Холографската вселена



страница26/28
Дата01.02.2017
Размер4.21 Mb.
Размер4.21 Mb.
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28

Сведенборг смята също, че въпреки неговите призрачни и ефимерни качества небето е действително едно по-фундаментално равнище на реалността, отколкото нашият физически свят. Това, казва той, е архетипният източник, от който всички земни форми водят началото си и към който всички форми се завръщат, идея, която не се различава много от идеята на Бом за неявния и проявения ред. Освен това той вярва също, че задгробната област и физическата реалност са различни по степен, но не по вид, и че материалният свят е просто една по-скована версия на създадената от мисълта реалност на небето. Материята, която съединява небето и земята, „изтича на етапи" от Божественото, казва Сведенборг, и „във всеки нов стадий става по-обща и следователно по-груба и по- неясна, става по-бавна, а следователно по-гъста и по-студена"82.

Сведенборг изпълва почти двадесет тома със свои преживявания, а на смъртния си одър бил запитан дали има нещо, от което желае да се отрече. Той искрено отговорил: „Всичко, което съм написал, е също така вярно, както това, че ти стоиш пред мен. Може би съм казал повече, отколкото ми е било разрешено. След смъртта ще видиш всичко това и тогава ще имаме какво повече да си кажем един на друг по темата."83


Земята на никъде
Сведенборг не е единственият човек в историята, който притежава способността да предприема извънтелесни пътувания до по-фините равнища на реалността. Персийските суфии от XII в. също използват дълбока, подобна на транс медитация, за да посетят „страната, където живеят духовете". И отново паралелите между техните съобщения и масивът от данни, който беше представен в тази глава, са впечатляващи. Те твърдят, че в тази сфера човек притежава едно „фино тяло" и разчита на сетива, които не винаги са свързвани с „конкретни органи" в това тяло. Заявяват също, че това е измерение, населявано от много духовни учители, или имами, и понякога го наричат „страната на скрития имам".

Те твърдят, че това е свят, създаден единствено от фината материя алам алмитхал, или мисъл. Дори самото пространство, включително „близост", „разстояния" или „далечни" места, е създадено от мисъл. Но това не означава, че страната на скрития имам е нереална, свят, създаден от абсолютното нищо. Нито пък, че това е пейзаж, създаден само от ума. По-скоро това е план на съществуване, създаван от въображението на много хора, и все пак той има собствена осезаемост и измерение, свои гори, планини и дори градове. Суфиите посвещават голяма част от техните съчинения на изясняването на този момент. Толкова чужда е тази идея за повечето западни мислители, че покойният Анри Корбен, професор по ислямска религия в Сорбоната, Париж и водещ авторитет по ирано-ислямска философия, изковава термина имагинален, за да опише един свят, който е създаван от въображение, но онтологически е не по-малко реален от физическата реалност. „Беше абсолютно необходимо да намеря друг термин, защото в течение на много години моята професия изискваше да тълкувам арабски и персийски текстове, чийто смисъл аз несъмнено бих изменил, ако просто се бях задоволил да използвам термина имагинерен, въображаем", казва Корбен84.

Поради имагиналната природа на отвъдното суфиите стигат до извода, че самото въображение е способност на възприятието, идея, която хвърля нова светлина върху това, защо участникът в експеримента на Уитън материализира ръка само след като започва да мисли и защо визуализирането на образи има такъв мощен ефект върху здравето и физическата структура на нашите тела. То също подкрепя вярването на суфиите, че човек може да използва визуализация, процес, който те наричат „творческа молитва", за да промени и преоформи самата тъкан на собствената си съдба.

В една представа, която е съответна на неявния и проявения ред на Бом, суфиите смятат, че въпреки нейните призрачни качества задгробната сфера е пораждащата матрица, от която се ражда цялата физическа вселена. Всички неща във физическата реалност възникват от духовната реалност, казват суфиите. Обаче дори най-вещият измежду тях намира за странно, че чрез медитиране и навлизане дълбоко в душата е могъл да достигне до един друг свят, който „оказва се обгръща, заобикаля или съдържа това, което отначало е било външно и видимо"85.

Това разбиране, не ще и дума, е само още едно название на нелокалните и холографските качества на реалността. Всеки от нас съдържа цялото на небето. Нещо повече, всеки от нас съдържа местоположението на небето. Или както суфиите казват: не търси духовната реалност „някъде", защото „някъдето" е в нас. Като разглежда нелокалните аспекти на задгробния свят, един персийски мистик от XII в. на име Сухра-варди казва, че страната на скрития имам може би е по-добре да бъде наречена На-коджа-абад, „Страната на никъде"86.

Несъмнено тази идея не е нова. Същото ни казва и заявлението „царството небесно е в нас". Новото е идеята, че такива представи са действително обозначения на нелокалните аспекти на по-фините равнища на реалността. Освен това то показва, че когато човек предприема извънтелесно пътешествие, той действително не може да пътува нанякъде. Той може би просто изменя винаги илюзорната холограма на реалността, така че има усещането за пътуване нанякъде. В една холографска вселена съзнанието не само е вече навсякъде, но то също е и никъде.

Представата, че задгробната сфера лежи дълбоко в нелокалното разширение на душата е била загатва-на от някои пътешественици до отвъдното. Както едно седемгодишно момче казва: „Смъртта е като разходка в твоя ум."87 Бом има подобен нелокален възглед за това, което се случва по време на нашия преход от този живот към следващия: „В настоящето целият наш мисловен процес ни казва, че ние трябва да удържаме вниманието си тук. Не можеш да пресечеш улицата например, ако не го направиш. Но съзнанието е винаги в неограничената дълбочина, която е отвъд пространство и време, във фините равнища на неявния ред. Затова, ако вие навлезете достатъчно в актуалното настояще, тогава може би няма разлика между този момент и творческия. Идеята ми е, че в преживяването на смъртта вие трябва да навлезете в него. Контактът с вечността е в настоящия момент, но той е опосредстван от мисълта. Това е въпрос на внимание."88
Разумни и съгласувани

Образи от светлина


Представата, че фините равнища на реалността могат да бъдат достигнати само чрез изменение в съзнанието е също и една от главните предпоставки на йогическата традиция. Много йоги-чески практики са предназначени точно и конкретно за обучението как да бъдат извършвани подобни пътешествия. И още веднъж хората, които успяват да го сторят, описват нещо, което вече ни е познато. Един такъв човек е Шри Юктешвар Гири, малко известен, но широко уважаван индуски свят човек, който умира в град Пури, Индия през 1936 г. Еванс-Уенц, който среща Шри Юктешвар през 20-те години, го описва като човек „с приятна външност и силен характер", напълно „достоен за почитта, която неговите последователи му отдаваха"89.

Шри Юктешвар изглежда е бил особено надарен в умението да пътува назад-напред между този свят и следващия и описва задгробното измерение като свят, съставен от „различни фини вибрации от светлина и цвят" и „стотици пъти по-голям от материалния космос". Той казва също, че е безкрайно по-красив от нашата сфера на съществуване и изпълнен с „опални езера, ярки морета и реки с цветовете на дъгата". Тъй като той е в по-голяма степен „вибриращ с творческата светлина на Бога", времето там винаги е хубаво и единствените климатични прояви се състоят в падането понякога на „блестящ бял сняг и дъжд от многоцветни светлини".

Хората, които живеят в тази удивителна сфера, могат да материализират всяко тяло, което си поискат, и да „виждат" с всяка част на тялото, с която пожелаят. Те могат също да материализират всеки плод или друга храна, която желаят, въпреки че те „са почти освободени от всякаква необходимост да ядат" и „се хранят само с амброзията на вечно новото познание". Те общуват помежду си посредством телепатични серии от „светлинни картини", наслаждават се на „безсмъртието на приятелството", разбират „неразруши-мостта на любовта", изпитват остра болка, „ако направят някаква грешка в поведението си или във възприятието на истината" и когато се сблъскат с множеството роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и приятели, които те са имали по време на техните „различни прераждания върху земята", те се виждат в чудо кого специално да обичат и така се научават да отдават „една божествена и равностойна любов на всички".

Каква е същностната природа на нашата реалност, щом станем обитатели на тази страна от светлина? На този въпрос Шри Юктешвар дава отговор, който е толкова прост, колкото и холографски. В тази сфера, в която яденето и дори дишането не са необходими, където една отделна мисъл може да материализира „цяла градина от уханни цветя" и всички телесни рани „заздравят отведнъж чрез просто пожелаване", ние сме, съвсем просто, „разумни и съгласувани образи от светлина"90.


Още позовавания на светлина
Шри Юктешвар не е единственият йогически учител, който използва такива холограмо-подобни термини, когато описва по-фините равнища на реалността. Като него е е Шри Ауробиндо Гхош, мислител, политически активист и мистик, когото индийците почитат наравно с Ганди. Роден през 1872 г. в семейство от индийското висше общество, той получава образование в Англия, където бързо си спечелва името на някакво чудо. Той владее свободно не само английски, хинди, руски, немски и френски, но също и древния език санскрит. Може да прочете един сандък книги на ден (като младеж прочел всичките многобройни обемисти свещени книги на Индия) и да повтори дословно всяка дума върху всяка прочетена от него страница. Силата на концентрацията му била легендарна, казват, че можел да учи седнал в една и съща поза цяла нощ, като оставал безчувствен дори за неприятните ужилвания на комарите.

Подобно на Ганди, Шри Ауробиндо участва активно в националистическото движение в Индия и лежи в затвора за противодържавна дейност. Обаче въпреки неговата интелектуална и хуманитарна страст, той си остава атеист до деня, в който вижда как един странстващ йогин мигновено излекува неговия брат от тежка и застрашаваща живота му болест. От този момент нататък Шри Ауробиндо посвещава живота си на йогическите дисциплини и, както Шри Юктешвар, чрез медитация в крайна сметка се научава да бъде, по неговите думи, „изследовател на плановете на съзнанието".

Тази задача не била лесна за Шри Ауробиндо и една от най-неподатливите пречки, които той трябвало да преодолее, за да постигне целта си, била да се научи как да накара да замлъкне безкрайната глъч от думи и мисли, които непрестанно текат през нормалния човешки ум. Всеки, който някога се е опитвал да изпразни своя ум от всички мисли дори за момент или два, знае колко обезсърчително занимание е това. Но то е и нещо необходимо, йогическите текстове са недвусмислени в това отношение. За да проникнеш във по-фините и по-скрити области на душата, наистина се изисква една Бомовска промяна на вниманието. Или, по думите на Шри Ауробиндо, за да открием „новата страна вътре в нас", ние трябва първо да научим как „да оставим старата зад нас".

Години му били необходими, за да се научи как да умири ума си и да пътува навътре, но щом веднъж успял, той открива същата необятна територия, посещавана от всички други Марко Половци на духа, които ние разгледахме - област отвъд пространството и времето, изградена от „многоцветен безкрай от вибрации" и населявана от нефизически същества, толкова по-напреднали в сравнение с човешкото съзнание, че ни карат да изглеждаме като деца. Тези същества могат да приемат всяка форма по своя воля, казва Шри Ауробиндо, едно и също същество се появява за християнина като християнски светец, а за индиеца като индуски, макар че, както подчертава той, тяхната цел не е да ни заблудят, а просто да станат по-достъпни „за едно конкретно съзнание".

Според Шри Ауробиндо в тяхната най-истинска форма тези същества се явяват като „чиста вибрация". В своя двутомник За Йога той дори оприличава тяхната способност да се появяват или като форма, или като вибрация, на вълново-корпускулярната двойственост, открита от „съвременната наука". Шри Ауробиндо отбелязва също, че в тази бляскава област човек повече не е ограничен да приема информация по един „точка по точка" начин, но може да я усвои „на големи маси" и с един-единствен поглед възприема „големи обхвати от пространството и времето".

Всъщност голям брой от твърденията на Шри Ауробиндо са неразличими от много от изводите на Бом и Прибрам. Той казва, че повечето хора притежават един „мисловен екран", който им пречи да погледнат отвъд „булото на материята", но когато човек се научи да надзърта отвъд това було, ще открие, че всичко е съставено от „различни интензитети на излъчващи светлина вибрации". Той твърди, че съзнанието също е съставено от различни вибрации и смята, че цялата материя е в някаква степен съзнателна. Подобно на Бом, той дори твърди, че психокинезата е пряк резултат от факта, че цялата материя е в някаква степен съзнателна. Ако материята не е съзнателна, никой йогин няма да може да придвижи даден обект със своя ум, защото не би имало възможност за контакт между йогина и обекта, казва Шри Ауробиндо.

Най-сходни с идеите на Бом са коментарите на Шри Ауробиндо относно целостта и фрагментацията. Според Шри Ауробиндо едно от най-важните неща, които човек научава в „голямото и бляскаво царство на Духа, е че всякаква отделеност е илюзия, а всички неща са във висша степен взаимосвързани и цялостни. Отново и отново в своите трудове той подчертава този факт и поддържа, че само когато човек слезе от по-висшите вибрационни равнища на реалността на по-ниските този „постъпателен закон на фрагментацията" взема връх. Ние фрагментираме нещата, защото съществуваме в една по-ниска вибрация на съз-' нанието и реалността, казва Шри Ауробиндо, именно нашата склонност към фрагментиране е тази, която ни пречи да преживеем интензивността на съзнанието, радостта, любовта и насладата на съществуването, които са нормата в тези по-висши и по-фини сфери.

Също както Бом е на мнение, че не е възможно да съществува безпорядък в една вселена, която е във висша степен неделима и цяла, Шри Ауробиндо смята, че това важи и за съзнанието. Ако една-единствена точка на вселената е напълно несъзнателна, цялата вселена би били напълно несъзнателна, казва той, и ако ние възприемаме едно камъче край пътя или песъчинката под нокътя си като безжизнена и мъртва, нашето възприятие е отново илюзорно и причинено само от нашата лунатична привичка да фрагментираме всичко.

Както и при Бом, интуитивното разбиране на Шри Ауробиндо за целостта също го кара да осъзнае върховната относителност на всички истини и съмнител-ността на опита да се раздели безшевното холодви-жение на „неща". Толкова убеден е той, че всеки опит да се сведе вселената до абсолютни факти и неизменни доктрини води само до изкривяване, че е бил дори против религията и през целия си живот е подчертавал, че истинската духовност не идва от каквато и да била организация или свещеничество, а от духовната вселена вътре в нас:

Ние не само трябва да срежем на две примката на ума и сетивата, но да избегнем също примката на мислителя, примката на теолога и строителя на църква, мрежите на Словото и оковите на Идеята. Всички те чакат вътре в нас да преградят духа с форми; но ние трябва винаги да преминаваме отвъд, винаги да се отричаме от по-малкото в името на по-голямото, от крайното в името на Безкрайното; ние трябва да бъдем подготвени да вървим от просветление към просветление, от преживяване към преживяване, от състояние на душата към състояние на душата... Не трябва да се привързваме дори към истините, в които сме най-сигурни, защото и те са само форми и изрази на Неизразимо великото, което отказва да се са-моограничи в каквато и да било форма или израз91.

Но ако космосът е във висша степен неизразим, смесица от многоцветни вибрации, какви са всички тези форми, които ние възприемаме? Какво представлява физическата реалност? Тя е, казва Шри Ауробиндо, само „маса от стабилна светлина"92.
Оцеляване във вечността

И безкрайността


Картината на реалността, съобщавана от пътешествениците в отвъдното, е забележително съгласувана и е подкрепяна от свидетелствата на мнозина от най-талантливите световни мистици. Още по-удивително е, че колкото и смайващи и чужди да са тези по-фини равнища на реалността за тези от нас, които живеят в по-„напредналите" култури в света, те са обичайни и познати територии за т. нар. примитивни племена.

Например д-р Е. Нандишвара Наяке Тхеро, антрополог, който е живял при аборигените в Австралия и изследвал тяхната общност, отбелязва, че абориген-ското понятие за „митическо време", сферата, която австралийските шамани посещават, за да навлязат в дълбок транс, е почти идентично на задгробните планове на съществуване, описвани в западни източници. Това е сферата, в която човешките духове отиват след смъртта, а щом стигне там, един шаман може да говори с мъртвите и мигновено да получи достъп до цялото познание. Това е също измерението, в което време, пространство и други ограничения на земния живот престават да съществуват и човек трябва да се научи да се справя с безкрайността. Поради това австралийските шамани често говорят за задгробния живот като за „оцеляване във вечността и безкрайността".93

Холгер Калвайт, немски етнопсихолог с докторски степени по психология и културна антропология, го казва още по-добре от Тхеро. Експерт по шаманиз-ма, който е активен също и в изследванията на състоянията на прага на смъртта, Калвайт отбелязва, че действително всички световни шамански традиции съдържат описание на тази необятна и извън измеренията сфера, пълни са със споменавания за прегледа на живота, за висши духовни същества, които учат и говорят, за храна, създавана от мисълта и за неописуемо красиви ливади, гори и планини. Всъщност не само способността да се пътува в отвъдното е най-универсалното изискване, за да бъдеш шаман, но често пъти ППС са катализаторът, който вкарва даден човек в тази роля. Например оглала сиуксите, сенека, сибирските якути, южноамериканските гуахиро, зу-лусите, кенийските кикую, корейските мудан, индонезийските островитяни от Ментавай и ескимосите от Карибу - всички имат традиции на хора, които стават шамани след тежко и опасно за живота заболяване, което ги вкарва стремително в задгробната сфера.

Обаче за разлика от западните пътешественици в отвъдното, за които такива преживявания са дезориентиращо нови, тези шамански изследвачи изглежда имат далеч по-обширни познания за географията на фините сфери и са често пъти в състояние да се връщат отново и отново в тях. Защо? Калвайт смята, че е така, защото подобни преживявания са всекидневна реалност за култури от този тип. Докато нашето общество потиска всякакви мисли или споменаване за смърт и умиране и обезценява мистичното чрез строго определяне на реалността от гледна точка на материалното, хората от племената все още имат всекидневен контакт с екстрасензорната природа на реалността. По такъв начин те обладават по-добро разбиране за правилата, които управляват тези вътрешни сфери, казва Калвайт, и са много по-умели в ориентирането из техните територии94.

Че тези вътрешни области са били пропътувани от шаманските племена е видно от едно преживяване, което има антропологът Майкъл Харнър сред индианците конибо в Перуанска Амазония. През 1960 г. Американският музей по естествена история изпраща Харнър на едногодишна експедиция, за да изучава конибо, и докато е там той разпитва амазонските туземци за техните религиозни вярвания. Те му казват, че ако реално иска да ги изучи, трябва да изпие едно шаманско свещено питие, направено от халю-циногенно растение, известно като аяуаска, „виното на душата". Той се съгласява и, след като изпива горчивата отвара, има извънтелесно преживяване, в което пътешества из едно равнище на реалността, населявано от същества, които изглежда са боговете и дяволите от митологията на конибо. Харнър вижда демони с озъбени крокодилски глави. Наблюдава как една роза от „енергия-есенция" израства от неговия гръден кош и плава към кораб с глава на дракон отпред, чийто екипаж е от фигури в египетски стил с глави на американски сойки - и чувства нещо, което мисли, че е бавната, напредваща вцепененост на неговата собствена смърт.

Но най-драматичното преживяване, което той има по време на своето духовно пътешествие, е среща с група крилати, драконоподобни същества, които изникват от неговия гръбнак. След като изпълзяват от тялото му, те „прожектират" една зрима сцена пред него, в която му показват т. нар. от тях „истинска" история на земята. Чрез някакъв вид „мисловен език" те му обясняват, че са отговорни и за началото, и за еволюцията на целия живот на планетата. И действително, те обитават не само в човешките същества, но и във всичко живо, и са създали многообразието от живи форми, които населяват земята, за да си осигурят скрито място от някакъв премълчан враг във външното пространство (Харнър отбелязва, че макар съществата да са били почти като ДНК, по това време, 1961 г., той не знаел нищо за ДНК).

След като серията видения завършва, Харнър потърсил един сляп конибо шаман, известен със своите паранормални таланти, за да поговори с него за преживяването. Шаманът, който многократно бил пътешествал в духовния свят, кимал от време на време, когато Харнър описвал събитията, които са го сполетели, но когато той разказал на стареца за драконо-подобните същества и тяхното твърдение, че те са истинските владетели на земята, шаманът се усмихнал развеселен. „О, те винаги така казват. Но те са само Владетелите на Външния Мрак", поправил го той.

„Аз бях слисан - казва Харнър. - Преживяното от мен беше вече познато на този бос, сляп шаман. Известно му беше от неговите собствени изследвания на този скрит свят, в който аз пътешествах." Обаче това не бил единственият шок, преживян от Харнър. Той разказал за своето преживяване на двама християнски мисионери, които живеели наблизо, и бил заинтригуван, когато подразбрал, че те изглежда също знаят за какво говори. След като свършил, те му казали, че някои от неговите описания били действително идентични с определени пасажи от Откровението, пасажи, които Харнър като атеист никога не бил чел95. Така изглежда, че стария конибо шаман може би не е единственият човек, който е пътешествал из същите земи, които Харнър по-късно и по-колебливо и с препъване е обходил. Някои от виденията и „пътешествията до небето", описание от пророците в Стария и Новия завет, може би също са били шамански пътешествия в духовната сфера.

Възможно ли е това, което ние разглеждаме като чудат, отживял фолклор и очарователна, но наивна митология, да са действително лишени от наивност разкази за картографията на фините равнища на реалността? За Калвайт отговорът е твърдо да. „В светлината на революционните открития при последните изследвания за природата на умирането и смъртта, ние не можем повече да гледаме на племенните религии и на техните представи за Света на Мъртвите като на ограничени представи - казва той. - [По-скоро] шаманът трябва да бъде разглеждан като един най-модерен и широко осведомен психолог."96
Неоспоримо духовно излъчване
Едно последно свидетелство за реалността на ППС е преобразяващият ефект, който то има върху изпиталите го. Изследователите са открили, че тези хора почти винаги дълбоко се променят от тяхното пътешествие до отвъдното. Те стават по-щастливи, по-оптимистично настроени, по-безгрижни и по-малко заинтересовани от материални придобивки. Най-впечатляващото от всичко е, че тяхната способност да обичат се увеличава неимоверно. Сдържани съпрузи внезапно стават чувствени и страстни, рабо-тохолиците започват да се отпускат и да посвещават времето на семействата си, а интровертите стават ек-страверти. Промените често са толкова драматични, щото техните познати отбелязват, че те са станали съвсем други хора. Има дори регистрирани случаи на престъпници, които напълно са променили поведението си, а сипещите огън и жупел проповедници заменят своите проклятия с послания за безусловна любов и състрадание.

Достигналите прага на смъртта стават също много по-духовно ориентирани. Те се завръщат не само твърдо убедени в безсмъртието на човешката душа, но също с дълбоко и трайно убеждение, че вселената е състрадателна и разумна и това любящо присъствие е винаги с тях. Което обаче не ги прави непременно по-религиозни. Подобно на Шри Ауробиндо, мнозина от тях подчертават значимостта на разликата между религия и духовност и отстояват, че именно последната разцъфва в по-голяма пълнота, а не първата. Действително изследванията показват, че след тяхното преживяване тези хора показват повишена от-критост за идеи извън тяхната собствена религиозна традиция, като например прераждането и източните религии97.



Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница