Исторически преглед на зараждането и развитието на презастраховането



страница1/3
Дата17.11.2017
Размер428.4 Kb.
Размер428.4 Kb.
  1   2   3


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

unss_logo.gif

КУРСОВА ПРОЕКТ

на тема:

Презастраховане

Изготвил: Марк Казаков Проверил: гл.ас. Факултетен номер: 294350; поток 116 Кр. Шутилова-Йочколовска

2012


  1. Исторически преглед на зараждането и развитието на презастраховането




  1. Възникване на презастраховането и неговото развитие до XX век:

Наченки на презастраховането се появяват през XIV век. Първият договор, който с основание може да се нарече презастрахователен, е бил сключен на 12.07.1370 г. в Генуа, т.е. по времето, когато в търговските градове на Италия морският застрахователен договор се утвърждава като самостоятелна правна форма. Изготвеният на латински език договор се отнася до товар на стоки на кораб по трасето от Генуа до Слуис, край Брюж (Фландрия), при което „прекият застраховател” презастрахова най-опасната част от трасето от Кадис (Андалусия) до Слуис при друг „застраховател”. Несъмнено договорът от Генуа има съществени белези на един презастрахователен договор. Той е насочен към поемане на риск между прекия застраховател и презастрахователя и чрез него не се обосновават директни договорни отношения презастрахователя и застрахования. Най-общо казано, договорката за презастраховане в договора от Генуа се характеризира с ограничаване на риска чрез неговото частично прехвърляне (но не и разделянето му), т.к. прекият застраховател е бил готов да застрахова транспорта от Генуа до Слуис само ако някой друг поеме риск за по-опасната част от трасето.

Пътят на презастраховането очевидно води от средиземноморските страни към Франция и Холандия, където започва неговото приложение през XVII и началото на XVIII век. След това се прехвърля в Германия. Това става в началото на XVIII век, а в средата на XVIII век то намира приложение в Дания и Швеция. В Англия презастраховането се прилага през първата половина на XVIII век.

Паралелно с изместването на центъра на застраховането на морския транспорт от Италия към Англия се пренася и презастрахователния пазар. През XVI век в Англия вече се сключват най-много презастрахователни договори за отделни обекти. Но едва към 1820-1821 г. са били сключени първите договори за групи обекти. А през следващите десетилетия презастраховането постепенно израства до положението да бъде основа на застраховането. Броят на обектите с голяма стойност, застрахователната сума на които не може да бъде разпределена между няколко застрахователи, нито дори да бъде поета само от един национален пазар, все повече нараства. Все повече се налага необходимостта от международно сътрудничество в областта на застраховането. Всички страни активно участват в презастраховането на „световни работи”.

За първи път презастраховането се споменава в закон, който датира от 1609 г. и е издаден в Антверпен, Белгия. В него изрично се разрешава сключването на презастраховки. След това презастраховането се разглежда по-нататък и в следните закони:



  • „Ordonances de la Marine” от 1681 г. - Франция;

  • „Terminazioni von Venedig” от 1705 г. - Италия;

  • „Hamburger Assekuranz” и „Havarei-Ordnung” от 1731 г. - Германия;

  • „Ordonanz von Bibao” от 1738 г. - Италия;

  • „Allegemeines Landrecht fur die Preussischen Staaten” (ALR) от 1794 г. – Германия.

През XVII и XVIII век множество спорни въпроси и съдебни решения доказват в какъв обем и с каква цел е било използвано презастраховането. По онова време презастрахователният договор придобива важни реквизити от правна и икономическа гледна точка. Те се отнасят до самостоятелността на презастрахователния договор, обхвата на гаранциите на презастрахователя, допустимия размер на презастрахователната сума, падежа на презастрахователното обезщетение, както и пригодността на презастраховката като средство за планомерно разпределение на риска. Това, че презастрахователния договор и договорът на основния застраховател трябва да бъдат правилно разделени, се вижда в правораздаването и от това, че основния застраховател е бил задължаван да плати на застрахования дори тогава, когато презастрахователят не е платил обезщетението на основния застраховател, съгласно презастрахователния договор.

От края на XVII век морското застраховане престава да бъде монополен представител на застраховането. През този нов етап застраховането все повече се разпространява от „морето” към „сушата” и обхваща все нови и нови сфери. На първо място започва да се развива застраховането срещу пожар. След това идва ред на селскостопанското застраховане срещу риска градушка и на застраховането на домашните животни. В края на XVIII и началото на XIX век се предлагат на застрахователния пазар и застраховки срещу злополука и застраховка гражданска отговорност. Ясно е, че развитието на застрахователните дружества поражда необходимостта от презастраховане. За задоволяване на засиленото търсене на презастрахователна защита, като резултат от особеностите и нуждите на капиталовите дружества и индустриалната революция, има три възможности:



  • взаимно поемане на рискове между основни застрахователни дружества;

  • търсене на презастрахователна защита в чужбина;

  • създаване на собствени презастрахователни дружества.

Кьолнското презастрахователно дружество (Koelnische Rueckversicherungs-Gesellschaft) е първото независимо презастрахователно дружество – то е създадено на 22.12.1842 г. и негов учредител е Фридрих Кале. Именно по това време се появява т.нар. „текуща” или „генерална” застраховка, при която не се определя предварително броят на рисковете. Определя се само техният вид и едва при реализирането им те се предявяват на презастрахователя.

Най-старото известно споразумение с характер на такъв „текущ” презастрахователен договор се отнася до застраховка „Пожар” и е сключен през 1821 г. между френската „Compagnie Royale d’Assurance contre I’Incendie” и работещата тогава в Холандия „Compagnie des Proprietaires Reunis”.

Най-ранният текущ презастрахователен договор в транспортното застраховане е сключен през 1843 г. между „Assicurationi Generali” и „Riunione Adriatica di Sicurta” – става дума за договор за покриване на рискове по „Каско” застраховката на кораби, използвани по река Дунав и притоците ѝ на унгарска територия.

Първият известен презастрахователен договор по застраховка срещу градушка е от 1854 г. и е сключен между „Magdeburger Hagelversicherungs-Gesellschaft” и „Riunione Adriatica di Sicurta” в Триест.

Първите застраховки живот се сключват около 1844 г. в Лондон. На континента първият текущ презастрахователен договор живот бил сключен между „Schweizerische Rentenanstalt” и „Frankfurter Rueckversicherungs-Gesellschaft” през 1858 г.

Първата презастраховка „Злополука” датира от 1888 г. Това става със споразумението между две шотландски дружества.




  1. Презастраховането от началото на XX век:

По време на прехода към новия век презастраховането срещу пожар е в криза – загубите нарастват. В резултат на това някои презастрахователи не могат да преодолеят кризата и преустановяват дейността си. Катострофични събития като пожара в Балтимор от 1904 г. и земетресението в Сан Франциско от 1906 г. налагат преосмислянето на определението за „голяма щета” – щетоносни събития, които принуждават отделни или няколко презастрахователи да изплащат незабавно срочни или в течение на по-дълъг период от време застрахователни обезщетения, които в най-голяма степен ангажират или надвишават почти всички свободни средства, заделени във фондовете и резервите. Това насочва вниманието на презастрахователите към необходимостта от въвеждане както на браншово, така и на географско трансфериране на рисковете. Създаването на нови видове застраховки продължава и след 1900г. По този начин се разширява дейността на презастрахователите. С това се полага основата на възникване през следващите години на разнообразие от сделки в областта на застраховането и презастраховането. В географска отношение, в годините преди избухването на Първата световна война, има международно разделение в презастраховането. Появят се страни, които търсят застраховане (Франция, Италия, Белгия, Холандия и Швеция) и страни, които предлагат застраховане (Германия, Швейцария, Австро-Унгария и Русия).

През лятото на 1914 г. избухва Първата световна война. Съществуващите презастрахователни договори продължават да бъдат валидни независимо от избухването на войната, но тяхното изпълнение е невъзможно през периода на войната, особено ако те са сключени непосредствено с дружества от вражески държави. Наложеното от войната разделение на страните, предлагащи и търсещи презастраховки, създава множество проблеми и на едните, и на другите. Пред страните, нуждаещи се от презастраховане, съществуват две възможности: или да търсят да сключат презастраховки в страни, незасегнати от войната, или това да стане чрез местния презастрахователен пазар. Активно се използват и двете възможности. Страните, традиционно предлагащи презастраховане, губят важни пазари. Те се опитват да компенсират това чрез разширяване на сделките в собствената страна, както и чрез разширяване на сделките с незасегнати страни.

Трудностите, които международното презастраховане трябва да преодолее след Първата световна война, се разделят на две основни групи. От една страна, трябва да бъдат преодолени общите стопански проблеми на следвоенния период – инфлацията, световната икономическа криза и т.н. От друга страна, възникналите политически обусловени промени в световната икономика – териториалните промени вследствие на войната.

По време на Втората световна война дружествата от страните, които запазват неутралитет, успяват да продължат презастрахователните отношения и в двете посоки. Това засяга преди всичко Швейцария, по-късно Испания и Португалия. Позициите на последните в областта на презастраховането не могат да се сравнят с тази на Швейцария. Тук трябва да бъде спомената и Швеция, която за кратко време се превръща в изявен износител на презастрахователни услуги.

Втората световна война засяга тежко икономиката на много страни. Както застрахователи, така и презастрахователите също трябва да се справят с последиците от войната. Общо казано може да се направи извод, че Западна Европа следва да се разглежда като класически район на презастраховането – то възниква тук, развива се през XIX век и днес тук се намират най-силните презастрахователни центрове. В развитието на презастраховането в бившите социалистически страни, които се създават след края на Втората световна война, на преден план не стои толкова въпросът за размера на отговорността и степента на риска, а по какъв начин ще се развива застраховането и презастраховането след 1945 г – във всички тези страни се извършва национализация на застрахователно дело. Интересно е развитието на презастраховането и на американския континент. В Канада характерна черта на презастрахователния пазар е силната позиция на чуждестранни компании. Професионалните канадски презастрахователи са обвързани предимно с чуждестранни презастрахователи. Развитието на презастрахователния пазар в САЩ се характеризира с бърз растеж в годините след Втората световна война. За бързото развитие на презастраховането има различни причини. Най-важната от тях е бързото икономическо развитие на страната, което от своя страна води до голямо търсене на застрахователна и презастрахователна защита. Друга причина е разрешеното с приет закон след Втората световна война развитие на застраховане на „Multipleline” база в областта на общото застраховане. То дава възможност за работа на едно дружество в различни застрахователни браншове.

Друг характерен белег на развитието след 1945 г. е кооперирането на застрахователи и застрахователни съюзи. Някои по-важни от тях са:



  • „FAIR” (Federation of Afro-Asian Insurers and Reinsurers) – създаден е през 1964 г. Основатели са основни застрахователи и презастрахователи, работещи в Африка и Азия. Целите са свързани със засилване на националните застрахователни и презастрахователни пазари, засилване на двустранния обмен на презастрахователните сделки, както и изграждане на презастрахователни пуловец;

  • „FIDES” (Federation Interamericana de Empresas de Seguros) – основан е през 1965 г. Основатели са частни застрахователи от Северна и Южна Америка. Цели се стимулиране на частното застраховане и презастраховане, обмен на застрахователно-технически данни и опит, хармонизиране на застрахователния надзор;

  • „GAIF” (General Arab Insurance Federation) – основан през 1964 г. Основатели са застрахователи и презастрахователи от арабския регион;

  • „EAIC” (East Asian Insurance Congress);

  • „IAC” (Insurance Association of the Caribbean);

  • „WAICA” (West Africa Insurance Consultative Association).




  1. Същност, функции и значение на презастраховането




  1. Същност и значение на презастраховането:

В миналото презастраховането е един своебразен епизод – до първата половина на XIX век то не е необходим елемент в застрахователното дело. Днес презастраховането е система. То е необходимост. Застраховането не може да се развива без презастраховането. Фактически намесата на презастраховането на застрахователния пазар става през втората половина на XX век, независимо че презастрахователните дружества водят своето начало още от XIX век. Именно по това време се появяват катастрофичните и големите рискове. Катастрофичните рискове са щетоносни събития, при които се засяга голям брой обекти или се причиняват значителни материални и неимуществени вреди. За „голям риск” се смята всеки риск, който значително надвишава нормалния размер на постъпващите в дадена застрахователна съвкупност обекти. При тези рискове е налице анормално увеличение на вредите или значително натрупване по време на единични загуби. Следователно презастраховането се появява на определен етап от икономическото развитие на обществото. Може да се приеме, че при определени условия преките застрахователи не са имали нужда от презастраховане. Нуждата от презастраховане се появява тогава, когато преките застрахователи започват да поемат големи отговорности, свързани с катастрофични и големи рискове, за които техните финансови възможности са недостатъчни. Като причина за повяване на презастраховането са и:

  • недостатъчен брой на застрахователните единици в застрахователната съвкупност;

  • голямата амплитуда на застрахователните суми на включените в застрахователната съвкупност обекти, което налага „рязане на върхове”;

  • появата на нови, все още непроучени рискове;

  • липсата на надеждна информация за честотата и тежината на рисковете.

За да се защитят от евентуалния риск, който ги съпътства, застрахователите прибягват до презастраховане, т.е. до прехвърляна на поетата отговорност по прекия застрахователен договор на друг застраховател – презастраховател. Той от своя страна също се стреми към финансова стабилност и затова прибягва до ново прехвърляне на част от отговорността на друг застраховател – ретроцесионер (препрезастраховател) и т.н. Или чрез презастраховането преките застрахователи се освобождават от частта на поетата отговорност, която надхвърля техния капацитет, или от рискове, които по една или друга причина не желаят да поемат сами. Следователно клиентите на презастрахователите са застрахователните компании, те нямат връзка (допир) с физически и юридически лица, нуждаещи се от застрахователна услуга.

С помощта на презастраховането прекият застраховател осигурява баланс на своя бизнес, който е застрашен от:



  • риск от случайни загуби – случаен риск е всяко отклонение между ефективно извършените плащания от застрахователя и очакваните приходи от нето премии за тяхното покритие;

  • риск от промяна – той е свързан с възможността средната очаквана вероятност за настъпване на вреди и средната вреда през даден период да претърпят изменения, т.е. да не останат константни величини;

  • риск от грешки – грешки и неточности при пресмятането на застрахователно-технически величини, използвани при изграждане на застрахователните тарифи.

При разглеждане същността на презастраховането е необходимо да се разгледа и същността на всеки презастрахователен договор, като в по-малка или по-голяма степен намира приложение в практиката. Чрез възприетата класификация на презастраховането по видове, форми и методи в крайна сметка се реализира правната сделка. И това е логично, т.к. именно чрез презастрахователния договор се пораждат определени презастрахователни отношения. Последиците от своя страна определят степента, размера и величината както на задълженията, така и правата на страните в сключената правна сделка. Презастрахователния договор не е застрахователен договор. Страни в него, за разлика от застрахователния договор, са прекият застраховател и презастрахователното дружество. В него липсва „широката публика”, както е при застрахователния договор. Елементи на презастрахователните отношения, които се пораждат на базата на сключен презастрахователен договор, от гледна точка на тяхното значение следва да се обобщят в две групи:

  • иманентни и задължително необходими за съществуването на презастрахователното отношение – страни в договора, обект на презастраховката, вид на презастрахователния договор, срок, покрита отговорност и др.

  • естествени и случайни елементи – вредите и тяхното разпределение между прекия застраховател и презастрахователя.

Презастраховането е сделка, в която един застраховател срещу премия възмездява всички или част от загубите на друг застраховател по сключени от него застрахователни договори. По този начин, представено като „застраховане на застрахователни компании”, презастраховането компенсира загубите на цедиращата компания, покрити чрез презастрахователния договор. Така ясно се очертава основната задача на презастраховането – разпределение на риска, така че нито една от страните, участваща в поемането на отговорност, да не се обременява с финансови задължения към застрахования в оригиналния договор над неговата платежоспособност.

Докато застраховането представлява създаване на централизирани фондове и резерви в ръцете на един специализиран застраховател (за сметка на премии от юридически и физически лица) при презастраховането презастрахователните фондове и резерви се създават за сметка на премии от застрахователи. Последните отделят част от получените от застрахованите застрахователни премии, за да получат гаранция за изпълнение на задълженията си по сключени застрахователни договори. При презастраховането следователно не се създават нови фондове и резерви, а само се свързват (обединяват) и координират от специализирано презастрахователно дружество, на вече създадени по пътя на застраховането застрахователни фондове и резерви.

Според Христо Драганов „презастраховането е икономическа категория, чрез която се образуват специални фондове и резерви за сметка на вноски (премии) от преки застрахователи и предназначени за запазване финансовата устойчивост на застрахователното дружество чрез покриване на част от загубите, съобразно предварително уговорени условия, възникнали при реализиране на риска в стопанството на физически и юридически лица, сключили застрахователен договор”.

Разпределението на риска с участието на презастраховател изглежда така:

Застрахователния пазар се разделя на пазар за застраховане и пазар за презастраховане. Пазарът за пряко застраховане е свързан със сключването на застрахователни договори между застрахователя (застрахователното дружество) и неговите клиенти (застрахованите). На застрахователния пазар застрахователят невинаги е състояние да предложи и осигури надеждна застрахователна закрила на своите застраховани, особено за големи по стойност обекти или на рискове с повишена вероятност за настъпване на застрахователно събитие. За да могат застрахователите да обезпечат балансиран (хомогенен) застрахован портфейл, повишена финансова устойчивост и гарантирано изпълнение на задълженията си към застрахованите, прибягват до презастраховане, търсят услугите на презастрахователния пазар. По такъв начин презастраховането се явява като средство за застрахователи, чрез което те са в състояние да разширят своята работа чрез включване в своите застраховани състави (съвкупности) големи по стойност и опасни рискове. Значението на презастраховането за застрахователя следва да се види и като застраховане на предприемаческия риск. Застрахователят сключва договор за застраховане, като разчита, че презастрахователя ще „следва неговата съдба”. Или значението трябва да се види в едно „разделяне на риска”. За избягване на неблагоприятните последици от поетите отговорности с презастрахователния договор се допуска сключването последователно на един или повече презастрахователни договори. Приемайки в своя отговорност определен риск, презастрахователят може да преотстъпи част от поетата отговорност на друг презастраховател (ретроцесионер) и т.н. Презастраховането може да се представи чрез следната схема:

Значението на презастраховането следва да се търси и в други направления:



  • чрез него една елементарна щета, която засяга цялата икономика, се разпределя между други държави и чужди застрахователни дружества. По този начин икономиката на страната встъпва в отношения на взаимопомощ с икономиките на други страни;

  • повишава авторитета на прекия застраховател (подобряване взаимоотношенията между застрахован и застраховател) – това се получава, когато сключването на дадена застраховка става по най-бързия начин;

  • повишаване рентабилността на прекия застраховател – всеки застраховател се стреми да сключва застраховки на обекти с голяма стойност, т.к. при тях административните разноски са по-малки. Поемането на такива обекти е възможно само при една правилна презастрахователна политика. И независимо, че презастраховат, преките застрахователи винаги реализират чиста печалба от разноски, което дава отражение върху тяхната рентабилност;

  • подпомага финансово слабите застрахователни дружества – когато прекият застраховател може да разчита, че презастрахователят е готов да приеме няколко пъти по-голяма цесия от частта, която ще задържи за себе си, той може с успех да се бори срещу най-големите си конкуренти;

  • спомага за увеличаването кредитоспособността на прекия застраховател – като разчита на презастрахователя, застрахования разширява своята дейност, което му позволява да събира повече застрахователни премии. В касите на застрахователите остават по-голямата част от приходите. А това е условие за натрупване на повече парични средства във фондовете и резервите, с които се разпорежда застрахователят.




  1. Функции на презастраховането:

Икономическата същност на презастраховането може да бъде изяснена чрез функциите, които то изпълнява. По въпроса за функциите почти няма единно мнение. Дори има автори, които смесват функциите с ролята на презастраховането. Други не разграничават значението, което има и неговите функции. Според Христо Драганов основните функции на презастраховането са:

  • намаляване на техническия риск на прекия застраховател – с намаляване на техническия риск чрез презастраховане въпреки поетата отговорност за катастрофични и големи рискове, както и разнородни по стойност обекти застрахователите се освобождават от плащания, които са над техните финансови възможности. Това става чрез обработка на застрахованите обекти така, че те не се отличават от другите обекти, включени в рисковите групи по дадена застрахователна съвкупност. Или от тази голяма застрахователна сума застрахователят „реже” и запазва такъв размер от нея, какъвто е приблизително размерът на застрахователните суми на другите обекти. Така хомогенността на състава не се нарушава, а техническият риск не се увеличава. Оттук и изразът: „Презастраховането реже върховете”. Разбира се, това не е точно така, защото застрахователят „реже” не само върховете на застрахователните суми, но се намесва при „рязане” на върховете на загубите;

  • териториално изравняване на риска – това е важен момент в работата на всеки застраховател. В своята дейност застрахователят не винаги може да направи подбор на включените в застрахователната съвкупност обекти. Той е задължен, независимо от това, дали застраховката е задължителна или доброволна, да сключи застраховка на обекти с малки и големи стойности, с „добри” и „лоши” качества (с различна рискова ситуация), обекти, които се поддават на оценка и такива, за които няма предварително определена тарифна ставка. За избягване на тези недостатъци търсенето на начини за изравняване на риска е задължително. Тази задача се пада на презастраховането, независимо че в последно време се счита, че то става все по-илюзорно. Причината за това е паралелността на факторите, които оказват влияние върху честотата и тежината на щетите. Тази основна функция на презастраховането може да се декомпозира в следните направления:

  • оказване влияние върху тарифните ставки – при определянето на тарифните ставки при големите по стойност обекти и нестандартните рискове добавката за сигурност за покриване на „големи щети” следва да бъде толкова по-голяма, колкото по-малка е застрахователната съвкупност. Ето защо би трябвало да се постигне едно максимално изравняване на риска в пространството – класическо средство за това е презастраховането. Всяко разширяване на застрахованите съвкупности по пространство е условие за намаляване на добавката за сигурност, за поевтиняване на предлаганата от прекия застраховател застрахователна услуга;

  • подобряване проучването на риска – важи най-вече за застраховки, по които възникват големи щети;

  • обмяна на опит, провеждане на комплексни превантивни мероприятия, съвместна борба с измами и др.

  • подобряване на финансовите резултати в стопанството на прекия застраховател – има важно значение за застрахователните пазари, които имат малък капацитет, начинаещи застрахователни дружества, несъразмерно развитие на отделните застраховки и разширяване на предлаганите застрахователни продукти;

  • стабилизационна функция – осигурява стабилизиране сигурността на резервите на прекия застраховател. Освен това всеки застраховател има желание да поема все по-големи отговорности. Това обаче не всякога е възможно. За да се постигне това, са необходими стабилни резерви, които могат да се създадат при наличието на големи застраховани съвкупности, не само по брой на единиците в тях, но и сходни по стойност обекти;

  • увеличаване на „подписваческия” капацитета на застрахователите, т.е. поемане на по-големи отговорности – чрез презастраховането се увеличава финансовия капацитет на застрахователя при поемането на отговорностите;

  • Финансова функция – изразява се не само с крайния резултат от дейността на застрахователя, но и чрез финансовите приходи от комисионна, лихва и др.





  1. Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница