Какъв профил във Фейсбук би си създал днес Климент Охридски



Дата03.05.2017
Размер81.56 Kb.
Размер81.56 Kb.

Какъв профил във Фейсбук би си създал днес Климент Охридски

Да си създадеш профил във Фейсбук- нещо обичайно и твърде лесно днес, но проблемът е, че истинската същност остава скрита зад фасадата.

Профилът е страничният вид, а опознаването на човека се крие в това да надникнеш зад поставената бариера. Това е лесно, що се отнася до хората, живеещи в двадесет и първи век. Те не изразяват себе си, а се придържат към модата, а профилите им са еднообразни... без капчица живец.

А какъв профил във Фейсбук би си създал днес Климент Охридски?

Нашатата епоха- време на технологиите, потиснатата душевност и надделяването на егоцентризма. Климент Охридски е човекът , който години наред се е придържал към етичните догми. Ако живееше в нашето време, бащата на целомъдрието би си създал профил, напомнящ... Кои сме?, Как вярата ни обединява?, Как прошката е дълбокият поглед към изцерението? Би ни припомнил за богатството на думите и колко тежък е бил трудът за опазването на азбуката ни до наши дни. Ликът му на изображението във Фейсбук би изглеждал като на светец, чийто ореол е огромен- лицето му ще е вперило съзерцание в новото поколение... сякаш орлица бди над своите чеда, а червената плащеница, извезана със златисти нишки, ще символизира огнения пламък и нестихващата борба за издигане на душевността.

Образът на светец ще накара ли модерното общество да отключи сърцето си?

Мнозина биха отвърнали, че са вярващи, че се придържат към добродетелите, а малцина биха признали грозната истина. Модерното ни общество се е превърнало в бездушно, коравосърдечно, алчно и злобно създание – сякаш... дебнещо и привличащо все повече от хората. Как обществото ще отключи сърцето си и ще се отърве от тази зла прокоба? Светецът ще трябва да му припомни истински важните, на пръв поглед незначителни неща- смехът, обичта, опората към ближния, безкористността, детската невинност и отключване на сърцето, за да може да помагаш на другия, без да искаш нещо в замяна, да чуваш и усещаш болката, но да намираш упование във вярата, за да се пребориш с нея. Съвкупността от всичко това- с чистата мисъл и доброто сърце- ще може да се пребори със злото създание.

Ако това не помогне, профилът на Климент Охридски ще трябва да бъде по- атрактивен за масовата аудитория. Може би на някоя рок звезда, която е идол и модел на подражание. Образът му ще бъде различен, актуален, екстравагантен и атрактивен. С помощта на музиката и нейните текстове, модата и популярността ще може да повлияе положително на подрастващите. А не е ли точно в това смисълът? Подрастващите са тези, кои ще достигат нови върхове. Те са хората, на които трябва да се предаде опитът, положителните възгледи към света, вярата, борбеността, защитата на идеалите, опазването на културните ценности, почит, възторг и възхвала към историята. Модернизирането на обществото не означава, че трябва да забравяш отговорността да съхраниш историческите извори, а рок звездата- идолът трябва да бъде за пример и да насърчава последователите му не само към определено поведение и стайлинг, а влагане на мисъл към текстовете на музиката, защото истинското богатство е развитието на едно общество.

Двете представи за профила на Климент Охридски са толкова еднакви, колкото различни. Едната поддържа средновековния образ, запазването на традициите, моралността, упованието във вярата и Бога, символиката на светеца, който години наред се е придържал към Евангелието, помагал е на стотици да намерят правилния път, а другата символизира новото начало, преходността, опознаването на един различен свят, надграждането да бъдем себе си и да вярваме в мечтите си.

А кой от двата профила би избрал Климент Охридски?

Климент Охридски, както знаем от историята, е светец не само защото е бил ученик на Методий, ползвал глаголицата и създал нашата азбука- кирилицата, обучил стотици ученици в Охридската школа, а защото знаел да помага, да изцерява болните, да лекува нещастните- чрез своето слово молитвите му достигали до Бога и дори след неговата смърт- гробът му помага на мнозина да оздравеят. Логично е да избере профилът на светец, за да закриля чедата си, но от друга страна, Климент Охридски е този, който вярва в промяната, изпитва дори и себе си чрез трудностите на времето и се противопоставя на неизвестността, така че би могъл да избере профилът на рок легенда. Трудността на избора не се крие в това „Кой е той?”, а в това „ Кои сме ние?”. Защо ли? Ние самите не знаем „ Кои сме?” и в „Какво вярваме”, а неговият профил трябва да докосне нашите сърца, да даде частица от времето и пространството, да накара да преосмислим посоката, в която ще вървим. Чрез образа си той трябва да ни вдъхне увереност , да ни подтикне да искаме да бъдем такива, каквито сме, да бъде нашата пътеводна звезда в света, изпълнен с тъма. Задачата на Климент Охридски е прекалено трудна и отговорна, а за да може да се вслушат повече хора в съветите му, трябва да се хареса на по-голямата част от обществото.

А какво всъщност е нашето общество?

Обществото днес се разделя на групи според възгледи, принципи, религии, възраст, интереси и какво ли още не. Най-трудната задача на Климент Охридски ще бъде да сплоти обществото и да намери общ език с всекиго. През Средновековието проповедникът на вярата успява да сближи езичниците и православните , но дали чрез помощта на новите технологии ще успее да обедини хората по цял свят, независимо от това... какъв е цветът на кожата им, в каква религия вярват, какви са възгледите и техните интереси, защото едно общество е като синджир, ако се прекъсне- няма как да се запои здраво. Спойката е обединението - „ Обединението прави силата”, а без единство и разбирателство между хората светът, независимо от глобалното си развитие, ще стои на едно и също място, защото живите същества преди всичко трябва да обичат, да вярват, да се смеят, да плачат, но най-вече да чувстват и да изразяват истинските си емоции, без да бъдат спирани от развитието на мрежи като Фейсбук, Туитър и много други. Чрез популяризирането им обществото, в което живеем, се превръща в маскарад, в който дори не познаваме най-близките за нас хора, а очуждаването е по-страшно дори и от смъртта, тъй като е бавно и неосъзнато. С този моден катаклизъм на днешното време трябва да се пребори профилът на Климент Охридси, епископ на Българската патриаршия и духовен деец, обединител на средновековните хора и лечител на човеците, покаяли се от своите грехове.

А дали профилът му ще успее да се пребори с маските на хората в двадесет и първи век?

Маските не са хората, а техните профили, чрез които се опитват да изразяват индивидуалността си- дотук изглежда чудесно, но реалността е различна. Профилите са огледала на модни икони, но за да се докоснеш до истинската душевност и същност на човека- е почти невъзможно- сякаш да изкачиш Еверест без кислородна бутилка и без да си тренирал за това. Мнозина от обществото, в което живеем, смятат, че в това няма нищо лошо, че Фейсбук е просто мрежа, в която и да не бъдем себе си, няма никакво значение, дори е хубаво, защота сме по-атрактивни, намираме си купища „приятели”, пишем си с хиляди хора , включително и чужденци, но колко от хилядите души, известни като наши приятели, познаваме истински. Знаем ли какво обичат да правят през свободното си време, какво ги кара да се усмихват истински, кое е любимото им ястие, в кое училище учат и каква е тахната цел... Въпроси, които на пръв поглед са маловажни, отегчителни- такави, на които не искаме да знаем отговора, не защото човекът, с когото си пишем, е незначителен, а защото носим маска и всяко отклонение от готиния имидж ни кара да се чувстваме като в капан, от който няма измъкване. За отсрещната страна е същото, защото вътрешният глас на чудовището в нас шепти, че ако не се придържаме към маскарада, ние ще загубим така или иначе неопознатите приятели. Всичко се превръща в омагьосан кръг, от който няма измъкване, а и ние самите се измъчваме в собственото си неведение, докато чудовището ни погълне. Спасението е в това да повярваме, че и без фалшивите съобщения и придържането към стил, несъответстващ на нашия, ние можем да имаме хиляди приятели, с които да бъдем себе си. Тук се явява профилът на Климент Охридски, чрез който ние трябва да разберем, че да бъдеш себе си и да се бориш за истинското приятелство, е безценен подарък. Профилът му трябва да ни научи да вярваме, да се борим, да сме амбициозни , но най-вече да бъдем това, което сме- без значение дали сме атрактивни, модерни или дали сме популярни във Фейсбук, а урокът, който може би ще трябва да научи той, е, че маскарадите и театрите в двадесет и първи век са нещо нормално. Неговият профил във Фейсбук може би ще бъде леко ненормален според нашите критерии, защото Климент Охридски ще изложи своите принципи и възгледи, без да се придържа към атрактивността, а успехът му ще бъде голям , ако дори един потребител на тази социална мрежа вземе пример от него и приложи наученото, този потребител ще го предаде на друг, а другият на друг и веригата ще продължи , а може да стане чудо и накрая всеки един от нас да се пребори с чудовището в себе си и ангелчето да изплува на повърхността му, сваляйки маската и бидейки истински, с купища недостатъци, но себе си , намирайки хора- не с бездушни сърца, а с топлота – докато профилите във Фейсбук се превърнат в отражение на това, което сме , а социалната мрежа стане огледало на ползите, а не вредите от технолигиите.

Технологиите са децата на новото време- нашето бъдеще. Те се развиват скоростно и препускат през времето.Стават неизменна част от нашия живот. Истината е болезнена и трудна- без технологии, не можем да живеем. Аз съм на петнадесет години, когато бях малка съм си играла с кукли, плюшени играчки, пластелин. Всичко се развива, но трябва ли децата вместо с играчки да играят със смартфони, таблети , а дистанционното да им е пръв приятел. Не мисля така. Подрастващите още от малки се пристрастяват към технологиите, а това оказва вреда на тяхното здраве , не само , че поврежда очите, свиквайки с тях забравяш за заобикалящия те свят, стоиш вътре и играеш на баскетбол или футбол на компютъра, а не излизаш да практикуваш това навън с приятели, не общуваш истински , а само виртуално, докато това не се превърне в собствения ти свят. Истината е , че не само мъниците са пристрастени към „ децата на новато време”, а и всички ние, които сме се докоснали до тях. За нас виртуалния свят е нашият дом. Това е най-голямата вреда, защото забравяме красотата на света извън смартфона. С това мое твърдение би се съгласил и Климент Охридски, а защо именно неговият профил да не е подтикваща емблема към това да не забравяме природната красота, а именно тези вредни технологии не не помогнат за това. Те могат да са и много полезни, защото разполагат с тонове информация, прекрасни изображения и улесняват живота ни до- толкова, колкото им позволим. Технологиите- децата на новото време- са толкова полезни, колкото и вредни. Важно е да намерим златната среда и да ги развием за добро.

Дали развитието на технологиите съответства с това на духовността?

Развитието на технологиите е в пълно несъответствие с това на духовността. Те разцъфтяват, докато тя погива. Да се върнем назад във времето, за да си направим съпоставка. През Средновековието духовността е силата, която крепи хората. За тях вярата е свята. Смисълът е по-дълбок. Хората виждат същността на истинското- любовта, надеждата, подкрепата. Съвкупността от всичко това е техният еталон за живот. За тях не всичко е в цената, а в чувствата. Това е огромната разлика между двадесет и първи век и Средновековието. В миналото човечността е била издигната в култ, а не коварството. Може би, ако тогава е имало технологии, духовността нямаше да се запази до наши дни и преобърнатият модел, ако технологиите ги нямаше днес, духовността щеше да процъфтява.Далече съм от мисълта, че те са виновниците за всичко. Със сигурност нашата вина е в пъти по-голяма, защото всичко се изменя във времето, дори и климата, но ние трябва да устоим и да запазим истинското- духовността, защото развитието не е свързано само с техниката , а с това ние да израстваме стъпка по стъпка.

Израстването е трънлив път- почти непроходим без учител, който да ти покаже вярната посока. Но кой е този учител? Тази пътеводна звезда, светеща най-ярко е Климент Охридси. Защо той, а не някой друг? Чрез вярата не само проповядва, сближава хора и лекува, а и оставя дълбока следа, заради знанията които предава на своите ученици.

А какъв профил във Фейсбук би си направил днес Климент Охридски?



Това е трудна задача. Времето за него е непознато, но профилът, който би си нсаправил днес, ще е непреходен. Ще съдържа частица от миналото и ще бъде актуална и за бъдещето. Профилът на Климент Охридски преди всичко ще ни научи как да бъдем хора. Чрез изображението ще ни покаже, че единственото, което ще оцелее въпреки времето, е човечността. Човечността да помагаш на хората не само когато са в беда, а и когато имат нужда от теб, човечността да бъдеш човек с всекиго… въпреки това как изглежда и какъв е, човечността да се държиш човешки. Това е актуално винаги, защото модата отшумява, а дирята, която оставяш или ще избледнее, или ще остане завинаги. Профилът не е всичко, но те характеризира като човек. Чрез него ти оставяш частица от себе си в пространството с хиляди пиксели, но въпреки това не е нужно да бъдеш такъв, какъвто не си. Може би, ако Климент Охридски имаше профил, той щеше да е изпълнен с мъдри мисли и цитати, които да ни вдъхновяват, да ни накарат да прогледнем колко красив е животът и колко ценно е да черпиш сили и енергия от нещо, което те кара да полетиш и да се чувстваш жив!

Маринела Маринова Гетова, 15г., IXб клас, Професионална гимназия по хранителни технологии и техника, гр.Пловдив

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница