Какво е Европа за мен?



Дата01.02.2017
Размер48.49 Kb.
Размер48.49 Kb.

Какво е Европа за мен?
Есе
В училище още от първи клас ни учат, че България се намира на Балканския полуостров, в континента Европа. В някои от по - горните класове пък разбираме, че вече сме влезли в същинската Европа, че сме станали истински европейци. Е, нали и дотогава България се намираше в Европа? Преди да влезем в Европейския съюз не бяхме ли европейци? И така - ние, една от най-старите цивилизации на континента, започваме да гоним европейски стандарти, стремим се да достигнем европейките нива. Кога понятието "Европа" от географки обект се превърна в еквивалент на общност, в маркер за постигнатост и осъщественост и в модел за сравнение?

Всичко това звучи объркващо и може би неясно, но безспорен факт е, че Европа и Европейският съюз са неразривно свързани. Европейският съюз непрекъснато нараства и се развива. Днес думата "Европа" все по-рядко се използва само като географски обект, а по-скоро се идентифицира с общността на Евросъюза. Дори официалният сайт на Европейския съюз съдържа думата "Европа", а не "Европейски съюз" ("europa.eu"). И все пак Европа не е някакво имагинерно понятие - Европа - това е България - това са всички членки на Европейския съюз, Европа - това сме ние - Аз, Ти и всички около нас.

Европа? Какво е Европа за мен? Аз смятам, че тя най-точно може да се определи като възможност - възможност за реализация , за обучение, възможност за успех, за кариера, възможност за едно по-добро бъдеще. Но факт е обаче, че не всички могат да се възползват от възможността по най-добрия начин. Европейските фондове подпомагат много от онези, за които средствата на държавата не стигат. Европа дава и неограничени шансове за пътуване, за опознаване на света, който ни заобикаля, на различните култури. Влизането на България в Европейския съюз несъмнено отвори изключително много врати пред нас - младото поколение.

Казваме, че Европа ни дава възможност за по-добро бъдеще и по-добро развитие, но защо е така? Получава се така, защото нашата държава не може да ни осигури това добро развитие, а дори ограничава възможностите ни. Ние имаме потенциал, но той не може да бъде развит тук и затова се налага да търсим бъдещето си другаде.

Днес, поради неосведомеността и незнанието на повечето хора, се е създало едно неправилно мислене, че Европа едва ли не е длъжна да раздава пари наляво и надясно на всеки, който поиска. Безспорно това разбиране е неправилно, дори абсурдно. Оттам идват и повечето упреци към Европа - от малко знаещите, но много говорещи, които със своите небивалици и грешни преценки успяват да накарат останалите да им повярват и по този начин тотално объркват както своите, така и разбиранията на другите. Не трябва да забравяме, че Европа е неизчерпаем източник на възможности, но ги получават само онези, които заслужават и наистина се нуждаят от тях.

Чувайки думата "Европа", първото, което ми идва наум, е равенство. И Европейският съюз наистина осигурява това равенство между хората, дава ни справедливост и равен старт. В Европа всички имаме равни права и възможности и всички можем да постигнем много, стига да го желаем.

Звучи много утопично всички ние - хората, да имаме равни права, но Евросъюзът все повече се стреми да постигне това. Без значение дали сме българи, германци или италианци трябва да бъдем равноправни. Европейският съюз ни дава шанс да загърбим различията помежду си и да се превърнем в една общност. За първи път можем да говорим на един и същ език и всички да се разбираме - езикът на толерантността.

Но, пишейки това, в мен изниква един въпрос - наистина ли всички сме с равни права, всички ли можем да се наречем европейци? Онзи бездомен клошар, спящ на пейката, не е ли европеец? Цялото семейство роми, ровещи в контейнерите, не са ли европейци? Онези възрастни хора, на които не им стигат пенсиите, за да си купят лекарства, не са ли и те европейци? И това всъщност проблем на България ли е, или на Европа? Не знам, но знам, че някой трябва да направи нещо за тези хора. Сигурна съм, че нещо някъде се прави, но дали е достатъчно, щом проблемите продължава да ги има. Прекалено малка и незапозната съм, за да разисквам тези въпроси, но случват ли се такива неща и в другите членки на Европа?

Тъжно е, но като се замисля, не съм сигурна, че България е достатъчно пораснала за Европа. В България има красива природа, но замърсена. Има умни деца, които не могат да получат качествено образование. Има умеещи и можещи хора, но България не може да им осигури добри условия за работа. Малка е още нашата България, не може да се справи сама. И тук идва ролята на Европа, която, силно се надявам, ще помогне на България, ще я насочи и възпита и ще я направи силна и могъща, каквато някога е била.

И така, излезе, че Европа е нашата майка и дано се справи добре с родителските грижи, за да се научим и ние най-накрая, за да можем сами да преодоляваме проблемите. Европа естествено няма да свърши нашата работа, но ще ни зададе модел, ще съблюдава за спазването на правилата.

За такива като нас, които все още търпят критики по отношение на съдебната система и спазването на правилата, нормите и законите, Европа е сигурност. Тя следи дали системата работи и съблюдава за реда. Като една истинска майка Европа се грижи за своите деца и се бори за справедливостта. Наказва онези, които са сгрешили, и толерира послушните. Осъзнаването на мястото ми в мащабната европейска общност ми даде първото сигурно усещане, че зад мен има сила, която може да ми бъде от полза, която може да ми даде шанс да реализирам целите си, която може да ме защити и да ми помага да отстоявам правата си.

Европа е средство - средство за постигане на целите, за сбъдване на мечтите. Европа е стремеж към по-добро, стремеж към самоосъществяване и самопостигане. Европа е начин за осъществяване на фантазиите и желанията, начин за преодоляването на проблемите и трудностите. Европа обаче е и избор - всеки сам избира дали е достоен да бъде истински европеец и дали иска да бъде такъв. И естествено Европа е отговорност - така както Европа е поела отговорност пред нас, така и ние сме длъжни да бъдем отговорни членове на обшия европейски дом.

Когато бях по-малка, за мен Европа звучеше като една недостижима цел, синоним на приказка, на нещо прекалено хубаво, за да е истина. Чувайки тази дума, в съзнанието ми изникваха картини на един съвършен свят, свят на мечти, чудеса и красота, свят на любов и щастие. И днес осъзнавам, че този свят не е бил само плод на детското ми въображение, а е реалност. И вече не е недостижима цел, а факт - сега ние сме част от Европа и тя е част от нас, ние сме в Европа и тя е в нас. Европа - това е нашето бъдеще.

Европа е едновременно всичко и нищо. Всичко - за онези, които знаят какво искат и как да го постигнат, търсят го и се стремят към него, за онези, които не се страхуват да се опитват и трудят, за онези, които могат да сбъднат мечтите си. Но на тези, които само чакат наготово, които мислят, че всичко става от само себе си, които смятат, че хубавите неща се случват само на късметлиите, Европа не може да даде нищо.

И на последно място, но със сигурност на първо по важност, Европа е гордост. Всеки един от нас трябва да се радва, че е имал късмета да се роди на тези географски ширини и че е част от тази мащабна и велика общност на Европейския съюз. Поради всички изтъкнати предимства всички ние трябва да се гордеем, че сме европейци и непрекъснато да се стремим да бъдем достойни такива.

Симона Недкова Иванова, ХІІа клас



І СОУ „Св.Седмочисленици”

гр. Търговище

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница