Книга Издателско ателие а 6 поставя началото на нова поредица от езотерични книги "Просветление". Целта е българският читател да се докосне до най-интересните произведения



страница1/9
Дата03.05.2017
Размер2.1 Mb.
Размер2.1 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

С тази книга Издателско ателие А6

поставя началото на нова поредица от



езотерични книги "Просветление".

Целта е българският читател да се докосне

до най-интересните произведения

на езотеричната мисъл.

Написаните от Рудолф Щайнер творби изграждат осно­вата на Антропософията. Налице са и стенографските записки на изнесените от него публични или за членове на Антропософското Общество лекции и курсове. Пора­ди големия интерес тези "устни, непредназначени за из­даване съобщения" се появяват най-напред като вътреш­ни ръкописни издания, тъй като Рудолф Щайнер е могъл да коригира записките в редки случаи. Малко преди смъртта си той отменя ограничението "само за члено­ве". Днес текстовете са проверени и се издават според наличните документи. Въпреки това не са изключени ня­кои грешки от недочуваме и неправилно предаване на смисъла.
Рудолф Щайнер

СЪЩНОСТ НА МУЗИКАЛНОТО

И ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА

Осем лекции, два отговора на въпроси

и две заключения,

изнесени в Кьолн, Берлин, Лайпциг,

Дорнах и Щутгарт през 1906 г.

и от 1920 до 1923 година



Превод от немски:

Мария Пашова и Христо Маринов

Издателско Ателие

Издаването на този превод става с разрешение на Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung , Dornach/Schweiz, разполагащ с авторските права на оригиналното произведение: Rudolf Steiner “Das Wesen des Musikalischen und das Tonerlebnis im Menschen” GА 283

Rudolf Steiner

Das Wesen des Musikalischen und das Tonerlebnis im Menschen


Rudolf Steiner Verlag, Dornach/ Schweiz, 1989

немска първо издание

Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung , Dornach/Schwei ,1991

© Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие А6

© Мария Пашова и Христо Маринов, превод

Печатница,

Тел.: (02) 981 0612

е—mail: angoboy@аbv.bg

ISBN: 954 - 737 - 361 - 7

ЗА НАСТОЯЩЕТО ИЗДАНИЕ

Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал творчески. Но в неговите творби се срещат многобройни мнения за нея. В своята целокупностте показват, че той е притежавал обширно и задълбочено познание в музикалната история, както и в музикалната наука. Заедно с това той ни обръща внимание в отпечатаните тук лекции и отговори на въпроси върху духовните скрити причини на музикалното творчество и преживяване от различни гледни точки. Също така той говори за праизвора на музиката в духовния свят на Девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението й в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите. Така тези текстове дават много подтици за задълбочаване на музикалното преживяване и музикалното разбиране, както и импулси в областта на музикалното творчество.

В настоящия том са включени шест лекции, които се занимават изключително с музиката, както и две лекции и четири отговори на въпроси, които са посветени на една огромна част от тази тема.

В събраните трудове на Рудолф Щайнер съществуват разпръснати многобройни други изявления за музиката. За да се облекчи изследването за читателя, който се интересува от антропософското разбиране на музикалното, в края на това издание е даден списък на съответните места в други томове на събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Там се намира също като указател Тетрадка 26 на "Допълнения към съчиненията на Рудолф Щайнер", която съдържа списък на други ръкописи от Рудолф Щайнер за музиката.

Х. фон Вартбург

СЪЩНОСТ НА МУЗИКАЛНОТО

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3декември 1906 г 11

Мислите на Шопенхауер като изходна точка за окултно разглеждане на музиката. Възходът на човешката душа чрез духовно развитие. Деваканът като свят на музиката на сферите. Земната музика като отзвук на възприетите звуци в по-висшите светове. По-дълбокото значение на мажор и минор.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г 19

Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за значението на изкуствата. Трите състояния на съзнание при човека. Престоят на човешката душа в Девакана и изживяването на музиката на сферите по време на съня без съновидения. Земната музика като несъзнателен спомен за това преживяване. Съзнателно осъществяване на тези връзки чрез окултното развитие.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г 30

Наследяването на музикалния и математическия талант във фамилиите Бах и Бернули. Отношението на индивидуалността към наследяваните заложби. Развитието на човешкото същество в миналите земни епохи. Развитието на слуховото сетиво, говорното сетиво и сетивото за пространствена ориентация.

ЧЕТВЪРТАЛЕКЦИЯ,Лайпциг,10ноември1906г 37

Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за специфичното значение на музиката. По-нататъшното развитие на тези мисли от Рихард Вагнер. Разглеждане на значението на музиката от окултна гледна точка. Преобразяването на низшите същностни членове чрез въздействието на музиката. Отговор на въпрос.
ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г 47

Развитието на музиката в бъдеще. Разширяване на нашата тонова система чрез едно ново изживяване на отделния тон. Внасяне на нови импулси в развитието на човечеството и свързаните с това трудности. Взаимовръзката на музикалното с процеса на дишане и с разчленението на човешкото същество.

ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г 60

За същността на творчеството. Преживяването на отделния тон. Връзката между цвят, реч и песен. Отклоняването на драматическото изкуство към натурализма. Възникването на евритмията, разгледано от окултна гледна точка на човешката същност. Връзката на Гьоте с учението за тоновете. Кратка забележка към методите на пеене. Изкуство и разглеждане на изкуството. Абстрактност на някои поставяни въпроси. Разглеждане на приказките, значение на приказките.

ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕН И Е, Дорнах, 20 декември 1920 г 90

Значението на видовете дървесен материал при изработването на музикалните инструменти. Проблеми на акустиката и на пространственото оформление. Геологическа връзка на дадена местност с музикалността на нейните жители. Новоизработената цигулка на д-р Томастик.

ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г 97

Взаимовръзката на човешката същност с космическите светове, представена в една китайска легенда. Значението на музиката за старите култури.

ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО
ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 101

Прареч и прапесен. Съгласният и гласният елемент. Дванадесетте съгласни. Човешкият организъм като музикален инструмент. Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния свят, в света на музиката. Душевно гласното и планетите, душевно съгласното и животинският кръг. Планетните богове като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.

ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.. 119

Слуховият процес разгледан окултно. Днешното усещане на терцата между по-ранното усещане на квинтата и бъдещето усещане на октавата. Ухото като отразяващ орган за тоновото усещане. Музикалното се изживява чрез целия човек. Вътрешното разчленение на октавата. Септимовата музика на атлантеца като религиозно изживяване. Квинтовата музика на следващите епохи като изживяване на вдишване и издишване. Скалата на петте тона. Терцовата музика на новото време като изживяване на субективно-душевното. Мажор и минор. Бъдещето задълбочаване на музикалното чрез изживяването на октавата. Приложение на този възглед в музикалното възпитание.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г 132

Същността на различните интервалови изживявания. Мелодия, хармония и ритъм в тяхната връзка с мислене, чувства и воля. Праизворът на музиката в изживяването на духовното. Духовите, лъковите и ударните инструменти като осъществени имагинации. Бъдещето изживяване на отделния тон като музикално диференциран. Взаимовръзката на евритмичните интервалови форми със същността на интервалите. Септима, секста и квинта като интуитивно, инспиративно и имагинативно преживяване.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г 149

Светът на йерархиите и светът на тоновете. Духовните събития като причина за промяна на съзнанието в четвъртото столетие след Христос. В Атлантската епоха: Преживяване на септимата като усещане на божественото управление. По-късно въздействие на това в следващата квинтова епоха. Загуба на това изживяване в появата на терцовото усещане. В Лемурийската епоха: Изживяване на ноната и на голямата и малка децима като космични радостни песни и жалби на боговете.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г 165

Бележки. Към настоящето издание 168

Към текста 169

Регистър на имената 176

Списък на цитатите за музиката 177

Рудолфщайнер-живот и творчество 189

СЪЩНОСТ


НА

МУЗИКАЛНОТО


ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Кьолн, 3 декември 1906 г.

Музикалното винаги е носило в себе си нещо напълно загадъчно по отношение на естетическото разбиране за онези, които са размишлявали за него. От една страна музиката е най-разбираемото нещо за душата, за непосредствено възприемащата душевност; от друга страна тя е нещо трудно за разбиране за онези, които искат да проумеят нейното въздействие. Ако искаме да сравним музиката с другите изкуства, трябва да кажем: Всички други изкуства имат образец във физическия свят. Например, когато скулпторът създава статуята на Аполон или Зевс, той работи според идеализираната действителност на човешкия свят. Същото е и при живописта. Днес дори при живописта се счита за важно само това, което дава непосредствен отпечатък на действителността. Също и поезията се стреми да създаде едно изображение на действителността. Който желае да приложи тази теория върху музиката, едва ли би постигнал резултат. Човек трябва да се запита: Откъде всъщност идва тонът, създаден чрез изкуство, с какво е свързан в света?

Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова - особена стойност в живота на човека. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него. Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля. Тя образува камъка, а след това от камъка - растенията и така нататък, защото е винаги неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето.

Човек усеща това, но тук са налице големи разлики: живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висшият човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Съществува още едно нещо освен Волята, което човек познава - това е Представата. Тя е като една фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.

Когато човек създава едно произведение на изкуството, той твори от своята Представа. Докато обаче другите представи са празни образи, при изкуството съществува нещо друго. Например фидиевият Зевс не се е получил чрез изобразяване на някой действителен човек. Скулпторът е комбинирал много впечатления, запазил е всички предимства и е отхвърлил всички недостатъци. Той е образувал от много хора един прототип, който не съществува никъде в природата, но който се съдържа в множество отделни индивидуалности. Шопенхауер казва, че истинският творец създава прототипи, не представи, които иначе човекът има, не изображения, а прототипи. Чрез навлизане до известна степен в дълбините на творящата природа човек постига освобождение.

Така е с всяко изкуство, освен с музиката. Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на Волята. Но тонът е непосредствен израз на самата Воля, без участието на Представата. Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата; той долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредица от тонове. Така - казва Шопенхауер - човек влиза в едно интимно отношение с нещата, така той прониква дълбоко в тяхната същност. Понеже човек се чувства близо до същността на нещата в музиката, затова той чувства в нея онази дълбока удовлетвореност.

Така Шопенхауер, изхождайки от едно инстинктивно познание, определя на музиката ролята да изразява непосредствено същността на космоса. Той имаше един вид инстинктивно предчувствие за истинското положение на нещата. Защо музикалното може да говори на всеки, защо музиката въздейства на човека от най-ранно детство, ще ни се изясни, като се обърнем към живота, в който тя има своите действителни примери.

Когато музикантът композира, той не може да подражава на нищо. Той трябва да извлече от своята душа мотийите на музикалното творчество. Откъде ги донася, това ще се установи, ако обърнем внимание на световете, които не се възприемат от сетивата. Трябва да видим как са устроени по-висшите светове. Човек е в състояние да отключи в душата заложени способности, които иначе дремят. Както е възможно за слепородения физическият свят да стане видим чрез операция, така също вътрешните органи на човека могат да се развият, за да може той да разпознае по-висшите духовни светове.

Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той преживява, е едно особено преобразувание на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други преживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича Астрално тяло на човека. Той преживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. физическият свят е един вид сгъстяваме, кристализиране на астрапния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.

Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на Девакана.

Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на Девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят. В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон. И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелзе казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви. Всеки път, когато човек заспива, става безсъзнателен, неговото Астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава човекът е наистина безсъзнателен, ала живее в духовния свят. Духовните звуци зставят върху душата му отпечатък. Всяка сутрин се събужда от един свят на музиката на сферите и от една пълнозвучна област той се прибира във физическия свят. Както е вярно, че човешката душа пребивава в Девакана между две пререждания, така можем да кажем, че душата през нощта живее и блаженства в преливащия тон, в елемента, от който всъщност тя е изтъкана, който е нейната родина.

Творящият музикант транспонира във физически тон ритмите, хармониите, мелодиите, които през нощта се запечатват върху неговото Астрално тяло. Музикантът има несъзнателно образеца на духовния свят, който образец той транспонира във физически звуци. Ето тайнствената връзка между музиката, която звучи тук, във физическия свят, и чуването на духовната музика през нощта.

Когато човек е осветен от светлина, тогава от него се образува сянка върху стената. Тя не е действителният човек. Така и музиката, която се разкрива във физическия свят, е сянка, действителна сянка на една много по-висша музика на Девакана. Първообразът, образецът на музиката се намира в Девакана. физическата музика е само отражение на духовната действителност.

След като си изяснихме това, можем да се опитаме да разберем въздействието на музиката върху човека. Разделението на човека, което окултното изследване прави, е следното: физическо тяло, Етерно тяло, Астрално тяло и Аз. Етерното тяло е етерен първообраз на Физическото тяло. Едно още по-фино тяло, което е сродно на Етерното тяло и клони към астрала, е Тялото на усещането (Еmpfindiungsleib). В тези три степени на тялото виждаме Душата. Тя стои в непосредствена връзка с Тялото на усещанетo. Към Тялото на усещането се присъединява Душата на усещането (Еmpfindiungssееlе). Тя се вмъква вътре в Тялото на усещането. Както мечът и ножницата, в която е пъхнат, образуват едно цяло, така Тялото на усещането и Душата на усещането представляват едно Цяло.

Освен това човекът притежава Душа на разбирането (\/еrstandesseele), а като още по-висша част - Душа на съзнанието (Веwuвtseinsseele), която е свързана с Духовната цялостна личност (Geistselbst) или Манас. Когато човек спи, в леглото заедно с физическото и Етерното тяло лежи Тялото на усещането; по-висшите членове, както и Душата на усещането, се намират в света на Девакана. Във физическото пространство ние чувстваме всички други същества вън от нас. В Девакана не се чувстваме вън от съществата, а чувстваме как те проникват в нас, чувстваме, че сме вътре в съществата. Затова сферите на Девакана, а също и на Астрала са наречени във всички окултни школи светът на промокаемостта.

Докато човекът живее и се движи така в света на преливащите тонове, той се прониква от тези тонове. Когато той се завърне от света на Девакана, тогава неговите Душа на съзнанието, Душа на разбирането и Душа на усещането са пропити с трептенията на този Деваканичен свят; той ги носи в себе си. С тях той прониква във физическия свят. Когато приеме тези трептения, те са такива, че той може да въздейства обратно от Душата на усещането върху Тялото на усещането и Етерното тяло. Поради това, че човек носи трептенията от Девакана, той може да ги пренесе върху своето Етерно тяло. Тогава затрептява собственото му Етерно тяло. Същността на Етерното тяло и на Тялото на усещането се състои от същия елемент, от духовния тон и от духовните трептения. Етерното тяло е по-низше от Астралното тяло, но дейността, която се упражнява в него, стои по-високо от дейността в Астралното тяло. Човешкото развитие се състои в това, че Азът преобразува онова, което има: първо Астралното тяло в Манас, после Етерното тяло в Будхи, след това физическото тяло в Атма. Тъй като Астралното тяло е най-фино, е нужна най-малка сила, за да се работи с него. Силата, която е нужна, за да се работи вътре в Етерното тяло, се получава от Девакана, а силата, нужна за преобразяването на физическото тяло, трябва да се получи от по-висшия Девакан. Върху Астралното тяло може да се работи със силите на Астралния свят, ала върху Етерното тяло само със силите от Девакана. Върху физическото тяло може да се работи със силите на горния Девакан.

През нощта човек донася силата от света на преливащите тонове, силата, която пренася върху Тялото На усещането и Етерното тяло. Когато човек твори или възприема музика, това е възможно, защото той вече има тези звуци в Тялото на усещането. Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него. Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на Етерното тяло и я карат да трепти. Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над Етерното тяло чрез своето Астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в Етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в Астралното тяло. Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в Астралното тяло. След това изпраща съзнателно звуците в Етерното тяло и преодолява тоновете, които са вече в него. Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество. При някои музикални звучения нещо от Астралното тяло навлиза в Етерното тяло. Така то получава нови тонове. Възниква един вид борба между Тялото на усещането и Етерното тяло. Когато тези тонове са толкова силни, че преодоляват тоновете на Етерното тяло, тогава възниква ведра музика, в мажорна тоналност. Когато една музика звучи в мажорна тоналност, тогава човек може да види как Тялото на усещането става победител над Етерното тяло. При минорна тоналност Етерното тяло е победител над Тялото на усещането. Етерното тяло се противопоставя на трептенията на Тялото на усещането.

Когато човек живее в музикалното, така той живее в едно отражение на своята духовна родина. В сенчестия образ на духовния свят душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека. Ето защо музиката въздейства също и върху най-обикновената душа. Тя чувства в музиката отзвука на

онова, което е преживяла в Девакана. По този начин тя се чувства в своята родина. Всеки път човекът чувства: Да, ти си от един друг свят!

Воден от това интуитивно познание, Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната воля.

Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно. Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят. И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят. Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.


ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Берлин, 12 ноември 1906 г.

Виждаме как чрез духовно-научния начин на разглеждане на нещата светът и цялата приррда около нас ни се изяснява и ни става все по-ясно как външните факти от живота могат да имат повече или по-малко значение за същността на човека. Днес ще се задълбочим върху въпроса, защо музиката въздейства по един определен, своеобразен начин върху човешката душа? При това искаме да осветим дълбоко основите на душата.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница