Изложете схващанията си за позицията на индивида в съвременното гражданско общество и се обосновете с факти и лични идеи



Дата16.11.2017
Размер59.63 Kb.
Размер59.63 Kb.

Варненски Свободен Университет „Черноризец Храбър”http://ardanews.info/wp-content/uploads/2013/09/40861.jpg




ЕСЕ

на тема:

ИЗЛОЖЕТЕ СХВАЩАНИЯТА СИ ЗА ПОЗИЦИЯТА НА ИНДИВИДА В СЪВРЕМЕННОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И СЕ ОБОСНОВЕТЕ С ФАКТИ И ЛИЧНИ ИДЕИ

Варна, 2015
Обществото се е променило значително в резултат на процесите на модернизация и тези промени са засегнали начина, по който индивидите изграждат и развиват своята собствена идентичност. В предмодерните общества индивидите са се съсредоточавали предимно върху оцеляването, поведението е било в съответствие с правилата и традициите, семейството и близката околната среда са били средство за социален надзор и насока за това как човек може да се „измъкне” в живота. Индивидите са имали много малко избор относно това къде да е мястото за живеене, линията на кариерно израстване и не на последно място, за кого да се оженят. Тревожността и чувството за вина са възниквали, ако хората са искали да направят нещо, което е различно или ако то е било в противоречие със стандартите на обществото. С модернизацията, условията за живот са се подобрили и се е увеличил избора на хората и свободата за това какво те да правят със собствения си живот. Но в същото време, стабилността, традициите и традиционните системи за подпомагане са намалели, като например семейството е загубило своята значимост. Затова днес индивидите имат множество възможности и свобода, но малко насоки за това кои варианти са правилни или как те трябва да се държат. Възникват тревожност и срам, ако хората чувстват, че не са направили правилния избор, или ако те смятат, че не са прави, каквито те биха могли да бъдат. В съвременното общество индивидуализъм е доминиращ и развитието на самостоятелна идентичност се е превърнало в център на всичко и навсякъде. Всичко може да се променя, а промените се случват много по-бързо от всякога в историята на човечеството. Следователно индивидите трябва постоянно да преразглеждат и променят идентичността си в съответствие с промените в обществото и всички решения, без значение колко са малки, засягат развитието на индивидуалността. Това може да доведе до силен стрес и трудност за хората за създаване на единна, последователна идентичност. Въпреки, че хората имат много по-голям избор и свобода, отколкото преди, техният живот е обект на социален контрол, още повече отколкото преди, защото в модерните общества хората са зависими от много институции и ситуации, над които те самите нямат контрол. Всички последствия от модернизацията са двусмислени и имат голямо влияние върху живота на отделните хора, развитието на техните собствени идентичности и взаимоотношенията между хората. Ясен пример за ефекта на индивидуализма и нарасналото значение на личната свобода и идентичност е увеличилия се процент на разводите: в едно модерно общество, хората трябва да намерят перфектния баланс между собствения си живот и състоянието, в което те трябва да бъдат с друг човек.

Мийд ни дава много ясна теория за механизма или процесa, чрез който индивидът се превръща в социално същество. Социолозите обикновено наричат това социализация: начина, по който обществото формират норми, вярвания и ценности в индивида до степен, че тези неща да изглеждат естествени. Има множество примери за социализацията в ежедневието. Мъжете и жените се социализират по различен начин. Но как социализацията се осъществява? С други думи, ако обществото е отвън и лицето е вътре, какъв е този мост, който свързва двете страни? Какъв е механизмът? В този ред на мисли, Мийд дава отговорите на такива въпроси, и те ни дават интересна перспектива за това, което сме.

Може би автономността е най-основната концепция в дискурса на модерността. Ако е обратното аз вярвам, че доколкото може да се разграничи политическа, социално-икономическа и културна модерност, то е ясно, че тогава автономията - автономния индивид - е конститутивна сила в рамките на всяка сфера. Автономността е свързана с трудности в условията на динамична и все по-сложна модерността.

В пълна противоположност от мислители в предмодерните епохи, ролята и мястото на индивида в модерната общество, в светлината на Маркс и Фройд – критици на модерната буржоазна култура - може да се разглеждат като фундаментално ориентирани към човешката еманципация.

Може да се твърди, че индивидуализацията в съвременното общество доведо до край на класовото общество чрез три процеса:

1. Процесите на индивидуализация заличиха класовите различия на техните социални идентичности. Социалните групи загубиха своите независими идентичности, промяната за влиятелна политическа сила и техните уникални характеристики, както по отношение на тяхното себеразбиране и във връзка с други групи. В резултат на това, идеята за социална мобилност загуби своята значимост.

2. Неравенството се преформулирана в неравенство от гледна точка на индивидуализация на социалния риск и по този начин то не се отнася до отделните социалните класи. Това има за резултат тенденция за възприемане на социалните проблеми като психологически нагласи; като лична недостатъчност, чувство на вина, тревоги, конфликти и неврози.

Съвременна България е сред страните в Европа с най-голяма разлика в равнището на доходите на хората от отделните социални групи. Това показват данните от проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за социалното и подоходното неравенство, проведено в началото на 2013 година1. Според резултатите от изследването над половината от населението в страната живее под прага на бедността, а провежданата от управляващите социална политика не води до очакваните резултати за намаляване на неравенствата. Сред основните причини за диспропорциите са проблемите в образователната система, както и социалните условия, в които израстват децата в България.

3. С увеличаване на индивидуализацията, политическите и социалните съюзи, които са предназначени да се справят със социалните проблеми вече не могат да следват единен модел като класовия модел. В индивидуализирано, модерно гражданско общество като цяло алиансите са насочени към отделни въпроси и ориентирани към специфични ситуации или личности, както и се формират временни коалиции между различни групи.

В един обобщен ракурс съвременното българско общество е в бърз процес на фрагментиране, на изпускане на социалната връзка с цялото, на свиване на субективния обществен хоризонт до обхвата на бита и референтните групи, до обхвата на микрообщности с доминиращи ценности на колективен егоизъм2.

Изостря се противоречието между усещането за справедливост и ефективност. Тези, които заемат по-ниски позиции, полагат усилия да променят своето състояние, ползвайки съответните легитимни способи за тази цел. Липсата на доверие обаче в ефективността и справедливостта на институциите, в справедливостта на възникналите неравенства, създават предпоставки за изключително агресивни нелегитимни способи за промяна на социална позиция, за широко разпространение на корупцията, укриването на данъци, заобикалянето на закони.

Българският модел на догонваща модернизация се реализира в условия на глобализация и евроинтеграция, когато е възможно по-лесно и по-бързо движение на хора от един регион в друг и от една страна в друга. В контекста на високо неравенство и като цяло ниски доходи става възможно ускореното изтичане на човешки потенциал към по-развитите страни с по-високо заплащане във вид на трудова миграция. Това оказва натиск в тези страни за поддържане на относително ниско заплащане и допринася допълнително за ускорено увеличаване на социалното неравенство. В същото време в България това е предпоставка за дефицит на качествени работници в цял ред области и за деформации в равнището на заплащане.

Високата степен на неравенство, при това в условия, при които не иновационните технологии, а традиционната недвижима или индустриална собственост играят роля за това, води до рязко падане на социалния авторитет и позиции на предходната интелигенция. Тя се отнася нихилистично отрицателно към политическия елит и допълнително създава предпоставки за нарастване на усещането за нелегитимност на съществуващите структури. Всичко това в крайна сметка ускорено унищожава социален капитал в обществото. Също така то е предпоставка за слабо работещи институции на развитието и за висока степен на аномия – открито започва да се пренебрегва принципът на солидарност и се преминава към принципа на силата и бруталността.

Със загубата на значимостта на социалните класи, индивидите са принудени да се разработват егоцентричен мироглед, за да оцелеят. Това се преобръща егото на очвек и света с главата надолу: В предмодерните общества хората са се разглеждали като неразделна част от неконтролируем свят и животът им се е формирал от тяхната среда; но в модерното гражданско общество, светът се приема като нещо, което може да се контролира, където човек се поставя в центъра и се опива да направи заобакалящата го среда полезна не за другите, а за целите на формирането на своята индивидуална биография.



1 В-к „Капитал” – статия / 07.04.2013

2 Мирчев, М., Динамиката в структурата на обществото – шоковото социално разслояване и неравенство в България, статия, 2011




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница