Кодекс за добра практика 24 8 Основни мерки, приложени в програмите за действие 25



страница1/7
Дата18.11.2017
Размер0.57 Mb.
Размер0.57 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7

ДИРЕКТИВА ОТНОСНО НИТРАТИТЕ

(91/676/ЕИО)


Състояние и тенденции на водната среда и на селскостопанските практики

Насоки за изготвяне на доклади от държавите-членки




2008

Съдържание:

1 Увод 4

2 Цели 4

3 Доклади 5

3.1 Първи доклад 5

3.2 Следващи доклади 5

4 Препоръки относно съдържанието и формата на елементите на доклада 8

5 Качество на водите: оценка и карти 9

5.1 Мониторингови станции и статистика на данните 9

5.2 Географска информация 10

5.3 Използване на карти за онагледяване на информацията 11

5.4 Обобщителни таблици за качеството на водите 18

6 Преглед на уязвимите зони 20

6.1 Прилагане на подход, обхващащ цялата територия (whole territory approach - WTA) 20

6.2 Географска информация 20

6.3 Използване на карти за онагледяване 21

6.4 Обобщителна таблица 23

7 Разработване, популяризиране и прилагане на кодекс за добра практика; 23

7.1 Данни относно територията на държавата-членка 23

7.2 Отделяне на азот (под формата на нитрати) в околната среда 24

7.3 Кодекс за добра практика 24

8 Основни мерки, приложени в програмите за действие 25

8.1 Селскостопански дейности, тяхното развитие и оценка на азотното съдържание 25

8.2 Програма за действие (за всяка уязвима по отношение на нитратите зона или кохерентна група от такива зони) 27

9 Оценка на прилагането и на въздействието на мерките от програмите за действия 27

9.1 Измерими критерии за оценка на въздействието на програмите върху полевата практика 28

9.2 Разлика между постъпващия и изходящия азот (минерален + органичен) във фермите в зоната 30

9.3 Индивидуални проучвания за ефективността на разходите при някои практики (отиващи отвъд минималните изисквания на кодекса) 30

10 Прогнозиране на бъдещото развитие на качеството на водните обекти 31

11 Юридически справки 32




1Увод


Настоящите насоки представляват неофициален документ, съставен от Европейската комисия през 2008 г., в подготовка за крайните срокове на третата и следващите програми за действие. Те са преработка на насоките от 2000 г. и имат за цел да улеснят — както по отношение на съдържанието, така и на формата — съставянето на докладите на държавите-членки (член 10). Тази преработка е първа стъпка за включване на докладването във връзка с Директивата за нитратите в системата за докладване WISE1. Главната цел на тази първа стъпка е да се подобри стандартизацията на формата на географската информация, като се улесни анализът на данните за качеството на водите и изготвянето на карти, обхващащи страните от ЕС-27. Доколкото това бе възможно, са запазени текстът и форматът на предходните насоки.


2Цели


В директивата е посочено, че в края на всяка четиригодишна програма (1995—99 г., 2000—03 г., 2004—07 г. и т.н.), както и за целите на всеки доклад за мониторинг на водите и оценка на мерките, свързани със съответната програма, всяка държава-членка трябва да представи на Европейската комисия доклад, описващ положението и неговото развитие.

Строго погледнато, не е задължително мониторингът на водите — с цел идентифициране на застрашени води и определянето на уязвими зони, както и мониторингът за оценка на ефективността на програмите за действие (член 5, параграф 6), да съвпадат по своята периодичност или по своите дати на провеждане или наблюдателни станции. Главната задача при анализиране на тенденциите е да се сравнят мониторинговите резултати от текущия период на докладване с тези от предишния период на докладване от общите за двата периода мониторингови точки. Държавите-членки могат да предпочетат да анализират тенденциите и за по-дълъг период по отношение на тези общи точки, от които има данни и за по-ранни периоди, като се започне от момента, когато дадена мониторингова точка е влязла в действие (оценка от нулевия момент на дадена станция). Така става възможно да се оцени въздействието на програмата за действие, чрез използване на следващите мониторингови доклади за тези станции — като един от показателите за оценката. Разбира се, ще се използват и по-късни данни и/или измервания от допълнителни станции.

Държавите-членки, които влязоха в ЕС през 2004 г., трябва да докладват за периода 2004 — 2007 г. От друга страна, тези държави-членки могат да предпочетат да включат в докладите си анализ на тенденциите за по-дълъг период, ако разполагат с мониторингови данни. Що се отнася до тези държави-членки, които влязоха в ЕС през 2007 г., те не са правно задължени да докладват за периода 2004 — 2007 г. Все пак, техни доклади въз основа на наличните данни биха били добре дошли, с оглед да може да се направи пълен обзор на качеството на водите в ЕС-27.

3Доклади

3.1Първи доклад


Първият доклад (от 1994 г.) бе посветен на следните основни въпроси:

а. Резултатите от първия мониторингов доклад за пресните и морски води (член 5, параграфи 5 и 6; член 3, параграф 1; приложение I; член 6, параграф 1, букви а) и в); приложения V.4.г и V.2.a)

б. Описанието на уязвимите зони и обосноваването на тяхното определяне (член 3, параграф 2; член 3, параграфи 3 и 5; приложения V.2.б и V.3)

в. Представяне на кодекса (-ите) за добра практика и неговото (тяхното) популяризиране и разпространение (член 4, параграфи 1 и 2; приложение V.1)



3.2Следващи доклади


Що се отнася до следващите доклади, те съдържат следните основни части (произтичащи от свързването на задълженията за докладване, съответно задълженията за определяне на уязвими зони от една страна, със задълженията, от друга страна, за оценка на програмите — които се отместени с една година, ако сроковете на директивата бъдат буквално спазвани):

а. Описание, със съответните карти, на промените в качеството на пресните води (повърхностни и подземни), преходните води и морските води след предишния мониторинг по отношение на съдържанието на нитрати (член 6, параграф 1, буква б)), приложение V.2.1; член 3, параграф 1; приложения I.A.1 и I.A.2) и по отношение на еутрофикацията (приложение I.A.3; приложение V.2.а; член 6, параграф 1, буква в)).

б. Описание и обосновка на определените уязвими зони (включително с обозначение на карта), и на проведените или предвидените разширения или добавяния (член 3, параграфи 2, 4 и 5; приложение V.2.б; приложение V.3).

в. Отчет за основните мерки, включени във всяка програма за действие (член 5, параграф 4; приложение V.4.a; приложение II и приложение III), както и описание на точния начин на прилагане на ограничения за годишното количество на внасяне в почвата на органични азотни съединения (приложение V.4.б; приложения III.2, III.3 и III.4).

г. Резултатите от оценката на програмите за действие във всяка уязвима зона (приложение V.4.г; член 5, параграфи 5, 6 и 7; член 6; член 5, параграф 3, буква а); приложение V.4.г).

Изборът на вида на „подходящата мониторингова програма“ за оценка на ефективността на програмите за действие (член 5, параграф 6) е оставен на преценката на държавите-членки, с изключение на резултатите от мониторинга на водоприемниците. Следователно, съответната държава-членка може да приспособи своите методи за мониторинг и оценка съобразно:



    • местните екологични условия (член 5, параграф 3, буква б))

    • средствата за определяне на различните приноси към внасянето на азот (от селскостопански и други източници — член 5, параграф 3, буква а))

    • поведението на азотните съединения в почвите и водите (Приложения I.Б.1 и I.Б.2), както и трудностите при мониторинга във връзка с хидрологията, почвознанието и местната хидрогеология (приложение I.A; член 5, параграф 3, буква б))

    • важното значение на мониторинга на междинните почвени и водни среди, които бързо реагират на полевите мерки от местен характер, с цел оценяване на ефективността и даване на отговор — чрез прогнозно моделиране и оценки — на поставения в приложение V.4. въпрос за очакваното време на реагиране на водите и за интервала на неопределеност на тази величина.


Поради това в настоящите насоки са разработени набор от взаимно допълващи се варианти, които могат да бъдат изцяло или частично възприети в зависимост от стопанските и физическите фактори, селскостопанските практики и местните екологични условия, въз основа на представения по-долу план DPSIR.

Оценка на програмите за действие

ПЛАН DPSIR2

*


ЕТАПИ

Възможни показатели

Движещи сили (Driving forces)

(общи тенденции)






Използване на почвите — гъстота на животновъдството

Ползване на азотни съединения (във вид на изкуствени и естествени торове) в селското стопанство



Замърсявания (Pressures)

(от източниците на азотни съединения

към водната среда)


  • Дифузни азотни замърсявания (отток + просмукване)

  • Точкови източници (битови и промишлени отпадъчни води, директни зауствания от животновъдни ферми, отглеждане на аквакултури и др.)

  • Отлагане от въздуха, биологично фиксиране на азот

  • Денитрификация

Състояние (Status)на водните среди и

Въздействие (Impact)на притоците на хранителни вещества


  • Съдържание на азот в подземните води, повърхностните води (и комбинирано въздействие с фосфора), в утайките и в морските води

  • Критерии за еутрофикация (хлорофил, честота на цъфтежа, кислород, макрофити и др.)

Реагиране (Response) — Ефективност на действията

  • Прилагане на мерки в полевата практика

  • Оценка на резултатите от действията върху почвите (анализи, агрономен мониторинг и др.), междинните води, водните среди

  • Време на задържане и на реагиране (модели)

Тази оценка се прави за всеки етап и може да има полезен принос за оценяване на цялостната ефективност на програмата, за интерпретирането на всеки показател, за прогнозиране на бъдещото състояние и за съответно пренасочване на предприеманите мерки (член 5, параграфи 5 и 7; приложения V.4.в и V.4.д).

С оглед на правилното интерпретиране на еутрофикационните явления, трудно е да се избегне използването на данните за потоците от азотосъдържащи вещества — формиращи се било поради внасяне на такива вещества в почвата (използване на изкуствени торове и на животински тор) или поради замърсявания на повърхностни води, на подземни води и на морската среда. Това е така, въпреки риска от въздействието на климатичните вариации, внасящи разреждане, както и въпреки измерените колебания в концентрацията на азота. Използването на поточния подход (flux approach) също е необходимо и за оценяване в реални показатели на намалението на притока на азот от селското стопанство, което представлява основна цел на програмите (съображения 2 и 11, както и член 5, параграф 3).

В настоящите насоки се препоръчва в началото да бъдат оценявани само азотните потоци, дължащи се на внасянето на вещества в почвата (изкуствен тор и сух и течен животински тор) или на така наречените „замърсявания“ (‘stresses’) върху почвата (каквато информация се изисква и във въпросниците на Евростат и на ОИСР), както и да се прави приблизителна оценка на общия приток на азот от селското стопанство във водните среди, в съпоставка с другите азотни източници (като всяка държава-членка има свои методи за изчисление и полево измерване, както и съответни коефициенти за задържане и за денитрификация). Докладването на горепосочените данни не представлява категорично изискване на директивата, т.е. държавите-членки имат възможност да използват и други видове оценки за положението при тях и за ефективността на тяхната програма. Все пак, тези оценки дават задоволителен отговор на изискванията на член 5, параграф 3; приложение 1.Б, член 3, параграфи 2 и 3; член 4, параграф 5; приложение V.4.г, и могат да бъдат използвани от Комисията за изпълнение на нейните задължения съгласно член 11 от директивата за съпоставка и събиране на данни на равнището на Общността, а също и за предоставяне на обобщен доклад на държавите-членки, Съвета и Парламента, както и на широката публика (съгласно Орхуската Конвенция).






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница