Колелото на времето Карлос Кастанеда въведение



страница6/10
Дата01.02.2017
Размер0.72 Mb.
Размер0.72 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

КОМЕНТАР


По времето, когато пишех „Пътуване към Ик­стлан", бях потънал в най-мистериозна атмос­фера. Дон Хуан Матус бе въвел някои крайно прагматични занимания във всекидневието ми. Посочил ми бе няколко стъпки на действие, ко­ито държеше да следвам най-точно. Възложил ми бе и три задачи, които имаха съвсем бегло отношение към света на всекидневния ми жи­вот, пък и към който и да било друг свят. Той поиска от мен да започна да заличавам своята лична история по всеки възможен начин във всекидневието си. Другото, което поиска, бе да се откажа от привичките си и накрая настоя да се освободя от чувството си за собствена зна­чимост.

— И как ще осъществя всичко това, дон Ху­ан? — питах го аз.

— Нямам представа — отговори той. — Ни­кой от нас няма представа как да го извърши на практика и да постигне резултат. И все пак, за­ловим ли се за работа, ние ще го постигнем, без дори да знаем какво ни се е притекло на помощ.

Затрудненията, които срещаш, са същите, пред които съм се изправял и аз — продължи той. — Уверявам те, че затруднението ни се дъл­жи на пълното отсъствие в живота ни на идея, която би ни подтикнала към промяна. По вре­мето, когато моят учител ми възложи тази зада­ча, едничкото, което ми беше нужно, за да се получи, бе идеята, че може да се постигне. Пре­поръчвам ти и ти да направиш същото.

Тогава се отдадох на най-жалки хленчове: как съм един учен от областта на обществените на­уки, как съм свикнал с практически указания по същество, а не с такива мъгляви неща, които се решават по-скоро с магически похвати, от­колкото с практически методи.

— Кажи си каквото имаш да кажеш — от­върна дон Хуан през смях. — Но като свършиш с хленчовете, забрави всичките си терзания и просто прави, каквото ти казах.

Дон Хуан беше прав. Всичко, което ми тряб­ваше или по-точно всичко, от което се нуждае­ше онази тайнствена, все още непроявена част от мен, беше идеята. Това „аз", което познавах през целия си живот, се нуждаеше от нещо не­измеримо повече от една идея. То имаше нуж­да да бъде подготвяно, подтиквано, напътства­но. Но успехът, който постигах, така ме заинт­ригува, че задачите да се освободя от привич­ките си, от чувството си за собствена значимост и от личната си история, се превърнаха в истин­ско удоволствие.

— Вече си непосредствено пред пътя на во­ина — каза ми дон Хуан като обяснение на моя загадъчен успех.

Бавно и методично той бе насочвал осъзна­ването ми да се фокусира все по-силно над абс­трактното разработване на схващането за вои­на, което той наричаше пътя на воина, начина на живот на воина. Обясняваше ми, че пътят на воина представлява построение от идеи, изгра­дено от шаманите от древно Мексико. Тези ша­мани стигнали до възгледа си благодарение на своята способност да виждат енергията, както протича свободно из Вселената. Така че пътят на воина за тях представлявал най-хармоничен конгломерат от енергийни факти, неоспорими истини, определяни единствено от посоката на протичане на енергийния поток във Вселената. Дон Хуан категорично твърдеше, че нищо в пъ­тя на воина не може да се оспори, нищо не мо­же да се промени. Той сам по себе си е съвър­шена структура и всеки, който я следва, се на­тъква на тези енергийни факти, които не допус­кат оспорване или съмнение във функциите и стойността им.

Дон Хуан казваше, че древните шамани са го наричали пътя на воина, понеже структурата му обхваща всички възможности на живота, които един воин може да срещне по пътя на зна­нието. Тези шамани провеждали абсолютно за­дълбочено и методично издирване на такива въз­можности. Според дон Хуан те наистина били в състояние да включат в тази абстрактна струк­тура всичко, което е в човешките възможности.

Дон Хуан сравни пътя на воина с една сгра­да, като всеки елемент на тази постройка е опор­но средство, чиято единствена функция е да кре­пи психиката на воина при обучението му като шаман, за да бъде придвижването му леко и да има смисъл. Той неизменно твърдеше, че пътят на воина е конструкция от основно значение, без която навлизащите в шаманството биха претър­пели корабокрушение в необята на Вселената.

Дон Хуан наричаше пътя на воина венец на славата за шаманите от древно Мексико. Той го смяташе за най-важният им принос, живеца на тяхното трезвомислие.

— Наистина ли е от такова изключително зна­чение пътят на воина, дон Хуан? — попитах го аз веднъж.

— „Изключително значение" е евфемизъм. Пътят на воина е всичко. Той е олицетворение на душевното и физическото здраве. По друг на­чин не мога да ти го обясня. За мен фактът, че шаманите от древно Мексико са били в състоя­ние да изградят такава структура, означава, че са били на върха на своята сила, на върха на щас­тието, на върха на радостта.

На ниво прагматично приемане или отхвър­ляне, на което се намирах по онова време, ми беше направо невъзможно да приема изцяло и непредубедено пътя на воина. Колкото повече ми обясняваше дон Хуан пътя на воина, толко­ва повече се засилваше подозрението ми, че той всъщност цели да ме лиши от всякакво равно­весие.

Така че дон Хуан ме е напътствал, без да си давам сметка. Това обаче си пролича с изклю­чителна яснота в извадките, подбрани от „Пъ­туване към Икстлан". Дон Хуан се бе прибли­жавал към мен с огромни скокове и изключи­телно бързо, без аз изобщо да си давам сметка, и внезапно се бе оказало, че направо ми диша във врата. Многократно съм имал чувство, че съм бил на прага да приема искрено съществу­ването на друга познавателна система или пък ми е ставало толкова безразлично, че ми е било все едно дали нещо ставало по този или по дру­гия начин.

Естествено, винаги бе съществувала и въз­можността да избягам от всичко това, но то ще­ше да бъде безсмислено. Дали от начина, по кой­то ме водеше дон Хуан, или понеже усилно при­лагах схващането на воина, но аз бях укрепнал до такава степен, че повече не се страхувах. Яв­но се бях хванал на въдицата, но какво от това? Знаех само, че съм с дон Хуан, и то задълго.

ИЗВАДКИ ОТ „СКАЗАНИЯ ЗА СИЛАТА"


Самоувереността на воина не е само­увереността на обикновения човек. Обикновеният човек търси потвържде­ние в очите на страничния наблюдател и нарича това самоувереност. Воинът търси безупречност в собствените си очи и нарича това смирение. Обикнове­ният човек се вкопчва в ближните си, докато воинът се вкопчва единствено в безкрайността.

В даден момент воинът е способен да прави много неща, които изобщо не е можел да прави преди години. Сами­те тези неща не са се променили; про­менила се е неговата представа за самия себе си.

Воинът има само един път—да дейс­тва неотклонно и безрезервно. Той знае достатъчно за пътя на воина, за да дейс­тва според изискванията му, но може да му попречат неговите стари навици и начин на живот.

Ако воинът иска да успее в каквото и да било, успехът трябва да се постиг­не спокойно, с много усилия, но без стрес или вманиачаване.

Вътрешният диалог придържа хора­та към всекидневния свят. Светът е та­къв или инакъв само защото ние непре­къснато си казваме, че е такъв или ина­къв. Вратата към света на шаманите се отваря едва когато воинът се научи да спира вътрешния си диалог.

Основната цел на шаманството е да променим представата си за света. А единственият начин да постигнем това е спирането на вътрешния диалог.

Когато воинът се научи да спира вът­решния си диалог, всичко става възмож­но; и най-невъобразимите неща стават постижими.

Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, и я приема с пълно смирение. Той приема смирено себе си такъв, ка­къвто е, не като повод за самосъжале­ние, а като живо предизвикателство.

Смирението на един воин не е сми­рението на просяка. Воинът пред нико­го не свежда глава, но и не допуска ни­кой да свежда глава пред него. Прося­кът, от друга страна, непрекъснато па­да на колене и ближе подметките на все­ки, който му се струва по-горен от не­го; но в същото време той иска от по-нискостоящия от него да ближе него­вите подметки.

Утеха, убежище, страх — всичко то­ва са думи, пораждащи състояния, кои­то човек е заучил, без изобщо да се усъм­ни в стойността им.

Хората около нас са черни магьосни­ци. А и всеки, който е с тях, също е че­рен магьосник. Само си помисли. Мо­жеш ли да се отклониш от пътеката, ко­ято твоите ближни са ти предначерта­ли? И останеш ли с тях, твоите мисли и действия са предопределени завинаги от техните представи. Това е робство. Во­инът, от друга страна, е свободен от всичко това. Свободата е скъпа, но це­ната й не е недостъпна. Затова страху­вай се от твоите похитители, твоите гос­подари. Не си губи времето и силата да се страхуваш от свободата.

Подвеждащото при думите е, че все ни карат да се чувстваме просветлени, но щом се изправим пред света, те веч­но се оказват недостатъчни и ние виж­даме света както винаги, без просветле­ние. По тази причина воинът предпочи­та да действа, вместо да говори, и за та­зи цел получава ново описание на света — едно ново описание, при което гово­ренето не е толкова важно, а новите действия дават нови отражения.

Тъй като воинът вече се смята за ум­рял, той няма какво да губи. Най-лошо­то вече му се е случило, затова той е чист и спокоен; ако съди по действията или по думите му, човек изобщо не би до­пуснал, че той вече е видял всичко.

Знанието е много особено нещо. И най-вече за един воин. За воина знание­то идва внезапно, овладява го целия и отминава.

Знанието идва при воина, реейки се като златни прашинки — същите като прашеца по крилете на пеперуда. Така че за воина знанието е нещо като взи­мане на душ или да го навали дъжд от тъмен златист прашец.

Когато спре вътрешният диалог, све­тът се разпада и на повърхността изли­зат някои наши изключителни страни, които дотогава сякаш са били строго ох­ранявани от думите.

Светът е неразгадаем. Неразгадаеми сме и ние, и всичко, което съществува на този свят.

Един воин побеждава не като си блъска главата в стената, а като я прео­долява. Воините прескачат стените, а не ги разрушават.

Един воин трябва да възпита в себе си чувството, че разполага с всичко не­обходимо за това удивително пътешес­твие, което е неговият живот. За воина единственото важно нещо е, че е жив. Животът сам по себе си е достатъчен, самообясняващ се и завършен.

Така че изобщо не е самонадеяно да се каже, че да си жив е най-върховното преживяване.

Обикновеният човек смята, че да се отдава на съмнения и терзания е белег на чувствителност, на духовност. А съ­щинската истина е, че обикновеният чо­век няма нищо общо с чувствителност­та. Хилавият му разум умишлено се пра­ви на чудовище или светец, но в дейст­вителност е твърде дребен, за да става от него такова огромно чудовище или светец.

Да бъдеш воин не е просто въпрос на желание. То е по-скоро непрестанна борба, която продължава до сетния миг от живота ни. Никой не се е родил во­ин, точно както никой не се е родил обикновен човек. Ние изграждаме от се­бе си едното или другото.

Един воин умира трудно. Смъртта му трябва да се пребори с него, за да го взе­ме. Воинът не се дава на смъртта така лесно.

Човешките същества не са обекти, нямат плътност. Те са кръгли, сияйни същества и нямат граници. Светът на обектите и плътността е само описание, създадено да им помага, да улесни ми­наването им по земята.

Разумът ги кара да забравят, че опи­санието си е само описание и преди да се усетят, човешките същества затварят целостта на себе си в омагьосан кръг, от който рядко през целия си живот се освобождават.

Човешките същества са възприема­тели, обаче светът, който те възприемат, е илюзия — една илюзия, създадена от описанието, което им разказват от мо­мента на раждането им.

Така че по същността си светът, кой­то разумът им иска да поддържа, е свят, създаден от едно описание и неговите догматични и неприкосновени закони, които разумът им се научава да приема и брани.

Тайното предимство на съществата от светлина е, че те имат нещо, което никога не се използва — волята. Под­ходът на шамана е същия като подхода на обикновения човек. И двамата раз­полагат с описание на света, но докато обикновеният човек го поддържа с ра­зума си, шаманът го поддържа с волята си. И двете описания имат своите зако­ни; обаче предимството на шаманите е, че волята е по-всеобхватна от разума.

Само като воин може човек да издър­жи по пътя на знанието. Воинът не мо­же да се оплаква и за нищо не съжаля­ва. Неговият живот е едно непрекъсна­то предизвикателство, а предизвикател­ствата не могат да бъдат добри или ло­ши. Предизвикателствата са си просто предизвикателства.

Основната разлика между обикнове­ния човек и воина е в това, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато обикновеният човек приема вся­ко нещо като благослов или проклятие.

Тайната на воина е, че вярва, без да вярва. Но очевидно един воин не може просто да заяви, че вярва и толкова. То­ва би било твърде лесно. Пък и ако са­мо вярва, без никакво усилие, това би го освободило от задължението да изс­ледва ситуацията. Когато на воина му се наложи да вярва, той го прави по свой избор. Воинът не просто вярва, той трябва да вярва.

Смъртта е неотменна съставка от то­ва да трябва да вярваш. Без осъзнаване на смъртта всичко е обикновено, три­виално. Именно защото смъртта го деб­не, воинът трябва да вярва, че светът е неразгадаема тайна. Така че да трябва да вярваш е израз на най-дълбокото предпочитание на един воин.

Силата винаги предоставя един ку­бичен сантиметър шанс на воина. Из­куството на воина е в това да бъде ви­наги гъвкав, за да го улови.

Обикновеният човек осъзнава нещо само когато си мисли, че би трябвало; воинът обаче трябва постоянно да осъз­нава всяко нещо.

Нашата цялостност е много загадъч­но нещо. На нас ни е нужна само една съвсем малка частица от нея, за да из­пълним и най-сложните житейски зада­чи. Когато умираме обаче, ние умира­ме в своята цялостност.

Златно правило за воина е да взима решенията си толкова внимателно, че нищо, което може да се случи в резул­тат от тях, да не може да го изненада, а още по-малко да изтощи силата му.

Когато воинът вземе решение да действа, той трябва да е готов да умре. Ако е подготвен да умре, няма да се на­тъкне на никакви капани, неприятни из­ненади или ненужни действия. Всичко спокойно си идва на мястото, защото той не очаква нищо.

Воинът като учител трябва преди всичко да запознае ученика си с възмож­ността да действа, без да вярва, без да очаква отплата — да действа просто ей-така, заради оня, дето духа. Успехът му като учител зависи от това доколко доб­ре и хармонично е напътствал ученика си специално в това отношение.

За да помогне на ученика си да зали­чи своята лична история, воинът като учител го обучава на три техники: пре­махване на чувството за собствена зна­чимост, поемане на отговорност за дейс­твията си и използване на смъртта като съветник. Без благотворното въздейст­вие на тези три техники заличаването на личната история би направило уче­ника несигурен, колеблив и излишно съмняващ се в себе си и своите дейст­вия.

Невъзможно да се отървеш завинаги от самосъжалението; то си има опреде­лено място и роля в живота, има свой отличителен облик. Така че самосъжа­лението се задейства при всеки сгоден случай. То има своя история. Затова промениш ли облика на самосъжалени­ето, това значи да го махнеш от видно­то му място.

Човек променя облика на нещо, като промени съставните му елементи. Той прибягва до самосъжалението, защото поради чувството си за собствена зна­чимост смята, че заслужава по-добро по­ложение или отношение или защото не желае да поеме отговорност за дейст­вията, които са го довели до състояние, пораждащо самосъжаление.

Да промениш облика на самосъжале­нието означава да прехвърлиш на вто­ростепенно място елемент, който дото­гава е бил важен. Самосъжалението все така си остава съществена черта, но се­га вече е изтласкано на заден план — така, както са били някога на заден план и без изобщо да се използват предста­вата за надвисналата смърт, смирение­то на воина, отговорността за собстве­ните действия до момента, в който чо­век е станал воин.

Един воин съзнава мъката си, но не й се отдава. Настроението на воина, кой­то навлиза в непознаваемото, не е тъга. Обратното, той е радостен, защото се е смирил пред великата си участ, уверил се е, че духът му е безупречен и най-важ­ното, осъзнал е напълно своите способ­ности. Радостта на воина идва от това, че е приел съдбата си и истински е оце­нил онова, което му предстои.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница