Храм ротонда „Св. Вмчк. Георги историческа справка



Дата16.11.2017
Размер65.75 Kb.
Размер65.75 Kb.










Храм ротонда „Св.Вмчк. Георги”




ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА







Храм ротонда „Св.Вмчк. Георги”

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Ротондата „Св. Георги” е един от най-старите архитектурни и художествени паметници на територията на България, една от малкото късноантични постройки, запазени до наше време „до покрив”. Била е част от голям късноантичен архитектурен ансамбъл, свързващ се с форума на града.

Сега сградата заема западната част на запазения на открито археологически комплекс, разположен във вътрешния двор между Президентството и „София Хотел Балкан”.

Главната и западна фасада е гледала към форума на антична Сердика. Общият брой на помещенията е бил 9. Те са били разположени в една надлъжна ос в обща архитектурна композиция, но с различен план, размери и ориентация.



Възстановка на ротондата „Свети Георги” ( сградата на градския

съвет, показана без покрив (долу), 1955 г., арх. Сава Бобчев

С доминиращата централна кръгла зала – ротонда (с диаметър 9,5 м и височина 14 м), с купол върху висок барабан с 8 засводени прозореца, четири полукръгли ниши по диагоналите на основния квадрат и една правоъгълна ниша от изток, постройката влиза в групата на т.нар. централни сгради. От север и от юг до кръглата зала са разположени симетрично по едно правоъгълно помещение с абсида на изток. От запад Ротондата е с триделен притвор, пред който е разположен кръстовиден вестибюл. В по-късен етап е бил прибавен открит атрий, с изпъкнали странични стени, останал днес отчасти под хотела. Масивният градеж е изцяло тухлен.





Надлъжен разрез по оста запад-изток. План Т.Иванов и С.Бобчев
Подовото покритие е издигнато върху тухлени колонки, свързани с полукръгли тухлени арки – система, коригираща чувствителната денивелация на терена под сградата, която по този начин се вентилира и същинския под и стените са изолирани от околния влажен терен. Като чат от така оформения псевдохипокауст са и петте отвора във външните зидове на сградата.

Ротондата е издигната по времето на имп. Константин I (306 – 337). Прието е, че първоначалното и предназначение е било култово – сграда за съхранение на християнски реликви (мартирион), което не изключва възможността първоначалната и функция да е била на обществена постройка с церемониален (репрезентативен) характер.

С налагането на християнството за официална държавна религия (381 г.) и нарасналите нужди от сгради, предназначени за масови покръствания, в последната четвърт на IVв. Ротондата претърпява известни функционални и архитектурни промени, наложени от новите изисквания на времето. Югоизточната и североизточната ниши на същинската ротонда и южната правоъгълна ниша на квадратния вестибюл са били преустроени в басейнчета (писцини). От запад е било пристроено правоъгълно предверие с абсидни къси стени. Така цялата сграда придобива нова функция – на баптистерий, като е пригодена към нарасналите нужди на християнския култ и свързаните с него масови покръствания. Хунското нашествие през 447 г. засяга както Сердика, така и Ротондата. В запуснато, полуразрушено състояние сградата е просъществувала до XI в. Именно тогава, кръглата зала и предверието към нея от запад са били преустроени, а прозорците в подкуполния барабан са намалени по размери.

стенопис от никола образописов.jpg

Пренасяне мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир.

Стенопис от Никола Образописов
През 1469 г. мощите на Св. Иван Рилски се пренасят от Търново в Рилския манастир.

В разказа си за това събитие Владислав Граматик споменава за първи път „Св. Георги” като действаща българска християнска митрополитска църква, в която тялото на светеца, известен и като покровител на Средец, е било изложено за поклонение за 6 дни. Тук са се намирали и мощите на „Св. Крал”- на сръбския крал Стефан Милутин Урош II.

В началото на XVI в., по времето на султан Селим I (1512 – 1520) Ротондата вече е била превърната в джамия, като към югозападния и ъгъл е било пристроено минаре и навес. Действала е до 1858 г.

cd472213c6f8fe0002f21c425d40807a.jpg

След Освобождението на България (1878 г.) сградата остава в запуснато състояние. Била е седалище на гимнастическо дружество „Български сокол”. Използвана е за медицински склад. Тук е бил и временният мавзолей за тялото на княз Александър Батенберг до 1898 г.

Чак през 1915 г. започва нейното почистване от привнесените в нея неоригинални елементи.

В периода 1960 – 1973 г. е извършена цялостна консервация и реставрация на стенописите в църквата от Л. Красовска. След това се преминава към архитектурно-строителните и реставрационни работи по сградата.

Ротондата „Св.Георги” е забележителна не само с архитектурата си, но и със стенописите, покриващи вътрешността на централната зала (ротонда). Виждат се пет стенописни слоя.

Най-ранният е в северозападната ниша и е от времето на изграждането на Ротондата – IV век. Предполага се също така, че фрагментът е от времето на имп. Юстиниян Велики (527 – 565), епоха на велики строежи в цялата империя, включително и в нашия град – Сердика (Св. София). Представлява фрагмент от декоративна живопис – растителен мотив, изпълнен в бледозелено. Вероятно оттогава храмът носи и патрона си „Св.Георги”.първи античен слой.jpg

От периода края на X – нач. на XI век – до последната четвърт на XIV век има три последователни изписвания. Живописта е започвала от определена височина от пода, тъй като стените са били облицовани с мраморни плочи.

След превземането на столицата Преслав от Йоан Цимисхий през 971 г. българският патриарх Дамян отсяда в Средец. Най-вероятно той е поръчителят на първата средновековна украса (края на X–началото на XI век). От този период са запазени три по-значителни изображения в североизточната част на подкуполния барабан – това са три фигури (от общо 16) на библейски пророци с надчовешки ръст (3,10 м). img_99420030_1.jpg

Над главите им, в прехода към самия купол се разгъва фриз с фигури на осем летящи на изток ангели, с гигантски размери, устремени към олтарното пространство. Лицето на първия от североизток е запазено – това е лице на красив юноша, изключително жизнено и бликащо от живот, с огромни, изразителни очи. Стилово показва връзки с класицизирани образци от един отминал период (IX в.). Това ангелско лице е може би най-впечатляващо от всички до днес запазени стенописи в храма.rotonda_angel.jpg

Настъпва обаче нов исторически период – византийското владичество. И той е отразен в стенописите, като църквата отново е изписана. От това време, от втората половина на XII в. са запазени пет едри фигури на светци – монаси-пустинници, сред които Евтимий, Арсений, Антоний Великий (251 – 356) и Йоан Кушник. Тук стриктно е спазена християнската изокефалия, а индивидуализираните им лица изразяват спокойствие и достолепност, съответстваща на духовния им сан и призвание. На четирите ъглови конхи личат изображенията на четиримата авангелисти. В арката пред олтара двама царе-пророци предсказват раждането на Месията. С Благовещението, разположено от двете страни на олтара започва цикълът на Големите църковни празници. Те се развиват в конхите на ъгловите ниши, като във всяка от тях са изписани по два празника: Рождество Христово и Сретение Господне в югозападната, Кръщение Христово и Преображение Христово в северозападната, Възкресението на Лазар и Влизането в Йерусалим в североизточната ниша. Над северния вход (според проф. Велянис към параклисите) личат фрагменти от Разпятие Христово, а над южния – от Успение Богородично. Според иконографията и стиловите белези тези стенописи имат паралели с т.нар. Комнинова одухотворена живопис, стремяща се да изрази духовните идеали на християнството, без обаче да се стига до крайна линеарна условност и строга образност. От това време е и околовръстният надпис на гръцки език, запазен фрагментарно, в който се говори за обновяване на стенописите с „нова красота на багрите”.

През 1353 г. вероятно при силно земетресение куполът е пострадал отново. Най-горната му част е била преизградена и изписана наново по времето на цар Иван Шишман – между 1373 и 1382 г.

133_006_rotonda_sveti_georgi.jpg

В калотата на купола е изобразен Исус Христос Вседържител в бюст, заобиколен от фриз, изпълнен с четири ангела и със символите на евангелистите. Широк лентовиден фриз със славянски букви – стихове от псалом 101, предсказание за Второ пришествие отделя куполното изображение от монументалния фриз с фигурите на 22 пророци с едри, мощни, силно раздвижени тела и развени дълги свитъци в ръце, като надписите върху тях се редуват на български и гръцки език. Тези изображения излъчват своеобразна монументалност и пластично напрежение на телата. В непосредствено по-късен период подобни изображения се срещат в Сърбия и Македония.



пети турски слой.jpg

Най-късните стенописи са от XVI век, когато църквата е превърната в джамия (Гюл джамия). От нея са запазени само малки фрагменти с традиционните за този вид стенописи – растителни мотиви в червено.

Със своите средновековни стенописи църквата „Св. Георги” е един от най-забележителните паметници на нашата българска и източноевропейска средновековна живопис. Сградата е надживяла цели 16 века сложните исторически промени и превратности, протичали в страната и в нашия град.

Храмът и днес остава красноречив свидетел на развитието на духовния и художествен живот в града, в днешната столица на България.



Франческо Касабов - изкуствовед

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница