Колелото на времето Карлос Кастанеда въведение



страница7/10
Дата01.02.2017
Размер0.72 Mb.
Размер0.72 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

КОМЕНТАР


„Сказания за силата" бележи период, когато бях крайно съсипан. По времето, когато се случ­ваха събитията, описани в тази книга, аз пре­живявах дълбок емоционален срив, срив като во­ин. Дон Хуан Матус напусна този свят и остави в него четиримата си ученици. Дон Хуан се обърна лично към всеки от учениците си и им. възложи определена задача. Сметнах, че тази за­дача е просто псевдолек, без никакво значение в сравнение с огромната загуба.

Фактът, че няма да виждаме повече дон Ху­ан, не можеше да бъде облекчен от псевдозада­чи. Първата ми молба към дон Хуан, естестве­но, беше да ме вземе със себе си.

— Още не си готов — каза той. — Нека бъ­дем реалисти.

— Но аз мога да се приготвя само за миг — уверих го аз.

— Не се и съмнявам в това. Ще бъдеш готов, но не и за мен. Аз изисквам съвършени резул­тати, изисквам безупречна воля, безупречна дис­циплина. Ти още не си го постигнал. Знам, че ще го постигнеш, вече си много близо, но още не си стигнал.

— Ти имаш силата да ме вземеш със себе си, дон Хуан. Както съм недостатъчно готов и не­съвършен.

— Сигурно мога, но няма да го сторя, защо­то това означава най-жалко да се похабиш. Ще загубиш всичко, повярвай ми. Недей да настоя­ваш. В света на воина няма място за настоява­не.

Тези думи бяха достатъчни, за да ме спрат. Вътре в себе си обаче копнеех да тръгна с него, да поема отвъд границите на всичко, което съм познавал като нормално и реално.

Когато настъпи моментът дон Хуан наисти­на да напусне този свят, той се превърна в мно­гоцветно сияние, подобно на пара. Превърна се в чиста енергия, която потече свободно във Все­лената. Чувството ми за загуба в този момент беше толкова огромно, че ми се искаше да ум­ра. Пренебрегнах всичко, което ми бе казвал дон Хуан, и без никакво колебание се хвърлих в про­пастта. Мисълта ми беше, че ако го сторя, вече в смъртта, дон Хуан ще се почувства задължен да ме вземе със себе си и така да се спаси каква­то частица осъзнаване бе останала в мен.

Но по необясними причини, все едно дали от гледна точка на моята нормална познавател­на система или на познавателната система на шаманския свят, аз не умрях. Останах съвсем сам в света на всекидневния живот, а тримата ми съученици се разпиляха по света. Чувствах се непознат на самия себе си, нещо, което изос­тряше повече от всякога самотата ми.

Чувствах се като някакъв агент-провокатор, нещо като съгледвач, който дон Хуан бе оста­вил след себе си по някакви неясни причини. Извадките от цялостния текст на „Сказания за силата" показват тази неузнаваемост на света, не света на шаманите, а света на всекидневния живот, който по думите на дон Хуан е също тол­кова тайнствен и богат. И едничкото, което ни е нужно, за да се досегнем до чудесата на света от всекидневния живот, е достатъчна непреду­беденост. Но повече от непредубеденост ние трябва да изпитваме обич и всеотдайност.

— Воинът трябва да обича този свят — беше ме предупреждавал дон Хуан, — за да може то­зи свят, който ни изглежда толкова обикновен, да се разтвори и да покаже чудесата си.

В момента, когато заяви това, ние се нами­рахме в пустинята Сонора.

— Върховно изживяване е да се намираш в тази великолепна пустош — каза той. — Да гле­даш тези насечени върхове на псевдопланини, които всъщност са образувани от лавата на от­давна угаснали вулкани. Величаво чувство е да откриеш, че някои от тези късчета обсидиан са били създадени при толкова високи температу­ри, че все още пазят следи от произхода си. Те са извор на огромна сила. Изключително нещо е да се скиташ по тези насечени върхове и да намериш парче кварц, което хваща радиовъл­ни. Единствената пречка пред тази великолеп­на картина е, че за да навлезе човек в чудесата на този свят или в чудесата на друг свят, той трябва да бъде воин: спокоен, овладян, безраз­личен, закален от атаките на непознаваемото. Ти още не си свикнал. Затова твой дълг е да пос­тигнеш всичко това, преди изобщо да говориш за навлизане в безкрайността.

Тридесет и пет години от живота си отда­дох в стремеж да постигна зрелостта на воин. Ходил съм по места, невъзможни за описва­не, търсейки усещането за закаляване от ата­ките на непознаваемото. Отивах там незабе­лязано, без да казвам на никого, и се връщах по същия начин. Делата на един воин са мъл­чаливи и самотни и когато един воин потегля или се връща, той го прави толкова незабеле­жимо, че никой и не подозира. Да търсиш зре­лостта на воин по какъвто и да било друг на­чин би било самоизтъкване, а това е недопус­тимо.

Извадките от „Сказания за силата" най-ост­ро ми напомниха, че намерението на шамани­те, живели в Мексико от древни времена, все още действа безупречно. Колелото на времето неизбежно се въртеше около мен, заставяйки ме да се вглеждам в състояния, за които човек не може да говори и да звучи смислено.

— Достатъчно е да се каже — спомена вед­нъж дон Хуан, — че необятността на този свят, все едно дали светът на шаманите или на обик­новените хора, е толкова очевидна, че само ня­какви увреждания могат да ни попречат да я за­бележим. А да се опитва да обясни на едно ув­редено същество какво е да потънеш в състоя­ния от колелото на времето е най-абсурдното нещо, с което може да се заеме един воин. За­това той гледа да се увери, че единственият под­тик за пътешествията му е това, че е воин.

ИЗВАДКИ ОТ „ВТОРИЯТ ПРЪСТЕН НА СИЛАТА"


Когато човек няма какво повече да губи, той става смел. Ние сме плахи са­мо когато имаме нещо, за което все още можем да се вкопчим.

Воинът не може да оставя нищо на случайността. Той наистина може да оказва влияние върху изхода на съби­тията със силата на своето осъзнаване и с непреклонното си намерение.

Ако воинът иска да се отплати за всички добрини, които е получил, но ня­ма на кого конкретно да насочи отпла­тата си, той може да направи влог на човешкия дух. Тази сметка винаги е малка и каквото и да вложи човек в нея, е повече от достатъчно.

След като е подредил света по най-красив и вдъхновен начин, ученият се прибира у дома си в пет часа следобед, за да забрави цялата си красива подред­ба.

Човешката форма представлява кон­гломерат от енергийни полета, който съ­ществува във Вселената и се отнася из­ключително до човешките същества. Шаманите наричат това човешка фор­ма, защото тези енергийни полета са из­кривени и видоизменени от навиците и злоупотребите през целия човешки жи­вот.

Воинът знае, че не може да се про­мени, въпреки това той се заема сери­озно със задачата да се опита да се про­мени. Воинът никога не се разочарова, когато не успее да се промени. Това е единственото му предимство пред обик­новения човек.

Воините трябва да бъдат безупречни в усилията си да се променят, за да под­плашат човешката форма и да я прого­нят. След години безупречност идва мо­мент, когато човешката форма повече не издържа и си отива. Това означава, че в един момент енергийните полета, изкривявани цял живот от навиците, се изправят. Този процес, разбира се, оказ­ва дълбоко въздействие над воина и той може дори да умре вследствие на изп­равянето на енергийните полета, обаче безупречният воин винаги оцелява.

Единствената свобода, с която вои­нът разполага, е свободата да се държи безупречно. Безупречността е не само свобода; тя е единственият начин да се изправи човешката форма.

Всеки навик се нуждае от всичките си съставни части, за да действа. Ако бъде лишен от някои части, навикът се разпада.

Битката се води точно тук, на земя­та. Ние сме човешки същества. Кой знае какво ни очаква или какъв вид сила мо­же да имаме?

Светът на хората има своите възхо­ди и падения, а хората се издигат или падат заедно със своя свят; воините ня­ма защо да следват възходите и падени­ята на своите събратя.

Живецът на нашето съществуване е актът на възприятие, а магията на на­шето съществувание е актът на осъзна­ване. Възприятието и осъзнаването са едно отделно, действащо, неделимо ця­ло.

Ние нравим избор само веднъж. Из­бираме или да бъдем воини, или обик­новени хора. Друг избор не съществу­ва. Най-малкото не на тази земя.

Пътят на воина предлага на човека един нов живот и този живот трябва да бъде изцяло нов. Воинът не може да но­си в този нов живот старите си, грозни навици.

Воинът винаги възприема първото събитие от дадена последователност ка­то план или карта на онова, което ще се разгьрне впоследствие.

Хората обичат да им се казва какво да правят, но още повече обичат да се съпротивяват и да не правят това, което им е казано; по този начин се заплитат в омраза към човека, който им го е ка­зал.

Всеки човек разполага с достатъчно лична сила за нещо. Разковничето на во­ина е да отдели личната си сила от сво­ите слабости, за да постигне целта си на воин.

Всеки човек може да вижда и все пак ние предпочитаме да не си спомняме то­ва, което виждаме.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница