Холографската вселена



страница22/28
Дата01.02.2017
Размер4.21 Mb.
Размер4.21 Mb.
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   28

Според една представа, която напомня идеите на Тилър и Стивънсън за финото междинно тяло, каху-ните вярват, че от този сенчест материал също се формира един шаблон, по който физическото тяло бива моделирано. Твърди се също, че кахуните, които са в извънредна хармония със своя висш аз, могат да извайват и преоформят сенчестия материал, а следователно и физическото тяло на друг човек и по този начин те постигат чудотворните изцеления74. Този възглед осигурява също един интересен паралел с някои от нашите собствени заключения относно това, защо мислите и образите имат такова мощно въздействие върху здравето.

Тантриците мистици от Тибет обозначават този „материал" от мисли с думата цал и твърдят, че всяко мисловно действие поражда вълни от тази загадъчна енергия. Те вярват, че цялата вселена е продукт на съзнанието и е създадена и одушевена от колективния цал на всички същества. Повечето от хората не знаят, че притежават тази сила, казват тантриците, защото умът на средния човек функционира „като малка локва, изолирана от огромния океан". Само големите йоги, които са изкусни в общуването с дълбоките равнища на съзнанието, могат съзнателно да използват тези сили, а едно от нещата, с които те постигат тази цел, е постоянното визуализиране на желаното сътворение. Тибетските тантрични текстове са пълни с упражнения за визуализация, или „садха-ни", предназначени за такива цели, а монасите от някои секти, като например Каргюпа, трябва да прекарат седем години в пълно уединение, в пещера или зазидана стая, за да усъвършенстват своите умения във визуализацията75.

Персийските суфии от XII в. също подчертават значението на визуализацията в изменянето и преофор-мянето на човешката съдба и наричат фината мисловна материя алам алмитхал. Подобно на много ясновидци те вярват, че човешките същества притежават едно фино тяло, контролирано от чакроподобни енергийни центрове. Те твърдят също, че реалността е разделена на серия от по-фини планове на съществуване, или Хадарат, както и че планът на съществуване, който е непосредствено предшестващ сегашния е вид шаблон - реалност, в която алам алмитхал на нашите мисли се оформя в идеи-образи, които на свой ред в края на краищата предопределят хода на нашия живот. Суфиите имат и един техен собствен принос. Те смятат, че сърдечната чакра, или химма, е агентът, отговорен за този процес, а контролът на сърдечната чакра е следователно необходимо условия за упражняване на контрол върху съдбата на човека76.

Едгар Кейси също говори за мислите като за осезаеми, материални неща, една по-фина форма на материя и, когато бил в транс, постоянно казвал на своите клиенти, че техните мисли създават тяхната съдба и че „мисълта е строителят". По негово мнение мисловният процес е като един паяк, който постоянно преде, непрестанно добавя към своята паяжина. Във всеки момент от нашия живот ние създаваме образите и моделите, които придават на нашето бъдеще енергия и форма, казва Кейси77.

Парамаханса Йогананда съветва хората да визуализират бъдещето, което те желаят за себе си и да го заредят с „енергията на концентрацията". По думите му: „Правилната визуализация чрез упражняването на концентрация и волева сила ни дава възможност да материализираме мисли не само като мечти или видения в мисловната сфера, но и като преживявания в материалната област."78

И наистина, такива идеи могат да бъдат открити в широк кръг коренно различни източници. „Ние сме това, което мислим - казва Буда. - Всичко, което сме, възниква в мислите ни. С нашите мисли ние сътворяваме света."79 „Както човек действа, такъв става. Каквито са желанията му, такава е съдбата му", казва ин-дуската предхристиянска Брихадараняка-упанишад80. „Всички неща в света на Природата не са контролирани от Съдбата, защото душата има свой собствен закон", казва гръцкият философ от IV в. Ямвлих81. „Просете и ще ви се даде... Ако имате вяра... не ще ви бъде нищо невъзможно", казва Библията82. И „Съдбата на човека е свързана с тези неща, които той самият създава и прави", пише равинът Щайнзалц в ка-балистичната Роза с тринадесет венчелистчета83.
Показател

за нещо по-дълбоко


Дори днес представата, че нашите мисли създават съдбата ни, е все още много силна. Тя е предмет на бестселъри като Творческа визуализация от Шакти Гавейн и Ти можеш да излекуваш живота си от Луиз Л. Хей. Хей, която казва, че сама се е излекувала от рак чрез промяната на своите схеми на мислене, провежда извънредно успешни курсове по своите техники. Това е и основната философия, залегнала в много популярни книги по „ченълинг", като Курс по чудеса и книгите на Джейн Робъртс за Сет.

Тя се възприема и от някои изтъкнати психолози. Джийн Хаустън, бивш президент на Асоциацията за хуманистична психология и сегашен директор на „фондация за изследвания на ума" в Помона, щата Ню Йорк, е обсъдила пространно идеята в книгата си Възможният човек. Хаустън също дава множество упражнение по визуализация в книгата си и дори нарича едно от тях „оркестриране на мозъка и навлизане в холовселената"84.

Друга книга, която до голяма степен се основава на холографския модел, за да подкрепи идеята, че ние можем да използваме визуализацията, за да преофор-мим нашето бъдеще, е Да промениш съдбата си от Мери Орсър и Ричард А. Дзаро. Освен това Дзаро е основателят на „фючършейпинг текнолъджи", една компания, която провежда семинари за бизнесмени по техники за „формиране на бъдещето", а сред нейните клиенти са и „Панасоник", и Международната банкова и кредитна асоциация85.

Бившият астронавт Едгар Мичъл, шестият човек, стъпил на Луната и дългогодишен изследовател на вътрешното и външното пространство, се е заел с подобна задача. През 1973 г. той основава Института по духовни науки, базирана в Калифорния организация, която се е посветила на изследването на подобни сили на ума. Институтът още развива оживена дейност и сред съвременните му проекти са изследване с широк обсег за ролята на ума в чудотворните изцеления и спонтанни ремисии, както и проучване на ролята, която съзнанието играе в създаването на едно положително бъдеще за света. „Ние създаваме нашата реалност, защото нашата вътрешна емоционална - нашата подсъзнателна - реалност ни вкарва в тези ситуации, от които ние се учим - казва Мичъл. - Ние преживяваме това, когато ни се случват странни неща в живота [и] срещаме хората, които са ни потребни, за да се научим на нещо от тях. И така ние създаваме тези обстоятелства на едно много дълбоко ме-тафизическо и подсъзнателно равнище."86

Дали сегашната популярност на идеята, че ние създаваме бъдещето си, е само краткотрайна мода, или нейното присъствие в толкова много култури и времена е показател за нещо много по-дълбоко, знак, че има нещо, което всички хора интуитивно знаят, че е вярно? Засега този въпрос остава без отговор, но в една холографска вселена - вселена, в която съзнанието участва в създаването на реалността и в която съкровеният материал на нашите души може да се регистрира като синхроничности в обективния свят -представата, че ние сме също ваятелите на нашата собствена съдба, не е толкова пресилена и изсмукана от пръстите. Тя дори изглежда вероятна.
Три последни доказателства
Преди заключението си заслужава да разгледаме още три последни доказателства. Макар да не са решаващи и окончателни, всяко от тях предлага едно надзъртане в други способности за преминаване отвъд на времето, които съзнанието може би обладава в една холографска вселена.
Масови сънища на бъдещето
Друг изследовател на минали животи, който е събрал данни, показващи, че съзнанието има пръст в създаването на нашата съдба, е покойният психолог д-р Хелън Уомбах от Сан франциско. Уомбах прилага хипноза върху групи в малки семинари, като ги връща към точно определени периоди и им задава въпроси по един предварително определен списък с въпроси относно техния пол, начин на обличане, занятие, съдове, които използват за хранене и т. н. В хода на нейните двадесет и пет годишни изследвания на феномена на миналия живот тя хипнотизира буквално хиляди и събира някои впечатляващи находки.

Една от критиките против прераждането е, че хората само изглежда да си спомнят минали животи, в които кой знае защо са все известни или исторически личности. Уомбах обаче открива, че повече от 90% от участниците в нейните експерименти си припомнят минали животи като селяни, работници, фермери и събирачи на храна от първобитни племена. По-малко от 10% си припомнят прераждания като аристократи, а никой не си спомня да е бил някаква знаменита личност, откритие, което може да послужи като аргумент против твърдението, че спомените за миналия живот са фантазии87. Нейните хипнотизирани са също изключително акуратни, когато навлизат в исторически детайли, дори когато те са неизяснени. Например когато хората си припомнят живот през XVIII в., те описват използването на една трирога вилица за ядене на вечерята, но след 1790 г. те характеризират повечето вилици като четирироги, наблюдение, което точно отразява историческата еволюция на вилицата. Участниците са еднакво точни, когато описват дрехи и обуща, видове използвани храни и пр.88.

Уомбах открива, че тя може и да прогресира хора в бъдещи животи. Действително, описанията на участниците за идните векове са толкова впечатляващи, че тя провежда един голям проект за прогресиране в бъдещ живот във франция и Съединените щати. За съжаление, тя умира преди да завърши изследването, но психологът Чет Сноу, бивш колега на Уомбах, продължава нейната работа и наскоро публикува резултатите в една книга, озаглавена Масови сънища на бъдещето.

Когато били анализирани съобщенията на 2500 души, които участват в проекта, изплуват няколко интересни признака. Първо, действително всички от участниците са съгласни, че населението на земята ще намалее драматично. Мнозина от тях не се откриват във физически тела в указаните бъдещи периоди, а тези, които все пак имат тяло, отбелязват, че населението е много по-малко от днешното.

Освен това участниците се разделят спретнато на четири категории, всяка от които обрисува едно различно бъдеще. Първата група описва безрадостно и безжизнено бъдеще, в което повечето хора живеят в космически станции, носят сребристи костюми и ядат синтетична храна. Друга група, „нюейджърите", говорят за по-щастлив и по-природосъобразен живот в естествена среда, във взаимна хармония и посвеща-ване на времето за учене и духовно усъвършенстване. Третият тип, „на изтънчените високи технологии", описват едно неприветливо механично бъдеще, в което хората живеят в подземни градове или в селища, затворени в капсули и мехури. Четвъртият тип описват себе си като оцелели след катастрофа и живеещи в свят, който е бил опустошен от някакво глобално, вероятно ядрено бедствие. Хората от тази група живеят в домове в диапазона от градски руини до пещери и изолирани ферми, носят прости ръчно ушити дрехи, често направени от кожа, и набавят повечето от храната си чрез лов.

Какво е обяснението? Сноу се обръща към холографския модел за отговор и, подобно на Лойи, смята, че такива находки показват наличието на няколко възможни бъднини, или холовселени, които се формират в струпаните мъглявини на съдбата. Но като другите изследователи на минал живот той също смята, че ние създаваме съдбата си, както индивидуално, така и колективно, а по такъв начин четирите сценария са реално едно надзърване във възможни потенциални бъднини, които човешката раса създава за себе си като маса.

Следователно Сноу препоръчва вместо да строим бомбоубежища или да се преместваме в места, които няма да бъдат разрушени от „надигащите се промени на Земята", предсказвани от някои екстрасенси, да отделим време за вярване в и визуализиране на едно положително бъдеще. Той посочва Планетарната комисия - събрани специално за случая милиони хора от цял свят, които са съгласни да отделят часа от 12 до 13 часа по Гринуич на всеки 31 декември, обединени в молитва и медитация за мира и изцелението на света - като стъпка в правилната посока. „Ако ние непрестанно оформяме нашата бъдеща физическа реалност чрез днешните колективни мисли и действия, тогава времето да се пробудим за алтернативата, която сме създали, е днес - казва Сноу. - Изборът между вида Земя, който всеки от Типовете представя, е ясен. Кой от тях желаем за нашите внуци? В кой от тях самите ние желаем да се върнем някой ден?"89
Промяна на миналото
Може би бъдещето не е единственото нещо, което може да бъде оформяно и преоформяно от човешката мисъл. На годишното събрание на Парапсихологическата асоциация през 1988 г. Хел-мут Шмидт и Мерилин Шлиц обявяват, че някои техни експерименти показват, че съзнанието може би е в състояние да променя и миналото. В едно изследване Шмидт и Шлиц използват компютъризиран процес за генериране на случаен избор, за да запишат 1000 различни звукови поредици. Всяка поредица се състои от 100 тона с различна продължителност, някои от

тях приятни за ухото, а други просто избухване на шум. Тъй като процесът на подбор е случаен, по законите на вероятността всяка поредица трябва да съдържа приблизително 50% приятни звуци и 50% шум.

След това касетки със записи на тези поредици са изпращани по пощата на доброволци. Докато слушат презаписаните касети, на участниците в експеримента се казва да се опитат психокинетично да увеличат продължителността на приятните звуци и да намалят продължителността на шума. След като участниците свършват с работата си по задачата, те известяват лабораторията за техните опити и Шмидт и Шлиц след това проучват оригиналните записи. Те откриват, че прослушваните от участниците записи съдържат значително по-дълги пасажи от приятни звуци, отколкото шум. С други думи, изглежда, че участниците психокинетично са се върнали назад във времето и са повлияли върху процеса на случаен подбор, чрез който презаписаните касети са били създадени.

В друг тест Шмидт и Шлиц програмират компютъра да създаде произволни поредици от по 100 тона, композирани от четири различни ноти, а участниците са инструктирани да се опитат психокинетично да предизвикат появата на повече високи ноти върху лентата, отколкото ниски. Отново бива открит един ретроактивен ПК ефект. Шмидт и Шлиц също откриват, че доброволци, които медитират редовно, упражняват един по-голям ПК ефект, отколкото немедитиращите, което показва, че контактът с несъзнавано-то е ключът към добирането до структуриращите реалността части от психиката90.

Идеята, че ние можем психокинетично да променяме събитията, които вече са се случили, е една нарушаваща спокойствието идея, защото ние сме така дълбоко програмирани да вярваме, че миналото е замразено като пеперуда в стъкло, че ни е трудно да си представим обратното. Но в една холографска вселена, вселена, в която времето е илюзия и реалността не е нищо повече от създаден от съзнанието образ, това е възможност, към която може би трябва да привикваме.
Разходка

из градината на времето


Колкото и фантастични да са горните две идеи, те са малки промени в сравнение с последната категория времеви аномалии, която заслужава нашето внимание. На 10 август 1901 г. двама професори от Оксфорд - Ан Моубърли, директор на колежа „Сейнт Хю", Оксфорд, и Елинър Джурдейн, замес-тник-директор, се разхождат в градината Малкия Трианон във Версай, когато виждат някакво потреп-ване в пейзажа пред тях, което не се различава от специалните ефекти в един филм, когато една сцена се сменя с друга. След като потрепването отминава, те забелязват, че пейзажът се е променил. Внезапно хората около тях се оказват облечени в костюми от XVII в. и с перуки, като по поведението може да се съди, че са силно развълнувани от нещо. Докато двете жени стоят занемели, един неприятен на вид мъж с белези от шарка по лицето се приближава към тях и ги подканя да променят посоката си. Те го последват до една редица дървета в градина, където те чуват някаква мелодия и виждат една аристократка да рисува акварел. Накрая видението изчезва и пейзажът се връща в нормалното си положение, но преобразяването било толкова драматично, че когато жените поглеждат зад тях, те разбират, че пътят, по който те току-що са минали, сега е блокиран от стара каменна стена. Когато се връщат в Англия, те проучват историческите регистри и стигат до извода, че са транспортирани обратно във времето в деня на защитата на двореца „Тюйлери" и клането на френската швейцарска гвардия - което обяснява възбудата на хората в градината - и че жената в градината е била Мария Антоанета. Толкова ярко било преживяването, че двете жени го описват в ръкопис с дължината на книга и го представят в Британското общество за пси-изследвания91.

Това, което прави преживяването на Моубърли и Джурдейн толкова значимо, е, че не просто имат рет-рокогнитивно видение на миналото, а действително се разхождат в миналото, срещат се с хора и странстват из градините на Тюйлери, каквито те са били преди сто години. Преживяването на Моубърли и Джурдейн е трудно да бъде прието като реално, но предвид на това, че те нямат някаква облага да го разказват, а дори напротив - определено излагат академичната си репутация на риск, трудно е да си представим какво би могло да ги мотивира да съчиняват такава история.

И това не е единственият случай в Тюйлери, съобщен на Британското общество за пси-изследвания. През май 1955 г. един лондонски юрисконсулт и съпругата му също се натъкват на няколко фигури от XVIII в. в градината. А в друг случай хората от персонала на едно посолство, чиито офиси гледат към Вер-сай, твърдят, че са наблюдавали как градината се връща към по-ранен исторически период92. В Съединените щати парапсихологът Гарднър Мърфи, бивш президент и на Американската асоциация на психолозите, и на Американското общество за пси-изследвания, разследва подобен случай, в който една жена, идентифицирана само с името Бътърбоф, гледала през прозореца на нейния офис в Методисткия университет на Небраска и вижда кампуса такъв, какъвто е бил преди 50 години. Изчезват оживените улици и сградата на женския клуб, а на тяхно място има само голо поле и малко дървета, чиито листа дълго трептят от летния бриз, докато изчезнат93.

Дали границата между настоящето и миналото е толкова лека за преминаване, че ние можем, при съответните обстоятелства, да се връщаме обратно в миналото със същата лекота, с която се разхождаме из някоя градина? Засега просто не знаем, но в един свят, който е съставен по-малко от солидни, твърди обекти, преместващи се във времето и пространството, а повече от призрачни холограми на енергия, поддържани от процеси, които са най-малкото частично свързани с човешкото съзнание, такива събития може би не са толкова невъзможни, колкото изглеждат.

И ако това изглежда смущаващо - тази идея, че нашето съзнание и дори нашето тяло са далеч по-малко обвързани с ограниченията на времето, отколкото сме си представяли - ние трябва да си спомним как идеята, че Земята е кръгла, е била също толкова стряскаща за едно човечество, убедено, че тя е плоска. И като всички деца, застанали на прага на зрелостта, ние трябва да отхвърлим нашите страхове и да се изправим срещу света, какъвто той реално е. Защото в една холографска вселена, вселена, в която всички неща са само призрачни проблясъци от енергия, повечето от нашите разбирания за времето трябва да се променят. Има и други потрепвания, които променят нашия пейзаж, все по-дълбоки дълбини, които очакват да бъдат измерени с лот.

Глава осма


Пътешествие в

СУПЕРХОЛОГРАМАТА


Ние получаваме възможността да преживеем холографската реалност, когато съзнанието ни се освободи от зависимостта си от физическото тяло. Докато то остава свързано с тялото и неговите сетивни модалности, холографската реалност в най-добрия случай може да бъде само едно интелектуално построение. Когато човек се освободи от тялото, той я преживява непосредствено. Ето защо мистиците говорят за своите видения с такава увереност и убеденост, докато тези, които сами не са преживявали тази реалност, си остават скептични или дори безразлични.

Кенет Ринг,

Живот в смъртта
Времето не е единственото нещо, което е илюзорно в една холографска вселена. Пространството също трябва да бъде разглеждано като продукт на нашия начин на възприемане. Това е още по-трудно за разбиране от идеята, че времето е мисловно построение, защото, когато започнем с опитите да си изградим представа за „безпространственост", няма лесни аналогии, няма образи на амебовидни вселени или кристализиращи бъднини, на които да се опрем. Ние сме така привикнали да мислим от гледна точка на пространството като някакъв абсолют, че за нас е трудно дори да започнем да си представяме, че би било възможно да съществуваме в някаква сфера, в която не съществува пространство. Въпреки това има данни, че в края на краищата ние не сме по-обвързани от пространството, отколкото от времето.

Един силен показател, че това е така, може да бъде открит във феномена на извънтелесните пътешествия, преживяванията, в които съзнанието на индивида изглежда се откъсва от физическото тяло и пътешества до някакво друго място. За извънтелесните преживявания, или съкратено ИТП, има много съобщения в цялата човешка история от хора от всички обществени слоеве. Олдъс Хъксли, Гьоте, Д. Х. Лоу-рънс, Август Стриндберг и Джек Лондон са съобщавали за ИТП. Те са били известни на египтяните, североамериканските индианци, китайците, гръцките философи, средновековните алхимици, племената от Океания, индийците, евреите и мюсюлманите. В едно съпоставително културално изследване на 44 не-западни общества, Дийн Шийлс открива, че само в три от тях не се срещат вярвания в ИТП1. В друго сходно изследване антропологът Ерика Бургиньон оглежда 488 световни общества, или приблизително 57% от всички познати общества, и открива, че 437 от тях, или 89%, имат поне някаква традиция относно ИТП2.

Изследванията показват, че дори днес ИТП са все още широко разпространени. Покойният д-р Робърт Крукал, геолог в университета на Абърдийн и любител парапсихолог, разследва толкова много случаи, че те му стигат да напълни девет книги по темата.

През 60-те години на XX в. Селия Грийн, директорът на Института за психофизически изследвания в Оксфорд, анкетира 115 студенти в Саутхемптънския университет и открива, че 19% от тях признават, че са имали ИТП. Когато 380 оксфордски студенти били запитани по същия начин, 34% отговорили положително3.

В едно проучване на 902 възрастни Харалдсон открива, че 8% са преживявали напускане на тялото поне веднъж в живота си4. В изследване от 1980 г., проведено от д-р Харви Ъруин от университета на Ню Ин-глънд в Австралия открива, че 20% от 177 студенти са преживявали ИТП5. Когато се усреднят, тези числа показват, че приблизително един на всеки пет души ще има ИТП в някакъв момент от своя живот. Други изследвания показват, че разпространеността е може би по-близка до един на десет, но фактът остава: ИТП са далеч по-обичайни, отколкото повече хора осъзнават.

Типичното ИТП е обикновено спонтанно и се случва по време на сън, медитация, анестезия, болест и в случаи на травматична болка (макар че може да стане и при други обстоятелства). Внезапно човек изпитва яркото усещане, че съзнанието му се е отделило от тялото. Често той открива, че се рее над тялото си и може да пътешества или да лети до други места. Как се чувства човек, когато се усети свободен от физическото и гледа ококорен тялото си отгоре? През 1980 г. при изследване на 339 случая на пътешествия извън тялото д-р Глен Габард от фондацията „Менинд-жър" в Топека, д-р Стюарт Туемлоу от Медицинския център за ветераните от администрацията в Топека и д-р фаулър Джонс от медицинския център на Кан-заския университет откриват, че огромен процент (85%) от тях описват преживяването като приятно и над половината от тях казват, че то е било радостно6.

Аз познавам това чувство. Имах спонтанно ИТП като тийнейджър, а след като се съвзех от шока да се окажа реещ се над тялото си и да се гледам втренчено как спя върху пода, аз имах едно неописуемо развеселяващо и въодушевяващо време, през което летях през стени и се реех над върховете на дърветата. По време на моето безтелесно пътешествие аз дори се натъкнах на една книга, която наша съседка беше взела от библиотеката и после загубила. На другия ден й казах къде се намира книгата. Това преживяване съм описал подробно в книгата си Отвъд кванта.

Не е маловажно, че Габард, Туемлоу и Джонс изследват и психологическия профил на преживелите ИТП и откриват, че те са психически нормални и са като цяло извънредно добре социално адаптирани. През 1980 г. на среща на Американската психиатрична асоциация те представят техните заключения и казват на своите колеги, че ще е по-добре от терапевтична гледна точка да уверяват пациентите си, че ИТП са обичайни случки, отколкото да прилагат спрямо тях психиатрично лечение. Те дори подсказват на своите пациенти, че ще получат по-голямо облекчение, ако си поговорят с някой йогин, а не с психиатър7!



Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   28


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница