І. „Епопея на забравените



Дата17.11.2017
Размер56.1 Kb.
Размер56.1 Kb.

Опълченците на Шипка”

І. „Епопея на забравените” и поетичните послания на предосвобожденската епоха


  1. Идеята за национално освобождение – основополагащо ядро на историческите задачи и поетичните послания на предосвобожденското време




  1. Епопея на забравените” – кулминационен етап в развитието на идеята за национално освобождение

/Вазов възпява подвига на българските опълченци, взели участие в отбраната на Шипка по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година/
а/ освобождението предстои, но то ще стане реалност след битката при връх Шипка /от нейния изход зависи свободата/
б/ българските опълченци осъзнават историческото значение на своята саможертва - саможертвата им има националноосвободителен смисъл


  1. Ролята на заглавието и подзаглавието – „Опълченците на Шипка” и „11 август 1877”




  • заявяват темата на текста




  • заглавието извежда на преден план не отделна личност на народен водач, а самия народ като деятел на подвига /сравни със заглавията на останалите оди от цикъла „Епопея на забравените”/




  • подзаглавието придава исторически документален характер на текста /на 11 август 1877 се е състоял решителният бой за прохода Шипка, който определя по-нататъшния победен ход на руските войски/;




  • подзаглавието заявява, че ще предаде нещо достоверно, но и изключително, имащо важно място и значение в историята ни


ІІ. Жанр
1. Ода – възхвала на героичния подвиг / съпоставка на Шипченската епопея с велико събитие от древността – битката при Термопилите/


  1. Наличие на елегични елементи в лирическия увод







  • открояване на трагични моменти от нашата история


3. Поетически средства и похвати, типични за одаичния стил, благодарение на които се постига чувството на възторг, преклонение и благоговение пред подвига на националните ни герои

а/ Многословие /плеоназъм/ - най-често се поддържа в структурно отношение от съчинителната връзка

/Така героите биват осветени от всички страни чрез прибавянето на нови и нови черти, на нови и нови нюанси в чувството на възторг./
б/ Контрастът – основно изобразително средство




в/ Паралелизмите като своеобразна форма на контрастите
г/ Ролята на градациите, хиперболите и метафорите
д/ Своеобразното повторение на една и съща фраза с малки изменения – намалява епическото звучене и засилва неопределеността, така типична за лириката
ІІІ. Основни мотиви в творбата


  • срамът и славата;

  • позорът и честта;

  • клеветите на хулителите на българското;

  • мракът и светлината;

  • миналото и бъдещето на отечеството;

  • робството и свободата;

  • смъртта, саможертвата на героите и безсмъртието на подвига;

  • историята и легендата;

  • родното и световноисторическото;

  • полетът, песента, върхът;

  • бурята


ІV. Смислови и композиционни части на творбата – три основни части, всяка от които по различен път внушава и доказва художествения замисъл на творбата


  1. Първа /уводна/ част – до „О, Шипка!”




  • изцяло потопена в миналото, в историята – но оценката на това минало Вазов дава от позицията на следосвобожденското настояще;

  • под формата на полемика поставя проблема за значението на героичната Шипченска епопея в утвърждаването на българския дух и националната ни гордост;

  • за опълченците не се говори – Вазов заговаря за „срама по челото” и за „спомен люти от дни на позор”;

  • спор с онези, които сочат с „присмехи обидни” робското ни минало и твърдят, че свободата ни е подарена;

  • осемкратно повторение „нека” – тенденциозно допускане, че нашето минало е безславно и позорно, за да бъде това допускане след това опровергано с аргумента, че „...в нашто недавно / свети нещо ново, има нещо славно, / що гордо разтупва нашите гърди...”;

  • специфичната постройка на първата част на принципа „НЕКА – НО” ражда и опозициите:

    • позор – слава;

    • мрак – светлина;

    • ниско – високо;

    • негативно – позитивно;

- основен смисъл на противопоставянето: може да има и недостойни епизоди в нашата история, но има и един миг, който е по-важен за нас, защото „смива срамът / и на клеветата строшава зъбът”;


  1. Втора /същинска/ част




  • изпълнява ролята на доказателствена част, на защита и аргументация на поставената теза, че свободата не ни е дар, че българинът има с какво да бъде горд;

  • притежава всички белези на разказа, построена е като конкретно описание на битката на българските опълченци с турската армия;

  • ярко изразени епически композиционни елементи:

    • експозиция, реализирана в два плана:

      • обобщаващо-коментаторски – „Три дена младите дружини / как прохода бранят”

      • конкретен – „Сюлейман безумний сочи върхът пак”, „Ордите тръгват” и т.н.

    • завръзка – /думите на Столетов, „наший генерал”, които дават тласък на по-нататъшното героично поведение на българските опълченци/ - също разгърната в два плана:

      • конкретен – имащ отношение към по-нататъшния ход на войната – „На вашата сила царят повери / прохода, войната и себе си дори;

      • героизиращо - обобщаващ – „България цяла сега нази гледа, / тоя връх висок е: тя ще ни съзре”

    • кулминация

      • в конкретен план - „Грабвайте телата!”- някой се изкряска...”;

      • обобщаващ план – „Фърлят се с песни в свирепата сеч / като виждат харно, че умират веч...”

    • развръзка – „Изведнъж Радецки пристигна със гръм!”




  • изявена авторова оценка за разказаното – но оценката е в повечето случаи вплетена в разказа, а не е директно посочена;

  • както и в първата част, текстът във втората част е изграден на принципа на противопоставянето:

    • опълченците са „дружините горди”, „орлюка юнашки”, те „като лъвове тичат” и са „като скали твърди”, а смъртта им е „смърт юнашка;

    • турците са „душмански орди” и „орди дивашки”, те „идат като тигри”, но „бегат като овци”;

    • началникът на българските опълченски дружини – представен като исполин, той е „наший генерал”, чийто глас „ревна гороломно”, а думите му са „силни”;

    • военачалникът на турците – Сюлейман паша – характеризиран единствено с негативното „Сюлейман безумний”;

  • колективният образ на опълченците

    • легендарен образ

    • представени са като действителни исторически лица, но са изобразени и така, както народната легенда е разказвала за тях след Освобождението;

      • оплискани с кърви”, „всякой гледа да бъде напред / и гърди геройски на смърт да изложи / и един враг повеч мъртъв да положи”, „не сещат ни жега, ни жажда, ни труд”, „Те ще паднат, но честно, без страх...”




  • опозицията горе – долу

    • опълченците са надвесени над своя враг, те са горе, по-високо от турцитеи докрая не напускат това пространство;

    • турците са долу, те „лазят” и „падат и мрат” – противниковите войски напразно се мъчат да проникнат в свещеното, организирано и защитено от светостта на националната идея, високо пространство – „заветния хълм”;

    • хиперболично представяне на опълченците /за това спомага и опозицията горе-долу/:

      • в повечето случаи опълченците са видени от Вазов в едър, уголемен план, тъй като се намират във високото открито пространство, а гледната точка към тях е отдолу нагоре;

      • турците – умишлено умалени, те „лазят по урвата дива”, оприличени са с „черний рояк”т.е. към тях е приложена обратната перспектива – отгоре надолу;




  1. Третата /най-кратката/ композиционна част – последното четиристишие




  • изпълнява ролята на обобщение

  • Вазов свързва славното близко минало „тоз ден бурен” с бъдещето - „от век на век” – подвигът заживява във вечността









Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница