Изложението ми от X. 1956 г., пратено по канален ред до



Дата03.05.2017
Размер337.25 Kb.
Размер337.25 Kb.


(1)

Изложението ми от X.1956 г., пратено по канален ред до :

др. В. Червенков и чрез него за Съветския посолство – за Москва тов. Шнюгову, за ПБ на ЦК, Г. Чачков и Ц. Драгоичева.

Изложение

От Ст. Ив. Богданов, член на БКП от 1927 г., числящ се в редовете на комунистическото движение от 1920 г., син на комунистическо семейство, активен народен деец до 9.IX.1944 г., работил на ръководеща партийна работа от 1930 г. и от 1937 г. на ръководеща работа в органите на съветското разузнаване в България.

Целият ми съзнателен живот е преминал в служба на Партията и Народа. Завърших Ленинската международна партийна школа в Москва и съм възпитан и пропит с безгранична преданост и любов към СССР. Син съм на майка героиня, брат съм на разстрелян от фашистите герой – П. Богданов, и зет ми Гено Петров от Варна бе зверски убит 1925 г. В фашистките тюрми и лагери нашето семейство общо е прекарало над 20 год. от които на мен се падат над 4 год. Възпитан съм и съм израснал в непрекъсната борба за делото на комунизма, което е било и смисъла на целият ми живот.

Ако в моето чудовищно мъчение и абсолютно невинното ми осъждане нема преднамерени тъмни подбуди на лица, които съзнателно заблудиха партията, то тогава могат да се търсят причините за позорното ми причисляване към враговете на Социализма, за който аз 30 год. се боря, в резултата на едно в основата си порочно следствие. Живи и на ръководни места са днес др. др. Ф. Козовски, Янко Атанасов и др. „шпиони”, прекарали години в Съв. затвори...... Паметни са и за др. Червенков дните на Ежов, дейността на „Кукото”, когато в близост на най-авторитетното ръководство в света, бяха извършени тежки поражения сред честен партиен кадър. Тогава насилието стана източник на най-парадоксални обвинения и „признания”, които бяха надлежно „документирани” и в съда. Бдителността беше станала самоцел и обхванато от шпионо – манията, имаше чувството на непогрешимост и вездесъщие, като се опираше и криеше зад сигурен заслон на иначе правилната партийна оценка за разгаряне на класовата борба!

В 1948 г., в дълга беседа с др. В. Коларов, в двореца Кричим, той ми разказваше за ужасите на Ежовските дни в Москва и отправи към мене сериозно предупреждение особено в Държавна Сигурност да се пазим от такъв род увлечение, защото там ние разполагаме с неограничена власт и доверие на Партията.

За едностранчивата пристрастност на Д.С. да вижда в хода на нашия нов живот след 9.IX., всички грешки и недостатъци, като вредителски и вражески прояви и леко да се чернят ръководни кадри с прозвището че „всички са гадове и хайдути”, аз протестирах и предупреждавах в ДС пом. м-ра Христозов и н-ка В. Чанков, като сочех и носителя на тия нездрави прояви в лицето на гл. инспектор на отдел „Е” – Б. Зеев. Последният и сега за мен е една тъмна личност с неясно англофилско минало до 9.IX. и с забулено настояще. Той носи „славата” в ДДС, на „специалист” следовател по получаване на най „хубави” „самопризнания” на подследствените му и с това растеше в очите на началството.

Аз не можех да понасям тая система на заблуждения и нагаждане. Заблуждаваше се партията и съветските инструктори, които не всякога и всякъде можаха да проникнат и видят истинското положение, а справките и информациите, често с преднамерена мнителност и плод на насилие, не винаги отразяваха истинското положение на нещата. Аз ясно и решително съм въставал против тоз метод и в последствие, като н-к на следствения отдел, последователно съм предупреждавал за това моите началници и особено Христозов, комуто като член на ЦК, аз бях най-задължен да сигнализирам. А в моя писмен отчетен доклад от 1948 г., аз на основа анализа на цифрите, пиша че ние задържаме в Д.С. гражданите без достатъчно основание и вина. Аз заявих не еднократно на Христозов, че нашите следствия ги водим против правилата на следствената наука на СССР, която ни учи, че те трябва да бъдат резултат и завършващ етап на една сериозна агентурна разработка и да дадат юридическа сила на събраният обвинителен материал. А ние ги почваме почти винаги от краката за главата. Винаги ние все „много бързо” задържаме хората, които даже до това не са били и разработвани (случая Л. Поновски, Ив. Костов и др.....) и почваме с насилие и общи въпроси да искаме от тях да се признаят в шпионаж и най-тежки престъпления, които ние сами не знаем. Истинските и опитни врагове разбират слабостта ни и се пазят, а други според творческата си фантазия и тоягата се „признават” в най-фантастически небивалици, за да се отърват от тежките мъки на следствието.

Заставен бях от Христозов и Танев, да получа от бившия полицейски комендант на София А. Богданов, фантастични „самопризнания”, че Н. Петков му дал уж инструкция за диверсионна терористична дейност. Аз получих от А. Богданов исканото, като се обявих обаче решително против използването на такива монтажи без да бъде уведомено за това ПБ на Ц.К на партията. Показанията не използваха.

(2)


По следствието на Легионерския процес, н-к А. Кирилов ми докладва че задържаната И. Кършовска, годеница на един от подсъдимите, нема сериозна вина и можем да я освободим. Г. Танев обаче праща своя н-к Марин Тинев при Кършевска и последният и дава ултиматум или да лъже в съда и ще я оправдае, а ако каже истината, все равно ще я осъдят на 5 год. Кършовска се явява при Кирилов и му казва, че тя ще приеме да лъже, но да си излезе. Христозов и Танев са доволни, защото Кършевска се „призна” и „натопи” исканите лица. Следователите на Ст. Богданов се обвиниха в „неспособност” да накарат подследствените тъй хубаво да си признават. А как бяха подготвени свидетелите П. Дертлиев, ДеЦето и пр...... Христозов, Танев, Зеев, Дворянов, могат да поговорят много за монтажните прийоми и срамните сцени за които Политбюро би следвало да знае.

По следствието на евангелистките пастори – несъмнени американски агенти на една вражеска пропаганда. Тук бяха създадени срамни прецеденти, които разкриваха, че в Д.С. не всичко е в ред. Главните подсъдими, които за истинските им действия можеха достатъчно да бъдат разобличени, бяха насилвани да правят фантастични признания за един механично сглобен шпионаж. Със Зянков и Михайлов се процедира така, че те полудяха от следствието, а следователя Г. Панайотов си даде оставката, защото ми заяви, че ще полудее. Официална лекарска експертиза установи тоя факт. След процеса, аз отидох в Кабинета на Христозов и в присъствие на Танев, осъдих методите на това следствие и казах, че в показанията има много творчество плод на насилие. Христозов извика веднага ръководителя на следствието Л. Анев, той беше честен да потвърди в основата моите констатации. Танев и Христозов бяха много недоволни от моето „вмешателство” и викали да мъмрят следователите си за дето са говорили пред мен по начините на следствие..... Аз заявих на Христозов, че ако висши политически съображения налагат такива отклонения, то те трябва да стават с знанието на ПБ на Ц.К.

По следствието на р-ка Пиперов от ф-ка „България”, водено от службата на Зеев под ръководството на Съветския инструктор Трифонов. Идват при мене и искат да извърша арест на 7 души уж членове на Ц.К на легионерска организация, за което арестувания Пиперов направил пълни „призания”. Христозов даже беше резолирал за арест. Аз трябваше да дам 21 следователи за усилен непрекъснат разпит, ЦК на Партията беше сигнализиран за нов „успех” на ДДС..... След като аз внимателно разгледах материалите, аз силно се усъмних в истинността на „признанието на Пиперов”, и по силата на заповед 501 с което аз имах думата последен по арестите, отказах да извърша ареста въпреки подписа на Христозов и това че съветския инструктор ръководи работата. Извиках и сам разпитах Пиперов, разобличих го в нагли лъжи и той капитулира като с рев обясни, че всичко е измислено. Отдела направи повторна проверка, установи действително, че всичко е лъжа и Пиперов бе освободен, а аз не арестувах никакъв „ЦК”.... Аз съм уверен, че ако бях сляпо арестувал 7тях души, които бяха очевиден вражески контингент, ако бяха подложени на „непрекъснат разпит”, те всички щяха да се „признаят” и конспирацията беше готова, а Христозов, Танев и Богданов ще получат похвала....

Много и много са случаите, които ме караха да се боя, че в ДС ние злоупотребяваме с властта и че насаждаме в народа психоза на страх, а не на непринудено доверие в нашата опитна и справедлива дейност по разкриване истинските врагове.

По следствието на Н. Начев, когото аз лично арестувах по заповед на Христозов. Един от моите следователи, който беше привлечен по това следствие идва при мен и се възмути от постъпките на Зеев, който с „курвенски маниери”, както той се изрази, грубо се вмесил в работата му да го дълбае в голям шпионаж. Начев след непрекъснато изтезание направи опит да се самоубие, удари следователя С. и се хвърли към стълбата. Танев и Христозов наредиха да се привинти халка в пода на следствения кабинет, да се върже там Начев на денонощни мъки и да продължи „следствието”. В справката която се даде в ЦК не се споменава нищо за опита на самоубийство и се изнася едностранно факта за нападение на следователя от Начев. Аз и тогава се явих при Христозов, беше в фоайето на Кино Република, и му казах за това че следствието се изкориства, партията се заблуждава и нашата власт се дискредитира. Посочих му Ежовските дни. Наскоро ме махнаха от ДДС без сериозни мотиви пред мен. Аз отидох при др. Г. Чанков в домът му и като секретар на ЦК му казах, че ПБ трябва сериозно да надникне в ДДС, защото, както вървят работите там, аз лично му гарантирам че и той и др. Червенков могат да се признаят в „шпионаж” стига 6 месеца да ги разследваме по нашите методи в ДС. Аз и сега поддържам това си становище, защото изпитах върху себе си силата на престоиното антипартийно принуждение. А тъй като отсъства пламъка на някакъв идеал, който да те вдъхновява за да удържиш на едно такова нелепо безумие, то ти вече подчиняваш своето безразличие на клеветническата воля на следствието с надеждата че ще се разкрие пред Партията това безумие..............

(3)


Случайте по моя арест и „признания”, с което отговарям още веднъж на Министъра на Вътрешните Работи Г. Цанков, защото моите показания били пълни с лъжи, което той доста късно констатира без да направи от това правилен извод. От това се вижда защо съм „документиран” като враг и то „злостен”, „твърд”... осъден даже на 15 г. затвор. Срамно, ужасно и позорно!.... Отчаяно апелирам да се види истината и да бъда освободен от това позорно петно, плод на жестока фаталност и на основата на санкционирането от Христозов насилие във варварското следствие над мен.

На 21.IX.1949 г., в 8 ч. сутринта бях в ДДС. при н-ка на ІІ отдел, който ме бе извикал с молба да поема една сериозна вербовка по титовска линия. Аз приех, като казах, че трябва лично Христозов да ме натовари и си отидох в кабинета на кинематографията, където замествах гл. директор. След ½ час в кабинета надзърна главата на Зеев и с бандитски налет, с пистолети и горе ръцете ми сложиха белезници отзад на ръцете, пред смутените служещи и публика. Аз бях втрещен, посрамен и недоумявах какво става. Питах филм ли е това или действителност и кому е нужно тоя гангстерски метод на демонстративното ми опозоряване? Скоро ми показаха, че не е филм, откараха ме в ареста на ДДС като ненавистен враг – тук, в довчерашното място на моята служба, където аз 5 години без отдих и почивка съм се трудил. Пред моите довчерашни подчинени аз бях прекаран вързан, като бандит.... Поставят ми непонятни за мен въпроси: Да говоря „всичко” по моя „заговор”, по „полицейската си дейност” и пр. идиотщини?? Аз се засмях и нарекох това архивражеска клевета, но последваха безцеремонни удари и наказание да стоя с дигнати ръце. Заявено ми бе, че нито с мен, нито с Тр. Костов ще се церемонят, както уж ние сме били правили с Н. Петков.... Почнаха се най-срамните и терористични дни в моя живот. Аз нема подробно да описвам всички хватки от инквизицията върху ми, за които Н. Дворянов казваше, че следвало да го наградят за рационализаторската му изобретателност, но ще изброя някои от тях, за да знае др. Червенков и ПБ, тайната, която поражда авторитетното насилие и срамните измислици. От това ще стане ясно защо съм се „признал” в мними и чудовищни престъпления, които за мое удивление, към края на 2-та година бяха силно, тихомълком, намалени и сведени по делото в абсурдни противоречия на един еклектически обвинителен акт, който не издържа никаква сериозна критика нито от фактическа нито от юридическа страна. Но тъй като това бе срещу мен една голяма политическа клевета на основата на опашати лъжи в Трайчовият процес по мен, то аз се задоволих със служебен адвокат, чиято нетрезвеност хармонизираше с цялата инсценировка. Когато аз в миналото търпях мъките и побоищата на полицейския терор (който по жестокост не мога да сравня със сегашния ужас!!), аз имах стимула и силата тогава на нашата идея. Сега аз виждах и търпях без никаква вина едно страшно насилие и то от моите довчерашни другари, с обвинения против едно верую, за което аз цял живот се боря. Аз ясно виждах, че съм станал жертва на едно следствие, което за да „документира” с „цветисти факти” вражеската дейност на Тр. Костов, натискаше и него и мене да се „признаем”, че сме били свързани на полицейска основа с него. Аз още в първите дни на това чудовищно обвинение, под претекст, че ще съобщя сериозни тайни на ЦК, извиках представител на др. Коларов – инспектора Баев и му съобщих тайната: ”Ежовщината вилнее в ДДС!” Две години следствено насилие, др. Червенков,! – напразни усилия да видя някого от Вас. В първите години нечуван физически терор и после пак смесица от терор, морални терзания и глад. Ето ви някои бисери от общия гердан на следствието: Държан съм непрекъснато прав, при побой и тормоз, без абсолютно никакъв сън и почивка: Веднъж 17 денонощия, още 11 денонощия, още 11 денонощия и още 5 денонощия.... В минималните интервали на тия сеанси, ме поставят с вирнати крака нагоре за да спада отока от подутите ми с месеци крака. А в справките до Вас се съобщаваше, че съм се правел на луд и съм безобразничил в следствието. Аз твърдя, че бях загубил нормалният си разсъдък, а всеки от вас може да провери какво ще стане и с него при такъв режим, след 44 денонощия на непрекъснато бдение, прав при постоянен побой и тормоз...

От мене отначало се искаше само едно – да призная, че на полицейска база Тр. Костов ме бил вербувал в своя вражеска антипартийна организация??! – Упорито отхвърлях тая ужасна клевета при най-жестоки удари, които сипеха върху ми: Бройте с хиляди удари: удари по лицето, удари по главата, удари в гърдите (специалист П. Стоилов), удари по врат с прозвище „катюши” (автор Дворянов), удари от които аз отначало не падах и за това се налагаше с дни да ме лишават и от арестантска храна за да съм „отслабнал” и да падам... Отчаяно молех да проверят добре тия клеветнически обвинения, но насилието бе неумолимо, като държеше и показваше подписа на др. Червенков върху постановлението за моят арест и от тук черпеше сила за най-безогледен терор.... Исканите от мене показания бяха многократно и подробно формулирани в въпросите които отправеха до мен, с съблазнител-

(4)

ни обещания за сън, хляб и почивка. Отказвах тоя клеветнически кошмар, загдето искаха да ме правят съучастник в едно гнусно антипартийно дело и то на основание, че уж съм бил в миналото полицейски сътрудник?? От удари ми пукнаха вътрешния канал на лявото ухо – белега може да проверите! Два пъти съм бесен с телен канап за палците на ръцете – чудовищни мъки до безсъзнание. Белега на десния ми палец може да проверите!... Отхвърлях клеветата.



Заслужава внимание изобретателното мъчение „Касата” – поставят ме на ниска табуретка да вдигам високо краката върху желязна каса, без да се опирам другаде, като в безкрайно уморителни мъки да хващам ходилата си. В напреженно безсилие и цял в пот падах треперещ сред удари с дърво от моя пазач... Това продължава часове и нощи... Срамно, страшно, тежко и позорно!!.... Мъчителното изобретение „Манастирска раница” – закопчаните ми с белезници ръце прехвърлят отзад и ги свързват с гайката на панталона ми, така че изпитвам страшна болка, когато отмалеят и искам да ги сложа отпред. Падам в мъчителни болки и напрежение, но следват остри ритници и бой....

Изобретението на Дворянов да нанася непрекъснати удари в главата около връст през челото, докато се получи венец от подутини на главата, които след това почват да церят с компреси, от специалната санитарна служба на „алхимиците”, както ги наричах там..... Ударите при това се придружават с вокалния акомпанимент на побойника...

„Кошарата” – това е начупена таванска стая, в една от низките чупки на която ме завираха, за да опра гърба си в таванската плоскост, и така приведен, с часове да треперя на изнемощелите от напрежение крака, или по точно до тогава, докато пот от челото ми намокри пода под мен.... Болно, страшно и позорно е като спомням само тия мръсотии.... Следват мъките с поклоните, които аз изнемощял трябва да правя със стотици до земята пред следователя – метани на религиозни баби в църква, но тук до убийствена умора при условие, че пот от челото трябва обезателно да ороси краката на следствения миндарин, който в това време издевателски пее песни. Падам изнемощял, но силни остри ритници възобновяват молитвената ми поза. Срамно... През време на „сеансите” ме карат да викам „татко Чърчил!”, да славословя Тито и империалистите, и въобще небивали гаври с мен, който съм отдал целият си живот на борба с империализма и неговите агенти. Страшно и позорно! С часове съм заставен да държа с една ръка лявото си ухо, а с другата да вдигам пред себе си кибритена клечка, която втренчено да гледам до безкрай? – Идиотизъм, който може да обясни само Дворянов?!

Ударите с тънка пръчка по пръстите на ръцете, които се подуваха, но защо съм търпял и не плача – следва бой и псувни... Удари с тънка пръчка и молив по носа, от което се бе избелил, като ми казваха че от този начин на биене Тр. Костов особено се бил ядосвал....

Висшата фаза на физическите изтезания беше „Масата” – Затискат ме седнал на висока маса, бутват главата и корпуса ми да висят, като стомашните ми мускули се сгъват до скъсване при страшни болки.....

Шедьовър на инквизицията с мен си остава обаче физико – химическият прийом, който аз нарекох „висша терапия”, чийто подробности е длъжен да разкаже Христозов и неговите следствени „алхимици”.... Знам, че говореха за натравяне на ставните мазнини, но подробности не мога да кажа, защото припаднах от адски болки и имах чувството, че съм в кипящ казан. Разбудих се измокрен, като ръцете ми и мишниците ми бяха покрити със съсирена кръв. С месеци ръцете ми бяха като чужди и не можех да се опирам на тях...

Аз съм вече страшно изтощен от тия „процедури”, заявяваше ми се че с години ще ме мъчат, докато ме свършат и „самоубият”, че съм бил заприличал на 5 класен ученик и жена ми нема да ме познае и пр. гаври и пр. .....

Ето при тая обстановка става моето „издънване” и „самопризнание” в несъществуващо престъпление. Не терора и мъките бяха само причината, която ме застави да стъпя на позициите на лъжата и клеветата, като сломиха партийната ми воля, а желанието ми да оцелея и разкажа на Партията ужаса, който сега аз бледо описвам, който позори нашето дело и борбата ни, и безцеремонно унищожава кадри, раснали и борели се честно в една напрегната и жестока класова борба.

Аз знаех вече какво иска следствието от мен. Имах доста опит и богата следствена фантазия за да задоволя вкуса на стръвно напиращият побойник – следовател. За това аз „аргументирано” и „признах” на 23 стр. показания в страшни самоклевети и долни клевети против Трайчо, както следствието искаше, а ме беше хванало вече и яд на Тр. Костов загдето по такъв клеветнически начин ме вмъква в тая измислица.

Лъжливите ми показания бяха съгласувани и с трайчовата лъжа че уж той ме вербувал в Плевен за вражеския си център, на основа на моето полицейско битие. Осъзнавайки от време на време тая опасна моя позиция да се „признавам” и да клеветя и Трайчо, като размислих и изобличих полицая Праматаров,



(5)

аз на 7.XI.1949 г. отказах показанията си с всички измислици. Последва ме ураганен бой. Подготвен до тогава да бъда включен в процеса на Трайчо с 23 стр. цветисти клевети, след като отказах съчиненията си, бях шкартиран от обвиняемите, защото не можех да играя безкрайно ролята на клеветническа грамофонна плоча срещу Трайчо пред съда. Заканиха ми се че в закрит процес ще ме „скълцат” като подметнаха че прокурор ще ми бъде Цачев (малко заядлив млад следовател) и със съдебни заседатели от Д.С. На моите искания за очна ставка с Трайчо, Н. Павлов, Ив. Стефанов и др. категорично ми бе отказано. Четени ми бяха клеветите монтирани против мене на процеса на Тр. Костов, като ми се заявяваше, че като вземат препис само от тях ще ме окачат на въжето, а аз нека пак да си отказвам. Насилието им върху ми не спираше и то сега с настъпчиво искане да „разкривам” вражеска дейност, развивана от мен в Д.Д.С. Че съм бил подслушвал съветската легация (!??), телефоните също на Димитров, Коларов и др. – въобще моя дейност „против здравото Димитровско ядро в партията”?!, моя уж вербовка на хора за организацията на Трайчо и пр. безумия.... Сега аз вече разгръщах цялата си моя работа в ДДС, търсех си слабости и грешки по нейната организация и всички съмнителни и недоработени следствия, съмнителни случаи и неудачи – Всичко това насищах в моите показания като действителни факти, които аз сега целно преиначавах и превратно ги тълкувах, за да придобият те исканата от следствието вражеска форма. Ето защо моите лъжи в показанията имат привидно правдоподобна форма и това беше моето достойнство като комбинатор и трагедия при определената ми съдба. Слабостите превърнах в преднамерени престъпления, неудачите в саботажи, от богатия наш и съветски опит на вътрешните борби в миналото, аз леко направих боева троцкистка програма на измислената трайчовска организация. Участието ми на ръководна партийна работа в левосектантския период придаваше по голяма солидност на самоклеветите ми. Ставам не само полицейски агент но и човек на английското разузнаване??. Чернех се до неузнаваемост и сред ужаса на страшни мъки избухвах като луд в неудържим смях за „удивление” и на моя следовател Ковачев..... Необяснима ми беше такава тъпота при следствието и пред мен се разгръщаше старо – кинематографичен филм, на който аз пишех трагично сценария.....

Към 20.I.1950 г. бях сезиран с ново обвинение – Не съм бил казал най-важното до сега (??) – Готвели сме били преврат против Димитров и аз съм бил в дъното на заговора!? – Само шизофренетични мозъци можеха да съчинят това и да ми преписват такъв „бабаитлък”...., но се посипаха нови удари в главата и псувни, които впрочем бяха през цялото време есенцията на диалогичният следствен фолклор на моя следовател.... Тук това умело се съчетаваше с действителните мои грешки по леконравни мои прояви, за които аз съм разказвал, без да се боя от истината. Но за да ме изкарат битово разложен и най-черен и тук ме заставиха да признавам баснословни „похождения” с моята секретарка, с блоковата отговорничка и пр. Имам признание даже за отношения със сестра си и бабата на Христозов (!!), които аз писах под забулени имена....

При това ново „дънение” през І.1950 г. Дворянов категорично твърдеше, че Трайчо бил оставен жив в СССР, че той бил признал за преврата и че аз трябва да говоря сега „не взирая на лиц, като явно ми се сочеше към кого. Това ново безумие почна със старо насилие. Подхвърляше ми се че трябва да стоят на отдавна ликвидирания в партията дележ на стари и нови кадри..... За Бай Добри Терпешев даже Дворянов си „направи самокритика” пред мен, че допуснал щото неправилно да го смятам за Димитровец – като най-хамалски и гаменски го ругаеше пред мен. Стоилов псуваше „дъртия функционер Д. Динев” и пр. разюздени гаври. Заявено ми бе дословно че ще ми надробят вестника в чорбата да го изям, след като видя че „моите хора от ПБ на ЦК” вече били изхвърлени.... Югов открито беше псуван, че не бил дал двореца Враня за балсамацията на др. Г. Димитров.... Казваше ми се „Е Стефане, и тримата секретари на Партията сега къде са? – Врагове са и Трайчо и Югов и Чанков. На основанието вече на така поставените ми въпроси, аз спрях побойника с думите че:...Ще говоря!” Не се боях да се кича с най-чуждите мними престъпления, а чувствах вече възмущение от позициите на Югов и Чанков които така лекомислено са санкционирали моя арест, още повече че добре ме познаваха. Виждах в тяхното оплитане от следствието, добър признак да се оправи тая безумна следствена каша. Ето защо аз приех да произведа Югов за помощник на Трайчо по преврата, и че Чанков също е знаел за това. Аз като най-пъргав и оперативен, спокойно се товарех с най тежката работа и най-черната самоклевета: Ще арестувам лично Коларов, Червенков (най опасния пиша за съпротивата!!) за да види др. В. Червенков, какъв бабаитин той е учил в Москва в М.Л.Ш. .... какво по голямо престъпление можех да си препиша?...Смеех се над самодоволният следовател (Стоилов), който си търкаше доволен ръцете, когато аз пишех тия фантазии.... !

(6)

Когато се връщах в килията, на моя пазач, груповия н-к Никола Милев, чистосърдечно говорех за безумието на следствието и иронизирах че съм се качил на крилата на лъжа „Хенкел”..... Вмъквах в показанията си нарочно фамозни измислици за „План Барбарос”, хумористично прозвище от шеговитите ни разговори с Христозов в миналото, дано смятах поне той разбере иронията на забърканото си следствие... Но това се оказа ирония с моята съдба – смях през сълзи.



След като ми бяха чели клеветническите пасажи от „Синята книга” от процеса на Трайчо, където той, Н. Павлов, Ив. Стефанов, Н. Начев и пр. писали и говорели за мен убийствени измислици, че уж знаели за моето полиц. сътрудничество след всичко това, аз напразно молех за среща с всеки от тях за да чуя напр. как Н. Павлов, би могъл да каже в очите ми такава чудовищна клеветна лъжа срещу мен и защо е писал това. Аз и сега искам Партията да направи тая проверка. На мен ми бе отказана всяка очна ставка и на делото бяха представени бездушните преписи от клевети на изплашени сигурно до смърт мои душегубци по тяхното следствие и процес. Аз и сега смятам, че пътя на разбулване на истината по моето обвинение минава през тия живи свидетели, които Партията обективно ще разпита, като ги освободи от страшилищната психоза на Д.С. свързана с едно страшно следствено насилие. С това ще се смъкне завесата на клеветата.

Ето така стана моето „признание” и „разкритието” на измисленият от следствието преврат. Както отбелязват ежедневните справки по моето следствие, аз съм бил „признавал” само след дълго „дънене” и упорство, което те сочат като признак даже на закоравяла враждебност (???) – А простата истина е това, че едва след като разбера добре какво точно се иска от мене, и то „след дълго дънене”, аз почвах съчиненията си по разностранните „признания”. Следствието играеше тук и с страшното ми изтощение и гладът и веднага след „признанието” ми увеличаваше дажбата на хляба. През януари 1950 г. аз отново отказах своите показания, но изплашеният следовател викаше: ш...ш-шът! Мълчи че Ст. Петков вече се призна. Аз тогава открито му казах че Ст. Петков е бит да говори тия лъжи. Партията може да провери и това.

През ІІ.1950 г. ме прехвърлиха към нов следовател, юрист, да уточнял уж подробностите. Ако моите общи лъжи, клеветнически и самоклеветнически „признания” беше по-леко да ги давам „ан блок”, на ангро, и леко се справях с поръчките на всяко насилие, то сега при подробностите, лъжата се оказваше фатална. Първо, не се съгласуваше с новия следствен план, старата лъжа за моята вербовка уж в полицията от Гешев в 1935 г. Язък за толкова бой който бях изял за да стъпя на тая измислица. Тогава аз исках по лесно да си „призная” че Праматаров в 1942 г. ме е вербувал, по провала ми със съветското консулство, защото знаех че той е жив и ще установи противното. Следователя тогава ми заяви, че те са били проверили какво, че в 1942 г. съм имал добро държание и за това биеха да призная измислицата с Гешев от 1935 г. Сега наново анулирах тия мои „признания и се възстанови стария вариант, че Праматаров ме бил вербувал, защото очевидно го бяха вече накарали и той да поддържа тая лъжа. Шантажа беше вече „документиран” с очни ставка, като аз само се усмихвах на чудовищните измислици на полупребития полицай – усмихвах се най първо на следствието....

С опита на новия следовател „да уточни” редица измислени лъжи, аз бях изкаран от търпение. Искаха ми разни варианти и дати за мними вербовки от полицията и Трайчо – за вражеска организация - Позорни и долни измислици. От логическите ми и правдиви обяснения по тая зле забъркана клеветническа каша, отначало се смути и новия следовател. Аз набрах сили и на 14. IV.1950г. официално, с протокол в кабинета на гл. инспектор ръководител Боев, отказах аргументирано тия лъжи на насилието и заявих че Ежовщината господства в следствието на Д.С. Биех тревога и исках среща с др. др. Червенков, Христозов. Така при известна търпимост и пасивност на новият ми следовател (за което той беше мъмрен даже пред мене от гл. инспектор Коцев?), аз в периода от 14.IV – до 14.VII. 1951г. съм писал показания, които отговарят на истината и разобличават следственият монтаж. Тези показания обаче не бяха изгодни за преднамерените изводи на следствието и за това то ги шкартира, но аз смятам, че Партията може да ги намери. Върху ми се почна ново насилие с безсънни бдения и искане да призная 80 % от старите лъжи, като следствието ги коригира в монтажния си план и премахна допуснатите от него очевидни несъобразности. В резултат на моите разсъждения, че в едно официално партийно издание, каквото бе Синята книга, бяха отпечатани най-долни лъжи и клевети за мен и с това бях морално и политически унищожен, аз потвърдих самоунищожителните „признания”. Виждах че тая позорна книга е решила въпроса с мен, а и физически вече бях смазан. След два отчаяни опита за самоубийство - не успях (Нападнах охраната си с надеждата да намеря револвер и се убия, блъсках с всички сили главата си в стената, мъчех се и чрез гладни стачки да умра, но уви.) Тогава оставаше да доживея до настоящият момент. Две неща подкрепиха мисълта да доживея до сега! При абсолютната ми спокойна душа и съвест за пълната ми невинност, и при най-тежкия режим аз създадох в ума си мои

(7)

лирични творби за разстрела на брат ми, за майката – героиня и пр. Исках да ги напиша и оставя като символ на моята безгранична и неразколебана преданост към социализма.



Второто обстоятелство, което ме съветваше да живея бе да помогна по добре и по скоро да се разкрие тази безумно - унищожителна каша. Аз бях зашифрирал скрит текст в моите показания, в които сочех на причините на това безумие.

Новият следовател не ме е бил – той само безмилостно ме хласкаше, като ми раздираше дрехите. Палтото ми още може да послужи като веществено доказателство за „елегатното” му насилие, а псувните, които иначе не са свойствени за него, тук сега му бяха спътник в настъпателния му дух и сексуалните закани и по отношение на моята майка – героиня бяха в ход... В пазарлъка, който ние направихме със следователя да „призная” че съм подписвал декларация на полицията, той обеща да не ме пита неща от които явно ще се засека в неиздържаната си лъжа. Но той неустоя на обещанието си. В новите негови уточнения на подробностите, искаше се от мене вече четвърти вариант по време, за моята мнима вербовка от Трайчо и тук той прекали: „ден, час и минута!” Нещо, което никога не е било, аз не можех сега и с такава астрономична точност да съчиня, без да вляза в противоречие с полицейската клевета, която в подробности не знаех. Принуден бях в IX.1950 г. да откажа наново всички свои показания с формулата „поддържам ги но не са истина!” – Макар че следователя се опита да ми помогне и зачете някакви Трайчови показания (приказки от 1001 нощ!) че уж в 1943 г. пратеник на Гешев – полицая му съобщил че и Ст. Богданов бил се огънал в полицията и бил негов човек??...Тогава аз наново възбудено заявих, че могат да ме убият, но не мога повече да поддържам тия лъжи. Казах че поддържам показанията само да се спася от тоя следствен ад. Озлобен моя следовател – юрист, комуто аз спъвах кариерата, ме хвърли в карцера веднага, бос, по палто, с белезници отзад. 100 дена карцер!!! 100 дена! Чувате ли каква злоба и безумие. Бях на голия цимент през всичкото време прав, а нощем да не спя ме викат на следствие, уж. С белезници съм държан повече от половин година, като често ги слагаха отзад, заради „острия ми език”... Бях смъртно изтощен и изгладнял – даваха ми хапчета витамини и кръвоусилващ спирт, а не храна за която жадувах .... тая садистическа филантропия беше последвана още от 6 м. гладен арестантски режим... Бях се превърнал на Бухенвалдска фигура, над която следствието цинично се подиграваше, а скотското желание да се нахраня до насита стана идеал, който и до днес не мога да осъществя.

Аз много бледо описвам двегодишния ад на моето следствие. Една фатална съдба ме беше сближила с Трайчо, в смисъл на домашна близост, и аз трябваше да изкупвам вероятните предположения за някакво съучастие в негови престъпления. Аз не зная с какви точно измами и насилия и от какви подбуди Трайчо беше накаран да „твърди”, заедно с други „свидетели” от делото му, и да пишат безсмислици и клевети, че уж съм бил полицейски сътрудник, английски агент и пр. чудовищни лъжи. Факт е обаче че за нито едно от тия неща никои не сочи нещо конкретно, извършено и пр. Аз бях завързан на кладата на клеветата, унищожен политически, публично пред цял народ, пред семейството ми и моите другари, а съдебната присъда 15 г. бе капак.

Аз съм сега с абсолютно спокойна съвест и виждам ясно моят фатален край. Пишейки тия редове, аз направих всичко което можех и което зависеше от мен, да изясня истината. Всички „факти„ – клевети и самоклевети в моите чудовищни „самопризнания” са напълно доказуеми в тяхното безсмислие и лъжа. Живи са полицаите Праматаров и Георгиев, които така безсрамно лъгаха и в съда. Аз вярвам обаче че Съветския съюз, Партията, имат всичката възможност, като ги освободят от психозата на паническия страх пред Д.С., да получат от тях истината. Жив е Генерал Никифоров и целият състав от съда, който ме осъди на доживотен затвор в 1943 г. И от тях Партията може да получи истината по причините да не ми се даде смъртна присъда – спасяване и с отчаяните усилия и на съветската легация и на моите близки, което аз сега хиляди пъти проклинам! На лице са всички живи подсъдими и свидетели от трайчовият процес, които може би в смъртен страх за кожите си са пели и писали клевети че „знаели” и „чули” от Трайчо че съм бил уж и аз сътрудник на полицията, и английски агент. Съветския съюз, Партията и моите деца не могат да не намерят пътя на истината, която същите тия свидетели: Н. Павлов, Ив. Стефанов, Н. Начев и пр. спокойно и обективно ще опишат, че няма нищо общо с измислените им показания до XII.1949г.

През м. юли 1950г. следствието ми показа саморъчните показания на Стефан Петков, мой бивш подчинен н-к в ДС. Те почваха с гръмките фрази: „ В моята вражеска антинародна дейност ме вербува Ст. Богданов....”. Показанията бяха писани лично от Петков и носеха дата II.1950 г. Те бяха съгласувани с моите клеветни показания за дейността ми като „трайчовист” в Д.С. Тия показания и сега са към делото ми, а Ст. Петков, за щастие

(8)


не само че не се оказа подсъдим, но бе и неудачен свидетел на прокуратурата. Целта на неговата свобода е била, опита да се подсили еклектическото обвинение на обв. акт срещу ми. От стенограмите по процеса се вижда, че Ст. Петков се забърка на въпроса на чл. съдията, дали е виждал в мен вражеска дейност. Бил съм му уж говорил нещо за подслушване, но той не разбрал дали е било вражеско?! (Ст. Петков е от 20 г. член на партията!)... На лъжата краката са къси....

А. Праматаров не можа на процеса да отговори и виновно замълча на въпроса, защо след 9.IX.1944г., на следствието пред съветското командване, което е разглеждало и процеса по моя провал в 1942г., той, Праматаров не е съобщил ”факта” че съм бил вербуван от полицията, макар че подробно е разпитван за моето поведение тогава пред полицията. Едва сега, след 6 години, Праматаров „прави разкрития” с закъснението на един арестант в окаяно положение и в мистериозна и неправдоподобна форма.

С огромни усилия и може би не без технически грешки, аз се опитах в моите открити и лъжливи показания да зашифрирам истината, която да остане един ден като доказателство на Партията и моите деца, че тъй щедро написаните самоклевети в откритият текст са само плод на насилие. Така, ако се вземат моите показания от 15.VII. 1950 г. (приложени мисля към делото) и се подчертае всяка първа буква през всяка дванадесета дума ще се получи прилежно израза: Истината по моето следствие е че с чудовищни инквизиции съм заставен да признавам неверни неща. Никога не съм бил агент на полицията и вражески елемент.... По нататък от дата 16.VII.1950 г. до 24.VII. включително, в началото на всички ежедневни протоколи – показания, като се подчертае началото на всяка пета буква ще се получават текстове, които отричат написаното в откритите показания. В показанията ми от 10 август – също.

В моята „разказвателна” декларация писана по поръчка, когато бях в стодневния карцер, като подчертаете началото на всяка пета дума ще получите „Поредна измислица за спасяване”, вместо откритият текст в който аз се самобичувам като дарвишин ...... В показанията ми от 21.ІІІ.1951г. (не приложени към делото!!), в началото на показанията, на стр. 49, където почва новия ред и на стр. 67, като подчертаете началото на всяка пета буква ще получите категорично отрицание на открития текст при това позорно следствие.

По нататък, аз искам да се спра на най-тежкото обвинение в това следствие, за което открито и без боязън ще говоря, защото то е движещата пружина на моето обвинение. Обвинен съм в антисъветска дейност: Да, аз имах нетактичността да се спречкам с някои съветски другари, които работят по наша линия в ДДС. Като съветници. Споровете ни са били принципиални, по отделни практически въпроси и аз винаги съм ги отнасял към Москва. Така бе и по моето изложение до ПБ на ЦК в I. 1948г. по преместването ми от II отдел, така бе и по спора ми с Т. – съветски инструктор, при който пребиваващия случайно от Москва В.И.П. сам се произнесе че правия в случая бях аз.

Аз имах нетактичността да вляза в спор с ген. Вул по едни апарати от Хр. Г. Данов, СКК установи че правото бе не на страната на г. Вул, но контрата остана от мене, защото аз бях пратен от Югов да се разправям. Независимо от всичко, аз близко и дейно си сътрудничех с ген. Вул в службата, нямах тайни от него и от цялата си агентура. От него аз научих много. При едно свое пребивание в Москва той по телефона поиска биографични данни за мои крупен агент. Аз имах неблагоразумието наскоро след това, при мое посещение др. Меркулов в МГБ, да му кажа, че агента не е на Вул, а мои. Тая моя самолюбива и тясно - ведомствена проява бе един повод ген. Вул да намали симпатиите си към мене......

По въпроса за работата ми тук в Д.С. и помощта от съветските съветници, аз съм писал лично писмо до ген. Федотов в М.Г.Б. Тук вероятно съм направил грешка, защото моята критика е звучала като клевета, макар че нищо невярно не съм писал. Аз съм се учил от огромният опит на съветските другари по линия на разузнаването още от 1937 г., когато бях привлечен по тяхна линия като груповод на звена в София, Варна, Пловдив. При провала в 1942 г. по това мъжествено и честно отстоях пред полицейския терор позициите в защита на съветските дипломати, прекъснах провала и запазих неразкритите хора и радиостанции. Аз обаче, като комунист, никога не съм се боял да посочвам грешките, които съм забелязал даже у съветските другари, като с това съм сметнал, че най-добре помагам на работата. След 9.IX. аз поддържах активна връзка за помощ на редица съветски служби, обикалял съм страната, и в денонощната си разпокъсаност на моята още неовладяна служба, всеотдайно съм помагал на съветските другари, защото съм виждал че работата ни е една. Даже съм изпадал в неловко положение в междуведомствени съревнования,

(9)


на техни служби по изпълнение на една и съща задача. Поддържах най добри връзки с Г.П.Ш. от легацията. Виждах, че понякога сведенията, които той ме е питал, също бързаха да съберат и съветниците при нас, а като узнаваха за моя пряк контакт с Ш. негодуваха. Ш. даже ми беше казал да избягвам пред тях да споменавам за срещи с него. Случвало се е, че дребни справки за белогвардейци, съветника Т. да ги дава през мен, направо към началника отделението „Е” и то като бързи. С това се нарушаваше реда и плана ни, а работата ни е била обща. Аз съм казвал на н-к „Е”, че желая да ме уведомява за такива екстрени задачи и съм се изразявал че съветските другари си бързат да заработят по скоро ордени, но има известен ред, който трябва да се спазва. Ето това е то моето „антисъветско” изказване. Това аз съм го казвал без никаква тенденция, а само за да илюстрирам ведомственото надпреварване, като е нямало никога случай да не съм изпълнил искане на съветски другари. До заминаването на Ш. от София, бях в най-близки служебни и приятелски връзки, по всички въпроси съм се съветвал с него и служебни тайни съм нямал от него. Той може най-добре да каже за моите отношения към СССР. Чувствал съм се така близък винаги със съветските другари, че в моята фамилиарност и критика не съм правил разлика между българи и руснаци. Сега разбирам, че някъде съм си напакостил с това. Така напр. аз не бях съгласен със съветника Т. че повече от година се мота със следствието на Ана Дитрих, като уж много ценна находка и съм иронизирал прекалената му задълбоченост на една обикновена зацепка. Не одобрявах това че той остави да умре в ареста Д – заподозрян в шпионаж белогвардец. На моето съобщение че арестанта му е умрял той каза: Ничего, однога шпиона мaньше .....”, а все пак доказателства не получихме ..... Когато аз се обърнах за помощ към него по много сериозното следствие на Ив. Костов, той се задоволи с общата фраза: „Нажимай!”..... Под непосредственото ръководство на Т. стана и скандалния случай с Пиперов от ф-ка България по който аз вече писах.......

Уважавайки огромния опит на съветските другари, аз не съм се кланял сляпо на всяко предложение и често съм спорил с тях в работата, като комунист, както съм вършил това и с други мои ръководители включае и Югов. Аз сега разбирам, че всички тия мои прояви, които аз поривисто съм имал, като резултат и на моя темпераментен характер, в светлината на някои засегнати честолюбия, са послужили като благоприятна почва за моето „оформяне” като „вражески и антисъветски елемент”, на общия фон на останалите клеветни обвинения. Хора като А. Югов и Христозов, които са говорили пред нас, но зад гърба на съветските съветници, за техните недостатъци, гузно сега се боят да не ги обявят в антисимитизъм – особено след югославския случай – и за това прибягват към жертвоприношение на моята фигура – козел отпущения и презастраховка за своето съветофилство. Аз обаче не съм скривал пред Ш. за всички отлъки и вътрешни настроения и на Югов и на Христозов по възникналите въпроси. Свидетеля на прокуратурата по моето дело А. Алипиев говори че Ст. Богданов го е свързал с съв. служба да й помага, но му е напомнил че основното му внимание трябва да си бъде в нашата служба, но той неподчерта някаква вражеска тенденция в тия мои указания, защото аз съм бил прав когато държа за качеството на нашата служба еднакво вярно и за нас и за СССР. Андреев обаче каза, че е имало по висши началници – Югов, Христозов, които открито са му казвали да не съобщава всичко на руснаците (Виж протокола на делото!.).....

Аз се обръщам с настоящето си изложение най-напред към др. Сталин – единствената надежда да разбули той истината, като още първият ден му бях писал телеграма, но следствието с бой я унищожи. Върху мен, върху цялото ни революционно семейство, върху 30 год. комунистическа дейност от които близо 10 год. в съветска разведка, се хвърля най-тежко и позорно обвинение. Аз съм бил готов, и сега съм готов, всеки момент щом потрябва да умра за СССР, защото той ме е възпитал и издигнал като деец в решителни сражения. Аз нося съветски дух в сърцето си и съветски медал на гърдите си. Виждам убийствената чудовищна клевета, а не мога сам да я отхвърля и за това трябва да загина. Аз се обръщам към др. Сталин, към неговият съратник др. Молотов у когото лично бях през 1946г. по поръчение на др. Г. Димитров. Обръщам се към ген. Федотов, към В.И.Пудин, към моя боен другар Шнюгов Г.П., към всички които ме познават и знаят: НЕВИНЕН СЪМ! Нямам абсолютно никаква причастност към каквото и да било антипартийно и антинародно дело! Вземете полицаите Праматаров и Георгиев в

(10)


СССР, освободете ги от страха за живота им, за да ви кажат истината, която е само една - че съм оклеветен. Проверете следствието, което в 1944 г. ген. Вул проведе на полицаите. Вижте показанията тогава на същите полицаи, които лично аз нарочно съм запазил живи и даже след като имаха смъртни присъди ги запазих от екзекуция. Запазих ги като свидетели на истината, а не за монтаж против мене. Вие знаете че в 1942 г. благодарение на съветския консул в Сталин, стана провал и ме осъдиха на доживотен затвор. Аз запазих престижа на съветските органи у нас. Съветската служба на ген. Вул обследва всички процеси от тоя характер, а също и моя процес. Разпитани са били всички лица и полицаите, които месеци бяха в ръцете на съветското следствие. Нямаше нито сянка от съмнение по моето честно име. Ген. Вул , напротив тогава ми набеляза хората, според тях подлежащи на съмнение за двойственост. Защо щеше да говори това на мен ако е имало подобно нещо и за мен? Защо не го е съобщил на др. Г. Димитров, а аз още 3 год. съм н-к на КРО? Аз бях награден след това с цялата си група със съветски медал... Ключът за намиране на истината е в съвтската власт и в нашата партия – да видят кое е накарало Праматаров след 6 год. затвор да си „спомни” че съм бил сътрудник на полицията??? Остава смешно и очебийно противоречието и в обв. акт, че Тр. Костов ми давал указания да унищожа всички досиета и следи за „нашите връзки с полицията”, а най-главните доказателства, единствено опасните живи свидетели, пред които даже съм бил подписвал и декларация.... съм ги оставил живи...... Не само че не ги ликвидирам в време на чистка, но когато получават смъртни присъди пак ги спасявам и ги пращам в ръцете на руското следствие... за да ме разобличат сигурно като агент...?? Смешно и глупаво...

Безумно глупаво и необяснимо е Праматаров да вербува Ст. Богданов, а да не получи нито шифърът на заловената радиограма, нито пък „вербуваният” Богданов да му разкрие както истинските си връзки с съв. легация, нито му разкрива групите в София и Пловдив, радиостанциите и радиотелеграфистите??? Защо тогава вербуваният е „подписал декларация” уж Ст. Богаднов бутва следствието в задънен сокак, с измислената от него легенда, че организатори са нелегалните партизани тогава Дико Диков и Методи Шатаров, които имаха една смъртна присъда, а от работата на Богданов нямаха и хабер. Така аз тогава с цената на живота си защитавах СССР и достойнството на комуниста...

Аз напразно си блъскам главата и търся други причини за вплитането ми в тия пагубни и чудновати измислици. Искам да си обясня това с моя остър характер да критикувам понякога безогледно, като не се съобразявам с лицата, изхождайки от това че съм комунист и като чувствах гърба си доста широк политически, за да не ме е страх от гонения. В миналото аз съм хранил и открито съм демонстрирал най-топли чувства към Тр. Костов, и той след др. Димитров, за мен е бил най-големият човек на Партията и правителството. До решението на пленума на Ц.К. по националист. уклон на Трайчо, последният бе за мене кумир. След това обаче аз скъсах всякакви връзки с него и нито съм се срещал с него, нито съм го виждал. Когато чух че се водело следствие около него, отидох в ДДС при Христозов и в светлината на съмненията около Трайчо му казах следният факт: Когато в 1942 г. по моя арест ме биеше инспектора Й Иванов, на моето упорство той ми хвърляше реплики, че и Тр. Костов нищо не писал, но бил казал всичко... Тогава аз го смятах това за полицейски трик и не ми бе направило впечатление, но сега си го припомням да се провери. Аз даже лично отидох в Цен. Затвор, намерих че Й Иванов е в затвора в Сливен и наредих да го извикат и предадат на Христозов...

Аз недоумявам защо в моята тогавашна голяма привързаност към Трайчо, като към член ПБ и зам. М-р Председател, се търсят мними вражески връзки? Та кой не благоговееше пред Трайчо и не го хвалеше? Нима не бе Христозов тоя, който връщайки се от някаква среща с Трайчо, ми говореше в кабинета си: ”Бай Трайчо е за нас министър, злато човек е, а не Югов...” Раболепното ми настроение към Трайчо, когото никога не съм подозирал в антипартийност, аз изразих и в прибързаното поръчване на портрета му, заедно с тоя на Югов, в чужбина, като получих за това разрешение от Н. Павлов. Аз лично заведох Трайчо да си направи снимка в фото „Изкуство” и после си изпросих картичка с автографа му:” На Стефан, в знак на дружба!” – Бях щастлив с поласкано честолюбие ..... Характера ми да се увирам навсякъде все с запалянковщината си да свърша голяма работа, бе причина да организирам изселването на евреите, от което в страната се получиха милион долари без да изнасяме

(11)

нещо. Но и тук бях принуден да признавам, че средствата, които са влезли уж отивали за трайчовски център. В същност съвършено ясните сметки сочат, че всички пари са в БНБ, в Ц.К. и Христозов....



Въобще в моите показания, ако не съществуваше този скрит текст на отрицание, които с голяма мъка съм включвал, ще се намерят в една последователна логичност изложени системни лъжи. Аз съм вземал по хронология действителни събития и обстоятелства, които обръщах като Хегеловата диалексика с краката нагоре, т.е. обличал съм всичко в аргументирана вражеска форма. Тук аз несъмнено съм проявил богатият си опит, следствена фантазия и някои данни на писател белетрист. Аз не случайно наричах стотиците страници от фаталните показания сценарии за филм, който за жалост се оказа моя трагедия, макар и оптимистична, защото е на основата на крачещата смело към социализма наша страна.

Чувствам се безсилен да опиша това богатство от лъжи, парадокси и противоречия, които две години бяха ревниво трупани от моя следовател, като документация на голямата лъжа по „престъпната ми вина”. Над 800 страници най-глупави показания от които стойност на истина имат само тия, писани от 14.IV. – 14.VII.1950 г. А тази истина е една и непоклатима. Тя е :



  1. Ст. Богданов никога не е участвал в какъвто и да е било антинароден заговор с Тр. Костов или с когото и да било! Отношенията ми с Тр. Костов на близост, са били на основата на строга партийност и на моите всеотдайни чувства като към прекрасен комунист, какъвто съм го смятал до пленума на ЦК IV.1949 г. по националистическият му уклон.

  2. Ст. Богданов никога не е бил вражески и антисъветски елемент. Такова обвинение е най-тежката убийствена клевета за мен и семейството ми. Аз достойно и с риск за живота си, в дните на най-черната реакция и терор, непрекъснато с години работих смело в редовете на съветска разведка. Моля представителите на Съветския съюз, най голямата ми надежда, да помогнат да се разбули тайната на невинното ми опозоряване или да вземат безсмисленият ми поруган живот...

  3. Ст. Богданов никога не се е огъвал пред полицията и терора й, имал е достатъчно държание през провала 1942 г., като е запазил боевата организация и честа на службата и партията. ___________ провала и не е правил _________________. Не е поемал __________ ______________ ______________ ________________ обещания пред полицията за спасяването си, а най малко да е подписвал предателски декларации за сътрудничество. Такъв позорен акт би означавало че той е станал съучастник в убийството на брат си героя, разстрелян от фашистите П. Богданов. Монтажа с полицейските „свидетели”, които доказваха тази чудовищна лъжа, че съм бил уж с.с. на полицията, и в съда, е образец на най-голямото клеветническо престъпление за унищожаване на честни партийни кадри. За честа на СССР, за честа на нашата Партия, за които аз загивам невинен, моля да бъдат издирени и наказани авторите на този вражески акт.

Забъркано беше пред съда твърдението на полицая Праматаров, че уж в 1942г. когато ме арестували и закарали в полицията н-ка Гешев ме направил като свой човек (Дръзка лъжа!) т.е. бил съм сътрудник на Гешев. Беше забравено, че този стар вариант самото следствие отхвърли, а Праматаров лъже по инерция. Ако съм бил агент на Гешев, защо тогава ме арестуват, когато аз съм „внедрен” в такъв важен сектор и в такъв напрегнат политически момент? Такъв сътрудник е ценен на полицията, а те го арестуват?? Защо, ако съм бил сътрудник на Гешев, той не получи връзките ми със съветската легация, а от мен Праматаров бясно искаше дипломатическите лица, които аз да посоча, за да имат материал за М-р председателя Филов, да отговори на протестната съветска нота по нападението на консулството? На тези изобличителни въпроси, те противоречиво мънкаха, че уж полицията сгрешила, че ме арестували. Гешев не знаел и пр. и пр. Лъжи и несъобразности, които само за слепците не са очевидни!... Но ако съм бил сътрудник на Гешев, защо Праматаров ще ме вербува повторно и защо ще му подписвам декларация? С безсрамни и глупави лъжи Праматаров - ръководителя на следствието по моя арест, началник тогава на политическото КРО, организатор на бандитското нападение на съветското консулство във Варна, по един смешен и жалък начин се мъчи да се измъкне от разобличаващият го въпрос какво е предал в същност Ст. Богданов ?... – Уж по поръчение на тогавашния н-к на Д.С. Павлов (избягал след 9. IX. в Италия), той Праматаров получил задача да не гледа и чете какво ще напише Богданов, а само да получи и предаде „предателските” показния, които остават в тайна.....Лъжата за ролята на Праматаров като тяхно лице е очевидна, защото той ръководи

(12)


цялото наше следствие. Тя е измислена тук, за да се избегне разобличението, тъй като трябват факти за предателството, а такива няма и Праматаров иска да джироса съчинението на Павлов, който и без това го няма, а само той знаел какво бил предал Богданов...?? Лъжа и позор за моите следователи, а не за жалкият и треперещ от страх полицай!!

Аз съм невинно опозорен и оплют, без да се гледа на цялото безсмислие от скроеното клеветническо обвинение срещу ми обвинение. В отчаяно безсилие на моите следователи да спрат истината, хвърлят ме в изолационна тюрма с 15 год. присъда при враговете на народа. Съда ме осъди по силата на формалната логика, с полицейските монтирани свидетели и по бездушните преписи на клеветните лъжи от Трайчовият процес. По обвиненията в корист той ме оправда напълно, защото обвинението на прокурора и тук беше смешно. Чии пари и от кого съм обсебил. Доказа се че задържаните у мен пари и ценности нямат тъмен и незаконен произход. От продажбата на апартамента на жена ми и мои вещи апарати, които имам от пред 9.IX.1944 г. Ние бяхме събрали сума, с която участвах в постройката на кооперативен жилищен дом на чиновниците от МВР – „Ан. Югов”. Бях председател на кооперацията и достроявахме сградата, когато ме арестуваха. Опита да бъда уязвен и уличен в кражба и безчестие се провали, защото няма нито един факт аз да съм ползвал служебното си положение за забогатяване....

Остана единственото и убийствено петно върху ми, че съм уж вражески елемент. Като чета доклада на др. Червенков от 8.IX.1951 г. аз пламтя от радост и забравям, че съм позорно окован. Защо съм в затвора? Иде ми да разбия всичко и да изляза и да покажа на който и да било сектор как аз работя и съм работил за социализма. Обявен съм за враг? Възможно ли е това? Да......

Моят живот при това положение е безсмислен. Жена ми и майка ми, които вярват на партията и не могат да допуснат фаталната грешка, се отвърнаха от мен и ме отрязват от моите три деца, които след партията са били съкровището ми. Другарите ме презират като враг... Аз исках да дочакам последната дума на Съветски съюз и на Партията ______________________________ ______________ ____________________________________ ___________________________ се забави много, смъртно раненото ми честолюбие ще надделее.

Аз съм готов на всички жертви за Партията! Всеки момент ще изгоря за нея щом това се налага. Ако партията реши да живея това значи да бъде отговор в срок на това мое изложение, да разследва и изясни въпросите около моя незаслужен позор.

При всички условия - дали ще живея или доживея до справедливото ми връщане в Партията и живота, или не – аз виждам ясно светлият път, по който ние отиваме към Социализма и Комунизма! Личната съдба на отделните единици няма никакво решаващо значение за тоя исторически, победоносен ход.

Моите последни думи са:

Да живее СССР и др. Сталин – опората и знамето на победата на народите!

Да живее БКП – организатора на победния социализъм в България!

Да пребъде незаблимата комунистическа правда, против всички антинародни попълзновения и клевети!

Ст. Богданов

Бургас, затвор



Октомври 1951г.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница