Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян



Дата01.12.2017
Размер44.95 Kb.
Размер44.95 Kb.

Биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството” Варна 2010
Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян
Галерия „Теди”

Варна, ул. „Скайлер” 8

8 август – 8 септември 2010

След вчерашното откривателско за мнозина от нас изкачване по етажите на новото визуално мислене, днес ние трябва да изминем в обратната посока - надолу към земята и назад във времето - няколкото стъпала на галерията на г-жа Йорданка Торнева, за да се срещнем с високите образци на класическото живописване.


За мен е привилегия да представя един силен фамилен проект – изложба на три поколения артисти. Майката е живата класичка Калина Тасева, дъщерята – уважаваната преподавателка в Националната художествена академия проф. Десислава Минчева, а внукът – Сандро Арабян, е студент по фотография в НБУ.
Двете дами със сигурност нямат нужда от представяне, но все пак бих припомнила, че Калина Тасева завършва живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров и че започва пътя си на артист с картини от възрожденската история на България. Знаете нейната христоматийно позната картина "Левски пред съда" с онзи паметен образ на Апостола. След него се редят голямоформатни исторически композиции и портрети на комити - знакови образи в българското изобразително изкуство. Другата голяма тема за художничката е планинският пейзаж, рисуван винаги с едър жест и категорична линеарност, силно експресивен и декоративен.


Калина Тасева има множество престижни отличия, сред които наградите: "Владимир Димитров – Майстора”, "Захари Зограф" , "Никола Петров".


Носител е и на ордените „Народна република България” - първа степен и "Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен.

Творби на Калина Тасева са собственост на НХГ, СГХГ, художествените галерии в страната и частни галерии у нас и в чужбина, сред които колекциите на проф. д-р Петер Лудвиг (Германия), на г-н Юго Вутен (Белгия), на акад. Светлин Русев (София и Плевен).


За Десислава Юлий Минчева бих припомнила, че е ученичка на акад. Светлин Русев, при когото не просто завършва Академията със специалност „живопис”, а когото продължава да нарича Учителя..
Нейни творби са притежание на колекциите на НХГ, СГХГ, Окръжни галерии в страната и частни лица, както и в чужбина – Франция, Холандия, Белгия, Германия, Великобритания, Македония, Гърция, Финландия, САЩ, Мексико, вкл. колекцията на проф. д-р Петер Лудвиг / Аахен, Германия/ и колекцията на Юго Вутен / Белгия/.
Самостоятелните и изложби са много, както знаете, ще отбележа само, че тя е чест гост в галериите в София, Пловдив, Бургас, тук във Варна в галерия „Теди”, в Париж, Франкфурт, Хамбург, Скопие, Виена. Участва в Есенния салон в Париж, в Артекспо в Ню Йорк.
Десислава Минчева е сред малкото пишещи художници и от два дни аз съм заклет фен на нейната книга „39 съвременни български художници”. Към това искам да добавя и лекциите, които чете в Академия Ла Есмералда в Мексико сити, в Барселона, в Париж – Екол де Боз ар и Академия Брера в Милано.

И още един детайл само – Златният медал за рисунка на Фондация „Агаци”, Италия И разбира се, всички знаем, че проф. Минчева преподава рисуване в Академията в София.
По обсними причини нямам подготвена творческа биография на Сандро Арабян. Той е толкова млад, че сега ние с вас сме свидетели на първите вписвания в неговото артистично си ви.
Да погледнем първо работите на матриарха в семейството.
Калина Тасева показва един портрет и пейзажи, създадени специално за изложбата. Те са изумителен творчески жест на един голям артист, за който нито годините, нито приковаването към дома имат значение. На своята достойна възраст Калина Тасева продължава да рисува ден след ден, макар и затворена между четири стени.
И понеже нейната мощ като художник е най-силна в пейзажите, тя праща сега във Варна серия съвсем нови пейзажи. Правила ги е по стари свои рисунки, никога по фотографии. И затова в тях отново са тежките облаци и могъщите гънки на Пирин - сурови, мъжки и по сезановски мащабни, които са личният печат на художничката в пейзажа.
Десислава Минчева ми разказа за предишните години, в които семейно са пътували в търсене на живописни места из Благоевградския край. Сега Калина Тасева пътува по любимите си места из планината със своето рисуване и енергията на това страстно пътуване извиква респект у нас, които можем да се докоснем до тези съвсем топли, излезли преди 3 дни от ателието й пейзажи.
И ако работите на майката са тежката артилерия на тази изложба, големите формати на дъщерята са аристократичният блясък на колекцията. Проф. Десислава Минчева е донесла във Варна маслени платна и няколко големи пастела върху платно – техника, много рядка сред родната художническа гилдия. Тя има специален усет за този специфичен материал, с който успява да изгради пластичната динамика на своите емблематични женски фигури с носталгично-драматични лица и монументално надиплени поли.
В изложбата могат да се видят една-две работи с лицето на Антица, която доскоро беше неизменен модел на проф. Минчева. Повечето неща обаче са с новия модел – Венелина. Независимо от промяната, отново пропорциите са изтънчено издължени, отново женските фигури са безплътни в тялото и величествени в костюма и разбира се, представят онези сложни състояния на духа и светлината, с които Десислава Минчева си е запазила територията в българското изкуство.
Гледа ми се български театър с такава светлина и с такава костюмография. Като споменавам сцена, се сещам и за два малки изящни знака на специалния интерес на художничката към балета – изтъканите сякаш от светлинни влакна балетни палци, с видимата идея за танц и след танца.
Третото поколение на рода – Сандро Арабян, свързва фамилната верига в серия от 10 черно-бели и цветни фото портрета, в които майка и дъщеря застават една до друга и една срещу друга. Толкова различни като художнички, те и двете носят в лицата си белезите на коравия характер, който явно е фамилна черта. Бих посочила специално черно-белия портрет на Десислава Минчева в категоричния нисък ключ и полузатъмненото лице в цвят на Калина Тасева – сериозна професионална заявка от младия Сандро.
С неговите работи изложбата естествено затваря своя кръг на родово предавана посветеност на изкуството. А ние, зрителите, оставяме в полето на вдъхновяващото уважение.
Няколко пъти съм имала повод да заставам мирно пред картини в изложба. Е, този път само „мирно” не стига. Сещам се за едни други картини на Калина Тасева, които бяхме свикнали да гледаме преди години – онези македонски хайдути с едро издяланите лица и суровите очи. И ме хваща яд, че в този момент нямам оружие под ръка. За да взема пушката – не за стрелба, разбира се, а за почест!
Да споделим честта от случването на тази изложба!

Успех на колекционерите!



Нина Локмаджиева
NIRA Communications PR

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница