Иновативни идеи за обучението



Дата18.11.2017
Размер142.54 Kb.
Размер142.54 Kb.

Иновативни идеи за обучението

1.1.Традиционна организация на обучението

Фронтална стратегия на преподаване
Това е най-често използвания начин на преподаване в българското училище. Той е функционален, когато става дума за формиране на нови понятия или представяне на ново учебно съдържание на учениците. При тази стратегия на преподаване съществуват ограничени възможности за активизиране на учениците. Равнището на концентрация на вниманието им често е ниско и задържането му в продължение на 40-45 минути е трудна задача за учителя. Самият учител е основен източник от информация, а учениците са реципиенти, нещо като “съд”, които поставят непрекъснато учебно съдържание. Общуването обикновено е словеснo и еднопосочнo, насочено към получаване и да предаване на информация. Взаимодействията в процеса на обучение са много малко.

Самостоятелна работа. 


В този случай работа може да бъде изпълнявана индивидуално, по двойки или в групи. Основното е, че учениците работят самостоятелно по време на часа. Учебните задачи не са пригодени към индивидуалните нужди на отделните ученици и всички изпълняват една и съща задача. Индивидуалните различия и способностите на учениците не се взимат под внимание при изборът на учебните задачи.

1.2.Иновативни подходи за организация на обучението


 1.2.1. Конструктивизмът в педагогиката. 
 
 Конструктивизмът е едно от сравнително новите направления в съвременната психология и педагогика. Той не е свързан с отделен аспект на обучението, например методите или учебното съдържание, а е цялостен подход, основан на разбирането, че в процеса на познавателната дейност новите знания се свързват с предишния опит на индивида. Това означава, че ученето не е просто процес на получаване, натрупване и преработване на информация, а активен процес, при който личността конструира индивидуален познавателен образ на действителността Когнитивният процес е социално детерминиран, поради това, че социалните взаимодействия подпомагат преструктурирането на познавателните структури на отделния индивид.
 От тази гледна точка целта на обучението не е само да се даде на учениците повече информация, а да се подпомогне процесът на когнитивното им развитие, т.е. изграждането и преструктурирането на познавателните структури. Това не може да се постигне чрез опростено учебно съдържание, а като се изгради комплексна учебна среда, изградена върху реалните ситуации, чрез която ученика да придобие нов социален опит. Учениците трябва да имат възможност да търсят решения на познавателни задачи в ситуации, максимално близки до реалния живота, използвайки разнообразни начини на работа. Конструктивистката педагогика изисква специални условия за обучение, където на ученици се дава възможност да си сътрудничат и помагат. Те могат да използуват редица инструменти и информационни източници, за да решават учебни задачи и да достигнат поставените цели. 
 Ако класната стая е оборудвана с компютри, това позволява да се използват различни педагогически похвати и техники за обучение, като метода на проектите или проблемното обучение. Такава учебна среда, снабдена с електронна техника е много по-подходящи за прилагане на съвременни начини за преподаване, дори ако няма отделен компютър за всеки ученик. При правилно организация на учебната среда един или два компютъра са достатъчни за провеждане на ефективен процес на обучение. Типичните компютърни зали с ограничено пространство и липса на възможности за гъвкаво преструктуриране на пространството не създават условия за интеграцията на модерните информационни и комуникационни технологии в процеса на обучение.
 
 Етапи на обучението, организирано съобразно идеите на конструктивизма 
 
 Стимулиране на интерес: Изборът на тема, която предизвиква интересът на учениците и създава условия за оформяне на противоречащи си мнения в класа.
 Формиране на групите: Създаване на разнообразие вътре в групата (способности, пол, етически произход).
 Развитие на отношенията в групата: Намиране на общи черти и споделени възгледи укрепва сплотеността на групата.
 Изборът на тема: Дадената тема се разделя на малки части от класа като всяка група има собствена подтема, така работата на всеки е нужна за постигане на крайния резултат
 По-нататъшно деление на зададената тема: Подтемата се разделя от групата на още по-малки подтеми, така че всеки член на групата да има собствена задача, за чието изпълнение е отговорен.
 Разработка на подтемата. Учениците събират и разработват материал за техните собствени задачи самостоятелно. Те са насърчавани да си помагат един на друг, така че да получат чувство за успех.
 Членовете на групата дискутират своята подтема в групата.
 Подготовка на съвместен отчет: Членовете на групите спорят, убеждават и да се подкрепят един друг по време на тяхната съвместна работа.
 Доклад на групата относно подтемите: Групите докладват резултатите от своята работа пред класа.
   
 Оценяване:
 Процедура:
  Групите оценяват индивидуалните доклади относно подтемите
  Класът оценява доклада на групата.
  Учителят оценява докладите и проектите на групата.
 Критерии да оценка:
  Цялостен преглед на резултатите от работата.
  Доколко отделния ученик е допринесъл за работата на групата.
 
 
 При какви дидактически задачи е целесъобразно да се използва този начин на обучение:
- разработване и усвояване на нови знания
- формиране на умения и навици
- обобщаване и систематизиране на знанията
- проверка и оценка на знанията
 
 Какви видове учебни задачи са подходящи при този начин на обучение:
- проблемни ситуации
- творчески задачи
- наблюдение и/или изследване на действителността
- обсъждане, дискусия
- проверка и оценка
 
Сравнение между традиционната педагогика и конструктивизма

Личностни предпоставки

Обучението от гледна точка на учителя

Съществено е учителя да разбира важността на сътрудничеството и диференциацията.


o Педагогическа компетентност
Използването разнообразни, съвременни методи на обучение изисква от учителите да познават съответните теории, дидактическите правила за използването им, техните предимства и възможните ограничения, и да са подготвени да се справят с проблемите, които могат да се възникнат по време на преподаване.
o Нагласи
Учителят не трябва да се възприема като "основен източник на информация и познание"; той трябва да стои на заден план и да контролира дейността на учениците по индиректен начин.
Този начин на обучение може да бъде ефективен само, ако учителят умее да контролира нещата и е в състояние да ръководи процеса на обучение на много нива.

o Учителски опит


 Адаптирането на учебното съдържание към способностите на учениците изисква от учителя много опит и теоретични познания на учителя.
 Основното при този начин на обучение е активното участие на ученици по време на процеса на обучение, основната работа на учителят е свързана с планиране на дейността, организация, и предоставяне на учениците на средствата, които са им необходими..
 
Обучението от гледна точка на ученика
Освен че усвояват в процеса на обучение знания, учениците имат възможност да формират личностни качества като симпатия, самостоятелно мислене, търпение, толерантност, готовност за отговорно и подкрепящо поведение. Освен това, те подобряват комуникативните си умения, умения да работят в екип и да си сътрудничат, организационните умения и креативност.
o Основната отговорността на учителя е внимателно да подготви и да ръководи урока, както и да избере темата и подходящите методи на обучение.
Той трябва да осъществява индиректен контрол и да оказва индивидуална помощ. Учителят трябва по всяко време да може да отдели внимание на тези ученици, които имат най-много нужда в този момент от него. В същото време ученици, работещи по двойки или на групи, постоянно имат възможност да оценяват и анализират своята собствена работа и работата на техните съученици. По този начин също е възможно за да се диференцират учениците вътре в групите.
 
Разлика между традиционните и конструктивистките възгледи за обучение то
 Традиционни Конструктивистки
Учител Съдия, говорител, експерт Треньор, инструктор, експерт, учащ
Ученик Пасивен слушател, възпроизвеждащ Активен участник, сам конструира новото познание
Съдържание Разделено по предмети, абстрактно и изчерпателно Интегрирано, интердисциплинарно
Автентично
Оценяване Социална селекция, количествено Диагностично, качествено, чрез използване на портфолио
Учебна среда Бърз темп, малък брой интеракции, ограничени източници на информация, множество указания Бавен темп, многобройни интеракции
Дидактически ситуации Дидактически триъгълник - учител, ученик, учебен предмет Дидактически многоъгълник - учител, връстници, учебна задача, среда, дисциплина
   
1.2.2. Учене чрез сътрудничество 

Ученето чрез сътрудничество (cooperative learning) е направление в съвременната американска педагогика, което се развива особено активно през последните 10-15 години. То се стреми да организира обучението по такъв начин, че процесът на учене да стане социална дейност. Това се постига като се стимулира сътрудничеството между учениците организирани в група.
При ученето чрез сътрудничество се използват разнообразни методи на обучение, които са познати отдавна (метод на проектите, дикусия, проблемно обучение и др.), но се използват по специфичен начин, като се насърчава сътрудничеството между учениците в групата. Съществува обаче голям набор от техники, упражнения и препоръки относно всеки един от използваните методи.В англоезичната литература са описани стотици техники и упражнения за учене чрез сътрудничество, които са на разположение на учителите. Те обаче са слабо познати на българските учители.

Учене чрез сътрудничество според Кегън

Книгата "Учене чрез сътрудничество" от д-р Спенсер Кегън е публикувана през 1985г. Тя е едно от най-цялостните и най-пълни изследвания на ученето чрез сътрудничество, в което е събран голям набор от похвати и техники използвани при този начин на обучение. Въпреки, че книгата не се отнася до някакъв определен метод на обучение, често се говори за “метода на Кегън”. Различните техники представени в книгата са групирани на основата на социалните умения, които се формират чрез тях. Основната идея на автора е да се съчетае груповата организация на обучението и неговата индивидуализация.

Според С. Кегън процесът на обучение има двойна цел:


o Непосредствена цел: да се развият познавателните на способности на учениците на основата на конкретното учебно съдържание по съответния предмет.
 
o Социална цел: първо, учениците да имат конкретни отговорности и второ, да се формират определени социалните умения на учениците, като за целта се използват организационни форми основани на сътрудничество.

Авторът разглежда ученето чрез сътрудничество като най-висок етап в развитието на груповата организация на обучението, защото при него членовете на група са в много голяма степен взаимозависими от един друг, което подпомага формирането на социални умения, като същевременно използваното учебно съдържание (за разлика от други случай) е предметно организирано. Отбелязва се също, при някои форми на групова организация на обучението се очаква учениците да притежават социални умения, вместо да се работи за тяхното формиране. За разлика от “метода Кегън”, при традиционната групова организация на обучението крайният резултат не зависи така силно от приноса на всички участници и не се изисква толкова близко сътрудничество между учениците.


Организацията на процеса на обучение има 6 ключови елементи.

Групи
o Група се състои от 3 до 6 постоянни члена. Има силна сплотеност между членовете; те се познават, приемат и се подкрепят един друг. 


o Това е нехомогенна група, в която членовете се различават по равнище на способности, пол, симпатии и етнически произход 
o Начини на формиране на групите - случаен или преднамерен
o В група има разпределение на отговорностите, като участниците получават различни роли. Например:
- протоколчикът е отговорен за коректното водене на записките.
- отговорникът за времето следи за спазване на сроковете и дисциплината.
- координаторът е отговорен за това всеки член на групата да изпълнява задачите си координира дейността. 
 - говорителят на групата поддържа връзката с учителя, докладва за свършената работа от групата и представя пред класа резултатите.
o Учителят определя задачите в групата, организяра на цялостната работа, избира какви похвати и техники ще се използват (например "кръгла маса", "мозайка", “ротация на дума” и т.н.)
 
 Организация на физическото пространство в класната стая
o Класната стая трябва да бъде подредена по такъв начин, че учениците да могат лесно да се общуват с всеки член на групата. Трябва да имате система от елементарни знаци или символи, чрез които учителят контролира работата и с които класът предварително е запознат. Например знак, чрез който се показва, нивото за шум е много високо. В повечето случаи начина на подреждане в нашите класни стаи е в традиционния стил и това не създава условия за гъвкавост.
o За да се предоставят условията за продуктивна работа, в класната стая трябва да има определени места съхраняване на използваните от учениците средства осигурено пространство за работа на групите, които не бива да се променят.

Желание за сътрудничество


Има три начини да се развива и запазва желанието на учениците да работят заедно:
o Развитие на групата
o Общи задачи
o Използуване на система от поощрения, включително оценяването

Готовност за сътрудничество 


Няколко дейности може да бъде използувани, за да се развият социалните умения :
o Личен пример и подражание.
o Съвместно обсъждане
o Ролеви игри
o Наблюдение
o Взаимна подкрепа 
o Ясно определени отговорности

Основните принципи на ученето чрез сътрудничество


Ученето чрез сътрудничество според С. Кегън не може да бъде осъществено, ако не се спазват следните четирите основни принципи: 
А) Паралелни интеракции: има многостранно взаимодействие между учениците по време на процеса на обучение, така че равнището на активност на всеки ученик е много по-голямо отколкото при традиционното обучение.
Б) Лична отговорност: всеки от учениците трябва да извърши определен дял от работата, допринасяйки за цялостната представяне на групата. Всеки докладва пред групата, така че учениците знаят какъв е приносът на всеки един, и всеки индивид е отговорен за определен дял на задачата.
В) Конструктивна взаимозависимост: Индивидуалното развитие и развитието на група могат да си влияят положително. За да се постигне това е необходимо да се създаде такава организация, при която развитието на един ученик предполага развитие на другите, а успехът на една група означава успех е едновременно успех и за другите групи.
Г) Равно участие: Учениците участват в работата според своите способности. Тази цел може да бъде постигната чрез разделение на труда и разпределение на задачите.

Похвати и техники


Всеки от похватите и техниките на ученето чрез сътрудничество има своето място в обучението, доколкото всеки от тях е подходящ при различни ситуации.

Фактори, които трябва да се обмислят при избор на похвати:


o Времето за работа
o Формите на дейността
o Дидактическата цел
o Учебното съдържание
o Степента на взаимозависимост
Ето няколко примера за техники, които са предназначени за употреба при за

Ето няколко примера за техники, които са предназначени за употреба при за различни дидактически цели:

А) Техника за формиране на група
“Човешка мозайка”
Техника за случайно формиране на групи. Няколко картини се нарязват на различни по форма части като пъзел според броят децата в групата. Всеки ученик получава парче на картината. Учениците трябва да разменят парчетата помежду си. Всеки трябва да се размени поне веднъж. След това те трябва да открият останалите части на рисунката и да я възстановят. По този начин се оформят случайни групи. Ако се напишат имената на ученици на гърба на частите на рисунката, тази техника може да бъде използувана за преднамерено формиране на групите.

Б) Техника за разработване и усвояване на нови знания


“Интервю в 3 стъпки”
Учителят раздава на учениците учебни фишове, на всеки от които е написано част от новото учебно съдържание. На фишовете са поставени буквите A, Б, В или Г. Всеки член на групата прочита своя текст и си води бележки 
1. ученик А разказва на ученик Б своя текст, докато В разказва на Г .
2. Б разказва на А, а Г разказва на В.
3. "А" разказва на" Б" и" Г" какво му е разказал "B", а след това "B" коригира казаното от "A". След това "В" повтаря разказаното от "Г", а "Г" коригира разказаното от "В".
Членовете на групата слушат и си водят бележки, така че всички четири члена на групата се запознават с целия текст.

 В) Техника за обобщаване и систематизиране


“Кръгла маса”
Тази техника е добра за :
o Приготвяне на презентация
o Проверка дали учениците са разбрали определена информация 
o Мозъчна атака 
o Оценяване на учениците 
o Упражнение
Членовете на групата използуват лист хартия и химикалката. Един от учениците написва върху листа нещо (например най-важното от наученото в предишния час) и предава хартията и химикалката на ученика от ляво, който допълва написаното и го предава на също го предава в ляво. Това продължава докато листът и химикалката минат през всички ученици. Оттам идва и името "кръгла маса".

Г) Техника за оценяване


“Изпращане на упражнение” - техника за групово качествено оценяване
Всяка група формулира и изпраща въпроси и задачи за проверка на друга група. След като реши задачите втората група ги връща на техните автори, които ги оценяват. Така групите взаимно се проверяват.
Според Кегън ние можем да говорим за учене чрез сътрудничество само при положение, че всички четири основни принципи са реализирани в съответната техника.

2. Индивидуализация и диференциация

 2.1. Индивидуализация на обучението
 
 Същност на индивидуализацията.
 Всеки ученик има индивидуални способности и стил на учене. Този факт трябва да бъде взет под внимание, особено при случаи на ученици със силно изявени или силно занижени способности. В много страни при такива случай се изготвя индивидуален учебен план, който има за задача да развие индивидуалните способности на ученика. Това е особено полезно при работа с надарени и талантливи деца, които често пъти скучаят по време на час и се разсейват, защото учебното съдържание е твърде лесно за тях и те го усвояват по-бързо от останалите ученици.
 Основната форма за реализация на индивидуализацията е диференциацията 
 
 Разликите между индивидуализация и самостоятелна работа.
 
 Самостоятелната работа може да се извършва индивидуално, по двойки и в групи. Главното е че, децата работят самостоятелно. При индивидуализацията учебните задачи са приспособени към специфичните потребности на личността.
 
 Частична индивидуализация на обучението.
 Всички ученици, които имат сходно равнище на развитие, работят самостоятелно върху една и съща учебна задача.
 При частичната индивидуализация се съчетават традиционните начини на фронтална преподаване с елементи на индивидуализация.
 Разликата между частичната индивидуализация на обучението и груповата организация на обучението е, че груповата организация винаги предполага сътрудничество между учениците. 
 
 Практически пътища за реализация на индивидуализацията при традиционния урок.
 
 Разделяне на класа на хомогенни групи.
 
 Разделете учениците в класа на три групи, без те да знаят за това:
 Първо ниво - “проблемни” ученици, които трудно се справят с учебното с учебното съдържание (около 15-20% от децата);
 Второ ниво - “средни” ученици (около 50-60%);
 Трето ниво - най-добрите ученици (около 15-20%).
 

4. Организационни форми на обучението
 
 4.1.Групова организация на обучението
 Размер на учебната група 
 Най-малкaтa група трябва да се състои от поне 3 души, защото по-малък брой би означавал работа по двойки или индивидуално обучение. Най-добре е групата да има 4 члена, като всеки ученик има собствена учебна задача, която е част от учебната задача на групата. Тази бройка позволява групата лесно да бъде разделена на двойки, когато е необходимо. Групи с повече от 6 човека трудно се управляват и освен това, някои от учениците може да не се включват в работата и дори да пречат на другите. 
 
 Особености на организацията на хомогенните и хетерогенните групи  
 
 Хомогенните групи се характеризират с това, че:
o По дадения учебен предмет учениците са на еднакво ниво като техните способности и интереси са сходни.
 
 Нехомогенните групи се характеризират с това, че:
o Различията между учениците по отношение на интересите и способностите им по дадения предмет са по-големи. 
 В последният случай може да е полезно учениците да получат специфични роли, за да се гарантира, че всички ученици ще се включат в работата според своите собствени способности. Този начин на групова работа се основава на теорията, че учениците могат да се учат от един друг много ефективно.
 
 Роли в групата 
 Ефективното сътрудничество се основава на справедливото разпределение на работата и общата отговорност. Това може да бъде постигнато чрез задаване на индивидуални роли (учебни задачи) на членове на група.
 
 
  Разпределяйки задачи и отговорности между членовете на групата можете да постигнете двоен ефект:
 От една страна това затвърждава социалните умения на учениците. От друга страна то подпомага по-задълбочената им работа.
 Тъй като от учениците не може да се очаква, че ще могат самостоятелно да организират работата на групата, в началото е целесъобразно ролите (мениджър, протоколчик, илюстратор, репортер и т.н.) да се определят от учителя. 
 По този начин от една страна се спестява време, а от друга, се гарантира, че всеки ученик е получил задача, която е най-подходяща за неговите способности. Разбира се, ученици трябва да получават възможност да опитват нови роли. (т.е. ученикът, който обикновено изпълнява водеща роля трябва да се научи да уважава другите и да съдействува, когато някой друг ръководи групата, докато стеснителните ученици трябва да се опитват да се изказват пред аудитория.)
 Въпреки че за ученици в горните класове разпределянето на ролите от учителя не е задължително, все пак то може да бъде от полза при ученици, които не са развили достатъчно чувството си за отговорност.
 
 Начините за сформиране на група
 Групите може да се сформират на случаен принцип, според личния избор на учениците, или целенасочено подбрани от учителя. Очевидно, последното ще позволи най-добре да се постигнат дидактични цели, доколкото ще може да се контролират всички условия необходими за успешно сътрудничество:
o Способности и познания
o Лични симпатии
o Балансирано представителство на двата пола
o Етническа принадлежност
 
 
 Предимства на груповата организация
 Добре организираната групова работа влияе силно върху личността и ценностната система на учениците формирайки:
o Умение да работят и мислят заедно
o Способност да се адаптират
o Готовност за сътрудничество
o Умение да се аргументират
o Уважение към другия, толерантност към различните мнения
o Социален опит свързан с отношенията в групата
 
 4.2.Работа по двойки
 Понятията "работа по двойки" и "двойки, които учат заедно"
o При работа по двойки, двама ученици със сходни способности работят върху учебна задача, като си сътрудничат. Това се нарича хомогенна двойка.
o Във вторият случай едно от децата в двойката, които има по-ограничени способности от другото. Учениците с по-изявени способности изпълняват ролята на “учител”. Това се нарича хетерогенна двойка.
 
 
 Когато се сформират двойките, трябва да се отчита междуличностната съвместимост.
 В идеалния случай учениците си допадат и си помагат един на друг.
 
 Видове дейности реализирани от двойките
 Двойките от ученици могат да осъществят множество дейности (четене, писане, смятане, мислене).
 
 Начини за формиране на двойките
 На двойката може да са постоянни или временни, може също да функционират само по определен учебен предмет (например двойки в часовете по математика).
 
 "Работа по двойки" или " Групова работа"?
 Опитът показва, че учениците на възраст между от 6 и 10 години работят по-ефективно по двойки, ако разбира се те са добре организирани.
 

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница