Книга е за миналото ни. Или по-скоро за онази част от миналото ни, която ни съпровожда



страница4/12
Дата01.02.2017
Размер2.74 Mb.
Размер2.74 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
ГЛАВА ВТОРА

ВДЪН ГОРИТЕ ТИЛИЛЕЙСКИ
УНИВЕРСИТЕТЪТ НА МАГИЧЕСКИЯ КАЗАН

ПЪТИЩАТА НА ШАМАНА

ДЕТО НИТО ПИЛЕ ХВЪРКА, НИТО ХВЪРКА, НИТО ПЪРКА

КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕДНА БАЛАДИЧНА НАРОДНА ПСЕН

ПЕЧЕНЕЖКИЯТ И КУМАНСКИЯТ ХРИСТИЯНИН

БЪЛГАРСКИТЕ ПОСРЕЩАЧИ НА СЛЪНЦЕТО

БРАДАТИЯ МОРЖ ГОВОРИ ЗА ЛОВЕЦА, КОЙТО СВЕЖДА ОЧИ
Метафори на шаманската космогошя

Във втора глава се описват някои от класическите шамански схващания за строежа на вселената: какво представлява тя, как изглежда, каква е същността й, как функционира, какво е нашето място в нея. Спорадично се засяга и въпросът за това как някои от тези схващания са прераснали и са се развили в ред модерни концепции в наука­та, математиката, лингвистиката, средствата за масова информация, изкуствата, народните песни, религията и пр.
УНИВЕРСИТЕТЪТ НА МАГИЧЕСКИЯ КАЗАН

Още от римско време нашите писатели и учени са проучвали и са съобщавали за света на шаманизма като за диващина, която трябва да бъде покорена и цивилизо­вана. Юлий Цезар и гърците Деодорус Сикулус, Атенеус и Посидониус преди повече от две хиляди години опис­ват варварските обичаи на келтите. Половин хилядолетие по-късно византийски и германски историци, дипломати и философи на политиката докладват за това колко отвра­тителни са българите и унгарците по течението на Дунав.

След още дванадесет века руските експедиции, на из­ток в Азия се върнаха с богат материал за ескимосите на Аляска и Сибир. Това е най-старият научен архив на тази тема и днес той се съхранява в Петербургската академия на науките..

След още две столетия руският император Николай основа Казанския университет със специалната задача да бъдат проучени остатъците от средновековната българс­ка империя на река Волга. Става дума за десетина фински, български и татарски народности с устойчиви култу­ри, които твърдо устояваха на руското влияние и които императорът мечтаеше да втъче като органична част в своя мечтан азиатски казан за претопяване на народите. Благородството на този подтик за цивилизоване на дива­ците в очите на руската управляваща класа може да се види от факта, че дори през следващия век русите про­дължават да наричат племето на ненетите „самоеди", т.е. канибали.

Това не е флагрантно изключение, разбира се. По същото време американските антрополози започнаха да проучват американските индианци и да разсейват преду­бежденията за тяхната чудовищност. Независимо от това американските индианци — като крайно опасни — останаха под администрацията на Военното министерство горе-долу дотогава, когато и на сибирските ненети бе върнато истинското им име. Мисля, около 1922 година.

Експериментът с Казанския университет завърши по неочакван, но многозначителен начин. Вместо да привле­че местната „дивашка" култура към съкровищницата на западното знание, този научен кръстопът на брега на Волга прие мощен приток от идеи от шаманската мисъл, която уж трябваше да издигне.

Като се основа пряко върху шаманския нелинеен мо­дел на вселената, Лобачевски изгради основите на новата следевклидова геометрия. Изучаването на алтайските, тюркските и угрофинските езици и музика ги показаха толкова различни от индоевропейските езици, че бе не­възможно да се опишат с традиционния инструмента­риум на схоластичната граматика. Това доведе до първи­те кълнове на структурната лингвистика и антропология. Успоредно с всичко това ученикът на Лобачевски, Вели­мир Хлебников, поведе модернизма в руското изкуство, архитектура и историография, като в същото време за­почна да пише поезия с образи и значение, търсени отвъд ежедневната практика и предавани с неразбираем собст­вен негов език; точно както и шаманите „говорят" по време на транса си, когато „преминат в другия свят". Така наречените „заумици" (отвъд разума думи) на Хлебников, разбира се, отиват далече отвъд „заумиците" на неговия съвременник, също математик, при това от сроден на шаманите келтски произход — Карол, — в безсмъртната му книга „Алиса в Страната на чудесата".

Ако погледнем назад, ще видим, че почти цял век преди нововъведението на Лобачевски в математиката основателите на Съединените щати въплъщават мислене­то на вождовете на американските индианци в конститу­цията на републиката, за да изразят по-добре и по-пълно схващането за единността на човечеството и неделимите свободи на човека, отколкото това би могло да бъде направено от европейското либерално мислене.

Единадесет века преди това българските философи от Търновската школа за пръв път развиват принципа на модерното преводаческо творчество като „пресъздаване" на комуникативните функции на текста на напълно нов език далеч отвъд повърхността на семантичното ниво на текста, т. е. да се „преживее" наново живият текст, вмес­то да се интерпретира лингвистично значението му (срав­ни с основната формула на Лао Це, че „дао (пътят, начинът), ако бъде обяснено, не е истинското дао" на нещата). Йоан Екзарх проповядва да се превежда сърце­то на текста, което е скрито под думите, а не външното им значение — една чисто даоистка идея, напълно чужда на западноевропейското логическо съзнание, което в по­вечето случаи не може да проникне под повърхността на семантиката на текста до ден-днешен.

Що се отнася до трудностите, с които ще трябва да се справяме утре в областта на физиката на елементарните частици и астрономията, психологията, антропологията, лингвистиката, фолклора, теорията на изкуствата и лите­ратурата и пр., това, което изглежда днес напълно невъз­можно да се обясни в границите на модерните концепции за вселената, е просто като фасул за шаманската космо-гония.

Защо това е така, много лесно може да се разбере, ако се има предвид, че структурите на езика отразяват струк­турите на мисленето, и ако се схване, че повечето езици на света, на първо място езиците на шамански мислещи­те народи, нямат нищо общо с антропоцентричното мо­дерно схващане за Човека, застанал в центъра на вселе­ната и извършващ различни неща с предметите на обкръжението си. И това е така, защото човекът ни най-малко не стои в центъра на всемира, а е само една миниатюрна бучка протоплазма в общия поток на влаче­щата се течаща пълноводна река от материя и енергия, и индоевропейските езици отразяват ясното съзнание за тази очевидна истина. Всяка научна дисциплина ясно ни казва това: биология, история, психология, физика. Неза­висимо от това нашата модерна западна идеология не може да порасне до нивото на това просто знание, че ние и природата сме едно, и упорито настоява и се опитва да ни втълпява, че сме някакви рамбовци или каквито и да било свръхгерои и че именно ние сме, които си правим каквото си искаме с девствеността на безмълвната и безропотна госпожица Природа. Накратко — умът ни при­добива знания, с които нямаме смелостта да се изправим лице в лице поради индоктринацията, получавана от на­шата култура.

Шаманската мисъл е примирена с пътищата на вселе­ната. Тя приема, че човек е част от вселенския поток, независимо от това дали този поток е от светлина или помия, енергия или материя, и поради това всяко ново-овладяно зрънце от знание не влиза в противоречие с предразсъдъците на антропоцентризма.

Когато индоевропеецът говори, той рисува всичко, което става, като резултат от действията на някого, на някакъв субект, който прави нещо на някакъв обект, кой­то от своя страна понася .последствията на действието, което го сполетява. В езици, стоящи извън индоевропейската група (египетски, берберски, баски, кавказки, аркти­чески и пр., включително келтският, който е под тяхно влияние), се предпочита само логически акцент на дейст­вието вместо силен субект на действието и този предпо­читан неперсонифициран агент на действието е изразен с глагол в безлична, пасивна конструкция. Тази особеност е толкова силна, че дори говорещи индоевропейски ези­ци, които са били изложени на келтската мисъл, предпо­читат безлични пасивни конструкции в случаи, когато индоевропейците нормално не биха помислили дори за такова нещо.

Там, където американецът би казал: „Ние свършихме работата и отидохме да обядваме" („We did the job and went to lanch"), британските потомци на келтския крал Артур ще предпочетат: „Работата, бидейки свършена, дойде време да хапнем" („Тhe job being done, it was time for ua to have some lanch"). Там, където водопроводчикът от фирмата за домашни услуги Джони Би Куик казва: „Поправих клозета", българският заваркаджия ще каже: „Стана работата!" (т. е. счупеното, вместо да стои както си е, взима, че става и се самопоправя), а турският кенефчия ще каже дословно: „То се погрижи за себе си", на което собственикът на банята ще отговори: „Нека рекол­тата да е добра" („Bereket versin").

Там, където германецът ще каже: „Аз съм германец" („Ich bin Deutsch"), старите ирландци ще кажат: „Is di Ultaib dom – i.e. it is of the Ulstermen to me“ - т. е. „То е от улстерци на мен", докато леля Кута от Сливен би казала: „Докарва го на немец" („Не brings it to German").

Според шаманското мислене никой не „го прави" (не прави нещото). То (нещото — предметът или действие­то) бива пренесено в това тука битие от един от безброй­ните паралелни отвъдни светове, от които то идва, и продължава нататък да носи вечното си и изначално състояние. От шаманска гледна точка „работата се опра­вя" не непременно само защото някоя личност я е свър­шила, поради очевидния факт, че водопроводчикът е по­вече от Джони или Пешо, или Хасан. Освен иванството си и пешовщината си, и хасанщината си той е и въплъ­щение на професионализма на майстора, който го е учил, той е съсъд, носещ нататък във времето (с много още майстори) занаятчийските традиции и опитности на зи­дарската гилдия, формите и начините, по които се нравят домашни услуги в селището, и пр.

Когато момчето ескимосче убие първия си тюлен, майка му изписва с черно кръг около очите му, което символизира, че той вече е получил извънредното зрение на ловеца, което е много по-силно от личното човешко зрение и липсва в жените, децата и старците, които не ходят на лов. Вярва се, че това е ново зрение, идващо от великия дух на лова, и ритуалите около това просвеща­ване в нова опитност и култът към мистичния й произ­ход по същество не се различават от ритуалите, свързани със старите занаятчийски традиции около удостояването на някого със званието майстор. В някои ескимоски пле­мена посвещаването на младежа в новата му същност на професионален ловец стига дотам, че му се дава ново име. По същия начин титлата става част от името на майстора: уста Генчо, доктор Берон, майстор Гюро и пр.

Ако Джони е посветен на занаята да прислужва във вагон-ресторанта на презконтинентална жп линия, навре­мето той е ставал „Ричард", както са били наричани всички черни вагонни прислужници от белите пътници. Тук Джони/Ричард е само преходна фигура в големия процес на това да се прислужва в кухнята, да се сервира на масите и пр., както правят всички Ричардовци, и затова той не може да каже: „Аз направих това и това." Той iма само грижата като професионал да се погрижи „работата да бъде свършена" или „да стане". Безлично.

Именно тук става ясно защо по тази логика Германе­цът трябва да знае, че не може да бъде субект на факта, че е Германец. Ако не може да се каже дори че Той е поправил банята, която се е оправила от занаята, на който той е носител, още по-малко може да се каже, че Той е направил каквото и да било, за да Бъде немец. Той очевидно е бил само субект, т. е. „потърпевш" на герман-ството си, на германщината си, на историята на нацията си, на семейството си. Затова именно той би трябвало да каже: „То е от германци на мен", или поне по сливенски: „Докарвам го на немец." „Такованкото ми" е било доне­сено или дадено „както се донася (както се дава) на германците". Както и да го въртим, както и да го сучем — така е по-логично. Индоевропейската мисъл не само е ненаучна, но дори чудовищно маниакална с антропоцентризма си.

*

Второто нещо, което пречи на европейското мислене да се примири с развитието на науката, е липсата на чувството за относителност; нещо, отсъствуващо в индо-европейските езици. Има изключения, разбира се, като британския английски сред германската езикова група, който е бил под влиянието на келтските езици на Британ­ските острови. Подобен е случаят с българския сред сла­вянските езици, който пази средновековните си корени на славянски език, научен от тюркски говорещо население, преминало на юг от Дунава. Тази липса на относител­ност в индоевропейския е отразена в много неща като системата на предлозите, системата на падежите и пр. — все неща, произтичащи от силния субект в индоевропейс­кия. Разликата в мисленето зад езика обаче най-добре се изразява в глагола и системата на глаголните времена.



Ако сравним тези системи в генетически сродни ези­ци, един от които е чисто индоевропейски като руския, а другият е на славянски, говорен от смесено тюркско на­селение, ще видим огромна разлика. Руският има три и само три глаголни времена: сегашно, минало и бъдеще. Българският със своите предварителни, условни и преизказни времена за сегашно, бъдеще и минало има повече От тридесет глаголни времена.

Същото се наблюдава и в германската група с бри­танския английски, който — повлиян от келтския — има десетки глаголни времена, които в американския анг­лийски (т. е. английския, говорен от линейно мислещите, рационални шведски, италиански, полски и пр. емигран­ти в САЩ) са направo изхвърлени в коша за боклука.

Много от тези глаголни форми, разбира се, не са „времена" в стриктния смисъл на думата, защото не се отнасят до „времето", в което се провежда действието, а до аспектите и модалностите на действието, които за индоевропейския мозък не представляват интерес. Се­гашно историческото време например, което се употребя­ва за описанието на събития със специално значение, всъщност не изразява никакво „време" на действието. То се свързва със събития, протекли както в миналото, така и в настоящето и в бъдещето и има не-ефимерни, „увековечени" пропорции. Следните три изречения описват действия, станали в миналото, настоящето и бъдещето, с глаголи в сегашно историческо време: „През април на първата година от нашата ера Исус възкръсва", „Днес Източна Европа полага основите на демократизацията си", „В края на света човечеството се изправя пред Страшния съд." Ако читателят превключи на шаманското си мислене, лесно ще разбере, че и в трите изречения не е важно това, че действието е станало в миналото, настоящето или че ще стане в бъдещето, а това, че става дума за действия, измерващи се в мащабите на същност­ното в съществуванието ни, и се бележат със сегашно историческо, за да се разграничат от действия на нивото на ефимерното ни, преходно съществувание. В случай че става дума за ефимерно действие, би трябвало да се употреби минало, сегашно и бъдеще: „Беше по черешово време, когато бай Ицо най-сетне се надигна и се прозя", „Какво правят зидарите ли? Ами не виждаш ли, замазват основите", „Делото срещу обвинените в кражба ще се гледа утре в четири следобед."

В сибирските езици, тюркските езици, угрофинските, в езиците на американските индианци и ескимосите се употребяват десетки частици, които се прибавят към глагола, за да изразят различните аспекти на действието, за което става дума: дали е станало преди друго действие, дали фокусът е на започването му, на протичането му или на завършването му, дали сами наблюдаваме дейст­вието, или са ни разказали за него, дали се извършва от един човек или от много хора, дали групата, извършва­ща действието, го извършва в съгласие, или всеки от групата го прави на своя глава, дали действието е опита­но само за малко, дали е обичайно, дали се повтаря често, или пък е единичен случай на провеждането на такова действие и пр., и пр, в много случаи е почти невъзможно да се преведат дори описателно значенията на тези частици (представки, наставки и пр.), или да се предадат глаголните времена.



Тлингитски

Български

Английски

ун

стреляй

shoot it!

уунаа

стрела

shooting instrument

а(х)унт

стреля, застрелва

he is shooting at it

he is shooting it



на(х)унт

обстрелва

he is shooting at it

over and over again



акгуу(х)уун

застреля-ще (ост.)

he will shoot it

уутуу(х)уун

застреляхме

we shot it




изпоназастреляхме

we shot each one of

them one by one over and over again






слизам

I discend




заслизаха

they started discending




изпоназаслизаха

they started discending in a dispoersed droup each one at a different pace, some of them being still on top while as some of them being further down ahead


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница