Кандидати: гл ас д-р Нели Тодорова Тинчева – Георгиева, су „Св. Климент Охридски” проф. Ирена Георгиева Василева, дфн Данни за конкурса



Дата18.11.2017
Размер116.66 Kb.
Размер116.66 Kb.

СТАНОВИЩЕ
от проф. д-р Мария Костадинова Георгиева, член на научното жури за присъждане на научната длъжност „доцент” по направление 2.1 Филология (лингвистика на текста и анализ на дискурса – английски език), обявен в ДВ, бр. 38 от 26. 05. 2015 от катедра „Англицистика и американистика”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”

Кандидати:

гл. ас. д-р Нели Тодорова Тинчева – Георгиева, СУ „Св. Климент Охридски”

проф. Ирена Георгиева Василева, дфн

Данни за конкурса:

Представената от кандидатите документация по конкурса, обявен в ДВ, бр. 38 / 26. 05. 2015, е в съответствие със ЗРАСРБ и Правилника на ЗРАСРБ за заемане на академични длъжности. Декларирам, че нямам научна продукция в съавторство с кандидатките



Данни за кандидатките:

Гл. ас. д-р Нели Тодорова Тинчева е завършила езикова гимназия в гр. Ловеч и английска филология в СУ „Св. Кл. Охридски” (1990 – 1995). Има диплома за втора специалност „журналистика” от същия университет. През 2006 г. придобива образователната и научна степен „доктор” въз основа на успешно защитена дисертация на тема „Менталната схема НАЧАЛО-ПЪТ-ЦЕЛ в политическите речи”. Работила е като преводач (1992 – 1994) и втори помощник режисьор (1994 – 1995). Понастоящем е главен асистент по английски език ( 1995 – 1999 асистент, 1999 – 2005 ст. асистент, 2005 – гл. асистент) в катедра „Англицистика и американистика”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски”. Била е на специализация във Великобритания. Член е на Българското дружество на англицистите, колективен член на Европейското дружество по англицистика (ESSE). Владее английски и италиански език.

Проф. Ирена Георгиева Василева, дфн е завършила английска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методи” (1985г.). През 1993 г. получава образователната и научна степен „доктор” (филология), а през 1996 г. – научното звание „доцент”. През периода 2003 – 2006 учи във филологическия факултет на Лайпцигския университет, Германия, където след успешна защита на докторски труд “Author-Audience Interaction: A Cross- Cultural Perspective” получава научната степен „хабилитиран доктор на философските науки” със специалност „преподавател по приложни езиковедски науки”. След завръщането си в България през 2009 г. въз основа на обявен конкурс от ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград, Василева е удостоена и със званието „професор” по 05. 04. 20 (Германски езици - английски и немски език) от ВАК. В професиоталната си кариера Василева е работила като специалист-филолог (ВТУ), главен/асистент в ИЧС, София, доцент, а по-късно и професор в ЮЗУ, Благоевград (1996 – 2011). От документите се разбира също, че през периода 1998 – 2009 тя пребивава в Германия като хумболдов стипендиант и участник в проекти. През 2011 Василева напуска ЮЗУ, Благоевград и постъпва като професор по английски и немски и директор на езиков център в Европейския политехнически университет, Перник (2011 – 2013). Работила е също като член на проект на МОН за квалификация на учители (2013 – 2014), оперативен телеагент в Колпойнт Ню Юръп, София (2014), хоноруван преподавател в НБУ, София и др. Членува в три международни (AILA, IPRA, ESSE) и четири български академични/ научни организации. Владее английски и немски.

Преподавателска работа:

Като асистент в катедра „Англицистика и американистика” гл. ас. д-р Нели Тодорова Тинчева е преподавала в 11 курса и е автор на шест от тях. По темата на конкурса тя преподава четири курса (два задължителни и два избираеми), които са специално разработени от нея за бакалавърската и магистърска степен. Участвала е в три проекта в областта на изготвяне на тестове за оценка на езиковата компетентност. Резултат от работата й по тези проекти са пет помагала с тестове (три самостоятелни и две в съавторство), а по проекта за изготвяне на нов формат на държавен изпит за бакалавърската степен на специалност „Английска филология” ( текущ) участва в изработването на набор от електронни изпитни материали за студентите. Резултат от художествено-творческите й заложби е един сценарий, който е получил сертификат за качество от съюза на писателите в Америка (Writers Guild of America). От получаването на докторската си степен до сега има седем участия с доклади на конференции, пет от които международни.



Информацията за професионалната кариера на проф. Ирена Георгиева Василева е доста непълна и ми е трудно да преценя колко от посочените курсове са разработени от нея и дали наистина са преподавани. Тъй като не е уточнено какъв период от професионалната и кариера следва да се има предвид за настоящия конкурс, възможно е някои от курсовете да са отчитани и друг път. Например, посочени са курсове по специализиран английски в ИЧС, София (1987 – 1996), които би следвало да бъдат отчетени при конкурса за получаване на научното звание „доцент” през 1996 г. Освен това има припокриване на курсове проведени в две различни държави. По-конкретно, посочени са седем курса преподавани в катедрата по англицистика, ЮЗУ, през периода 1996 – 2011, но в същото време са посочени три магистърски курса, проведени в Бонския университет ( 1998 – 2003), обучение в Лайпцигския университет ( 2003 – 2006), работа като научен сътрудник в Център по семиотика, Технически университет, Берлин ( 2004 – 2007) и като старши научен сътрудник по проект „Дигитален речник на немските колокации”, Берлин-Брандербургската академия на науките, Германия ( 2003 – 2004). При тези обстоятелства логично възниква въпроса кои от представените курсове в България и Германия са действително провеждани. Курсовете в Европейския политехнически университет, Перник, както и тези водени в НБУ, София, са практически по общ и специализиран английски език и История и култура на Северна Америка и по мое скромно мнения нямат връзка с настоящия конкурс. Проф. Василева обаче се занимава много активно с разработване на проекти и през периода, който аз съм приела за релевантен - от получаване на званието „професор” през 2009 г. до сега – има участия в седем проекта. Предвид изложените непълноти в информацията на едната кандидатка, моите предпочитания по първа точка са за гл. ас. д-р Нели Тинчева.

Научно-изследователска дейност

Изследователската продукция на гл. ас. д-р Нели Тодорова Тинчева включва 2 монографии, 5 учебни помагала, от които три самостоятелни и две в съавторство и 14 статии, седем от които в чужди периодични издания и сборници. Разработките са по няколко научно-теоретични теми от областта на текстовия/ дискурсния анализ: отношение между текст/ дискурс и техните структури, когнитивен и функционално-семантичен модел на политическия дискурс, контекст, текстови и дискурсивни светове; малапропизмите като специфичен вид дискурс. Основен труд по първата тема е книгата Text Structure: A Window into Discourse, Context and Mind, представена за хабилитационен труд. (Отделни въпроси от темата са разработени също и в статии 1, 2, 9 ,10, 12, 14, 16 17, 18, 20, 21– номерацията е по автосправката). В своето изследване авторката се разграничава от традиционните структурни/ функционални подходи към изследване на структурата на текста и разработва на базата на пространен концептуално-обусловен анализ комплексен когнитивен модел на текстовата структура. Целта е моделът не само да регистрира елементите и процесите на изграждане на текстове, но също да осветлява тяхното формиране в когнитивен план посредством разнообразни ментални/ образни схеми, обуславящи човешките дейности и тяхното взаимодействие. Въз основа на задълбочен критичен анализ на огромна по обем литература по темата авторката защитава своята позиция относно теоретичните понятия текст и дискурс, и в частност, когнитивно-обусловената структура на цели текстове. Като използва аналитичните инструменти на теориите на текстовите и дискурсивните светове, теориите за концептуалните метафори и за концептуалните сливания, Тинчева изгражда един строен, гъвкав и многопластов модел на текстовата структура с възможности за анализ на цели текстове от различни перспективи. Моделът е сложен и включва: а) компоненти отнасящи се до езиковата реализация, а именно, структурата на текстовия свят, представена посредством определени езикови модели и глобалната структура (overall structure), свързана най-общо с традиционната реторична структура на текста; и б) специфични когнитивни конструкти, които са в непрестанно взаимодействие. Това са макро-структурата (macro-structure), когнитивен конструкт представящ менталните репрезентации на тематичната организация на текста и суперструктурата, отразяваща динамиката на групиране, проектиране и пре-конфигуриране на релевантните ментални пространства и имиджови схеми в процеса на комуникация (стр. 178). Всеки елемент, или група от елементи, от тази сложна мрежа от взаимно обвързани и взаимодействащи си структури може да бъде определян спрямо останалите във всеки момент от комуникативния процес ( стр. 177). Подходът на авторката да представи отделните видове структури на текста в тяхната сложна и динамична взаимообвързаност придава гъвкавост и адаптивност на модела и повишава възможностите му за по-реалистично представяне на разликите в текстовите структури. Ето защо смятам, че моделът на Тинчева внася съществен принос в когнитивните изследвания на ниво текст. Същият подход авторката прилага и при тълкуването на контекста, представен като резултат от динамично преплитане на текстовия, дискурсния и реалния свят, части от които се активират в различни конфигурации в процеса на общуване под въздействие на употребените езикови средства и разнообразни психо-/ социолингвистични фактори. И макар че в този случай не смятам, че тя успява да преодолее напълно характерните за когнитивните контекстови модели абстрактност, схематичност и проблемност при отразяване на динамичното развитие на контекста в реалното общуване, предложената интерпретация е, според мен, значителна крачка в положителна посока. Впрочем пренасянето на модела на текстовата структура изцяло на концептуално равнище също го прави доста абстрактен и уязвим на критика заради невъзможността му да „улови” специфични разлики между отделните видове текстове, обикновено изразявани чрез функциите и взаимоотношенията между езиковите елементи в текстообразуването. Това което може да се посочи в защита обаче е, че моделът на Тинчева е базиран на обилен корпусен материал и е изграден с достатъчна прецизност и усет към детайла, за да вдъхва доверие. В подкрепа на тезата, че избраният когнитивен подход е работещ, е също и втората книга на Тинчева, Political Speeches, както и поредицата статии посветени на анализа на политическия дискурс ( 2, 8, 10, 11, 12, 18, 19). В тези свои разработки авторката предлага освен детайлен когнитивен анализ на политическия дискурс, репрезентиран според нея от концептуалната схема SOURCE-PATH-GOAL, така също и конкретен анализ на политически речи. Така тя демонстрира как основните понятийни схеми, лежащи в основата на съответния политически жанр, се проявяват на повърхността в различни конфигурации на основните актанти на когнитивния конструкт. Поради ограничения обем на настоящото изложение не мога да се спра подробно на останалите теми, а именно, а) изследване на типологичните, лингвистични и социопрагматични характеристики на езиковите гафове ( малапропизми) ( 13, 15, 17) и б) преподаването на лингвистиката на текста като интердисциплинарна дисциплина и оценяването на граматичните умения на обучаеми в третата (висша) степен на образование (3, 4, 5, 6, 7). Мога да отбележа само, че и при тези разработки Тинчева не изменя на избрания комплексен, многопланов подход към изследваните явления и търси оригинални решения, основани на динамична спойка между концептуалния конструкт, обуславящ едно или друго изкривяване в имиджовата схема, и лингвистичната му репрезентация.

Проф. Ирена Василева има дълга и успешна научна кариера и заема достойно място сред англоезичните езиковеди в нашата страна. Научните теми, върху които работи, - академичен дискурс в съпоставителен план ( български, английски, руски, френски и немски - 1, 2,3, 24, 27, 28, 34, 36, 39, 54, 63, 76, 85, 91 и др), академична дискурсивна общност (3), интеркултурно научно общуване (1,7, 16, 24, 31, 83, 85 и др.), езикова политика (1, 7, 8, 9, 22, 69, 97, 115 и др.), глобализация на английския език и отражение на този процес върху малките и големи езици от световното езиково семейство (8, 11, 9, 22, 50, 52, и др) – заемат важно място в съвременните лингвистични изследвания. Съпоставката с български език, от своя страна, може да се счита като съществен принос на авторката за позициониране на българския академичен дискурс в световните тенденции, тъй като голяма част от разработките и са публикувани в авторитетни чужди издания. За съжаление и в този раздел проф. Василева не е много прецизна в комплектоването на документите, поради което трудно успях да се ориентирам кои разработки подлежат на рецензиране. Имайки предвид, че длъжността на настоящия конкурс е по-ниска от професорското звание, присъдено на кандидатката от ВАК през 2009 г., аз не знаех дали правилният подход е да избера периода от получаване на докторска степен (1993) до удостояване с титлата доцент (1996), който включва 6 статии и 4 участия в конференции; или периода до получаване на титлата професор (1997 - 2009), включващ 3 монографии, 26 статии и рецензии и 32 участия в конференции; или неотчитания досега период (2009 – 2015) с 14 статии, 19 участия в конференции. Тъй като напълно се провалих в опита си да очертая някаква ситуативна равнопоставеност между двете кандидатури, реших в това кратко съобщение да фокусирам внимание върху централната тема в научната продукция на проф. Василева, а именно, основни характеристики на академичния текст/дискурс, анализирани в съпоставителен план между езици от различни езикови семейства и обусловени от различни исторически, социокултурни и образователни принципи и традиции. Предмет на разработка в почти две трети от научната продукция на кандидатката тази тема се разклонява в множество подтеми като: теории за авторовата идентичност, комуникативното взаимодействие между автор и публика в писмени текстове и устни презентации, въздействие на глобализацията върху академичния дискурс, академичната комуникация в мултимедийното пространство, и т.н. Почти не е нужно да изтъквам важността на темата в съвременните условия на интензивно международно сътрудничество сред академичните среди и лавинообразно нарастващия обем на научна продукция разпространявана глобално чрез интернет. В този смисъл смятам, че авторката добре е обхванала многостранните аспекти на темата. Нейните сравнителни проучвания на различни модели на академичния дискурс дават ценна информация за обуславящите ги историческите и социокултурни фактори , а също и какво можем да очакваме от своите събеседници при участие в международни форуми. От образователен аспект изследванията й хвърлят светлина върху разнообразните образователни традиции в областта на академичното общуване и богатата палитра от стратегии, използвани в академичните среди за изразяване на ключови речеви актове, например, аргументация, защита на собствена позиция и др. Макар че тази тема е разработена в голям брой публикации, основните тези авторката обобщава в монографиите Who is the author? (Sankt Augustin: Asgard 2000) и Author-Audience Interaction: A Cross-Cultural Perspective (Asgard-Verlag St. Augustin 2006), втората от които всъщност представлява преработен и разширен вариант на първата. Обръщам внимание на големия процент повторение в съдържанието на двете книги, не за да оспоря правото на авторката да преработва и обогатява своите собствени трудове, а защото мисля, че това е главната причина за известната неравност / непоследователност, която изпъква в монографията, представена за хабилитационен труд. За пример бих посочила анализа на българския език, който е представен равностойно с останалите езици, с които се сравнява, в главите взаимствани от по-ранния труд, но присъства само символично в изследването на устната комуникация и тотално липсва в главата посветена на научни дискусии и аргументация. Имплицитното загатване в заглавието, че българският език няма да бъде включен, защото ще се разглеждат само „големи” езици според мен не звучи убедително. Могат да се посочат още много примери на непоследователност, които за съжаление накърняват убедителността на много от наистина оригиналните тези на авторката Така например, буди недоумение решението на Василева да изведе личните местоимения от категорията деиксис след като в текста има изобилие от примери на деиктична употреба на тези изразни средства. Странно звучат и заключенията за българоанглийския академичен дискурс, данните за които не се различават съществено от останалите съпоставяни езици при количествения анализ, но обясненията на регистрираните отклонения са предимно в духа на доста остарелите теории за междинния език и родноезиковия трансфер, отлични от обясненията за другите езици. За съжаление прегледът на набора от статии затвърди мнението ми, че непоследователността и непрецизното боравене с терминологията не са единично явление в изследваните монографии. Като пример мога да дам алтернативната употреба на термините „стратегии” и „речеви актове” отнасящи се към едно и също явление ( 31, 32, 37). Също, приравняването на т.н. индекси за субективна оценка (hedges) с индиректни речеви актове (30) и представянето им като основни експоненти на модалните значения „ангажираност/ солидарност”.

В заключение бих искала да споделя затруднението си при съпоставката и оценката на научната продукция на двете кандидатки. Двете използват съвсем различни подходи на лингвистичен анализ, всеки от които има своите достойнства и недостатъци. След внимателен анализ на представената продукция обаче, аз избрах да подкрепя гл. ас. Нели Тинчева по следните причини. Първо, мисля че тя е значително по-прецизна и последователна в изграждането и приложението на своя аналитичен модел. Второ, в продукцията на Тинчева по-ясно се очертават приносите и на фона на много пространен преглед на теориите, на които тя се опира. Не на последно място, като прилага успешно своя модел за анализ на конкретни текстове, Тинчева демонстрира забележителни аналитични умения и доказва убедително неговата надеждност.



Заключение

На основание на изразеното по-горе за преподавателската, научната и научно-приложна продукция на кандидатките моето становище е, че гл. ас. д-р Нели Тодорова Тинчева – Георгиева е подходящият кандидат и аз ще подкрепя с пълно убеждение решението на уважаемото научно жури да й се присъди академичната длъжност „доцент” по обявения конкурс от ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски”

София, 2015-09-20 Член на научното жури: ...................

/Проф. д-р Мария Георгиева/



СУ „Св. Климент Охридски”



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница