Как неволно съсипваме живота си и живота на своите близки Юлия Свияш Съдържание



страница1/13
Дата17.11.2017
Размер2.99 Mb.
Размер2.99 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



Как неволно съсипваме живота си и живота на своите близки

Юлия Свияш


Съдържание
Въведение

Глава 1 Вашето нещастие е във вашите ръце!

Глава 2 Пазете идеите си!

Глава 3 Бъдете винаги прави!

Глава 4 Долу отговорността или Как да станете жертва

Глава 5 Как окончателно да се разочаровате от себе си

Глава 6 Как да станете самотни и да останете такива завинаги

Глава 7 Какво представляват взаимоотношенията и как да ги провалите

Глава 8 Как да развалите семейните си отношения

Глава 9 Как да се разочаровате в любовта

Глава 10 Как да развалите отношенията с децата си, а и самите деца

Глава 11 Как да изгубите сексуалната си привлекателност

Глава 12 Посвещава се на вечно отслабващите

Глава 13 Как да останете бедни до края на живота си

Глава 14 Как да си провалите кариерата (бизнеса, репутацията, отношенията в работата)

Глава 15 Как да се наплашите

Глава 16 Как да се разболеете

Глава 17 Как дa си създадете липса на време или Тайм мениджмънт наопаки

Глава 18 Езотериката в служба на народа

Глава 19 За какво да пилеете живота и времето си

Глава 20 Да живеят проблемите!

Заключение


Въведение
За къде сме без нещастията си?

Ние отчаяно се нуждаем от тях, именно отчаяно.

П. Вацлавик


Предупреждение

Драги читателю, помислете добре дали си струва да четете тази книга. Това го казвам аз, нейният автор. Не ви разубеждавам, а само деликатно ви предупреждавам.

В ръцете си държите книга-разобличение.

След като я прочетете, може да научите за себе си нещо, което... бихте предпочели да не знаете. Понякога любопитството има непредсказуеми последствия.

Всъщност, това е всичко. Моята работа беше да ви предупредя, а вашата – да чуете. Или да не чуете – както пожелаете.
Ако това предупреждение не ви е повлияло – ЗДРАВЕЙТЕ.
Здравейте, уважаеми читателю.

В ръцете си държите една необикновена книга. Дори самото й название изглежда странно, нали така? Още повече, че нейният автор вече е издал няколко книги за това, как човек може да се справи с проблемите си и да постигне нормалното човешко щастие.

“На кого му трябва?” – ще попитате вие. На кого му трябва този наръчник по нещастен живот? Или авторът й е толкова озлобен към целия свят, че е решил да посипе със сол раните на читателите си?
На автора не му бяха достатъчни

творческите мъки, той жадуваше и за

читателските.

Михаил Мамчич


Но нали ВИЕ поради някаква причина все пак сте взели тази книга в ръцете си?

Сторило ви се е, че сте я взели от чисто любопитство. Но не прибързвайте с изводите. Зад любопитството ви към тази странна книга се крие далеч по-важен и дълбок интерес...

Какво искам да кажа? Ето какво.

Всички ние живеем с общоприетата заблуда, че всеки човек се стреми към щастието. И въпреки че малцина имат представа какво представлява това чудо – щастието, всеки се стреми да го получи. И сякаш по пътя към него все нещо му пречи. Или някакво лошо стечение на обстоятелствата, или интригите на съдбата, или потресаващото несъвършенство на нашия живот.

А човек отчаяно се бори за щастието си, стоически превъзмогва всякакви препятствия. Но... Щом един проблем бъде решен, възниква друг. Няма нито сън, нито отдих за измъчената душа. Щастието сякаш постоянно се изплъзва, също както голямата тлъста риба от въдицата на рибаря-неудачник.

Рафтовете в книжарниците са отрупани с книги за щастието, успеха, късмета, забогатяването, здравето.


Когато книгата се сблъска с главата и при

това се чуе глух кънтящ звук, нима винаги

книгата е виновна?

Георг Кристоф Лихтенберг


Хиляди психолози, консултанти, последователи на невролингвистичното програмиране, инструктори, треньори и други наставници, насочващи хората по правилния път, в общ порив се борят за щастието на човечеството. Те измислят различни технологии, методики, тренинги и други хитрини, за да промият мозъка ви и да ви приближат до заветната мечта – да станете свободни и щастливи.

Едни обещават да ви превърнат в милионери, други се кълнат, че върху плешивата ви глава ще поникнат буйни къдрици, трети гарантират, че могат да пробудят първобитната страст у стеснителния млад човек и че той ще стане герой в сексуалните мечти на най-прекрасните жени в радиус от десет хиляди километра.

Някои от тях изобщо нищо не гарантират, а работят в стил “вие сте глупак” и правят на пух и прах мислите, нагласите, преживяванията ви и целия натрупан от вас до момента жизнен опит.

Те се ровят в главите ви, търсят всевъзможни фикс идеи, комплекси, заблуди и ги гонят надалеч.

И за известно време това може би наистина помага. Не на всички, но помага. Ентусиазмът в очите, маниакалният оптимизъм, безумното желание да направите поне нещо и да оповестите на всички, че животът е прекрасен. Но ето че минава време... и всичко се връща по местата си, а дори и по-назад.
Всеки решен проблем поражда нов

неразрешим проблем.
Това е като клизма. Като я направиш, ти става по-леко. И след това пак се натрупват... различни неоползотворени вещества. Просто никой не иска да види тази истина. Колкото и да се промива мозъкът, човек така или иначе пак ще го... замърси. Повярвайте, авторът на тази книга знае какво говори. Нали самият той промива както своя, така и мозъците на страдащите.

И така. Ако се вгледаме по-внимателно, ще разберем, че в известен смисъл цялата тази врява е илюзорна. А именно: почистването на плевелите предизвиква техния още по-активен растеж. Нещо не се връзва, не се получава. Но какво? Къде е грешката?


Къде е грешката?

При наблюденията си авторът стига до най-неочаквани изводи. Грешката е заложена още в началото на пътя. А именно: погрешно е самото изходно условие.



Човекът не е готов за пълното щастие. Следователно той не е заинтересован от решението на повечето си проблеми.

В противен случай всички живи хора отдавна биха били щастливи. Те биха се раждали щастливи и биха умирали щастливи.

Самият човек може би не се досеща за това, но е така. Той подсъзнателно не е готов да бъде щастлив. Въпреки че на всяка крачка крещи: “Искам да бъда щастлив, искам да преуспея! Искам, но не мога! Пречи ми това, пречи ми онова...”

ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ. Ако вие действително искахте да решите някакъв проблем, то още на минутата, дори на секундата, бихте се справили с него! Но човек не проумява именно този факт (можете да проверите това по себе си). За това ще поговорим по-подробно по-нататък, а засега –просто ми повярвайте.


Във всеки момент от живота човек разполага с това, което той желае.

Желае действително.

И ако той искаше нещо друго, вече щеше да го има.
Човек строи щастието си толкова упорито и последователно... Той сякаш знае, че ако изведнъж щастието (не дай Боже!) бъде постигнато, играта ще приключи.

Спомнете си великите шедьоври на световната литература. Върху какво са изградени те? Върху насладата от човешките страдания, трагедии и престъпления. А филмите? Ако хората във филмите не умираха от нещастна любов, не убиваха, не се тровеха с цианкалий, не си удряха главите в стената, не скачаха от покривите на небостъргачите, зрителите щяха да заспиват.

И дори когато филмите имат щастлив край (HAPPY END), те завършват именно с това! След щастливата развръзка вече няма какво да се показва, такъв сюжет не представлява интерес за никого.

Фактически през целия си живот човек се занимава с изобретяването на многобройни начини, технологии и хитрини, които го отдалечават от щастието. Повечето хора правят това несъзнателно. Нещастният човек дори може да моли за помощ и състрадание. Но я се опитайте да му отнемете този инструментариум за създаване на неприятности! Той ще го брани, ще се вкопчи в него. Със зъби и нокти. Ако той е създал сто начина да бъде нещастен (беден, болен, самотен), ще измисли и сто и първи начин! Иначе филмът ще свърши!

Какво ли не са изобретили хората, как ли не се стараят, за да не започнат да живеят щастливо. Всичко това активно се поддържа, култивира и разпространява чрез телевизията, вестниците, списанията, радиото, художествената (и не толкова художествена) литература, театралните постановки, филмите, песните и всички останали средства за въздействие върху съзнанието и подсъзнанието. Това не е нито добре, нито зле. Можете да нахраните някого само с това, което той пожелае да яде. А ако той яде това... Кой ще му забрани?

В края на краищата всеки човек, дори този, който не е надарен със свръхчовешки способности, може до безкрайност да създава проблеми както на себе си, така и на другите, и при това да остава в пълно неведение, че той самият е инициатор на собствените си нещастия! И тогава той, нещастният и безпомощният, ще страда толкова, колкото желае.

При това човекът по правило знае, че има неща, от които му става по-леко. Тогава той използва цялата си изобретателност, за да обясни и на себе си, и на другите защо именно по отношение на него този метод не е приложим, защо той не може да се възползва от него и защо именно в неговия случай това не помага!

Пример: Всички (100% от хората) знаят, че да се прави гимнастика, и изобщо да се спортува, е полезно. Колко хора от тези 100% правят това?

Всички (100% от хората) също така са запознати с принципите на рационалното хранене: повече зеленчуци и плодове, по-малко торти и чипс. И всичко ще бъде наред. Кой се възползва от тази проста истина?

Всички (100% от хората) знаят, че пушенето е вредно за белите дробове, оставя лош дъх и е съпроводено с много други прелестни процеси, които могат да бъдат характеризирани като бавно самоубийство. И какво от това?

Тоест почти всеки човек е велик специалист по създаването на нещастия. Някои се справят по-добре, други – по-зле. Всеки разполага със свои уникални ресурси, свое ноу-хау. Има и традиционни начини, които се използват от повечето хора.

А умните психолози, добрите съветници и просто състрадателните хора се опитват да отвлекат човека от това изключително важно мероприятие и да го преквалифицират.

И проблемът далеч не е в това, че човек се стреми не към щастието и успеха, а се движи в противоположна посока. Да го оставим на мира, нека прави това, което желае. Това е негово право! Авторът в никакъв случай не съди такива хора! Напротив, той е готов да подкрепи всеки в неговите стремежи.

Проблемът е в това, че човекът предприема тези действия напосоки. Нещо повече – той е сигурен, че не той самият е виновен, а някой друг. Със собствените си ръце, творчески и с цялата си изобретателност човекът гради собственото си нещастие и е напълно убеден, че няма никаква вина за това. Той се стремял към щастието. А това, което се случва, не е негово дело. Просто другите хора, обстоятелствата, животът в края на краищата му пречат да бъде щастлив.



Дясната му ръка няма никаква представа какво прави лявата!

В крайна сметка човек остава недоволен от собственото си творение. Първо, не му харесва самото творение (погрешният му и несполучлив живот), и второ, той упорито отрича, че самият той е провокирал несполуките си.


За какво се разказва в тази книга?

Нашият свят затъва в море от съвети, методики и инструкции за постигането на щастие и успех. А технологията по изобретяване на страдания не е обект на внимание. В същото време хората се занимават с много по-голямо желание с последното. Нещо повече, когато човек се убеди, че някои негови действия водят до лоши резултати, той, като последователно същество, упорито продължава по същия път!

Така че нашата книга няма да ви дава съвети как да станете щастливи, преуспели, здрави и богати. Тя няма да влезе в и без това огромния списък от безполезни книги по темата. Тя няма да коригира мисленето ви. Ние ще направим точно обратното.

Проблемът е в това, че по пътя към нещастието човек се сблъсква с редица трудности. Например случва се нещо лошо. А човек дори не разбира как го е постигнал. Той дори може да не знае, че случилото се е негово дело. Следователно той няма да може да се възползва от този начин друг път и няма да може да си създаде същия проблем. Страданието няма да бъде пълно и сякаш изработените навици ще бъдат загубени. Тоест по пътя към създаването на проблеми човек действа слепешката, несъзнателно, по метода на пробите и грешките.

Нашата задача е да хвърлим светлина върху този процес. Да свалим маските. Да покажем КАК постигате това. Щом хората така или иначе го правят, при това го правят упорито и последователно, трябва да се възползваме от опита и да създадем технология, която ще ни подскаже какво да направим, за да постигнем по-добри резултати.

В тази книга е отразен:

• личният опит на автора (между другото авторът също е специалист в тази област, както и всеки нормален човек);

• опитът на хората, с които авторът е общувал и работил по време на тренингите и консултациите и с които просто е поддържал приятелски отношения.

Затова авторът е благодарен на всички, които познава, за безценния принос за създаването на тази книга. Едва ли би се получило такова разнообразие единствено въз основа на моя личен материал!

Разбира се, дори не претендирам, че тази книга ще се превърне в пълно ръководство за съвременния човек. Спектърът от възможности да си тровите живота е много богат.


В тази книга всичко е наопаки!

Какво е необичайното в тази книга?

Тук няма да намерите пионерски призиви, за разлика от повечето съвременни книги, свързани с психологията на успеха, просперитета и личното щастие.

Тук няма препоръки за подобряване на положението ви за разлика дори от предишните книги на автора, което е странно дори за самия него.

Тази книга е своего рода проникновение, изясняване на начините, от които се възползва почти всеки човек в една или друга степен. Може би когато четете тази книга, ще научите нещо ново за себе си и ще решите да усъвършенствате техниката за създаване на проблеми. Всичко зависи от вас!

Може би няма друга по-лека за практическо приложение книга. Няма нищо по-лесно от използването на описаните технологии. А най-важното е, че те са доказано ефективни.

Нали знаете израза “Щастието е във вашите ръце”? Сигурно го знаете. Но е вярно също така и обратното (между другото, то произлиза от същия този израз):
ВАШЕТО НЕЩАСТИЕ Е ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ!
Това е основната идея на тази книга.

Авторът предварително се извинява на читателите, които ще решат, че книгата е цинична и че за автора няма нищо свято. Знайте – това е привидно.

В действителност дълбоко в душата си авторът е романтична, нежна, сантиментална, фина и изключително чувствителна натура (благодарение на което, между другото, в голяма степен е съсипал живота си и е създал редица проблеми на други хора, които нямат никаква вина).

Нещо повече – всеки човек може да бъде нещастен. Но за да направите нещастен някого другиго, трябва да се учите. Личният опит няма да ви е достатъчен. Нашата книга е едно добро практическо ръководство в това начинание.

Всички технологии и начини, които се описват в тази книга, са прости и ефикасни. Те дават гарантирани резултати: благодарение на тях много хора са си създали такъв живот, че от техните биографии могат да ви побият тръпки, те могат да се сравнят само с филмите на ужасите във формата сапунен сериал.

След като прочетете тази книга, вашите действия по творческото създаване на несполуки в собствения ви живот няма да представляват тайна за вас. Ще разберете как се зараждат проблемите ви. Ще научите как постигате това и защо.

Достойна перспектива, нали?

Между другото, тази книга не претендира за всеобхватност по темата. В най-добрия случай тя ще опише само 10% от всички възможности, с които разполага съвременният човек. Но това вече е нещо. Разбира се, има още много различни начини да си съсипете живота, просто обемът на книгата е ограничен и няма как да представим всички. Докато я четете, сигурно ще можете да допълните материала със собствените си открития и опит.


Можете да практикувате – ако желаете

Както е известно, смисълът на теорията е приложението й в практиката. Затова в нашата книга има не само умни разсъждения за природата на човешките нещастия и за тайните на нашето подсъзнание, което винаги е готово да извърши поредната пакост за наша сметка. За какво са ви тези разсъждения? Ще ги намерите и в други книги.

Нашата книга е сборник с упражнения. Прости и ефективни. А най-важното е, че те не изискват мъчителни усилия, за да се промените. Вие вече имате всичко, само трябва да се възползвате от него по-съзнателно.

Първите три глави са посветени на общите принципи, благодарение на които хората си съсипват живота, превръщайки го в оцеляване в екстремни условия. Упражненията в тези глави имат общ, така да се каже, концептуален характер. По-нататък преминаваме към подробностите.

Вероятно ще си зададете следния въпрос: а дали изобщо си струва да четете тази книга, от която можете да научите как да си съсипете живота?

Аз изхождам от следната проста логика: щом хората и без това се държат по определен начин, вместо да ги разубеждаваме и препрограмираме по хиляда и един безполезни начини, много по-разумно е да ги научим как да следват пътя си, но действията им да бъдат по-лесни и по-резултатни, и най-важното – да осъзнават как и защо следват този път.

В тази книга от вас не се изисква да работите върху себе си, прилагайки титанични усилия. Вие и без това сигурно използвате много от описаните начини. Просто сега правите това интуитивно, според хрумванията си, подражавайки сляпо, без да разбирате целта и смисъла. Сега имате възможност да правите това съзнателно и професионално, на по-високо ниво. Ако желаете –възползвайте се. Ако не желаете – ваша работа.
Колкото и сложен да изглежда даден

проблем на пръв поглед, при правилен

подход може да стане още по-сложен.

Пол Андерсьн


Може би когато четете тази книга, на страниците й ще разпознавате ваши познати или роднини, а също така колеги, началници или подчинени. И ако преди техните действия са ви се стрували най-малкото странни, сега ще ги разбирате по-добре. Ще ви бъде много по-ясно какво вършат в действителност, и главното – защо. Освен това на вас ще ви бъде по-лесно да общувате с тях.

Може би ще опознаете и себе си в нова светлина.

Ако се опознаете – не се плашете.

Това не е толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед.

Това е още по-страшно.

Майтап.


В който има известна доза майтап.

Всичко останало е самата истина.


Глава 1

Вашето нещастие е във вашите ръце!
...И тогава си помислих:

- А дали да не се обидя?

Елена Смирнова


И така, драги читателю, нашето феерично шоу започва. Настанете се удобно и се пригответе за представлението.

А ние ще ви представим основните закони, съществуващи във Вселената независимо от нашето желание. Ако се възползва от тях, всеки човек може да достигне невиждани висоти в изкуството да руши собствения си живот и живота на другите. А ако се постараете достатъчно, може да се превърнете в истински подвижен генератор на нещастия и неприятности.

КАКВО? СТРАННО ЛИ ВИ ЗВУЧИ?

ДАЛИ АВТОРЪТ НЕ СЕ ПОДИГРАВА С НАС?

КОЙ ЧОВЕК БИ СЕ ЗАРАДВАЛ НА ПОДОБНА ПЕРСПЕКТИВА?
Не, съвсем не се подигравам. Просто смятам, че повечето хора напълно доброволно и систематично, а понякога дори с голям ентусиазъм, съсипват собствения си живот и тровят живота на другите.

Ето вие например, драги читателю.

Нима вашият живот е олицетворение на райско блаженство, вечна любов, нежна и вярна дружба, жизнерадостно прекарване на свободното време, непоклатимо здраве, несметни богатства и други блага?

Нима нищо във вашия живот не ви разваля настроението, не съсипва здравето ви, не смущава съня ви или не ви опъва нервите?

Нима имате толкова пари, че да не мислите за тях?

Нима семейният и личният ви живот са образец за подражание и повод за завист?

Нима нямате поводи за негативни емоции? Нима нямате проблеми?

Разбира се, че имате. Иначе защо държите тази книга?

Но почакайте, - ще каже драгият читател, – Разбира се, че имам проблеми (а кой няма?). Но аз не исках всичко да стане по този начин. Дори се боря с проблемите си, искам да се освободя от тях! Просто обстоятелствата са против мен. Аз тези проблеми не съм си ги измислял!!! Да не съм луд? Искате да кажете, че съм съсипал собствения си живот и сам отстоявам проблемите си? Не, аз съвсем не съм такъв”.

Такъв или приблизително такъв диалог би могъл да проведе авторът на тази книга с въображаемия читател. Затова той ще ви дава тласък и в по-нататъшните разсъждения. А те ще бъдат съвсем прости. Авторът подробно ще разказва какво трябва да правите, ако наистина желаете да съсипете собствения си живот или живота на вашите близки (хората имат какви ли не желания!). Тоест ще ви предложи своего рода пособие по темата: “Как да си счупим крака в домашни условия” или “Как да стана идиот”. А вие ще прецените дали не се придържате към тези препоръки в сегашния си живот.

Вие, разбира се, не сте идиот и не си създавате неприятности, нали така?

Не бързайте с изводите, читателю. Нека за начало да си поговорим за някои разпространени заблуди.


Няколко заблуди
Заблуда № 1

Човек не се нуждае от проблеми, от страдания
Това е най-широко разпространената заблуда. Така да се каже, всенароден мит. Отношенията “човек проблем” се разглеждат като “човек жертва на проблема”.

В психологията има цели направления, според които човек си създава проблеми в резултат на своите фикс идеи (заблуди, комплекси, страхове, неувереност и т.н.). И щом се избави от тези свои фикс идеи, житейските проблеми се решават от само себе си.

При този подход се оказва, че човек не е “жертва на проблема”, а е “жертва на самия себе си”: на своите комплекси, заблуди, страхове. Той иска да се избави от тях, но това не е лесно.

В такъв случай човек просто трябва да се сдобие със свой арсенал от средства и начини, които ще му помогнат да се справи с проблемите. При това се подразбира, че трябва да се избавите от проблемите си, тъй като нямате полза от тях.

Позволете ми да не се съглася с подобно твърдение. Ако нещо съществува в света, значи от него има някаква полза. Някой има нужда от него! По принцип във Вселената няма нищо излишно. Ако досега, при наличието на такъв голям брой различни методики за постигането на успех и щастие, в света има толкова много самотни, страдащи, скучаещи и просто недоволни от живота си хора, значи те имат нужда от това! А на някои, извинете, това им е просто необходимо.

Хората имат нужда да изпитват пълната гама от емоции, включително и отрицателни. Тъй като само това придава вкус на живота им, кара ги да се чувстват живи. И това съвсем не е лошо! Просто тези хора пилеят по-голямата част от ресурсите си, колкото и да е странно, за да създават проблеми. На себе си и на околните. При това го правят плодотворно и изобретателно.

И са твърдо убедени, че не правят НИЩО ПОДОБНО. А в действителност правят ВСИЧКО, за да създават проблеми!

По-голямата част от нещата, които правим в живота си, са не само безполезни, но и вредни. Това е начинът на мислене на неудачника, който плодотворно създава проблеми, тъй като освен тях той не може да създаде нищо друго.

С начина си на мислене много хора не са в състояние да създават нищо друго, освен проблеми.

Истината: Човек се нуждае от много неща, включително от проблеми. Повечето хора изпитват необходимост да страдат.
Заблуда № 2

Човекът сам по себе си е добър, проблемите идват отвън
Прието е да се смята, че нормалният човек не желае злото на никого, включително и на себе си. Но животът е тежък и постоянно му играе разни номера и му създава неприятности, които изобщо не му трябват. Тези, които са на “ти” с тези неща, наричат проблемите “изпитания” и “проверки”. Човек мъжествено ги преодолява или се държи по съответния начин. Тоест недоволства, оплаква се на околните за сполетелите го нещастия.

Стандартна оценка на тази ситуация: човекът по природа е добър, злото идва при него някъде отвън.

Позволете ми и с това да не се съглася. Тъй нареченото “зло” не идва отвън, а се заражда в нас самите. А после в един момент се появява на бял свят. Човекът не е жертва на обстоятелствата, а техен творец, създател. Той е създател и на проблемите.

Ето ви един прост пример. Някаква жена казва: “Отношенията с мъжа ми не се развиват добре. Не ми провървя”. Въпросът е: тези отношения сами ли се развиват, без нейното участие? Кой ги развива? И какво прави тя, докато те се развиват?

Или: “Не се сбъдна заветната ми мечта”. А дали мечтата изобщо знае, че е трябвало да се сбъдне? Нима тя трябва да се сбъдне сама по себе си, без вашето участие? И какво сте правили вие, докато тя се е сбъдвала?

Или дори да речем този, сякаш фатален случай. “Падна ми тухла на главата. Какво, нима отново АЗ съм виновен за това”

ДА! Замисляли ли сте се защо тухлата е паднала именно на вашата глава, а не на нечия друга? На света има почти седем милиарда глави, а тухлата е паднала точно върху вашата. Може би не е трябвало да се мотаете из такива места, където от покривите падат тухли? Или ако те наистина падат там понякога, е трябвало поне от време на време да поглеждате нагоре?
Истината: Почти в 90% от случаите човек е виновен за това, което му се случва, включително и по отношение на възникващите проблеми. При no-детайлен анализ и останалите 10% от проблемите обикновено имат същия източник. А щом той сам си ги създава, значи се нуждае от тях!
Заблуда № 3

В много ситуации преживяванията и страданията са неизбежни. Дори aкo искате да се отървете от тях
Наистина. Има ситуации, когато е просто невъзможно човек да запази спокойствие. Невъзможно е да не преживява и да не страда. Вие самите бихте желали да възприемате нещата по-леко, но не сте от камък, а от плът и кръв!

Позволете ми да не се съглася и с това.

Човек доброволно си създава така наречените душевни страдания (преживявания, негативни емоции).

Извинете, - ще възрази драгият читател, - искате да кажете, че човек сам решава да страда, когато може и да не страда?”

Точно така. Ще поясним какво имаме предвид, когато казваме, че човек страда напълно доброволно. Да видим как се случва това.
Ние живеем в свят на събития, факти,

обстоятелства, ситуации. Сами по себе си

те не могат да бъдат нито добри, нито лоши.

Те npocтo съществуват, случват се.



Появява се човекът. Той оценява това, с

което се сблъсква. И веднага се формира

неговата гледна точка. А гледната точка

е отношението към това, което се случва.

От този момент това, с което се

сблъсква човек, въпреки всичко не става

нито добро, нито лошо (красиво или уродливо).

Просто от този момент човек започва

да го възприема по определен начин.



От този момент постъпките u реакциите

на човека, отношението му към това,

което се случва, се развиват според

неговата гледна точка.
Гледната точка зависи от мястото

на което си седнал.

Лех Валенса


Ето няколко примера.

• Вали дъжд. Това добре ли е или е зле? Това е НИКАК. Но ето че се появява човек без чадър. За него това е лошо. Появява се някой, който оценява дъжда от собствената си позиция.

• Ражда се човек. Това добре ли е или е зле? Това е НИКАК. Но да помислим за майката на този новороден човек. За нея това е добре. Има някой, който оценява този факт.

• Някакъв човек умира. Това добре ли е или е зле? Това е ФАКТ, реалност. Но за неговите роднини това е лошо. Или добре – зависи какъв човек е бил покойникът, как е поделил наследството и така нататък. Има хора, които го оценяват.



Без нашата оценка всичко, което се случва на този свят,

само по себе си няма никакво значение.

То не е нито добре, нито зле.
Нищо не ни пречи да виждаме така, както

гледната точка.

Дон Аминадо




ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА

не е нито добре, нито зле



НАШАТА ГЛЕДНА ТОЧКА

относно това, което се случва



НАШАТА РЕАКЦИЯ

на това, което се случва




Събитие, обстоятелство,

Ситуация и т.н.



Оценка, мнение, възприятие u т.н.

Състояние, настроение, постъпки, изводи, действия и т.н.

Тази таблица обаче е далеч от истината. А именно: в нея не е взето предвид най-важното.

В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ:


ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА

не е нито добро, нито лошо



АЗ ИЗБИРАМ КАК ДА СЕ ОТНАСЯМ

към случващото се



АЗ СЪЗДАВАМ РЕАКЦИЯТА СИ спрямо това, което се случва

В живота ми се случва някакво събитие, възниква ситуация.

Аз избирам как да оценя факта, сам(а) формирам мнението си, възприятието си за този факт, аз решавам какво представлява той за мен.

Аз създавам отношението си, създавам настроението си, правя си изводите и извършвам постъпките.

Отначало СИ ИЗЯСНЯВАМ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА.

• Веднага решавам КАКВА Е ГЛЕДНАТА МИ ТОЧКА ОТНОСНО СЛУЧВАЩОТО СЕ.

• На базата на това ВЗЕМАМ РЕШЕНИЕ КАК ДА РЕАГИРАМ.

• На базата на това РЕШАВАМ КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ДЕЙСТВИЯТА МИ, ПОСТЪПКИТЕ МИ.

• По този начин преодолявам РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ.

Може да възразите, че в това няма никаква свобода. Че понякога в живота се случват неща, от които човек не може да не се разстрои. В такъв случай това също е само вашата гледна точка. И тя е следната: АЗ СЪМ БЕЗПОМОЩЕН. НЕ МОГА ДА НЕ СЕ РАЗСТРОЙВАМ.

Между другото, да се разстроите – това не е най-лошото, което може да ви се случи. Но защо избирате именно тази гледна точка? Има безкрайно много варианти за гледни точки и оценки на собствения ви живот!

Например налице е някакъв факт. Можете да го оцените по следните начини:

Имайки предвид глупостта на повечето

хора, разпространената гледна точка ще

бъде по-скоро глупава, отколкото разумна.

Бъртранд Ръсел


Между събитието и нашата реакция има един момент, в който ние решаваме как да възприемем случващото се.

А това, че не поемаме отговорност за този момент, е отделен въпрос. И защо изобщо да поемаме отговорност? Малко по-нататък ще говорим за това, че е по-добре изобщо да не поемаме такава, ако искаме да си съсипем живота.

Както вече разбрахте от горепосочената схема, човек сам избира напълно доброволно дали да се разстройва, да се огорчава, да страда, да тъгува.

И така, истината: страданията, преживяванията и продължителните депресивни състояния - това е, така да се каже, плод на вашето творчество.
Kaквo представлява “проблемът”?

От всичко, казано дотук, логично и неизбежно следва един извод.

В речта си хората често използват думата “проблем”. И под тази дума те обикновено подразбират:

• известно стечение на обстоятелствата, положение на нещата, което е изключително затруднително,

• или нещо, пораждащо душевни страдания,

• обстоятелства, при които човек не може да получи това, което би желал (или човек губи това, което би желал да има).

И почти винаги е в сила формулата “Аз съм жертва на своя проблем” или “Моят проблем ме измъчва”.

А сега да видим какво представлява проблемът в действителност, тъй като посоченото определение не е подходящо за настоящата книга. То не ни дава шанс сами да си създаваме проблемите.

И така:

1. Нещо се случва. То не е нито добре, нито зле само по себе си. Това вече го разбрахме.



2. Вие се запознавате със събитието и го оценявате, съставяте си мнение. И от всички възможни гледни точки по отношение на този факт избирате следната позиция: “Какъв ужас!”, “Това е проблем”, “Това е ужасно”, “Не мога да се справя”, “Нищо не мога да направя” и т.н.

3. Приемате тази гледна точка за най-правилната.



4. От всички възможни реакции и стратегии за поведение избирате това, което най-много ще съответства на мнението ви за този факт. Е, ако например фактът преминава за вас под мотото “Не мога да се справя”, значи вие избирате чувството за безнадеждност и униние, а като стратегия за поведение избирате бездействието. Както се казва, пълна хармония.

Накратко, изводът е следният: проблем е не самият факт, а нашето доброволно избрано отношение към този факт и произтичащото от направения избор поведение (реакция, постъпки).

Някои хора имат феноменалната способност да създават проблеми. Тоест да възприемат всяко събитие като края на света или като началото на края.
Позволете на човека да бъде нещастен!
Изводът е прост и ясен като бял ден. Трябва да се научите да си създавате проблеми, ако си нямате достатъчно. За целта ще ви помогне следното упражнение.
Упражнение “Аз решавам да се разстроя!”
Ако искате да разрушите живота си, ако все още не сте го съсипали достатъчно, като начало трябва да започнете да се разстройвате по-често, каквото и да ви се случва. Толкова е просто!

Например случва се нещо, независимо какво. Задайте си въпроса: “А дали да не се разстроя заради това?” И се разстройте! Винаги имате голям избор в това отношение.

Позволете си да бъдете нещастни! Не се борете със себе си, това е напълно безполезно.

• Разбира се, че не можете да изберете какво да бъде времето утре, например. Но винаги можете да се разстроите заради него, независимо какво е то.

• Не можете да си изберете шеф, ако вече имате такъв. Но винаги можете да решите колко нещастни трябва да бъдете, когато работите под негово ръководство.

• Ако вече имате съпруг (какво ли не се случва в този живот), не можете да го изберете, но можете да изберете колко големи трябва да бъдат вашите страдания, породени от неговите недостатъци.

• Възможно е да получавате малко пари. Изберете най-неподходящата оценка за този факт, създайте си възможно най-негативното мнение за заплатата ви.

• Имате, например, няколко излишни килограма. Това не е нито добре, нито зле само по себе си. Те просто съществуват. Нека те се превърнат в проблем, достоен за всекидневно обсъждане и неимоверни страдания!

• Разделили сте се с някой, с който са ви свързвали много близки отношения. Това не е нито добре, нито зле. Вашата задача – да разиграете от това покъртителна трагедия. От всички възможни варианти се спрете на този, според който лейди Макбет от Мценска околия ще изглежда просто като лекомислена глупачка.

В общи линии упражнението е ясно. Каквото и да ви се случи, помнете: вие сами избирате как да се отнесете към това: дали ще го възприемете като неразрешим проблем или като интересна възможност, като край на света или начало на нов живот.

И ако искате да си съсипете живота, най-добре е да възприемате всяко нещо като кошмар и ужас. Това упражнение е изключително важно, може да се каже, идеологическо – за хората, които обичат да страдат. Всеки професионален мъченик, който е съсипал живота си, е започнал оттук: от умението да вижда във всяко нещо тревожни симптоми, после проблем, после ужас, кошмар, началото на края. Е, ако не края на света, то поне края на собствения си живот, като минимум. Имате прекрасната възможност да изминете този път.

Ако усвоите този навик, всичко останало ще ви се струва лесна работа.


Девет от всеки десет човека, променили мнението си, са сгрешили и втория път.

Cтатистика




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница