Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения



страница10/13
Дата01.02.2017
Размер3.1 Mb.
Размер3.1 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

ДИВИТЕ ЯБЪЛКИ

Историята на ябълковото дърво

Удивително е как тясно историята на ябълковото дърво е преплетена с човешката история. Според геолозите клас Rosaceae, включващ ябълката, същинските треви и Labiatae, сиреч ментата, възникнал на земята малко преди появата на човека.

Изглежда ябълките са съставлявали част от храната на ония незнайни първобитни хора, от които неотдавна на дъното на швейцарските езера бяха открити останки, смятани за по-стари и от Рим, тъй стари, че между тях нямало метални сечива. В находището открили и цяла-целеничка почерняла и спаружена киселица.

Според Тацит древните германци задоволявали глада си наред с другото и с диви ябълки (agrestia poma).

А Нибур отбелязва, че "къща, нива, рало, оран, вино, масло, мляко, овца, ябълка и пр. думи из земеделието и мирновременния живот в латински и гръцки се покриват, докато латинските думи за всичко, свързано с войната или лова, са коренно различни от гръцките". Следователно ябълковото дърво може да бъде приемано за символ на мира на същото основание, както и маслината.

От ранни времена ябълката е била тъй важна и повсеместно разпространена, че названието й, проследено назад в много езици, е означавало плод изобщо.  на гръцки означава както ябълка, тъй и плодът на което и да е дърво, а също и овца, и всякакъв добитък, та до богатство в най-общ смисъл.

Евреи, гърци, римляни и скандинавци са тачили ябълковото дърво. Смятало се е, че първата човешка двойка е била изкусена от плодовете му. В митологията с ябълка се разрешава съперничество между богини, дракони охраняват ябълки, а герои биват наемани да ги берат.

Ябълковото дърво се споменава най-малко на три места в Стария завет, а плодовете му - поне още два-три пъти. Соломон възпява: "Както ябълката между дърветата на дъбравата, така е възлюбленият ми между синовете." И още: "Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки."55 Най-прекрасната част от най-прекрасното в човешкото тяло е именувана по тоя плод - "ябълката на окото".

Омир и Херодот също споменават ябълковото дърво. Във великолепната градина на Алкиной Одисей вижда "круши, нарове и ябълки, натежали от прекрасни плодове" . Съгласно Омир ябълките били сред плодовете, които Тантал не можел да откъсне, защото вятърът винаги отвявал клоните им встрани от него. Теофраст пък като ботаник познавал и описал ябълковото дърво.

В Прозаическата Еда се казва, че "Идуна държи в кутия ябълките, от които боговете, усетят ли наближаването на старостта, трябва само да вкусят, за да станат отново млади." Така младостта им постоянно ще се обновява, додето настъпи ragnarok, сиреч залезът на боговете.

От Лудън научавам, че "древните уелски бардове били награждавани за съвършенство в пеенето с ябълкова клонка", както и че в шотландските планини ябълково дърво било гербът на рода Ламонт.

Ябълковото дърво (Pyrus malus) вирее най-вече в умерения климатичен пояс. Лудън пише, че "расте във всички части на Европа с изключение на мразовитите области, а също и в западна Азия, Китай и Япония". И у нас растат два-три сорта типично северноамерикански ябълки. Култивираното ябълково дърво е донесено в страната от първите заселници и се смята, че тук се развива тъй добре, както навсякъде другаде, та дори и по-добре. Вероятно някои от сортовете, които понастоящем са култивирани, са били занесени на британските острови от римляните.

Възприемайки разграничението, което прави Теофраст, Плиний отбелязва, че "от дърветата някои са напълно диви (sylvestres), а други са по-питомни (urbaniores)". Теофраст причислява ябълката към втората група, та в тоя смисъл тя се оказва най-питомното измежду дърветата. Безвредна е като гълъб, красива като роза и благодатна като стадо. Култивирали са я по-дълго от другите дървета, та носи нещо човешко в себе си и, кой знае, може след време, както е при кучето, връзката й с нейния див прародител напълно да се заличи. Тя се преселва заедно с човека също като кучето, коня и кравата: най-напред вероятно от Гърция към Италия, сетне към Англия, а оттам - към Америка; а пък нашият преселник на запад продължава с твърда крачка да върви към залязващото слънце с джобове, пълни с ябълкови семена, или направо с няколко ябълкови фиданки, привързани към багажа му. През тая година най-малко милион ябълкови дръвчета са посадени така в западните части, където до миналата година не е имало и една култивирана ябълка. Забележете как по тоя начин Седмицата на цъфтежа, подобно шабата, се разпространява из прериите - защото, когато се преселва, човек взема със себе си не само своите птици, четириноги, зеленчуци, насекоми, самата си нива, но и овощната си градина.

Листата и крехките клонки на ябълката са подходяща храна за много домашни животни като кравата, коня, овцата и козата; същото се отнася и до плодовете й, търсени и от свинете. Изглежда някога е съществувала естествена връзка между тия животни и ябълковото дърво. Киселиците във френските гори са смятани за основно средство за препитание на дивите глигани.

Не само индианците, но и много туземни насекоми, птици и бозайници са приветствали пристигането на ябълковото дърво на американски бряг. Гъсеницата снесла яйцата си на първата поникнала ябълкова клонка и оттогава дели предпочитанията си между ябълката и дивата череша; плодовият червей изоставил заради нея бряста. А когато израсла, синьогушките, червеношийките, черешарките, кралчетата и още много други бързо долетели, построили си гнезда и запели в клоните й; тъй се превърнали в градински птици и започнали да се размножават повече от когато и да било преди. Открита била нова ера в птичата история. Кълвачът пък намерил тъй вкусно угощение под ябълковата кора, че я пробил в правилен пръстен около целия ствол - нещо, което, доколкото ми е известно, не бил правил никога дотогава. Не трябвало много време на лещарката да разбере колко вкусни са ябълковите пъпки, та всяка зимна вечер оттогава, че до ден днешен прелита от гората да ги кълве за голяма жалост на фермерите. И заекът не закъснял да узнае вкуса на клоните и кората на ябълката; щом узреели плодовете й, катерицата ги отнасяла къде с търкаляне, къде в лапички до хралупата си и дори мускусният плъх изпълзявал вечер от потока и лакомо ги поглъщал, додето накрай утъпкал просека в тревата на брега; а когато сковалият ябълката мраз започвал да се топи, гарваните и сойките с радост отпивали навремени от вейките й. Бухалът се примъкнал до първата хралупа в ябълково дърво и доволно избухал, виждайки, че точно такова място му трябва; веднъж настанил се там, останал завинаги.

Тъй като темата ми е Дивата Ябълка, ще хвърля само бегъл поглед върху някои от периодите в годишното развитие на култивираната ябълка и ще премина по същество.

Сред дърветата ябълката цъфти може би най-красиво - изобилно и омайно както за очите, тъй и за обонянието. Скиталецът често бива изкушаван да свърне встрани от пътя и да поостане край някоя особено красива ябълка с разпъпили цветове. Колко по-високо стои ябълката от крушата с нейните необагрени, безуханни цветове!

Към средата на юли зелените ябълки са вече тъй големи, че ни напомнят за печива и за есен. Обикновено моравите са застлани с нападали, тъй да се каже мъртвородени, ситни ябълчици,- заради нас Природата разрежда ябълковото изобилие. Римският писател Паладий пише, че "ако има опасност ябълките да опадат преждевременно, един камък, положен в разклона на корените, ще ги задържи на дървото". Това разбиране все още намира привърженици, та и до днес могат да се видят камъни, поставени в кореновите вилки на някои дървета - за да се загубят скоро под тях. В Съфък, Англия казват:

"По Архангеловден, до два-три дена,

Половината ябълка е развалена."

Ранните ябълки узряват около първи август, но според мен не са тъй добри на вкус, както са на аромат. Една от тях е достатъчна да пропие носната ви кърпичка с благоухание, което не може да се сравнява с никой от парфюмите, продавани в магазините. Ароматът на някои плодове е тъй незабравим, както тоя на цветята. Вдигам някоя очукана ябълка от пътя и тя ми напомня с уханието си за богатството на Помона, пренасяйки ме напред във времето, когато ябълките ще бъдат струпани на златисто-румени купчини в овощните градини и край бъчвите за сайдер.

Ако седмица-две по-късно вървите, особено вечер, покрай овощните градини, ще минете през малък участък, изпълнен с уханието на зрели ябълки, и тъй ще им се насладите безплатно и без никого да сте окрали.

Всички природни продукти притежават нещо неосезаемо и безплътно, в което се съдържа върховната им стойност и което не може да бъде принизявано, купувано или продавано. Никой смъртен не се е наслаждавал на съвършеното благоухание на плодовете и само богоподобните сред хората са призвани да сетят амброзийната им същност. Защото нектарът и амброзията не са нищо друго, освен нежният аромат на всеки земен плод, който грубите ни небца не успяват да почувстват - тъй обитаваме небесата на боговете, без да го знаем. Когато видя някой особено презрян човек, понесъл товар прекрасни и благоуханни ябълки към пазара, сякаш ставам свидетел на надпревара между него и коня му от една страна и ябълките от друга, като за мен ябълките винаги печелят. Плиний казва, че ябълките са по-тежки от всичко останало, та воловете започвали да се потят само при вида на товар от тях. Коларят започва да губи товара си от мига, в който се опита да го откара там, където той не принадлежи, сиреч не до най-прекрасното място. Макар навремени да слиза от колата да проверява дали всичките ябълки са там, аз виждам как тяхната неосезаема божественост извива в тънка струйка към небето, а пътя към пазара продължават само месото, корите и семките им. Това вече не са ябълки, а кюспе. Дали все пак не са ябълките на Идуна, чиито вкус поддържа боговете вечно млади? И дали, когато започнат да се съсухрят и да посивяват, боговете ще оставят Локи да им занесе в Йотунхайм точно тях? Не, не е дошло още времето на ragnarok, на залеза на боговете.

Към края на август или в началото на септември иде ред на още едно изтъняване на ябълковата реколта, когато земята бива засипвана от обрулени ябълки - това става най-вече при силни ветрове подир дъжд. В някои овощни градини могат да се видят до две трети от ябълките на земята, още твърди и зелени нападали в кръг около дърветата или, по наклонените места, изтъркаляни чак долу в подножието на склона. Това са зловредни ветрове, които никому нищо добро не довяват. На длъж и шир из страната хората събират обрулените ябълки, превръщайки ги в евтина плънка за първите ябълкови пайове.

През октомври, когато листата опадат, ябълките ясно се открояват на дърветата. Една година видях в съседен град ябълкови дървета, дотолкова отрупани с плод, колкото не помня да съм виждал преди - малки жълти ябълки, надвиснали над пътя. Клоните изящно се огъваха под тежестта им, та дърветата напомняха тръни и цялостният им изглед се променяше. Дори най-високите клони, наместо да са изправени нагоре, се бяха разперили и тегнеха във всички посоки, а ниските бяха намерили тъй много подпори, че цялото дърво заприличваше на изображение на индийска смокиня. Както се казва в един стар английски ръкопис: "Колкото повече ябълки роди дървото, толкова повече то се свежда към людете."

Безспорно ябълката е най-прекрасният плод. Нека принадлежи на най-красивите, на първите във всичко. И това да бъде "пазарната" й цена.

Между пети и петнадесети октомври виждам под дърветата наредени бъчонки. Да кажем, че се разговоря с някого, комуто е възложено да подбере само бъчонките с най-хубавите ябълки. Той по няколко пъти преобръща в ръце поочуканите, преди да ги хвърли настрани. Ако трябваше да му кажа каквото ми минава през ум, щях да му обясня, че всяка ябълка, която е държал, е вече очукана, понеже той е изтрил прашеца й и с него цялата й благотворна божественост. Хладните вечери принуждават фермерите да побързат с брането, та накрая виждам само тук-там стълби, подпрени на дърветата.

Щеше да е добре, ако приемахме тия дарове с повече радост и признателност, а не смятахме за достатъчно само да насипем пресен тор около дърветата. Някои стари английски обичаи биха могли поне малко да ни помогнат. Намирам ги описани най-вече в "Народни старини" от Бранд. Оказва се, че "на Бъдни вечер девънширските стопани и техните работници вземат голяма купа със сайдер, в която плува парче препечен хляб, тържествено я отнасят в овощната градина, където с празничен обред приветстват ябълковите дървета, та през следващата година да родят богато". Обредът се състои в следното: "напръскват корените на дървото със сайдер, слагат парченца от препечения хляб върху клоните," сетне "застават в кръг около най-плододайното дърво в градината и три пъти последователно вдигат ето тая наздравица:"

"Пием за тебе, стара ни ябълко,

Та да напъпваш, та цвят да даваш,

Та с плод богат да ни даряваш!

Шапки пълни, калпаци пълни!

Торби и крини, чували пълни!

И мойте джобове - пълни и те! Хей!"

Също тъй в някои части на Англия в навечерието на Нова година практикували тъй нареченото "сурвакане на ябълките". Група момчета обикаляли овощните градини, нареждали се в кръг около ябълковите дървета и повтаряли следната благословия:

"Здрав да си, корене! Стволе, стой силен!

Богу се молим за берекет обилен:

от всяка вейка - сладка скорозрейка;

от всяка клонка - ябълка в бъчонка!"

"Сетне крещят в хор, а едно от момчетата им приглася на кравешки рог. По време на тоя обред всички шибат овошките с пръчки." Това се нарича "гощаване" на дърветата и според някои е "остатък от езическите жертвоприношения в чест на Помона".

Херик пише:

"Гощавайте дърветата си с бой,

Та сливи, круши да родят безброй;

Че колкото по-пищно ги гощават,

Те толкова по-щедро плод ще дават."

Нашите поети имат по-голямо основание да възпяват сайдера, отколкото виното, ала е нужно да запеят по-добре от англичаните, че инак не ще сторят чест на музата си.

 

Дивата ябълка

Толкова за "по-питомните ябълкови дървета или urbaniores", както ги нарича Плиний. Предпочитам по което и да е време на годината да вървя из старите градини с неприсаждани, най-неравномерно израсли ябълкови дървета: на места две дървета прилепнали едно до друго, а редиците толкова криви, та човек би помислил не само, че са поникнали, докато стопанинът е спял, ами направо че ги е садил в сомнамбулно състояние. Редиците от култивирани дървета никога не биха ме примамили да се скитам тъй из тях. Но уви! Сега говоря не толкова по непосредствени впечатления, колкото по памет - такива опустошения бяха извършени!

Някои почви - като например в скалистата местност в околността на Конкорд, наречена Истърбрукс каунти - са тъй пригодни за ябълки, че те биха расли на тях без всякакви грижи или, най-много, с еднократно разораване на земята в годината, докато на много други места са необходими особени грижи. Собствениците на въпросната местност признават, че почвата там е благодатна за отглеждане на плодове, ала била твърде камениста, та нямали търпение да я орат, а като добавели към това и отдалечеността от града, съвсем нямало смисъл да я обработват. А там се ширят - или поне се ширеха без реда - големи ябълкови масиви. Но подивели, ябълките израстват и раждат изобилен плод посред борове, брези, кленове и дъбове. Често с изненада съзирам сред другите дървета заоблените върхове на ябълки, засияли с червените си или жълти плодове в тон с есенните багри на гората.

Веднъж около първи ноември, изкачвайки един скалист склон, видях напращяло от сили ябълково дърво, което - явно посадено от птици или крави - се издигаше над зъберите и рехавите гори и още бе обсипано с плод: неуязвено от студовете по време, когато култивираните ябълки са вече обрани. Беше буен диворасляк, все още покрит с многобройни зелени листа, и изглеждаше трънлив. Плодовете му бяха твърди и зелени, ала с нещо подсказваха, че ще са вкусни през зимата. Имаше да висят по клоните, ала повече от половината лежаха оваляни в мокрите листа под него или пък се бяха изтърколили далеч надолу по склона сред камънаците. Собственикът на земята не знае нищо за това дърво. Едничък скорецът е забелязал деня, в който за пръв път е цъфнало, както и деня, в който за пръв път е дало плод. Нямало е танци в негова чест по тревата наоколо му, както и сега няма ръка, която да обере плодовете му - само катерици са ги нахапали, както виждам. Това ябълково дърво е изпълнило двоен дълг - не само е родило и отгледало тия плодове, но и всяка негова клонка е израсла с по цял един фут. Какви плодове при това! По-големи от много други горски плодове, трябва да им го признаем, а отнесени у дома, остават здрави и вкусни до идната пролет. За какво ми са ябълките на Идуна, след като мога да имам тия?

Когато минавам край това тъй късно узряло и издръжливо дърво и гледам натежалите му плодове, макар да не мога да ги ям, изпълвам се с уважение към него и с благодарност за щедростта на Природата. Тук, на тоя каменист и обрасъл с дървета склон, е поникнала ябълка, която не е посадена от човек и не е останка от някогашна овощна градина, ами е саморасла като боровете и дъбовете. Повечето плодове, които ценим и използваме, зависят изцяло от нашите грижи. Не ще има ни царевица, ни жито, ни картофи, ни праскови, ни пъпеши, ако не сме ги посадили, докато ябълката ревностно подражава на независимостта и предприемчивостта на човека. Както вече споменах, тя не е просто донесена в Новия свят, а в известен смисъл като човека се е преселила тук, та дори на места е успяла да се наложи сред туземните дървета, също както волът, кучето и конят навремени подивяват и тъй утвърждават себе си.

Дори най-киселата и стипчива ябълка, зряла в най-сурови условия, навява мисли като горните - тъй благороден плод е тя.

 

Киселицата

Тъй или иначе, АМЕРИКАНСКАТА дива ябълка е дива точно като мен - непринадлежащия към туземното население, ала отдалечил се от култивирания ствол къмто гората. А още по-дива и от нея, както вече споменах, навсякъде из страната расте американска, туземна киселица, Malus coronaria, която досега не е била видоизменяна чрез култивиране. Има я от западен Ню Йорк до Минесота, както и на юг. Мишо отбелязва, че обичайната й височина е "петнадесет до осемнадесет фута, но се срещат и дървета, достигащи двадесет и пет, дори тридесет фута", а също тъй и че "големите киселици изцяло приличат на ябълкови дървета". "Цветовете са бялорозови, събрани в съцветия." Отличават се с прекрасен аромат. А плодовете, според същия автор, са с диаметър около инч и половина и са силно кисели. Въпреки това от тях стават хубави сладкиши, а също тъй и сайдер. Мишо заключава, че "ако киселицата бъде култивирана и все пак не ражда по-вкусни плодове, то поне ще създава радост с прекрасните си цветове и омайното си благоухание"56.

Не бях виждал киселица до май 1861 година. Знаех за нея от Мишо, ала по-съвременните ботаници, доколкото ми е известно, не са й отделяли никакво внимание. По тая причина киселицата бе за мен едва ли не полулегендарно дърво. Замислил бях пътуване до Глейдс, област в Пенсилвания, където киселиците били прекрасни. Минаваше ми през ум също така да поръчам една от разсадник, но се съмнявах, че ще имат, а също и че ще могат да я различат от европейските й разновидности. Накрая ми се отвори случай да ида до Минесота и когато навлязохме в Мичиган, започнах да съзирам от вагона красиви, обагрени в розово цветове. Отпървом помислих, че е някакъв вид шипка, ала не след много ме осени, че това са киселиците, които тъй дълго съм търсил. Тия нацъфтели храсти или по-скоро дървета съставляваха преобладаващата гледка, която се разкриваше от вагоните по това време на годината, сиреч средата на май. Ала влакът така и не спираше, тъй че накрая бях хвърлен на гръдта на Мисисипи, без да съм докоснал нито една киселица и изпитал мъките на Тантал. Като пристигнах на водопадите Св. Антоний, с прискърбие научих, че се намирам много на север от киселиците. Въпреки това успях да намеря киселица на осем мили западно от водопадите: докоснах я, вдишах уханието й и си откъснах цъфнала клонка за хербария. Трябва да съм бил близо до северния предел на киселиците.

 

Как расте дивата ябълка

Въпреки че киселиците са туземни като индианците, съмнявам се дали са по-устойчиви от ония чергари сред ябълките, които, макар да произхождат от култивирани дървета, се самозасаждат в отдалечени поля и пущинаци, където намират подходяща почва. Не познавам други дървета, които да преодоляват такива големи трудности и така твърдо да устояват на враговете си. Тяхната история заслужава да се разкаже. Ето как е позната:

Наближи ли май, забелязваме малки бухлати ябълкови филизи, едва-що израсли по местата, където са пасли стада - по каменистите пасбища на Истърбрукс каунти например или по върха на Нобскот Хил в Съдбъри. Един-два от тях навярно ще устоят на сушата и другите бедствия - отначало самото им родно място ще ги брани от настъпващите треви и другите опасности.

Така за две години време

Израсна досами скалата;

Света обгръщаше с възхита,

Не се боеше от стадата.

Но още в тая крехка възраст

Начнаха й се теглилата:

На паша вол дойде в трънака

И я прекърши през средата.

Първата година волът най-вероятно няма да види проболата сред тревите ябълка; ала на следната година, когато вече е понаякнала, той ще разпознае в нея сънародника-пришълец, аромата на чиито листа и клони добре помни; и макар отпървом да се поспре, за да я приветства и да изрази изненадата си, получавайки в отговор "Тук ме доведе същата причина, която доведе и теб", той отново захрупва, смятайки, може би, че е в правото си.

Прекършвана тъй всяка година, ябълката не се отчайва, изкарва на всеки отчупен клон по два нови и плъзва по земята във вдлъбнатини и помежду скалите, като постоянно наедрява на ширина и заяква, додето образува вече не дърво, а плътна клонеста пирамидална маса, здрава и непроницаема като скала. Както поради гъстотата и якостта на клоните им, тъй и поради тръните, тия шубраци от диви ябълки са едни от най-масивните и непроницаемите, които съм виждал. Напомнят най-вече клековете по планинските върхари, борещи се със злия демон на студа. Нищо чудно, че са принудени да пускат тръни, та да се бранят от такива врагове. В тия тръни обаче няма злост, а само малко ябълчна киселина.57

Каменистите пасбища в областта, която споменах - ябълката е най-устойчива на камениста почва - са плътно покрити с тия ниски гъстаци, които често напомнят вкоравени сиви мъхове или лишеи, а измежду тях се подават безчетни малки кълнове, неотделили се още от семената.

Всяка година равномерно подкастряни от кравите, все едно жив плет - с ножици, ябълките често придобиват съвършени конически или пирамидални очертания с височина от един до четири фута, повече или по-малко заострени, сякаш изкусно подрязани от градинар. По пасбищата и хребета на Нобскот Хил те хвърлят плътни тъмни сенки, когато слънцето е ниско. Също тъй предоставят чудесна закрила от ястребите на многобройните малки птички, които гнездят в тях. Цели ята накацват сред тях нощем, а на една ябълка, разпростряла се на шест фута в диаметър, видях веднъж три гнезда на червеношийки.

Несъмнено това са вече възрастни дървета, ако се смята от деня, в който са били посети, ала има ли се предвид развитието им и дългия живот пред тях, те са си още деца. Преброих годишните кръгове на няколко от тях, високи само един фут и също толкова разклонени, и установих, че са около дванадесетгодишни, ала съвсем крепки и процъфтяващи! Бяха тъй ниски, че оставаха незабележими за скиталеца, докато много от връстниците им в разсадниците даваха вече обилен плод. Ала каквото при едните се придобива с времето, навярно в тоя случай отива пак за сила, сиреч за укрепване на дървото. Това е то пирамидалният стадий при дивите ябълки.

Кравите не престават да ги опоскват в продължение на двадесет и повече години, подтискайки растежа им и принуждавайки ги да се разпростират на ширина, додето накрай се разраснат дотолкова, че се превърнат в ограждения на самите себе си и някой по-вътрешен израстък, станал недосегаем за враговете им, радостно избуи нагоре: той не е забравил своето високо призвание и победно поклаща плодовете си.

Такава е тактиката, с която накрай побеждават своите тромави врагове. Така, ако започнете да наблюдавате развитието на някой ябълков гъстак, ще забележите, че той престава да бъде просто пирамида или конус, а на върха му се появяват една-две гранки и нарастват пращящи от повече жизнени сили, отколкото която и да било овошка, понеже растението отприщва цялата си подтискана енергия в тия устремени нагоре свои части. Не след дълго гранката се превръща в малко дръвче - на върха на пирамидата застава друга, обърната наопаки, така че цялото придобива очертанията на огромен пясъчен часовник. Изпълнила задачата си, хоризонтално прораслата основа постепенно изчезва, подир което щедрото дърво допуска нови и вече безвредни крави да идват под сянката му, да отъркват гърбове о ствола му, израсъл въпреки тях, та дори да изяждат част от плодовете му и тъй да разнасят семената му.

Така кравите сами си създават сянка и храна, а дървото, преобърнало вече своя пясъчен часовник, заживява, тъй да се каже, втори живот.

Важен въпрос за някои в наше време е дали ябълковите дървета да се подкастрят на височината на носа или пък на очите. Воловете ги подкастрят на височината, която могат да достигнат, и това, според мен, е правилното решение.

Така, независимо от прихождащите говеда и другите неблагоприятни обстоятелства, презреният ябълков гъстак, ценен единствено от малките птички като подслон и скривалище от ястребите, накрай цъфва за седмица, а след време дава и плод - налят, макар и дребен.

Случвало ми се е към края на октомври, когато листата на дивата ябълка вече са опадали, да видя някоя израсла в самата й среда гранка, чието развитие до време съм наблюдавал, ала сетне съм решил, че е забравила призванието си, покрита вече със своите дребни първи зелени, жълти или розови плодове, до които кравите не могат да се доберат през заобикалящия я плътен и трънлив гъстак, и да се втурна, за да опитам тоя нов и никъде неописан сорт. Всички сме чували за многобройните сортове, разработени от Ван Монс и Найт. Това тук пък е методът на Ван Вол, по който са създадени много повече и по-значими сортове.

През какви само трудности трябва да мине дивата ябълка, за да роди сладък плод! Макар и дребен, той може да се окаже равностоен, ако не и превъзхождащ по аромат плодовете, отгледани в овощна градина, да бъде далеч по-сладък и вкусен от тях поради самите спънки, които е трябвало да преодолява. И кой знае, тоя див плод, случайно посаден от крава или птица на някой затънтен каменист склон, където човек не го е зървал, може да се окаже най-превъзходният представител на своя вид, та слухът за него да достигне до чуждоземни владетели и кралски овощари да се опитат да го разсадят, па макар и нищичко да не се знае - поне извън пределите на селото му - за качествата на навярно съвсем оскотелия собственик на парчето земя? Та нали тъй се е започнало със сортовете "Портър" и "Болдуин"?

Всеки гъстак на дивата ябълка, подобно на всяко диво дете, буди очакванията ни. Сякаш е омагьосан принц. Какъв само урок за хората! Същото е с човешките същества, съставляващи най-извисената прослойка на рода, обещаващи и устремени към небесни плодове, ала окастряни от съдбата; само най-упоритият и силен дух устоява и надделява, сетне избива нагоре в нежна издънка и пуска прекрасните си плодове връз неблагодарната земя. Поети, философи и държавници израстват тъй из пасбищата на страната и надживяват тълпите безлични люде.

Стремежът към познанието винаги е минавал през това. Небесните плодове, златните ябълки на Хесперидите, се охраняват неотстъпно от стоглав дракон, който нивга не заспива, та е херкулесовски подвиг да ги откъснеш.

Описах най-удивителния начин, по който се разпространяват дивите ябълки; най-често обаче те никнат на големи отстояния една от друга из горите, мочурищата или покрай пътищата, навсякъде, където намерят подходяща почва, и израстват сравнително бързо. Израслите в гъстите гори са много високи и тънки. Често късам от тия дървета съвсем благи, недиви плодове. Както Паладий казва, "Et injussu consternitur ubere mali": "Земята бе застлана с плодовете на самораздаваща се ябълка".

Отдавна се смята, че дори дивите ябълки сами по себе си да не дават качествени плодове, те предоставят най-добрите стъбла, посредством които да бъдат предавани на поколенията високоценените достойнства на другите ябълки. Мен обаче ме интересуват не стъблата, а самите диви плодове, чиито остър вкус не е минал през никакво "омекотяване". Не ми е

"цел за цял живот

да отглеждам бергамот."

 



Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница