Колелото на времето Карлос Кастанеда въведение



страница1/10
Дата01.02.2017
Размер0.72 Mb.
Размер0.72 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Колелото на времето



Карлос Кастанеда

ВЪВЕДЕНИЕ


Тези поредици от специално подбрани извадки са извлечени от първите осем книги, които съм написал за света на шаманите от древно Мексико. Извадките са взети направо от обясненията, които ми даваше в качеството ми на антрополог моят учител и наставник дон Хуан Матус, шаман и индианец яки от Мексико. Той принадлежеше към една приемствена линия на шамани, която води началото си още от шаманите, живели в Мексико от древни времена.

Дон Хуан Матус ме въвеждаше по възмож­но най-резултатния начин в своя свят, който ес­тествено беше светът на тези шамани от древ­ността. Така че дон Хуан беше от основно зна­чение за мен. Той знаеше, че съществува друга сфера на реалността, една сфера, която не е ни­то илюзорна, нито продукт от изблици на въоб­ражението. За дон Хуан и останалите шамани, негови сподвижници, които бяха петнадесет, светът на шаманите от древността беше толко­ва реален и прагматичен, както всяко друго не­що.

Тази творба започна като най-прост опит да се подбере една поредица от мисли, сентенции и схващания от древното знание на тези шама­ни, които биха били интересни за препрочита ­не и размисъл. Но с напредването на работата тя започна да се отклонява в една непредвиде­на посока: осъзнах, че извадките са заредени с изключителна собствена енергия. Те започнаха да разкриват един скрит ход на мисли, който изобщо не бях забелязвал преди. Те очертаваха посоката, която бяха следвали обясненията на дон Хуан в течение на тези тринадесет години, през които той ме напътстваше като свой уче­ник.

По-добре от всякаква понятийна система те­зи извадки разкриваха неподозираната и неотк­лонна линия на действие, която дон Хуан бе следвал, за да подтиква и улеснява навлизането ми в неговия свят. Стана ми напълно ясно, че щом дон Хуан бе следвал тази линия на дейст­вие, това явно трябва да е било пътят, по който собственият му учител го е въвеждал в света на шаманите.

Линията на действие на дон Хуан Матус представляваше съзнателен опит да ме въведе в друга познавателна система, както я нарече той. Под познавателна система той имаше пред­вид стандартното определение за познание: „процесите, които отговарят за осъзнаването на всекидневния живот, процеси, които включват памет, опит, възприятие и умелото използване на езика". Според дон Хуан познавателната сис­тема на шаманите от древно Мексико наистина е различна от системата на обикновения човек.

Следвайки логиката и начина на съждение, които бях усвоил като студент по обществени науки, аз трябваше да отхвърля твърдението му. Многократно посочвах на дон Хуан, че това твърдение е нелепо. За мен то в най-добрия слу­чай представляваше интелектуално отклонение.

Нужни бяха тринадесет години усилена ра­бота от негова и моя страна, за да се разклати вярата ми в общоприетата познавателна систе­ма, която прави понятен заобикалящия ни свят. Това преосмисляне ме доведе до много особе­но състояние: едно съмнение в иначе безрезер­вното приемане на познавателните процеси на нашия всекидневен свят.

След тринадесет години на тежки изпитания аз установих, макар и против волята си, че дон Хуан Матус наистина действа от друга гледна точка. Следователно шаманите от древно Мек­сико трябва да са имали друга познавателна сис­тема. Но мисълта да призная това ме изгаряше до дъното на душата ми. Чувствах се като из­менник. Струваше ми се, че огласявам най-пот­ресаваща ерес.

Когато усети, че е преодолял най-яростната ми съпротива, дон Хуан ме въведе колкото мо­жа по-дълбоко в своите възгледи и аз трябваше да призная безрезервно, че в света на шаманите практикуващите съдят за света от такава глед­на точка, която е невъзможно да се опише със средствата на нашите схващания. Те например възприемаха енергията, както протича свобод­но из Вселената, енергия, свободна от всякаква социализация и словесен израз, чиста вибрира­ща енергия. Те наричаха това възприятие виж­дане.

Първата цел на дон Хуан бе да ми помогне да възприемам енергията, протичаща из Вселе­ната. В света на шаманите да възприемаш енер­гията по този начин е първата, задължителна стъпка към по-всеобхватната и свободна глед­на точка на една различна познавателна систе­ма. За да предизвика у мен реакцията, наречена виждане, дон Хуан използваше съвсем непоз­нати за мен познавателни елементи. Един от най-важните такива елементи, който той нари­чаше преглед, представляваше систематично, най-подробно изследване на собствения живот, фрагмент по фрагмент, преглед, който не се пра­ви с критично отношение или с цел да се отк­рият грешки, а като усилие да разбереш собст­вения си живот и да промениш хода му. Дон Хуан твърдеше, че веднъж направи ли практи­куващият този преглед на живота си по безп­ристрастния начин, който се изисква за това, ве­че му е невъзможно да се върне към същия на­чин на живот.

Според дон Хуан да виждаш енергията, както протича из Вселената, означаваше способ­ност да видиш човека като сияйно яйце или си­яйно кълбо от енергия, както и да можеш да раз­личиш в това светещо кълбо от енергия опре­делени черти, които са общи за всички хора, ка­то например една ярко блестяща точка в това само по себе си светещо кълбо от енергия. Спо­ред шаманите именно в гази ярка точка, която те наричат събирателна точка, се събира възп­риятието. Те могли да развият логически тази мисъл до извода, че ние опознаваме света имен­но чрез тази ярка точка. Колкото и странно да изглежда, дон Хуан беше прав, в смисъл, че точ­но това всъщност ставаше.

Следователно възприятието на шаманите се подчиняваше на различен процес в сравнение с възприятието на обикновения човек. Шамани­те твърдят, че непосредственото възприемане на енергията ги довело до нещо, което те нари­чат енергийни факти. Под енергиен факт те имат предвид представа, получена чрез непосредст­веното виждане на енергията, което води до окончателни и неопровержими заключения; те не подлежат на подправяне или фалшифицира­не по умозрителен път или на опити да се наго­дят към нашата стандартна система на интерп­ретация.

Дон Хуан казваше, че за шаманите от него­вата приемствена линия е енергиен факт, че светът около нас се определя от познавателните процеси, а тези процеси не са неизменни, не са даденост. Те са въпрос на заучаване, практика и използване. Тази мисъл се разгръща по-ната­тък до друг енергиен факт: стандартните поз­навателни процеси са резултат от възпитание­то ни и нищо повече.

Дон Хуан Матус знаеше, без сянка от съмне­ние, че всяко нещо, което ми разказва за позна­вателната система на шаманите от древно Мек­сико, е реалност. Освен всичко друго той беше и нагуал, което за практикуващите шамани оз­начава естествен водач, личност, способна да вижда енергийни факти, без изобщо да си нав­реди. Затова той беше в състояние да води ус­пешно своите сподвижници по пътища на ми­сълта и възприятието, които е невъзможно да се опишат.

Преценявайки всички факти от познавател­ния свят на дон Хуан, с които той ме запозна, аз стигнах до заключението, което и той сами­ят споделяше — че най-важният елемент в този свят е понятието намерение. За шаманите от древно Мексико намерение е силата, която мо­гат да визуализират, когато виждат енергията както протича във Вселената. Те го наричат всепроникваща сила, която участва във всеки аспект на времето и пространството. То е скри­тият импулс зад всяко нещо; но най-неоцени­мото му качество според тези шамани е, че намерението — една чиста абстракция — е най-тясно свързано с човека. Човек винаги може да го използва. Шаманите от древно Мексико осъз­нали, че единственият начин да се въздейства над тази сила е чрез безупречно поведение. Са­мо един изключително дисциплиниран практи­куващ би могъл да се опита да постигне такъв подвиг.

Друг изключителен елемент от тази необи­чайна познавателна система на шаманите е на­чинът, по който разбират и използват понятия­та за време и пространство. За тях времето и пространството не са същите тези явления, ко­ито присъстват в нашия живот като съставна част от обичайната ни познавателна система. За обикновения човек стандартното определение за време е „непространствен континуум, при който събитията стават в явно необратима пос­ледователност от минало през настояще към бъ­деще". А пространство се определя като „безк­райно разпростиране на триизмерното поле, в което съществуват звездите и галактиките; Все­лената".

За шаманите от древно Мексико времето представлява нещо като мисъл; мисъл, мисле­на от нещо, невъобразимо по величината си. Техният логичен довод е, че човекът, бидейки част от тази мисъл, мислена от сили, непости­жими за неговите умствени способности, все пак съдържа един малък процент от тази мисъл — процент, който при определени обстоятелства на изключителна дисциплина може да се възс­танови.

Според тези шамани пространството е абст­рактна сфера на дейност. Те го наричат безк­райност и го смятат за пълната съвкупност от всички действия на живите същества. За тях пространството е нещо по-досегаемо, нещо поч­ти земно. В абстрактната формулировка на прос­транството те сякаш разполагали с по-голям процент. Според тълкуванията, които ми дава­ше дон Хуан, шаманите от древно Мексико ни­кога не са разглеждали времето и пространст­вото като такива мъгляви абстракции, каквито са те за нас. За тях и времето, и пространство­то, колкото и да са непонятни като формули­ровка, са просто част от човека.

Друг познавателен елемент у тези шамани е тъй нареченото колело на времето. В обяснени­ето си за колелото на времето те го оприлича­ват на тунел с безкрайна дължина и ширина, тунел с отражателни бразди. Всяка бразда е без­крайна и техният брой е безкраен. Живите съ­щества по силата на самия живот са заставени да гледат само в по една бразда. А да гледаш само в една бразда означава да си впримчен в нея, да изживяваш само тази бразда.

Крайната цел на един воин е чрез дълбока дисциплина да съсредоточава непоколебимото си внимание над колелото на времето, за да го накара да се завърти. Воините, които са успява­ли да завъртят колелото на времето, могат да гледат в която и да било бразда и да извлекат от нея каквото поискат. За един воин да се освобо­ди от обсебващата сила, която го заставя да гле­да само в една бразда, означава, че може да гле­да и в двете посоки — как времето отминава или приближава към него.

Разглеждано по този начин, колелото на вре­мето представлява едно изключително силно въздействие над целия живот на воина и дори отвъд него, какъвто е случаят с извадките в та­зи книга. Те сякаш са нишка, изтеглена от къл­бо, което има свой собствен живот. Това кълбо, според обясненията в познавателната система на шаманите, представлява колелото на време­то.

Под въздействието на колелото на времето се оказа, че тази книга пое посока, която не бе­ше предвидена в първоначалния план. Извад­ките от само себе си се превърнаха във воде­щия фактор и ме заставиха да се придържам кол­кото е възможно по-близо до духа, в който са ми били давани — дух на немногословност и крайна прямота.

Нещо друго, което безуспешно се опитах да направя с извадките, бе да ги организирам и под­редя по категории — за по-лесно четене. Обаче всякакъв опит за категоризация на извадките се оказа несъстоятелен. Невъзможно бе да се опрелят условни смислови категории, които биха отговаряли на нещо толкова неопределено и необятно като един цял познавателен свят.

Единственото, което ми оставаше, бе да следвам самите извадки и да ги оставя те да очертаят системата на мислене и светоусещане, която шаманите от древно Мексико имат за живота, смъртта, Вселената, енергията. Това са мисли, които показват как шаманите са разбирали не само Вселената, но и процесите на живот и съвместно съществуване в нашия свят. И дори нещо по-важно — те посочват, че е възможно човек да се ползва от двете познавателни системи, без изобщо да си навреди.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница