Холографската вселена



страница27/28
Дата01.02.2017
Размер4.21 Mb.
Размер4.21 Mb.
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28

Разширяването на интересите им често се разпростира и към съседни области. Например те често развиват подчертан интерес към типа теми, обсъждани в тази книга, в частност екстрасензорните феномени и новата физика. Например един от изследваните от Ринг бил шофьор на тежък камион, който не проявявал никакъв интерес към книги или академични изследвания преди своето преживяване. Обаче по време на неговото ППС той имал откровение на цялостно познание и макар да не бил в състояние да си припомни съдържанието на откровението след оздравяването си, различни термини от физиката започват да влизат неочаквано в главата му. Една сутрин наскоро след преживяването си той изтърсва думата квант. По-късно той обявява загадъчно: „Макс Планк - ще чуете за него в близко бъдеще" и с течение на времето фрагменти от уравнения и математически символи започват да изплуват в мислите му.

Нито той, нито съпругата му знаели какво означава думата квант или кой е Макс Планк (смятан от мнозина за основоположникът на квантовата физика), докато мъжът не отишъл в библиотеката и не проверил какво означават тия думи. Но след като открил, че не е говорил безсмислици, той започнал ненаситно да чете, не само книги по физика, но също и по парапсихология, метафизика и развитие на съзнанието. Дори завършил колеж като първи по предмета „физика". Съпругата му написала писмо до Ринг, в което се опитала да обясни преобразяването на мъжа си:

Много пъти той казва някоя дума, която никога не е чувал преди в нашата реалност - тя може да бъде чужда дума на различен език - но я научава [...] във връзка със „светлинната" теория... Той говори за неща, които се преместват по-бързо от скоростта на светлината и за мен е трудно да го разбера... Когато [той] вземе някоя книга по физика, той вече знае отговора и изглежда да разбира повече...98

Мъжът започва също да развива различни екст-расензорни способности след своето преживяване, което не е нещо необичайно при достигналите прага на смъртта. През 1982 г. Брус Грейсън, психиатър от Ми-чиганския университет и директор по изследванията на Международната асоциация за изследване на преживяванията на прага на смъртта, раздава на 69 върнали се от отвъдното въпросник, предназначен за изследване на този въпрос и открива, че има увеличение при действително всички екстрасензорни и пси-феномени, които той оценява", филис Атуотър, домакиня от Айдахо, която става изследовател на тези състояния след нейното преобразяващо ППС, интер-вюира десетки подобни на нея хора и достига до подобни открития. „Телепатията и лечителските дарби са обичайни - казва тя. - Също „припомнянето" на бъдещето. Времето и пространството спират и вие преживявате една бъдеща сцена в подробности. След това, когато събитието се случи, вие го разпознавате."100

Муди смята, че дълбоките и положителни личностни изменения, които такива хора претърпяват, са най-убедителното доказателство, че ППС действително са пътешествия в някакво духовно равнище на реалността. Ринг е на същото мнение. ,,[В сърцевината на ППС] ние откриваме едно абсолютно и неоспоримо духовно излъчване - казва той. - Това духовно ядро е толкова внушително и изумително, че човекът веднъж завинаги навлиза в един изцяло нов начин на живот."101

Изследователите на ППС не са единствените хора, които започват да приемат съществуването на това измерение и духовния компонент на човешката раса. Нобелистът Брайън Джоузефсън, самият той отдавна медитиращ, също е убеден, че има по-фини равнища на реалността, равнищата, в които може да се влезе чрез медитация и където, твърде възможно, човек отпътува след смъртта си102.

През 1985 г. на симпозиум върху възможностите за живот след биологическа смърт, проведен в университета Джорджтаун и свикан от сенатора Клей-борн Пел, физикът Пол Дейвис изразява една подобна откритост. „Ние всички сме съгласни, че, най-малкото що се отнася до човешки същества, умът е продукт на материя, или казано по-точно, умът намира израз чрез материя (конкретно нашите мозъци). Урокът на кванта е, че материята може да получи конкретно, добре оформено съществуване само в съединение с ума. Очевидно, ако умът е модел, а не субстанция, тогава той е способен на множество различни представяния."103

Дори психоневроимунологът Кендъси Пърт, друг участник в симпозиума, е склонна да възприеме идеята. „Мисля, че е важно да разберем, че информацията е складирана в мозъка и за мен е приемливо тази информация да е възможно да се трансформира в някаква друга сфера. Къде отива информацията след разрушаването на молекулите (масата), които я съставят? Материята не може никога да бъде създадена, нито унищожена и може би потокът биологична информация не може просто да изчезне по време на смъртта и трябва да бъде трансформиран в друга сфера", казва тя104.

Възможно ли е това, което Бом нарича неявно равнище на реалността, действително да е сферата на духа, източникът на духовното излъчване, който е преобразявал мистиците във всички епохи? Самият Бом не отхвърля идеята. Сферата на неявното „може еднакво добре да бъде наречена Идеализъм, Дух, Съзнание - заявява той с типична сухота. - Отделянето на двете - материя и дух - е абстракция. Основата е винаги една"105.
Кои са

съществата от светлина?


Тъй като повечето от горните бележки са направени от физици, а не от богослови, човек не може да не се запита дали интересът към новата физика, проявил се в изследвания от Ринг шофьор с ППС не е може би показател за нещо по-дълбоко. Ако, както предполага Бом, физиката започва да нахлува в области, които досега са били изключително в сферата на мистиката, възможно ли е тези нахлува-ния да са били вече предугаждани от съществата, които обитават сферата на прага на смъртта? Дали не затова пътешествениците в отвъдното се сдобиват с такъв неутолим глад за подобно знание? Дали те, а по делегация и остатъкът от човешката раса, не се подготвят за някакво наближаващо обединяване на усилията между науката и духовното?

Ние ще изследваме тази възможност малко по-късно. Първо трябва да бъде зададен друг въпрос. Ако съществуването на това по-висше измерение повече не е под въпрос, тогава какви са неговите параметри? По-конкретно, кои са съществата, които го обитават и какво е тяхното общество, или ако се осмелим така да го кажем, тяхната цивилизация?

Това, разбира се, са трудни въпроси. Когато Уитън се опитва да разкрие самоличността на съществата, които съветват хората в междинното състояние между два живота, той среща уклончиви отговори. „Впечатлението, което изследваните от мен създаваха -онези, които можеха да отговорят на въпроса, - беше, че става дума за същества, които са завършили техния цикъл на прераждания тук", казва той106.

След стотици пътешествия във вътрешната сфера и след като е интервюирал десетки други талантливи извънтелесни пътешественици по въпроса, Монро също остава с празни ръце. „Каквито и да могат да бъдат, [тези същества] имат способността да излъчват една топлина на дружелюбие, която предизвиква пълно доверие - отбелязва той. - Да възприемат нашите мисли е абсурдно лесно за [тях]." И „цялата история на човечеството и земята е на тяхно разположение в най-малките подробности". Но и Монро признава своето незнание, когато стига до въпроса за необяснимата самоличност на тези нефизически същества, освен това, че тяхно първостепенно занимание изглежда е да бъдат „изцяло загрижени за добруването на човешките същества, с които те са свързани"107.

Нищо повече не може да бъде казано за цивилизацията на тези фини сфери, освен че хората, които са имали привилегията да ги посетят, повсеместно съобщават, че са видели множество огромни и небесно красиви градове там. Хората с ППС, йогите и използващите аяуаска шамани - всички описват тези мистериозни метрополии със забележителна съгласуваност. Суфиите от XII в. са толкова запознати с тях, че дори дават на няколко имена.

Най-забележителният признак на тези големи градове е, че те са ослепително излъчващи светлина. Често пъти са описвани също като чужди по архитектура и толкова изтънчено красиви, че, като всички други признаци на тези неизразими измерения, думите не могат да предадат тяхната величественост. При описанието на един такъв град Сведенборг казва, че той е място „на смайващи архитектурни форми, толкова красив, че бихте казали, че това е домът и източникът на самото изкуство"108.

Хората, които посещават тези градове, често твърдят също, че в тях има необичайно голям брой училища и други сгради, свързвани с образователна дейност. Повечето от участниците в експериментите на Уитън си припомнят прекарването на поне известно време в усилена работа в огромни учебни зали, оборудвани с библиотеки и семинарни зали, докато са били в междинното състояние109. Мнозина съобщават също, че им били показани „училища" „библиотеки" и „институции за висше образование" по време на техните преживявания110. В тибетските текстове от XI в. могат да се срещнат споменавания дори за големи градове, посветени на науката и достъпни само чрез пътешествие в „скритите дълбини на съзнанието". Ед-уин Бърнбаум, санскритолог от Калифорнийския университет в Бъркли, смята, че романът на Джеймс Хил-тън Изгубеният хоризонт, в който той създава фикционалната общност на Шангри-Ла, в действителност е вдъхновен от една от тези тибетски легенди.*111

Единственият проблем е, че в една имагинална сфера такива описания не значат твърде много. Не можеш да бъдеш сигурен дали величествените архитектурни структури, на които се натъкват хората с ППС, са реалности, или са просто алегорически фантазии. Например както Муди, така и Ринг докладват за случаи, в които изследваните от тях казват, че сградите за висше образование, които те посещават, са не просто посветени на познанието, но те са буквално изградени от знание112. Този любопитен избор на думи подсказва, че може би посещенията на тези сгради са всъщност срещи с нещо толкова отвъд човешките представи - може би един динамичен жив облак от чисто познание, или това, в което се превръща информацията, както казва Пърт, след като тя бъде трансформирана в друга сфера, - че превеждането й в една холограма на сграда или библиотека е единственият начин, по който човешкият начин може да я обработи. Същото се отнася и за съществата, които се срещат в по-фините измерения. Ние никога не можем да знаем само от техния вид какво представляват те. Например Джордж Ръсел, известен ирландски провидец от края на века и извънредно талантлив извънтеле-сен пътешественик, среща много „същества от светлина" по време на това, което той нарича пътешествия във „вътрешния свят". Помолен веднъж в едно интервю да опише как изглеждат тези неща, той казва:

Първото от тях, което видях, си го спомням много ясно, както и начинът на неговото появяване: изпърво заслепяваща светлина, а след това видях, че тя идва от сърцето на една висока фигура, очевидно оформена от полупрозрачен или опалесцентен въздух, а през цялото му тяло преминаваше някакъв лъчист, електрически огън, на който изглежда сърцето беше центърът. Около главата на това същество и през неговата къдрава бляскава коса, която се развяваше над тялото като живи нишки злато, имаше пламтящи крилоподобни аури. От самото същество изглежда струеше светлина във всяка посока, а въздействието, който остана върху мен след това видение, беше на извънредна лекота, радост или екстаз113.

От друга страна, Монро твърди, че веднъж, когато е бил в присъствието на едно от тези нефизически същества за известно време, то отхвърлило своята външност и той не възприемал нищо, макар да продължавал да усеща „излъчването, което е съществото"114. Отново може да бъде зададен въпросът: Когато един пътешественик към духовните измерения срещне същество от светлина, дали то е реалност, или просто е алегорична фантазия? Отговорът е, разбира се, че то е по малко и от двете, защото в една холографска вселена всички явления са илюзии, холограмоподобни образи, конструирани от взаимодействието на съзна нието, но илюзии, основани, както казва Прибрам, върху нещо, което е тук. Такива са дилемите, с които човек се сблъсква в една вселена, която изглежда се появява пред нас в явна форма, но винаги има своя източник в нещо неизразимо, в неявния ред.

Ние може да се окуражим от факта, че подобните на холограми образи, които нашето съзнание конструира в отвъдното изглежда да имат поне някаква връзка с нещо, което е тук. Когато срещаме безплътен облак от чисто познание, ние го преобразуваме в училище или библиотека. Когато един мъж с ППС среща жена, към която е изпитвал любов/омраза, той я вижда като полуроза, полукобра, символ, който все пак предава същността на нейния характер; и когато пътешественици в по-фините сфери срещат услужливи, нефизически съзнания, те ги разглеждат като бляскави и ангелски същества.

Колкото до неразгадаемата самоличност на тези същества, ние можем да изведем от тяхното поведение, че те са по-стари, по-мъдри и обладават някаква дълбока и любяща връзка с човешките същества, но извън това въпросът си остава без отговор дали те са богове, ангели, душите на човешки същества, които са завършили преражданията си, или нещо, което е отвъд човешкото разбиране. Да спекулираме повече на тази тема би било нахално и самонадеяно, като се има предвид, че този въпрос не е разрешен през хилядите години човешка история, но не би трябвало да пренебрегваме също предупреждението на Шри Ауро-биндо срещу обръщането на духовните разбирания в религиозни. Когато науката събере повече данни, отговорът ще стане със сигурност по-ясен, но дотогава въпросът, кои и какви са тези същества, си остава открит.


Омниктивната вселена
Задгробният свят не е единствената сфера, в която ние можем да срещнем холограмо-подобни странни явления, изваяни от нашите вярвания. Изглежда, че понякога можем да имаме подобни преживявания дори на нашето собствено равнище на съществуване, философът Майкъл Гроссо например смята, че е възможно и чудотворните появи на Дева Мария да са холограмоподобни проекции, създавани от колективните вярвания на човешката раса. Едно видение на Мадоната, което е особено холографско на вкус, е известното появяване на Девата в Нок, Ирландия през 1879 г. В този случай четиринадесет души виждат три бляскави и страховито неподвижни фигури на Дева Мария, Йосиф и св. Йоан Кръстител (разпознат, тъй като бил много сходен с една статуя на светеца в близко селище), застанали в една ливада, близо до местната църква. Тези бляскави излъчващи светлина фигури били толкова реални, че когато очевидците се приближили, те могли дори да прочетат надписа върху някаква книга, която св. Йоан държал. Но когато една от жените се опитала да прегърне Девата, нейните ръце обгърнали празно пространство, „фигурите изглеждаха така пълни и живи, че аз не можах да разбера защо моите ръце не можеха да усетят онова, което беше толкова ясно и различимо за моя поглед", пише по-късно жената115. Друго впечатляващо видение е също толкова прочутото появяване на Девата в Зейтоун, Египет. Появите започват през 1968 г., когато двама автомобилни механици мюсюлмани виждат светещо видение на Дева Мария, застанало върху перваза на централния купол на една коптска църква в бедняшко предградие на Кайро. През следващите три години светещи триизмерни образи на Дева Мария, Йосиф и младенеца се появяват всяка седмица над църквата, понякога реещи се във въздуха в течение на шест часа.

За разлика от фигурите в Нок, виденията в Зейто-ун се движат и махат с ръка на тълпите, които редовно се събират да ги гледат. Обаче те също имат много холографски аспекти. Тяхното появяване винаги е предизвестявано от едно ослепително избликване на светлина. Подобно на холограми, излизащи от своя честотен аспект и бавно идващи на фокус, те отначало са аморфни и бавно приемат човешка форма. Често са съпровождани от гълъби, „образувани от чиста светлина", които се реят на голяма височина над тълпата, но никога не махат с криле. Най-красноречивото от всичко е, че след три години явявания и когато интересът към феномена започва да изчезва, фигурите от Зейтоун също изчезват, стават все по-неясни, докато по време на последните няколко появи те са просто облаци от светеща мъгла. Въпреки това, по време на техния връх, фигурите са наблюдавани от буквално стотици хиляди свидетели и са снимани многократно. „Аз разпитах огромен брой от тези хора и когато ги чуете как говорят за това, което са виждали, вие няма да можете да преодолеете чувството, че те описват някакъв вид холографска прожекция", казва Гроссо116.

В своята стимулираща мисленето книга Крайният избор Гроссо казва, че след като е изучил данните, той е убеден, че такива видения не са появи на историческата Дева Мария, а са в действителност екст-расензорни холографски прожекции, сътворявани от колективното несъзнавано. Интересното е, че не всички видения на Девата са мълчаливи. Някои от тях, като появите във фатима и Лурд, говорят, а когато отправят някакво послание, то неизменно е предупреждение за надвиснал апокалипсис, ако смъртните не поправят поведението си. Гроссо тълкува това като доказателство, че човешкото колективно несъзнавано е дълбоко смутено от насилническото въздействие, което модерната наука има върху човешкия живот и върху екологията на земята. Нашите колективни сънища са всъщност предупреждение за възможността да се самоунищожим.

Други също са съгласни, че вярата в Дева Мария е мотивиращата сила, която причинява тези прожекции да се превръщат в същество. Рого отбелязва например, че през 1925 г., докато коптската църква, която става място на проявите в Зейтоун, била в градеж, филантропът, отпуснал средства за нейното построяване, имал сън, в който Девата му казва, че тя ще се появи в църквата, щом сградата бъде завършена. Тя не се появява в уреченото време, но пророчеството става известно в общността. Така ,/пам е съществувала четиридесетгодишна традиция, че едно посещение на Девата рано или късно ще се случи в тази църква - казва Рого. - Тези мисли може би постепенно са създали един свръхсетивен „подробен план" на Девата вътре в самата църква, т. е. един все по-нарастващ общ фонд от пси-енергия, създаден от мислите на жителите на Зейтоун, който през 1968 г. достига толкова високо ниво, че във физическата реалност се появява един образ на Дева Мария".117 В предишни мои книги аз също съм предлагал подобно обяснение на виденията на Девата118.

Има данни, че някои НЛО може би също са някакъв вид холограмоподобни явления. Когато в края на 40-те години на XX в. хора започват за пръв път да съобщават, че са наблюдавали нещо, което изглежда да е космически кораб от други планети, изследователите, които ровят достатъчно надълбоко в съобщенията, за да разберат, че поне някои от тях могат да бъдат взети на сериозно, допускат, че те са точно това, което изглежда да са - мимолетни зървания на интелигентно построени кораби от по-напреднали и може би извънземни цивилизации. Обаче, когато срещите с НЛО стават по-широко разпространени, особено тези, в които има срещи с извънземни, и се натрупват данни, става все по-очевидно за мнозина изследователи, че тези т. нар. космически кораби не са извънземни по произход.

Ето някои от признаците на феномена, които показват, че те не са извънземни. Първо, твърде много хора са ги наблюдавали, буквално хиляди са се срещали с НЛО и техните обитатели, толкова много, че ни е трудно да повярваме, че това са реални посещения от други планети. Второ, обитателите на НЛО често не притежават черти, които би следвало да се очакват в една наистина извънземна жизнена форма -твърде много от тях са описани като човекоподобни същества, които дишат нашия въздух, не показват страх от земните вируси, добре адаптирани са към земната гравитация и слънчевите електромагнитни излъчвания, показват разпознаваеми емоции върху лицето си и говорят наши езици - все възможни, но невероятни черти на едни истински извънземни посетители.

Трето, те не се държат като извънземни гости. Вместо да извършат пословичното кацане върху ливадата пред Белия дом, те се явяват на фермери и безпомощно стоящи до авариралата си кола шофьори. Преследват самолети, но не ги атакуват. Пикират в небето, като позволяват на десетки и понякога стотици наблюдатели да ги видят, но не показват никакъв интерес да установят официален контакт. А често, когато контактуват с отделни хора, тяхното поведение все пак изглежда нелогично. Например едни от най-често съобщаваните типове контакт е този, който включва някакъв вид медицински преглед. А все пак е спорно дали една цивилизация, която притежава технологическия капацитет да изминава почти немислими разстояния в пространството, не би трябвало с най-голяма сигурност да притежава необходимите научни възможности и средства да придобива такава информация без какъвто и да било физически контакт изобщо или, най-малкото, без да трябва да отвлича множеството хора, които се представят за жертви на мистериозния феномен.

Накрая, и най-любопитното от всичко, НЛО дори не се държат като физически обекти. Те са наблюдавани върху радарни екрани да извършват мигновени деветдесет градусови завои, докато пътуват с огромна скорост - лудория, която би разкъсала един физически обект. Те могат да променят размера си, мигновено да изчезват в небитието, да се появяват изневиделица, да променят цвета си и дори формата си (черти, които се демонстрират и от техните обитатели). Накратко, тяхното поведение въобще не е такова, каквото би могло да се очаква от един физически обект, а на нещо твърде различно, нещо, с което ние вече се запознахме в тази книга. Както наскоро каза астрофизикът д-р Жак Вале, един от най-уважаваните изследователи на НЛО и прототипът на образа на Лакомб във филма Близки срещи от третия вид: „Това е поведението на образ или холографска проекция."119

Когато нефизическите и холограмоподобни качества на НЛО стават все по-очевидни за изследователите, някои стигат до извода, че те не са същества от други звездни системи, а всъщност посетители от други измерения или равнища на реалността (важно е да отбележим, че не всички изследователи са съгласни с тази гледна точка, някои от тях си остават убедени, че НЛО са извънземни по произход). Обаче това обяснение все още не изяснява адекватно много от другите странни аспекти на феномена, такива като защо НЛО не установяват официален контакт, защо те се държат така абсурдно и т. н.

Всъщност неадекватността на мзвънизмерното обяснение, поне в изразите, с които то първоначално е формулирано, само става още по-ослепителна, когато още по-необичайни аспекти на НЛО феномена застанат във фокуса на вниманието. Един от най-объркващите от тях са все по-увеличаващите се данни, че НЛО срещите са по-малко обективно преживяване, а повече субективно или психическо. Например известното „прекъснато пътуване" на Бети и Барни Хил, едно от най-пълно документираните НЛО отвличания, изглежда като действителен контакт с чуждоземни във всички отношения с изключение на едно: командирът на НЛО е облечен в нацистка униформа, факт, който би бил безсмислен, ако похитителите на семейство Хил са били наистина посетители от някаква чужда цивилизация, но не и ако събитието е било психическо по природа и повече прилича на сън или халюцинация, преживявания, които често съдържат очевидни символи и смущаващи логически несъответствия.

Други НЛО срещи са още по-сюрреалистични и съ-ноподобни по своя характер, а в литературата човек може да намери случаи, в които НЛО съществата пеят абсурдни песни или хвърлят странни предмети (като картофи например) по очевидците; случаи, които започват като праволинейни отвличания на борда на космически кораб, но завършват като халюциноген-ни пътешествия през серия от подобни на описаните от Данте реалности; и случаи, в които човекоподоб-ни чуждоземни променят формата си в птици, гигантски насекоми и други фантасмагорични същества.

През 1959 г., още преди много от тези данни да са налице, психологическият и архетипов компонент на НЛО феномена подбужда Карл Юнг да предположи, че „летящите чинии" са всъщност продукт на колективното човешко несъзнавано и вид модерен мит в процес на формиране. През 1969 г. и когато митическото измерение на НЛО преживяванията стават все по-очевидни, Вале прави още една стъпка напред. В своята забележителна книга Паспорт за Магония той отбелязва, че НЛО далеч не е нов феномен, а всъщност е много стар феномен под нов облик и твърде много наподобява различни фолклорни традиции, от описания на елфи и гноми в европейските страни през средновековните разкази за ангели до свръхестествените същества, споменавани в легендите на индианците120.

Абсурдното поведение на НЛО съществата е същото като зловредното поведение на елфите и феите в келтските легенди, скандинавските богове и трикс-терите сред индианците, казва Вале. Когато се оголят до техните основополагащи архетипи, всички такива феномени са част от същото необятно, пулсиращо нещо, нещо, което променя своята външност, за да се нагоди към културата и периода, в който то се проявява, но е било с човешката раса от много, много отдавна. Какво е това нещо? В Паспорт за Магония Вале не дава задоволителен отговор и казва само, че изглежда то е разумно, безвременно и е феноменът, на който всички митове се основават121.

Какво тогава са НЛО и свързаните с него феномени? В Паспорт за Магония Вале казва, че ние не можем да изключим възможността те да са израз на някакъв извънредно развит нечовешки разум - разум, който е толкова отвъд нас, че логиката му изглежда просто абсурдна. Но ако това е вярно, как ще обясним заключенията на експертите по митологията от Мирча Елиаде до Джоузеф Камбъл, че митовете са органичен и необходим израз на човешката раса, толкова неизбежен човешки страничен продукт, колкото езикът и изкуството? Можем ли реално да приемем, че колективната човешка душа е толкова гола и оскъдна, че тя развива митове само като реакция спрямо друг разум?

И все пак, ако НЛО и свързаните с него феномени са просто екстрасензорни проекции, как можем да обясним физическите следи, които те оставят, изгорелите кръгове и дълбоките отпечатъци, откривани по местата на приземяване, непогрешимите следи, които те оставят върху радарните екрани, драскотините и белезите от разрези, които оставят върху хората, които те подлагат на медицински прегледи? В статия, публикувана през 1976 г., аз предположих, че такива феномени са трудни за категоризиране, защото ние се опитваме да ги напъхаме в една картина на реалността, която е фундаментално некоректна122. Тъй като квантовата физика ни показва, че умът и материята са неразделно свързани, аз предполагам, че НЛО и свързаните феномени са още едно доказателство за тази върховна липса на разделение между психическия и физическия свят. Те всъщност са продукт на колективната човешка душа, но са също твърде реални. Иначе казано, те са нещо, което човешката раса все още не е изучила, за да го разбере правилно, феномен, който е нито субективен, нито обективен, а „ом-никтивен" - термин, който аз изковах, за да обознача това необичайно състояние на съществуване (по това време не знаех, че Корбен вече е изковал термина има-гинален, за да опише същото мъгляво състояние на реалност само в контекста на мистическите преживявания на суфиите).

Тази гледна точка става все по-доминираща сред изследователите. В една наскоро публикувана статия Ринг твърди, че срещите с НЛО са имагинални преживявания и са подобни не само на сблъсъците с реалните, но създадени от ума светове, които хората преживяват по време на ППС, но също и на митическите реалности, на които се натъкват шаманите по време на техните пътешествия през по-фините измерения. Те са, накратко казано, още едно свидетелство, че реалността е една многослойна и породена от съзнанието холограма123.

„Откривам, че все повече съм привличан от гледни точки, които ми дават възможност не само да признавам и уважавам реалността на тези различни преживявания, но също да виждам връзките между области, които в по-голямата си част са били изучавани от различни категории учени - заявява Ринг. - ТТТя-манизмът е хвърлен на антрополозите. НЛО са хвърлени на т. нар. уфология. ППС се изучават от пара-психолози и медици. А Стан Гроф изучава психеде-личните преживявания от перспективата на транспер-соналната психология. Аз мисля, че имаме добри основания да се надяваме, че имагиналното, както и холографското могат да се окажат перспективи, които да ни позволят да виждаме не индивидуалните белези, а връзките и общите черти между тези различни типове преживявания."124 Толкова убеден е Ринг в дълбоката връзка между тези на пръв поглед привидно разделени феномени, че наскоро той спечели субсидия, за да направи сравнително изследване върху хора, които са имали срещи с НЛО, и хора, които са имали ППС.

Д-р Питър М. Ройсевич, фолклорист в Джулиърд Скул в град Ню Йорк, също заключава, че НЛО са омниктивни. Всъщност той смята, че е дошло времето фолклористите да разберат, че вероятно всички феномени, обсъждани от Вале в Паспорт за Магония, са колкото реални, толкова и символични за процеси дълбоко в човешката душа. „Има един континиум от преживявания, където реално и въображемо незабележимо се вливат едно в друго", казва той. Ройсевич признава, че този континиум е още едно доказателство за Бомовското единство на всички неща и смята, че в светлината на данните, които сочат такива феномени като имагинални/омниктивни, фолклористите повече нямат основание да ги разглеждат просто като вярвания125.

Многобройни други изследователи, включително Вале, Гроссо и Уитли Стрийбър, авторът на бестселъра Общение и една от най-известните и ясно изразяващи се жертви на НЛО отвличане, също признават явната омниктивна природа на феномена. Както заявява Стрийбър, срещите с НЛО съществата „могат да бъдат първото наше истинско квантово откритие в света на големите обекти. Самият акт на наблюдаване може би ги създава като конкретна актуалност, със свой смисъл, определеност и собствено съзнание"126.

Накратко, има все по-нарастващо съгласие между изследователите на този мистериозен феномен, че имагиналното не се ограничава с отвъдния свят, а се разпростира върху привидната солидност на нашия видим свят. Тъй като вече не са свързани с виденията на шаманите, старите богове са отплавали с техните небесни барки точно до прага на компютърното поколение, само че вместо кораби с драконови глави на носа, сега те плават на космически кораби и са из-търгували техните глави на сойки за космически шлемове. Може би ние би следвало да предугадим това разпростиране доста отдавна, това сливане на Страната на Мъртвите с нашата собствена сфера, защото както поетът-музикант от гръцката митология Орфей веднъж предупреждава: „Вратите на Плутон не трябва да бъдат отключвани, вътре има един народ от сънища".

Колкото и значимо да е това разбиране - че вселената не е обективна, а омниктивна, че току отвъд оградената територия на нашето собствена безопасна близост лежи необятна чужда земя, един вдъхващ страхопочитание пейзаж (по-точно умзаж), толкова част от нашата душа, колкото и тера инкогнита - то все още не хвърля светлина върху най-дълбоката мистерия. Както Карл Рашке от катедрата по религио-знание в Денвърския университет отбелязва: „В омниктивния космос, където НЛО има своето място сред квазари и саламандри, проблемът за неилюзорния, съответстващия на действителността или халюцина-торния статус на ярките, кръгообразни привидения, става спорен, съмнителен, теоретичен. Проблемът е не дали те съществуват или в какъв смисъл те съществуват, а каква е крайната цел, на която те служат."127

С други думи, каква е крайната самоличност на тези същества? Отново, както при съществата, срещани в сферата на ППС, няма ясни, точни отговори. От едната страна на спектъра изследователи като Ринг и Гроссо клонят към идеята, че въпреки тяхното въздействие в света на материята, те са повече екстрасензорни проекции, отколкото нечовешки разум. Гроссо например мисли, че подобно на виденията на Дева Мария те са още едно свидетелство, че душата на човешката раса е в състояние на неспокойствие. Както заявява той: „НЛО и други свръхестествени явления са прояви на смущението в колективното не-съзнавано на човешкия вид."128

На другия край на спектъра от мнения са тези изследователи, които поддържат, че въпреки техните ар-хетипови характеристики НЛО са повече чужд разум, отколкото екстрасензорна проекция. Например Рашке смята, че НЛО са „една холографска материализация от едно свързано измерение на вселената" и че тази интерпретация „определено трябва да има предимство пред хипотезата за екстрасензорната проек-

ция, която загазва, когато се изследват внимателно изумителните, ярки, сложни и съгласувани признаци на „чуждоземните" и техните „космически кораби", описани от отвлечените"129.

Вале е също в този лагер: „Аз смятам, че НЛО феноменът е един от начините, чрез които чужда форма на разум с невероятна сложност общува с нас символично. Няма показатели, че този разум е извънземен. Напротив, има камара доказателства, че той [...] [идва от] други измерения отвъд времепространството; от една мултивселена, която е изцяло около нас и която ние упорито отказваме да разглеждаме въпреки наличните от векове данни."130

Колкото до моето собствено мнение, аз смятам, че вероятно нито едно единично обяснение не може да обясни всичките разнообразни аспекти на феномена НЛО. Предвид очевидната необятност на по-фините равнища на реалността, за мен е лесно да повярвам, че без съмнение има безброй нефизически видове в едни по-висши вибрационни сфери. Макар да е възможно изобилието от наблюдения на НЛО да говори против техния извънземен произход - предвид пречките, поставяни от огромните междузвездни разстояния, които отделят Земята от другите звезди в галактиката, - в една холографска вселена, вселена, в която има може би безкрай много реалности, заемащи същото пространство като нашия собствен свят, това престава да бъде не само пречка, а може би всъщност е свидетелство за това колко изумително богата с разумен живот е суперхолограмата.

Истината е, че ние просто не разполагаме с необходимата информация, за да оценим колко нефизически видове споделят нашето собствено пространство. Макар че физическият космос може би ще се окаже една екологическа Сахара, безпространствените и безвремевите разширения на вътрешния космос вероятно са толкова богати на живот, колкото дъждовните гори и кораловите рифове. В крайна сметка изследванията на ППС и шаманските видения досега са разглеждани само в рамките на тази забулена в облаци сфера. Ние все още не знаем колко големи са нейните континенти и колко много океани и планински вериги има в нея.

И ако ние сме били посещавани от същества, които са нематериални и пластични по форма като телата, в които извънтелесните пътешественици се оказват, след като те бъдат овъншнени, изобщо не е изненадващо, че те могат да се появяват в едно хамелео-ноподобно многообразие от форми. Всъщност тяхното действително появяване е възможно да бъде толкова отвъд нашето разбиране, че може би нашите холографски организирани умове са тези, които им придават тези форми. Точно както ние преобразуваме съществата от светлина по време на ППС в религиозни исторически персонажи и облаците от чисто познание в библиотеки и образователни институции, нашите умове може би също извайват външната видимост на НЛО феномена.

Интересно е да се отбележи, че ако нещата стоят по този начин, това означава, че истинската реалност на тези същества е очевидно толкова отвъд физическия свят и странна, че ние трябва да измерим дълбочините на най-дълбоките зони на нашата фолклорна памет и митическо несъзнавано, за да открием необходимите символи, които да им придадат форма. Това също означава, че ние трябва да бъдем извънредно много внимателни при тълкуването на техните действия. Например медицинските прегледи, които са в центъра на толкова много НЛО отвличания, могат да бъдат просто едно символично представяне на случващото се. Вместо да сондират и изучават нашите физически тела, тези нефизически разуми в действителност могат да изучават някаква част от нас, за която ние понастоящем нямаме етикети, може би фината анатомия на нашият енергиен аз или дори самите ни души. Такива са проблемите, на които човек се натъква, ако феноменът е действително омниктивна проява на нечовешки разум.

От друга страна, ако е възможно вярата на жителите на Нок и Зейтоун да създава светлинни образи на Девата, за умовете на физиците, които си блъскат безплодно главата над реалността на неутриното, както и за йоги като Сай Баба да материализират физически обекти изневиделица, естествено е, че ние би следвало да се окажем също залети с холографски прожекции на нашите вярвания и митологии. Поне някои аномални преживявания могат да попаднат в тази категория.

Например историята ни казва, че Константин и неговите войници виждат един огромен пламтящ кръст в небето, феномен, който изглежда е просто ек-страсензорно изявяване на емоциите, които армията, отговорна едва ли не за християнизацията на езическия свят, е изпитвала в навечерието на своето историческо начинание. Известната поява на Ангелите от Монс, при която стотици британски войници по време на Първата световна война виждат огромно видение на Сейнт Джордж и ескадрила от ангели в небето, докато воюват в една битка при Монс в Белгия, която отначало губят, също изглежда попада в категорията на екстрасензорната прожекция.

За мен е ясно, че това, което ние наричаме НЛО и други фолклорни преживявания, са реално широк кръг от феномени и може би включват всички от гореизброените. Аз също съм отдавна на мнение, че тези две обяснения не са взаимно изключващи се. Може би Константиновият пламтящ кръст да е бил също манифестация на извънизмерен разум. С други думи, когато нашите колективни вярвания и емоции станат достатъчно възвишени, за да създадат екстрасензорна прожекция, може би това, което ние реално правим, е отварянето на вратата между този свят и следващия. Може би единственото време, в което тези разуми могат да се появят и да взаимодействат с нас е когато нашите мощни вярвания създадат свое-го рода екстрасензорна ниша за тях.

Друго понятие от новата физика може би също е от значение тук. След като признаваме, че съзнанието е агентът, който позволява на елементарни частици като електрона да придобиват съществуване, ние следователно не трябва да скачаме към заключението, че ние сме единствените агенти в този творчески процес, предупреждава физикът от Тексаския университет Джон Уилър. Ние създаваме елементарни частици и следователно цялата вселена, казва Уилър, но те също създават нас. Всеки създава другия в това, което той нарича „самореференциална, съотнасяща се космология"131. Видени в тази светлина, НЛО съществата могат да бъдат също толкова архетипи от колективното несъзнавано на човешката раса, колкото и ние можем да бъдем архетипи в тяхното колективно несъзнавано. Ние може би сме толкова част от техните дълбоки психични процеси, колкото и те от нашите. Стрийбър също подчертава този момент и казва, че вселената на съществата, които са го отвлекли и нашата собствена се „въртят заедно една около друга" в един акт на космическо общение132.

Диапазонът на събитията, които са наблъскани в широката категория на срещи с НЛО, може също да включва феномени, които дори не са ни още познати. Например изследователите, които смятат, че феноменът е някакъв вид психична проекция, неизменно допускат, че това е проекция на колективния човешки ум. Обаче, както видяхме в тази книга, в една холографска вселена ние повече не можем да разглеждаме съзнанието като ограничено единствено до мозъка, фактът, че Каръл Драйър беше в състояние да си разговаря с моя далак и да ми каже, че той е объркан и разстроен, защото съм го мъмрил, показва, че други органи в нашето тяло също притежават свои уникални форми на мисловност. Психоневроимунолози-те казват същото за клетките на нашата имунна система, а според Бом и други физици дори елементарните частици притежават тази черта. Колкото и необичайно и чудато да звучи, някои аспекти на НЛО и свързаните с тях феномени могат да бъдат проекции на тези колективни мисловности. Някои признаци на срещите на Майкъл Харнър с драконоподобните същества определено показват, че той се е сблъскал с някакъв вид зрима изява на разума на ДНК молекулата. В същия дух Стрийбър подсказва възможността НЛО съществата да са това, на което „силата на еволюцията прилича, когато се приложи към един съзнателен ум"133. Ние трябва да останем открити за всички тези възможности. В една вселена, която е съзнателна до най-големите си дълбини, животни, растения, дори самата материя могат също да участват в създаването на тези феномени.

Едно от нещата, които знаем, е че в една холографска вселена, вселена, в която отделеността престава да съществува и най-съкровените процеси на душата могат да се разпростират и да стават също толкова част от обективния пейзаж, колкото цветята и дърветата, самата реалност става един масово споделян сън. В по-висшите измерения на съществуването тези съноподобни аспекти стават още по-очевидни и действително многобройни традиции са коментирали този факт. Тибетската книга на мъртвите постоянно подчертава съноподобната природа на задгробната сфера, а също така австралийските аборигени я наричат страна на сънищата. Щом ние приемем, че реалността на всички равнища е омниктивна и има същия онтологически статус, какъвто има един сън, тогава възниква въпросът: „Чии сънища са това?"

От религиозните и митологическите традиции, които поставят този въпрос, повечето дават един и същи отговор. Това е сънят на единствения божествен разум, на Бога. Индийските Веди и йогическите текстове твърдят отново и отново, че вселената е сънят на Бога. В християнството това гледище е резюмирано в често повтаряната фраза, че ние всички сме мисли в ума на Бог, или както поетът Кийтс го е казал, ние всички сме част от Божия „дълъг безсмъртен сън".

Но дали ние сме сънувани от единствен божествен разум, от Бог, или ние сме сънувани от колективното несъзнавано на всички неща - от всички електрони, 2 частици, пеперуди, неутронни звезди, морски краставици, човешки и нечовешки разуми във вселената? Тук отново се блъсваме стремително в преградите на нашите собствени понятийни ограничения, затова в една холографска вселена този въпрос е безсмислен. Ние не можем да питаме дали частта създава цялото или цялото създава частта, защото частта е цялото. Затова дали ние наричаме колективното съзнание на всички неща „Бог", или просто „съзнанието на всички неща", това не променя съзнанието. Вселената е поддържана от един акт на такова слисващо и неизразимо творчество, че то просто не може да бъде сведено до такива термини. Отново това е една само-референциална космология. Или както бушмените от Калахари толкова красноречиво го казват: „Самият сън се сънува."

Глава девет


Завръщане в

МИТИЧЕСКОТО ВРЕМЕ


Само човешките същества са стигнали до точка, в която те повече не знаят защо съществуват. Те не използват своя мозък и са забравили тайното знание на своето тяло, своите сетива или своите сънища. Те не използват познанието, което духът е вложил във всеки един от тях; дори не го съзнават, а се препъват слепешката по пътя към никъде -павирана магистрала, която те самите са проправили със сила и са направили гладка, така че да могат да се придвижват по-бързо към голямата празна дупка, която намират в края й, очакваща да ги погълне. Това е бърза удобна супер-магистрала, но аз знам накъде води тя. Виждал съм я. Бил съм там в моите видения и затова тръпки ме побиват, като си помисля за нея.

Шаманът от племето лакота Куция елен

Куция елен - Търсачът на видения
Накъде ще се развива холографският модел? Преди да проучим възможните отговори, ние бихме могли да поискаме да видим в какъв контекст е бил разглеждан въпросът преди. В тази книга аз обозначих холографската концепция като нова теория и това е вярно в смисъла, че тя за първи път бива представена в научен контекст. Но както видяхме, някои аспекти на тази теория вече са били загатнати в различни древни традиции. Те не са единствените такива загат-вания, което е интригуващо, защото подсказва, че други също са намерили основание да видят вселената като холографска, или поне интуитивно да прозрат нейните холографски качества.

Например идеята на Бом, че вселената може да бъде разглеждана като съставена от два основни реда, неявният и проявеният, може да бъде открита в други традиции. Тибетските будисти наричат тези два аспекта пустота и непустота. Непустотата е реалността на видимите обекти. Пустотата, подобна на неявния ред, е месторождението на всички неща във вселената, които се изливат от нея в един „безкраен прилив". Обаче само пустотата е реална, а всички обекти в обективния свят са илюзорни, съществуващи само поради непрестанния прилив между двата реда1.

На свой ред пустотата е описвана като „тънка, фина", „неделима" и „лишена от отличителни характеристики". Тъй като е безшевна цялост, тя не може да бъде описвана с думи2. По-точно дори непустотата не може да бъде описвана с думи, защото тя също е цялост, в която съзнание и материя и всички други неща са неразтворими и цели. Тук е заложен парадокс, защото въпреки своята илюзорна природа непустотата все пак съдържа „един безкрайно огромен комплекс от вселени". А все пак нейните неделими свойства са винаги налични. Както тибетологът Джон Блофелд казва: „В една изградена по такъв начин вселена всичко прониква във и е проникнато от всичко друго; както пустотата, така и непустотата - частта е цялото."3

Тибетците са загатнали и някои от идеите на Приб-рам. Според Миларепа, тибетски йогин от XI в. и най-почитаният от тибетските будистки светци, причината, поради която ние сме неспособни да възприемем пустотата пряко, е че нашето подсъзнание (или както го нарича Миларепа „нашето „духовно съзнание") е твърде „обусловено" в своите възприятия. Тази обусловеност не само ни пречи да видим това, което той нарича „границата между съзнанието и материята", или това, което ние бихме нарекли царство на честотите, но също ни кара да формираме едно тяло за себе си, когато ние сме в междинното състояние между два живота и повече нямаме тяло. „В невидимата област на небесата [...] илюзорният ум е големият виновник", пише Миларепа, който съветва своите ученици да практикуват „съвършено виждане и съзерцание", за да осъзнаят тази „Върховна Реалност"."4

Дзен-будистите също признават върховната неделимост на реалността, а главната цел на дзен всъщност е да ни научи как да възприемем тази цялост. В своята книга Игрите, които дзен-учителитв играят и с думи, които биха могли да бъдат взети направо от съчиненията на Бом, Робърт Сол и Одри Кар казват: „Да бъркаме неделимата природа на реалността с по-нятийните категории на езика е основното невежество, от което дзен се стреми да ни освободи. Крайните отговори на битието не могат да бъдат открити в интелектуалните понятия и философии, колкото и изтънчени и усложнени да са те, а по-скоро на едно равнище на пряко непонятийно възприятие [на реалността]."5

Индусите наричат това равнище на реалността Брахман6. Брахман е безформен, но е източникът на всички форми във видимата реалност, които се появяват от него и след това се забулват обратно в един безкраен поток7. Подобно на Бом, който казва, че неявният ред може също толкова лесно да бъде наречен дух, индусите понякога персонифицират това равнище на реалността и казват, че то е съставено от чисто съзнание. Така съзнанието е не само една по-фина форма на материята, но то е по-фундаментално от материята - в индуската космогония материята възниква от съзнанието, а не обратното. Или както е казано във Ведите, физическият свят добива съществуването си чрез „забулване" и „проектиране" на силите на съзнанието8.

Тъй като материалната вселена е само една вторично породена реалност, едно творение на забуленото съзнание, индусите казват, че тя е преходна и нереална, или мая. Както пише в Шветашватара-упанишад: „Човек трябва да знае, че Природата е илюзия (мая), а Брахман е творецът на илюзията. Целият този свят е изпълнен със същества, които са части от него."9 По същия начин Кена-упанишад казва, че Брахман е тайнствено нещо, „което променя формата си във всеки момент от човек до стръкче трева"10.

Тъй като всичко се разбулва от неподлежащата на редуциране цялост на Брахман, светът е също безшевно цяло, казват индусите, и отново мая е тази, която ни пречи да разберем, че в крайна сметка няма такова нещо като отделеност. „Мая разделя единното съзнание, така че обектът се вижда като различен от Аза и след това се разцепва на многобройни обекти във вселената", казва изследователят на Ведите сър Джон Уудроф. „А такава обектност има, докато съзнанието [на човечеството ] е забулено или свито. Но в най-крайната основа на възприятието разклоняването изчезва, защото в него са, в недиференцираната маса, съзерцателят, съзерцаваното и съзерцанието."11

Същата концепция може да се срещне и в иудей-ската мисъл. Според кабалистичната традиция „цялото сътворение е една илюзорна проекция на трансценденталните аспекти на Бог", казва Лео Шая, шведски експерт по Кабала. Обаче въпреки своята илюзорна природа, то не е пълно нищо, „защото всяко отражение на реалността, дори отдалечено, откъслечно и преходно, неизбежно притежава нещо от своята причина."12 Идеята, че сътворението е задвижено от Бога на Битието е една илюзия, отразена в еврейския език, защото както Зохар, един кабалистичен коментар на Тора от XIII в. и най-известният от езотерич-ните иудейски текстове, отбелязва, глаголът баро, „сътворявам", съдържа в себе си представата за „сътворяване на илюзия".13

Има много холографски понятия и в шаманското мислене. Хавайските кахуни казват, че всичко във вселената е безкрайно взаимосвързано и че тази взаи-мосвързаност може винаги да бъде мислена като една паяжина. Шаманът, признавайки взаимосвърза-ността на всички неща, вижда себе си като центърът на тази паяжина и по такъв начин в състояние да повлияе на всяка друга част на вселената (интересно е да отбележим, че понятието мая също често се оприличава на паяжина в индуското мислене).14

Подобно на Бом, който казва, че съзнанието винаги има за свой източник неявното, аборигените вярват, че истинският източник на ума е в трансценден-тната реалност на митическото време. Нормалните хора не разбират това и смятат, че тяхното съзнание е в телата им. Обаче шаманите знаят, че това не е вярно и ето защо те са в състояние да осъществяват контакти с фините равнища на реалността15.

Хората от племето догони в Судан също вярват, че физическият свят е продуктът на едно по-дълбоко и по-фундаментално равнище на реалността и че той постоянно изтича и след това отново се влива в този по-първичен аспект на битието. Както един възрастен догон го описва: „Да изтеглиш и след това да върнеш изтегленото - това е животът на света."16

Всъщност идеята за неявното и явното може да бъде открита на практика във всички шамански традиции. Както казва Дъглас Шарън в книгата си Магьосникът на четирите вятъра: една шаманска история: „Вероятно централното понятие на шаманизма навсякъде по света е представата, че в основата на всичките видими форми в света, одушевени и неодушевени, стои една жизнена същност, от която те възникват и чрез която те са подхранвани. В края на краищата всичко се връща в това неизразимо, мистериозно, безлично неизвестно."17
Свещта и лазерът
Определено едно от най-очарователните свойства на холографската фотоплака е не-локалният начин, по който образът е разпределен по нейната повърхност. Както видяхме, Бом смята, че самата вселена е също организирана по този начин и използва мисловен експеримент с една риба и два телевизионни монитора, за да обясни защо смята, че вселената е нелокална по същия начин. Многобройни древни мислители също изглежда са разпознавали, или поне интуитивно долавяли, този аспект на реалността. Суфиите от XII в. обобщават това просто чрез изречението, че „макрокосмосът е микрокосмосът", своего рода по-ранна версия на представата на Блейк, който вижда света в зрънце пясък18. Гръцките философи Анаксимен от Милет, Хераклит и Платон; древните гностици, предхристиянският иудейски философ фило Иудеус и средновековният еврейски философ Маймонидес - всички те възприемат и използват идеята за макрокосмоса-микрокосмоса.

След едно шаманско видение на по-фините равнища на реалността полумитичният древноегипетски пророк Хермес Трисмегист използва една леко по-различна фраза и казва, че един от главните ключове към познанието е разбирането, че „отвън е като отвътре; малкото е като голямото"19. Средновековните алхимици, на които Хермес Трисмегист става един вид светец-покровител, дестилират това гледище в мотото „както горе, така долу". Като говори за същата идея макрокосмосът-равен на-микрокосмоса индуска-та Вишвасара-тантра използва донякъде по-груби изразни средства и казва просто: „Каквото е тук, то е навсякъде."20

Лечителят от племето на оглала сиуксите Черния лос придава един дори още по-нелокален оттенък на същото понятие. Докато е на връх Харни в Черните хълмове, той има едно „велико видение", по време на което „видях повече от онова, което мога да разкажа, и разбрах повече, отколкото видях; защото аз видях по един свещен начин формите на всички неща в духа и формата на всички форми, както те трябва да живеят заедно като едно същество". Едно от най-задълбочените разбирания, до които той достига след тази среща с неизразимото е, че връх Харни е центърът на света. Обаче това не се отнася само за връх Харни, защото както казва Черния лос: „Навсякъде е центърът на света."21 Повече от двадесет и пет века преди него гръцкият философ Емпедокъл се докосва леко до същата свещена другост и пише, че „Бог е кръг, чийто център е навсякъде, а периферията му - никъде"22.

Незадоволени от простите думи, някои древни мислители прибягват до още по-разработени аналогии в опит да предадат холографските свойства на реалността. За тази цел авторът на индуската Аватамса-ка-сутра оприличава вселената на една легендарна мрежа от перли, за които се казва, че са окачени над двореца на бог Индра и са „така подредени, че ако разглеждате една [перла], вие виждате всички други, отразени в нея". Както обяснява авторът на сутрата: „По същия начин всеки обект в света е не просто самият той, но включва в себе си всеки друг обект и, всъщност, е всичко друго."23

Фадзан, основателят на будистката школа Хуайен през VII в., използва една забележително сходна аналогия, когато се опитва да предаде върховната взаи-мосвързаност и взаимопроникнатост на всички неща. Фадзан, който твърди, че целият космос е неявен във всяка от своите части (и който също смята, че всяка точка в космоса е неговият център), оприличава вселената на една многоизмерна мрежа от скъпоценни камъни, като всеки един отразява другия до безкрайност24.

Когато императрица У заявява, че тя не разбира какво има предвид фадзан с този образ и го моли за по-нататъшно изясняване, той окачва една свещ в средата на стая, пълна с огледала. Това, казва фадзан на императрица У, представя отношението на Едното към многото. След това той взема един полиран кристал и го поставя в центъра на стаята, така че той да отразява всичко около него. Това, казва той, показва отношението на многото към Едното. Обаче, подобно на Бом, който подчертава, че вселената не е просто една холограма, а холодвижение, фадзан подчертава, че този модел е статичен и не отразява динамизма и постоянното движение на космическата взаимозависимост и взаимообусловеност между всички неща във вселената25.

Накратко, дълго преди изобретяването на холограмата многобройни мислители вече са надзърнали в нелокалната организация на вселената и са достигнали по свой собствен неповторим начин до изразяване на това прозрение. Заслужава да се отбележи, че

тези опити, груби, както може би изглеждат на тези от нас, които са по-технологично изтънчени, могат да бъдат далеч по-важни, отколкото ние осъзнаваме. Например изглежда, че немският математик и философ от XVII в. Лайбниц е бил запознат с будистката школа Хуайен. Някои твърдят, че именно затова той вижда вселената като съставена от фундаментални единици, които той нарича „монади", всяка от които съдържа отражение на цялата вселена. Важното в случая е, че Лайбниц също дарява света с интегралното смятане, а именно това интегрално смятане дава възможност на Денис Габор да изобрети холограмата.


Бъдещето

на холографската идея


И така една древна идея, идея, която изглежда намира някакъв израз в действително всички философски и метафизически традиции, описва пълен кръг. Но ако тези древни разбирания могат да доведат до изобретяването на холограмата, а изоб-ретяването на холограмата може да доведе до формулировката на Бом и Прибрам на холографския модел, до какви нови развития и открития би могъл да доведе холографският модел? Вече се очертават още възможности на хоризонта.
Холофоничен звук
Като използва холографския модел на Прибрам, аржентинският физиолог Хуго Дзукарели напоследък разработи една нова записваща техника, която позволява да се запише нещо равнозначно на холограма, само че от звук, вместо от светлина. Дзукарели основава своята техника на любопитния факт, че човешките уши всъщност излъчват звук. Като разбира, че тези пораждани по естествен път звуци са аудиоеквивалентът на „референтния лазер", използван за възсъздаване на даден холографски образ, той ги използва като основата за един революционно нов вид записваща техника, която възпроизве§жда звуци, които са още по-реалистични и триизмерни, отколкото тези при стерео процеса. Той нарича този нов вид звук „холофоничен звук"26.

След като изслушал един от холофоничните записи на Дзукарели, репортер от лондонския „Таймс" писа наскоро: „Аз поглеждах крадешком към успокояващите цифри върху моя часовник, за да се уверя къде съм. Хора се приближаваха към мен изотзад, където аз знаех, че има само стена... Към края на седемте минути аз добих впечатлението за фигури, въплъщението на звуковете върху лентата. Това беше много-измерна „картина", създадена от звук."27

Тъй като техниката на Дзукарели се основава върху холографския начин за обработване на звука от самия мозък, изглежда, че тя толкова успешно заблуждава ухото, както светлинните холограми окото. В резултат слушателите често движат краката си, когато чуят запис на някой ходещ пред тях, и помръдват главите си, когато звукът наподобява драсната клечка кибрит твърде близо до лицето им (някои твърдят, че дори усещат мириса на клечката кибрит). Забележително, защото един холографски запис няма нищо общо с конвенционалния стереофоничен звук, той поддържа своята страхотна триизмерност, дори когато човек слуша само през едната слушалка. Холографските принципи изглежда обясняват и защо хора, които са глухи с едното ухо, могат все пак да локализи-' рат източника на звук, без да движат главата си.

Много от големите записващи музиканти, включително Пол Маккартни, Питър Гейбриъл и Ванге-лис, са отправили запитвания до Дзукарели за неговия процес, но поради патентни съображения той все още не е разкрил необходимата за пълно разбиране на неговата техника информация*.


Неразрешени загадки в химията
Химикът Иля Пригожин наскоро отбеляза, че идеята на Бом за имплицитно-експлицитния ред може да подпомогне обясняването на някои аномални феномени в химията. В науката от много време се смята, че един от най-абсолютните закони във вселената е, че нещата винаги се стремят към все по-голям безпорядък. Ако пуснете един стереора-диокасетофон от Емпайър стейт билдинг, когато се удари в улицата при падането, той няма да стане по-подреден и да се превърне във видео. Той става по-безпорядъчен и се превръща в купчина натрошени парчета.

Пригожин открива, че това не се отнася за всички неща във вселената. Той отбелязва, че когато се смесят заедно, някои химикали развиват една по-голяма подреденост, а не по-голяма безпорядъчност. Той нарича тези спонтанно появяващи се подредени системи „дисипативни структури" и печели Нобелова награда за разкриването на техните загадки. Но как е възможно една нова и по-сложна система да се пръкне ей така от небитието? Иначе казано, откъде се появяват дисипативните структури? Пригожин и други предполагат, че те съвсем не се материализират от нищото, а са показател за едно по-дълбоко равнище на ред във вселената, доказателство за това, че неявните аспекти на реалността са станали явни28.

Ако това е вярно, то може да има далеч простиращи се последствия и, между другото, води до по-дълбоко разбиране на това, как новите равнища на сложност - примерно нагласи и нови схеми на поведение -се появяват в човешкото съзнание и дори как най-интригуващата сложност и заплетеност, самият живот, се появява върху земята няколко милиарда години по-рано.
Нови видове компютри
Холографският модел на мозъка напоследък беше разширен към света на компютрите. В миналото компютърните специалисти мислеха, че най-добрият начин да се изгради по-добър компютър е просто да се направи по-голям компютър. Но през последните пет-шест години се оформи нова стратегия и вместо да изграждат единични монолитни машини, някои започнаха да свързват множество малки компютри заедно в „невронни мрежи", които повече наподобяват биологичната структура на човешкия мозък. Напоследък Маркъс С. Коен, компютърен специалист в щатския университет на Ню Мексико, посочи, че процесорите, които се основават на интерфериращи светлинни вълни, преминаващи през „сложни многослойни холографски решетки", могат да предоставят един още по-добър аналог на мозъчната невронна структура29. По същия начин физикът Дана 3. Андерсън от Колорадския университет в последно време показа как холографски решетки могат да бъдат използвани за изграждане на „оптична памет", която демонстрира асоциативно припомняне30. Колкото и вълнуващи да са тези развития, те са все още по-изтънчени варианти на механистичния подход към разбиране на вселената, напредъци, които имат място само в границите на материалистич-ната рамка на реалността. Но както ние видяхме, най-изключителното твърдение на холографската идея е, че материалността на вселената е може би една илюзия, а физическата реалност е може би само малка част от едни необятен и одушевен нефизически космос. Ако това е вярно, какво следва от него за бъдещето? Как да започнем наистина да проникваме в загадките на тези по-фини измерения?
Необходимостта от основно

Преструктуриране на науката


В наше време един от най-добрите инструменти, които ние използваме за изследване на непознатите аспекти на реалността, е науката. И все пак, когато дойде време за обясняване на психичните и духовните измерения на човешкия опит, науката в основни линии непрекъснато се проваля. Очевидно, ако науката иска да постигне напредък в тези области, необходимо е тя да претърпи основно преструктуриране, но какво по-конкретно би могло да включва то?

Очевидно първата и най-необходима стъпка е да се приеме съществуването на психични и духовни феномени. Уилис Харман, президентът на Института за духовни науки и бивш старши научен сътрудник в Станфордския международен изследователски институт, смята това приемане за решително важно не само за науката, но и за оцеляването на човешката цивилизация. Освен това Харман, който е писал много за необходимостта от основно реформиране на науката, е изумен, че това приемане все още не е настъпило. „Защо ние не приемем, че всеки клас преживявания или феномени, които са били регистрирани и съобщавани в течение на вековете и в различни култури, имат валидност, която не може да бъде отречена?", казва той31.

Както споменахме, поне част от причината е отдавнашното предубеждение, което западната наука има срещу такива феномени, но проблемът не е толкова прост. Да вземем например спомените за минали животи на хора, поставени под хипноза. Дали това са действителни спомени за минали животи, или не, все още предстои да бъде доказвано, но си остава факт, че човешкото несъзнавано има естествена склонност към пораждане най-малкото на привидни спомени от предишни прераждания. В общи линии, придържащата се към общоприетото психиатрична общност пренебрегва този факт. Защо?

На пръв поглед отговорът е, защото повечето психиатри не вярват в такива неща, но нещата не стоят непременно по този начин. Психиатърът от Флорида Брайън Л. Уейс, завършил Йелския факултет по медицина и понастоящем водещ психиатър в медицинския център „Маунт Синай" в Маями, казва, че от момента на публикуването на неговия бестселър Много животи, много учители през 1988 г. - в която той разказва как се е превърнал от скептик в привърженик на прераждането, след като един от неговите пациенти започва да говори спонтанно за своите животи, докато е под хипноза - той бил засипан с писма и телефонни обаждания от психиатри, които му казват, че те също са тайни привърженици. „Аз мисля, че това е само върхът на айсберга - казва Уейс. - Има психиатри, които ми пишат, че те практикуват регресивна терапия от десет-двадесет години насам в частните си кабинети, и „моля те не казвай на никого, но...". Мнозина са благоразположени към нея, но не искат да го заявят."32

По същия начин, когато в един скорошен разговор с Уитън го запитах дали смята, че прераждането ще става все по-приеман научен факт, той отговори: „Аз мисля, че то вече е. Моят опит показва, че ако учените са прочели литературата по въпроса, те вярват в прераждането. Данните са просто толкова убедителни, че действително е най-естественото да се появи интелектуално одобрение и съгласие."33

Мненията на Уейс и Уитън изглежда са породени от един скорошен обзор на психичните феномени. След като биват уверени, че техните отговори ще останат анонимни, 58% от 228 психиатри, които отговарят (мнозина от тях са ръководители на катедри и декани на медицински факултети), казват, че според тях „едно разбиране на екстрасензорните феномени" е важно за бъдещите дипломанти по психиатрия! 44% признават вярата си, че екстрасензорните фактори са важни в лечебния процес34.

Така изглежда, че страхът от осмиване може би е също толкова, ако не и по-голям препъникамък от неверието за подтикването на научната върхушка към това да започне да разглежда екстрасензорните изследвания с дължимата сериозност. Необходими ни са повече проправящи пъртина хора като Уейс и Уитън (и десетки хиляди други смели изследователи, чиито работи бяха обсъждани в тази книга), за да станат публични техните лични убеждения и открития. Накратко, необходим ни е парапсихологичен еквивалент на една Роза Паркс*.

Друг признак, който трябва да бъде част от преструктурирането на науката, е разширяването на дефиницията за това, какво съставлява едно научно доказателство. Екстрасензорните и духовните феномени са играли значима роля в човешката история и са спомогнали за оформяне на някои от най-фундаменталните аспекти на нашата култура. Но тъй като не е лесно да бъдат уловени и изследвани в лабораторна среда, науката е склонна да ги пренебрегва.

Още по-лошо е, че когато те са изследвани, често пъти най-маловажните аспекти на феномените са изолирани и каталогизирани. Например едно от няколкото открития относно извънтелесните пътешествия, смятани за валидни в научен смисъл, е че мозъчните вълни се променят, когато извънтелесният пътешественик напусне тялото. И все пак, когато човек чете отчети като тези на Монро, той разбира, че ако тези преживявания са реални, те обхващат открития, които биха могли да имат толкова огромно въздействие върху човешката история, колкото откриването на Новия свят от Колумб или изобретяването на атомната бомба. Действително хора, които са наблюдавали работата на наистина талантливи ясновидци, незабавно разбират, че те са станали свидетели на нещо далеч по-дълбоко, отколкото е предадено в сухата статистика на Р. Х. и Луиз Райн.

С това не искам да кажа, че работата на Райн не е важна. Но когато огромен брой хора започват да съобщават за едни и същи преживявания, техните разкази за случките също трябва да бъдат разглеждани като важни данни. Те не трябва да бъдат отхвърляни просто защото не могат да бъдат документирани толкова строго, колкото други и често пъти по-малко значими признаци на един и същи феномен. Както казва Стивънсън: „Аз смятам, че е по-добре да се изучи вероятното за важните неща, отколкото сигурното за маловажните."35

Заслужава да се отбележи, че това правило вече е приложено към други по-приемливи природни явления. Идеята, че вселената започва от единична, първична експлозия, или Големият взрив, се приема без въпроси от повечето учени. А това е странно, защото въпреки наличието на убедителни доказателства, които ни карат да вярваме, че наистина е било така, никой никога не е доказал, че това е вярно. От друга страна, ако един изучаващ преживяванията на прага на смъртта психолог трябва да заяви категорично, че сферата, в която пътешествениците от светлина достигат по време на техните преживявания на прага на смъртта, е едно действително друго измерение на реалността, психологът ще бъде атакуван, че твърди неща, които не могат да бъдат доказани. А това е странно, защото има също толкова убедителни причини да смятаме, че това е вярно. С други думи, науката вече приема това, което е вероятно за най-важните въпроси, ако тези въпроси попадат в категорията на „модните неща за вярване", но не и ако те влизат в категорията на „немодните неща за вярване". Този двоен стандарт трябва да бъде премахнат преди науката да е в състояние да започне да прави значими пробиви в изследването на екстрасензорните и духовните феномени.

Най-решително от всичко науката трябва да замени своята влюбеност в обективността - представата, че най-добрият начин да се изследва природата е да бъдеш отчужден, аналитичен и безпристрастно обективен - с един подход, който включва по-голямо съучастие. Важността на тази смяна е подчертавана от мнозина изследователи, включително Харман. Свидетелства за тази необходимост многократно бяха привеждани в настоящата книга. Във вселена, в която съзнанието на физика влияе върху реалността на една елементарна частица, нагласата на лекаря влияе върху това дали някое плацебо работи или не, умът на

 * Американски лидер на движението за граждански права. Нейният отказ да стане от седалката в един автобус за бели в Монтго-мъри, щата Алабама, води до бойкот на компанията от целия град и до разрастването на движението за граждански права в цялата страна. - Бел. прев.
експериментатора влияе върху начина, по който работи дадена машина, а имагиналното може да се излива във физическа реалност, ние не можем повече да претендираме, че сме отделени от това, което изследваме. В една холографска и омниктивна вселена, вселена, в която всички неща са част от един безшевен континиум, строгата обективност вече не е възможна.

Това е особено вярно, когато изследваме психични и духовни феномени и изглежда затова някои лаборатории са в състояние да постигнат впечатляващи резултати, когато правят експерименти за непряко дистанционно виждане, а други се провалят безславно. Всъщност някои изследователи в паранормалното поле вече са сменили подхода си от строго обективен към по-съучастнически. Например Валери Хънт открива, че нейните експериментални резултати се влияят от присъствието на хора, които са пили алкохол, и затова не допуска такива хора в лабораторията си, докато прави измервания. В същия дух руските парапсихолози Дубров и Пушкин откриват, че те по-успешно дублират резултатите на други парапсихолози, ако хипнотизират всички от участниците в експеримента. Изглежда че хипнозата премахва ин-терференцията, причинявана от съзнателните мисли и вярвания на участниците и помага да се получат „по-чисти" резултати36. Макар подобни практики може би изглеждат крайно странни за нас сега, те може би ще станат стандартни действащи процедури, когато науката разкрие още тайни на холографската вселена.

Едно изместване от обективност към съучастни-чество (партиципативност) с най-голяма сигурност ще повлияе върху ролята на учения. Тъй като става все по-очевидно, че именно преживяването на наблюдаваното е важно, а не просто актът на наблюдаване, логично е да се допусне, че учените на свой ред ще разглеждат себе си все по-малко като наблюдатели и все повече като преживяващи. Както казва Хартман: „Готовността да бъде преобразен е същностна характеристика на един съучастващ учен."37

Освен това има данни, че някаква подобна трансформация в малък мащаб вече е настъпила. Например вместо просто да наблюдава какво се случва на хората от племето конибо, след като те консумират виното на душата аяуаска, Харнър сам приема халю-циногена. Очевидно е, че не всички антрополози биха били готови да поемат такъв риск, но е ясно също, че като става съучастник, вместо просто наблюдател, той е бил в състояние да научи много повече, отколкото би могъл, ако седеше отстрани и просто си водеше бележки.

Успехът на Харнър показва, че вместо просто да интервюираме извънтелесни пътешественици, хора с преживявания на прага на смъртта и други пътешественици във фините сфери, съучастващите учени на бъдещето ще трябва да изобретят методи да отидат там сами. Изследователите на осъзнатите сънища вече са изследвали и докладвали своите преживявания по време на осъзнатите си сънища. Други могат да развият различни и все по-нови техники за изследване на духовните измерения. Например, макар да не е учен в най-строгия смисъл на думата, Монро е разработил записи на специални ритмични звуци, които според него улесняват извънтелесните преживявания. Той открива също изследователски център, наречен Монро институт за приложни науки, в планините Блу Ридж и твърди, че е обучил стотици хора да правят същите извънтелесни пътешествия, каквито самият той е правил. Дали такива развития са предвестници на бъдещето, предугаждания на едно време, когато не само астронавти, но и „психонавти" ще станат героите, които гледаме по вечерните новини?
Еволюционен натиск към

развитие на по-висше съзнание


Науката може би не трябва да бъде единствената сила, която ни предлага проход към страната на никъде. В своята книга Курс към Омега Ринг отбелязва, че са налице убедителни данни за увеличаване на случаите на ППС. Както видяхме, в племенните култури, хората с ППС често пъти така се преобразяват, че стават шамани. Модерните пътешественици в отвъдното също духовно се преобразяват, като се изменят от своите пред-ППС личности към по-любящи, състрадателни и дори по-надарени със свръхсетивни способности хора. От това Ринг заключава, че може би ние сме свидетели на „шаманизирането на съвременното човечество"38. Но ако това е така, защо ППС се увеличават? Ринг смята, че отговорът е колкото прост, толкова и дълбок - ние сме свидетели на един еволюционен натиск към развитие на по-висше съзнание за цялото човечество.

И ППС може би не е единственият преобразяващ феномен, който избликва от колективната човешка душа. Гроссо смята, че увеличаванията на виденията на Дева Мария през последния век също има еволюционни последствия. По подобен начин много изследователи, включително Рашке и Вале, са на мнение, че взривът от наблюдения на НЛО през последните няколко десетилетия има еволюционно значение. Няколко изследователи, включително Ринг, отбелязват, че срещите с НЛО действително наподобяват шаман-ски посвещения и са може би още едно доказателство за шаманизирането на съвременното човечество. Стрийбър е съгласен с тази теза. „Аз мисля да е съвсем очевидно, че дали [НЛО феноменът е предизвикван] от някой или [се случва] по естествен начин, ние си имаме работа с експоненциален скок от един биологичен вид към друг. Подозирам, че това, което наблюдаваме е процесът на еволюцията в действие."39

Ако подобни размишления са верни, каква е целта на тази еволюционна трансформация? Два отговора изглеждат възможни. Множество древни традиции говорят за време, когато холограмата на физическата реалност е била много по-пластична, отколкото е днес, много по-подобна на аморфната и флуидна реалност на задгробното измерение. Например австралийските аборигени казват, че е имало време, когато целият свят е бил време на сънища. Едгар Кейси повтаря това твърдение и заявява, че земята е имала „отначало просто природата на мислоформи или визуализация, създавани чрез самоизтласкването им по какъвто си искат начин [...]. След това материалността като такава навлиза в земята, чрез самоизтласкването на Духа в материя."40

Аборигените твърдят, че ще дойде ден, когато земята ще се завърне в митическото време, времето на сънищата. В духа на чистата спекулация можем да се запитаме дали, ако все повече се научаваме да управляваме холограмата на реалността, ние ще видим осъществяването на това пророчество. Когато станем по-вещи в боравенето с това, което Джен и Дън наричат интерфейсът между съзнанието и неговата среда, дали ще е възможно за нас да преживеем една реалност, която отново е станала мека, ковка, податлива на обработка? Ако това е вярно, ние трябва да научим повече от това, което сега знаем за безопасното боравене с такава пластична среда, а може би това е една от целите на еволюционните процеси, които изглежда се разбулват, разгръщат в нашата среда.

Множество древни традиции твърдят също, че човечеството не води началото си от Земята и че нашият истински дом е в Бог, или най-малкото в една не-физическа и по-райска сфера на чистия дух. Има например един индуски мит, че човешкото съзнание започва като вълна, която решава да напусне океана на „съзнанието като такова, безвременно, безпростран-ствено, безкрайно и вечно"41. Когато се пробужда, то забравя, че е било част от този безкраен океан и смята себе си за отделено и изолирано. Лойи твърди, че изгонването на Адам и Ева от Едемската градина може би също е версия на този мит, древен спомен за това как човешкото съзнание, някъде в своето безкрайно и неразгадаемо минало, оставя своя дом в неявния ред и забравя, че то е било част от космическата цялост на всички неща42. Според този възглед земята е вид място за забавление, „в което човек е свободен да се наслаждава на всички удоволствия на плътта, при условие, че разбира, че той е холографска прожекция на едно... по-организирано пространствено измерение"43.

Ако това е вярно, еволюционните огньове, които са започнали да проблясват и танцуват из колективната ни психика, могат да бъдат нашият зов за събуждане, сигналът на тръбата, който ни информира, че нашият истински дом е някъде другаде и ние можем да се завърнем там, ако желаем. Според Стрийбър именно затова НЛО са тук: „Аз мисля, че те вероятно акушират нашето раждане в нефизическия свят - който е мястото, откъдето те са се появили. Впечатлението ми е, че физическият свят е само малък пример в много по-голям контекст и че реалността първоначално се е разгърнала по един нефизически начин. Аз не мисля, че физическата реалност е първичният източник на съществуването. Мисля, че битието, като съзнание, вероятно предшества физическото."44

Писателят Терънс Маккена, друг дългогодишен поддръжник на холографския модел, е на същото мнение:

Както изглежда, от времето на осъзнаването на съществуването на душата до вземането на решения за апокалиптичния потенциал има приблизително петдесет хиляди години. Сега ние, без никакво съмнение, сме в последните исторически секунди на тази криза - криза, която включва края на историята, нашето отпътуване от планетата, [и] триумфът над смъртта. Ние сме всъщност на финалната права към най-дълбокото събитие, което може да се случи на една планетарна екология - освобождаването на живота от мрачния пашкул на материята45.

Това, разбира се, са само спекулации. Но дали ние сме на прага на един преход, както твърдят Стрийбър и Маккена, или този повратен момент е все още по някакъв начин напред в бъдещето, очевидно е, че ние следваме някаква писта на духовна еволюция. Предвид холографската природа на вселената, очевидно е също, че поне нещо като горните две възможности ни очакват някъде и някога.

И за да не би да бъдем изкушени да приемем, че свободата от физическото е краят на човешката еволюция, има данни, че по-пластичната и имагинална сфера на отвъдния свят също е просто трамплин. Например Сведенборг казва, че отвъд небето той е посетил друго небе, толкова бляскаво и безформено за неговите възприятия, че му изглеждало само като „поток от светлина"46. Хората с ППС също понякога описват тези още по-неразгадаеми и неуловими сфери. „Има множество висши планове и за да се върнете в Бога, за да достигнете плана, където обитава неговият дух, вие трябва да захвърляте вашата дреха всеки път, когато вашият дух е наистина свободен - казва един от участниците в експеримента на Уитън. -Учебният процес никога не спира [...]. Понякога ни се позволява да надзърнем в по-висши планове - всеки е по-светъл и по-ярък от предишния."47

За някои може би е стряскащо, че реалността изглежда става все по-подобна на честоти, колкото човек прониква по-дълбоко в неявния ред. И това е разбираемо. Очевидно е, че ние сме все още деца, на които е потребна сигурността на книжка за оцветяване, все още не сме готови да рисуваме без форми и без линии, които да насочват нашите непохватни ръце. Да се гмурнем в Сведенборговата сфера на течащата светлина би било равнозначно да се гмурнем в една напълно течна ЛСД халюцинация. А ние не сме все още достатъчно зрели или нямаме достатъчен контрол над нашите емоции, нагласи и вярвания, за да се справим с чудовищата, които нашата психика ще създаде за нас самите тук.

Но може би това е така, защото се учим как да се справяме с малки дози омниктивност тук, под формата на относително ограничени сблъсъци с имаги-налното, за които НЛО и други подобни експерименти ни дават възможност.

И може би затова съществата от светлина ни казват отново и отново, че целта на живота е да се учим.

Ние действително сме в едно шаманско пътешествие, просто деца, които се борят да станат техници на свещеното. Ние се учим как да се справяме с плас-тичността, която е част и дял от една вселена, в която ум и реалност са континиум, а в това пътешествие една поука изпъква над всички останали. Докато без-формеността и спиращата дъха свобода на отвъдното си остават плашещи за нас, ние ще продължаваме да сънуваме една холограма за нас, която е удобно твърда, солидна и добре определена.

Но трябва винаги да взимаме под внимание предупреждението на Бом, че понятийните категории, които ние използваме, за да правим морфологичен разбор на вселената, са създадени от нас самите. Те не съществуват „извън нас", защото „извън нас" е само неделимата цялостност. Брахман. И когато ние над-раснем всеки комплект от понятийни категории, трябва винаги да бъдем подготвени да се придвижваме, да напредваме от едно състояние на душата към друго, както казва Шри Ауробиндо, и от озарение към озарение. За това нашата цел изглежда е толкова проста, колкото и безкрайна.

Както казват аборигените, ние просто се учим как да оцеляваме във вечността и безкрайността.




* Вж. Станислав Гроф. Приключението да откриеш себе си. С., ЛИК, 2001.-Бел.прев.

* Антонио Каетано ди Абреу Фрейре Егаш Мониз получава Нобеловата награда за 1949 г. в областта на медицината и физиологията. - Бел. прев.


 * Вж. Б. Сийгъл. Любов, медицина и чудеса. С., Кибеа, 2000. - Бел.


Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   28


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница