Irene Ivantcheva-Merjanska, Michele Vialet



страница4/5
Дата01.02.2017
Размер0.61 Mb.
Размер0.61 Mb.
1   2   3   4   5

На Балканите във фолклора имаме тренос, оплаквания... Когато някой умре, роднините могат да влязат в състояние на транс53 и да импровизират надгробни оплаквания, които извикват пред очите живота и страданията на мъртвите54. Вербализацията приема формата на импровизирано оплакване. Може би това е едно и също?
Ю. Кр.: Това са жанрове, които вече са кодирани и освобождават потискано безпокойство, но не се опитват да го изяснят. Точно обратното, Тереза се опитва сама да прави своята интроспекция в писмена форма. Всъщност, удоволствието, jouissance 55, в което словото играе важна роля е присъстващо, защото християнското потискане56 не е масивно, тотално потискане. От католиците се изисква да контролират нагона, неконтролируемото желание, което те са преживели в регресията57, достигайки чак до транса, ако искате, и да се успокоят, за да го преведат възможно най-точно с думи, тоест да се доверят на словото и на изразяването чрез писането. От този факт, тоест от водещото място, отредено на езика още от самото начало, опитът става терапевтичен, в модерния смисъл на думата. Ето защо предлагам една хиперболична дефиниция, получена по кратък път – без Тереза, без тези мистични писатели, не би имало психоанализа. Всъщност, работейки върху документите от епохата, успях да констатирам, че изповедниците са ръководели и насочвали духовно жените, слушайки техните изповеди, като ги подтиквали да пишат за живота си, да изследват най-интимните движения на душата и тялото си ...
В Испания или във Франция?
Ю. Кр.: В Испания и във Франция също ... И те подтиквали жените да пишат “животи” – един популярен жанр в онзи момент. Феминистките са съобщили за това явление, но трябва да подемем [неговата интерпретация отново], за да видим подробно как това явление се трансформира в салоните на XVIII век и сред тези култивирани жени, реконструиращи живота си чрез писането, включително епистоларните авторки. Нека си спомним Мадам дьо Севине. Нейните писма до дъщеря й, мадам дьо Гринян58, идентифицират с финес и горчивина любящо-смъртоносното съперничество между майка и дъщеря и как тази страст се сублимира в/чрез писане. Симон дьо Бовоар подчертава в пътя на мистичката Тереза, жената която се опитва да се еманципира като стане писател. Тя се изказва с възхищение за книгата, която Тереза пише за живота си. В главата върху мистиците в книгата “Вторият пол”, Бовоар съжалява обаче, че светицата не е успяла да се освободи от църквата. Правейки това, Бовоар подценява политическата страна на Тереза – строителка на манастир, Тереза води истински борби с църковната йерархия, за да реформира Ордена на кармелитките, да основе един Орден на кармелитките, един бос59 орден [който да стои близо до истинските си корени].
Пишейки за тези две фигури на жени интелектуалки и търсачки на истината, каквито са Ана Комнина и Тереза Авилска, до коя от тях бихте се чувствали по-близка? В коя от тях "се прераждате" повече в смисъла, който давате на тази дума?
Ю. Кр.: Често ми задават този въпрос за Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет. Всъщност – не, аз не се прераждам в някоя от тези личности. Казват, че давам доказателство за щедрост по отношение на тях, и това е комплимент, който ми допада най-много, защото ако понякога ги критикувам, го правя обичайки ги, но без да се идентифицирам засега с тях. По-скоро е съпричастност, възхищение. Ана Комнина е твърде царствена и твърде меланхолична, никаква връзка с мен! Може би мога да открия себе си в някои състояния на изоставеност и самота на Тереза, но това е наистина за да ви доставя удоволствие... В нейната интелектуална дейност, "романовият" компонент съществува. Но най-важната част от текстовете е размисъл върху Бога и неговият "брак" с нея, върху тази страст, която тя изпитва и не спира да анализира. Това не е научна теология, но може също така и да бъде, все пак по-скоро е интимна теология. Още повече, Тереза създава Орден, прави фондации, отваря манастири. Никаква връзка с мен!
Нима Вие не сте основали Националния съвет на хората с увреждания Conseil national Handicap (CNH), Центъра Ролан Барт, Института на съвременната мисъл, Форума на Йерусалим?!

Ю. Кр.: Това е вярно, но аз съм много далеч от подобна равностметка!!! И състезанието остава отворено... Тереза е отворила седемнайсет манастира! По един определен начин аз съм "бизнес жена", така както го е казвала за себе си Тереза с чувство за хумор. Аз имам желание да създавам в действителността... Тогава създавам институции.
Бихте ли прецизирали как разбирате концепцията за повторното въплъщаване, реинкарнацията в текста?
Ю. Кр.: Това е просто една шега повече. Попитали руския поет Маяковски, дали вярва в това ... Маяковски пише революционна поезия, футуристична, не особено добра от моя гледна точка, но която маркира историята на поезията. С Роман Якобсон често сме си говорили за него и той ми показа този текст, в който Маяковски казва, че вярва в прераждането. Понеже той не бълнува, ясно е, че за него това е текстът, поемата, които го прераждат. Когато Маяковски пише, той слага от себе си толкова интензивност, от "семиотичното", в смисъла който давам по-горе на този опит в езика. Опит който той извиква повторно на живот в своите текстове: не че текстът на стихотворението ще го продължи, но защото писането на стихотворението му дава нов живот. Случва ми се да констатирам това например в някои психоаналитични сеанси – където словото предизвиква ефект на прераждане за пациента.

Текстът, дали той също дава енергия на автора?
Ю. Кр.: Точно така! Давам енергия на моя текст и текстът ми дава нова енергия.
Това има ли нещо общо с византийския тип мистицизъм?
Ю. Кр.: Това движение между тялото и словото, и словото става плът, присъства в цялото християнство... Но ние го наблюдаваме също в една успешна психоаналитична сесия, когато даваме тълкуване, което попада точно в целта. Пациентът дошъл бледен, нещастен, потиснат, излиза от сесията с розов тен, с динамична походка – това не е екстаз, но той диша много по-добре!

Кръвообращението му се подобрява, погледът му се оживява, тоест обратната връзка на точното и истинното слово е осезаема в организма. Когато успяваме да напишем нещо истинно за себе си, и то може да бъде също толкова истинно и дори само за един читател от десет хиляди, се осъществява среща между разум и чувствителност, "словото и плътта", създава впечатление за ренесанс. Колет също говори за това, тя го нарича “éclosion” [цъфтеж, излюпване]. Търси го в природата, гледайки цветята, птиците, котките, но всъщност това е писането, което й създава това впечатление за прераждане.


С “Тереза моя любов”, дали сте изпитали по известен начин подобна връзка?
Ю. Кр.: Да, аз не можех да я напусна и заради това книгата доби тази огромна форма, едновременно акт на любов, признание за дълг по отношение на нейното време и съдба, а може би също и нещо като лична терапия за мен самата. Бунтът срещу баща ми, моят атеизъм, новият ми начин да трансевалюирам миналото. Исках едновременно да разкажа нейната биография, защото хората не я познават, да цитирам нашироко от нейните писания, да я осъвременя с днешни тълкувания и да дам лични мнения. Надявах се че моят редактор ще ми каже

да спра, но вместо това, той ме окуражи – "Чудесно!" Така чене трябваше да съкращавам, да стеснявам, което винаги е досадно и болезнено. Издателството на Колумбийския университет е вече в процес на превеждане на английски език на Тереза60.


Г-н Стефан Холщайн пристига, за да придружи г-жа Кръстева на приема, който Посолството на Франция в Берлин дава в нейна чест. Юлия Кръстева ни кани да зададем един последен въпрос.
Ако тръгнем от Вашето четене на Хана Аренд, можем ли да считаме интервюто като място, топос, където споделяме историята си с други хора, следователно като едно пространство на полиса? И в тази перспектива, може ли да се каже, че психоанализата е вариант на интервюто или интервюто би могло да бъде видяно като първичната парадигма на психоанализата?
Ю. Кр.: Да, интервюто очевидно е политически акт, в широк смисъл. Ето защо съм доста особена и не давам лесно интервюта. Искам да ги видя отново, да ги направя отлични, защото никога не ги намирам достатъчно добре формулирани61. Искам това което казвам, да се предаде по начин, който има смисъл и да е съвсем точно.. Това е може би един вид надценяване на полиса, от моя страна. Що се отнася до втората част на въпроса Ви, дори ако може да има един вид майевтика в интервюто, то не е сравнимо с твърде специалния диалог, който се изгражда между пациента и психоаналитика. В този случай става дума за трансфер-контратрансфер, както и за асиметричен обмен на думи, с цел да се извади на повърхността потиснатото желание на пациента, за да му се помогне да даде смисъл и на отрицателното, да изясни травма и т.н. И това в един контекст, в който двете субективности – на аналитик и на анализиран, се срещат, но в градивно несъответствие – пациентът извършва асоциации, мечтае, страда; психоаналитикът интерпретира, развързва възли, освобождава. Може би трябва да се остави в интервюто малко спонтанност и несвързаност...
Да, ние  безкрайно Ви благодарим. В интервюто Вашата щедрост се разкрива най-добре – цялостна, приветлива и гостоприемна ...
Ю. Кр.: Това може би е славянска черта... или женска. Често ми го казват. Дори когато мечтая за моменти на усамотение, когато бих имала повече време да пиша романите си и въпреки че интервютата, конференциите, ме уморяват, аз се чувствам напълно комфортно в диалога, обмена. Имам усещането, че съм в тези състояния на благодат, за които говорихме по повод на анализа ... Връзката с другия прави “лято в сърцето ми” както казаше Ронсар62.

ЛИТЕРАТУРА


Barthes, Roland. Le bruissement de la langue. Editions du Seuil, 1984. Print.

Deleuze, Gilles et Felix Guattari. Kafka. Pour une littérature mineure. Paris: Editions de

Minuit, 1972. Print.

Hollstein, Stefan. “Introduction.” Kristeva in Process: The Fertility of Thought. Ed. Michèle Vialet et al. Spec. issue of Cincinnati Romance Review 35 (2013). 1-17. Web.



.

Kristeva, Julia. “Bakhtine, le mot, le dialogue et le roman.” Critique 23.239 (1967) : 438-65. Print.



---. “Pour une sémiologie des paragrammes.” Tel Quel 29 (Printemps 1967) : 53-75. Print.

---. La révolution du langage poétique. L’avant-garde à la fin du XIXe siècle, Lautréamont et Mallarmé. Paris : Le Seuil, 1974. Print.

---. Étrangers à nous-mêmes. Paris : Fayard, 1988. Print.

---. Les Samouraïs. Paris : Fayard, 1990. Print.

---. Le Vieil Homme et les loups. Paris : Fayard, 1991. Print.

---. Les nouvelles maladies de l’âme. Paris : Fayard, 1993. Print.

---. Possessions. Paris : Fayard, 1996. Print.

---. “L’amour de l’autre langue.” L’avenir d’une révolte. Paris : Calmann-Lévy, 1998. Print.

---. Le génie féminin. Hannah Arendt. Paris : Fayard, 1999. Print.

---. Meurtre à Byzance. Paris : Fayard, 2004. Print.

---. Thérèse mon amour. Paris : Fayard, 2008. Print.

“Penser la liberté en temps de détresse.” Julia Kristeva: Prix Holberg. Paris : Fayard,

2005. 145-158. Print.

---. “Meurtre à Byzance, ou Pourquoi ‘je me voyage’ en roman.” Entretien avec Pierre Louis Fort. La haine et le pardon. Pouvoirs et limites de la psychanalyse III. Julia

Kristeva. Texte établi, présenté et annoté par Pierre-Louis Fort. Paris : Fayard,

2005. 609-655. Print.
Kristeva-Joyaux, Julia. “Le message culturel de la France et la vocation interculturelle de la francophonie. ” Avis du Conseil économique, social et environnemental,

présenté par Mme Julia Kristeva-Joyaux, rapporteur au nom de la section des



Relations extérieures. Séance des 23 et 24 juin 2009. Année 2009, No 19. Web.
Kristeva, Julia, dir. and Jean-Michel Ribettes, ed. Folle vérité. Vérité et vraisemblance du texte psychotique : séminaire. Paris : Seuil, collection Tel Quel, 1979. Print.
Rousseau, Christine. “Julia Kristeva, la Byzantine.” Le monde, 6 Fév. 2004.

1 Ирен Иванчева-Мерджанска е преподавател по френски език и литература в Университета на Синсинати, САЩ. Има докторска степен по френска и франкофонска литература от Университета на Синсинати, както и докторска степен по българска литература от Българската академия на науките. Специализирала е също и науките на рода (Gender studies) в Университета на Синсинати. Литературен критик и изследовател, тя има можество публикации в българската литературна периодика, както и в американски научни списания за франкофонска литература и кино. Работила е в Националния музей на българската литература, Народната библиотека “Кирил и Методий” издателството на БАН, издателство “Просвета”, Института за литература при БАН. Автор е на книгата “Брегове на чувството. Гласове на жени в българската поезия”. София, Университетско издателство “Климент Охридски”, 1995. Предстоящо е издаването от френското издателство Арматан (L’Harmattan) на книгата й сравнително изследване върху Юлия Кръстева и алжирската писателка Асия Джебар. Основните й изследователски интереси са в областите на феминизма, сравнителното литературознание, българската литература, френската и франкофонска литература и кино, постколониалните и културологичните изследвания.

2 Мишел E. Виале ( Michèle E. Vialet) е професор по френски език и литература, както и науките на рода (Gender studies) в Университета на Синсинати, САЩ. Нейните публикации включват: “Триумф на иконокласта: ‘Буржоазният роман’ на Фюретиер” (1989) ; “За да пишете: френска работилница” (1996); “Браво! Комуникация и граматика” [1-во изд. 1989], 8 прераб. изд. – 2014 г. Съставител и редактор на специалния брой на “Синсинати романс ривю” - “Асия Джебар: писателка между два бряга” (съвм. с Карла Каларже, 2011 г.). Тя е отговорен редактор за френската и италианската секция на електронното научно списание “Синсинати романс ривю” (Cincinnati Romance Review, a peer-reviewed electronic journal). Сегашните й изследвания се фокусират върху конфликтите на лоялността в произведенията на алжирски писателки.


3 Интервюто е в превод на Ирен Иванчева-Мерджанска. То е осъществено на френски език и е публикувано като Ivantcheva-Merjanska, Irene et Michèle Vialet, “Entretien avec Julia Kristeva: Penser en nomade et dans l’autre langue le monde, la vie psychique et la littérature” в Cincinnati Romance Review 35 (Spring 2013): 158-189. Редакцията на научното списание за литературни и езикови изследвания “Синсинати Романс Ривю” даде официалното си разрешение за превода, публикуването и разпространението на това интервю на български език, както и за препубликуването на неговия оригинален френски вариант като придружаващ превода. Бележките и библиографията към текста на интервюто също са дело на Ирен Иванчева-Мерджанска. В българския превод някои бележки са пропуснати, а други - добавени, като резултат от неизбежно различните до известна степен компетенции на двете култури, френската и българската. Това интервю стана възможно благодарение и на гранта от Изследователския Център Тафт към университета на Синсинати (The Taft Research Center at U of Cincinnati).


4 The International Colloquium “Kristeva in Process”, 30th of October – 1st of November 2009,

Institut für Romanistik, Humboldt Universität zu Berlin, Germany.




5 “The Force of Monotheism: Psychoanalysis and Religions”: International Conference,

October 29 -31, 2009, Freud Museum, Vienna.



6 Всички цитирани откъси от произведения на Юлия Кръстева в това интервю са в превод на Ирен Иванчева-Мерджанска.

7 Лудвиг Холберг (1684-1754) е първият голям скандинавски писател на модерните времена.

Юлия Кръстева е удостоена с първата награда Холберг в Берген, родното място на Холберг на 3 декември 2004. Наградата Холберг е еквивалент на Нобеловата награда за хуманитаристика, психоанализа и религия.



8 Бебешко говорене, англ.

9 Филип Солерс [Philippe Sollers] (1936 -) е известен писател, чието истинско име е Филип Жоайо [Philippe Joyaux]. Роден в Жиронд в семейство на индустриалци. След гимназията в Бордо, той е изпратен при йезуитите във Версай, откъдето е изключен през 1953 г.. През 1957 г. публикува първата си книга и приема псевдонима Солерс. През 1960 г. основава списанието “Тел Кел” към Едисион дьо Сьой [Tel Quel Editions de Seuil], убежище на протестиращи и антиконформисти. Получава наградата Медиси през 1961 г. за романа си “Паркът”. Започва да размишлява върху проблематиката на субекта в текстове като „Драма”, “Числа”, “Закони”, “Рай”. През 1983 г., годината, когато излиза романът му “Жени”, напуска издателство Сьой и се присъединява към Галимар, където основава ново списание Л’енфини [LInfini] и поема ръководството на поредицата със същото име. Той е член на комисията за четене и селекциониране на ръкописи при Галимар. В 2007 г. , Филип Солерс публикува мемоарите си под заглавието “Истински роман”. Юлия Кръстева и Филип Солерс сключват брак през 1967 г. Те имат син Давид.


10 “L’a-pensée” - езикова игра, труднопреводима на български. “La pensée” значи мисълта, мисленето, като производен от това съществително неологизмът “l’a-pensée” би могъл да се предаде като а-мисълта, а-мисленето. В “Смисъл и безсмислие на бунта” (1996), както и в “Интимният бунт”(1997), Кръстева използва това новоизковано понятие, за да говори и за писането на Арагон, като писане на границата между символното и семиотичното, в смисъла, който им придава в нейните съчинения, особено в “Революцията на поетическия език” (1974). Това е писане, което успява да заобиколи символното и да се докосне до семиотичното, казано схематично.


11 Определение, което се отнася към списанието “Тел Кел” [Tel Quel], за което стана дума накратко в бележката за Филип Солерс, бел. 9.

12 Christine Rousseau. “Julia Kristeva, la Byzantine” [sur Meurtre à Byzance]. Le Monde des livres,

le 6 février 2004.




13 Deleuze, Gilles et Félix Guattari. Kafka. Pour une littérature mineure. Les éditions de Minuit (coll. „Critique“). Paris, 1975.


14 “Pour une ‘littérature-monde’ en français”. Le Monde des livres, article publié le 16 mars 2007,

signé par Muriel Barbery, Tahar Ben Jelloun, Alain Borer, Roland Brival, Maryse Condé, Didier

Daeninckx, Ananda Devi, Alain Dugrand, Édouard Glissant, Jacques Godbout, Nancy Huston, Koffi

Kwahulé, Dany Laferrière, Gilles Lapouge, Jean-Marie Laclavetine, Michel Layaz, Michel Le Bris, J.-M. G. Le Clézio, Yvon Le Men, Amin Maalouf, Alain Mabanckou, Anna Moï, Wajdi Mouawad, Nimrod,

Wilfried N’Sondé, Esther Orner, Erik Orsenna, Benoît Peeters, Patrick Rambaud, Gisèle Pineau, Jean- Claude Pirotte, Grégoire Polet, Patrick Raynal, Jean-Luc V. Raharimanana, Jean Rouaud, Boualem Sansal, Dai Sitje, Brina Svit, Lyonel Trouillot, Anne Vallaeys, Jean Vautrin, André Velter, Gary Victor, Abdourahman A. Waberi.


15 Julia Kristeva-Joyaux. “Le message culturel de la France et la vocation interculturelle de la

francophonie.” Avis du Conseil économique, social et environnemental, présenté par Mme Julia Kristeva, Joyaux, rapporteur au nom de la section des Relations extérieures. Séance des 23 et 24 juin 2009. Année

2009, No 19.


16 Метонимия за Франция, която има шестоъгълна форма на георграфската карта – хексагон.


17 Les Français “de souche” – израз, който обозначава французите, които не само имат документирана френска националност, но са родени във Франция и не произхождат от имигранти. Този израз противопоставя французите от сой, тоест истинските, френскородените, на французите с документи, тоест тези, които са добили френска националност в резултат на пребиваването си на територията на Франция или пък са потомци на имигранти.

18 Beur – разговорен термин за обозначаване на родени на територията на Франция хора, чиито родители са имигранти от Магреб – Алжир, Мароко, Тунис.

19 Според Фройд, нагоните (Triebe — влечения, пориви) са образувания на границата между соматичното и душевното, психични представители на възникващите в недрата на телесния апарат, дразнения, които оказват непосредствено въздействие върху душевната дейност. Понятие, което на френски се предава с pulsion , а на английски - с drive.

20 Julia Kristeva. “Bakhtine, le mot, le dialogue et le roman”, Critique, XXIII, 239, avril 1967, pp.

438-65.


21 Julia Kristeva. “Pour une sémiologie des paragrammes”, Tel Quel, 29, Printemps 1967, pp. 53-

75.


22 „Je ne revendique jamais mes origines balkaniques ou un substrat bulgare… „

23 Sujet означава както субект, така и поданик.

24 Това е един от трудните концепти в семиотичната теория на Кръстева, която приема и доразвива понятието на Платон за хора (χώρα), означаващо "хранещо майчино пространство". Идеята на Кръстева за хора се интерпретира по различни начини : като позоваване на матката , като метафора за връзката между майката и детето, а също и като времевия период , предхождащ стадия на Огледалото, според теорията на Лакан за психическото развитие. В есето си „Майчинството според Джовани Белини “ от “Желание в езика” (1980), Кръстева се позовава на хора като на неизразителна цялост, която е формирана от нагони, импулси в подвижност, изпълнена с движение. Кръстева смята, че майчиното тяло е това, което посредничи между хора-та и символния ред: майката има достъп до културата и смисъла , но също така формира тотализираща връзка с детето .


25 Lesprit означава както дух, така и ум.

26 “Le Temps des femmes.” Cahiers de Recherche de Sciences des Textes et Documents 5, 33.44 (1979): 5-19 ; “Women’s Time.” Trans. A. Jardine and H. Blake. Signs 7.1 (1981): 13-15.


27 Схизмата от 1054 г. се нарича още Великата схизма. Маркира разделението между Западната църква (католическата) и Източната църква (православната).


28 Майстер Екхарт (1260-1327/28, на нем.: Meister Eckhart, на лат.: Eckhartus de Hochheim) е името, под което е известен Йоханес Екхарт (Johannes Eckhart, също и Екхарт от Хохайм, Eckhart von Hochheim), немски философ и теолог, монах от Доминиканския орден.


29 Света Тереза Авилска (1515-1582, исп. Teresa de Ávila, Teresa de Jesus) е испанска монахиня - кармелитка.

30 Pierre-Louis Fort, “Meurtre à Byzance


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница