[Kodirane utf-8] П. С. Каст, Кристин Каст



страница6/19
Дата01.02.2017
Размер2.5 Mb.
Размер2.5 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

— Каква е тази маса в средата? — попитах аз, докато вървяхме.

— Това е символичен дар за богинята Никс. Винаги се оставя място и за нея на трапезата. В началото изглежда малко откачено, но с времето ще свикнеш и ще започне да ти се струва съвсем нормално.

В интерес на истината изобщо не ми изглеждаше откачено. Най-малкото поне имаше логика. Нали и богинята живее тук. Нейните знаци бяха навсякъде. Статуята й се извисяваше гордо на входа на храма. На всяка крачка в училището започнах да забелязвам малки картини и фигури, които я изобразяваха. Нейната Висша жрица беше мой ментор и не мога да отрека, че започнах да се чувствам някак свързана с Никс. Положих усилие, за да не докосна в този момент белега на челото си. Вместо това си взех табла и се наредих на витрините след Стиви Рей.

— Не се притеснявай — прошепна ми тя. — Храната наистина е добра. Няма да те карат да пиеш кръв, да ядеш сурово месо или нещо подобно.

Отпуснах се с облекчение. Повечето ученици вече се хранеха, така че нямаше голяма опашка. Когато дойде нашият ред, направо ми потекоха слюнките. Спагети! С чесън?!

— Това, че вампирите не понасяли чесън, е пълна тъпотия — ми прошепна Стиви Рей, докато слагахме чиниите си.

— Така ли? Ами това, че вампирите трябвало да пият кръв?

— Не.


— Не?

— Не е тъпотия.

Чудесно. Прекрасно. Точно каквото имах нужда да чуя. Опитах се да не мисля за кръв и други подобни неща и си взех чаша чай, след което последвах Стиви Рей към една маса, на която момиче и момче си говореха оживено, докато хапваха. Естествено разговорите веднага спряха, щом седнахме там, което по никакъв начин не трогна Стиви Рей, Настаних се на мястото срещу нея, а тя започна да ме представя:

— Привет на всички. Запознайте се с новата ми съквартирантка Зоуи Редбърд. Зоуи, това е Ерин Бейтс. — Тя посочи с ръка към извънредно красивата блондинка, която стоеше от моята страна на масата. (Хм, колко ли извънредно красиви блондинки може да има в едно училище? Нямат ли си нещо като лимит?) — Ерин е „красавицата“ — обясни Стиви Рей, като отбеляза и кавичките с жест. — Освен това тя е забавна, умна и има повече обувки от всеки друг.

Ерин откъсна очи от знака на челото ми за достатъчно дълъг период, в който успя да каже:

— Здрасти.

— А това е единственото момче в нашата група. Деймиън Маслин. Но той е гей, така че не съм сигурна дали трябва да го броим за момче.

Вместо да се подразни от думите й, Деймиън гледаше спокойно и невъзмутимо.

— Всъщност, понеже съм гей, трябва да ме броите даже за две момчета, защото, от една страна, от мен получавате мъжката гледна точка за нещата, а, от друга — няма опасност да започна да ви пускам ръце.

Лицето му беше спокойно и нежно, имаше кафява коса, а очите му ми напомняха на сърненце. Всъщност беше красавец. Но не с онази типично момичешка красота, която придобиват хомосексуалните момчета, когато решат официално да обявят това, за което всички отдавна са се досетили (всички, с изключение на напълно неподозиращите им обикновено родители). Деймиън не беше женствен гей. Беше симпатично момче с хубава усмивка. Освен това се стараеше да не се втренчва в белега ми, което веднага оцених.

— Брей, може би си прав. Не се бях замисляла за нещата по този начин — каза Стиви Рей и отхапа голяма хапка от чесновото си хлебче.

— Не й обръщай внимание. Останалите тук сме почти нормални — усмихна ми се Деймиън. — И сме ужасно доволни, че най-сетне дойде. Стиви Рей направо ни подлуди, докато се чудеше какво ще представляваш.

— Дали ще си някоя от онези откачени момичета, които миришат лошо и представата им за вампирите е като за някакви идиоти — обясни Ерин.

— Или пък някоя от онези — допълни Деймиън и посочи с очи масата вляво от нас. Проследих погледа му и стомахът ми се сви, когато разбрах кого има предвид.

— Говориш за Афродита ли?

— Да — потвърди той. — И за нейната групичка от подлизурки.

— Групичка от какви? — примигах неразбиращо.

Стиви Рей въздъхна.

— Ще му свикнеш на Деймиън с неговата мания да употребява странни думи. Поне в случая тази не я е измислил сам и не се налага да го питаме за превод. Подлизурките са ласкателки и подмазвачки.

— Както и да е. Направо ми се гади от тях — каза Ерин, без да повдига поглед от чинията си със спагети.

— А кои са те?

— „Дъщерите на мрака“ — отвърна Стиви Рей и аз усетих как леко понижи глас.

— Нещо като женски клуб — допълни Деймиън.

— На кучките от ада — намеси се Ерин.

— Е, моля, моля! Няма нужда да настройваме Зоуи срещу тях предварително. Може пък тя да се разбира с тях добре, кой знае? — предположи Стиви Рей.

— Заеби ги тия кучки от ада! — възкликна Ерин.

— Внимавай с приказките. Все пак ядеш с тази уста — скастри я Деймиън.

Изключително доволна от факта, че никой от тях не харесва Афродита, тъкмо се канех да ги поразпитам още, когато едно момиче се появи и се плъзна заедно с таблата си точно зад Стиви Рей. Беше шоколадовокафява, с гъсти къдрици и плътни устни и изглеждаше като африканска принцеса. А очите й бяха толкова тъмни, че сякаш нямаше зеници.

— Никой ли — каза тя, посочвайки с очи Ерин — не се сети да ме вдигне и да ме светне, че отиваме на вечеря.

— Все си мислех, че съм ти съквартирантка, а не майка — отвърна Ерин лениво.

— Не ме карай да ти отрежа хубавата руса косица посред нощ! — закани се африканската принцеса.

— Правилната реплика би трябвало да е: „Не ме карай да ги отрежа хубавата руса косица посред бял ден.“ На практика тук денят е нощ, а нощта — ден. Времето е обърнато — намеси се Деймиън.

Черното момиче присви очи към него.

— Деймиън, хабиш последните ми нервички, за да ме занимаваш с лингвистичните си изгъзици!

— Шоуни — намеси се набързо Стиви Рей. — Моята съквартирантка най-после пристигна. Запознай се със Зоуи Редбърд. Зоуи, това е Шоуни Коул.

— Здрасти — казах с уста, пълна със спагети.

— Та така. Зоуи, защо полумесецът ти е запълнен, след като си още новобелязана? — Всички на масата се шокираха от въпроса на Шоуни и настъпи тишина. Тя се огледа. — Какво, не се преструвайте, че и вие не се чудите същото.

— Може и да се чудим, но може и да сме достатъчно тактични, че да не питаме директно — каза спокойно Стиви Рей.

— О, я стига. — Тя сви рамене. — Това е прекалено важно. Всеки иска да разбере каква е причината. Нямаме време да си играем игрички, когато и клюките са замесени. — Тя се обърна отново към мен: — Та какъв е случаят с полумесеца?

Явно сега ще трябва да приключим с това. Изпих глътка чай, колкото да прочистя гърлото си. И четиримата се взираха с очакване в мен.

— Ами… аз съм си новак. Не мисля, че съм с нещо по-различна от вас. — Тогава започнах да бърборя нещата, които измислих, докато останалите говореха. Знаех, че ще трябва да отговоря на този въпрос. Не съм глупава. Объркана — може би, но не и глупава. А вътрешното ми чувство ми казваше, че е по-добре да не разказвам истинската история за преживяването ми извън тялото и срещата ми с Никс.

— Всъщност не знам със сигурност защо полумесецът ми е запълнен. Не беше такъв първоначално, когато Ловецът ме беляза. Но малко по-късно същия ден имах инцидент. Паднах и си ударих лошо главата. Когато се събудих, полумесецът беше така, както изглежда сега. Мислих много за това и единственото, което ми хрумва като обяснение, е, че всичко това е нещо като реакция на тялото ми към удара по главата. Загубих много кръв, бях в безсъзнание, може би това по някакъв начин е предизвикало преждевременното запълване на белега, не знам.

— Хм… — изпуфтя Шоуни разочаровано. — Надявах се, че е нещо доста по-интересно. Нещо, от което да стане добра клюка.

— Съжалявам — измърморих аз.

— Внимавай, сестра ми. — Ерин се обърна към нея. — Започваш да говориш така, сякаш мястото ти е на ей онази маса. — И тя посочи с очи към „Дъщерите на мрака“.

— Само през трупа ми — намръщи се тя.

— Е, сега вече тотално объркахме Зоуи — каза Стиви Рей.

Деймиън въздъхна многострадално.

— Ще ви обясня, с което отново ще докажа колко съм ценен за тази група, със или без пенис.

— Наистина ми се иска да не използваш думата с „п“ докато се храня — измърмори Стиви Рей.

— Аз пък го одобрявам — включи се Ерин. — Ако всички наричат нещата е истинските им имена, животът ни ще е много по-лесен. Например, като „отивам до тоалетната“, аз всъщност имам нужда да отделя урина. Просто. Ясно. Точно.

— Отвратително. Неприлично. Грубо — възрази Стиви Рей.

— Сестра ми, аз съм с теб — каза Шоуни. — Мисля, че ако говорим за нещата както са си, например уриниране, менструация и т.н., всичко ще бъде много по-просто.

— Добре, хайде да не говорим за менструация, поне докато ядем на масата. — Деймиън направи знак с ръка, сякаш се опитваше физически да спре разговора. — Може и да съм гей, но това ми идва малко в повече. — Той погледна към мен и се зае да ми обяснява: — Шоуни и Ерин се наричат сестри, защото дори очевидно да са доста противоположни — Ерин е изключително светла и руса, а Шоуни има ямайски произход и кожата й е с цвят на кафе…

— Благодаря, че оценяваш колко съм черна — прекъсна го Шоуни.

— Пак заповядай — не се трогна той и продължи да ми обяснява: — Въпреки че на външен вид нямат много общо, те са адски еднакви.

Сякаш са близначки, разделени в деня на раждането си — намеси се Стиви Рей.

В този момент Ерин и Шоуни се усмихнаха една на друга и свиха рамене. Тогава забелязах, че са облечени еднакво — тъмни дънкови якета с избродирани златни криле на предните джобове, с черни тениски и черни панталони. Дори обиците им бяха еднакви — големи златни халки.

— Нищо няма значение, когато е налице еднаква привързаност към обувките! — Шоуни вдигна крак и показа ботушите си — бяха от черна кожа и имаха сребърна катарама около глезена.

— Така — прекъсна я Деймиън и завъртя очи в знак на досада. — „Дъщерите на мрака“. Накратко, те са група богаташчета, които твърдят, че са в услуга на училищния дух.

— Или накратко: те са адските кучки — прекъсна го Шоуни.

Ерин се засмя:

— Това е точно каквото и аз казах.

— Вие двете изобщо не ми помагате — скара им се Деймиън. — Така, докъде бях стигнал?

— До училищния дух и т.н. — подсказах аз.

— Така, значи те претендират, че са училищна вампирска организация и е прието тяхната лидерка да бъде предложена за Висша жрица, така че се очаква да бъде сърцето и духа на училището, като една бъдеща лидерка във вампирското общество и прочие, и прочие, и дъра-бъра. Представи си надути стипендиантки, кръстосани с клакьорки и обратните от училищния оркестър.

— Хей, не е ли проява на неуважение към твоята хомосексуалност да ги наричаш обратни?

— Използвам думата като синоним на привързаност — поясни Деймиън.

— И футболистите. Нека не забравяме и тях. Те са „Синове на мрака“ — добави Ерин.

— Вярно е, сестра ми. Направо е престъпление и срамотия, че такива сериозни готини младежи са засмукани там…

— При това буквално — вметна Ерин с мръснишка усмивка.

— От адските кучки — завърши Шоуни.

— Ехо? Само ме прекъсвате!

Трите момичета му се усмихнаха извинително. Стиви Рей се престори, че си заключва устата и изхвърля ключа.

Направи ми впечатление, че си правеха шеги на тема свирки, което ме накара да си мисля, че малката сцена, на която станах свидетел, не е нещо необичайно.

— Но това, което „Дъщерите на мрака“ най-вече представляват, е банда кучки, които се опитват да упражняват власт над останалите. Те искат всички да ги следват, да се подчиняват на откачените им идеи за това какво значи да си вампир. Най-много мразят хората и ако не споделяш тяхното отношение, не искат да имат нищо общо с теб.

— Освен да ти вгорчават живота добави Стиви Рей. От изражението й можех да заключа, че тя имаше личен опит от това, за което говори, и си спомних колко беше пребледняла, когато Афродита ме доведе в стаята й. Трябваше по-късно да я попитам какво точно се е случило.

— Не ги оставяй да те плашат — каза Деймиън. — Просто си пази гърба и…

— Здравей, Зоуи. Радвам се да те видя отново толкова скоро.

Този път нямах никакви затруднения да разпозная гласа й. Беше като мед — лепкав и прекалено сладък. Всички се стреснахме. Тя беше облякла пуловер точно като моя, само че на гърдите й беше избродиран различен знак — три женски силуета, подобни на богини, едната от които държеше ножици.

Носеше много къса черна плисирана пола, черен чорапогащник със сребърни нишки и черни ботуши до коленете. Зад нея стояха две момичета, облечени почти по същия начин. Едната беше чернокожа, с невъзможно дълга коса, а другата беше поредната блондинка. Като се вгледах в корените на косата й по-добре обаче, стигнах до извода, че е естествено руса толкова, колкото съм и аз.

— Здравей, Афродита — отговорих, понеже всички останали бяха прекалено стреснати, за да говорят.

— Надявам се, че не прекъсвам нищо? — каза тя лицемерно.

— Не, не прекъсваш. Обсъждахме боклука, който ще трябва да се изхвърля тази вечер — изрече Ерин с широка престорена усмивка.

— Е, вие сигурно сте наясно с тези неща — подсмихна се Афродита и обърна гръб на Ерин, която стисна юмруци и изглеждаше така, сякаш ще метне масата по Афродита. — Зоуи, смятах да ти кажа нещо, но просто ми изхвръкна от ума. Искам да те поканя да се присъединиш към „Дъщерите на мрака“ по време на нашия ритуал по Пълнолуние следващата нощ. Знам, че е необичайно за някого, който не е прекарал достатъчно време тук, да присъства на ритуал толкова скоро, но твоят белег ни подсказва, че ти не си просто обикновен новак. — Тя хвърли поглед към Стиви Рей. — Вече го споменах на Неферет и тя се съгласи, че за теб ще е полезно да се присъединиш към нас. Подробностите ще ти кажа по-късно, когато не си толкова заета с ъъъ… боклука.

Тя отправи към останалите широка и саркастична усмивка, след което се врътна и отлетя заедно със свитата си.

— Адски кучки! — изрекоха в един глас Шоуни и Ерин.

Десета глава

— Имам чувството, че този хюбрис ще погуби Афродита в крайна сметка.

— Хюбрис — обясни ми Стиви Рей, — това е нечовешка арогантност.

— Тази дума я знаех — казах аз, все още гледайки след Афродита и придружителките й. — В училище тъкмо учихме Медея, където подобна арогантност погуби Язон.

— Ще съм много щастлива да й избия хюбриса от тъпата глава — включи се Ерин.

— Аз ще я държа, за да ти е по-лесно — каза Шоуни.

— Не, обсъждали сме това и друг път. Наказанието за сбиване е много сериозно. Просто не си струва — намеси се Стиви Рей.

Направи ми впечатление как Шоуни и Ерин пребледняха и ми се прииска да разбера какво толкова лошо може да бъде това наказание за сбиване. Но в този момент Стиви Рей се обърна към мен:

— Просто се пази, Зоуи. Дъщерите на мрака и особено Афродита могат да изглеждат почти нормални на моменти, но точно тогава са най-опасни.

Поклатих глава.

— О, не, не. Изобщо нямам намерение да ходя на тази тяхна работа е пълнолунието.

— Според мен трябва да отидеш — каза Деймиън внимателно.

— Неферет е дала съгласието си — допълни Стиви Рей. — Това значи, че тя ще очаква да отидеш. Не можеш да кажеш „не“ на своя ментор.

— Особено пък ако менторът ти е Неферет, Висшата жрица на Никс.

— Не мога ли просто да кажа, че не съм готова за… за… каквото и да представлява това, което ще искат от мен, и да помоля Неферет да ме извини за отсъствието от тяхното пълнолунно мероприятие?

— Можеш, но тогава Неферет ще трябва да им съобщи и те ще си помислят, че се страхуваш от тях.

Помислих си за това, което вече се беше случило между мен и Афродита, и то за толкова кратко време.

— Ох, Стиви Рей, аз май вече се страхувам от тях.

— В никакъв случай не допускай да го разберат. — Тя погледна надолу, за да прикрие смущението си. — Това е дори по-лошо, отколкото да се изправиш срещу тях.

— Миличка — каза Деймиън и потупа нежно ръката й, — престани да се измъчваш заради това.

Тя му се усмихна с благодарност, а после се обърна към мен:

— Просто отиди. Бъди силна и отиди. Няма да ти направят нищо чак толкова ужасно по време на ритуала, все пак е тук, в сградата на училището. Едва ли биха се осмелили…

— Така е, те правят всичките си гадости далеч оттук, където вампирите по-трудно ще ги хванат — обади се Шоуни. — Когато са в училище, се преструват на отвратително сладки госпожички, така че никой да не загрее какви са всъщност.

— Никой, освен нас — уточни Ерин и посочи с ръка не само нашата малка групичка, но и всички останали наоколо.

— Не знам, може пък Зоуи да ги хареса — каза Стиви Рей без грам сарказъм или ревност.

Поклатих глава.

— Няма начин. Няма да се движа с тях. Не ми харесва този тип хора. Въобще не си падам по такива, които се опитват да контролират останалите и ги карат да се чувстват зле, само за да си затвърдят самочувствието. И не искам да ходя на ритуала им по повод пълнолунието — отсякох аз, спомняйки си за втория ми баща и неговите приятелчета. Каква ирония на съдбата е, че имат толкова общи неща с група тийнейджърки, които се взимат за дъщери на богиня.

— Аз бих дошла с теб, ако можех. Всеки от нас би дошъл, но ако не си една от „Дъщерите на мрака“, можеш да присъстваш само с покана — каза Стиви Рей тъжно.

— Добре, стига толкова. — Изведнъж почувствах, че вече не съм гладна. Бях много, много уморена и наистина исках да сменим темата. — Хайде да ми обясните сега за различните символи, които имаме на униформите си. Разбрах само за нашия — спиралата на Никс. Деймиън има същата, значи и той е… — Направих пауза, за да си спомня обяснението на Стиви Рей. — И той е третокурсник. Но Ерин и Шоуни имат криле, а Афродита имаше някакъв различен символ.

— Имаш предвид, освен царевичния кочан, забоден в кльощавия й задник — промърмори Ерин.

— Има предвид трите Орисници — прекъсна я Деймиън. — Те са дъщерите на Никс. Всички шестокурсници носят такива символи, на които Астропа държи ножица — символ на края на обучението.

— А за някои от нас и края на живота — каза мрачно Ерин.

Това накара всички да замълчат. Когато вече не издържах неловкото мълчание, попитах:

— А какво значат символите на Ерин и Шоуни?

— Крилете на Ерос, който е потомък на Никс.

— Богът на Любовта — каза Шоуни и разклати бедра.

Деймиън й се намръщи и продължи с обясненията си:

— Златните криле на Ерос са символът на четвъртокурсниците.

— Защото ние сме любовчиите — започна да се поклаща на стола си Ерин, вдигна ръце над главата си и разклати бедра.

— Всъщност това е така, за да ни се напомня способността на Никс да обича, а крилете символизират нашия непрекъснат път напред.

— А какъв е символът на петокурсниците?

— Златната колесница на Никс, разпръскваща звезди — обясни ми Деймиън.

— Според мен това е най-красивият от всички символи — каза Стиви Рей. — Тези звезди светят като луди.

— Колесницата символизира това, че ние продължаваме по пътищата на Никс. Звездите символизират магията на изминалите две години, които оставяме зад гърба си.

— Деймиън, ти си много прилежен ученик — отбеляза Ерин.

— Казах ти, че трябва да го вземем да ни помага на теста по човешка митология — засмя се Шоуни.

— Имам спомен, че аз ти казах да го вземем…

— Както и да е — надвика ги Деймиън. — Това е всичко, което има да се знае за четирите символа. Елементарно е всъщност. — Той изгледа строго близначките. — Да бяхте внимавали в час, вместо да си разменяте бележки и да зяпате момчетата, които ви се струват готини.

— Ти наистина си голяма превземка, Деймиън — заяде се Шоуни.

— Дори за гей — допълни Ерин.

— Ерин, струва ми се, че косата ти е малко раздърпана днес. Не искам да бъда гаден, но май трябва да помислиш за смяна на козметиката си. Трябва да се внимава с тия работи, още малко и ще започне да ти цъфти.

Ерин се стресна, ококори се и машинално заопипва косата си.

— О, не, не, не. Не мога да повярвам, че й го каза. Знаеш колко е откачена на тема коса! — Шоуни се наежи като оцветена в шоколадово риба балон.

Деймиън просто се усмихна в отговор и се концентрира върху спагетите си. Самото олицетворение на невинността.

— Айде стига! — Стиви Рей набързо се изправи и ме задърпа за лакътя. — Зоуи изглежда като пребита. Вие помните какви бяхте, когато попаднахте тук за пръв път. Ще си ходим в стаята вече. Аз имам да уча за теста по социология, така че сигурно ще се видим чак утре.

— Добре, до скоро — каза Деймиън. — Зоуи, много ми беше приятно да се запознаем.

— Да, добре дошла в адското училище — изрекоха Шоуни и Ерин в един глас, преди Стиви Рей да ме издърпа от масата.

— Благодаря ти. Наистина съм много уморена — казах на Стиви Рей, когато тръгнахме по коридора.

Останах много доволна от себе си, защото разпознах, че той води до главния вход. Спряхме, когато пред нас изскочи един охранен, сребристосив котарак, който преследваше по-малко, измъчено на вид коте.

— Велзевул, остави Ками на мира! Деймиън ще те одере жив, ако те види. — Стиви Рей посегна да хване котарака, но не успя. За това пък той спря да гони малкото коте и набързо се върна обратно, откъдето беше дошъл.

— Шоуни и Ерин трябва да научат тази котка как да се държи. Винаги преследва някого. — Тя ми хвърли един поглед, докато излизахме от сградата малко преди момента на зазоряване. — Това мъничко сладко коте се казва Камерън и е на Деймиън. Велзевул е на Ерин и Шоуни. Избра си ги и двете едновременно. Да, звучи странно, но след известно време ще разбереш, че те наистина трябва да са близначки.

— Изглеждат готини.

— О, невероятни са. Често се карат, но всъщност са страшно лоялни и никога няма да оставят някой да говори зад гърба ти. Е, те ще го правят, но това е различно, защото няма да злословят.

— Деймиън много ми допадна.

— Той е голям сладур и е страшно умен. Понякога ми е мъчно за него.

— Защо?

— Ами… когато е дошъл тук преди шест месеца, си е имал съквартирант. Но веднага щом онзи е разбрал, че Деймиън е гей (а той не го е криел), отишъл да се оплаче на Неферет, че няма да дели стаята си с някакъв педал.



Отвратително. Не мога да понасям хомофобите.

— А Неферет как е реагирала на това поведение?

Дала е ясно да се разбере, че момчето… То всъщност си е сменило името на Тор, когато е дошло тук. — Тя поклати глава и завъртя очи в знак на досада. — Това не говори ли достатъчно за него? Та Неферет е дала ясно да се разбере, че не е съгласна с него и предложила на Деймиън да си избере къде иска да живее — сам или да остане при Тор. Той естествено избрал да остане сам. Кой не би избрал това?

— Естествено. И аз не бих избрала да деля стаята си с хомофоба Тор.

— Всички сме на това мнение. И оттогава Деймиън няма съквартирант.

— Няма ли други хомосексуални ученици в училището?

— Има. Срещат се и няколко момичета, но въпреки че някои от тях са свестни и се виждаме от време на време, повечето предпочитат да са си затворена групичка. А и прекарват по-голямата част от времето си в храма на Никс. Е, разбира се, има и много тъпачки, които по време на партита се нахвърлят една на друга, но само ако ги гледа някое готино момче.

Поклатих глава:

— Никога не съм разбирала защо момичетата си мислят, че да се натискат една друга, ще им увеличи шансовете да свалят момчета. Мисля, че по-скоро би имало обратен ефект.

— И за какво изобщо ми е гадже, което ще ме намира за секси само когато се целувам с друго момиче?

— А хомосексуални момчета?

Стиви въздъхна.

— Има няколко, освен Деймиън, но са прекалено странни и прекалено женствени за него. Много ми е тъжно, защото той е доста самотен. Дори родителите му не му пишат.

— Не могат да преживеят това, че е станал вампир?

— Не, на тях въобще не им пука. Всъщност не казвай нищо на Деймиън, защото това много го наранява, но според мен те даже са изпитали облекчение, че е дошъл тук. Просто не са знаели какво да правят със син гей.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница