Книга-игра кротал софия, 1993 Драги читателю



страница1/6
Дата18.11.2017
Размер1.07 Mb.
Размер1.07 Mb.
  1   2   3   4   5   6




РЕНЕ ВАЛЕН
Галактическият

гигант


КНИГА-ИГРА

КРОТАЛ


София, 1993

Драги читателю,

Книгата, която разлистваш, е интерактивна, тоест ти не си пасивен зрител на повествованието. Действията в немалка степен зависят от твоя характер, ум и решителност.

Галактическият гигант” е хипотетично описание на проникване в космически кораб на извънземните. Героят (а това си ти) трябва да достигне до командния пулт и да насочи кораба към Земята. Там го чака колектив от учени, които ще изследват непокътнатия от хилядолетия звездолет-чудо. Но внимавай - човек лесно се обърква в чужд дом, а тук става въпрос за километри път в недрата на изкуствена планета, създадена от нехуманоиден разум. Макар че извънземните отдавна са изчезнали, механичните им слуги, растения и животни са живели неконтролирани, еволюирали са по странен начин и са опасни.



Приключенията ще бъдат преди всичко плод на твоя избор, но както и в истинския живот, често се намесват непредвидени обстоятелства. В опасни места голямо значение ще има шансът ти. Той се определя чрез хвърляне на зар или чрез таблицата на последната страница. Така се получава многовариантност на сюжета и ти ще можеш десетки пъти да повтаряш играта, като всеки път откриваш нови интересни моменти.

Желая ти успех и много удоволствие!

АВТОРЪТ

НЕОЧАКВАНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Паркът на Академията е достатъчно голям, за да можеш да се скриеш за няколко часа. Най-после сам! Пъхаш се в малка уютна пещера, образувана от храсталаците, и блажено се отпускаш. След толкова вълнения по изпитите и тестовете ще можеш да се изтегнеш. Още три дни бездействие и ще започне стажът ти на Лунна база-3, а след това полет до Астероидния пояс. Ученето е свършило, започва животът!

Тихият, но натрапчив писък на личния комуникационен браслет те измъква от нирваната. Проклятие! Хвърляш бърз поглед към миниатюрния екран, за да видиш кой те безпокои. Втори път проклятие - 666, личният код на Стария. Това е сериозно, за втори път в тригодишния ти престой тук шефът на Космическия Корпус благоволява лично да те потърси (за първия път предпочиташ да не си спомняш). Включваш мнемосистемата на браслета.

- Курсант 237 - гласът е приятен женски алт, но с твърдостта на стомана, - в 16 часа при полковник Старт.

Имаш още петнадесет минути до височайшата среща. Разбира се, можеш да отидеш по-рано, за да побъбриш с Беатина и евентуално да разбереш нещо предварително. Макар че едва ли ще имаш успех, тъй като тя е мъжко момиче и полковникът не напразно я е избрал за секретар. Впрочем злите езици клюкарстват, че изборът е бил заради другите й достойнства. Твърди се, че след работата си в еротичното шоу в Лас Вегас тя е получила изгодно предложение от Холивуд, но предпочела Академията. Киното безспорно е изгубило от това, но ти добре си спомняш уроците по карате и марш-преходите, където тя убедително е доказала, че жените, дори и най-красивите, могат да се мерят с мъжете. Изобщо лейтенант Беатина Сташеф е голям сладур, но сега не ти е до нея.

Точно в определеното време прекрачваш яката дъбова врата. Зданието е отпреди триста години и тук всичко е солидно. Кабинетът на шефа също внушава респект с необятната заседателна маса (макар и по-малка от волейболно игрище), библиотеката с истински старинни фолианти, съвременната интелелектронна техника и преди всичко със стопанина си.

Когато влизаш, той чете някакво съобщение на дисплея. С повелителен жест ти посочва да седнеш, докато свърши предаването и чак след това благоволява да ти обърне внимание.

Полковник Артур Старт няма и петдесет (въпреки че по традиция всеки курсант го нарича Стария), но е успял да мине по всички опасни маршрути - Меркурий, Ганимед, Плутон, Астероидния пояс... Поддържа се във великолепна форма и нищо чудно, че жените лудеят по него. Вероятно някой ден неговият портрет ще заеме място в галерията на знаменитите пионери на космоса.

- Курсант - обръща се свойски към теб, - какво знаете за цивилизацията на грегите?

За малко не падаш на пода от изненада. Да те повикат екстремно за въпрос, отговора на който знаят и най-малките деца от осеммилиардното население на Земята?! Но дисциплината си е дисциплина и като привикваш на помощ всичките си познания по автотренинг, със скучен, зубрашки тон отговаряш:

- Цивилизацията Грег е най-старата от известните ни разумни раси в Космоса. Предполагаема възраст - около четири милиона стандартни земни години, предполагаем ареал на действие - около четиристотин мегапарсека. Повечето учени са на мнение, че родното място на грегите е Големият Магеланов облак, но според школата на Сун Яхомото те са от нашата Галактика. Грег спада към технологичните цивилизации и комплексната оценка за развитието й по критериите на Гриневски е 16 - най-голямата стойност за разумна раса от познатия ни Космос по 20-балната скала. Счита се, че грегите са доста близо до нашата цивилизация по редица показатели. Говоря за сапиенс-коефициент естествено, тъй като те не са хуманоиди. Друга тяхна особеност е, че са скитническа култура и рядко са оставали дълго време на планетите. Има хипотеза, че изоставеният циклопски град на Бетелгейзе VII и енергетичните канали на Ригел III са построени от тях за обслужване на космическите им кораби, фактически те са тяхната истинска родина. С гигантските си звездолети са кръстосвали Вселената по времето, когато нашите пра-пра-прадеди са се опитвали да се изправят на два крака. След това те тайнствен изчезват и има дузина хипотези за края им. Известните паметници, които със сигурност принадлежат към цивилизацията Грег, са само два: останките от кораба, намерен от бернардците край тяхното слънце, и сферичният космолет, открит от мегаделфиноидите от Централните звезди. Жалко, че досега не знаем подробности около това откритие - може би поради гигантското разстояние до звездата им, а може би те съзнателно не ни разкриват тайните на грегите.

- Точно така, синко - величествено те прекъсва Старият, - досега! Не ни трябва металния отпадък на бернардците, нито ревниво пазените тайни на делфините от Центъра. Досега, защото преди два часа ми съобщиха, че в Слънчевата система е открит гигантски звездолет, който вероятно е непокътнато междузвездно транспортно средство на грегите. Нашите астрономи са открили странен космически обект да пресича орбитата на Нептун. Отначало са го взели за голям астероид с издължена орбита, но отражателната му способност и скоростта на движението му са ги заинтересували и сега знаем, че това е гигантски звездолет на грегите.

Мълчиш удивен. Да, за тази новина си е заслужавало да ти прекъснат усамотението. Но какво отношение имаш ти към това? А може би...

- Курсант - този път в гласа на полковника преобладава металът, - след два часа от астродрума ни стартира фрегатата “Магелан” към базата на Ганимед. Тя ще удължи пътя си, за да пресрещне кораба на грегите и да изпрати там спидер с разузнавач. Дотук да има нещо неясно?

- Не - твърдо отговаряш ти, макар че земята започва да се върти пред очите ти. Все още не можеш да повярваш в предложението. А то следва веднага.

- Необходим ни е доброволец-разузнавач, който да проникне в кораба на грегите, да се добере до центъра му за управление и да го докара близо до Земята. Там нашите умници ще го изследват. Това е смъртоносно опасна задача, защото никога подобен звездолет не е бил изследван, а прастарата цивилизация на грегите вероятно е подготвила невероятни капани за неканени гости. За трансгалакгическия грегски кораб знаем, че е сфера с диаметър около двадесет километра. Не открихме вход и вероятно ще се наложи да влезеш вътре със сила. След защитния пояс следват оранжериен пояс, след това складова зона, служебно-изследователски сектор, жилища, обществени помещения и в центъра е командният пулт. Разбира се, всичко това се пресича от пътища, коридори, шахти, тунели, специални комуникации и неща, за чието предназначение можем само да се досещаме. Всичко това трябва да се заснеме схолокамерата, както и да се вземат образци по пътя.

Старият прави ефектна пауза, след което те фиксира с тежкия си поглед.

- Може би си задаваш въпроса защо повиках точно теб? Първо на първо, не си само ти, ще тръгне и друг курсант. Ако имаш тази възможност, съдействай на партньора си, но се съмнявам, че ще я има. Той ще тръгне точно от противоположната страна на сферата. А що се отнася до избора - днешната сводка за комплексната интелектуална, физическа и експертна сила на наличния персонал на Академията те посочи като най-подходящ кандидат за тази задача. Разбира се, аз проверих и досегашните ти успехи... хмм, и някои други постъпки, не винаги благородни, в повереното ми заведение и считам, че изборът на компютъра е правилен. Пак повтарям, че задачата е много тежка, не може да се гарантира витален изход, и затова ние търсим доброволец. Тъй като “Магелан” стартира след два часа, имаш час за размисъл.

Гърлото ти пресъхва. Ами сега? Колко пъти си мечтал за подобно приключение! Но може ли така внезапно? Все пак не бива да изпускаш най-големия шанс в живота си.

- Полковник Старт - гласът ти имитира метала в шефския, - няма какво толкова да се мисли. Ще ми трябва не повече от час, за да оправя някои дребни лични проблеми и съм на астродрума.

И така, ти решаваш да се включиш в приключението. Но, разбира се, няма да тръгнеш неподготвен. Ще получиш специалното оборудване на момчетата от Космическия Корпус и ще преминеш през специалните изследвания за определяне на сегашния ти статус и инструкции за приключението.

НА ДОБЪР ПЪТ!

ТВОЕТО СНАРЯЖЕНИЕ

Преди да тръгнеш към голямата неизвестност, ще получиш най-доброто оборудване, създадено на Земята. Времето е малко, а и не желаеш да мъкнеш тежки вещи, и затова вземаш само най-необходимото.

Най-ценният помощник в предстоящото пътешествие е личният ти космически скафандър. Той носи скромното название СИУ-12 и си го получил след първата година следване. Скафандърът е нещо много повече от космически доспехи - той съдържа мощен компютър от пето поколение, анализаторно-оценъчен блок, който почти не отстъпва на човешкия мозък, мощни охранителни системи, силова защита с психогенератор, медицински и витален блок, екзоскелет със сервомотори и много други приспособления, които те правят супермен. Почти... тъй като без теб това е мъртва система. По същество това е личен робот, с който сте се сраствали още от началото на запознанството ви и са нужни две години, за да го обучиш, а и той да е наясно с твоите възможности и слабости. Много курсанти избират прякори за своите скафандри, но ти смяташ, че така ще го приравниш с кучетата-любимци и затова не глезиш твоя СИУ-12. Надяваш се; че и той ти отвръща със същата сурова мъжка дружба.

Бластер, или както се нарича по учебниците ЛПСА- 3, т.е. лъчев пистолет, стандартен армейски, модел 3. Национални армии отдавна вече няма, но традицията си остава, и е така приятно да държиш в ръцете си седемстотинграмовото чудо, което би могло да спре динозавър или тежък танк, да пробие отвор в двуметрова бетонна стена и да унищожи почти всеки неприятел. Бластерът е оръжие и инструмент. Ментосистемата, която е вградена в него, ти дава възможност да го измъкваш по-бързо и от най-бързия каубой. Бластерът носи енергия за десет изстрела. В скафандъра си имаш още три енергетични батерии, и всяка от тях осигурява още по десет.

Лазеркинжалът е потомък на прословутия светлинен меч от научнофантастичните филми. Малко материали могат да устоят на тридесетсантиметровия кохерентен енергетичен поток. Атомната батерия прави лазер-кинжала абсолютно автономен и практически вечен, а простото му устройство го прави надежден, както класическият ловен нож, придружаващ човека още от най-древни времена.

Всичко дотук спада към стандартното снаряжение на курсантите от Космическия Корпус. В добавка обаче получаваш и едно наистина страшно оръжие - Гравитоудар. Генераторът за насочено гравитационно поле може да създаде натиск от милиони тонове и едва ли има противник, способен да му устои. Самият уред не е голям, но консумира огромно количество енергия - един удар изяжда енергията на цяла батерия. Изобщо, ако бластерът може да бъде сравнен с пистолет, то гравитоударът е твоята базука. Внимавай обаче с употребата му - той може да бъде опасен и за теб, а и разполагаш само с три батерии, които са необходими и за бластера.






ТВОЯТ ХАРАКТЕР

Изборът за опасната мисия не случайно се е спрял върху теб. Препоръчал те е квадратният “доктор”, т.е. медицинският робот, който ежедневно следи състоянието ви. Без да си шампион във всички категории, ти си получил най-добрата комплексна оценка за сила, издръжливост, воля, борбеност, рефлекси. Като се добавят положителните тестове за обща култура, интелект, интуиция и екстрасензорни качества, а също и това че си млад и обичаш авантюрите, няма нищо чудно в избора между стотината кандидати.

Твоят характер, който има важно значение за успешното изпълнение на задачата, тук е изразен в три основни показатели:

1. СИЛА. Тя отчита физическата ти сила и е постоянна величина в рамките на играта. Получава се от сбора на две хвърляния на зара с числото шест.

2. ЖИВОТ. Измерва се с жизнени точки, които се изменят по време на играта. Те са функция от моментния ти жизнен тонус, умората, битките с противниците, и т.н. Ако спаднат под 3, това означава, че си изгубил играта и трябва да започнеш отначало, като наново определиш характера си.

Жизнените точки, с които започваш играта, се определят като към числото на хвърлен зар се добави дванадесет.



3. ЕСПЕРНА МОЩ. Тя отчита някои екстрасензорни качества, които в 21 век се откриват и развиват както всеки човешки талант. При теб са проявени сравнително добре телепатия и в малка степен ясновидство и пирокинеза.

Есперната мощ се определя като хвърлиш три пъти зара и събереш точките.

Внимание!На дисплея в скафандъра винаги светят цифрите, показващи моментното състояние на характера ти, а също така наличното оръжие.

А ти, драги читателю, попълвай редовно промените в тези данни в тази таблица:





ПРАВИЛА НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Тръгваш от епизод 1 и следваш указанията за по-нататъшен път. Ако вариантите са няколко, избираш този, който смяташ за най-изгоден и успешно ще те насочи към желаната цел - задвижването на кораба. Но не се лъжи по евтини трикове и стандартни решения.

Противниците са най-различни - животни, растения, парапсихически феномени. С някои от тях ще се пребориш съгласно описанието на епизодите, с други сражението се провежда съгласно инструкцията. Тук ще влязат в действие твоите характер и шанс.

Някои от епизодите завършват със смърт. Не се отчайвай - започни отново, като отчетеш досегашния си опит.

А сега, ако всичко ти е ясно, тръгвай смело напред. Великият Космос е с теб!






Вече един месец си на борда на “Магелан”. За пръв път си видял Марс и Юпитер отблизо, красивите и опасни астероиди и базата на Космическия корпус на спътника Ганимед. Но сега всичко това е само приятен спомен, една екскурзия за отмора преди решителния момент. На един милион километра оттук е “Галактическият гигант”. Нататък ще продължиш сам, понеже не се знае дали корабът на извънземните не е приготвил няколко атомни ракети или други неприятни сюрпризи за неканени гости.

Влизаш в хангара. Твоят спидер е поставен на пусковия канал. Прилича на торпедо, което хищно дебне вражески крайцер. Скачаш пъргаво, но вероятно от пред- стартовата треска, която те е обзела, се удряш в горната част на шлюза. Нищо, юнак без рана не може.

Чуваш мекото мляскане на вакуумзаключапките. В хангара сега изравняват налягането с външното и вече я няма многотонната броня за висша защита. Слаб тласък, и креслото мигновено реагира, като силовото му поле амортизира всички изменения. Спидерът се плъзга по невидимите магнитни релси на катапулта, изскача навън и пред очите ти блесва неповторимият по красота звезден небосвод. Гледаш като омагьосан напред, към малката тъмна точка, която бързо нараства и накрая изпълва целия екран. Нов, по-силен тласък натиска гърба ти в креслото. Спирачното поле е задействано и сега умната машина търси най-доброто място за кацане. Великолепно, досега без стрелба!

Премини на 13.




Синият сектор свършва. Коридорът се разширява. 

На пода се появяват три ясно видими линии, които водят до три релефно изработени кръга, а след тях коридорът е преграден от матово пробляскваща преграда - прилича ти на екрана, отделял шлюза от оранжерийния пояс.



Как ще продължиш пътя си?

По лявата линия - мини на 154.

По средната линия - мини на 49.

По дясната линия - мини на 81.

Продължаваш пътя си към матовата преграда - мини на 166.




Влизаш в помещение - просторно и дълго като банкетна зала. Впечатлението се усилва от намираща се в центъра голяма маса. Но като се приближаваш, се убеждаваш, че тук няма да можеш да похапнеш - това са четири съчленени сложни апарата. Обръщаш се, за да излезеш, но пътят ти е препречен от робот, чиито огромни манипулатори недвусмислено се насочват към теб. Нямаш време да вадиш оръжие, така че ще трябва да се пребориш с него.

РОБОТ-РАК: Сила - 10.

Ако твоята сила е по-голяма - мини на 203.

Ако силата ти е равна или по-малка - мини на 66.




Победи, но на каква цена! Заслужаваше ли си да дразниш животното, когато можеше да го заобиколиш? Пресметни какво ти е останало от силата и живота и друг път бъди по-разумен - все пак си тръгнал да откриеш централния сектор на кораба, а не да се правиш на тореадор!

Мини на 140.




Макар че oт началото на това опасно и напрегнато приключение си очаквал този момент, в първата секунда си стреснат. Екраните и пултовете оживяват и деловито бръмчене изпълва залата Пред теб увисва двуметрова многоцветна сфера-холографско изображение на вътрешността на кораба. Монитор сканира избрани участъци. Разбираш, че си попаднал на системата за вътрешен контрол. Някои сектори се оцветяват виолетово - това са повредени участъци, където е плъзнала нежелана растителност, връх са взели вредители, биологичен или механичен живот, който е мутирал и излязъл извън подчинение. Около тях започват да светят кръгове с кръст в центъра - така добре познатия снайперски прицел. Вероятно някъде се задействат роботи-убийци, лазерни оръдия или плазмомети... Но това означава край за уникални ферми на живот, за прекъсване на една еволюция, за убийство на цял свят! Това не бива да става

Удряш с всичка сила по пулта. Взрив. Край. 








Влизаш в едно от помещенията, които явно принадлежат към Служебния сектор. Това е овална стая, дълга дванадесетина метра. По цялата й дължина по средата минава плитък канал, от който се отклоняват няколко протока, преминаващи през малки отвори в стените.

Изведнъж спираш, тъй като ти се е счуло, че някой те е извикал от съседното помещение. И не кой да е, това е гласът на дядо ти. Той моли за помощ: сърцето го стяга, иска да отвориш прозореца...

Стоп, та ти си на милиони километри от Земята! И за какъв прозорец и чист въздух може да става въпрос тук, сред милиардите тонове метал, създадени от чужд разум? А може би все пак има живот след смъртта? Какви ли не чудеса могат да се случват на този кораб, който е създаден от раса, с милион години по-умна от нас? Какво ще направиш?

Ситуацията е напълно ясна, пък и при някой от фантастите, Лем или Бредбъри беше, не си спомняш точно, е описан такъв случай. Затова ще си тръгнеш бързо от това опасно място - мини на 148.

За секунда ще погледнеш в помещението, откъдето ти се е причул гласът. Това няма да забави изпълнението на задачата ти, а и ще бъдеш по-спокоен и чист пред съвестта си - мини на 190.

Решаваш да изследваш този феномен - мини на 54.




Материалът, от който е направена решетката, е устойчив на лазеркинжала. Отстъпваш няколко крачки и стреляш с бластера. А сега погледни жизнените си точки. 

Ако числото е четно - мини на 206. Ако е нечетно - мини на 28.




Опитваш се с лазеркинжала да изрежеш едно по-голямо парче от странната материя, но намерението ти е осуетено от мощна вибрация. Нима тук са възможни земетресения? На няколко места в пода се появяват подутини, които с трясък се пукат и от тях излита зеленикав дим. Вероятно това са защитни реакции на свръхсъществото. Май е по-добре да си тръгваш преди да се е разсърдило.

Провери шанса в коя посока са те отнесли краката ти - събери жизнените си точки с резултата от еднократно хвърляне на зара.



Ако полученото число е четно - мини на 35.

Ако е нечетно - мини на 62.





Обграждат те фантомите на някакъв безумен геометричен хаос. Маршируващи триъгълници, като че ли направени само от тъпи ъгли, квадрати, превръщащи се перманентно в елипси и след това избухващи като фойерверк, желеобразни сфери... Пътят ту се изкачва стръмно нагоре, ту пропада надолу. На тавана (а може би това е небе?) се появява многоцветна дъга, която в далечината се разделя на две части и оформя клуп на бесило. Разбира се, знаеш, че всичко това е въображение, което мами дори и компютъра, но все пак е страшно.

Чувал си още като дете, че има сигурен метод за борба с халюцинациите - да затвориш очи и да продължиш пътя си слепешком.

Крачка, две, сега наляво... Ох, удряш се силно. Отваряш очи - според тях си се ударил в празно пространство. Отдясно във въздуха се появява гигантска оранжева медуза, която протяга пипало към теб. Пред теб, сред златиста мъгла са лицата на приятелите-курсанти. През тях дефилира колона гигантски колорадски бръмбари. Пак затваряш очи, но след няколко крачки отново се удряш и падаш на пода. Така не може повече да продължава.

Хвърли двукратно зара.

Ако сборът е до 4- мини на 29.

Ако е от 5 до 8 - мини на 184.

Ако е от 9 до 12 - мини на 200.




Внимателно, стъпка по стъпка, наближаваш гората-пазач. Този път тя е приела формата на залята със слънце брезова горичка, с полянка, осеяна с червени цветя. Още крачка напред, и...

Като че ли ураган преминава през гората. Дърветата се огъват като живи и се опитват да те уловят с клоните си. От почернялото небе блесва мълния.

Инстинктивно се свиваш, а очите ти професионално преценяват разстоянието - на клоните не им достигат два-три метра.

Дърветата опънати до краен предел, аха, да рухнат. Кората им се лющи, листата им се гърчат и падат по земята. Заприличват на изхвърлени на морския бряг водорасли. Всред този хаос от гърчеща се материя внезапно удря мълния и всичко пламва.

Небето просветлява и ти откриваш, че унищожени-ето е обхванало само малка част от гората, с диаметър около 50 метра. Останалата гора шуми, вълнува се, но това вече е животното в истинския му вид, или по-точно истински изменящото се. То непрекъснато претърпява трансформации, които показват уловени картини от твоя живот.

Мини на 14.




Като че ли ураган преминава през гората. Боровете се огъват и като живи протягат иглестите си ръце към теб. От почернялото небе блесва мълния.

Инстинктивно се свиваш, но очите ти професионално преценяват височината на боровете: ако не се разтягат като гумени, не ще те достигнат за 2-3 метра.

Дърветата рухват, максимално опънати. Кората им се лющи, игличките им, гърчейки се подобно на червеи, се сипят върху земята. Изобщо не приличат на борове, а на изхвърлени на брега водорасли. След секунда в по-чернялата сеч удря мълния и всичко пламва.

Небето просветлява и сега виждаш, че унищожени-ето е обхванало не цялата гора, а само кръг с диаметър около 50 метра. Останалата гора шуми, вълнува се, но това вече не е борова гора, а постоянно меняща се картина като от развален холовизор. Да, интересно животно, което изменя външния си вид според мислите и 

желанията на жертвите си до момента, в който ги хване. Добре, че е неподвижно и ти навреме си се усетил. Между другото, не напразно мястото му е тук, пред входа от хангара - вярното куче-пазач, вързано с верига. Мини на 14.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница