Иновации в сферата на услугите ресторантьорство. Въведение в иновациите



страница1/4
Дата18.11.2017
Размер0.54 Mb.
Размер0.54 Mb.
  1   2   3   4

ИНОВАЦИИ В СФЕРАТА НА УСЛУГИТЕ - РЕСТОРАНТЬОРСТВО.
1. ВЪВЕДЕНИЕ В ИНОВАЦИИТЕ

Понятието “иновация” е въведено за първи път от американския икономист от австрийски произход Йозеф Шумпетер още в самото начало на XX век във връзка с разглежданото от него “осъществяване на нови комбинации” в икономиката. Той, както и цяла поредица негови последователи дефинират това понятие в пряка връзка с едно друго понятие - понятието “инвенция”- разбирано като обобщаващо на понятията: “изобретение”, “откритие”, “ново решение”, “нова идея”. Нещо повече, инвенциите са значими, нови научни разработки, които се появяват на бял свят без предварително уточнена употреба от отраслова гледна точка. Иновациите от своя страна са по нататъшното развитие на инвенциите в тяхната конкретна употреба в даден сектор на икономиката, като включват и институционализация на съответни методи за производство или довеждането до пазара на дадени нови продукти. По този начин, адаптацията на пазарните и производствените системи е съществен и ключов елемент, който разграничава концепциите за “инвенциите” и “иновациите”. Критерият за успех е технически за инвенцията, но търговски за иновацията. Връзката между двете концепции представлява предприемаческата способност или капацитет на даден индивид и/или организация. А тя - предприемаческата способност от своя страна представлява умението да се управлява с постоянна готовност за проявяване на инициатива и за поемане на риск с цел постигането на максимално благоприятни резултати за дадения индивид или организация.

Или както обобщава американският учен и практик Питър Дракър (Peter Drucker): “Иновацията е специфичният инструмент на предприемачеството, това е действието, което дарява ресурсите с ново качество, за да възпроизвеждат богатство. “Ресурс” не съществува докато човек не открие приложение за нещо ново в природата и не му придаде икономическа стойност.”1

Важността на откриването на приложения на “нещата в природата” и на предаването на икономическа стойност на тези приложения - или други думи - важността на взаимовръзката между инвенциите и иновациите бива изтъквана при дефинирането на понятието “иновация” и от някои български автори, като И. Георгиев и Ц. Цветков, според които: “...едно от определенията за иновациите е, че това са инвенции преминали през фазите на лабораторните опити, развитието на прототипа, усвояването на редовното производство и въвеждането им като продукти и услуги на пазара”2 [6, с.35].

Съвсем естествено е че първата от многобройните класификации на иновациите рожба на бащата и на самото понятие “иновация” - Йозеф Шумпетер. Той разграничава пет възможности за реализиране на иновациите, на “новите комбинации” в икономиката:

“1. Изготвяне на ново, т.е. на още неизвестно на потребителите благо или създаване на ново качество на едно или друго благо.



  1. Внедряването на нов, т.е. все още практически неизвестен метод на производство за даден икономически сектор, в основата на който метод не задължително да лежи ново научно откритие и който може да се състои и в нов начин на търговска употреба на съответния продукт.

  2. Усвояване на нов пазар за реализация, т.е. на такъв пазар, на който до този момент даден сектор от индустрията на определена страна все още не е бил представен, независимо от това дали е съществувал преди този пазар, или не.

  3. Получаване на нов източни на суровина или полуфабрикат, независимо от това дали е съществувал преди този източник, или не е бил взиман под внимание, или е бил смятан за недостъпен, или е предстояло да бъде създаден.

  4. Провеждането на съответстваща реорганизация, например осигуряване на монополно положение (чрез създаване на тръст) или подриване на монополното положение на друго предприятие.”.

Втората класификация на иновациите, която ще бъде представена тук е свързана с разгледаната в предходната точка от настоящата глава обобщена структура на иновационния процес и по точно с началния му етап - възникването на идеите. Както вече беше посочено, идеите които лежат в основата на иновациите, могат да се появят в отговор на съществуващи изострени обществени потребности. Те могат да се появят също така и в следствие на провеждането на фундаментални и приложни изследвания и да подпомогнат задоволяването на нови потребности или на стари такива, но по нов начин. Това именно разделение в появата на началните идеи за иновациите съвсем естествено и безпроблемно може да се използва като критерии за класификация на иновациите в две отделни групи:

  1. Тласкани (теглени) иновации и

  2. Тласкащи (избутващи) иновации.

Другите най-често използвани критерии, по който обикновено се изграждат останалата част от наличните в научната литература класификации на иновациите, са по степен на новост, по източник, по област и по характер на приложението.

Взаимовръзка “инвенция-иновация” като пазарна реализация е именно и причината в маркетинговата литература да се обръща особено внимание на разработката на нови продукти, технологии и взаимоотношения с клиентите като част от комплексния маркетинг- микс на съответната фирма. Филип Котлър (Philip Kotler) подчертава в едно от знаменитите си произведения - “Основи на маркетинга” (Marketing Essentials), че: “отчитайки бързите промени във вкусовете, технологиите и състоянието на конкуренция, фирмата не може да разчита само на съществуващите стоки. Потребителят иска и очаква нови и усъвършенствани изделия. И конкурентите ще положат максимални усилия, за да му осигурят тези иновации. Следователно всяка една фирма трябва да има своя програма за разработването на нови продукти.”3. Други автори като Прайд (Pride, W.) и Феръл (Ferrel, О. С.)4 също подчертават важността на модифицирането на съществуващите продукти и разработването на нови такива като “средство за подсилване” на продуктовия маркетинг- микс на фирмата. След като изтъкват необходимостта от разработването на иновации обаче и Котлър, и Парйд, и Феръл, както и множество други учени в сферата на маркетинга, отбелязват, че това е едно скъпо и рисковано начинание. Тази констатация важи в пълна сила и в сферата на туристическата индустрия.

Разглеждането на иновациите като продукт на трансформацията на инвенциите от чисто научни резултати в практически приложения с производствена и пазарна реализация е полезно и от друга гледна точка. То позволява лесно да бъдат обяснени съществуващите разлики в различните видове дефиниции на понятието “иновация”, срещани в научната литература. Тези разлики се свеждат до това, че с това понятие се обозначава или целият процес по създаването на нов продукт, нова технология, нова организация, нови пазарни възможности и т.н., или крайният резултат - същият този нов продукт, технология, организация и пр.

Пръв сред застъпниците на виждането, че “иновацията” следва да се разбира като определен краен резултат се откроява самият създател на понятието - Иозеф Шумпетер. Той разглежда като “иновация” именно крайния резултат от внедряването на нови идеи в практиката, материализирани под формата на нови продукти, нови суровини, нови материали, нови технологии и т.н. Други по-известни имена на учени - застъпници на това схващане са тези на С. Мендел (S. Mendell), Д. Енис (D. Ennis), Г.М. Гохберг, Е. фон Хиппел (Е. von Hippel). Първоначално подобно отношение към иновацията като понятие изявява и Питър Драюьр. През 1970 г. той разглежда иновацията като практическата реализация на новия продукт, на новата стока. В края на 80-те и началото на 90-те години обаче, Питър Дракър заявява прочутия си възглед за “системната иновация”, като “целенасочено и организирано търсене на промени, в системния анализ на възможностите, които подобни промени могат да предложат за икономически и социални иновации”5.

Групата на застъпниците на противоположното схващане, а именно, че иновацията трябва да се разглежда най-вече като процес, се оглавява от такива учени като Роджър Г. Купър (Roger G. Cooper), Роджьр A. Мор (Roger A. More), Хайнц-Дитер Хощайн (Heitnz-Diter Haustein), Хари Майер (Harry Maier) и Луиполд Улман (Luitypold Uhlmann).

Това разделение във вижданията за същността на иновацията на западните учени оказва своя отпечатък и върху възгледите и на българските учени при дефинирането на понятието. Сред защитниците на тезата, че под иновация трябва да се разбира някакъв краен резултат са М. Славова, М. Петров, П. Шапкарев, П. Бодурова, П. Димитрова- Давидова и др. Сред привържениците на противоположната теза, че иновацията е процес, биха могли да бъдат отнесени имената на И. Георгиев, Ц. Цветков и др.

Така упоменатите в предходните три параграфа имена на чуждестранни и български учени, подкрепящи едно или друго дефиниране на понятието “иновация”, съвсем естествено представляват само малка част от изключително дългия списък от значими автори, които работят по проблемите на иновационната теория.

За целите на настоящата дисциплина, както беше подчертано още във въведението, иновациите ще бъдат възприемани не толкова и единствено като краен резултат, като краен продукт, а като процес със своите начални, входни ресурси, отделени етапи и съответен изходен резултат.


2. ЕСТЕСТВОТО НА ИНОВАЦИИТЕ В УСЛУГИТЕ

Проучването на иновациите в услугите веднага поставя въпроса за това как да се дефинира „услуга”. От концептуална гледна точка има голямо разнообразие на виждания. Crespi et al. (2006) прави преглед на литературата и заключава, че6:

„...полезно е по-скоро да се мисли за услугите или като посредническа дейност, като транспорт, които възникват, защото потребителите искат да разделят производството и потреблението, или като свържващи услуги, като подстригване или медицински услуги, при предоставянето на които потребителя участва пряко и на изхода на дейността е въплътена в потребителя ...... важен аспект на услугата е „съвместността” на производството и потреблението - т.е. стоките могат да бъдат произведени по своя смисъл без потребителите, докато услуги изискват съвместност (подстригване, или ремонт на автомобил).

Тези характеристики предполагат широки области от значение за изследване на иновациите в сферата на услугите, по-специално интерактивната ролята на потребителите и предизвикателство за определяне и измерване на крайния продукт.

Описанието по-горе също загатва значителната хетерогенност на услугите по отношение на знанията и капиталовата интензивност. Miles (2000) твърди, че контраста на сектора на услугите е толкова значим, колкото и на тези диференциращи сектора от производството: „... този сектор включва най-концентрираните, интензивни знания, ИТ-сектори в съвременните индустриални икономики (банково дело, професионални услуги, и т.н.), както и при най-дребните такива”7.

От статистическа гледна точка, съвременните икономики са съставени предимно от услуги. Например, според националните сметки на Великобритания комбинирано сектора на услугите представя около 75 на сто от продукцията, като се обхващат категориите:

Дистрибуция, хотели и обществено хранене;

● Складиране и съобщения;

● Бизнес услуги и финанси; и

● Правителство и други услуги.

Останалата част от продукцията се предоставя от производство, енергетика, строителството и селското стопанство.

c:\users\o61\desktop\текущи разработки тетрадка.бг\daniela marinova\1.png

Все по-често фирмите не се разглеждат като за „услуги” или „производство”, а свързани с предоставянето на решения за клиенти, като включват комбинация от продукти и услуги. Производствените фирми често предлагат едновременно физически продукт и придружаваща или допълнителна услуга - така наречените „услугизация на производството”. По същия начин, сектора на услугите и нейните функциите стават все по-индустриализирани поради развитието на технологиите (например Информационните и Комуникационни Технологии).

Инвестициите в иновации също показват различни модели в широк спектър от услугите и производството (виж фигура 1.2 по-долу). Например, изискващите интензивни знание бизнес услуги показват подобен процент на R&D дейности в рамките на общите им разходи за иновации като тези в производството. „Търговия на дребно и дистрибуция” и „други услуги” показват относително по-висок дял на разходите в областта на технологиите в оборудване и софтуер. Иновациите в услуги иновациите не са еднозначно разнообразни по тези показатели, въпреки че очевидно нивото на разходите може да бъде доста по-различно.
c:\users\o61\desktop\текущи разработки тетрадка.бг\daniela marinova\2.png

Тъй като иновациите в услугите могат да се случат във всички сектори, за предпочитане е да разгледаме обслужващите дейности за разлика от сектора на услугите. Поради тази причина, разработката не ограничава анализа спрямо определена дефиниция на отраслите в услуги или функциите. Tether и Massini извършват емпиричен анализ на сектора на услугите въз основа на статистическите класификации. Voss и Zomerdijk се фокусират върху експерименталните услуги (например хотели, развлекателни). Bessant и Davies разглеждат сферата на услугите в икономиката, включително тези услуги, предоставяни от производствени фирми. Накрая, Tether и Howells разгледа четири специфични сектора на услугите, а именно пътен транспорт, кол-центрове и обработка на информация, грижи за възрастни хора и проектантски дейности.


2.1. Разработване на разбиране за иновации в услугите.

Иновацията е успешна експлоатация на нови идеи - това определение е приложими за всички предприятия в икономиката и е еднакво по значение за иновациите в услугите. Докато иновациите в материални продукти могат да бъдат по-лесно признати, вероятно поради своя физически характер, има изобилие от отлични примери за иновационни услуги:

● Летищни писти - кацанетона самолети е класическа услуга, която е с нематериален характер и предоставяна съвместно от контролата на въздушното движение и ползвателите на услуги (авиокомпании). Въпреки, че пистите са „пълни” в продължение на много години, година след година големи летищата продължават да увеличават своя капацитетът. Това е постигнато чрез текущи иновации, включително и подобрена ефективност в наземните операции, по-голяма координация между съответните участници и развитието технологията, които улесняват по-безопасно разстояние по време на кацане. Голяма част от това е постигнато без строителството на допълнителни писти8.

● Финансови услуги - много банки вече предлагат цялата гама от услуги онлайн, подпомагани от ИКТ и наскоро са въведена разработки като например Open План - който е процес / иновативен бизнес модел въведен от Woolwich, който дава възможност на клиентите да имат достъп до и да свързва всичките техни финансови средства (спестовни и разплащателни сметки, ипотека и т.н.) през един портал. Клиентите на Open Plan могат да използват традиционни методи за комуникация като клонове и банкомати, както и по-нови канали като кол-центрове, интернет и цифрова телевизия.

● Въздушни полети - докато основната оферта на авиокомпаниите остава транспортa между дестинации са налице значителни иновации в тази област, като например:

- нискотарифни превозвачи (например Ryanair, EasyJet) са трансформирали авио-промишлеността и туристическата индустрия като цяло. Този бизнес модел на иновациите се появи в Европа от дерегулацията на Европейското въздушното пространство през 90те години на 20 век.9; подобни модели, като например този управляван South West вече работят в САЩ.

- Voss и Zomerdijk илюстрира как Virgin Atlantic осигуряват цялото пътуване на клиентите в бизнес класа до САЩ, което се иновира на всяка крачка, от предварителното вземане на пасажера до след полет за освежаване (например в салони за красота) - с акцент върху преживяването на активния потребител.

● Търговия на дребно - има много нововъведения в услугите на дребно, но може би едно от най-широко разпространените е използването на баркодове. Въвеждането на баркод скенери, свързани с информационните и комуникационни технологии трансформира търговията на дребно. Те изискват търговците на дребно да предприеме няколко нетехнологични промени (например промени в разпределителните мрежи, процедурите на доставка и т.н.), за да се възползват максимално от новите технологии (например по-ефективно управление на запасите, оценка на ефекта от промоции и т.н.).

Тези примери помагат в илюстрирането на няколко теми в областта на литературата относно иновациите на:

● Общото в много от примерите за иновационни услуги е акцентът върху нетехнологичните иновации и / или новата организация или нови продукти поставени в центъра на технологичната промяна (напр. складов контрол чрез баркодове, онлайн банкиране чрез ИКТ). Признавато на значението на технологичните, така и нетехнологичните (и по-специално организационни) форми на иновациите, както и взаимодействия и взаимното допълване между тези две форми, е от основно значение за съвременните изследвания на иновациите.

● Ролята на търсенето, така и на крайните потребители / клиенти се подчертава. Bessant и Davies, отбелязват, че в контекста на иновационните услуги, търсенето на и използването на знания от страна на търсенето са от решаващо значение за разбирането на крайния потребител и неговата съпричастност, които са от съществено значение за успех. Това не означава, че новата технология е маловажна, но балансът на значението на иновациите в услугите може да бъде повече в посока на търсенето на знания. Voss и Zomerdijk, показват, че в случая на много експериментални услуги клиентите могат или да унищожат или подобрят ползването на услугите - нещо, върху което доставчиците имат малък контрол.

● Координацията и работа в мрежа на различни "актьори" в иновационния процес може да бъдат много важни. CRIC (2006) ясно подчертават, че за продължаване иновации в свободните зони на услугите е необходимо „договарена процедурна промяна”, където партньорите е необходимо да намерят на взаимно приемливи промени за улесняване на иновациите.

Въпреки, че това подчертава някои области на акцент в областта на иновациите в услугите, стимулите и фундаменталния процес на иновациите може би не са по същество различни от иновации от другите места в икономиката. Bessant и Davies предлагат общ модел на иновациите - включващи търсене, стратегическо подбор и фази на изпълнение – прилагани еднакво за услуги и редица модели на управление, изведени от производството.

По отношение на определянето на това какво движи иновациите, особено като се има предвид конкуренция, Bessant и Дейвис твърдят, че „въпреки, че услугите представляват широк и разнороден сектор ... базовите иновационни стимули – особено продължаващия акцент върху неценовите фактори - са подобни за производството”.

Някои от примерите по-горе, по-специално свързани с авиокомпании, отразяват значението на характеристиките на неценовите стимули. Особеностите на неценовите като качество и времето за чакане могат да бъдат по-важни детерминанти на общото търсене от цените10.

В опитите да се разберат различните модели и произхода на иновациите в различните сектори, учените са разработили няколко типологии и класификации. Докато „доминираща” типология все още не се е появила, предложените типологии и класификации имат прилики. Повечето от тези типологии са склонни да бъдат преосмислени:

● използване на външни иновации

● Степен на взаимодействие с потребителя

● Интензивността на вътрешни иновации (иновации в сферата на услугите)

● Степен до която сервизните фирми подкрепят други фирми за иновации (иновации чрез услуги)

Малко фирми или сектори съответстват напълно на някоя от класификациите. Парадигмалните иновации се считат за съществени нововъведения, маркиращи иновационна стъпка в индустрията.

Признаването на множеството измерения на иновациите е значителен скок от времето, когато услугите обикновено са били описвани като „доминирани от доставчици” от гледна точка на иновациите. Това потвърждава, че пълното използване на технологии, независимо дали в рамките на услуга или в производствени фирми, често зависи от това как фирмите я комбинират с умения и организационни практики. Bessant и Davies посочват, че производителите търсят да разширят услугите, които те предоставят за продукти, около необходимите умения за иновациите в услугите (като работа с активни потребители), които са все по-необходими в производствените фирми също така.

Адекватната оценка на иновациите, включваща както технологично и нетехнологично измерение е предизвикателство. Tether и Howells показват, че „изобретение” е добре разбираемо (чрез R&D, патенти) и комерсиализацията на изобретенията се оценява чрез проучвания като Community Innovation Survey. Те твърдят, че разликата е в области като разпространение и интеграция на технологии и практики, които изискват комбинации от и взаимни корекции на умения, технологии и организационни форми. Тяхното изследване представя един такъв подход за измерване на тези дейности във фирмите. В същото време, не е нито желателно, нито практично да се включат всички рутинни бизнес учения или подобрение, които са важни въпреки, че те могат да бъдат относно подобряване на производителността. По-важното учене е чрез неговото извършване, което е ключ за иновациите.

Оценката е важна не само на агрегирано ниво, но и за конкретното решение, което фирмата трябва да направи също. Wölfl (2005) отбелязва проблем при финансирането на проекти за иновации, особено в сферата на услугите, тъй като те са склонни да бъдат относно процеси и системи, които обикновено не си позволят достатъчно напреднала информация с цел финансови решения11. Voss и Zomerdijk показват, че трудностите при прогнозиране на финансовите резултати не само могат да доведат до нежелание да се инвестира в специални иновации в услугите, но също така лесно да се над-инвестира.

Друго предизвикателство за оценката е езикът, използван около иновациите в услугите. Терминът „R&D” (научна и развойна дейнсот), използван в контекста на производството предполага изображения свързани с организирани научни изследвания и развитие. Бизнес услуги могат да не разполагат официално с отдел R&D, но те предприемат този вид дейност с оглед създаване на поток от иновации. Скорошните показатели, обаче, показват, че британските фирми от сектора на услугите извършват по-големи инвестиции в традиционен мерки за иновации. През 2006г няколко не-технологични компании декларират разходи за R & D за първи път, след промяна в счетоводните стандарти. Например, Raoyal Bank of Scotland, HSBC и Tesco, заедно представят почти £ 700 млн. на R&D12.
2.2 Услуги и иновационната инфраструктура.

Връзките между научната, инженерната и технологична база и услуги са широко смятани, че са по-слаби в сравнение с производствените фирми. Институтът на иновационни изследвания (IOIR, 2003) разглежда връзките между секторите в услугите изискващи интензивни знания и научната база, и посочват заключението, че „повечето услуги остават слабо свързани в технологичните иновационни системи”13. Salter и Tether (2006) поставят въпроса за това доколко услугите получават достатъчна подкрепа от публичната научна база и други институции в система за иновации14.

Изследване на Tether и Massini разглежда връзките между научната база и услугите, и установяват, че:

● В по-голямата част производствените и обслужващите индустрии само малка част от фирмите използва университетите като източник на информация за иновациите, но като цяло сектора на услуги са по-малко склонни да използват университетите в сравнение с производствените индустрии. В индустрията на услугите около една от всеки пет фирми използва университети в сравнение с около една от три фирми в производствените индустрии.

● Публичните изследователски институти са също така по-широко използвани от промишлените сектори отколкото от сектора на услугите, въпреки че разликата е по-малка за университетите.

Изследването повдига въпроса дали можем да очакваме всички фирми и индустрии да изградят връзки с научната база в същата степен? В този смисъл трябва да се вземе под предвид следното:

● Доказателствата в момента посочват преки връзки с научната база. Услугите могат да получат достъп до други начини (използване на висшисти, чрез технологии, въвеждане или разпространение от други фирми). Така например, в рамките на услугите интензивно използващи знания, завършилите могат да играят важна роля в трансфера на знания.

● Услугите могат просто да използват различни видове изследвания. Например, експерименталните услуги използват „емпатично изследване”, наблюдение на тенденции и т.н. може да бъде най-добре набирани чрез компании от частния сектор.

Част от предизвикателството са наличните изследвания. В САЩ, Национална академия по инженерство (2003) твърди: „индустрията на услугите представлява значителен източник на възможност за взаимодействие между университети и индустрия....Независимо от това, академичните изследвания не се фокусират върху или са били организирано така, че да се отговори на нуждите на фирмите, предлагащи услуги.

Финландия наскоро предприе конкретни стъпки за подобряване на академичните изследвания в услугите. Tekes, финландската агенция за технологии и иновации, наскоро приключи Иновативна програма за технологии от 2006г. до 2012г. Една от целите на програмата е да се насърчат академичните изследвания в сфери свързани с услуги15.

Това е една област, която се нуждае от по-нататъшно разглеждане. Отчасти, „търсенето” от фирми като IBM, наред с други, на „наука за услугите”16 може вече да измести ориентацията на някои университетски изследвания. Правителството на Обединеното кралство финансира изследвания в областта на услугите. Въпреки това, връзките между научната база и услугите не могат напълно да бъдат разбрани от изследване на наличните данните и по-широка консултация със сектора на услугите може да бъде от полза.

Друга важна част от иновационната инфраструктура е защитата за иновациите - въпросът как сервизни фирми защитават своите иновации и каква те използват формалните форми на защита на интелектуалната собственост, като патенти и авторски права? Tether и Massini намират, че:

● Фирмите в производствените отрасли са много по-склонни да използват патенти за защита на техните иновации от предприятия в сектора на услугите - това е общо за около половината от иновативните фирми в преработващата промишленост т.е. да използват патенти, но е по-рядко за повече от една четвърт от предприятията в иновативни услуги. Това се дължи на естеството на тези дейности, както и степента, до които всички изобретения подлежат на патентоване.

● индустрията на услугите също е по-малко склонна да използва регистрирани дизайни, авторски права и търговски марки в сравнение от производствени фирми, които защитават своите иновации (въпреки фирмите в сферата на услугите са по-склонни да се използват от тези патенти).

● анализ на равнище фирми предполага, че иновациите услуги са склонни да бъдат защитени подобно на процесните иновации, а не като по начин като нематериални продуктови иновации.

Данните от CommunityInnovation Survey показват, че производителите и техническите услуги са склонни да защитават своите иновации по подобен начин, с помощта на двете формални (патенти, авторски права, търговски марки, регистриран дизайн) и стратегически форми на защита (тайна,, споразумения за конфиденциалност и сложност на дизайна и т.н.) - около 65 на сто и за двете. Други услуги имат малко по-висока употреба на методи на „стратегически форми” за защита и 30 на сто не използват никаква (виж фигура 3).



c:\users\o61\desktop\текущи разработки тетрадка.бг\daniela marinova\3.png
По-малкото интензивно използване на формални методи за защита от сферата на услугите повдига въпросите за това колко добре системата е проектирана да отговори на техните нужди. Wölfl (2005) твърди, че някои от познатите бариерите пред иновациите са повече от проблем за сектора на услугите:

„... външните ефекти могат да бъдат от особено значение за фирмите в сферата на услуги като познание, създаващо се в процеса на иновациите в областта на услугите, което не е обикновено защитено от патентното право; то може също така по-бавно да се разпространява отколкото от знания, създадени в областта на иновациите на стоки, тъй като режимите на правата върху интелектуалната собственост, използвани от услугите не се основават на регистрация на информацията отнасяща се до иновациите.”17

Дебат в последните години е разглежда доколко фирмите трябва да бъде в състояние да патентоват „бизнес методи”. Бизнес метод може просто да бъде определен като метод на правене на бизнес (с едно кликване при пазаруване от Amazon). В Европа, бизнес методи не подлежат на патентоване като такива, а в USA те могат да се патентоват.

Прегледа на Gowers разглежда случая за патентоването на бизнес методи, но се изразява загриженост, че те не отговарят на критериите за патентоспособност; а именно изобретенията не са очевидни и нови. Прегледът също повдига въпроса, че патентите на бизнес метод потенциално увеличават регулаторната тежест върху МСП18.

Друга тема на настоящите дискусии е ролята на рамката на правата на интелектуална собственост (ПИС) насърчаване / улесняване на отворените иновационни системи. Отворените иновационни системи се отнасят до това, че все повече фирми се възползват от едновременно външно и вътрешно знание за разработване и пускане на пазара на свои идеи. Отворените системи за иновации са от особено значение за интензивни услуги изискващи знание (например консултантски). Salter и Tether (2006) посочват, че професионални фирми услуги често действат като брокери, обхващащи различни структурни роли, за да донесат знания и идеи от едно място на друго19. Отворено Иновационни модели се нуждаят от гъвкава и прозрачна рамка за лицензиране както и покупка и продажба на права върху интелектуалната собственост.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница