Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие



Дата08.01.2018
Размер211.51 Kb.
Размер211.51 Kb.

Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.

За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята.

Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма. Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по един по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство. И тук той отново преработва в една по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство. Същото е и със сродството, което човекът има чрез своето астрално тяло със съществата от животинското царство. Може следователно да кажем: - Ако разгледаме пространството около човека, намираме, че той носи в себе си минералното, растителното и животинското царство.

По същия начин както човекът носи в себе си тези три външни природни царства, той носи - само че по време, а не пространствено – царствата на висшите йерархии. И ние можем да разберем цялото действие на кармата върху човека само тогава, когато обгърнем с поглед, как по време на земния живот различните царства на йерархиите въздействат върху човешкото същество.

Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни средства. Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, ние виждаме, как в себе си човекът има жизнените сили, силите на живота. И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм.

Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии. Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите. Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.

Бих искал да кажа, че по време на всички наши антропософски разглеждания винаги сме обгръщали човека в процеса на протичането на неговия живот - от раждането до около 7-та година, когато става смяната на зъбите; от смяната на зъбите до половата зрялост; от половата зрялост до 21-та година, където не така ясно се вижда диференцирането; после от 21-та година до 28-та година; от 28-та година до 35-година; от 35-та година до 42-та година; от 42-та година до 49-та година; от 49-та година до 56-та година и т. н. /виж рис. стр. 193 /. Върху това, което се намира отвъд 56-та година, ще говоря следващия път; сега ще разгледам хода на човешкия живот до 56-та година.

Тук ние ясно имаме три разчленения от три периода на живота до 21-та година, следва вторият раздел от три периода на живота до 42-та година и после третият раздел от три периода на живота до 56-та година. Последните периоди на живота искам да изобразя така /виж рис. стр.193/.

Човекът казва за себе си «аз». Обаче този аз стои вътре в множество действия. Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.

Но тези същества не действат по един и същ начин в течение на целия човешки живот. Ние можем да кажем, че също и външната страна на човека по определен начин съобразно биографията му е проникната от различни действия. Когато например разглеждаме детето още в началото на неговия земен живот, ние трябва да кажем: - Това, което по принцип намираме в животинското царство, е особено изразено - един растящ, разцъфтяващ, изграждащ живот.

Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.

Следователно тогава имаме минерализиращ процес. Така че можем да кажем: - Външно вече ясно може да се забележи, как в началото на земния живот преобладава животинското, в края на този живот преобладава минералното, а междувременно растителното.

Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека. Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи. Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.

В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите. Тогава при детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.

С 14-та година започва да действа втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. Така че тук /виж рис./ отново трябва да отбележа три периода, т.е. между 14-та и 35-та година - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Вие виждате, мои мили приятели, че в периода от 14-та до 21-та година едновременно решаващо върху човека заедно действат третата и втората йерархия. Едва с 21-та година започва напълно самостоятелното действие на втората йерархия.

Тук с половата зрялост при човека влиза в действие нещо от космическите процеси, които до тази възраст на половата зрялост не се намират в човека.

И вие можете да си представите, че когато става способен да се размножава, човекът става способен и да приема в себе си онези сили от Вселената, които съдействат именно при новообразуването на физическия човек. До половата зрялост човекът няма тези сили в себе си. Следователно в неговия физически организъм настъпва онази промяна, която, така да се каже, изпраща по-мощни сили във физическия организъм, отколкото е имало по-рано в него. Детето не притежава още тези по-мощни сили. То притежава по-слабите сили, които в земния живот действат първо върху душата, но не върху тялото.

Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение нападението на разграждащите сили на неговия организъм. Преди тази 35-та година нас много съществено ни подкрепя организмът. Той има тенденцията да изгражда. И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години. След това обаче започва една много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия. Тогава нашата душа трябва да бъде подкрепяна от по-далеч, от Космоса, за да не умрем в нормалния живот още на 35 години. Защото, ако до 21-та година са действали само съществата от третата йерархия, а от 14-та до 35-та година само съществата от втората йерархия, ние бихме узрели за умиране още на 35 години, т. е. в средата на нашия действителен земен живот, ако физическото тяло не би съществувало по инерция. Това не става, защото фактически не от 35-та година, а още от 28-та година в продължение също на три периода от по седем години върху човека започват да действат съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли.

Тук отново имате един период между 28-та и 35-та година, когато върху човека действат заедно втората и първата йерархии. Така че същинската самостоятелна дейност на втората йерархия се простира от 21-та до 28-та година от живота на човека.

Това, което следва после, ще бъде разгледано следващия път. Без съмнение вие може да попитате: - Но нима, когато някой е на възраст над 49 години, той е изоставен от всички йерархии? - Както казах, това което настъпва тук, ще продължим го разглеждаме. Ето защо онова, което трябва да кажем днес, е приложимо не само за онези, които са под 49 години, но също и за другите. Първо трябва да имаме предвид, че именно по този начин йерархиите вграждат своята особена сила и мощ в протичането на човешкия живот.

Естествено, когато става въпрос за нещо подобно, не трябва да се мисли, че нещата могат да се разглеждат само схематично. Това не трябва никога да се случва, когато става въпрос за навлизането в една област на по-висш живот.

В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода, че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.

Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите. Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот.

Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.

Зад кулисите на обикновеното съзнание стават, така да се каже, извънредно много неща. И именно в това, което става зад кулисите на обикновеното съзнание, участват тези същества.

И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.

Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер



и Марс /виж рис./. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена. От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.

След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн. След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен. - Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери. Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.

О, мили приятели, този живот между смъртта и едно ново раждане е твърде сложен! Ние навлизаме в живота между смъртта и едно ново раждане, като минаваме през вратата на смъртта. Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото. Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера. И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек.

И после, когато отново се завръща, тогава вече междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са предали на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване пред тях в несъвършената му форма. Те са предали вече това на Ангелите, Архангелите и Архаите. Тези същества на третата йерархия го втъкават сега в човека, така че той сега съдържа вписано в себе си това, което трябва да направи, което трябва да изправи.

Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и Архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата.

Когато сме минали през 21-та година на нашия живот - какво се случва с хора, които умират по-рано, искам да обясня в следващите лекции, - тогава в нас са се отпечатали вече кармическите изисквания за живота ни. Когато можем да четем в 21-годишния човек, ние можем да видим това, което е записано в него като кармически изисквания. Следователно в това време в човека се отпечатват кармическите изисквания /виж рис. стр. 193/. Тях ги носим предимно в скритите основи на нашата нервно-сетивна система, в това, което душевно-духовно стои в основата на нашата нервно-сетивна система.

Напротив, когато насочим поглед повече към по-нататъшния ход на живота, когато гледаме човека от неговата 28-ма до неговата 49-та година, тогава имаме по-малко работа с подобно отпечатване на кармическите изисквания, а повече с това, което сега е изпълнение на кармата, разтоварване на кармата. Именно в този период на живота се явява това, което е изпълнение на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота.

Така че тук /виж рис. стр. 193/ мога да напиша: От 28-та до 49-та година «кармически изпълнения». Помежду се намират годините от 21-та до 28-та година, където кармическите изисквания и кармическите изпълнения са в равновесие.

Но сега има нещо твърде особено, което трябва да имаме предвид особено в нашата епоха. В настоящата епоха от развитието на човечеството съществуват много хора, които са минали през тяхното последно важно въплъщение в първите столетия след основаването на християнството, до към 8-то, 9-то столетие - не че след това не са имали никакво друго въплъщение, но следващите въплъщения са били по-незначителни. Когато направим обзор на по-голямата част от хората, които живеят в настоящето и взимат участие в културата, ние намираме, че по-голяма част от тези хора са минали тяхното важно въплъщение в първите 7-8 столетия след основаването на християнството.

Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически. Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили.

Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т. н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора.

В тази насока днес действително съществуват извънредно много умни хора. Помислете само, че днес повечето от хората са станали толкова умни, че едва ли може да им се каже нещо; те знаят вече всичко. Всеки един има становище. Всеки преценява това, което му се казва.

Това е така само в наше време, то съвсем не е било така в миналите епохи. Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо. Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес. Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики.

Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.



Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване.

Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно. Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта. - Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено. И умът пое посока само към земното. Тази острота на ума е голяма, но тя поема посока само към земното. Когато човек предприема кармически разглеждания, той се натъква на извънредно фрапиращи, извънредно значителни неща в тази област.

Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество. Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително. Той остана при чистата интелектуалност, която след това бе подкопана. Когато се стигна до силите, които са свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което преди това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система.

Съответната личност, която интелектуално всъщност добре беше започнала своя живот, завърши общо взето с морално пропадане, с морален провал. Това е единият пример.

Един друг пример. Също една личност, която всъщност беше още по-умна от първата и даже се считаше за много високо интелигентна, но всъщност притежаваше само нещо интелигентно, а по-късно разви голяма, но късогледа интелигентност.

Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност. Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот. Аз проследих биографията на тази личност. Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.

И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите. Това те го постигат. Тук те са многообещаващи личности.

Но когато навлязат във втората йерархия, те са отдадени повече на тази йерархия. Тя слиза до хората; почти всички стават способни да се размножават. Тази космическа йерархия слиза долу. Тук няма, така да се каже, никаква истинска пропаст между хората и по-висшата йерархия.

Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.

Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр. 193 стрела надолу/.

Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата. В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство. По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити.

Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам. Но чрез това, което казвам, вие ще бъдете същевременно насочени към факта, как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват, как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека.

Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини. Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот.

Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането.

Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот. В нашата епоха имаме много младежки идеали, но малко идеали на възрастни хора. Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия.

И става така, че когато искаме правилно да разгледаме кармата, ние трябва да разгледаме тези различни периоди от човешкия живот, които обаче преминават един в друг. Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък. Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият. Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.

Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си. - Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили.

След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си. - също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.



В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.

Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница