История на икономическите теории Предмет,метод и общи принципи на периодизацията на историята на икономическите теории: предмет



Дата18.11.2017
Размер244.08 Kb.
Размер244.08 Kb.

История на икономическите теории
1.Предмет,метод и общи принципи на периодизацията на историята на икономическите теории:

- предмет – изследване на възникването и развитието, и смяна на отделните системи на икономическите възгледи. Основна задача – да се потърси логиката и да се изгради план и структура на ИТ.

- до средата на 17в. – в енциклопедична среда



1-ви период – до/пред научен период

2-ри – научен период – от формирането на науката ИТ до днес

2.Антична икономическа мисъл – Древна Гърция, Древен Рим:

2.1. Ксенофонт – „буржоазен инстинкт” за натрупване на богатства в парична форма; разглежда парите като средство за натрупване на съкровище; проявява натуралистично разбиране на полезността на стоките, а не от гледна точка на тяхната разменна стойност; отдава значение на земеделието.

2.2.Платон – според него робите нямат значение, те са говорещо оръдие на производството; възгледът за идеалната държава: → философи (злато)

Военни (сребро)



Земеделци, занаятчии (мед, желязо)

Разглежда парите – мярка за стойността и средство за размяна; разделението на труда – града държава възниква въз основа разделението на труда, проявява субективизъм като поставя в основата на разделението на труда личните потребности на субекта; против парично-разменно стопанство; представител на робовладелската класа.

2.3.Аристотел – разделя стопанството на икономика и хрематистика:

- икономика – затвореното натурално стопанство, естествена стопанска дейност, свързана с производството на необходимите за живота продукти, включва размяната, но само за удовлетворяване на личните потребности.

- хрематистика – изкуството да се натрупва състояние, дейност насочена към извличането на печалба, натрупване на богатство във формата на пари.

Робството е естествено явление (за разлика от Платон), Аристотел предвижда, че след време робството ще изчезне. За 1-ви път в икономическата мисъл прави разграничаване между потребителната и разменната стойност; вижда 3 форми на търговията: 1.



Разменна търговия (размяна на стока срещу пари; 2. Стокова търговия (стока-пари-стока). 3. Хрематистика (пари-стока-пари). Той е защитник на частната собственост – труда като фактор; дава значение на рядкостта; парите са тези, които правят стоките сравними; осъжда лихварския кредит; обявява се “за” икономията, но с времето вижда, че има значение хрематистиката.

2.4. Августин Блажени – ново отношение към труда; положително към физичекия труд = духовен труд -> еднакво почтени. Частната собственост и богатството – против търговията, не е достоен занаят, защото всеки се стреми по-евтино да купува, скъпо да продава.

2.4. Тома Аквински – не цени еднакво различните видове труд, по – важен е духовния вид от физическия. Отношението му към частната собственост и към богатството – не е „против” и „за” натрупването им. Той свързва големината и размера на частната собственост. Въпросът за справедливата цена: определя се от количеството труд необходим за производството на стоката. Справедлива цена е онази цена, която дава възможност на продавача да живее спрямо своето съсловно положение.

Лихвата – отрицателно мнение. По отношение на канонистите се променя и отношението към лихвата.



2.5. Като-Стари - представител на робовладелската класа. Трактат „За земеделието: - опитва да намери средства за най-ефективна ескплоатация на робите. Застъпва се повече за натуралното стопанство. Препоръчва при размяна повече да се продава, по-малко да се купува.

2.6. Марк Теренций Варон – натурално стопанство; робите – говорещи оръдия на производството; принципа „Разделяй и владей”; допуска и наемен труд.

2.7. Марк Тулий Цицерон – защитава частната собственост; класификация на професиите; робството – напълно правомерно; презира физическия труд. Търговия и лихварство – противоречиви възгледи – принизява дребната, но признава едрата търговия като дело, достойно за свободния човек.

2.8. Лукреции Кар – развитието на обществото зависи от оръдията на производството.

3. Меркантилизъм. Общи методологични и теоретични принципи. Представители: основна сфера – обращението – търговията; истинско богатство са само парите – златото и среброто; богатство са благата, които могат да се реализират в пари, не всяко обращение е източник на богатство, а само външната търговия; балансът на външната търговия следва да бъде активен – износът да превишава вноса. Според ранните меркантилисти при всяка сделка е задължително продажбата да превишава покупката.

Видове меркантилизъм:

3.1. Ранен – англ. Търговец – търгува на определени места; чуждестранните – към всеки гост по един хазяин с цел да не се изнасят пари от страната. Монетарна система; разбират необходимостта от привличането на благородни метали. (Уилям Стафорд,

3.2. Развит – теория за активен търговски баланс; осн. Девиз – повече да се продава, по-малко да се купува. (Томъс Мън, Монкретиен, Жан-Батист Колбер)

3.3. Късен – при единични сделки се допуска покупката да е > от продажбата, но в края на годината трябва да има активен търговски баланс. При натрупване на богатство, това е капитала, който се прилага във външната търговия.

3.4. Теоретични принципи:

3.4.1.основна сфера на икономическия живот е сферата на обращението – търговията;

3.4.2.истинско богатство са само парите – златото и среброто

3.4.3.богатство са само онези блага, които могат да се реализират в пари;

3.4.4.сферата на обращението, където продуктите се превръщат в пари, е източник и на печалба, която се получава чрез отчуждаване на стоките, които се купуват евтино и се пробават скъпо, т.е. чрез нееквивалентна размяна.

3.4.5.не всяко обращение е изтточник на богатство

3.4.6.балансът на външната търговия следва на бъде активен – износът да превишава вноса.

3.4.7.производството е само предпоставка за създаването на богатството, която трябва да е поощрява и развива.

Представители:

3.5. Уилям Стафорд (Англия) – „Критическо изложение на някои жалби на нашите съотечественици” – основната мисъл в книгата е свързана с доказването на вредата от вноса на стоки и особено на такива, които могат да се произведат в страната, макар на високи цени. Вносът води след себе си износ на пари – затова е вреден.

3.6. Томъс Мън – изследва търговския баланс, прави строго разграниение между паричен и търговски баланс; против монетарната система. Активна външна търговия – страната повече да изнася, по-малко да внася.

3.7. Монкретиен (Франция) – застъпва се за печалбата на търговците; богатството се създава в обращението и се свежда до пари.

3.8. Жан – Батист Колбер (Франция) – колбертизъм; само външната търговия е способна да осигури изобилие за народа и да даде удовлетворение на господарите. Количеството на парите определя величието и могъществото на нацията.

4. Зараждане на класическия икономикс в Англия и Франция: Уилям Пети и Пиер Боагилбер.

4.1. Уилям Пети (Англия) – основите на класическия възглед за труда като субстанция на стоките със сравнително количество труд.

- стойност – сравнително количество труд, съдържащ се в стоките

- работна заплата – минимум средства за съществуване на работника

- рента – излишък, който остава, след като се приспаднат стойността на жизнените средства и стойността на изразходвания капитал.

- цена на земята – не я разглежда като цена на обикновена стока, тъй като земята не е продукт на труда. Естествената основа на цената на земята Пети вижда в поземлената рента.

- пари – златото и среброто са всеобщо богатство

- производителен труд – който създава вещно богатство; този, който увеличава количеството на златото и среброто в страната.

- капитал – част от имуществото на човека, на което той разчита за извличане на доход под формата на лихва, печалба или дивидент.



4.2. Пиер Боагилбер (Франция) – определя стойността с изразходвания за производствения на стоките труд; парите – средство за размяна, мъртва материя на търговията; свежда разменната стойност на стоките към работното време.

5. Физиократи и физиократическа школа: Франсоа Кене и Тюрго:

5.1. Франсоа Кене: теория за чистия продукт – излишъкът, който остава след като от произведената селскостопанска продукция се приспаднат изразходваните средства за производство; работна заплата – постоянна, определена величина, определя (подобно на Пети) като минимум средства за съществуване на работника; чистия продукт във формата на поземлена рента, която фермерите дават на собствениците на земята за ползването на нейните производствени сили. От рентата извежда лихвения % - като част от нея. Промишлена печалба – работна заплата за високо квалифициран труд; отрицателно отношение към търговския капитал.

5.2. Тюрго – чист продукт – създава се само в земеделието, но и като резултат от незаплатен чужд труд; като „подарък”, който природата дава на този, който я обработва; във формата на рента, и то в натурална форма, във вид на продукт, а не на стойност. Анализ на капитала – допуска съществуването на промишлена и търговска печалба; извежда печалба от лихвения %, а лихвения % от рентата; пазарна цена – обективна ценност, на основата на субективната ценност на благата.

6. Развитие на класическия икономикс: Адам Смит – методология в изследванията, теория на пазара, разделение на труда, теория за стойността.

- изгражда своята идея за „невидимата ръка”. Анализът на обществото, на неговите икономически отношения трябва според Смит да се основава на анализа на индивида с неговата егоистична природа като „икономически човек”.

- разделение на труда – единствения източник на общественото благосъстояние. Годишният труд на народа е първоначален запас, който му доставя за годишна употреба всички предмети, необходими за съществуване и удобства за живота.



- теория на пазара – колкото пазарът е по – широк, толкова по – развито е разделението на труда и обратно.

- теория за стойността – 3 определения: а) стойността като резултат от количеството труд, изразходван за производството на стоката; б) стойността на стоката като равна на количеството труд; в) стойността се образува от трите дохода – работна заплата, печалба и рента.

7. Адам Смит – теориите за работната заплата, печалбата и рентата:

- работна заплата – единствен трудов доход: а) раб. заплата е част от продукта на труда на работника; б) заплащане за труда, цена на труда, естествено възнаграждение за вложения труд.

- печалба – първата удръжка от продукта на труда на работника; съставна част на разходите за производство; извежда лихвения %.

- рента – а) част от продукта на труда на работника, форма на присвояване н чужд труд; б) естествено възнаграждение за използването на производителните сили на земята; в) монополна цена; г) излишък – повече стойност, която се дължи на участието на природните сили.



8. Дейвид Рикардо методология в изследванията и теория за стойността:

8.1 Методология в изследванията – продължава традицията на класическия икономикс в областта на прилагането на научната индукция и дедукция, на абстракцията и признаването на обективната икономическа закономерност. Построявайки икономическата система на монистична методологична основа, задълбочава антиисторизма в изследването и абстрактния количествен подход към икономическите явления.

8.2. Теория за стойността – определя се от относителното количеството труд, необходимо за производството на стоката, а не от > или < възнаграждение, което се заплаща от този труд; количеството труд, необходимо за производството на стоката и количеството труд, което може да се купи, за него са 2 различни величини: неизменна и променлива. Стоиността се влияе не само от непосредствено вложения труд, но и от труда, вложен в средствата за производство. Стоките, притежаващи полезност, черпят разменната си стойност от 2 източника – тяхната рядкости количеството труд, необходимо за стоката.

9. Дейвид Рикардо – теория за разпределението – социален характер.

Фактори доходи класи

Труд → работна заплата → работници

Капитал → печалба → капиталисти

Земя → рента → земвладелци



- работна заплата – определя се от стойността на средствата за съществуване на работника и неговото семейство;

- печалба – част от стойността, която е излишък над работната заплата;

- рента – излишък над работната заплата и печалбата, особен вид свръхпечалба, която се получава от вложения капитал в най – добрите и средните участъци на земята.

10. Дейвид Рикардо – теория за парите и кредита, теория за кризите.

10.1. Теория за парите и кредита – пари – обикновена стока, която има естествена пазарна цена. Стойността на златото и среброто е пропорционално на количеството труд, необходим за тяхното производство. Количеството пари зависи от стойността им – принадена неизменна стойност. Според него книжните пари нямат стойност, те с само заместител. Истинските пари – металическите. Кредит – обезценяване н кредита и самостоятелните функции а банките, като свежда тяхната дейност до институти, които осигуряват по – удобно и икономично книжнопарично обръщение. Рикардо не вижда обратното самостоятелно влияние на кредитната система върху производството.

10.2. Теория за кризите – той отрича съществуването на кризи на свръхпроизводство, тъй като според него всяка покупка е продажба и същевременно всяка продажба е покупка.

11. Класическият икономикс и нашата съвременностпървите стъпки на класическия икономикс са свързани с научното творчество на Уилям Пети в Англия и Пиер Боагилбер във Франция. След периода на първоначалното натрупване на капитала в страните от Западна Европа в средата на XVII век започва постепенно развитието и утвърждаването на капиталистическото производство. Все по – голяма рокля започва да играе манифактурното производство, което премества икономическите интереси от областта на обращението в областта на производството – обективна основа на прехода от меркантилизъм към класицизъм.

12. Сисмонди, Прудон:

12.1. Сисмонди - теория а разпределението и стойността – приема трудовата теория на Рикардо, поставяйки акцент на потреблението; печалба – ограбване на работника; рента – не трудов доход, земеделски производители заплащат част от продукта на своя труд на земевладелеца; работна заплата – единствен трудов доход, сведена е до минимум средства за съществуване на работника.

12.2. Прудонразделението н труда – монопол във всеки един от етапите; противоречия (антиномии); парите – носител на всички злини в обществото и са причина за дисхармонията в него; идея за разменна банка – квитанция вместо пари, като по тази начин се избягва намесата на парите. Всички стоки имат конституирана стойност.

13. Ж. Б. Сей, Джеймс и Джон Мил, Малтус.

13.1. Жан Батист Сей – производство и стойност – 3-те фактора за производство оказват услуги, полезността съобщава за самата стойност; теория за разпределението– 3-те дохода – работна заплата, печалба и рента; печалба- възнаграждение за услугите на капитала,, дели се на 2 – лихвен % и предприемачески доход. Лихвения % - същинския доход от капитала, резултат от неговата услуга. Сей въвежда фигурата на предприемач; рента – резултат от услугите на земята като производствен фактор; закон на Сей за пазара – всяка покупка е едновременно и продажба; покупателната способност се създава в производството. (Пример: продавача на обувки и на плат); криза при Сей – НЯМА; допуска само частично свръхпроизводство, а не цялостна криза.

13.2. Джон Мил – стойност – явление, проявяващо се в сферата на обращението и има незначителна връзка с производството. Съотношение, характерно за размяната н дадена стока с други стоки – в частност с парите, разменна стойност се установява в точката, където се изравнява търсенето с предлагането; теория за разпределението – производството се движи от естествени закон, а разпределението – о социалнополитически

13.3. Джеймс Мил – прави опит да развие трудовата теория за стойността на Рикардо, кат твърди че стойността се създава н само от живя труд, но и от овеществения. Представя работника и капиталиста като съвладелци на още неготовия продукт. Тъй кто работника е получил в аванс своята работна заплата, готовият продукт изцяло принадлежи на капиталиста.

13.4. Томъс Робърт Малтус – стойност – определя се от труда, необходим за производството на стоката (живия труд и овещественият), печалба от авансирания капитал; печалба – създава се в обращенито, според неготя е част от стойността; теория за реализацията – не може да се осъществи о капиталисти, защото това което е продажба за едните е покупка за други; не може да се осъществи от работниците, защото те получават ниски заплати; Ако сее увеличат заплатите – не е решение, защото се увеличават производствените разходи. Необходимост о съществуване на трети лица. Те са, според Малтус (поземлените собственици), всички, които получават рента. Тази класа не произвежда, а само потребява.

14. Сен Симон, Шарл Фурие, Робърт Оуен:

14.1. Сен Симон – смята, че обществото се състои от две основни класи – паразитни собственици и трудещи се индустриалци. Първата класа включва едрите земевладелци и капиталистите рентиери, които участват в производствения процес. Индустриалците са всички останали, които се занимават с общественополезна дейност. Смята, че доходите на собствениците за паразитни, а доходите на индустриалците – за трудови. Не е против частната собственост, а само против злоупотребата с нея.

14.2. Шарл Фурие – нашироко се занимава с анализа на периода на отблъскващо производство, което според него включва три фази: а) патриархат (дребно производство); б) варварство (средно); в) цивилизация (едро). Фурие посочва като източник на експлоатацията НЕ едната поземлена собственост, а търговския капитал. Обявява се ПРОТИВ индустриализма. Доходът се разпределя по 1/3 за труда, за капитала и за таланта.

14.3. Робърт Оуен – въвежда технически усъвършенствания за облекчаване на труда, поощрява строителството на жилища и подобрява хигиенните условия, намалява работния ден.

15. Карл Маркс – теория за стойността – двойнствен характер: а) конкретен – имаме конкретен резултат, създава се полезна вещ, участва в образуването на потребителна стойност; б) абстрактен – разход на човешка енергия, създава се стойността на стоката; производствения процес – двойнствен: а) нова стойност чрез абстрактния труд; б) пренася старата стойност т средствата за производство чрез конкретен труд. Стойността – обществено – производствено отношение, която се регулира от средните обществено необходими разходи на труд в процеса на производство.

16. Неокласически икономикс. Обща характеристика. Основни течения и представители:

16.1. Неокласически икономикс – заражда се в икономическата теория в началото на 70-те години на XIX век в резултат на възникналото силно движение, насочени против типичния за класическата школа обективизъм и емпиризма и националния характер на историческата школа. Развива се едновременно в Австрия, Англия и Швейцария, където се оформят трите основни неокласически школи: 1) Австрийска субективна школа; 2) Кеймбриджка школа и 3) Лозанска школа.

16.2. ПредставителиХерман Госен, Уилям Стенли Джевънс, Арсен Дюпон, Антоан Огюст Курно, Леон Валрас, Фридрих Фон Визер Вилфредо Парето и др.

17. Австрийска субективна школа. Представители и основни теории.

17.1. Основните икономически категории са: нужда, полезност, благо, ценност, стопанска дейност – всички свързани с индивида, с неговите субективни преживявания и отношения към действителността. Маргиналният анализ се използва нашироко от неокласиците в теорията за ценността – при изясняване на основополагащия възглед за пределната полезност, а също така и за обясняване на категориите производителност, печалба, капитал. Съществено необходим при изясняване въпросите на производствените разходи и формирането на производствената цена, на диференциалната рента и намира широко място в съвременните икономически анализи.

17.1.1. Нуждата е формулирана като „стремеж за премахване на известни неприятни чувства, породени от липсата на нещо. Чрез премахване на самата липса”.

17.1.2. Полезността, представена като субективна категория е дефинирана като полезността на последната част на даден запас благо, намиращо се на разположение на потребителя, която е предназначена да задоволява последната, най – ниската по степен на интензивност нужда.

17.1.3. Теория за ценността – субективно явление и я поставят в основата на разменната пропорция и пазарната цена. Ценността на дадено благо зависи от неговото количество и от пределната полезност. Тя е равна на произведението на пределната полезност и броя на частите, на които е разделено общото количество на благото.

а) пряка ценност – ценността на благата от нисш ред – потребителните блага, се определя пряко от субективната преценка на потребителя. Тяхната ценност е пряка.

б) косвена – ценността на благата от по – висш ред – производителните блага, се контролира от пряката ценност на благата, за производството на които се използват тези косвени блага. Те имат косвена ценност.

17.2. Представители – Фридрих фон Визер, Ойген фон Бьом – Баверк.

18. Кеймбриджка школа. Представители и основни теории - най – ярко представена от Алфред Маршал.

18.1. Създава теорията за пазарната цена. Според него процесът на ценообразуването включва: 1) възникването на цените на търсенето, които се определят от пределната полезност, и 2) цените на предлагането, които зависят от разходите по производството. При анализа на пазарната цена Маршал включва фактора „време” и въвежда понятията „дълъг” и „къс” период .

18.2. Теория за разпределението (Маршал) – в нея са разгледани условията на предлагането и търсенето, от които се определя нормалната цена на всеки от факторите на производството. Към трите фактора на производството Маршал прибавя и фактора „организация”, в резултат на което доходите на съответните фактори у него са: рента, работна заплата, процент и печалба. Задачата на разпределението е да определи силите, които влияят върху предлагането и търсенето на всеки фактор.

19. Американска субективна школа, Представители и основни теории.

19.1.В системата на Кларк разпределението на дохода се управлява от тези закони, които се проявяват в цените. Кларк формулира „естествен закон” за разпределението на дохода, според който всеки икономически агент получава такава част от богатството, каквато сам е създал. Делът на всеки участник в производството се определя от пределната производителност на неговия производствен фактор. В резултат всеки производствен фактор получава доход, който е равен на пределния продукт, създаден от него. Лихвата е равна на пределния продукт, създаден от капитала; рентата – на пределния продукт, създаден от земята; работната заплата – на пределния продукт, създаден от работника.



19.2. Теория за равновесието на фирмата – основната теза се свежда до това, че производителят винаги проявява стремеж към определяне на такава комбинация на производствените фактори и такива размери на производството, при които неизбежно се получава възможната най – голяма печалба. Според създателите на концепцията производителят се стреми към състояние на равновесие, при което крайните продукти на използваните производствени фактори са равни на възнаграждението. Такава комбинация на факторите е най – изгодна и полезна за фирмата. Тя осигурява възможността за най – ниски разходи на всички фактори. Това се отнася за развитието на фирмата за по – дълъг период. Производителят може да увеличава размерите на продукцията главно чрез увеличаването на работната ръка. Според Кларк има типично положение на увеличаването на един производствен фактор (труда) при постоянно величина на другия фактор (капитала).

20. Лозанска школапредставена от Леон Валрас и Вилфредо Парето. Тази школа налага използването нашироко в икономическите анализи на математическия апарат (още математическа школа).

20.1. Леон Валрас – модел за „общото икономическо равновесие” – съчетава теорията за пределната полезност, за пределната производителност и теорията за търсенето и предлагането. Представен чрез система от уравнения при определени предварително зададени ограничителни условия и предпоставки: 1) наличието на съвършена конкуренция; 2) делена на цялата маса от стоки на две групи – фактори на производството и крайни продукти; 3) наличие на твърда технологична зависимост между разходите на факторите на производството и готовата продукция.

20.2. Вилфредо Парето – теория за „избора на икономическите величини” – според него потребителят винаги се стреми към комбинация на благата. Той смята, че „А” и „В”, или комбинацията и на двете за него са еднакво полезни. Във възгледите на Парето главният акцент се пренася от психологическата мотивировка за поведението на потребителя към неговия потвърдителен акт на избора. Всъщност, като разполага с определен доход. Потребителят непрекъснато прави акт на избор: всяка покупка е паричен разход и това прави невъзможно да се извършват покупки на друго благо. (стр. 201,202)

21. Американски институционализъм и неоинституционализъм

21.1. Институционализъм – специфично направление на съвременния икономикс, което възниква в САЩ през 20-те години на XXI век в условията на дълбоките промени в икономическото развитие в посока на обобществяване на производството и неговата монополизация. Институционализмът се равива в 3 основни направления:

1) социалнопсихологически институционализъм основен представител Торстейн Веблен; 2) социално-правов – Джон Комънс; 3) конюктурно-статистическо направление с представител Уесли Митчел.

21.1.1. Веблен – според него основната задача на икономическата теория е изучаването на „системата на икономическите институти”. Представя икономическото развитие като процес на постепенни изменения в системата на институтите под влияние на естествения подбор на отмиране на остарелите обичаи, нрави, начини на мислене. Той определя три стадия на тази еволюция: дивачество, варварство и стадий на съвременната цивилизация.

21.1.2. Социално-правовото направление на институционализма е представено в творчеството на Джон Комънс. Системата от възгледи на Комънс се оформя под влияние на философията на прагматизма и инструментализма. Еволюцията на стопанската дейност, която е резултат на решенията на съдилищата, според Комънс се извършва в 3 направления: 1) разширяване на понятието собственост в посока към нейното „дематериализиране”; 2) еволюция от „пазара на стоки към пазара на труда”;

3) еволюция от „индивидуалната икономическа сметка до сделката”. За изходна категория на икономикса Комънс смята сделката.

21.1.3. Конюктурно-статистическо направление – Уесли Митчел – основен обект на неговите изследвания е взаимовръзката между институтите на паричното стопанство и поведението на хората. Митчел разглежда парите като основна категория на икономикса. Те са мотивът на всяка дейност и критерий за оценка на нейната ефективност, а перспективите за получаване на парична печалба определят характера на производството на стоките. Особено внимание Митчел отделя на анлиза на икономическия цикъл. Според него икономическите цикли са „комплекс от множество процеси на колебание” и при тяхното изучаване съществено значение има наличието на „паричното стопанство”. Крайният извод на Митчел е, че печалбата е ключът към разбиране на икономическите цикли.

21.2. Неоинституционализъм – разглежда социалния контрол над икономиката като основен двигател на развитието. Представителите на неоиституционализма подлагат на съмнение такива основополагащи предпоставки на ортодоксалната икономическа теория като рационалността на частната собственост, устойчивостта на пазарното равновесие, автономността на субективните ценностни критерий, традиционалната методология на индивидуализма и др. Основните представители са А. Грачи, Дж. Гълбрайт, Р. Гордън, Г. Мюрдал и др. Проявяват тенденция към ярка социологизация

на икономическата теория и отделят голямо внимание на взаимното влияние на политическите и икономическите фактори. (стр. 222)



22. Кейнсианство и неокейнсианство (стр.234 – 250 !!!)

23. Неолиберализъм. Обща характеристика. Фрайбургска школа.

23.1. Неолиберализъм – представителите на неокласическия лагер – противници на Кейнс, създават новото направление в икономическата теория. Системата от неолиберални възгледи се формира през 20-30-те години на XXI век, като постепенно се оформят три центъра на развитие на неолибералната теория – Лондонската школа (Фр. А. фон Хайек), Фрайбургската школа (Валтер Ойкен) и Чикагската школа (Милтън Фридмън). В центъра на анализа стои концепцията за „социалното пазарно стопанство” – няколко основни принципа сред които: свобода на ценообразуването и стабилност на паричното обращение; конкуренция без монополи и неприкосновеност на частната собственост, икономическа самостоятелност и отговорност на предприемачите, ограничена икономическа роля на държавата. Целта на държавната намеса в икономиката се ограничава в поддържане на „дееспособно пазарно стопанство”, а средствата на въздействие са главно лостовете на паричнокредитната политика.

23.2. Фрайбургска школа (стр. 255-258 !!)

24. Лондонска неолиберална школа. Фр. А. фон Хайек. Лондонската школа се оформя и развива около идеите на Фр. Август фон Хайек. Теория за пазара – изследвайки пазара Хаейк формулира концепцията за „спонтанния ред”, свързвайки го с механизма на „невидимата ръка” на Адам Смит. „Спонтанният ред” е резултат на действията на отделните частни лица, които, движени от собствените си интереси и подчинявайки се на абстрактните „правила на играта”, постигат полза за обществото като цяло. Хайек противопоставя двата типа организация – спонтанната и съзнателната.

Съзнателният ред е моноцентричен; функционира по план; ориентиран към изпълнение на строго определени задачи;действието е построено на основата на конкретни команди. Спонтанният ред – полицентричен; функционира произволно; не е подчинен на някаква обща цел; действието е на основата на универсални правила; същността му се изразява от пазара. Теория за икономическото равновесие и икономическия цикъл – решаваща роля за нарушаване на равновесието на икономиката според Хайек има процесът на прекомерно разширяване на кредитната дейност на банковата система, което предизвиква свръхинвестиране и свръхразширяване на дейността на отраслите, произвеждащи средства за производство.

25. Чикагска школа. Милтън Фридмън – развитие на монетаризма – изследванията на Чикагската школа в икономическата теория са свързани с еволюцията на монетаризма, която преминава през три етапа: 1) появата е първият етап от развитието на монетаризма, чието съдържание е новото формулиране на количествената теория за парите; 2) вторият етап е свързан с включването в системата на монетаризма на концепцията за „естествената норма” на безработицата и хипотезата за образуване на инфлационните очаквания; 3) третият етап се характеризира с опита за изграждане на монетарната теория за „открита икономика”. М. Фридмън определя количествената теория за парите като теория за търсенето на пари. Той използва категорията „постоянен доход” като конкретен показател за измерване на богатството. „Постоянният доход” се определя като усреднена величина между миналите, настоящите и бъдещите значения на дохода. Теорията за „номиналния доход”, чрез който Фридмън обяснява икономическия цикъл. Според монетаристите цикличните колебания имат монетарен характер и са породени от резките и непредвидени колебания на предлагането на пари поради действията на централните банки.

Представителите на теорията за рационалните очаквания – Р. Лукас, Т. Сърджънт, Н. Уолъс, правят опит да обяснят макроикономическите отношения с помощта на микроикономическите категории и модели на поведение. Те приемат, че в макроикономическия анализ важна роля играят субективните очаквания и прогнози на индивидуалните участници в цялостния стопански процес.



26. Неолибералната вълна в съвременната икономическа теория. Теория на предлагането и концепцията за рационалните очаквания.

26.1. Неолибералната вълна в съвременната икономическа теория – свързана с обективния ход на развитие на икономиките на напредналите индустриални страни от началото на 70-те години на нашия век и през целия период на 80-те. Настъпва отрезвяване по повод на възможностите за масово вливане на средства в икономиката от държавния бюджет. Тази политика практически изчерпва своите стимулиращи възможности и започва да оказва сериозно дестабилизиращо въздействие върху икономиката. Това особено се забелязва в САЩ, когато икономическият спад се съпровожда с повишаване на цените. Рязкото изостряне на инфлацията нанася съкрушителен удар върху кейнсианската доктрина. Инфлацията се превръща в застрашителен дестабилизиращ фактор в икономическия живот. Особеност на повишението на цените през 70-те – спад на производството и растеж на безработицата. Нов специален термин „стагфлация” – своеобразен процес на едновременна стагация и инфлация. „Стагфлацията” не само доказва неверността на твърдението, че растежът на цените е неотменен спътник на икономическия подем , но и отхвърля мита за изчезването на промишления цикъл. Двете основни течения на модерния неокласически ренесанс наред с развитието на съвременния монетаризъм са:

1) новата класическа макроикономика, наречена теория за рационалните очаквания;

2) теорията на предлагането.

26.2. Теория на предлагането (Supply-side Economics) (стр.270-273) – Терминът „Supply-side Economics” е предложен за първи път през 1874г. от Стейн. С този термин той обозначава възраждането на интереса към „класическата теория” за държавните финанси. Съвременните „съплай-сайдъри” подчертават първостепенната роля на стоковото предлагане като основа на икономическото развитие и анализират въздействието на различните бюджетни лостове върху проблема за ефективното търсене. „Съплай-сайдърите” широко използват докритана на Жан Батист Сей, според която водещо място има предлагането, което автоматично и безпрепятствено поражда адекватно търсене на произведената продукция. В моделите на „съплай-сайдърите” стопанските агенти се ръководят в своите действия изключително от икономическите, паричните стимули. Пазарите се намират според тях в постоянно равновесие и свръхпроизводството е невъзможно. Реалните процеси на спад и рецесии се дължат единствено на неправилната политика на държавата. Теоретиците на предлагането твърдят, че стимулирането на търсенето с помощта на кредитнопарични и финансови лостове не води в крайна сметка към реална полза, а само повишава цените. Реалното увеличение на икономическия растеж може да се постигне само чрез въвеждане в производството на нови ресурси.

26.3. Теория за рационалните очаквания (стр. 273)

27. Радикален икономикс – оформя се на основата на зародилото се още през 50-те идейно-теоретично течение, изразяващо възгледите на тесен кръг интелектуалци с леворадикална ориентация. То обхваща повечето високоразвити страни и обединява в себе си широк диапазон от различни възгледи в общодемократичен, антивоенен и антирасистки характер. Леворадикалните икономисти насочват своята критика към основните икономически институции на съвременното общество, които според тях са: 1) пазар на труда; 2)частно имущество и правови отношения на собственост; 3) частна собственост и контрол върху средствата за производство; 4) “homo economicus”. Сред теоретичните концепции на радикалния икономикс съществено място заемат: 1) теорията за „икономическия излишък”, който те определят като разлика между стойността на общата „потенциална продукция”; 2) критиката на съвременния капитализъм като система насочена към неравенството в доходите, концентрацията на богатството и властта, проблемите на отчуждението, расизма, неравноправието на жените и ирационалността на съвременната система като цяло. Капитализмът се осъжда и отхвърля.

27.1. Й. Шумпетер – отделя специално внимание на неговата концепция за „предприемача-новатор”. Тази концепция стои в основата и на схващанията му за перспективите на капитализма. В представата му за неизбежното оттегляне на капитализма от историческата сцена, той търси причините за това в изчезването на „предприемаческия дух” и формирането на „институционални кадри”, чужди на интересите на собствениците.

27.2. Дж. К. Гълбрайт – изследва комплексната американска икономическа система, състояща се според него от две отделни системи: 1) „пазарната система” и 2) „плановата система”, където могъщата „техноструктура” на гигантските фирми управлява, налага се на клиента, обществото и държавата. В центъра стоят проблемите на неравенството на двата сектора – плановия и пазарния; неравенството в доходите, лошото разпределение на обществените ресурси, уврежданията на околната среда, безполезността от технологични нововъведения, проблемите на инфлацията.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница