И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции



страница8/20
Дата27.02.2017
Размер2.89 Mb.
Размер2.89 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20

Ето защо днес всеки е човек с мироглед. И даже всеки е теософ! Според някои мнения за това е необходимо още по-малко: За това просто е достатъчно човек даже да не признава трите основни принципи на теософското общество, а да признае само първия и то напълно по неговия си начин!

Та нали не е нужно нищо друго, освен с повече или с по-малко чувство за истината човек да установи, че е жив човек дали наистина е така, това няма значение, тогава човек просто си е теософ и си има правилните усещания! Така че ние започваме да слизаме надолу, започвайки преценката си за света от музиката и през нещата, които „все по-малко изискват", достигаме чак до теософията! Та там е достатъчно което при живописта не е достатъчно само да духнем: Ние основаваме ядрото на едно всеобщо човешко братство; там сме теософи! Няма нужда повече да учим!

Но точно за това става въпрос, че ние трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание. Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо. Когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят -колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория. Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с дългогодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински. И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете пред това, което е Деваханът. Защото когато усещанията са изработени правилно, те стават възприемателни способности. Когато извън всички сензации в нашите дружества се работи правилно и истински, само въз основа на честността, тези работни места ще станат това, което трябва да бъдат: Училища, които извеждат хората в сферите на ясновиждането. И само този, който не може да очаква това, или не иска да работи, може да има погрешни възгледи за тези неща.


СКРИТИ СИЛИ НА ДУШЕВНИЯ ЖИВОТ

Мюнхен, 27. февруари 1912

През тези дни ние обсъждахме наличността на скритите душевни дълбочини и при всички обстоятелства е добре, ако по отношение на тази тема се занимаем с различни неща, които ученикът на духовната наука е добре да знае. Общо взето трябва да се каже, че всъщност едно напълно изясняване на тези неща е възможно, само ако те се извлекат от това, което до сега е изложила духовната наука.

Досега от различни страни сме разглеждали това, което би могло да се нарече разчленяване на човека. Ето защо за всеки ще бъде възможно да свърже това, което ще бъде изложено от една друга гледна точка сега, когато се обръщаме към душевните дълбини с правилното становище относно разчленяването на човека, както то ни е познато от повече или по-малко елементарното излагане на духовния мироглед.

През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание. Сега всичко, което е част от това обикновено човешко съзнание, всичко, което човек знае, чувства и иска от събуждането до заспиването, искаме да го изразим като го обхванем в тези две паралелни линии (а; б) (виж рис. ).

Към областта на тези две паралелни линии принадлежи както нашето мислене, така и всяко едно възприятие. Значи, когато чрез нашите сетива влезем в кореспонденция с външния свят и от всички възможни сетивни впечатления си изградим картина, която е във връзка с външния свят, това още принадлежи към нашето обикновено съзнание. Към него принадлежат и всички наши чувства и волеви импулси, накратко всичко това, което обхваща нашето обикновено съзнание. Човек би казал, че към тази сфера, която е изобразена чрез двете паралелни линии, принадлежи всичко, за което нормалният душевен живот в ежедневието може да даде информация.



Става въпрос съвсем точно да знаем, че този, така наречен нормален душевен живот разчита на инструментите на физическото тяло, той трябва да използва всички тези инструменти, които обхващат сетивата и нервната система. Ако на тези две паралелни линии противопоставим други две, можем да кажем: В нашия физически организъм сетивните органи и нервната система отговарят на онова, което можем да наречем инструменти на това съзнание, преди всичко сетивните органи, но също и до известна степен нервната система.

Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание. Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция. Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.

Достатъчно често сме изтъквали, че в течение на 20. век в човешкото развитие ще настъпи това, което може да се нарече вид духовно завръщане на Христос и че ще има известен брой личности, които в етерен образ ще видят дейността на Христос, идваща от астралния план и навлизаща в нашия свят. Човек може да придобие представа за този факт, когато чрез редовно обучение разбере как протича ходът на развитието и, така да се каже, поради това обучение достигне до разбирането, че това трябва да се случи през 20. век. Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме предчувствие. Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие. При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание. Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице. С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.

Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание. Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата. Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото. Така че можем да кажем: При процесите на нормалното съзнание не действаме върху самите нас, даже и когато дълго време останем в него. Нашият организъм е така конструиран, че чрез процесите на обикновеното съзнание обикновено не се извършват промени в самите нас.

По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието. Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия. Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа. Наистина е необходимо да си представим тези неща.

Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила. Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация. Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.

Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от



това, което е написано тук. Независимо дали човек знае, или не знае кои имагинации биха съответствали на тази или онази симпатия в него; тази симпатия действа върху кръвната му циркулация, върху дихателната му система и върху етерното му тяло. Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера. Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението. Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него. Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане. В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание. Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.

Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието. Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея. Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.

Така ние виждаме как в действителност, когато от горното си съзнание, от своето обикновено съзнание, човекът непрекъснато изпраща сили в своето подсъзнание, той работи от това подсъзнание върху собствения си растеж или загиване. Човекът обаче, такъв какъвто е днес, още не е достатъчно мощен да може чрез душата си да разрушава и други части от своя организъм освен циркулацията на кръвта, дишането и етерното тяло. Той не може чрез това да разрушава по-грубите и твърди части на физическия си организъм. Човекът, така да се каже, е в състояние да се унищожава само в една част от цялата своя организация. Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила на кръвта и със състоянието на дишането е повлияно по този начин. Чрез лошите чувства то закърнява. Но то получава в себе си оплождащи, усилващи, укрепващи сили чрез добри, нормални, истински чувства. Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото подсъзнание, човекът непосредствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека.

Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху един свят, който ако си позволим един израз, употребяван през цялото Средновековие можем да наречем елементарен свят.

Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма. Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.



Каза ми се, че завчера не е било добре разбрано как може да се различи една истинска визия или имагинация, която принадлежи към нещо обективно, от това, което застава в пространството, но принадлежи само на нашата субективност23. Да, не може да се каже: Запиши си това или онова правило, тогава ще можеш да различаваш такива правила няма, но човек постепенно се учи чрез развитието. Да се различи правилно какво принадлежи към нас самите от това, което принадлежи към едно действително същество като външна визия, е възможно чак тогава, когато човекът узнае в себе си, че може постоянно да бъде разкъсван от умъртвяващи несъзнателни процеси. Тогава той придобива известна сигурност. Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане пред една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да прозреш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед? Остане ли визията да стои, когато се развие активната сила на вътрешния поглед, тя отговаря на едно обективно явление; ако активната сила на вътрешния поглед заличи визията, тогава тя принадлежи единствено на самите нас.

Така един човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят. И би могло да се случи аз казвам, би могло да се случи някой да не вижда нищо друго освен своята собствена вътрешност и тя може да се проектира в съвсем драматични картини, разстлани, да речем, през целия атлантски свят, през цели поколения от човешкото развитие. Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност. Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация. В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация. То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство. Когато човекът премине през портата на смъртта, тогава цялата му душевност се превръща в обективен свят. И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното. Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите. Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   20


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница