Книга втора Извънземна или човек



страница1/10
Дата18.11.2017
Размер1.85 Mb.
Размер1.85 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


ВЛАДИМИР МЕГРЕ
З В Ъ Н Я Щ И Т Е КЕ Д Р И Н А Р У С И Я
Книга втора

Извънземна или човек


Преди да разкажа за по-нататъшните събития, свързани с Анастасия, искам да благодаря на всички ръководители на духовни концесии, учени и журналисти и обикновени читатели, които ми изпратиха писма, духовна литература, коментарии относно събитията изложени в първата книга. Определенията по адрес на Анастасия са различни. В пресата я наричат: “Господарка на тайгата”,”Сибирска пророчица”, “Божествено проявление”, ”Ясновидка”, ”Извънземна”. Затова на въпроса на московската журналистка Мария Карпинска:”Обичаш ли Анастасия?” аз отговорих:”Не мога да определя чувствата си”. И веднага се разнесе слух, че не съм способен нещо си там да разбера, заради духовна некомпетентност. Но как можеш да обичаш, без да разбереш, кого обичаш? Дори и сега няма единно определение по адрес на Анастасия. Аз се опитах, с нейното твърдение:”Аз съм човек. Жена.”- да убедя себе в това, да намеря обяснение на нейните необикновени способности. Отначало всичко се получаваше.

Коя е Анастасия?

Млада жена, родена и живееща като отшелница в глухата сибирска тайга. Възпитана, след гибелта на родителите си, от дядо си и прадядо си, които също живеят като отшелници.

Може ли да се смята за необичайно преданото отношение на дивите животни към нея?

И в това няма нищо необикновено. В селските дворове маса животни мирно съжителстват и се отнасят с уважение към стопанина си.

По-сложно беше да се определи механизма, с помощта на който тя вижда на разстояние, знае в детайли за събития отпреди хилядолетия, свободно се ориентира в нашия днешен живот. Как работи нейният лъч, лекуващ хората от разстояние, проникващ в дълбините на миналото, надничащ и в бъдещето?

Професорът по философия, член-кореспондент на МАИ К.И.Шилин, написа в работата си посветена на анализа на изказванията и действията на Анастасия:

“Творческият потенциал на Анастасия е всеобщ, а не чисто индивидуален Божи дар, дар от Природата. Всички ние, и всеки от нас отделно, сме свързани с Космоса.

Изходът от идващата катастрофа се открива в хармоничния синтез “култури-начала”. Развитие на този тип култури на хармонично чистото Детство дава “женския” тип култури. Най-пълно и ярко те се изразяват в будизма, - но и в нашата Анастасия също. Затова и по-долу е дадена следната “верижка” от тъждествености “Анастасия = Каннон = Тара = Буда =Майтрея”. Анастасия е съвършения човек подобен на Бог.”

Дали е така не смея да съдя. Само не разбирам, защо тогава тя не пише никакво учение, както всички просветлени, подобни Богу, а вместо това през двайсетте си съзнателни години се занимава с градинарите.

Като четях изказванията на учените разбрах, че тя не е някоя луда. Защото в науката има най-малкото хипотези относно това, което тя говори, а по отделни направления се провеждат и опити. Така например на въпроса:

-Анастасия, по какъв начин съживяваш и обрисуваш разни ситуации отпреди хилядолетия и даже виждаш мислите на великите хора от миналото?- тя отговори:

-Първата мисъл, първото слово е на Създателя. Неговите мисли живеят и сега, невидимо обкръжавайки ни и запълвайки вселенското пространство, отразявайки се в материалните живи творения, създадени за главното- за човека!. Човекът е дете на Създателя. И като всеки родител, Той не може да пожелае за детето си по-малко отколкото Самият има. Той му е дал всичко. И повече! - свобода на избора. Човек може да твори и да усъвършенства света със силата на мисълта си. Нито една сътворена от човека мисъл не изчезва в нищото. Ако е светла - тя запълва светлото пространство и застава на страната на светлите сили, ако е тъмна - на противоположната. И днес всеки човек може да се възползва от всяка мисъл, сътворена някога от хората или от Създателя.

-А защо тогава не всички се възползват от тях?

-Всички ги ползват, но в различна степен. За да се ползват, трябва да се мисли, а не на всички това се удава, поради всекидневната суетност.

-Значи, нужно е само да се замислиш и всичко ще се получи? И даже да се познаят мислите на Създателя?

-За да познаеш мислите на Създателя трябва да достигнеш до присъщата Нему чистота на помислите и до Неговата скорост на движение на мисълта. За да познаеш мислите на просветлените трябва да имаш тяхната чистота на помислите и тяхната скорост на мислене. Ако в човека няма достатъчна чистота на помислите за да общува с измерението на светлите сили, измерението, в което живеят светлите мисли, тогава той ще черпи от тяхната тъмна противоположност и в резултат сам ще се мъчи и другите ще мъчи.

Не знам, косвено или пряко обяснение на това нейно изказване е направил директорът на Международния институт за теоретична и приложна физика към Академията на Естествените Науки в Русия, академик А.Е. Акимов. В списанието”Чудеса и приключения”; в статията си “Физиката признава свръхразума” той пише:” Съществували са и съществуват две направления в познанието за Природата. Едното е представено от западната наука - знания, добити чрез методологическата база, с която разполага Западът: доказателството, експеримента и т.н. Другото- източното- дава познания получени по езотеричен път в състояние на медитация. Езотеричните знания не се добиват, те са дадени на човека.

Така се е случило, че на някакъв етап езотеричният път е бил изгубен, и се е сформирал другия път - изключително сложен и бавен. За последните хиляда години, вървейки по този път, ние сме достигнали до тези знания, които са били известни на Изтока отпреди три хиляди години.

Имам интуитивното убеждение, че са прави тези, които казват: материята на полево равнище запълваща цялата Вселена има някаква взаимосвързана структура. В книгата си “Сума на технологиите”, в главата “Вселената като супер електронно-изчислителна машина”, Станислав Лем изказва мисълта, че съществува такъв гигантски мозък - Вселена, подобен на електронно-изчислителна машина. Представете си такава машина, която е с обема на наблюдаваната Вселена ( с радиус от порядъка на 15 млрд км) и е запълнена с елементи с обем 1033 см3. Такъв мозък, запълващ цялата Вселена, разбира се е надарен с възможности, които нито могат да се предвидят, нито да се изфантазират. А ако се вземе предвид, че в действителност този мозък не функционира на принципа на електронно-изчислителните машини, а на основата на торсионни полета, тогава става ясно: проявлението на Абсолюта на Шилинг или Шун-ят от древната ведическа литература е точно един вид суперсъвременен компютър. И освен него нищо друго няма в света. Всичко останало е една или друга форма на Абсолюта”

А за лъча, действащ на разстояние, академик Влаил Казначеев (действителен член на Руската академия на медицинските науки) в статията си ”Живи лъчи и живо поле” ( сп. ”Чудеса и приключения”, 3.05.1996г) пише:

“Вероятно, Вернадски е бил прав когато е поставил въпроса: ”Как идеалното, мисленото превежда планетата Земя в новата й еволюционна фаза?” Как? Само с труда, само с взривовете, само с техногенната дейност- така праволинейно не може да се обясни. Фактите сочат, че човекът оператор, може да смени от разстояние много показания на електронните прибори. Той сякаш обърква скалата на приборите, при това отдалеч. У нас, в Новосибирск, сега се работи по далечната връзка с Норилск, Диксон, Симферопол, работи се с Тюменския триъгълник, с американския център във Флорида, и далечната връзка с човека, с прибора и с апарата се установява достоверно и точно. Ние се сблъскваме с неизвестно явление- взаимодействие на живото вещество на огромни разстояния.”

За съжаление, в статиите има много неразбираеми термини и препратки към трудовете на други учени. Сложно е всички да се прочетат, че и да се разберат. Но все пак разбрах, че науката знае за възможностите на човека да контактува на разстояние, както и за вселенската банка данни, от която се ползва Анастасия, като я нарича измерение на светлите сили, или измерение където живеят мислите, сътворени някога от хората. Съвременната наука я нарича супер електронно- изчислителна машина.

По нататък предстоеше да осмисля, по какъв начин, аз, невежа в литературния занаят, без необходимото образование, успях да напиша книга и тази книга вълнува хората.

Когато бях в тайгата, Анастасия каза: ” Аз ще те направя писател. Ти ще напишеш книга, и много хора ще я четат. Тя ще влияе благотворно на четящите я”. Сега книгата е написана. Може да се предположи, че това е само нейна заслуга. Но тогава трябва да се определи как тя влияе на творческите процеси у другите хора. Засега никому не се удаде да определи това. За облекчаване на задачата, може разбира се да се предположи, че аз самият съм малко талантлив и, получавайки от нея интересна информация съм я описал. Тогава, сякаш, всичко си отива на мястото. На всичко са дадени обяснения. Не е необходимо повече да се губи време за четене на научна и духовна литература и да се задават въпроси на специалистите. И тогава тя представи ново явление, обяснение на което, засега нито аз, и никой от тези, които ми помагаха, не можа да намери.

Ако си спомняте, писах в първата книга, как тя каза преди две години:”Художници ще рисуват картини, поети ще пишат стихове, ще бъде заснет филм за мен. Ти ще гледаш всичко това и ще си спомняш за мен...”

Когато попитах дядото на Анастасия: ”Тя да не би да може бъдещето да предсказва?”- той отговори:”Владимир, Анастасия не предсказва бъдещето, тя е способна да го моделира и въплъщава в реалността”.

Думи- това са само думи. Какво ли не приказваме. И на тези думи не придадох значение, смятайки ги за нещо иносказателно. Защото ми беше невъзможно даже да предположа, доколко точно всичко казано ще се въплъти в живота? Но невероятното се случва! Казаното от Анастасия уверено се въплъщава в реалността.

Отначало като поток потекоха стихове. Някои от тях публикувах в края на първата книга. После в разни градове хората започнаха да откриват “Домове на Анастасия”. В първия от тях в град Геленджик, бяха изложени картини на московската художничка Александра Василиевна Саенко, посветени на Анастасия и природата.

Влязох в тази къщичка, погледнах на стената и... околното пространство сякаш започна да се видоизменя. От много картини, с добрите си очи ме гледаше Анастасия. И сюжетите... Разбирате ли, на картините се виждаха сюжети от неиздадената ми още втора книга. Там беше и светещото кълбо, което се появяваше понякога редом с Анастасия. После разбрах, че тази художничка рисува не с четка, а с краищата на пръстите си. Голямата част от тези картини бяха вече продадени, но оставени засега на изложбата, защото хората идват и идват да ги гледат. А една картина самата художничка ми подари. На нея бяха изобразени родителите на Анастасия. От лицето на майка й беше невъзможно да откъснеш поглед.

От различни студии започнаха да идват предложения за снимки на филм за Анастасия. И това вече го приемам сякаш се разбира от само себе си.

Докосвайки картините и листите със стихове, слушайки песните и разглеждайки кадри от заснетия филм, аз се опитвах да осмисля ставащото. Московският изследователски център, който се занимава с изследвания на явленията, свързани с Анастасия, заключава: ”Най-великите духовни наставници, известни на човечеството с религиозни учения, философски и научни търсения, не достигат скоростта на въздействие на Анастасия върху човешкия потенциал. Техните учения са имали осезаемо проявление в реалния живот след столетия и хилядолетия от момента на появата им.”

Анастасия за дни и месеци, по незнаен начин, подминавайки нравоученията и духовните трактати, въздейства направо на чувствата, като предизвиква емоционален взрив, творчески подем, реализиращ се в реалните творения на различни хора, мислено докоснали се до нея. Те са осезаеми във вид на художествени произведения, вдъхновени от порива към светлото и доброто.”

Как тази самотна отшелница, стоейки сама в глухата тайга, в същото време сякаш се носи над реалното пространство на нашия живот? Как чрез ръцете на други хора тя материализира творенията? Всички те са за светлото, за Русия, за природата, за любовта!

“Тя ще обсипе света с великата поезия на любовта. Като пролетен дъжд стиховете и песните ще измиват земята от натрупалата се върху нея мръсотия”,- каза дядото на Анастасия.”Но как ще го направи?”- питах аз. И отговор. “С енергията на порива на собствената си устременост, тя раздава вдъхновение и озарение със силата на своята мечта”.

-Що за сила е скрита в нейната мечта?

-Силата на човека -творец.

-Но за своите творения човек трябва да получава възнаграждение, почести, пари, звания. А тя ги отдава на другите. Защо?

-Тя си е сама достатъчна. Собственото удовлетворение и искрената любов поне на един- са висша награда за нея,- отговори дядото.

Но засега не осмислях тези отговори докрай. Опитвайки се да осъзная коя е и каква е Анастасия и да определя отношението си към нея, аз продължавах да изслушвам различни мнения за нея и да чета за духовното. За година и половина “изгълтах” повече литература отколкото за всичките предишни години от живота ми. Но какво се получи? Само един безспорен извод направих за себе си:”В редица умни книги, претендиращи за историческа достоверност, духовност и искреност, се съдържа нагла лъжа или словоблудство”. Към този извод ме доведе ситуацията свързана с Григорий Распутин.

В първата книга за Анастасия приведох цитат от историческия роман-хроника на В. Пикул “До последната черта”. В романа се казваше, как полуграмотния мужик Григорий Распутин, от глухо сибирско село, където расте сибирски кедър, през 1907г. дошъл в столицата, поразил със предсказанията си императорското семейство, в което бил приет, преспал с голям брой знатни дами. Когато го убивали били поразени от това, че макар и изпил, изсипания в чашата му цианист калий, той можал да стане от масата и да излезе на двора на вилата. След това княз Юсупов стрелял в падналия Распутин с пистолет от упор. Но макар и на решето от куршумите, Распутин продължавал да живее. Израненото му тяло хвърлили от моста във водата. После го извадили и изгорили.

Тайнственият и загадъчен Григорий Распутин, който поразил всички със своята издръжливост,е израснал в кедров край.

Ето как журналисти от това време описвали неговата издръжливост: ”На петдесет години той можел да започне оргия по обед и да продължи гуляя до четири часа през нощта; от блудството и пиянството влизал направо в църквата за утринната служба, където оставал в молитви до осем сутринта, после в къщи, след чая, Гришка като че ли нищо не е било, приемал до два часа посетители, после събирал дами и отивал с тях в банята, а от банята- в извънградски ресторант, където повтарял предната нощ- никой нормален човек не би могъл да понесе подобен режим.”

И в мен както и в много други се създаде съответен на тези изказвания безпътен образ за Григорий Распутин. А съдбата, сякаш за размишление, ми подхвърли и друга информация. Ето какво е написал за Григорий папа Йоан XXIII: ”Днес от реката невредимо излиза така и неоткритото тяло на Светия монах. И неговите тайни синове с молитва ще влязат в Кивота.”

Какво се получава, от една страна за него пишат “Распътник”, а от друга-“Свят монах”. Къде е истината? Къде е лъжата?

По нататък случайно ми попадна текста на записките на Распутин, написани по време на пребиваването му в Светата земя (те бяха доставени в Париж от емигранта от СССР Лобачевски). Ето този текст: “Без всякакво усилие утешава морето. Когато станеш сутрин и вълните “говорят”, и пляскат, и радват. Слънцето блести над морето, тихо-тихо се издига, и в това време душата на човека забравя цялото човечество и гледа блясъка на слънцето; гори радост в човека, а в душата се усеща книгата на живота и мъдростта на живота - неописуема красота! Морето разбужда от съня на суетата, много се осмисля от само себе си, без всякакво усилие.

Морето е пространство, а умът е още по-пространен. Няма край човешката премъдрост, несъвместима с всички философии.

Има величайша красота и когато слънцето пада зад морето, залязва, и лъчите му сияят. Кой може да оцени светозарните лъчи, те греят и галят душата, и лекуват,и утешават. Слънцето след минути се скрива зад планината, а душата на човека тъгува за неговите дивни светозарни лъчи... Смрачава се.

О, каква тишина настъпва... Няма даже звук от птица, и от размисли човек започва да крачи по палубата, и неволно да си спомня детството и цялата суета, и да сравнява тази тишина със суетния свят, и тихо говори със себе си, и му се иска да прогони досадата, натрапена от неговите врагове...”

Та какъв си бил ти, сибиряко, руснако Григорий Распутин? Къде е написана истината за тебе, къде лъжата? Как да разбера? На какво да се опра в осмислянето на същността на битието, на своето предназначение? С чия помощ, с какви велики трудове да разбера къде е истина, къде лъжа? Къде е духовността и искреността, къде- претенцията за всезнание? Може би със сърцето си да опитам? Не съм писал стихове, но на теб Григорий Распутин искам да посветя първите си. “Анастасия” я четат, и стиховете на хората се получават искрени. И аз опитах. Извини ме ако ме подвежда римата.
НА ГРИГОРИЙ РАСПУТИН

ПОСВЕЩАВАМ


Полуграмотен? Полуграмотен.

От кедрови гори, е и какво?

Да, бос е. От Сибир чак до Русия

Не едни ботуши се изтриват.


Аз при царя. Да помогна батюшка

Още малко да се задържи.

Аз при Русия, при Русия-майчица,

Ей да имаше хвойнова глътка поне!


Какво? Хусари? Разгулни, юнаци,

Сърцееди и храбреци?

Погледнете, гледайте как трябва

Да се гуляе! Ех, мъдреци!

Градът на Петър в парижки одежди е,

Но с корсети не можеш да стягаш сърца!

На светските дами потрепват очите,

Внезапно видели Сибиряка.


А той, на път към утринната

Да се моли не за свои грехове

Чува как Тя шепне.

Само една го молеше да си върви.

Върви.
Замъглено и ръмжащо

Звярът време поглъща плът.

Ти с пламтяща душа все държа се,

Сега вече не смогваш.

Върви.
Не за дълго сега зверството ще задържиш,

Само миг един ще спасиш.

Ах, Русия!

Ще ми бъде жално.

Няма да запееш никога вече ти.

Върни се при кедрите, аз ще се възправя!

И тогава каквото искаш помоли.

Ех. В банята сега да бях. С тебе.

Че и с брезова, а и с хвойнова

Да нашибам безпътната,

Но оставам, Русия, с теб!
Времето,на безумството с пяната бъбреше,

А на Гришка в гърдите куршум.

Тъмнината на него му скърцаше:

Отпълзи сибиряк! Отпълзи.

За половината миг ще задържиш

Мен ти, но тогава

Възмездие такова ще получиш,

Каквото досега Земята не познава!

Ти- героят, ще станеш мръсник.

На бутилки с отрова -ще стои твоят лик

И спасените от теб потомци,

Ще плюят в твоята душа,мужик.

Отпълзи. Аз съм всесилна сега и всевластна!

Ако искаш и в небесата литни!

Само миг. Нима не е ясно?

Само ми дай моят миг!

Ех, мадейра да имаше, и в банята.

Да ти покажа на тебе тогава.

Сибиряк казваш. Мужик съм аз.

За какво се напъваш, будала?

И разстрелян, и давен,

Изгорен в заден двор, в калта.

Над Русия със вятъра пролетен

И сега му се носи праха.

Тъмнината поскръцва- мужик,

Къде ти е гроба? Очите къде са ти?

На живота ти дните са за теб невъзвратни.

А потомците гледат образи.

Поискай ги! Давам ти власт!

Поискай им сметките неплатени

Или да поплачеш искаш може би?

Изплю Гришка куршума оловния.

Ех, глупак, сатана- ту на смях, ту на плач.

Е, мужици, как е там банята?

Да налеем не е ли време пак?!

Григорий Распутин, от кедровите гори, влезе в живота на дореволюционна Русия, стремейки се да предотврати бурята на революцията и загина.

Анастасия също живее в кедров край и също се опитва да направи добро за хората. Но каква ли участ й е подготвило нашето общество?

Машина за правене на пари

В първите дни на общуване с Анастасия аз се отнесох към нея като към отшелница със своеобразен мироглед. Сега, след всичко чуто и прочетено за нея, след последвалото й проникване в нашия живот, тя стана някак аномална. В главата ми настъпи объркване. Отхвърляйки с усилие нахлуващия поток от информация и изводи аз се опитвам да върна простотата на първите впечатления, и да отговоря на често задавания ми въпрос: ”Защо не изведе Анастасия от тайгата?” Много ми се искаше да изведа Анастасия от тайгата. Но разбирах: невъзможно е това да стане насила. Трябва да се опита да й се докаже целесъобразността и ползата от пребиваването й в нашето общество. Размишлявах, кои от способностите й могат да се използват с изгода за нея, за хората и за моята фирма. Изведнъж разбрах: стоящата пред мен Анастасия е истинска машина за правене на пари. Нейните способности позволяват лесно да се лекуват хората от всевъзможни болести. При това тя не поставя никаква диагноза, а просто изгонва наведнъж от организма всички болежки. И даже не се докосва до тялото. Аз го изпитах върху себе си. Тя цялата се съсредоточава. Гледа с добрите си очи без да мига. И тялото сякаш се нагрява от погледа й, после краката започват да се изпотяват. С потта излизат и всички токсини.

Хората плащат много пари за лекарства и операции. Ако не помогне един лекар отиват при друг, отиват при екстрасенси, биотерапевти; за да се излекуват само от една болест загубват понякога седмици, месеци, години, а тук са само минути. Пресметнах, че ако тя се занимава с един пациент дори петнадесет минути и взема за това само двеста и петдесет хиляди(макар че много лечители вземат доста повече), за един час се получават милион рубли. Но това далеч не е предела, има платени операции, които струват до тридесет милиона рубли...

В главата ми се оформи добър търговски план. Реших да уточня някои детайли и попитах Анастасия:

-Значи, ти можеш да прогониш всяка болежка от човека?

-Да,- отговори Анастасия.- Мисля, че всяка.

-Колко време ти е нужно за един човек?

-Понякога много време.

-“Много”, това колко е?

-Веднъж ми бяха нужни повече от десет минути.

-Десет минути са нищо, за такава работа хората губят години за да се излекуват.

-Десет минути са твърде много, ако се вземе предвид, че в това време трябва да се концентрирам и да спра процеса на осмисляне...

-Нищо страшно, ще почака осмислянето. Ти и така знаеш много. Аз тук нещо измислих Анастасия.

-Какво си измислил?

-Ще те взема със себе си. В големия град ще наема за теб добър офис, ще направя реклама, и ти ще лекуваш хората. Ще принесеш голяма полза на хората, и ние ще имаме добър доход.

-Но аз и така понякога лекувам хората. Когато моделирам ситуациите с градинарите, за да им помогна в осмислянето на обкръжаващия ги свят на растенията, моят лъч изгонва и болестите от тях, само че се старая, да не са всички...

-Но те не знаят, че именно ти го правиш, не само че не ти плащат, а дори и благодаря не казват! Ти нищо не получаваш от тази работа.

-Получавам

-Какво?


-Става ми радостно и приятно.

-Е, добре.Нека ти е радостно и приятно, а и за фирмата ще има доход.

-Ами ако някой човек няма пари да си плати за лечението?

-Ама какво веднага се хващаш за разни дребни нюанси. Не е твоя работа да мислиш за това. Ще имаш секретари, администратор. Ти трябва да мислиш за лечението, да се усъвършенстваш, да ходиш на семинари по обмяна на опит. Ти сама разбираш ли как действа твоя способ, твоят лъч, механизма му на действие?

-Разбирам. И във вашия свят този способ е известен. Лекарите, професионалните учени знаят за него. Или чувстват неговото благотворно въздействие. В болниците се стараят да разговарят с болните ободряващо, за да им повдигнат настроението. Лекарите отдавна са забелязали, че ако човек е в състояние на депресия, трудно се лекува болестта, лекарствата не помагат, а ако се отнесеш към човека с любов, болестта ще си отиде по-бързо.

-Защо тогава никой не се стреми да изучи и развие този способ на лечение? До такава степен като тебе.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница