Книга ще ни помогне да разберем



страница1/17
Дата18.11.2017
Размер3.37 Mb.
Размер3.37 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Ошо - Кундалини и чакрите

Тази книга ще ни помогне да разберем:

• Как шактипат, предаването на Божествената енергия, може да помогне за събуждането на Кундалини

• Каква е същността на Божествената Благодат

• Каква е разликата между истинската и фалшивата шактипат, между истинската и фалшивата Кундалини, между истинските и фалшивите чакри, между истинското и лъжливото самадхи

• Каква е същността на различните видове самадхи

• Какви са разликите във въздействието на посредника-жена и посредника-мъж върху медитиращия при предаването на шактипат

• Какви са връзките между шактипат, божествената благодат и нивото на съзнание на медитиращия

• Какви са тайните на седемте тела и седемте чакри и какви са особеностите на седемте нива на съзнанието

• Как да се подготвят първите три тела за пробуждането на Кундалини

• Какво е окултното значение на символа на Кундалини

• Каква е връзката между тантрическите сексуални техники и брахмачария

• Как да се предпазим от духовна експлоатация

• Каква е мисията на Динамичната Медитация като средство за спасение от безумието

• Каква е взаимовръзката между йогическите практики и медитацията

• Какво е окултното значение на прана пратиштха -визуализацията на свещени образи

• Каква е духовната същност на инициацията


1

ВЪНШНА ПОМОЩ ПРИ ИЗДИГАНЕ НА КУНДАЛИНИ

В медитативния лагер в Наргол Вие говорихте, че шактипат - предаването на Божествената енергия - означава слизане на Божествената енергия в медитиращия. По-късно казахте, че между шактипат и благодат1 има разлика. Тези две твърдения изглеждат противоречиви. Моля, обяснете!

Между тези две понятия има както неголяма разлика, така и известно сходство. Фактически, тези понятия са взаимнопроникващи. Шактипат е Божествената енергия. Ако бъдем точни, няма друга енергия, освен божествената. В случая с шактипат, обаче, човек действа в качеството на медиум, посредник. Независимо от това, че в крайна сметка човекът като такъв е част от Божественото, в началния стадий личността се проявява само в ролята на посредник.

Сравнете мълния, проблясваща в небето, и електрическата светлина, осветяваща дома - по същността си те са едно и също нещо, но светлината, горяща в дома, идва чрез медиум и е напълно очевидно, че това е дело на човешките ръце.

Мълнията, избухваща по време на буря, е същата божествена енергия, но тя не е създадена от хората. Дори ако изчезне човешкият род, мълниите ще продължават да разсичат небето, а електрическите лампички вече няма да светят. Шактипат може да се сравни с електрическа лампичка, и в този случай човек се явява медиум, посредник. Благодатта (Божията милост) е подобна на мълния, появяваща се без помощта на посредник.

Човекът, достигнал такова енергийно ниво, когато той непосредствено влиза в съприкосновение с Божественото, може да изпълнява функцията на медиум, защото в този случай той е по-подходящото средство, по-добрият водач от вас. Първо, той е запознат с тази енергия и с начина, по който тя действа. Чрез него тази енергия може бързо да проникне във вас. Вие въобще не сте готови за среща с нея, а този човек е напълно зряло и закалено средство. Ако енергията влезе във вас чрез такъв посредник, това става свободно и леко, тъй като той е умел водач.

Второ, такъв човек е тесен канал, от който вие можете да получите енергия, но само в съответствие с вашите индивидуални възможности. Ако се намирате в осветен дом, можете да четете, тъй като тук светлината се поддава на регулиране. При избухването на мълния обаче е безполезно да се чете, защото това електричество не се поддава на контрол.

Затова ако случайно човек се окаже в положение, когато благодатта слиза в него, или неочаквано възниква ситуация, когато с него се случва шактипат, а водачът не е редом с него, напълно вероятно е такъв човек или да си загуби ума, или тялото му да бъде сериозно увредено. Слизащата енергия може да се окаже твърде много, а способността ви да я овладеете - твърде малка. В такъв случай човекът ще бъде напълно разбит. И тогава невижданото до момента наслаждение и радост ще станат непоносимо болезнени.

Може да се даде такъв пример: човек, който дълги години живее в тъмнина, внезапно излиза на ярка дневна светлина. Какво се случва? За него тъмнината се сгъстява още повече, бедният просто няма да е в състояние да види слънчевата светлина. Очите му са придобили способността да виждат в тъмното, затова не ще издържат яркостта на слънчевите лъчи и ще се затворят.

И все пак, понякога възниква такава вътрешна ситуация, когато неограничената божествена енергия слиза във вас, но резултатът може да се окаже фатален, разрушителен, ако не сте готови. Хванати сте натясно, затова случващото се се оказва нещастие, бедствие. Да, Божията милост, благодатта също може да причини вреда и да донесе разрушения.

Относно шактипат, тук е налице възможността случайността да се сведе до минимум, почти до нула, защото в тази ситуация присъства човек, изпълняващ функцията на медиум, посредник. Преминавайки през медиума, енергията става мека и нежна, медиумът регулира нейната интензивност. Той предава такова количество енергия, което вие можете да понесете без труд. Но не забравяйте, че медиумът е само посредник, средство, а не източник на тази енергия.

Затова ако човек твърди, че извършва предаване на енергия, той се заблуждава. Представете си, че електрическата лампа заяви, че именно тя създава светлината. Само на основанието, че светлината винаги се излъчва е нейна помощ, лампата може да си въобрази, че е творец на светлината. Но тя не е първичен източник на светлината, а само медиум, посредник за нейното проявление. Затова човек, твърдящ че може да прави шактипат, е в плен на същата илюзия, както и лампичката.

Предаваната енергия винаги е Божествена. Но когато средство за нейното предаване е човек, тогава я наричаме шактипат. При отсъствие на посредник внезапното слизане на енергията може да причини вреда. Но ако човекът е чакал достатъчно дълго, ако е медитирал с неограничено спокойствие, тогава шактипат също може да се прояви във формата на Божествена благодат. Няма посредник, но не ще се случи и нещастие. Неговото дълго очакване, неговото безгранично търпение, неговата непоколебима преданост, неговата несъкрушима решителност ще породят способността да приеме безкрайното. И в този случай няма да има нещастие. Тогава това може да се случи по два начина - чрез посредник-медиум или без него. В отсъствието на посредник човек ще усети това не като шактипат, а като благодат.

Ето в това е сходството и различието между тези две понятия. Лично аз отдавам предпочитание на благодатта. Според възможностите най-добре е да минеш без участието на посредник. Но в едни случаи това е приемливо, в други - не. Затова, за разлика от определена категория хора, стремящи се към вечен живот, някои могат да станат посредници, за да пренасят за други Божествената енергия. Но посредник може да бъде само този, който вече не е индивидуално его. В този случай възможността за риск се свежда почти до нула, тъй като този човек, ставайки посредник, не става гуру - не съществува никакъв човек, никаква личност, която може да стане гуру. Добре разберете тази разлика.

Обявявайки себе си за гуру, човек играе тази роля по отношение на вас. Когато той става посредник, той прави това във взаимодействието с цялостното съществувание. Тогава той няма никакво отношение непосредствено към вас. Разбирате ли разликата?

В нито едно състояние, предизвикано от взаимодействието с вас, не може да съществува такова нещо. Затова истински гуру е този, който никога не става такъв. Именно по този начин може да се определи садгуру - Учител - този, който не е станал гуру. А последното означава, че всички, които се наричат гуру, не притежават качествената квалификация на Мастьр. Нищо не свидетелства за по-голяма дисквалификация, от провъзгласяването за гуру, тъй като това говори за наличието на его в тази личност, което е опасно само по себе си.

Ако човек внезапно достигне състоянието на пустота, вакуум, в което егото се разтваря напълно и изчезва, той е готов да стане медиум, посредник. Тогава редом с нас, в негово присъствие, без ни най-малка опасност за нас може да се случи шактипат. В този случай нито за вас, нито за посредника, чрез когото протича енергията, не възниква никаква опасност.

И все пак аз предпочитам благодатта. Когато егото е умряло и човек повече не е индивидуалност, личност - когато тези условия са изпълнени, тогава шактипат става почти благодат.

Ако човек в такова състояние повече не е личност, тогава шактипат много прилича на благодат. Тогава дори само присъствието на такъв човек може да породи преживяването на Божественото. Такъв човек изглежда съвсем обикновено, но в действителност той е станал едно със Съществованието, с Божественото. Казано по друг начин, той е станал ръката, която Божественото е протегнало към вас, при това той е тук, съвсем близо. Такъв човек напълно се превръща в инструмент на Божественото. Ако той, притежавайки това ниво на съзнание, говори от първо лице, ние обикновено неправилно го разбираме като его. Казвайки "аз", той подразбира Висшия Аз, но ние трудно разбираме неговия език.

Затова Кришна е могъл да каже на Арджуна: "Остави всичко и предай себе си на мен". Хиляди години ще размишляваме над това, каква е тази личност, която казва: "Предай себе си на Мен". Подобно твърдение изглежда свидетелства за наличието на его. Но този човек, тази личност може да го каже толкова просто, защото той повече не е его. Сега неговия "Аз" е протегнатата ръка на Този, който стои зад него, казвайки: "Предай себе си на мен, Единния". Думата "Единен" е безценна. Кришна казва: "Предай себе си на мен - Единния". "Азът" никога не е единен - той е множествен. Кришна говори от такова място, където "аз" е станал единен, а това вече не е езикът на егото. Именно затова в заявлението на Кришна виждаме егоизъм, но подобно мнение е погрешно. Винаги съществуват два възгледа за нещата: първият - от нашата собствена гледна точка, в която ние сме подложени на самоизмама; вторият - от гледна точка на Божественото, където заблужденията са невъзможни. Именно затова нещо може да се случи чрез личност, подобна на Кришна, в която не е останало място за индивидуално его.

На периферията разликата между шактипат и благодат е огромна, но в центъра тя почти изчезва. Аз отдавам предпочитание на тази област, където трудно може да се постави граница между шактипат и благодат. Само тя е полезна, само тя има цена и значение.

Един китайски монах с голяма радост празнувал рождения ден на гуру. Хората се чудели чий рожден ден отбелязва, след като по-рано винаги твърдял, че никога не е имал гуру, тъй като не се нуждае от учител. За какво тогава е това празнуване? Монахът ги молил да не му задават въпроси, но хората продължавали да настояват: "Днес е Денят на Гуру. Но нима ти имаш Гуру?" Монахът отвърнал: "Не ме затруднявайте. Кажете благодаря, че още не съм се разсърдил."

Но колкото повече запазвал спокойствие, толкова повече те настоявали: "За какво става дума? Какво празнуваш? - нали днес е Ден на Учителя, а нима ти имаш Учител?" Монахът отвърнал: "След като сте толкова любопитни, трябва да ви отговоря. Днес си спомних за един човек, който някога отказа да бъде мой гуру, защото ако тогава ме бе приел за ученик, щях да се отклоня от Пътя. Спомням си, че му бях сърдит, но сега с огромна благодарност съм готов да се поклоня пред него. Ако този мъдрец бе пожелал, той би станал мой гуру, защото аз сам го молех за това, но той отказа".

Хората се удивили още повече: "Защо тогава му благодариш, след като ти е отказал?"

Монахът отвърнал: "Достатъчно е да кажа, че като не стана мой гуру, този човек направи за мен това, което не е по силата на нито един учител. Така моята благодарност към него се удвоява. Ако се бе съгласил, двамата щяхме да започнем нещо да даваме и да получаваме. Аз щях да докосна нозете му, предлагайки своето благоговение и преданост, и тогава сделката щеше да бъде сключена. Но той не се нуждае от почит и не стана мой гуру. Затова съм му задължен двойно. Това, което той направи, беше абсолютно едностранно действие - той даде, а аз не можах да му се отблагодаря, защото не ми остави ни най-малък шанс."

В подобна ситуация изчезва всякаква разлика между шактипат и благодат. Колкото по-голяма е разликата, толкова по-далече стой. Колкото е по-малка, толкова по-добре. Затова отдавам такова голямо значение на благодатта. В денят, в който шактипат дотолкова се доближи до благодатта, че е невъзможно да се долови разликата между тях, знайте, че е настъпило истинското събитие. Когато електричеството в дома ви наподоби безпрепятственото и естествено електричество на мълнията в небето и стане част от безкрайната енергия, в този момент ще разберете, ще случващата се шактипат е равнозначна на благодат. Запомнете думите ми.

Вие говорихте, че или вътрешната енергия се издига към Божественото, или Божествената слиза, сливайки се с вътрешната. Казахте, че първото е издигане на Кундалини, а второто - Божествената благодат. После подчертахте, че когато спящата вътрешна енергия се срещне с мощната енергия на Безкрайното, възниква взривът на самадхи. Задължителен ли е съюзът на събуждащата се Кундалини и благодатта за самадхи! Издигането на Кундалини към сахасрара подобно ли е на това, което се случва при слизането на благодатта?

Взривът никога не настъпва само благодарение на едната енергия. Взривът е обединение на двете енергии. Ако взривът бе възможен само с участието на единия компонент, той би се случил много отдавна.

Например, ако вземем кибритена кутийка и поставим до нея кибритена клечка - те могат да лежат една до друга безкрайно дълго време, но пламък няма да се появи. Не е важно колко е малка дистанцията помежду им -половин сантиметър или още по-малко - нищо няма да се случи. За взрива е нужно триене, докосване на двете съставляващи. Само тогава ще можете да получите огън. Пламъкът е скрит в двата предмета, но е невъзможно да бъде получен само с помощта на единия от тях.

Взривът настъпва когато се срещнат двете енергии. Затова спящата вътрешна енергия на човека трябва да се издигне до сахасрара и тогава става възможен взривът, обединението. Този съюз се осъществява само на нивото на сахасрара. Вашите врати са затворени, а слънцето свети отвън. Светлината остава от външната страна на вратите ви. Вие се движите вътре в дома си, нагоре по стълбата, към вратата, но не се срещате със слънчевата светлина. И само щом отворите вратата, вие докосвате светлината.

И така, крайната точка на Кундалини е сахасрара. Това е вратата, зад която ни очаква благодатта. Божественото винаги ви очаква зад тази врата. Вие не сте на вратата, вие все още сте далече вътре. Именно вие трябва да се приближите. Именно тук се случва обединението и то приема формата на взрив. Това събитие се нарича взрив, защото егото веднага изчезва; вие повече не съществувате. В резултат на взрива кибритената клечка изгаря, но кибритената кутийка продължава да съществува. Кибритената клечка, която сте вие, се превръща в пепел и се слива с безформеното. В това, което става, вас вече няма да ви има. Вие сте изгубени, разбити и разсеяни, вас вече ви няма. От този момент вие не сте вече този, който сте били зад затворената врата. Всичко, което е било ваше, е изгубено. Остава само Този, който чака пред вратата, а вие се превръщате в негова част. За това не сте достатъчни само вие. За такъв взрив ви е нужно да се издигнете нагоре към безкрайната космическа енергия. Спящата вътрешна енергия трябва да се пробуди и да се издигне към сахасрара - там, където винаги чака космическата енергия. Пътуването на Кун-далини започва от вашия спящ център, а завършва на границата, отвъд която вие изчезвате.

И така, съществува една граница, физическата, която ние приемаме като нещо разбиращо се от само себе си. Но тази граница не е толкова съществена. Ако ми ампутират ръката, за мен тази разлика няма да е много голяма. Ако ми ампутират крака, тялото няма да страда силно, защото аз ще съществувам както по-рано. Т.е. аз ще остана, независимо от измененията, извършващи се в рамките на границите. Дори лишен от уши и очи, аз все още оставам, съществувам. Затова вашата истинска граница не е ограничена от формата на физическото тяло; вашата истинска граница е сахасрара — този център, зад чиито граници вие прекратявате съществуването си. Само излизайки зад пределите на тази граница вие изчезвате - вие просто не можете да останете.



Кундалини е вашата спяща енергия. Нейната граница се простира от сексуалния център до короната на главата. Именно затова ние постоянно си даваме сметка за възможността да не се отъждествяваме с различните части на тялото си, но не можем да се освободим да не се отъждествяваме с нашето лице, глава. Лесно е да се признае, че аз не съм ръката, но е трудно, виждайки се в огледалото, да твърдим: "Аз не съм това лице". Лицето и главата са само границата. Следователно, човек е готов да загуби всичко, но само не и своя интелект, своя ум.

Веднъж Сократ говорил за удовлетвореността, удоволствието, утвърждавайки, че то е огромна ценност. Някой се заинтересувал дали той ще предпочете да остане неудовлетвореният Сократ или да стане удовлетворена свиня. Сократ отвърнал: "За мен е за предпочитане неудовлетворения Сократ, защото свинята не се досеща дори за своето удовлетворение, докато неудовлетвореният Сократ в крайна сметка осъзнава своята неудовлетвореност." Сократ искал да каже, че човек е готов да се раздели с всичко, само не и със своя интелект - дори ако този интелект е неудовлетворен.

Интелектът, умът също се намира редом със сахасрара, седмата и последна чакра. Справедливо е да се каже, че ние имаме две граници. Първата е сексуалният център. Под него започва светът на природата. На нивото на съзнанието на сексуалния център няма разлика между растителното и животинското царство и човека. Този център е крайният предел за света на природата, докато за човека той е първата точка, отправния пункт. Когато напълно се отъждествяваме с нивото на съзнание на сексуалния център, ние също сме животни.

Втората наша граница е умът, интелектът. Той е редом с границата, отвъд чиито предели се намира Божественото. Ние повече не сме самите себе си отвъд тази точка - след нея ние се превръщаме в Божественото. Това са двете граници, между които се движи нашата вътрешна енергия.

Резервоарът, в който спи цялата наша енергия, е разположен редом със сексуалния център. Именно затова 99 процента от човешките мисли, сънища и постъпки се въртят около този резервоар. Не е важно какво ниво е достигнала културата и какви фалшиви предлози намира обществото - целият човешки живот е съсредоточен около този център. Печелейки пари, човек го прави заради секса. Ако строи дом, то е заради секса. Когато печели престиж и обществено положение, то отново е заради секса. Коренната причина на цялата човешка дейност е секса.

Тези, които разбират, говорят за две цели - секс и освобождение. Другите две цели - благосъстояние и религия - са само средства. Сексът черпи ресурсите си от благосъстоянието. Следователно, колкото по-сексуална е ерата, толкова по-силно е ориентирана към материален разцвет. В епохата на настойчиво търсене на освобождение по-ясно и по-дълбоко се проявява жаждата за религиозното познание. Религията е средство, подобно на материалното благополучие. Ако се стремите към освобождение, религията ще стане ваше средство. Ако търсите сексуално удовлетворение, вашето средство е материалното благополучие. И така, съществуват две цели и две средства - защото ние имаме две граници.

Отбележете, че между тези два полюса няма място за отдих, просто няма къде да спреш. Мнозина се оказват в затруднение, ако в тях не възникне стремежът към освобождение, но едновременно с това са станали противници на секса. Тяхното положение действително е ужасно. Те се отделят от сексуалния си център, но не желаят да се приближат до центъра на освобождението. Такива хора се терзаят от съмнения и неувереност, а това е много тежко, невероятно болезнено, истински ад. Те изпитват постоянен дискомфорт, вътрешно раздвоение и хаос.

Задържането на средата на Пътя не трябва да се смята нито за правилно, нито за естествено, нито за изпълнено със значение. Например, виждаме човек, който се изкачва по стълба и внезапно спира на средата. Правилно е да му кажем: "Направи едно от двете - или продължавай нагоре, или се спусни надолу, защото стълбата не е дом - да спираш на средата на пътя е безсмислено." Няма по-безполезен човек от този, който спира на средата на пътя. Всичко, което той иска да предприеме, може да го направи или на върха на стълбата, или в основата й.

Образно казано, гръбначният стълб е нашата стълба, а всеки прешлен е стъпало. Кундалини се издига от най-ниския център и достига до най-високия. Ако достигне горния център, взривът е неизбежен. Ако остане най-долу, тя несъмнено приема формата на сексуално разтоварване, еякулация. Тези две положения трябва добре да се изяснят и разберат.

Ако Кундалини е в най-долния център, изхвърлянето на сексуалната енергия е неизбежно. Ако достигне върха - взривът определено се случва. По своята същност и двете явления са взрив. И двете изискват присъствието на втори участник. За сексуалното разтоварване вторият участник е необходим, дори партньорът да е въображаем. Но в дадения случай се изхвърля не цялата ваша енергия, защото това е само началният, отправен пункт на вашето същество. Вие сте повече от това, вие сте отишли по-далеч. Животните са напълно удовлетворени в тази точка и следователно не търсят освобождение. Ако имаха възможност да пишат, биха записали в своите книги само две цели, достойни за усилие - благосъстояние и секс, като благосъстоянието е изразено във форма, приемлива за животинския свят. Тогава физически по-силното животно ще се окаже по-богато. То ще победи останалите в борбата за секс, ще събере около себе си десет женски животни, а това също е една от формите на материално благополучие. Излишната тлъстина под кожата на животното е признак за неговото благосъстояние.

Така и човешкото богатство също може във всеки един момент да се превърне в тлъстина. Владетелят може да се заобиколи от хиляди жени. Някога имуществото на мъжа се изчислявало в количеството жени, които той издържал. Ако мъжът е беден, как той може да осигурява четирите жени, разрешени на мюсюлманина? Много по-късно били формулирани съвременните критерии за степен на осигуреност - като образование и банкова сметка. Някога единственият критерий за нивото на материално благополучие бил количеството жени. Затова и когато се превъзнасят достойнствата на легендарните герои, задължително се посочва огромен брой, често далеч от истината, на техните жени.

Да споменем например 16 000 жени на Кришна. По времето на Кришна не е съществувал друг начин да бъде подчертано неговото величие. "Ако Кришна е толкова велик, колко трябва да са неговите жени?" Оттук е разбираем измисленият брой от 16 000, който по това време е правел огромно впечатление - тогава хората, населяващи планетата, са били много по-малко. В Африка дори и днес съществуват съобщества, състоящи се само от трима души. Затова ако им кажете, че някой има три жени, на всеки от тях такова количество ще се види невероятно, защото тяхното разбиране не се простира отвъд цифрата три.

В сексуалната сфера се изисква присъствието на партньор. Но ако втория го няма, можем да си въобразим неговото присъствие и това ще даде нужния ефект. Оттук е мнението, че присъствието на Бог дори във въображението осигурява възможността за взрива. Оттук черпят своето начало традициите бхакти, пътят на предаността, в който въображението се използва като средство за взрив. Ако еякулацията е възможна чрез въображението, тогава защо по същия начин да не може да се възпроизведе енергийният взрив в сахасрара!

Изглежда така, че това увеличава възможността за среща с Господ чрез въображението. Но в действителност това е изключено. Еякулацията е възможна с помощта на въображението, защото подобен опит вече е реален, следователно него можеш да си въобразиш. Но ако никога не сме се срещали с Бога, не можем да си го въобразим. Ние сме в състояние да си представим само това, което вече ни се е случвало.

Човек, изпитал определен вид удоволствие, винаги може да се върне в него, да го възкреси в паметта си и отново да му се наслади. Глухият по рождение няма да чуе нищо и насън, колкото и да се опитва. Той не е в състояние да си въобрази звук. Точно така и слепият не си представя какво е светлината. Но ако човек загуби зрението по време на живота си, той винаги може да го види в мечтите си. Още повече - сега той вижда светлината само в мечтите и сънищата си. И така, може да си въобразим само нещо преживяно, но не можем да си представим нещо, което никога не сме изпитвали.

Ние нямаме опита на взрива, следователно тук въображението не ни помага. Трябва действително да излезем отвътре и тогава истинското събитие ще настъпи. Сахасрара чакра е вашата пределна граница, зад която вие завършвате.

Както вече казах, човекът е стълба. В този контекст се вписва и изказването на Ницше: "Човекът е мост между две крайности". Съществуват две полярности - едната принадлежи на природата и е безкрайна, Другата е Божествена и също е безкрайна. Човекът е мост, разпрострян между тях. Следователно, човекът съвсем не е пристанище за отдих. Трябва да се върви или напред, или назад. Върху моста не може да се построи дом. Този, който се надява да се устрои уютно върху моста, го очаква жестоко разочарование, защото мостът не е подходящо място за живот. Той е предназначен за преход от едната страна на другата.

Във Фатехпур Сикри Акбар се опитал да създаде храм на всички религии. Той мечтаел за единна религия, която нарекъл Дин-и-Илла, квинтесенцията на всички религии. Над вратата на храма било изсечено изречението на Исус Христос: "Моето Царство не е от този свят". Спасителят искал да каже, че този свят е само временно пристанище, а не роден дом. Можеш да се скриеш тук временно, но не можеш да останеш завинаги. Това е само място за глътка въздух по време на продължително пътешествие. Това е временна спирка, където можеш да прекараш нощта, а на сутринта отново да тръгнеш на път. Тук е нашето убежище за отдих през нощта, но с първите слънчеви лъчи го напускаме. И друга цел няма. Ние не ще останем тук завинаги.

Човешкото същество е стълба, която трябва да се преодолее. Затова ние хората винаги пребиваваме в състояние на напрежение. Да се каже, че сме напрегнати, не е съвсем правилно - по-скоро човек е самото напрежение. Мостът винаги е напрегнат. Именно благодарение на това напрежение той е мост - това, което е полегнало между двете крайности. Човекът е неизбежно напрежение. Следователно, той никога не пребивава в състояние на покой. Когато заприлича на животно, той може временно да изпита покой, но пълният покой се достига само когато се разтвори в Божественото. Напрежението отслабва, когато човек се оприличава на животно. Тогава той се спуска от стълбата и се оказва на земята - на място, което му е познато вече от хиляди животи. Стремейки се да се освободи от всички сложности, свързани с напрежението, човек търси освобождение в секса или родствени преживявания - алкохол, наркотици, т.е. в това, което може да му донесе временна забрава. Но в такова състояние може да се пребивава само ограничено време. При цялото му желание, в него не може да се остане вечно. Дори най-глупавият от нас пребивава само кратковременно на животинското ниво.

Човек, извършил убийство, прави това в момент, когато става животно. Нашето превръщане в животно в известен смисъл напомня скок - за миг човек се издига в небесата, след това отново се спуска на земята. Затова дори най-отявленият негодник не остава такъв вечно, това е невъзможно. Той е ужасен само в отделни моменти, а през цялото останало време е като повечето хора. За миг той постига комфортно състояние, защото изпада обратно на позната територия, където няма никакво напрежение. Именно затова вие няма да откриете напрежение в животните. Погледнете в очите им - никакво напрежение. Животните не си загубват ума, не извършват самоубийства, не страдат от сърдечни болести. Но ако попаднат в робство при човека - като теглова сила или като домашни любимци - обстоятелствата се променят. Когато човек се опитва да прекара животните през моста, тогава започват усложненията.

Бродещото куче, влизайки в дома, ще ходи там, където му харесва, но домашното куче прави това, което му нареди стопанинът. Домашното куче се приобщава към човешкия свят, оставяйки назад своя свят. То е пресякло границата, вкарвайки самото себе си в беда. Оставайки животно, то се подлага на напреженията на човешките същества. Следователно, такова животно поетоянно е в състояние на стрес и с радост чака нареждане да излезе от стаята.

Човек може да се върне в животинското състояние само за кратко време. Именно затова казваме, че всички наши радости са мимолетни. Опитваме се да намерим щастие в животинското състояние, но не можем дълго да останем в него. Трудно, ако не и невъзможно е да се върнем към предишното ниво на нашето съществуване. Ако искате да се върнете във вчерашния ден, можете да затворите очи и да повикате неговия образ - но колко дълго ще продължи това? Отваряйки очи, вие ще откриете себе си там, където сте в настоящия момент.

Не можете да се върнете назад. Възможно е само краткотрайно връщане, след което веднага настъпва разкаяние. Следователно, всички мимолетни краткотрайни удоволствия на свой ред пораждат съжаление. У вас остава усещането, че всички ваши усилия са били напразни, но след няколко дни забравяте за това и отново правите същата грешка. Мимолетната радост може да бъде достигната на животинско ниво, но вечната радост е достъпна само след сливане и разтваряне в Божественото. Това пътешествие трябва да бъде завършено вътре във вашето собствено същество. Трябва да пресечете моста от единия до другия край. Само тогава е възможно второто събитие.

Аз смятам секса и самадхи за еквивалентни понятия. Това мнение има своята причина. Действително, само тези две събития могат да се смятат за еквивалентни. В секса се намираме в единия край на моста - на най-долната степен на стълбата, където сме единни с природата. В самадхи пребиваваме на другия край на моста - на върха на стълбата, където сме единни с Божественото. И в двата случая възниква съюз, единение.

Двете събития по определен начин са взривове. И в единия и в другия случай вие загубвате себе си: в секса - за миг, в самадхи - завинаги. В двата случая вие достигате изхода. Първият - много кратък взрив, след който отново изкристализирате, тъй като там, където се отишли, е много ниска степен - връщането към нея за дълго време е невъзможно. Но щом се слеете с Божественото, рек-ристализацията е изключена.

Връщането е невъзможно. Това е като възрастен човек да облича бебешки дрехи. Вие сте станали едно с Абсолюта, затова повече не можете отново да се превърнете в индивидуалност. Сега индивидуалният "аз" е станало такова незначително място, че вие не можете да влезете в него. Дори ви е трудно да си представите как можете да пребивавате в него. Тук свършва проблемът с индивидуалността.

За да настъпи взрив, вашето вътрешно пътешествие трябва да достигне сахасрара и там да се срещнете с Божествената енергия, благодатта...

Трябва да поясня, защо наричаме този център сахасрара. Такива термини не са случайни, макар езикът да се развива произволно чрез постоянната употреба на облечени в думи понятия. Ние използваме думата "врата" - но всяко друго название е напълно приемливо за обозначаване на даден обект. В света има хиляди езици, следователно, хиляди думи са в състояние да предадат същия смисъл. Но ако обектът не е случаен, тогава във всички езици откриваме сходство. И така, значението на Думата "врата" носи в себе си следния смисъл - това, през което влизат и излизат. Затова във всички езици Думата, използвана за обозначаване на вратата, има еднакъв смисъл, тъй като това е част от опита, а не просто съвпадение. В думата е заложена идеята за пространство, през което е възможно влизане и излизане.

По подобен начин и смисълът на думата сахасрара се е наложил в резултат на опита - тази дума съвсем не е случайна. Щом този опит настъпи във вас, внезапно възниква усещането, че вътре във вас едновременно се разтварят хиляда цветя. Ние казваме "хиляда", подразбирайки безкрайно множество. Правим сравнение с цветята, защото това събитие напомня цъфтене. Нещо вътрешно, което е било затворено, се е разтворило подобно на цвят. Разцъфват не само едно или две неща - разцъфва безкрайно множество, цялото ваше същество.

Затова е напълно естествено такова събитие да се нарече разтваряне на "хилядолистния лотос". Виждали ли сте как се разтваря лотосът под сутрешните слънчеви лъчи? Наблюдавайте внимателно. Приближете се към езерото и наблюдавайте мълчаливо как лотосът бавно разтваря цветове. Тогава ще можете да си представите какво чувство възниква, ако по подобен начин в главата ви се разтваря хилядолистен лотос. Макар и отдалечени, вие можете да си представите това събитие.

Има още един прекрасен опит - сексът. Този, който потъва дълбоко в секса, също усеща това цъфтене, но този опит е твърде краткотраен. Нещо се разтваря вътре, но почти веднага се затваря.

Но между тези два опита съществува разлика. При опита със секса цветето се усеща като отварящо се надолу, при самадхи листенцата се разтварят нагоре. Тази разлика може да бъде открита само при преминаването през двата опита. Напълно естествено цветето, разтварящо се надолу, ви свързва с долната сфера на реалността, докато цветето, разтварящо се нагоре, ви свързва с висшата сфера. Това цъфтене не е нищо друго, а разтваряне, което ви прави възприемчиви към друга реалност.

Отваря се врата, през която нещо влиза във вас, за да настъпи взрив. За взрива вие трябва да се издигнете към сахасрара, а там Някой винаги ви очаква. Не е правилно да се казва, че някой идва, щом достигнете сахасрара. Някой вече е там, Той чака, когато вие се издигате вътре.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница