Камък за препъване

Вие се съединявате с инославните не в истината, а в пренебрежението към истината. ... Ние пишем това в открито писмо, доколкото Вашите изказвания са от публично естество.“ [Цялото послание е поместено на http://watchinexile.110mb.com/posl_jacb.htm ]

21 Patr. Orientalis, Vol. 17, p. 303.

22 Confession of Faith, XIII, 304.

23 PG 99, 1049.

24 PG 99, 1081C.

25 Секретар на Св. Синод на Гръцката църква от 1833—1839 г. и отново от 1844—1850 г. Фармакидис е прочут с привързаността си към принципите на Западното просвещение и опозицията си спрямо църковното Предание и канонически порядък.

26 Вж. също Йеромонах Серафим (Роуз) — Царският път: Истинското Православие в епоха на отстъпление. [ http://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/frseraphimrose-royalpathbg.pdf ]

27 Слово ХХІІ.

28 Concerning the Ecclesiastical Hierarchy, Chap. 7.

29 За личността и делото на Мелетий Метаксакис виж: а) Триадицкий епископ Фотий, Съдбовна стъпка по пътя на отстъплението, В: С перо и слово (избрани статии, студии и очерци), т. 1, с. 15—59 [ http://pravoslavie.domainbg.com/ef/vol1/v1_02.pdf ]; б) Вселенският патриарх Мелетий Метаксакис — франкмасон, новатор и икуменист [ http://www.bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/meletios-mason.html ]

30 Тези решения са вече осъществени във „Финландската православна църква“ под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, а също и в естонските енории на Московската патриаршия. — Този текст е взет от руския превод на книгата, в английския ѝ превод те липсват — Б. пр.

31 Apomnenoneumata, Sylvester Syropoulos, X, 15–16.

32 Писмо до Игнатий, митрополит на Клавдиополис, PG 102, 833 A–C.

33 Писмо 64-то до Григорий, дякон и архиварий, PG 102, 877 B–C.

34 PG 100, 844D.

35 PG 99, 1049C.

36 Вж. Бележка 25.

37 В самото начало, когато е проведена календарната реформа, православните традиционалисти правилно узнали, че в новостилния гръцки синод има няколко епископи, които одобряват позициите им и ги подкрепят от самото начало — а също и новостилни епископи, които злостно ги преследват. Епископите, които им симпатизират, не са обикновени епископи: Димитриадският митрополит Герман е втори по старшинство след архиепископ Хризостом (Пападопулос, човекът, който провежда календарната реформа в Гръцката Църква), и Флоринският митрополит Хризостом, който е един от най-почитаните и ерудирани епископи на тази Църква. Цели единадесет години те, както и други епископи, съчувстват на истинно-православните и ги поддържат с надеждата, че държавната Църква ще се поправи. Когато обаче те изгубили всяка надежда за поправяне на положението, трима епископи прекъсват общение с официалната Църква. Освен тях има и други епископи, които желаят да останат с тях, но не предприемат нищо поради страх от преследване.

38 Изразът е употребен образно, в смисъл, че са завзели епархии, принадлежащи на други епископи. — Бел. от англ. прев.

39 Ръкополагането на епископ от двама епископи не е неканонично, стига за него да има синодално одобрение. Първото Апостолско правило, прието и утвърдено на последващите Вселенски събори, изрично гласи: „Епископ да се ръкополага от двама или трима епископи”, стига — както допълват последващите Събори — епископският събор на дадената поместна Църква да е приел и одобрил това ръкоположение. — Бел. от англ. прев.

40 Точно и взискателно съблюдаване на църковните правила. Терминът е антонимен на икономѝя, т.е. снизхождение при прилагането на правилата, подбудено от пастирска грижа и разсъдителност. — Б. пр.

41 Виж статията „Фотий Първи“ в Голямата гръцка енциклопедия. — Бел. англ. прев.

42 St. Nectarius of Pentapolis, An Historic Study Concerning the Causes of the Schism, Vol. 1, p. 290.

43 See the 1863 Encyclical of the One, Holy, Catholic and Apostolic Church,

pp. 96–108, 296.

44 Вж. Pope John VIII, http://en.wikipedia.org/wiki/Pope_John_VIII

45 „Свиканият в 879-880 г. при патриарх Фотий и папа Йоан VІІІ Константинополски събор ... както по своя състав, тъй и по своите постановления ... притежава всички признаци на Вселенски събор. На него имало представители от всичките пет патриаршии на тогавашната Църква, включително и римската, тъй че този събор е последният общ събор както за Източната, тъй и за Западната Църква. На него участвали 383 свети отци, тоест това бил най-големият събор след Халкидонския. Той бил свикан като Вселенски и се назовава в деянията си „велик и Вселенски Събор“. Макар и да не е бил официално признат от Църквата като Вселенски, тъй като такова признание обикновено се давало на последващ го събор, а такъв не е имало, редица видни църковни дейци в продължение на векове го наричат Осми Вселенски събор, например знаменитият канонист от ХІІ век Теодор Валсамон, Нил Солунски (ХІV в.), Нил Родоски (ХІV в.), Симеон Солунски (ХV в.), св. Марк Ефески, Генадий Схоларий, Доситей Йерусалимски (ХVІІ в.) и т. н.“ (Архиепископ Василий (Кривошеин).

Обзор Существующих Символических Документов и Вопрос Составления Нового. Глава III. Символические памятники IX-XV веков) Вж също о. Георгий Дион. Драга: Восьмой Вселенский собор (Константинопольский в 879-880) и осуждение вставки в Символ веры и догмата Filioque [Оригинална публикация на английски език в The Greek Orthodox Theological Review, т. 44, № 1-4, 1999, стр. 357-369] — Б. пр.

46 Mystagogia, ch. 89.

47 Elias Tantalides, Refutations of Papism, Vol. 2, Append. 30, p. 243.

48 Умствена операция, с която една закономерност или практически опит се прилага и в съседни области за правене на умозаключения. — Б. пр.

49 В своите писания и свети Максим Изповедник и свети Фотий Велики обясняват, че филиокве може да се разбира по православен начин (в смисъл на мисията на Св. Дух в света). По-късни латински схоластици обаче отхвърлили това тълкувание. — Б. англ. прев.

50 Лъже-Исидоровите декреталии представляват сборник от документи, фалшификат от периода между 775 г. и 785 г., за пръв път ги използвал папа Адриан. Тези документи, използвани и в следващите векове от папската власт, целяща да подкрепи претенциите си, твърдят, че уж Римската Църква и в частност римският папа „за вечни времена“ имат под своя власт всички провинции, градове, замъци и т. н. на Запад. С други думи, папата претендира не само за духовна власт над цялата Църква, но също и за светски права на частно владеене на огромни дялове от Римската империя. За пълната история на тези документи вж. Архимандрит Владимир (Гетте). Папство как причина разделения церквей. М. 2007. — Бел. англ. прев., допълнена от бълг. прев.

51 Stephanides, Church History, p. 354.

52 Stephanides, Church History, p. 378.