„Иновации същност и класификация по дисциплината Иновации



Дата14.04.2017
Размер50.7 Kb.
Размер50.7 Kb.


Университет за национално и световно стопанство

Факултет „Икономика на инфраструктурата“

Kатедра “Национална и регионална сигурност”

Есе


на тема „Иновации – същност и класификация“

по дисциплината Иновации

Изготвили: Ина Георгиева, фак. номер: 295179

Кристиян Цонков, фак. номер: 295171

Габриела Илиева, фак. номер: 295180

Милена Лозанова, фак. номер: 295169

Силвия Славова, фак. номер: 295181

Проверил: доц. д-р инж. Венелин Георгиев

София, 2012г.

Същността на явлението иновация предизвиква множество определения, но най-общо тя се характеризира като нововъведение. Иновация е всяка новаторска дейност, която по нов начин комбинира съществуващите производствени фактори или изменя техните качества. Иновация е всичко без оглед на това дали става дума за нов технологичен процес или елемент. Тя е подобряване или въобще смяна на голяма част от елементите в производствения цикъл на дадено равнище. Тя е процес чрез който една идея се изгражда така, че да намери своето приложение и използване в икономиката. Уайт определя иновацията като внедряване на нещо ново в практиката. Тя е нещо което се прави за първи път, а подтикът за това е новата идея. Според Ендрю Силаги творчеството и иновацията са свързани, но си остават все пак две отделни понятия. Едни автори разглеждат иновациите в по-тесен смисъл или като краен резултат на иновационния процес, а други в по-широк смисъл, включвайки инвенцията и нейното развитие до достигане на промяната в обществената практика, носочена към постигане на определени цели. За да е възможно да се осъществи една иновация е необходимо наличието на идея, инвенция, която да бъде развита и практически осъществена. Наличието на идея не е достатъчно, необходимо е да е налице или да бъде създадена потребност от осъществяване на идеята и ресурси за нейното осъществяване. Иновацията означава целенасочена промяна в една или няколко системи, която промяна може да се разглежда от разнообразни гледни точки. Иновацията означава първоначалната идея да бъде допълнително разработена, да бъде внедрена в производстовото и да намери пазарна реализация. Иновацията означава трансформация на входни ресурси-информация, натрупани знания в изход-целенасочена промяна.

Създаването на иновация означава „разработване и внедряване на нови продукти, на нови приложения, на нови начини за производство, предлагане и промяна, на нови методи за управление, чрез които се създават нови ценности и се формират значителни промени в икономиката и обществото.“ Следвайки смисъла на това определение иновациите могат да бъдат класифицирани в няколко групи: продуктови, които се дефинират като трансформиране на нова идея в нов продукт, услуга или операционен процес. В този смисъл се включват всички научни, технологични, търговски и финансови стъпки, необходими за успешното разработване и въвеждане на пазара на нови продукти, комерсиалното използване на нови или подобрени процеси или оборудване; технологични, отразяващи нови начини за производство, предлагане и продажба; организационни, които са фокусирани върху нови методи за управление; социални, които са основа за създаване на нови ценности. От гледна точка на процеса, иновацията се определя като въвеждане на изменения (подобрения), които водят до значителни отклонения от възприетия (традиционния) начин за действие. От гледна точка на материалите, иновацията представлява използване на нови материали, които нямат доказана история на приложение и не са сред текущите практики на бизнес организацията; Политическите нововъведения, които се дефинират като Нови политически или юридически мерки, които следва да бъдат прилагани към една или няколко групи, територии и общности.

Търсейки по-опростено определение за понятието „иновация“ може да се каже, че иновацията представлява нова идея, нещо което се прави за пръв път подтикнато от нова идея. Една идея се превръща в иновация, само когато въведена в пазара, тя създава полза за клиента, за която той е готов да плати или вградена вътре във организацията, тя повишава ефективността и. Това води непряко до полза на клиента. Следователно иновациите са изпълнени (осъществени) идеи.

От друга страна, погледната през призмата на процесния подход иновацията може да се разглежда като процес на правене на нещо ново, например внедряване на нови процеси, продукти или услуги, възприемане на нови модели за вътрешни и междуорганизационни взаимоотношения, внедряване на нови типове организации.

В зависимост от радикалността на предизвиканите изменения, иновациите в публичната сфера могат да бъдат определни като еволюционни, радикални и систематични. Еволюционните иновации са свързани с минимални промени на съществуващите процеси, продукти или услуги и не засягат области като структурата на организацията, съществуващи вътрешни или външни взаимни връзки. Към тази категория се отнасят по-големия процент от всички иновации в частния или публичния сектор. Еволюционните иновации са важни, защото макар и малки тези иновации имат непрекъснат принос за подобяване на продуктите или услугите, както и за поддържане на връзката с индивидуалните и локалните нужди на потребителите. Радикалните иновации са по-рядко срещани и водят до създаване на нови продукти и услуги или до внедряване на фундаментално нови начини за извършване на дейностите от гледна точка на организирането на процесите. Системните или т.нар. трансформативни иновации са сред най-рядко срещаните и са свързани с налагане на нови типове организираност, организации и взаимни връзки между тях. За реализирането на подобен тип иновации е необходим продължителен период от време, в рамките на който да се прояви пълния иновационен ефект. В зависимост от движещия фактор на иновациите, те се разделят на теглени и тласкани иновации. Теглените иновации са предизвикани от назрели социално-икономически потребности, а тласканите иновации са свързани с научно-технически новости, които пораждат нови, непознати до момента обществени потребности.

Анализирайки различните определения за понятието „иновация“ може да се каже, че базовите параметри на иновациите са новост, значима позитивна стойност и минимално отношение между разходите и позитивната стойност. Новостта при тях се изразява чрез притежанието на качествено различна степен на осъвършенстване на обекта на иновацията спрямо предходно негово положение или създаванети на нещо ново – нововъведение, новооткритие, което до момента не е съществувало във времето и пространството. Освен, че трябва да притежава определена степен на новост иновацията следва да носи значима позитивна стойност за клиентите и собствениците на иновационния резултат. Размерът на тази позитивна стойност трябва да бъде максимално възможен за да минимизира отношението между разходите за иновацията и ползите от нея.

След изказаните твърдения може да бъде направено заключението, че иновациите са един от най – важните компоненти за конкурентноспособността на дадена организация като инвестирането в иновации способства за завладяването на по-голям пазарен дял и предлагането на по-качествена продукция на потребителите и максималното задоволяване на техните изисквания. Иновация е нещо , което се прави за първи път , а подтика е нова идея, преминала през фазата на лабораторни опити, развитие на прототип, усвояване на редовно производство и въвеждане като продукт или услуга на пазара. Иновацията е нов начин за правене на нещо. Тя може да се отнася както за малки подобрения и изменения, така и за радикални и революционни промени в мисленето, продуктите, процесите или организациите. В компаниите иновациите трябва да увеличат полезната стойност. Целта на иновациите е положителна промяна, която да направи някой или нещо по-добро. Иновациите, водещи до повишаване на производителността са основен източник за увеличаване на богатството в икономиката.





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница