Изпити за проверка на способностите и приравнителни изпити за специалностите пиано, цигулка, виола, виолончело, контрабас, духови и ударни инструменти, акордеон, класическа китара



Дата16.11.2017
Размер350.15 Kb.
Размер350.15 Kb.



УТВЪРДИЛ,


ДИРЕКТОР:.........................

/Мария Дуканова/


ИЗПИТИ ЗА ПРОВЕРКА НА СПОСОБНОСТИТЕ И ПРИРАВНИТЕЛНИ ИЗПИТИ

за специалностите пиано, цигулка, виола, виолончело, контрабас, духови и ударни инструменти, акордеон, класическа китара
Изпит за проверка на способностите за постъпване във ІІ, ІІІ, ІV, VІ и VІІ клас:

А. Първи етап: Изпълнение на музикален инструмент;

Б. Втори етап: Проверка на музикалните способности и теоретични знания.
А. Изпитна програма:

Пиано:

за ІІ клас - два етюда, предкласическа или класическа пиеса, една пиеса по избор;

за ІІІ клас – два етюда, предкласическа или класическа пиеса, една пиеса по избор;

за ІV клас – два етюда, полифонична пиеса и една пиеса по избор;

за VІ клас – два етюда, полифонична пиеса, сонатина и една пиеса по избор;

за VІІ клас – два етюда, полифонична пиеса /Бах-двугласна инвенция/, лека соната или сонатина /по-трудна/ и една пиеса по избор.



Цигулка:

за ІІ, ІІІ и ІV клас – една гама с тризвучия в eдна или две октави, две пиеси с различен характер или концертино;

за VІ клас – една гама в две или три октави с тризвучия и септакорди, един етюд, една пиеса, І или ІІ и ІІІ част от концерт;

за VІІ клас –гами от сол, ла, си-бемол, до и ре, в три октави с тризвучия и септакорди, една мажорна гама в терци, сексти и октави в една или две октави, един етюд, една пиеса, І или ІІ и ІІІ част от концерт.



Виола:

за ІІ клас – една гама по избор с всички тризвучия и септакорди в 2 октави до 1 знак, един етюд и една пиеса;

за ІІІ клас – една гама в 2 октави с всички тризвучия и септакорди до 2 знака, един етюд, една пиеса или концерт – І или ІІ и ІІІ част;

за ІV клас - една гама в 2 октави с всички тризвучия и септакорди до 3 знака, един етюд, една пиеса, концерт – І или ІІ и ІІІ част;

за VІ клас - две гами от до, ре и ми-бемол мажор и минор /хармоничен и мелодичен вид/, с тризвучия и септакорди в три октави, два етюда, една пиеса и част от концерт;

за VІІ клас – две гами от до, ре, ми бемол, фа и сол с тризвучия и септакорди в 3 октави, два етюда, една пиеса и І или ІІ и ІІІ част от концерт.



Виолончело:

за ІІ клас – мажорна и минорна гама до ІV позиция, един етюд и една пиеса;

за ІІІ клас – две мажорни и минорни гами с тризвучия; един етюд до ІV позиция и една пиеса;

за ІV клас – две гами и тризвучия – мажор и минор, два етюда до ІV позиция и две пиеси;

за VІ клас – две гами от ре, до и сол в три октави с тризвучия и септакорди, два етюда, І част от концерт и една пиеса;

за VІІ клас – две гами от до, ре и ми-бемол в три октави, с тризвучия и септакорди, два етюда, І част от концерт и една пиеса.



Контрабас:

за VІ клас – две гами от ми, фа, сол и ла-мажор с тризвучия в една октава, един етюд и една пиеса;

за VІІ клас – две гами от ми, фа, сол и до – мажори и минор /хармоничен и мелодичен вид/, с тризвучия в една октава, един етюд и две пиеси с различен характер.

Флейта:

за ІІ клас – едно упражнение по избор от школите на Гарибалди І тетрадка или Тревор Уайт и малка пиеса;

за ІІІ клас – една гама до 2 знака в една октава и тоническо тризвучие, едно упражнение по избор от школите на Гарибалди, Тревор Уайт или други начални школи и една пиеса;

за ІV клас - една гама до 2 знака в една октава и тоническо тризвучие и една лека пиеса;

за VІ клас: една гама до 2 знака в една октава и тоническо тризвучие, два етюда по избор от школите на Гарибалди, Томашевски – І тетрадка, Тафанел-Губер, Стефанов – І тетрадка, Андерсен и др., една лека пиеса;

за VІІ клас – една гама до 2 знака, тоническо тризвучие и доминантов септакорд, два етюда, една пиеса и част от соната.



Обой, кларинет, фагот, валдхорна, тромпет и цугтромбон:

за VІ клас – една гама до 1 знак /мажор/, два етюда и една пиеса;

за VІІ клас – една гама до 2 знака, два етюда и една пиеса

Ударни инструменти:

за ІІ клас – ксилофон - гама до мажор и ла минор, една пиеса за ксилофон от М. Палиева и етюд за малък барабан;

за ІІІ клас – ксилофон –мажорна и минорна гами до 1 знак, една пиеса за ксилофон, два етюда за малък барабан;

за ІV клас - ксилофон –мажорни и минорни гами до 2 знака, една пиеса за ксилофон, два етюда за малък барабан от Д. Палиев;

за VІ клас - гами до 3 знака /мажор и минор/, една пиеса за ксилофон от Д. Палиев, два етюда за малък барабан със съпровод на пиано;

за VІІ клас – ксилофон - гами до 4 знака /мажор и минор/, една пиеса за ксилофон или лека пиеса за маримба или вибрафон, два етюда за малък барабан, два етюда за тимпани.



Акордеон:

за ІІ – гама до два знака с дясна ръка в една октава, един етюд и две пиеси

за ІІІ клас – гама до два знака с дясна ръка в две октави (къси и дълги арпежи с дясна ръка), един етюд и две пиеси

за ІV клас – гама до два знака в две октави с две ръце (къси и дълги арпежи), един етюд и две пиеси, от които едната в неравноделен размер или полифонична

за VІ клас – гама до два знака /мажор и трите разновидности на минора/, един етюд и две пиеси;

за VІІ клас – гами до три знака /мажор и трите разновидности на минора/, един етюд и две пиеси.

за VІ и VІІ клас – една гама до 2 знака, с право движение, къси и дълги арпежи, два етюда от школата на Г.Гълъбов, Ханс Лук, Борис Аврамов, св.”Аз уча акордеон” от Л. Панайотов, една полифонична пиеса и една пиеса по избор.

Класическа китара:

за ІІ и за ІІІ клас – две малки пиеси;

за ІV клас – един етюд и две пиеси;

за VІ клас – гама до два знака /мажор и трите разновидности на минора/, един етюд и две пиеси;

за VІІ клас – гами до три знака /мажор и трите разновидности на минора/, един етюд и две пиеси.
Б. Изпитна програма:

За ІІ клас:


  1. Слухова проверка с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в до мажор и ла минор – натурален вид;

  2. Солфежиране в до мажор и ла минор – натурален вид;

  3. Теоретични знания: петолиние, ноти, ключ, гами – до мажор и ла минор; тоническо тризвучие, устойчиви и неустойчиви степени; хроматични знаци – диез, бемол и бекар; нотни стойности – цяла, половина, четвъртина, осмина, шестнадесетина, четвъртина нота с точка и осмина, съответните паузи; интервали от прима до октава включително.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за І клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов.



За ІІІ клас:

  1. Слухова проверка: отгатване с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в до мажор и ла минор – натурален, хармоничен и мелодичен вид;

  2. Солфежиране в до мажор и ла минор – натурален, хармоничен и мелодичен вид;

  3. Теоретични знания: паралелни тоналности до 1 знак; мажорен и минорен квинтакорд; натурален, хармоничен и мелодичен минор; октавови групи; басов ключ; интервали – м.2, г.2, м.3, г.3, ч.4, ч.5; 4.

  4. Ритмика – осмина нота и две шестнайсетини и обратно; триола от осмини.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за ІІ клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов.


За ІV клас:

  1. Слухова проверка: отгатване с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в мажорни и минорни тоналности до 1 знак – диатоника. Транспониране;

  2. Солфежиране в мажорни и минорни тоналности до 1 знак – диатоника /едноглас/;

  3. Теоретични знания: тоналности до 2 знака – мажор и минор; Мажорен и минорен квинтакорд и обръщения; Интервали – м.6, г.6; Размер 3/8 и 6/8. Неравноделен размер 5/8 и 5/16;

  4. Ритмика – четвъртина нота с точка и две шестнайсетини; синкоп: осмина, четвъртина, осмина; осмина нота с точка и шестнайсетина.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за ІІІ клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов.



За VІ клас:

  1. Слухова проверка: отгатване с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в тоналности до 3 знака и с алтерации - мажор и минор; отгатване с тонови имена на двуглас и тризвучия в тоналности до 1 знак – мажор и минор. Транспониране;

  2. Солфежиране в тоналности до 3 знака мажор и минор – диатоника и с алтерации;

  3. Теоретични знания: тоналности до 3 знака мажор и минор - диатоника и с алтерации; главни тризвучия, К6/4 и D7; сложни /съставни/ интервали; умален и увеличен квинтакорд; неравноделен размер 9/8 и 9/16;

  4. Ритмика – осмина нота с точка и триола от шестнайсетини; четвъртина нота с точка и триола от шестнайсетини; две триоли от шестнайсетини.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за V клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов;

Начални солфежи – част V, Ив.Пеев, Ас.Диамандиев, Здр.Манолов;

Солфежи от Хайдн, Моцарт и Бетховен – К.Попдимитров.



За VІІ клас:

  1. Слухова проверка: отгатване с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в тоналности до 3 знака - мажор и минор, диатоника и с алтерация; отгатване с тонови имена на интервали /двуглас/ и акорди /триглас/ в тоналности до 2 знака – мажор и минор. Транспониране;

  2. Солфежиране в тоналности до 4 знака мажор и минор – диатоника и с алтерации /едноглас/;

  3. Теоретични знания: тоналности до 4 знака мажор и минор - диатоника и с алтерации; разновидности на минора и мажора; интервали – прости диатонични от прима до октава включително; D7 и обръщенията му с разрешения до Ш в мажор и минор; неравноделен размер 8/8 и 8/16;

  4. Ритмика – четвъртина нота, легатирана с 4 шестнайсетини; 2 осминки ноти, последната легатирана с 4 шестнайсетини; 2 шестнайсетини и осминка нота, легатирана с 4 шестнайсетини; 1 осминка и 2 шестнайсетини, последната легатирана с 4 шестнайсетини.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за V и VІ клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов;

Начални солфежи – част V и VІ, Ив.Пеев, Ас.Диамандиев, Здр.Манолов;

Солфежи от Хайдн, Моцарт и Бетховен – К.Попдимитров.





ИЗПИТИ ЗА ПРОВЕРКА НА СПОСОБНОСТИТЕ

за специалностите гайда, кавал, гъдулка, тамбура и народно пеене
Изпит за проверка на способностите за постъпване във ІІ, ІІІ, ІV, VІ и VІІ клас за специалност Народно пеене

А. Първи етап: Народно пеене;

Б. Втори етап: Проверка на музикалните способности и теоретични знания.
А. Изпитна програма:

за ІІ, ІІІ и ІV клас - две хороводни песни в размер 2/4

за VІ и VІІ клас - три народни песни от областта на кандидата.

Б. Изпитна програма

за ІІ клас:


  • Слухова проверка с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в до мажор и ла минор – натурален вид;

  • Солфежиране в до мажор и ла минор – натурален вид;

  • Теоретични знания: петолиние, ноти, ключ, гами – до мажор и ла минор; тоническо тризвучие, устойчиви и неустойчиви степени; хроматични знаци – диез, бемол и бекар; нотни стойности – цяла, половина, четвъртина, осмина, шестнадесетина, четвъртина нота с точка и осмина, съответните паузи; интервали от прима до октава включително.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за І клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов.



За ІІІ клас:

  • Слухова проверка: отгатване с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в до мажор и ла минор – натурален, хармоничен и мелодичен вид;

  • Солфежиране в до мажор и ла минор – натурален, хармоничен и мелодичен вид;

  • Теоретични знания: паралелни тоналности до 1 знак; мажорен и минорен квинтакорд; натурален, хармоничен и мелодичен минор; октавови групи; басов ключ; интервали – м.2, г.2, м.3, г.3, ч.4, ч.5; 4.

  • Ритмика – осмина нота и две шестнайсетини и обратно; триола от осмини.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за ІІ клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов.



За ІV клас:

  • Слухова проверка: отгатване с тонови имена на единични тонове и кратки музикални фрази с изучената метроритмика в мажорни и минорни тоналности до 1 знак – диатоника. Транспониране;

  • Солфежиране в мажорни и минорни тоналности до 1 знак – диатоника /едноглас/;

  • Теоретични знания: тоналности до 2 знака – мажор и минор; Мажорен и минорен квинтакорд и обръщения; Интервали – м.6, г.6; Размер 3/8 и 6/8. Неравноделен размер 5/8 и 5/16;

  • Ритмика – четвъртина нота с точка и две шестнайсетини; синкоп: осмина, четвъртина, осмина; осмина нота с точка и шестнайсетина.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за ІІІ клас на СМУ и ДМШ – Л.Александрова, Р.Пръвчева, А.Георгиева;

Сборник от начални солфежи – Ц.Колев, П.Цонкова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Тр. Миланов.



За VІ и VІІ клас

  • изпяване и транспониране на песен от зададен тон;

  • подражателно възпроизвеждане на мелодична фраза;

  • подражателно повторение със сричката“та”на различни ритмични последования;

  • познаване размерите на кратки мелодии в 5/8 и 7/8;

  • отгатване на единични тонове в до мажор и ла минор.


Изпит за проверка на способностите за постъпване в VІ и VІІ клас за специалностите Гайда, Кавал, Гъдулка, Тамбура:
А. Първи етап: Изпълнение на музикален инструмент;

Б. Втори етап: Проверка на музикалните способности и теоретични знания.
А. Изпитна програма:

Гайда: две хора и две мелодии в размери 2/4, 5/8, 7/8, 9/8;

Кавал: две хора в размери 5/8 и 7/8 и две мелодии в 2/4, 5/8, 7/8;

Гъдулка: две хора и две мелодии в размери 2/4, 5/8, 7/8, 9/8;

Тамбура: две хора и две мелодии в размери 2/4, 5/8, 7/8, 9/8;

Народно пеене: три народни песни от областта на кандидата.
Б. Изпитна програма:

  • изпяване и транспониране на песен от зададен тон;

  • подражателно възпроизвеждане на мелодична фраза;

  • подражателно повторение със сричката“та”на различни ритмични последования;

  • познаване размерите на кратки мелодии в 5/8 и 7/8;

  • отгатване на единични тонове в до мажор и ла минор.

ПРИРАВНИТЕЛНИ ИЗПИТИ

за постъпване в ІХ клас по професия музикант-инструменталист

специалности: пиано, цигулка, виола, виолончело, контрабас, духови

и ударни инструменти, акордеон, класическа китара
Кандидатите се явяват на следните приравнителни изпити:

  1. Изпит по специалността

  2. Солфеж – писмен и устен

  3. История на музиката – писмен




  1. Изисквания за изпита по специалността:

Пиано – два етюда, Бах – една пиеса (двугласна или тригласна инвенция или една основна част от френски или английски сюити), соната (класическа) – І част и една романтична пиеса.

Цигулка – гами от сол, ла, си бемол, си, до и ре в три октави с тризвучия и септакорди в три октави, една гама в терци, сексти и октави (мажорни и минорни), един етюд, І или ІІ и ІІІ част от концерт, бавна и бърза част от предкласическа соната или пиеса.

Виола – две гами в три октави с тризвучия и септакорди от до, ре, ми бемол, фа и сол; един етюд, І или ІІ и ІІІ част от концерт, една пиеса и една част от предкласическа соната.

Виолончело – две гами от до, ре и ми бемол в четири октави и гами фа и си бемол в три октави, с тризвучия и септакорди; един етюд, І част от концерт, една пиеса и част от предкласическа соната.

Контрабас – две гами от ми, фа и сол мажор и минор, с тризвучия и септакорди в три октави; един етюд, І или ІІ и ІІІ част от концерт и една пиеса.

Флейта – една гама до седем знака с тоническо тризвучие, доминантов септакорд, умален септакорд с обръщение в две октави; два етюда, І или ІІ и ІІІ част от концерт; две части от соната и пиеса по избор.

Духови инструменти – две гами до четири знака (мажор и минор) в две октави с разложени арпежи и умален септакорд с обръщение; два етюда, І или ІІ и ІІІ част от концерт и една част от соната или пиеса.

Ударни инструменти – малък барабан- три етюда със съпровод на пиано; тимпани- два етюда; ксилофон – гами до седем знака (мажор и минор) в две октави; пет етюда и две пиеси.

Акордеон – гами до два знака (мажор и минор) в две октави, в терци и сексти, доминантов и умален септакорд; два етюда, една двугласна полифонична пиеса и две пиеси, от които едната от български автор или в народен дух.

Класическа китара – гами до четири знака (мажор и минор) в три октави с разложен доминантов и умален септакорд; два етюда, една полифонична пиеса и две пиеси по избор.

  1. Изисквания за изпита по солфеж:

А. Писмен изпит, който включва:

  • едногласна диктовка на виолинов ключ, в тоналност до 2 знака – мажор и минор, диатоника и хроматика;

  • двугласна диктовка на виолинов ключ, в тоналности до 2 знака – диатоника;

  • акордова диктовка на виолинов ключ в тоналности до 2 знака, мажор и минор (Т,S,D,K6/4,D7).

Б. Устен изпит, който включва: солфежиране от пръв поглед на едноглас с алтерации в тоналности до 2 знака – мажор и минор, на виолинов и басов ключ.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за VІІІ клас – колект. М.Ангелова, В.Грозева, Б.Миролескова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Трендафил Миланов;

Солфежи от Хайдн, Моцарт и Бетховен – К.Попдимитров;



Солфежи на разни ключове – К.Попдимитров, К.Константинов.

5. Теми за изпита по история на музиката:

  1. Музикалната култура на древните цивилизации – Египет, Индия, Китай, Асиро-Вавилония, Палестина. Антична музикална култура. Древно-гръцка музикална теория и естетика.

  2. Средновековна музикална култура на западна Европа. Професионалната църковна музика – тенденции, жанрове. Начало на многогласието. Развитие на светската музика. Средновековна музикална теория и естетика.

  3. Музикалната култура в Западна Европа през Ренесанса – етапи, тенденции, национални школи. Строг полифоничен стил /Римска школа, Венецианска школа, Нидерландска школа/. Развитие на светските жанрове. Етапи в еволюцията на мадригала. Музикална теория.

  4. Западноевропейската музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Възникване на операта. Оперни школи в Италия. Операта във Франция, Англия и Германия. Оратория и кантата. Пасион.

  5. Инструменталната музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Жанрове. Органна музика – Италия, Германия. Цигулкова музика – Италия. Клавирна музика – Франция, Англия.

  6. Г.Ф.Хендел – жизнен и творчески път. Оперно творчество. Оратории – видове, новаторство. “Месия”.

  7. Инструменталните жанрове в творчеството на Хендел. Концерти за орган, кончерти гроси. Пленерни жанрове. Камерна и клавирна музика.

  8. Й.С.Бах – жизнен и творчески път. Вокално-инструментални жанрове – пасиони, меси, кантати. “Матеус пасион”.

  9. Инструменталните жанрове в творчеството на Бах. Органна музика. Клавирна музика. Музика за камерни ансамбли. Оркестрова музика. “Английски сюити”. Пасакалия в до минор. “Бранденбургски концерти”.

  10. Епоха на Просвещението – музикално-културни процеси от втората половина на 18век. Възникване на комичната опера. Комичната опера в Италия, Франция, Германия и Австрия.

  11. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил, на новите музикални жанрове и форми. Приносът на различните национални школи.Виенска класическа школа.

  12. Й. Хайдн – творчески път. Лондонски симфонии – връх в развитието на симфонизма му. Значението на Хайдн за развитието на инструменталния концерт, струнния квартет и ораторията.

  13. В. А. Моцарт – творчески път. Основни принципи на оперната му реформа. Оперите: “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан” и “Вълшебната флейта”. Реквием.

  14. Симфонично творчество на Моцарт – симфонии № 39, 40 и 41, концерти и значението им за развитието на Виенския класически симфонизъм. Камерно-инструментална и клавирна музика.


Приравнителни изпити за постъпване в Х клас

за професии музикант-инструменталист специалности: пиано, цигулка, виола, виолончело, контрабас, духови и ударни инструменти, акордеон, класическа китара
Кандидатите се явяват на следните приравнителни изпити:

  1. Изпит по специалността

  2. Солфеж – писмен и устен

  3. Елементарна теория на музиката – писмен и устен

  4. Задължително пиано – практически

  5. Клавирен съпровод / само за специалност пиано/- практически

  6. История на музиката – писмен




  1. Изисквания за изпита по специалността:

Пиано – един етюд, Бах – една основна част от сюита, партита или Прелюд и фуга, соната (класическа) – І или ІІ и ІІІ част, една романтична лирична миниатюра и една съвременна пиеса.

Цигулка – една гама по избор на изпитната комисия измежду сол, ла, си бемол, до, ре и ми, в три октави с тризвучия и септакорди, две гами в терци, сексти и октави (мажорни и минорни), един етюд от трудността на Кройцер, Роде и др., бавна и бърза част от предкласическа соната, пиеса от трудността на: Глук – Мелодия, Бах – Ария, Крайслер и др., част от концерт от трудността на Бах – ми мажор, Хайдн - № 2 до мажор, Кабалевски, Моцарт - № 2 и № 3 и др..

Виола – две гами в три октави с тризвучия и септакорди от до, ре, ми бемол, фа и сол; два етюда, І или ІІ и ІІІ част от концерт, една пиеса и част от соната.

Виолончело – две гами от до, ре и ми бемол в четири октави и гами фа и си бемол в три октави, с тризвучия и септакорди; два етюда, І част от концерт, една пиеса и част от соната.

Контрабас – две гами от ми, фа и сол мажор и минор, с тризвучия и септакорди в три октави; два етюда, І или ІІ и ІІІ част от концерт и една пиеса.

Флейта – една гама до седем знака с тоническо тризвучие, доминантов септакорд, умален септакорд с обръщение в две октави; два етюда, І или ІІ и ІІІ част от концерт; две части от соната и пиеса по избор.

Духови инструменти – две гами до четири знака (мажор и минор) в две октави с разложени арпежи и умален септакорд с обръщение; два етюда, І или ІІ и ІІІ част от концерт; една част от соната и пиеса.

Ударни инструменти – малък барабан- три етюда със съпровод на пиано; тимпани- два етюда; ксилофон – гами до седем знака (мажор и минор) в две октави; пет етюда и две пиеси.

Акордеон – гами до два знака (мажор и минор) в две октави, в терци и сексти, доминантов и умален септакорд; два етюда, една полифонична пиеса и две пиеси, от които едната от български автор или в народен дух.

Класическа китара – гами до четири знака (мажор и минор) в три октави с разложен доминантов и умален септакорд; два етюда, една полифонична пиеса, І част от соната и две пиеси по избор.

  1. Изисквания за изпита по солфеж:

А. Писмен изпит, който включва:

  • едногласна диктовка на виолинов ключ, в тоналности до 4 знака – мажор и минор, диатоника и хроматика;

  • двугласна диктовка на виолинов и басов ключ, в тоналности до 3 знака – диатоника и хроматика;

  • акордова диктовка на виолинов ключ в тоналности до 4 знака, мажор и минор (Т,S,D,K6/4,D7 и обръщения).

Б. Устен изпит, който включва: солфежиране от пръв поглед на едноглас с алтерации в тоналности до 2 знака – мажор и минор, на виолинов и басов ключ.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за ІХ клас;

Солфежи на разни ключове.


  1. Теми за изпита по елементарна теория на музиката:

1. Звук.Тон. Шум. Свойства на тона. Обертонове.

2. Буквени и слогови наименования на тоновете. Хроматични знаци.

3. Линейно-нотна система. Петолиние, ноти. Нотна стойност и тонова трайност.

Записване на тоновите височини и трайности. Знаци за удължаване на нотните

стойности.


  1. Нотни ключове. Практическо овладяване на виолинов и басов ключ.

  2. Видове диатонични и хроматични полутонове и цели тонове. Енхармонизъм. Музикален строй. Натурален и темпериран строй. Диатоника и хроматика.

  3. Прости интервали – мелодични и хармонични. Обръщение на диатоничните прости интервали.

  4. Лад. Тоналност. Гама. Степени на лада. Разновидности на мажора и минора. Тоналности до седем знака. Паралелни тоналности.

  5. Ритъм. Метрум. Размер. Такт. Видове метруми и размери.

  6. Синкоп. Видове синкопи.

  7. Основно и особено делене на нотните стойности.

  8. Съзвучие. Акорд. Тризвучие. Видове тризвучия. Обръщения на тризвучията – мажорни и минорни.

  9. Темпо. Видове темпа и отклонения.

  10. Записване силата на тоновете.

  11. Хроматична гама.

  12. Пентатоника.

  13. Старинни ладове.

  14. Четиризвучия. Видове.Доминантов септакорд и обръщения.

  15. Украшения /Мелизми/.

  16. Съкращения при нотописа.

  17. Артикулация.

  1. Изисквания за практически изпит по задължително пиано:

  1. Един етюд

  2. Полифонична пиеса

  3. Пиеса по избор на кандидата.

5. Изисквания за практически изпит по клавирен съпровод

1. Бавна и бърза част от предкласична соната или І част от предкласичен концерт

2. Пиеса по избор

Желателно е двете произведения да са със солиращи инструменти от различни групи.

3. Свирене от пръв поглед

4. Транспониране на леки пиеси на интервал увеличена прима
6. Теми за изпита по история на музиката:


  1. Музикалната култура на древните цивилизации – Египет, Индия, Китай, Асиро-Вавилония, Палестина. Антична музикална култура. Древно-гръцка музикална теория и естетика.

  2. Средновековна музикална култура на западна Европа. Професионалната църковна музика – тенденции, жанрове. Начало на многогласието. Развитие на светската музика. Средновековна музикална теория и естетика.

  3. Музикалната култура в Западна Европа през Ренесанса – етапи, тенденции, национални школи. Строг полифоничен стил /Римска школа, Венецианска школа, Нидерландска школа/. Развитие на светските жанрове. Етапи в еволюцията на мадригала. Музикална теория.

  4. Западноевропейската музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Възникване на операта. Оперни школи в Италия. Операта във Франция, Англия и Германия. Оратория и кантата. Пасион.

  5. Инструменталната музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Жанрове. Органна музика – Италия, Германия. Цигулкова музика – Италия. Клавирна музика – Франция, Англия.

  6. Г.Ф.Хендел – жизнен и творчески път. Оперно творчество. Оратории – видове, новаторство. “Месия”.

  7. Инструменталните жанрове в творчеството на Хендел. Концерти за орган, кончерти гроси. Пленерни жанрове. Камерна и клавирна музика.

  8. Й.С.Бах – жизнен и творчески път. Вокално-инструментални жанрове – пасиони, меси, кантати. “Матеус пасион”.

  9. Инструменталните жанрове в творчеството на Бах. Органна музика. Клавирна музика. Музика за камерни ансамбли. Оркестрова музика. “Английски сюити”. Пасакалия в до минор. “Бранденбургски концерти”.

10. Епоха на Просвещението–музикално-културни процеси от втората половина на 18

век. Възникване на комичната опера. Комичната опера в Италия, Франция,

Германия и Австрия.

11. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил, на новите музикални

жанрове и форми. Приносът на различните национални школи.Виенска класическа

школа.


12. Й. Хайдн – творчески път. Лондонски симфонии – връх в развитието на

симфонизма му. Значението на Хайдн за развитието на инструменталния концерт,

струнния квартет и ораторията.

13. В. А. Моцарт – творчески път. Основни принципи на оперната му реформа.

Оперите: “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан” и “Вълшебната флейта”. Реквием.

14. Симфонично творчество на Моцарт – симфонии № 39, 40 и 41, концерти и

значението им за развитието на Виенския класически симфонизъм. Камерно-

инструментална и клавирна музика.

15. Бетовен – творчески път и връзка с идеите на Френската революция. Новаторство в

симфонизма – симфонии №3, 5, 6, 9; увертюра “Егмонт”, цигулков концерт, клавирни

концерти.

16. Ролята на клавирните сонати за развитието на Бетовеновия стил и клавирната

музика. Сонати № 8, 14, 23. Камерно – инструментална музика.

17. Музикален романтизъм- основни идеи и образи, композиционни принципи,

жанрове, форми и изразни средства.

18. Франц Шуберт – представител на австрийския музикален романтизъм. Творчески път.

Вокално творчество – циклите “Хубавата мелничарка” и “Зимен път”.

19. Шуберт – основоположник на романтичния симфонизъм. Симфония №8. Камерно-

инструментални и клавирни творби.
20. Карл Мария фон Вебер – създател на националната немска романтична опера.

Творчески път. Операта “Вълшебният стрелец”.

21. Феликс Менделсон-Бартолди – романтични и класицистични черти на стила.

Симфонично, клавирно и камерно-инструментално творчество. “Италианска

симфония”, Концерт за цигулка и оркестър ми минор.

22. Роберт Шуман – творчески път. Романтични черти на стила му в клавирната и

симфоничната музика, и във вокалната лирика. “Карнавал” оп. 9, Симфония №4

23. Джоакино Росини – представител на италианската музика през епохата на

романтизма. Операта “Севилския бръснар” – класически образец на опера-буфа.

“Вилхелм Тел” – начало на италианската героико-романтична опера.

24. Гаетано Доницети и Винченцо Белини – характерни черти и романтична същност на

творчеството им. Оперите “Норма” от Белини и Лучия ди Ламермур” от Доницети.

25. Николо Паганини – композиторско и изпълнителско творчество. Значение за

развитието на цигулковото изкуство.

26. Хектор Берлиоз – ярък представител на френския романтизъм. Симфонизъм –

проблеми, новаторство и значение. “Фантастична симфония”. Реквием. Опери.

27. Фредерик Шопен и полската музикална школа. Романтични черти на творчеството му,

връзка с фолклора. Обзор на клавирните жанрове. Соната си бемол минор.

28. Ференц Лист – творчески път, разностранна музикална дейност. Клавирна и

симфонична музика – новаторство, жанрове, композиционни принципи.

Соната си минор. Симфонична поема “Прелюди”.

29. Рихард Вагнер – творчески път. Оперно творчество – сюжети, теми, образи,

принципи на музикална драматургия. “Летящият холандец”, “Нюрнбергските

майстори-певци”, “Тристан и Изолда”

30. Йоханес Брамс – творчески път. Значение за развитието на симфонизма от втората

половина на 19 век. Романтични и класични черти в творчеството му. Симфонично

творчество. Симфонии № 1 и 4, Концерт за цигулка. Немски реквием.
ПРИРАВНИТЕЛНИ ИЗПИТИ

за постъпване в Х клас по професии музикант-инструменталист и музикант –вокалист, специалности: тамбура, гъдулка, кавал, гайда, народно пеене
Кандидатите се явяват на следните приравнителни изпити:


  1. Изпит по специалността

  2. Солфеж – писмен и устен

  3. Елементарна теория на музиката – писмен

  4. Задължително пиано – практически

  5. История на музиката – писмен



1. Изисквания за изпита по специалност:

Тамбура – “Радомирска ръченица” с бурдон и шест пиеси по избор.

Гъдулка – “Дайчово хоро”, четири хора в различни размери, две безмензурни народни песни.

Кавал – две безмензурни песни, четири хора в различни размери, ръченица.

Гайда – две народни песни с отсвир, две безмензурни песни, четири хора в различни размери, “Пайдушко хоро”. Желателно е кандидатът да използва при свиренето и трите вида гайдуници – ре, сол, ла.

Народно пеене – един вокализ, две безмензурни песни /едната - от сборниците със солови песни със съпровод на Т. Прашанов, Зоя Микова и Д. Иванова/, две песни със съпровод; подражателно възпроизвеждане на две песни, зададени от комисията.

2. Изисквания за изпита по солфеж:

А. Писмен изпит, който включва:

  • едногласна диктовка на виолинов ключ, в тоналности до 4 знака – мажор и минор, диатоника и хроматика;

  • двугласна диктовка на виолинов и басов ключ, в тоналности до 3 знака – диатоника и хроматика;

  • акордова диктовка на виолинов ключ в тоналности до 4 знака, мажор и минор (Т,S,D,K6/4,D7 и обръщения).

Б. Устен изпит, който включва: солфежиране от пръв поглед на едноглас с алтерации в тоналности до 2 знака – мажор и минор, на виолинов и басов ключ.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за ІХ клас;

Солфежи на разни ключове.

3. Теми за изпита по елементарна теория на музиката:

1. Звук.Тон. Шум. Свойства на тона. Обертонове.

2. Буквени и слогови наименования на тоновете. Хроматични знаци.

3. Линейно-нотна система. Петолиние, ноти. Нотна стойност и тонова трайност.

Записване на тоновите височини и трайности. Знаци за удължаване на нотните

стойности.



  1. Нотни ключове. Практическо овладяване на виолинов и басов ключ.

  2. Видове диатонични и хроматични полутонове и цели тонове. Енхармонизъм. Музикален строй. Натурален и темпериран строй. Диатоника и хроматика.

  3. Прости интервали – мелодични и хармонични. Обръщение на диатоничните прости интервали.

  4. Лад. Тоналност. Гама. Степени на лада. Разновидности на мажора и минора. Тоналности до седем знака. Паралелни тоналности.

  5. Ритъм. Метрум. Размер. Такт. Видове метруми и размери.

  6. Синкоп. Видове синкопи.

  7. Основно и особено делене на нотните стойности.

  8. Съзвучие. Акорд. Тризвучие. Видове тризвучия. Обръщения на тризвучията – мажорни и минорни.

  9. Темпо. Видове темпа и отклонения.

  10. Записване силата на тоновете.

  11. Хроматична гама.

  12. Пентатоника.

  13. Старинни ладове.

  14. Четиризвучия. Видове.Доминантов септакорд и обръщения.

  15. Украшения /Мелизми/.

  16. Съкращения при нотописа.

  17. Артикулация.


4.Изисквания за практически изпит по задължително пиано:

  1. Един етюд

  2. Полифонична пиеса

  3. Пиеса по избор на кандидата


5. Теми за изпита по история на музиката:

    1. Музикалната култура на древните цивилизации – Египет, Индия, Китай, Асиро-Вавилония, Палестина. Антична музикална култура. Древно-гръцка музикална теория и естетика.

    2. Средновековна музикална култура на западна Европа. Професионалната църковна

музика – тенденции, жанрове. Начало на многогласието. Развитие на светската

музика. Средновековна музикална теория и естетика.



  1. Музикалната култура в Западна Европа през Ренесанса – етапи, тенденции, национални школи. Строг полифоничен стил /Римска школа, Венецианска школа, Нидерландска школа/. Развитие на светските жанрове. Етапи в еволюцията на мадригала. Музикална теория.

  2. Западноевропейската музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Възникване на операта. Оперни школи в Италия. Операта във Франция, Англия и Германия. Оратория и кантата. Пасион.

  3. Инструменталната музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Жанрове. Органна музика – Италия, Германия. Цигулкова музика – Италия. Клавирна музика – Франция, Англия.

  4. Г.Ф.Хендел – жизнен и творчески път. Оперно творчество. Оратории – видове, новаторство. “Месия”.

  5. Инструменталните жанрове в творчеството на Хендел. Концерти за орган, кончерти гроси. Пленерни жанрове. Камерна и клавирна музика.

  6. Й.С.Бах – жизнен и творчески път. Вокално-инструментални жанрове – пасиони, меси, кантати. “Матеус пасион”.

  7. Инструменталните жанрове в творчеството на Бах. Органна музика. Клавирна музика. Музика за камерни ансамбли. Оркестрова музика. “Английски сюити”. Пасакалия в до минор. “Бранденбургски концерти”.

  8. Епоха на Просвещението – музикално-културни процеси от втората половина на 18 век. Възникване на комичната опера. Комичната опера в Италия, Франция,

Германия и Австрия.

  1. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил, на новите музикални

жанрове и форми. Приносът на различните национални школи.Виенска класическа

школа.


12. Й. Хайдн – творчески път. Лондонски симфонии – връх в развитието на симфонизма му. Значението на Хайдн за развитието на инструменталния концерт, струнния квартет и ораторията.

13. В. А. Моцарт – творчески път. Основни принципи на оперната му реформа. Оперите: “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан” и “Вълшебната флейта”. Реквием.

14. Симфонично творчество на Моцарт – симфонии № 39, 40 и 41, концерти и значението им за развитието на Виенския класически симфонизъм. Камерно-инструментална и клавирна музика.


  1. Бетовен – творчески път и връзка с идеите на Френската революция. Новаторство в симфонизма – симфонии №3, 5, 6, 9; увертюра “Егмонт”, цигулков концерт, клавирни концерти.

  2. Ролята на клавирните сонати за развитието на Бетовеновия стил и клавирната музика. Сонати № 8, 14, 23. Камерно – инструментална музика.

  3. Музикален романтизъм- основни идеи и образи, композиционни принципи, жанрове, форми и изразни средства.

  4. Франц Шуберт – представител на австрийския музикален романтизъм. Творчески път. Вокално творчество – циклите “Хубавата мелничарка” и “Зимен път”.

  5. Шуберт – основоположник на романтичния симфонизъм. Симфония №8. Камерно-инструментални и клавирни творби.

  6. Карл Мария фон Вебер – създател на националната немска романтична опера. Творчески път. Операта “Вълшебният стрелец”.

  7. Феликс Менделсон-Бартолди – романтични и класицистични черти на стила. Симфонично, клавирно и камерно-инструментално творчество. “Италианска симфония”, Концерт за цигулка и оркестър ми минор.

  8. Роберт Шуман – творчески път. Романтични черти на стила му в клавирната и симфоничната музика, и във вокалната лирика. “Карнавал” оп. 9, Симфония № 4.

  9. Джоакино Росини – представител на италианската музика през епохата на романтизма. Операта “Севилския бръснар” – класически образец на опера-буфа. “Вилхелм Тел” – начало на италианската героико-романтична опера.

24. Гаетано Доницети и Винченцо Белини – характерни черти и романтична същност на

творчеството им. Оперите “Норма” от Белини и Лучия ди Ламермур” от Доницети.



  1. Николо Паганини – композиторско и изпълнителско творчество. Значение за

развитието на цигулковото изкуство.

26. Хектор Берлиоз – ярък представител на френския романтизъм. Симфонизъм –

проблеми, новаторство и значение. “Фантастична симфония”. Реквием. Опери.

27. Фредерик Шопен и полската музикална школа. Романтични черти на творчеството му,

връзка с фолклора. Обзор на клавирните жанрове. Соната си бемол минор.

28. Ференц Лист – творчески път, разностранна музикална дейност. Клавирна и

симфонична музика – новаторство, жанрове, композиционни принципи.Соната си

минор. Симфонична поема “Прелюди”.

29. Рихард Вагнер – творчески път. Оперно творчество – сюжети, теми, образи, принципи

на музикална драматургия. “Летящият холандец”, “Нюрнбергските майстори-певци”,

“Тристан и Изолда”

30. Йоханес Брамс – творчески път. Значение за развитието на симфонизма от втората

половина на 19 век. Романтични и класични черти в творчеството му. Симфонично

творчество. Симфонии № 1 и 4, Концерт за цигулка. Немски реквием.


ПРИРАВНИТЕЛНИ ИЗПИТИ

за постъпване в ІХ клас по професии музикант –вокалист, специалност:

поп и джаз пеене
Изисквания за изпита по специалност поп и джаз пеене – за VІІІ и ІХ клас:

Кандидатите се явяват на следните приравнителни изпити:



  1. Изпит по специалността

  2. Солфеж – устен

  3. История на музиката – писмен

1.Изпит по специалността: разпяване за проверка на гласовите данни, изпълнение на три песни, от които една от български композитор: Могат да бъдат изпълнени и арии от мюзикъл или песни със стилова насоченост „джаз”, рецитация на басня или стихотворение.
2.Изпит по солфеж:

Изпяване и транспониране на песен от зададен Т5, Т6, Т6/4; подражателно възпроизвеждане на фрази, хармонични интервали и акорди; отгатване на единични тонове, фрази, хармонични интервали, главни тризвучия и обръщенията им в тоналностите до мажор и ла минор; изпяване от пръв поглед на един солфеж в мажор или минор – диатоника в тоналности до 1 знак.


3. Теми за изпита по история на музиката:

  1. Музикалната култура на древните цивилизации – Египет, Индия, Китай, Асиро-Вавилония, Палестина. Антична музикална култура. Древно-гръцка музикална теория и естетика.

  2. Средновековна музикална култура на западна Европа. Професионалната църковна музика – тенденции, жанрове. Начало на многогласието. Развитие на светската музика. Средновековна музикална теория и естетика.

  3. Музикалната култура в Западна Европа през Ренесанса – етапи, тенденции, национални школи. Строг полифоничен стил /Римска школа, Венецианска школа, Нидерландска школа/. Развитие на светските жанрове. Етапи в еволюцията на мадригала. Музикална теория.

  4. Западноевропейската музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Възникване на операта. Оперни школи в Италия. Операта във Франция, Англия и Германия. Оратория и кантата. Пасион.

  5. Инструменталната музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Жанрове. Органна музика – Италия, Германия. Цигулкова музика – Италия. Клавирна музика – Франция, Англия.

  6. Г.Ф.Хендел – жизнен и творчески път. Оперно творчество. Оратории – видове, новаторство. “Месия”.

  7. Инструменталните жанрове в творчеството на Хендел. Концерти за орган, кончерти гроси. Пленерни жанрове. Камерна и клавирна музика.

  8. Й.С.Бах – жизнен и творчески път. Вокално-инструментални жанрове – пасиони, меси, кантати. “Матеус пасион”.

  9. Инструменталните жанрове в творчеството на Бах. Органна музика. Клавирна музика. Музика за камерни ансамбли. Оркестрова музика. “Английски сюити”. Пасакалия в до минор. “Бранденбургски концерти”.

  10. Епоха на Просвещението – музикално-културни процеси от втората половина на 18век. Възникване на комичната опера. Комичната опера в Италия, Франция, Германия и Австрия.

  11. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил, на новите музикални жанрове и форми. Приносът на различните национални школи.Виенска класическа школа.

  12. Й. Хайдн – творчески път. Лондонски симфонии – връх в развитието на симфонизма му. Значението на Хайдн за развитието на инструменталния концерт, струнния квартет и ораторията.

  13. В. А. Моцарт – творчески път. Основни принципи на оперната му реформа. Оперите: “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан” и “Вълшебната флейта”. Реквием.

  14. Симфонично творчество на Моцарт – симфонии № 39, 40 и 41, концерти и значението им за развитието на Виенския класически симфонизъм. Камерно-инструментална и клавирна музика.



ПРИРАВНИТЕЛНИ ИЗПИТИ

за постъпване в Х клас по професии музикант –вокалист, специалности: класическо пеене, поп и джаз пеене
Кандидатите се явяват на следните приравнителни изпити:

  1. Изпит по специалността

  2. Солфеж – писмен и устен

  3. Елементарна теория на музиката – писмен

  4. Задължително пиано – практически

  5. История на музиката – писмен


1. Изпит по специалността:

Класическо пеене:

Изпълнение на един вокализ от посочени 5 (по избор на комисията), една песен и рецитация на басня или стихотворение;


Джаз и поп пеене:

Изпълнение на две контрастни песни от български и чужд композитор, фрагмент от мюзикъл със стилова насоченост „джаз” и рецитация на басня или стихотворение.




  1. Изпит по солфеж:

А. Писмен изпит, който включва:

  • едногласна диктовка на виолинов ключ, в тоналност до 2 знака – мажор и минор, диатоника и хроматика;

  • двугласна диктовка на виолинов ключ, в тоналности до 2 знака – диатоника;

  • акордова диктовка на виолинов ключ в тоналности до 2 знака, мажор и минор (Т,S,D,K6/4,D7).

Б. Устен изпит, който включва: солфежиране от пръв поглед на едноглас с алтерации в тоналности до 2 знака – мажор и минор, на виолинов и басов ключ.

Учебни помагала:

Учебник по солфеж за VІІІ клас – колект. М.Ангелова, В.Грозева, Б.Миролескова;

Систематичен курс по солфеж – Ив.Пеев, Трендафил Миланов;

Солфежи от Хайдн, Моцарт и Бетховен – К.Попдимитров;

Солфежи на разни ключове – К.Попдимитров, К.Константинов.


  1. Теми за изпита по елементарна теория на музиката:

1. Звук.Тон. Шум. Свойства на тона. Обертонове.

2. Буквени и слогови наименования на тоновете. Хроматични знаци.

3. Линейно-нотна система. Петолиние, ноти. Нотна стойност и тонова трайност.

Записване на тоновите височини и трайности. Знаци за удължаване на нотните

стойности.


  1. Нотни ключове. Практическо овладяване на виолинов и басов ключ.

  2. Видове диатонични и хроматични полутонове и цели тонове. Енхармонизъм. Музикален строй. Натурален и темпериран строй. Диатоника и хроматика.

  3. Прости интервали – мелодични и хармонични. Обръщение на диатоничните прости интервали.

  4. Лад. Тоналност. Гама. Степени на лада. Разновидности на мажора и минора. Тоналности до седем знака. Паралелни тоналности.

  5. Ритъм. Метрум. Размер. Такт. Видове метруми и размери.

  6. Синкоп. Видове синкопи.

  7. Основно и особено делене на нотните стойности.

  8. Съзвучие. Акорд. Тризвучие. Видове тризвучия. Обръщения на тризвучията – мажорни и минорни.

  9. Темпо. Видове темпа и отклонения.

  10. Записване силата на тоновете.

  11. Хроматична гама.

  12. Пентатоника.

  13. Старинни ладове.

  14. Четиризвучия. Видове.Доминантов септакорд и обръщения.

  15. Украшения /Мелизми/.

  16. Съкращения при нотописа.

  17. Артикулация.




  1. Изисквания за практически изпит по задължително пиано:

1. Един етюд

2. Полифонична пиеса



3. Пиеса по избор на кандидата.
5. Теми за изпита по история на музиката:

  1. Музикалната култура на древните цивилизации – Египет, Индия, Китай, Асиро-Вавилония, Палестина. Антична музикална култура. Древно-гръцка музикална теория и естетика.

  2. Средновековна музикална култура на западна Европа. Професионалната църковна музика – тенденции, жанрове. Начало на многогласието. Развитие на светската музика. Средновековна музикална теория и естетика.

  3. Музикалната култура в Западна Европа през Ренесанса – етапи, тенденции, национални школи. Строг полифоничен стил /Римска школа, Венецианска школа, Нидерландска школа/. Развитие на светските жанрове. Етапи в еволюцията на мадригала. Музикална теория.

  4. Западноевропейската музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Възникване на операта. Оперни школи в Италия. Операта във Франция, Англия и Германия. Оратория и кантата. Пасион.

  5. Инструменталната музика през ХVІІ и първата половина на ХVІІІ в. Жанрове. Органна музика – Италия, Германия. Цигулкова музика – Италия. Клавирна музика – Франция, Англия.

  6. Г.Ф.Хендел – жизнен и творчески път. Оперно творчество. Оратории – видове, новаторство. “Месия”.

  7. Инструменталните жанрове в творчеството на Хендел. Концерти за орган, кончерти гроси. Пленерни жанрове. Камерна и клавирна музика.

  8. Й.С.Бах – жизнен и творчески път. Вокално-инструментални жанрове – пасиони, меси, кантати. “Матеус пасион”.

  9. Инструменталните жанрове в творчеството на Бах. Органна музика. Клавирна музика. Музика за камерни ансамбли. Оркестрова музика. “Английски сюити”. Пасакалия в до минор. “Бранденбургски концерти”.

  10. Епоха на Просвещението – музикално-културни процеси от втората половина на 18век. Възникване на комичната опера. Комичната опера в Италия, Франция, Германия и Австрия.

  11. Формиране на класическия сонатно-симфоничен стил, на новите музикални жанрове и форми. Приносът на различните национални школи.Виенска класическа школа.

  12. Й. Хайдн – творчески път. Лондонски симфонии – връх в развитието на симфонизма му. Значението на Хайдн за развитието на инструменталния концерт, струнния квартет и ораторията.

  13. В. А. Моцарт – творчески път. Основни принципи на оперната му реформа. Оперите: “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан” и “Вълшебната флейта”. Реквием.

  14. Симфонично творчество на Моцарт – симфонии № 39, 40 и 41, концерти и значението им за развитието на Виенския класически симфонизъм. Камерно-инструментална и клавирна музика.

  15. Бетовен – творчески път и връзка с идеите на Френската революция. Новаторство в симфонизма – симфонии №3, 5, 6, 9; увертюра “Егмонт”, цигулков концерт, клавирни концерти.

  16. Ролята на клавирните сонати за развитието на Бетовеновия стил и клавирната музика. Сонати № 8, 14, 23. Камерно – инструментална музика.

  17. Музикален романтизъм- основни идеи и образи, композиционни принципи, жанрове, форми и изразни средства.

  18. Франц Шуберт – представител на австрийския музикален романтизъм. Творчески път. Вокално творчество – циклите “Хубавата мелничарка” и “Зимен път”.

  19. Шуберт – основоположник на романтичния симфонизъм. Симфония №8. Камерно-инструментални и клавирни творби.

  20. Карл Мария фон Вебер – създател на националната немска романтична опера. Творчески път. Операта “Вълшебният стрелец”.

  21. Феликс Менделсон-Бартолди – романтични и класицистични черти на стила. Симфонично, клавирно и камерно-инструментално творчество. “Италианска симфония”, Концерт за цигулка и оркестър ми минор.

  22. Роберт Шуман – творчески път. Романтични черти на стила му в клавирната и симфоничната музика, и във вокалната лирика. “Карнавал” оп. 9, Симфония № 4.

  23. Джоакино Росини – представител на италианската музика през епохата на романтизма. Операта “Севилския бръснар” – класически образец на опера-буфа. “Вилхелм Тел” – начало на италианската героико-романтична опера.

24. Гаетано Доницети и Винченцо Белини – характерни черти и романтична същност на

творчеството им. Оперите “Норма” от Белини и Лучия ди Ламермур” от Доницети.

25. Николо Паганини – композиторско и изпълнителско творчество. Значение за

развитието на цигулковото изкуство.

26. Хектор Берлиоз – ярък представител на френския романтизъм. Симфонизъм –

проблеми, новаторство и значение. “Фантастична симфония”. Реквием. Опери.

27. Фредерик Шопен и полската музикална школа. Романтични черти на творчеството

му, връзка с фолклора. Обзор на клавирните жанрове. Соната си бемол минор.

28. Ференц Лист – творчески път, разностранна музикална дейност. Клавирна и

симфонична музика – новаторство, жанрове, композиционни принципи.Соната си

минор. Симфонична поема “Прелюди”.

29. Рихард Вагнер – творчески път. Оперно творчество – сюжети, теми, образи,

принципи на музикална драматургия. “Летящият холандец”, “Нюрнбергските

майстори-певци”, “Тристан и Изолда”

30. Йоханес Брамс – творчески път. Значение за развитието на симфонизма от втората

половина на 19 век. Романтични и класични черти в творчеството му. Симфонично



творчество. Симфонии № 1 и 4, Концерт за цигулка. Немски реквием.






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница