Холографската вселена



страница20/28
Дата01.02.2017
Размер4.21 Mb.
Размер4.21 Mb.
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   28

Интересно е да се отбележи, че много хора със способности за ретрокогниция могат да виждат и човешкото енергийно поле. Когато бил дете, майката на Осовиечки му слага капки в очите в опит да се справи с цветните ленти, за които той й казва, че вижда около хората, а Макмалън също може да поставя диагнози чрез вглеждане в полето на човека. Това показва, че ретрокогницията може би е свързана със способността да се виждат все по-фини и по-вибрационни аспекти на реалността. Иначе казано, миналото може да бъде просто още едно нещо, което е закодирано в т. нар. от Прибрам „царство на честотите", част от космическите интерференчни картини, които повече от нас редактират и само малцина могат да се настроят да ги преобразуват в холограмоподобни образи. „Може би в холографското състояние - в царството на честотите - преди четири хиляди години е равно на утре", казва Прибрам11.
Привидения от миналото
Идеята, че миналото е холографски записано в космическия етер и може понякога да бъде изтръгвано, изскубвано чрез човешкия ум и преобразувано в холограми, може също да обясни поне някои появи на привидения. Много от виденията на призраци изглежда не са нещо повече от холограми, триизмерни записи на някакъв човек или сцена от миналото. Например една теория за призраците казва, че те са души или духове на покойници - но не всички призраци са на хора. Има многобройни записани случаи на хора, които виждат привидения на неодушевени обекти, факт, който опровергава представата, че призраците са безплътни души. Привидения на живите, обемист двутомник с добре документирани съобщения за призраци и други паранормални явления, съставен от Обществото за пси-изследвания в Лондон, дава много такива примери. Например в един от случаите британски военен офицер и семейството му наблюдават как една призрачна карета, теглена от коне, спира на тяхната морава. Толкова реална е призрачната карета, че синът на офицера се приближава до нея и вижда нещо вътре, което изглежда като женска фигура. Образът изчезва, преди той да може по-добре да го разгледа, без да останат следи от коне или колела12.

Колко често срещани са такива преживявания? Ние не знаем, но ни е известно, че в Съединените щати и Англия няколко изследвания показват, че между 10 до 17 процента от цялото население е виждало призрак, което показва, че подобни феномени може би са далеч по-често срещани, отколкото повечето от нас подозират13.

Представата, че някои събития оставят по-дълбоки отпечатъци в холографския запис, отколкото други, се подкрепя и от склонността на привиденията да се появяват в места, където е извършен някакъв ужасен акт на насилие или се е случило нещо друго с необичайно мощен емоционален заряд. Литературата е пълна с описания на случаи, в които привидения се появяват на местата на убийства, военни битки и други видове сцени на насилие и хаос. Това показва, че освен образи и звукове, и емоциите, изпитвани по време на дадено събитие, също се записват в космическата холограма. Отново изглежда, че емоционалната интензивност на такива събития ги прави по-изпъкващи, открояващи се в холографския запис, което дава възможност и на обикновени хора несъзнателно да проникват в тях.

А освен това много от тези привидения изглежда да са по-малко продуктът на нещастни, неразривно свързани със земята духове, а в по-голяма степен са само случайни надзървания в холографския запис на миналото. Това също се подкрепя от литературата по темата. Например през 1907 г. антропологът и рели-гиоведът от Калифорнийския университет в Лос Ан-желос У. Еванс-Уенц, подбуден от поета Уилям Бът-лър Йейтс, се отправя на двегодишно пътешествие из Ирландия, Шотландия, Уелс, Корнуал и Британия, за да интервюира хора, които твърдят, че са срещали феи и други свръхестествени същества. Еванс-Уенц се заема с този проект, защото Йейтс му казва, че колкото повече ценностите на XX век изместват старите вярвания, толкова повече намаляват срещите с феи, затова те трябва да бъдат документирани, преди традицията да е изчезнала напълно.

Докато Еванс-Уенц ходи от село на село, за да разпитва обикновено непоколебимо вярващи старци, той открива, че не всички феи, които хора срещат в тесните долчинки и из прошарените с лунни петна ливади, са малки. Някои са високи и изглеждат като нормални хора, с изключение на това, че са светещи и полупрозрачни и имат чудатия навик да носят дрехи от по-ранни исторически периоди.

Освен това тези „феи" често се появяват в или около археологически развалини - надгробни могили, побити камъни, трошливи крепости от VI в., и т. н. - и участват в дейности, свързани с отминали времена. Еванс-Уенц разпитва свидетели, които са виждали феи като хора, облечени в елизабетински костюми и увлечени в лов, феи, които вървят в призрачни процесии към и от стари крепости, както и феи, които бият камбани, докато стоят сред руините на стари църкви. Една дейност, към която феите изглеждат необичайно склонни, е воденето на войни. В своята книга Вярата във феи в келтските страни Еванс-Уенц представя свидетелствата на десетки хора, които заявяват, че са виждали тези призрачни конфликти, ливади, изпълнени с хора, воюващи в средновековни доспехи, или мрачни мочурища, покрити с войници в разноцветни униформи. Понякога тези битки са страхотно безмълвни. Понякога са съпровождани в пълна мяра от шум и грохот, а може би най-призрачни от всички са онези, които понякога могат само да бъдат чути, но не и видени.

От това Еванс-Уенц заключава, че поне някои от феномените, които неговите очевидци тълкуват като феи, са били всъщност някакъв вид послеобрази на събития, които са станали в миналото. „Самата природа има памет - теоретизира той. - Има някакъв не-определим екстрасензорен елемент в земната атмосфера, върху който всички човешки и физически действия или феномени са фотографирани или отпечатани. При определени необясними обстоятелства нормални хора, които не са ясновидци, могат да наблюдават мисловните записи на Природата като картини върху екран - често пъти като кинофилми."14

По въпроса защо намаляват срещите с феи една забележка, направена от един от разпитваните от Еван-Уенц хора посочва една нишка. Човекът е възрастен джентълмен на име Джон Дейвис, жител на остров Ман, който, след като описва многобройни странни гледки, виждани от добрите и благочестиви хора, заявява: „Преди образованието да навлезе на острова повече хора можеха да виждат феи, сега съвсем малко останаха, които още могат."15 Тъй като „образование" несъмнено включва нетърпимост и заклеймяване на вярата във феите, забележката на Дейвис подсказва, че именно промяната в мисловните нагласи води до закърняване на преди широко разпространените ретрокогнитивни способности на хората от о-в Ман. Още веднъж това подчертава огромната мощ, която нашите вярвания имат при определянето кои от нашите необикновени скрити възможности да се проявят и кои не.

Но независимо дали нашите вярвания ни позволяват да виждаме тези холограмоподобни филми от миналото, или карат нашите мозъци да ги редактират, данните показват, че те въпреки всичко съществуват. А пък и такива преживявания не се ограничават само до келтските страни. Има съобщения на свидетели, които са виждали призрачни войници, облечени в древни индийски униформи, в Индия16. И на Хавайските острови такива появи на призраци са добре известни и книгите за островите са пълни с разкази на хора, които са виждали призрачни процесии на хавайски воини в украсени с пера маски, тръгнали на поход с бойни тояги и факли17. За гледки на призрачни армии, воюващи в също толкова призрачни битки, се споменава дори в древни асирийски текстове18.

Понякога историците могат да разпознаят повтаряното събитие. В четири часа сутринта на 4 август 1951 г. две англичанки, летуващи в крайбрежното село Пюи във Франция, били събудени от звука на стрелба. Те се втурнали към прозореца, но с удивление открили, че селото и морето били спокойни и не се наблюдавало каквато и да било дейност, която може да причини чутото от тях. Случаят е разследван от Британското общество за пси-изследвания и се открива, че хронологията на събития отразява точно военните сводки за внезапно нападение на Съюзниците срещу немците в Пюи на 19 август 1942 г. Изглежда жените са чули звука на битка, състояла се на същото място преди девет години19.

Макар мрачната напрегнатост на такива събития да им придава един по-изразен профил в холографския пейзаж, ние не трябва да забравяме, че в трептящия холографски запис на миналото се съдържат и всички радости на човешката раса. Това е по същество една библиотека на всичко, което е било, и ако се научим как да проникваме в тази смайваща и неизчерпаема скрита съкровищница по-масирано и по-систематично, това може да разшири нашето познание и за нас самите, и за вселената по начини, за които все още не дръзваме и да мечтаем. Може да дойде ден, когато ние ще можем да манипулираме реалността като кристала в аналогията на Бом, като накараме онова, което е реално и невидимо да се променя калейдоскопично и да извиква образи от миналото със същата лекота, с която сега извикваме програма върху компютъра си. Но дори това не е всичко, което едно по-холографско разбиране на времето може да предложи.
Холографското бъдеще
Колкото и трудна за разбиране да е възможността за достъп до цялото минало, тя бледнее в сравнение с представата, че и бъдещето е достъпно в космическата холограма. Все пак има огромен масив от данни, които показват, че поне някои бъдещи събития е толкова лесно да бъдат видени, колкото и миналите събития.

Това е било предостатъчно пъти демонстрирано в буквално стотици изследвания. През 30-те години на XX в. Дж. Б. и Луиз Райни откриват, че доброволци могат да познават коя карта ще бъде произволно изтеглена от колода със степен на успешност по-добра от вероятността за случаен успех, която е едно на три милиона20. През 70-те години на XX в. Хелмут Шмидт, физик в компанията „Боинг" в Сиатъл, щата Вашингтон, изобретява уред, който му дава възможност да провери дали хора могат да предсказват случайни су-батомни събития. В непрестанни тестове с трима доброволци и в над три хиляди опита той постига резултати, за които възможността да са постигнат случайно е едно на един милиард21.

В своята работа в Лабораторията за изследване на сънищата в медицинския център „Маймонидес" Монтъгю Улман, заедно с психолога Стенли Крипнер и учения Чарлз Хонортън, получават убедителни доказателства, че точна прекогнитивна информация може да бъде получена и от сънища. В тяхното изследване доброволци са помолени да прекарат осем последователни нощи в лабораторията по сънища, като всяка нощ им се поставя задачата да се опитат да сънуват картина, която ще бъде произволно избрана и показана на следващия ден. Улман и неговите колеги се надяват да постигнат успех едно на осем, но откриват, че някои от участниците са в състояние да наберат 5 „точки" от осем.

Например след събуждане един доброволец казва, че той е сънувал „голяма бетонна сграда", от която един „пациент" се опитва да избяга. Пациентът е с бял халат като лекар и стига само „до арката". На следващия ден произволно избраната картина се оказва Болничен коридор в Сен Реми от Ван Гог, акварел, на който е изобразен самотен пациент, застанал в края на един неприветлив и огромен коридор, бързо излизащ през една врата под арка22.

В своите експерименти по непряко дистанционно виждане в Станфордския изследователски институт Пътхоф и Тарг откриват, че освен дето могат физически да описват отдалечени места, които експериментаторите посещават в настоящето, участниците могат също да описват места, които експериментаторите ще посетят в бъдеще, преди още местата да са дори определени. Веднъж една необикновено талантлива участничка на име Хела Хамид, по професия фотограф, е помолена да опише мястото, което Пътхоф би посетил час и половина по-късно. Тя се концентрира и казва, че може да го види как влиза в „един черен железен триъгълник". Триъгълникът е „по-голям от човешки ръст", и въпреки че не знае какво точно представлява той, тя може да чуе ритмичен скърцащ звук „с периодичност около един път в секунда".

Десет минути преди тя да изрече това, Пътхоф се е качил в колата и е тръгнал на половинчасово каране из областите на Менло Парк и Пало Алто. В края на този половин час и след като Хамид е записала своето възприятие на черния железен триъгълник Път-хоф изважда десет запечатани плика, в които са посочени десет възможни места за посещение. Като използва генератор на случайни числа, той избира произволно един от пликовете. Вътре е е адресът на малък парк на около десетина километра от лабораторията. Той кара към парка и когато стига там, открива една детска люлка - черният железен триъгълник - и отива в средата й. Когато сяда в люлката и се за-люлява назад-напред, тя започва да скърца ритмично23.

Откритията на Пътхоф и Тарг по отношение на прекогнитивното непряко дистанционно виждане са повторени от многобройни лаборатории из цял свят, включително от тази на Джен и Дън в Принстън. В 334 редовни опита Джен и Дън откриват, че доброволци са в състояние да дадат точна прекогнитивна информация в 62% от времето24.

Още по-драматични са резултатите от т. нар. „тестове с местата за сядане", знаменита серия експерименти, разработени от Кроаз. Първо, експериментаторът произволно ще избира едно място от скицата в голяма зала или аудитория, където ще провежда някакво публично събитие. Залата може да бъде разположена във всеки град по света и могат да бъдат избирани само събития, за които не е предвидена предварителна резервация на места. След това, без да казва на Кроаз името или местоположението на залата, или от какъв характер ще е събитието, експериментаторът ще помоли холандския екстрасенс да опише кой ще седне на мястото по време на въпросното събитие.

В течение на двадесет и пет години многобройни изследователи от Европа и Америка подлагат Кроаз на изпитанията на теста с местата за сядане и откриват, че той почти винаги е в състояние да даде точно и подробно описание на човека, който ще седне на стола, включително пол, черти на лицето, облекло, занятие и дори случки от неговото минало.

Например на 6 януари 1969 г. в едно изследване, проведено от д-р Джул Айзенбъд, клиничен професор по психиатрия в медицинския факултет на Колорад-ския университет, на Кроаз казват, че ще бъде избрано място за събитие, което ще се състои на 23 януари 1969 г. Кроаз, който по това време е в Утрехт, Холандия, казва на Айзенбъд, че човекът, който ще седне на мястото, е висок 175 см, сресва черната си коса право назад, има златен зъб на долната челюст, белег на палеца на крака си, работи и в науката, и в индустрията, а понякога облича лабораторен халат, изцапан с някакъв зеленикав химикал. На 23 януари 1969 г. човекът, който сяда на мястото, което е в една аудитория в Денвър, щата Колорадо, отговаря на описанието на Кроаз във всяко отношение, освен в едно. Той не е висок 175, а 177 см25.

Списъкът с подобни случаи е много дълъг.

Какво е обяснението за подобни открития? Крипнер намира едно възможно обяснение в твърдението на Бом, че умът може да се добира до неявния ред26. И Пътхоф, и Тарг смятат, че нелокалната квантова вза-имосвързаност играе роля в прекогницията, а Тарг заявява, че по време на даден експеримент за непряко дистанционно виждане умът изглежда е в състояние да получи достъп до някакъв вид „холографска супа", или област, в която всички точки са безкрайно взаимосвързани не само в пространството, но и във времето27.

Д-р Дейвид Лойи, клиничен психолог и бивш член на медицинските факултети в Принстън и Калифорнийския университет в Лос Анжелос, споделя това схващане. „За онези, които размишляват върху загадката на прекогницията, теорията на Прибрам-Бом за

холографското съзнание изглежда предлага най-голямата надежда за някакъв напредък в търсенето на решение", казва той. Лойи, който понастоящем е съ-ди-ректор на Института за предсказване на бъдещето в северна Калифорния, знае за какво говори. Той е прекарал последните две десетилетия в изследвания на прекогницията и на изкуството за предсказване изобщо, като е разработил техники, които дават възможност на хората да развиват тяхното интуитивно осъзнаване на природата28.

Холограмоподобната природа на много прекогни-тивни преживявания предоставя още едно доказателство, че способността за предсказване на бъдещето е холографски феномен. Както в случая с ретрокогни-цията, екстрасенсите съобщават, че прекогнитивна информация често им се явява под формата на триизмерни образи. Роденият в Куба екстрасенс Тони Кор-деро казва, че когато вижда бъдещето, то все едно гледа филм в своя ум. Кордеро е гледал един от първите подобни филми, когато е бил дете и е имал видение за завладяването на Куба от комунистите. „Казах на семейството ми, че виждам червени знамена над цяла Куба и те трябва да напуснат страната, защото много от членовете на фамилията ни ще бъдат разстреляни - казва Кордеро. - Аз действително виждах застреляни роднини. Можех да помириша дима и да чуя звука от стрелбата. Чувствах се така, сякаш съм вътре в ситуацията. Аз можех да чувам какво си говорят хората, но те не можеха нито да ме чуват, нито да ме виждат. Нещо като пътуване във времето или от този род."29

Думите, които екстрасенсите използват, за да опишат своите преживявания, са също подобни на тези на Бом. Гарет описва ясновидството като „силно остро усещане на някои аспекти на живота в действие, а тъй като на равнището на ясновидеца времето е неделимо и цяло [курсивът мой], човек често възприема обекта или събитието в неговите минали, настоящи и/или бъдещи фази в резки бързи редувания."30


Всички ние

сме прекогнитивни


Твърдението на Бом, че всяко човешко съзнание има своя източник в неявния ред, предполага, че ние всички притежаваме способността да проникваме в бъдещето, което се подкрепя и от натрупаните данни. Откритието на Джен и Дън, че дори нормални хора се справят добре с тестовете за прекогнитивно непряко дистанционно виждане е един показател за широко разпространената природа на способността. Многобройни други находки, както експериментални, така и анекдотични, добавят още данни. През 1934 г. журналистката от ББС лейди Едит Литълтън, член на влиятелната в политиката и обществото английска фамилия Балфур и президент на Британското общество за пси-изследвания, отправя покана към слушателите да изпратят отчети за свои прекогнитивни преживявания. Тя била засипана с писма и дори след като отстранява случаите, за които няма потвърждаващи доказателства, тя все още разполага с достатъчно, за да състави един том по темата31. По подобен начин провежданите от Луиз Райн наблюдения показват, че прекогнициите се случват много по-често от всеки друг вид екстрасензорни преживявания32.

Изследвания показват също, че прекогнитивните видения са в повечето случаи за трагедии, като предупрежденията за нещастни събития превишават тези за щастливи в съотношение четири към едно. Преобладават предчувствията за смърт, на второ място - за злополуки, а на трето - за болести33. И причината за това съотношение е очевидна. Ние сме толкова привикнали да вярваме, че възприятието на бъдещето не е възможно, че нашите прекогнитивни способности си остават в спящо състояние. Подобно на свръх-човешките сили, неведнъж демонстрирани по време на застрашаващи живота критични обстоятелства, те могат да изплуват в нашето съзнание само по време на криза - когато някой близък е на път да умре; когато наши деца или други любими хора са в опасност и т. н. Че нашето „усложнено" разбиране на реалността е отговорно за неспособността ни както да схващаме, така и да използваме истинската природа на нашите отношения с времето е видно от факта, че примитивните култури почти винаги се справят по-добре на ЕСф тестовете, отколкото т. нар. цивилизовани култури34.

Още доказателства, че ние сме захвърлили нашите вродени прекогнитивни способности в хинтерлан-да на несъзнаваното могат да бъдат открити в близката връзка между предчувствия и сънища. Изследвания показват, че от 60 до 68 процента от всички прекогниции се случват по време на сън35. Ние може и да сме прогонили способността си да виждаме бъдещето си от своето съзнание, но тя е все още твърде активна в по-дълбоките пластове на нашата психика.

Племенните култури добре разбират този факт и шаманските традиции почти повсеместно подчертават колко важно е сънуването в предсказването на бъдещето. Дори нашите най-древни писания отдават почит на предупредителната сила на сънищата, както е видно от библейския разказ за съня на фараона за седемте угоени и седемте измършавели крави. Старо-давността на такива традиции показва, че тенденцията в сънищата да се появяват предупреждения се дължи на нещо повече от нашата съвременна скептична нагласа към прекогницията. Близостта на нашето подсъзнание до атемпоралната област на неявното може би също играе роля. Тъй като нашият сънуващ аз е по-дълбоко в психиката, отколкото съзнателният ни аз - и по такъв начин по-близо да първичния океан, в който минало, настояще и бъдеще стават едно, - за него може би е по-лесно да получават достъп до информация за бъдещето.

Каквато и да е причината, не е изненадващо, че други методи за добиране до несъзнаваното могат също да предоставят прекогнитивна информация. Например през 60-те години на XX в. Карлис Оузис и хипнотизаторът Дж. фалер откриват, че хипнотизи-раните участници в експеримента показват много подобри резултати на тестовете за прекогниция, отколкото нехипнотизираните36. Други изследвания са потвърдили усилващия ефект на хипнозата върху екстрасензорните феномени37. Обаче каквото и да било количество от сухи статистически данни не може да се сравнява по въздействие с един пример от реалния живот. В книгата си Бъдещето е днес: Значението на прекогницията Артър Осбърн записва резултатите от един експеримент по прекогниция с участието на френската актриса Ирен Мюза. След като била хипноти-зирана и запитана дали може да вижда бъдещето си, Мюза отговаря: „Моята кариера ще бъде кратка: не се осмелявам да кажа какъв ще бъде краят ми, той ще бъде ужасяващ."

Смаяните експериментатори решават да не казват на Мюза какво им е съобщила и й дават следхипно-тично внушение да забрави всичко каквото е казала. Когато излиза от транса, тя не си спомня какво е предсказала за себе си. Дори и да е знаела, това не би могло да предизвика начина, по който тя намира смъртта си. Няколко месеца по-късно нейният фризьор случайно разлива минерално масло върху един запален мангал, който лумва и подпалва косата и дрехите на Мюза. Пламъците я поглъщат за секунди и тя умира в болница няколко часа по-късно38.


Холопрескачания на вярата
Сполетялото Ирен Мюза повдига един важен въпрос. Ако Мюза е знаела съдбата си, която сама си е предсказала, би ли могла да я избегне? Иначе казано, дали бъдещето е замразено и напълно предопределено, или то може да бъде променено? На пръв поглед съществуването на прекогнитив-ни феномени изглежда показва първото, но това би било твърде разстройващо. Ако бъдещето е хологра-ма, всеки детайл от която е вече фиксиран, това означава, че свободна воля не съществува. Ние всички сме само марионетки в ръцете на съдбата, която ни мести безразлично през един вече написан сценарий.

За щастие има неоспорими данни, че това не е така. Литературата е пълна с примери за хора, които са били в състояние да използват своите надзъртания в бъдещето, за да избегнат бедствия, примери, в които хора точно предсказват катастрофата на самолет и избягват смъртта, като не се качват на него, или имат видение как техните деца се давят в наводнение и успяват в критичния момент да ги отклонят от опасния път. Има деветнадесет документирани случая на хора, които са имали прекогнитивни надзървания за потъването на „Титаник" - някои са били преживени от пътници, които са обърнали внимание на предупрежденията и са оцелели, други - от пътници, които са пренебрегнали своите предчувствия и са се удавили, а трети - от хора, които не попадат и в двете категории39.

Подобни инциденти силно внушават, че бъдещето не е установено, а е пластично и може да бъде променяно. Но това гледище носи със себе си и един проблем. Ако бъдещето е все още в състояние на поток, как тогава Кроаз може да се добере до информацията за човека, който ще седне на определено място седемнадесет дни по-късно? Как може бъдещето хем да съществува, хем да не съществува?

Лойи дава един възможен отговор. Той смята, че реалността е гигантска холограма, а в нея миналото, настоящето и бъдещето са действително фиксирани, поне до някаква степен. Работата е там, че това не е единствената холограма. Има много такива холографски единици, плаващи в безвременните и безпространствени води на неявния ред, избутващи се и плуващи една около друга като множество амеби. „Такива холографски единици могат да бъдат разглеждани също като паралелни светове, паралелни вселени", казва Лойи.



Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   28


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница