необходимо да бъдат спазени следните условия: 1)да има вещество, което да гори; 2)да има окислител; 3)източник на запалване

2.По своята горивност веществата биват 4 групи:

-негоривни вещества – органични и неорганични, които дори при мощни огневи импулси не могат да се запалят

-труднозапалими вещества – тези, които при наличието на огневи импулси горят, но при премахването им прекратяват горенето

-горивни вещества – при умерени огнени импулси се запалват, горят и могат да причиняват запалването на др. вещества

-леснозапалими вещества – при краткотрайни и малки огневи импулси се запалват и увеличават горенето

-Горивните вещества биват: твърди, течни и газообразни. Едни от твърдите горивни вещества при запалване първо се разтопяват, после се изпаряват и горят парите им (парафин, восък)

-други твърди горивни вещества – при загряване отделятгазообразни вещества, суха дестилация, като се запалват и поддържат горенето (хартия, дърво)

-др.твърди вещества не отделят нито газообразни вещества, нито се разтопяват – горят с нажежаване

Течни горивни вещества – при загряване се изпаряват и горят парите.

Газообразните вещества с окислителите могат да образуват експлозивни смеси, когато са в определено концентрирано съотношение.

Окислител при горенето могат да бъдат O3, O2, в химически отделни съединения, притежаващи способността лесно да отделятвъглероден двуокис и окислително редукционния процес протича екзотермично.

Трябва да има източник на запалване, като такъв може да служи открития пламък, топлинна енергия, отделена в резултат на хим. реакции, механична работа и свиване на газове. Горивните вещества на открито могат да развиват следните температури: 1)твърди горивни вещества – от 1000 – 1200 градуса; 2)течни горивни вещества – 1250 – 1300 градуса; 3)газообразни – 1250 – 1350 градуса.

Начини за прекратяване на горенето при пожар:

1)разреждане на горивните вещества с негоривни

2)чрез охлаждане на горивните вещества

3)използване на вещества катализатори, които образуват с едно от горимите вещества трудно горимо или негоримо вещество и процесът е ендотермичен

4)прекратяване достъпа на окислител до горивните вещества

Технически средства за прекратяване на горенето

-специализирани противопожарни коли

-коф-помпи



-пожарогасители – на базата на тетра хлор метан, на базата на въздушна механична и химична пяна, на базата на хлебна сода.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница