[Kodirane utf-8] П. С. Каст, Кристин Каст



страница14/19
Дата01.02.2017
Размер2.5 Mb.
Размер2.5 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

— Какво се случи? — Неферет беше като замръзнала. Вече не галеше Нала, цялото й внимание беше насочено към мен.

— Нищо хубаво. Те… те бяха напушени. — Добре де, това защо трябваше да го казвам?

— Опитаха ли се да ти направят нещо?

— Не, нищо подобно. Бяха бившата ми най-добра приятелка и почти бившият ми приятел.

Неферет вдигна въпросително вежди.

— Ами… с него престанахме да излизаме, но все още има нещо между нас. — Тя кимна с разбиране и ме подкани да продължа. — С Кайла като че ли се скарахме. Сторих й се много променена, а предполагам, че и тя на мен. Никоя от нас не хареса това, което видя. — Щом го изрекох, осъзнах, че е вярно. Не че Кайла се беше променила, тя си беше абсолютно същата. Просто аз я виждах с други очи. Малките неща, на които преди не бях обръщала внимание, като непрекъснатото й дърдорене и гадната й страна, сега ме подразниха прекалено много. — Както и да е. Тя си тръгна и аз останах насаме с Хийт. — Замълчах, защото не бях сигурна как да разкажа останалото. Неферет присви очи.

— Изпитала си желание да пиеш от кръвта му.

— Да — прошепнах аз.

А направи ли го, Зоуи? — гласът й беше рязък.

— Опитах само капка. Одрасках го. Нямах намерение да го правя, но когато чух биенето на пулса му, не можах да устоя и го одрасках.

— Значи не си пила директно от раната?

— Започнах, но Кайла се върна и ни прекъсна. Тя напълно откачи и накара Хийт да си тръгват.

— А той не искаше?

Поклатих глава.

— Не, не искаше. — Имах чувството, че отново ще се разплача. — Неферет, ужасно съжалявам! Не исках да го правя. Дори не осъзнавах какво правя, докато Кайла не изпищя.

— Разбира се, че не си осъзнавала какво става. Как може новобелязано момиче да е наясно с Жаждата? — Тя майчински ме потупа по рамото. — Най-вероятно не си му оставила Отпечатък.

— Отпечатък?

— Това често се случва, когато вампир пие директно от човека, особено ако преди това е имало установена връзка между тях. Затова е забранено на новаците да пият човешка кръв. Всъщност за възрастните вампири също е силно препоръчително да не се хранят от хора. Даже има цяла секта вампири, които смятат, че това е погрешно от морална гледна точка, и искат да го забранят със закон.

Забелязах, че очите й потъмняха, докато говореше. Изражението й изведнъж много ме притесни и потръпнах.

Внезапно очите й се проясниха и тя придоби обичайния си вид. Даже се зачудих дали не съм си въобразила това необичайно помръкване.

— Но това е разговор, който е най-добре да запазим за часа по социология в шести курс.

А какво да правя с Хийт? — попитах.

— Нищо. Просто ми кажи, ако отново се опита да се свърже с теб. Ако ти позвъни, не вдигай. Ако си оставила Отпечатък у него, достатъчно е да чуе гласа ти, който ще му подейства като примамка и ще го тласне отново към теб.

— Звучи ми като нещо от „Дракула“ — промърморих аз.

— Няма нищо общо с тази нещастна книга! — отсече тя. — Брам Стоукър ни е описал като злодеи и това ни коства много проблеми е хората.

— Съжалявам, не исках да…

Тя махна с ръка.

— Не, аз не трябваше да те занимавам с неприязънта си към тази глупава книга. И не се притеснявай за Хийт. Сигурна съм, че ще се оправи. Каза, че е бил напушен. Имаш предвид с марихуана?

Кимнах.

— Но аз не пуша — добавих набързо. — Той също не пушеше, както и Кайла. Не знам какво им е станало. Предполагам, че е защото се движат с онези футболисти от „Съюза“ и никой от двамата няма достатъчно здрав разум да откаже.



— В такъв случай възможно е реакцията му към теб да е свързана повече със степента му на опиянение от марихуаната, отколкото с Отпечатъка. — Тя ми подаде молив. — Но за всеки случай защо не запишеш тук трите имената на Хийт и Кайла, както и адресите им. О, и добави имената на футболистите от „Съюза“, ако ги знаеш.

— За какво са ви трите им имена? — Сърцето ми слезе в петите. — Няма да се обаждате на родителите им, нали?

Неферет се засмя.

— Разбира се, че не. Поведението на човешките младежи не е моя работа. Трябват ми, за да мога да наблюдавам тази група за признаци на евентуален Отпечатък.

— Какво ще стане, ако има такива? Какво ще стане с Хийт?

— Той е млад и Отпечатъкът ще е слаб, така че времето и дистанцията помежду ви ще го накарат евентуално да избледнее. Ако Отпечатъкът е сериозен, има начини това да се неутрализира. — Тъкмо смятах да кажа, че може би трябва да се предприеме нещо, щом има начини, но тогава тя допълни: — И никой от тях не е приятен.

— О, добре тогава.

Написах имената и адресите на Кайла и Хийт. Нямах представа къде живеят момчетата от отбора на „Съюза“, но поне помнех имената им. Неферет извади от библиотеката учебник, на чиято корица със сребърни букви пишеше „Социология за шести курс“.

Започни с първа глава и прочети цялата книга. Докато я четеш, това ще бъде твоята домашна работа по социология вместо задачите, които ще давам на останалите от курса.

Взех учебника. Беше тежък, а корицата му ми се стори леденостудена.

Ако имаш някакви въпроси, каквито и да са, веднага ме потърси. Ако не съм тук, можеш да дойдеш в апартамента ми в храма на Никс. Намира се от входната врата по стълбите вдясно. Аз съм единствената жрица в храма в момента, така че целият втори етаж е мой. И не се тревожи, няма да ме притесниш. Ти си моят новак и работата ми е да се грижа за теб — топло се усмихна тя.

— Благодаря ти, Неферет.

— Опитай се да се успокоиш. Имаш докосването на Никс, а богинята се грижи за своите деца. — Тя ме прегърна. Сега ще кажа на професор Нолън, че съм те задържала, а ти вземи телефона и се обади на баба си.

Тя ме прегърна нежно и затвори вратата на кабинета след себе си.

Седнах на бюрото и се замислих колко прекрасна е тя и колко отдавна не се е случвало да получа такава прегръдка от майка си. И тогава, незнайно защо, се разплаках.

Двадесет и първа глава

— Здравей, бабо, аз съм.

О, момичето ми! Всичко наред ли е, миличка?

Усмихнах се и избърсах сълзите си.

Да, аз съм добре, просто много ми липсваш.

— И ти из мен, малка птичко моя! — Тя направи пауза, след което ме попита: — Майка ти обади ли ти се?

— Не.


Баба въздъхна:

— Сигурно не иска да те притеснява. Аз й разказах това, което ми обясни Неферет — че дните и нощите ти са обърнати.

Благодаря ти, бабо, но не мисля, че това е причината да не ми се обажда.

— Може да ти се е обадила, но да не си чула. И аз ти звънях вчера, но ми се обади гласовата ти поща.

Изведнъж се почувствах неловко. Дори не бях проверявала съобщенията си.

Забравих да си заредя телефона. Той остана в стаята. Съжалявам, че съм пропуснала обаждането ти, бабо. — А после, за да я накарам да се почувства по-добре (и да спре да говори за това), казах: — Ще проверя обажданията си. Може би мама наистина ме е търсила.

— Най-вероятно е така, миличка. Така, кажи ми сега как вървят нещата там?

— Добре. Искам да кажа, има много неща, които ми харесват. Съучениците ми са готини. Даже имахме часове по фехтовка и езда.

— Това е чудесно, спомням си колко обичаше да яздиш Бъни!

— И си имам котка!

— О, Зоуи! Много се радвам. Ти винаги си обичала котките. А сприятели ли се с останалите деца?

— Да, съквартирантката ми Стиви Рей е чудесна. И приятелите й също ми допадат.

— Щом всичко е толкова хубаво, защо плачеш?

Трябваше да се досетя, че нищо не мога да скрия от нея.

— Ами просто… просто някои неща, свързани с Промяната, са ми доста трудни.

— Но ти си добре, нали? — Гласът й беше изпълнен с тревога. — Как е главата ти?

— Нищо ми няма на главата. — Замълчах. Исках да й кажа. Толкова силно исках, че щях да се пръсна. Но не знаех как. А и се страхувах. Страхувах се, че може да не ме обича повече. Искам да кажа, ето мама спря да ме обича, нали? По-скоро ме замени за нов съпруг, което е дори по-лошо, отколкото просто да спре да ме обича. Какво щеше да стане, ако и баба се отдръпнеше от мен?

— Зоуи, много добре знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?

— Трудно е, бабо… — отвърнах и прехапах устни, за да не се разплача.

— Тогава нека те улесня: каквото и да ми признаеш, аз няма да спра да те обичам и ще си остана твоя баба както днес, така и утре, и следващата година. Ще съм твоята баба дори когато се присъединя към света на духовете и от там пак ще те обичам, малка птичко моя.

— Пих кръв и ми хареса.

Без никакво колебание баба отвърна:

— Е, миличка, нали това правят вампирите?

— Да, но аз не съм вампир. Аз съм новак едва от няколко дни.

— Ти си специална, Зоуи. Винаги си била. Няма причина това да се променя точно сега.

— Не се чувствам специална. Чувствам се като някакъв изрод.

Тогава не забравяй, че ти си все още себе си. Независимо че си била белязана. Независимо че минаваш през Промяната. Вътре в теб душата ти е все още твоята. Външно можеш да изглеждаш като непозната, която сякаш си срещала и преди, но е достатъчно да надникнеш в душата й и ще разбереш, че я познаваш от шестнайсет години.

— Непознатата… — прошепнах аз. — Откъде знаеш?

— Ти си моето малко момиче. Ти си дъщеря на моя дух. Не е трудно да се досетя какво изпитваш. Просто си представям какво аз бих изпитала.

— Благодаря ти, бабо.

— Няма за какво, У-вет-си а-ге-хут-са.

Усмихнах се на начина, по който звучеше индианската дума за дъщеря. Толкова магически и толкова специално, сякаш е някаква титла, дадена от богинята. Богинята…

— Бабо, има още нещо.

— Разкажи ми, Зоуи.

— Мисля, че почувствах призоваването на петте елемента в ритуалния кръг.

— Ако това е вярно, значи си надарена със специални сили, Зоуи. А ти знаеш, че с големите сили идват и големите отговорности. Сред твоите предци има много Вождове, Старейшини, Лечители и Мъдреци. Трябва много да мислиш, преди да действаш. Богинята не те е дарила със специални сили просто така. Използвай ги внимателно и се постарай Никс и твоите предци, да се гордеят с теб.

— Ще положа всички усилия, бабо.

— Това е всичко, което бих поискала от теб, Зоуи.

— Тук има момиче, което също притежава специални сили, но тя е ужасен човек. Грубиянка и лъжкиня. Бабо, мисля, че… че… — Поех си дълбоко въздух и казах това, което се въртеше в главата ми от сутринта: — Мисля, че съм по-силна от нея и че Никс ме е белязала, за да я отстраня от позицията й. Но това означава, че трябва да заема мястото й, а аз не знам дали съм готова за това. Не мисля, че някога ще бъда.

— Следвай това, което ти казва духът ти. — Тя се поколеба за миг, после добави: — Зоуи, спомняш ли си пречистваща молитва на нашия народ?

Замислих се за това. Безброй пъти съм ходила до потока зад бабината къща и съм я гледала как се къпе ритуално в буйните води, докато изрича пречистващата молитва. Понякога пристъпвах във водата и също казвах молитвата. Тази молитва е преплетена със спомените от детството ми. Казвахме я за благодарност, когато се сменяха сезоните, когато прибирахме реколтата или когато се подготвяхме за зимата. Също и когато на баба й предстоеше да вземе трудно решение. Понякога не разбирах защо се налага да се пречисти, но това винаги е било част от нея.

— Да, спомням си я.

— Има ли течаща вода някъде в училището?

— Нямам представа.

— Ако няма, можеш да използваш пушек. Смес от салвия и лавандула е най-доброто, но става и с борови връхчета, ако нямаш нищо друго под ръка. Знаеш ли как се прави. Зоуи?

— Опушвам се, като започвам от краката и продължавам с цялото тяло отпред и отзад — изрецитирах, сякаш отново бях малко дете, а баба ме въвеждаше в тайните на нашите предци. — После се обръщам на изток и казвам пречистващата молитва.

— Добре, наистина си спомняш. Поискай помощ от богинята, Зоуи. Мисля, че тя ще те чуе. Можеш ли да направиш това преди изгрев-слънце?

— Мисля, че да.

— Аз също ще изпълня молитвата и ще помоля богинята да те закриля.

И изведнъж се почувствах по-добре. Баба никога не грешеше за тези неща. Щом казва, че това ще помогне, значи наистина ще помогне.

— Ще изпълня пречистващата молитва преди изгрев, обещавам.

— Добре, малката ми птичка. Време е старицата да те оставя. Сега трябва да си на училище, нали?

— Да, тъкмо отивах за часа по актьорско майсторство. И бабо, ти никога няма да бъдеш стара.

— Не и докато чувам младежкия ти глас, малката ми птичка. Обичам те, У-вет-си а-ге-хут-са.

— Аз също те обичам, бабо.

Разговорът с баба ме освободи от ужасната тежест в сърцето ми. Все още бях изпълнена със страх за бъдещето и не горях от възторг при мисълта да измествам Афродита. Да не споменавам, че изобщо си нямах и идея как да го направя. Но имах план. Добре де, може би не точно „план“, но поне имах идея с какво да започна. Ще направя пречистващата молитва и после… ами… после ще реша какво да правя след това.

Да, това ще свърши работа. Или поне това си казвах по време на сутрешните занятия. Като дойде обедната почивка, избрах място за ритуала си — под дървото, на което намерих Нала. Мислех си за това, докато чаках на опашката зад Ерин и Шоуни. Дърветата, особено дъбовете, са свещени за народа на чероки, така че това сигурно е добър избор. Вярно, че Кайла и Хийт ме намериха точно там, но не вярвам тази случка да се повтори. Хийт едва ли може да стане два пъти последователно преди изгрев-слънце, независимо дали съм му оставила Отпечатък или не. Все пак си говорим за човек, който цяло лято ставаше в два следобед. Всеки ден. Трябваха му два будилника и майка му, която да му крещи на главата, за да не закъснее за училище. Най-вероятно ще са му необходими месеци, за да се възстанови от снощното си ранно ставане. Всъщност най-вероятно се е изнизал от къщи, срещнал се е с Кайла, която също се е изнизала (това за нея никога не е било проблем, родителите й изобщо не забелязваха) и са били навън цяла нощ. Което означава, че е пропуснал училище и ще го раздава болен и спящ в следващите два дни. Както и да е, изобщо не се притеснявах, че може да се появи пак.

— Не мислиш ли, че има нещо плашещо в бейби царевичките? Не ти ли изглежда извратено да ядеш още неоформени плодове?

Подскочих и за малко да изпусна таблата си. Обърнах се и видях усмихнатия Ерик.

— О, здравей. Уплаши ме.

— Зи, опасявам се, че ми става навик да се промъквам след теб.

Засмях се нервно с ясното съзнание, че Близначките наблюдават всяко наше движение.

— Изглеждаш по-добре от вчера.

— Да, вече се чувствам добре. И този път не лъжа.

— И чувам, че си се присъединила към „Дъщерите на мрака“.

Шоуни и Ерин зяпнаха от изненада. Внимавах да не поглеждам към тях. — Да.

— Супер. Тази групичка се нуждае от свежа кръв.

— Тази групичка? Ти не си ли от „Синовете на мрака“?

— Да, но не е същото като при Дъщерите. Ние сме просто за украса. Нещо като аналогия на човешкия свят. На всички им е ясно, че нашата работа е просто да изглеждаме добре и да забавляваме Афродита.

— И ти това ли правиш? Забавляваш Афродита?

— Както ти казах снощи, вече не. Това е и една от причините да не се смятам вече за член на тази група. Сигурен съм, че досега щяха сто пъти да ме изритат, ако не бяха дребните ми занимания в актьорските среди.

— Под дребни занимания имаш предвид Бродуей и Холивуд ли?

— Да, за тях говоря. — Той се ухили. — То не е истинско, нали знаеш? Да играеш роля означава да се преструваш. А в действителност аз съм много различен. — Той се наведе и прошепна в ухото ми: — Истинският Ерик всъщност е доста скучен.

— О, моля ти се. Личи си, че си актьор — добре го изигра.

Той като че се засегна.

— Мислиш, че влизам в роля, за да ти се харесам? Не, Зи. Това не е игра и мога да ти го докажа.

Сигурна съм, че можеш.

— Мога. Ела с мен да гледаме филми. Ще гледаме колекцията с най-любимите ми филми на всички времена.

— Това какво доказва?

— „Междузвездни войни“, оригиналните. Знам всяка реплика наизуст. От всички части. Той се приближи още повече и прошепна: — Даже умея да говоря като Чубака.

Засмях се.

— Прав си, наистина си смотаняк.

— Казах ти.

Стигнахме до края на опашката и той ме последва към масата, където седяха Деймиън. Стиви Рей и Близначките. А те ни най-малко не се опитваха да прикрият факта, че най-откровено ни зяпат.

— Е, ще излезеш ли с мен… довечера?

Чух как и четиримата буквално затаиха дъх.

— С удоволствие, но днес не мога. Аз… вече имам планове за вечерта.

— Е, добре. Значи следващия път. До скоро. — Той кимна за поздрав към седящите на масата и си тръгна.

Седнах. Всички се бяха втренчили в мен.

— Какво? — не издържах и ги попитах.

— Загубила си и последната си мозъчна клетка — каза ми Шоуни.

— Абсолютно същото си помислих и аз, сестра ми.

— Надявам се да имаш наистина сериозна причина да го разкараш — рече Стиви Рей. — Беше очевидно, че го нарани.

— Мислиш ли, че би приел да го утеша? — попита Деймиън, все още замечтано загледан след Ерик.

— Откажи се — каза Ерин.

— Той не е от твоя отбор — допълни Шоуни.

— Млъкнете! — скастри ги Стиви Рей. — Е, защо му отказа? Какво може да е по-важно от среща с него?

— Да се отърва от Афродита — изрекох спокойно.

Двадесет и втора глава

— Тя има нещо предвид — каза Деймиън.

— Тя се присъедини към „Дъщерите на мрака“ — отбеляза Шоуни.

— Какво! — изписка Деймиън. Гласът му се качи поне с двайсет октави.

— Оставете я на мира — моментално се обяви в моя защита Стиви Рей. — Тя разузнава положението.

— Разузнавала, глупости! Ако се е присъединила към „Дъщерите на мрака“, значи е с враговете ни — тръсна глава Деймиън.

— Така е, присъединила се е — кимна Шоуни.

— Ние я чухме — обади се Ерин.

— Ехо! Аз все още съм тук — намесих се в разговора.

— И какво мислиш да правиш? — погледна ме Деймиън накриво.

— Не знам, наистина.

— По-добре помисли и действай бързо, иначе онези вещерки ще те сготвят за обяд — каза Ерин.

— Да — съгласи се Шоуни и за по-голям ефект налапа огромна хапка.

— Хей, чакайте, не е необходимо да мисли сама. Нали си има нас? — скръсти ръце Стиви Рей и изгледа Близначките.

Благодарих й с усмивка и казах:

— Добре, вижте, имам една идея.

— Супер. Казвай и ще я обсъдим заедно — въодушеви се Стиви Рей.

Всички се втренчиха в мен. Чакаха.

— Ами… Ъ-ъ… — замънках нерешително.

Страхувах се да не им прозвучи малоумно. Но после реших да кажа и онова, което ми се въртеше из главата, докато говорех с баба.

И го изрекох набързо:

— Мисля, че бих могла да използвам пречистваща молитва, основана на стар ритуал на индианците чероки, и да помоля Никс за съвет.

Около масата се възцари гробна тишина сякаш цяла вечност.

Най-накрая Деймиън наруши мълчанието:

— Да потърсиш помощ от Никс не е лоша идея.

— Ти чероки ли си? — попита Шоуни.

— Защото приличаш — забеляза Ерин.

— Ами, да! Фамилията й е Редбърд — Червена птица. Значи е чероки — огледа ги победоносно Стиви Рей.

— Това е добре — кимна Шоуни, но всъщност не изглеждаше убедена.

— Надявам се, че Никс ще ме чуе и… ще ми даде някакъв знак, ще ми покаже каквото трябва да знам за ужасната Афродита. — Спрях и огледах всички поред. — Нещо в мен ми подсказва, че не бива да я оставям да се измъкне с гадната си шайка.

— Зоуи, нека им кажа — неочаквано се обади Стиви Рей. — Те няма да те издадат. Честна дума. Може би ще е по-добре да знаят.

— Какво, по дяволите… — избухна Ерин.

— Сега вече нямаш избор — обади се Шоуни и посочи с вилицата към Стиви Рей. — Тя знае много добре, че подметнеш ли такова нещо, душата ще ти извадим, но ще разберем за какво става дума.

Погледнах ядосано към Стиви Рей. Тя сви рамене и смънка:

— Извинявай.

Приведох се неохотно към тях и сниших глас:

— Обещайте, че няма да кажете на никого.

— Обещаваме — отговориха в един глас те.

— Мисля, че мога да усещам петте елемента, когато кръгът е изграден.

Отново настъпи пълна тишина. Четиримата просто си седяха там и ме гледаха. Трима от тях — шокирано. Стиви Рей — самодоволно.

— Е, все още ли мислите, че не може да победи Афродита? — погледна ги тя.

— Знаех си, че твоят Белег не е само за да падаш и да си удряш главата — поклати глава Шоуни.

— Уау, ква готина клюка! — потри ръце Ерин.

— Никой не бива да знае — казах бързо.

— Моля ти се! — вдигна ръка Шоуни. — Казваме само, че един ден от това ще излезе страхотна клюка.

— Знаем как да чакаме за една такава велика клюка — додаде Ерин.

Деймиън обърна гръб и на двете.

— Мисля, че досега не е имало случай, която и да е Велика жрица да има връзка с всичките пет елемента — изрече развълнувано той. — Знаеш ли какво означава това? — И без да ми даде възможност да отговоря, продължи: — Означава, че може би ти си най-всемогъщата Велика жрица, която някога вампирите са имали.

— Всемогъща ли? — измърморих.

— Най-силна, най-мощна — поясни нетърпеливо той. — И може би наистина ще успееш да победиш Афродита.

— Ето това се казва добра новина — каза Ерин и Шоуни кимна въодушевено.

— И така, кога и къде ще извършим онова нещо за пречистването? — попита делово Стиви Рей.

— „Ние“ ли? — вдигнах вежди.

— Няма да те пуснем сама, Зоуи — заяви тя.

Отворих уста, за да възразя, защото дори не бях сигурна какво точно трябваше да направя. Не исках да замесвам приятелите си в нещо, което можеше (всъщност беше почти сигурно) да се окаже пълна бъркотия. Но Деймиън не ми даде възможност да обясня.

— Имаш нужда от нас — каза направо той. — Дори и най-мощната Велика жрица се нуждае от своя кръг.

— Ами… аз не съм мислила за кръг. Исках само да изпълня пречистващия ритуал.

Защо първо не събереш кръга, а после да си кажеш молитвата и да молиш Никс за помощ? — попита Стиви Рей.

— Звучи логично — подкрепи я Шоуни.

— И ако наистина имаш връзка с петте елемента, ако събереш собствен кръг, ние също ще можем да ги усетим. Нали, Деймиън? — добави Стиви Рей.

Всички впериха погледи в професора на групата.

— На мен също ми звучи логично — каза бавно той.

Аз все още бях готова да споря, но изпитах истинско облекчение, че приятелите ми ще бъдат до мен и няма да ме оставят сама в трудния момент.

_Оцени ги по достойнство; те са безценни перли._

Познатият глас отекна в съзнанието ми и аз разбрах, че не бива да се съмнявам в новия си инстинкт, който се роди, когато Никс ме целуна по челото и промени завинаги живота ми.

— Добре. Трябва ми сноп суха трева. — Те ме изгледаха тъпо и аз обясних: — Като атрибут за пречистващия ритуал, защото нямам под ръка течаща вода. Или пък имам?

— Имаш предвид поток или река? — попита Стиви Рей.

— Да.


— Има едно поточе, тече през задния двор, където е столовата, и изчезва някъде под сградата на училището — каза Деймиън.

— Не става. Мястото е много открито. По-добре да използваме пушещ сноп. Най-подходяща е сместа от сушена лавандула и салвията, но ако няма, ще използвам и борова клонка.

— Аз мога да намеря лавандула и салвия — обади се Деймиън. — В склада на училището има такива неща, използват го за магии и ритуали в пети и шести курс. Ще кажа, че помагам на някого от големите. Какво друго ти трябва?

— Когато баба прави този ритуал, винаги благодари на седемте свещени посоки, които хората на чероки почитат: север, юг, изток, запад, слънцето, земята и на себе си. Но ми се ще да има нещо, което да показва, че молитвата е към Никс.

Захапах долната си устна и се замислих.

— Умно — оцени Шоуни.

— Да — не закъсня и Ерин. — Аз мисля, че Никс не е свързана със слънцето. Тя е нощта.

— Аз пък мисля, че трябва да следваш вътрешното си чувство — каза Стиви Рей. — Да вярва на себе си е първото нещо, което една Велика жрица трябва да научи.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница