Концерт рецитал «Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее»



Дата18.11.2017
Размер397.74 Kb.
Размер397.74 Kb.

Концерт-рецитал «Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее»

31 март 2007 година, София



КОНЦЕРТ РЕЦИТАЛ

«Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее»

31 март 2007 година, София
КАК СЕ ИЗУЧАВАШЕ ПАНЕВРИТМИЯ?
ВЪВЕДЕНИЕ



  1. Как се изучаваше Паневритмията на Изгрева?




  1. Как се играеше Паневритмията на Изгрева?




  1. Кой ще покаже истинските упражнения?




  1. Затвореният музикален кръг и «Слънчеви лъчи».




  1. Какво означава отвореният кръг в българската народна музика?




  1. Кой спаси поляната на Изгрева, за да се играе на нея Паневритмия?




  1. Паневритмията и нейните «порти».




  1. Учителят за Паневритмията.

От съставителя на «Изгревът»,д-р Вергилий Кръстев
10.06.2011 г.

София


ПОКАНА

КОНЦЕРТ РЕЦИТАЛ
Как се изучаваше и как се играеше

Паневритмията на Изгрева
Спомени от «Изгревът» том І, том ІІ, том ХVІ
Фотоизложба

«Паневритмия на Изгрева с Учителя Дънов»

Представени са 44 снимки (30 х 40 см.), подредени на картони на сцената.

Фотографиите ни запознават с епохата и живота на Школата. Трябва да се разгледат, за да се усетиДухът на Паневритмията и да станем част от играещите я.

Изложбата е отворена от 10 ч сутринта.
Музика от Учителя Дънов —БеинсаДуно

ПАНЕВРИТМИЯ

Магнетофонен запис от 5—8.3.1971 г.

Аранжимент: Д-р Филип Стоицев
Част 1. Запознаване с 9 опитности и след всяка последователно представяне на

оригиналните паневритмични упражнения от музикалния запис


Част 2. Запознаване с още 9 опитности и оригиналните паневритмични

упражнения от музикалния запис


Водещ : Петър Вангелов
В салона на община «Изгрев» Начало: 11 часа, събота

ул. «Чехов»№ 16-А 31 март 2007 г.

Вход свободен

ПОЯСНЕНИЯ

и бележки по темата на концерт рецитала
1. Паневритмията на Изгрева се играе до 6.12.1957 г., когато властта извършва обиск и изземва 163 000 томчета от Словото на Учителя, натоварва ги на 19 камиона и ги изпраща за претопяване в книжната фабрика в гара Искър.
2. Започва процес срещу Духовно общество Бяло Братсто за период от 2 години (1958—1959 г.).Затваря се Салонът на Изгрева и се забранява да се играе Паневритмия на Изгрева и в страната.
3. Прави се запис на Паневритмията в бараката на Игнат Котаров на 5—8.3.1971 г. (Виж «Изгревът», т. VІІІ, с. 669.) Изгревът се разрушава през 1972 година.
4. Властите разрешават да се играе Паневритмия в София през 1972 година. Как става това? (Виж «Изгревът», т. ІХ, с. 782, точка 7).
5. Стефан Дойнов закупува стереомагнетофон, полски «Унитра» за 1500 лв. (колкото 15 заплати), и с него започва да се слуша и играе Паневритмия от този запис (5—8.3.1971 г.). Всички я възприемат радушно, особено още живите ученици от Школата на Учителя.
6. Последователите на Учителя Дънов в периода 1971—1980 г. играеха Паневритмия по този запис.Магнетофонните ролки за този запис са закупени от съставителя на «Изгревът», д-р Вергилий Кръстев.
7. Днес представяме този запис, снимките на Паневритмията и снимките от времето на Школата на Учителя Дънов. Това е ІІІ-ят концерт рецитал, посветен на Паневритмията, музиката и живота в Школата.
8. Да припомним:

І-ят концерт рецитал, на 30.9.2006 г., беше под надслов «Как се даде на небето на връх Мусала Паневритмията»,

ІІ-ят концерт рецитал, на 18.11.2006 г., бе представен като «Как се създаде Паневритмията на Изгрева». С днешния,

ІІІ-и концерт рецитал«Как се изучаваше и как се играеше Паневритмията на Изгрева», завършва цикълът за историята на Паневритмията.
9. Къде е истинската Паневритмия? (Виж «Изгревът», т. ХХІІІ, с. 824—891).
Томовете на «Изгревът» се продават в София, книжарница «Астея»,

ул. «Пиротска» № 3, безистена, ІІ етаж, Татяна Ставрева Влаева,

тел. 98-110-58; E-mail: info@asteya-bg.comhttp://www.asteya-bg.com
За контакт със съставителя на «Изгревът»:

тел. (02) 944-79-53 ; E-mail: ziten klas@yahoo.com



ВЪВЕДЕНИЕ:


  1. Моля за тишина!




  1. Умоляваме по време на концерта да се изключат всички GSM-и.




  1. Започва Концерт рецитал под надслов: «Как се изучаваше и как се играеше Паневритмията на Изгрева?» Спомени от «Изгревът», том І, том ІІ, том ІІІ, том ХVІ.




  1. Музика от Учителя Дънов — БеинсаДуно.




  1. Фотоизложба «Паневритмия на Изгрева с Учителя Дънов». Представени са над 50 снимки.




  1. Музикалното изпълнение на Паневритмията представлява автентичен запис преди 36 години, осъществен от 5 до 8 март 1971 година.




  1. След всяка прочетена история ще чуете отделен откъс от оригиналния запис. Аранжиментът е на д-р Филип Стоицев.




  1. Слушайки записа, можете да се включите да пеете заедно с певицата Спаска Панайотова. По този начин всички ще се включим в живия кръг на Паневритмията.


І част:


  1. Бабата с бастунчето(разказва Галилей Величков).«Изгревът», том І, с. 25.




  1. Английската кралица играе Паневритмия(разказва Галилей Величков).«Изгревът», том І, с. 25.




  1. Конете на Янко наблюдават Паневритмията(разказва Галилей Величков). «Изгревът», том І, с. 42—43.




  1. Пълководецът и цигулката за Паневритмия(разказва Галилей Величков).«Изгревът», том І, с. 33—34.




  1. ЯрмилаМенцлова и Паневритмията(разказва Крум Въжаров).«Изгревът», том І, с. 351—352.




  1. Ярмила играе за пръв път Паневритмия(разказва Крум Въжаров).«Изгревът», том І, с. 352.




  1. Ярмила заплаща с живота си отпечатването на нейната Паневритмия(разказва Крум Въжаров).«Изгревът», том І, с. 353.




  1. Ярмила ще оправи Паневритмията(разказва Мария Златева).«Изгревът», том І, с. 353—354.




  1. Как да се съкращават упражненията от Паневритмията? (разказва Мария Златева).«Изгревът», том І, с. 353.


Забележка на съставителя на «Изгревът» Д-р Вергилий Кръстев: Посочените страници от «Изгревът», том І са от «Изгревът» — първо издание, от 1993 година.

І част:

ПАНЕВРИТМИЯ: ПЕСНИ


  1. «Първият ден на Пролетта» (1—10) — 6 мин. 45 сек.




  1. «Евера» (11) — 1 мин. 20 сек.

«Скачане» (12) — 0 мин. 45 сек.


  1. «Тъкане» (13) — 1 мин. 45 сек.




  1. «Мисли» (14) — 2 мин. 20 сек.

«Аум» (15) — 1 мин. 40 сек.


  1. «Изгрява Слънцето» (16) — 3 мин.




  1. «Квадрат» (17) — 2 мин. 15 сек.




  1. «Красота» (18) — 1 мин. 40 сек.




  1. «Подвижност» (19) — 1 мин. 45 сек.




  1. «Побеждаване» (20) — 1 мин. 30 сек.


Общо: 24 мин. 75 сек.


  1. БАБАТА С БАСТУНЧЕТО

Разказва Галилей Величков
Денят е неделя. Сутринта на поляната на «Изгрева» ние сме се събрали в кръг. Всички сме готови за Паневритмия. Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени, и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим. Обикновено Учителят кимваше с глава — това беше знак за началото. Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше, и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия. Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната. Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави — също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда. Виждаме само зелени борове.

Минават пет минути. По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра. Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва, като костенурка. Всички я наблюдаваме — музикантите, които сме вътре в кръга, и онези, които са наредени по окръжността. А днес е неделя. Кръгът е голям и ще е над сто души. Всички я наблюдаваме, а тя най-невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет седемдесет метра. Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето. Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки, и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар —бастунчето.

Учителят ни погледна и даде знак на музикантите. Ние засвирихме, и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи. Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло — музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя. Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет двадесет крачки от нас — така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите, Негои външния кръг на Паневритмията. Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.
А сега чуйте как Небесното Тайнство влезна във всички и ни задвижи в кръга на Паневритмията. Това Тайнство открива «Първият ден на Пролетта и Първият ден на Любовта» в нашите души.
Следва «Първият ден на Пролетта».


  1. АНГЛИЙСКАТА КРАЛИЦА ИГРАЕ ПАНЕВРИТМИЯ

Разказва Галилей Величков
След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя, да целуват десницата Му. Това бе знак на общение с Него и с Бога. Така получавахме благословението Му. Обикновено музикантите минаваха последни.

Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам «бабичка», защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути: пет минути — да се появи на хоризонта и пет минути — да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов — един от първите ученици на Учителя и председател на Младежкия окултен клас. Целунах ръка на Учителя и проговорих:



  • Учителю, днес всички от «Изгрева» играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче.

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено:



  • Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре.

Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо — така го назовавахме ние, младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин. Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце:

  • Нищо не разбирам.

Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани. Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза:

  • Моята рождена сестра Мария, която за вас е «баба Мария», е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя. Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението.

Следващото човечество ще играе Паневритмията и ние чрез нея ще победим. Амин!

«Ето го, ражда се красивий ден!» Това е Денят на Победата!
Следват«Евера» и «Скачане».


  1. КОНЕТЕ НА ЯНКО НАБЛЮДАВАТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Галилей Величков

В чии ръце е съдбата на света?
Цялото Бяло Братство през 1939 г. е на Седемте езера на Рила. Това бе най голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 души. Непрекъснато, сутрин и вечер, се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация.

Така, веднъж ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза:



  • Виж натам онази картина!

Поглеждам натам — и какво да видя! В една редица, на 30 метра от кръга, се бяха наредили в права линия 50—60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде се намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг — на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра? Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя. Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия. А кой беше този Главнокомандуващ?

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам:



  • Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия.

Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза:

  • Вие сте свободни!

И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда, и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен:

  • Учителю, какво означава това?

  • Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци.

Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея — това ще го проумявам след години. Но непременно трябва да го запомня. И аз го запаметявам. След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.

Аз дочаках да видя как Небесното Войнство на Всемировия Учител управляваше съдбата на Света!!!


Следва «Тъкане».

  1. ПЪЛКОВОДЕЦЪТ И ЦИГУЛКАТА ЗА ПАНЕВРИТМИЯ

Разказва Галилей Величков

А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе, на Езерата! А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там!

Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено «Бъбрека». Там имаше голямо плато и голяма поляна, и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.

Дойде време да играем Паневритмия. Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга, и засвирихме. Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него. Нали ние музикантите последни целуваме ръка на Учителя.



  • Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче. Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него и не можех да отделя очите си от него.

Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко. Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега.

Учителят ни оглежда, ние музикантите, сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му. Учителят отвръща на сестрата:

— Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви, и вие играете Паневритмията. Но, ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук! А сега вместо меч — държи лък на цигулка.

Сестрата се разплаква:

— Ама, Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема.»

— По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави — отсича Учителят.

Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това.

— Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата, щом е сякъл глави и е бил главорез?

— Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество. Изпълнил я, и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство. И тогава, и сега, той изпълнява Божията Воля.

Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително, и леко се усмихва. Сестрата се успокоява. Аз знам кой е този цигулар и пълководец. Знам много добре кой е той. Аз го познавам от векове. Познавам го и сега. А дали ще го позная утре? Това не зная.

Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.

Бележка на съставителя: Цигуларят и пълководецът е самият Галилей Величков.

Следват «Мислѝ» и «Аум».



  1. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Крум Въжаров
Ще ви разкажа една много важна случка. Една година преди Учителят да си замине, на Изгрева съвсем случайно около Учителят застават две сестри. Едната е Мария Златева, а другата —ЯрмилаМенцлова. Учителят се обръща към сестра Ярмила и казва:

  • Сестра, вие ще оправите Паневритмията.

Ярмила се изненадала, отговорила, че не я познава добре, но Учителят повторил същото изречение, като добавил, че ще я научи от онези, които я знаят най добре.

И ето,Ярмила вече има това изказване на Учителя като задача на своя живот. Ярмила е чехкиня, родена през 1907 г. в България. Баща ѝ, Йосиф Менцл, е бил преподавател по градинарство в земеделското училище в Хасково. По онези години в България живеят и работят много чужденци, специалисти в различни области, привлечени от българското правителство след Освобождението на България от турско робство. След време бащата се заселва в Красно село. Тук вече той е пенсионер и си уреди цветарник. Произвеждаше цветя и ги продаваше. С нея заедно сме учили в училище и сме приятели от деца. Растяхме заедно, и през 1928 г. аз като заминах в Атина да следвам, тя пък замина за Франция. Отиде там да учи танц и тя бе последователка на ИзидораДънкан, която имаше школа за така нареченият свободен танц. Той не е танцов танц, нито балет, а свободен танц. Там специализира като хореограф. През летните ваканции тя пристигаше в София и ние продължавахме нашата дружба. През 1943 г. тя се завърна в София, искаше да остане за постоянно, и ние свързахме брак помежду си, стана моя жена.

Това е причината, за да се обърне Учителят към нея и да ѝ поръча да оправи гимнастиките на Паневритмията. Но тя не познаваше упражненията. Аз я свързах с Катя Грива, която много добре познаваше Паневритмията. Тя най-точно знаеше Паневритмията. Лично Учителят на нея е показал първо упражненията на Паневритмията. По късно се включиха и други сестри. Имаше една група от няколко сестри, на които Учителят бе показал отделните упражнения, а те от своя страна учеха другите. Но едно е да играеш точно и правилно, а друго е да описваш упражнения. За това е необходимо да бъдеш специалист. И затова Ярмила се яви тук със своята професионална подготовка, да опише упражненията.

След заминаването на Учителя тя започна да работи върху уточняването движенията на Паневритмията и тяхното описание. Но това в България тогава не можеше да се реализира, нямаше как да се напише книга и да я издаде. Затова се върна във Франция, за да може да работи и да финансира едно издание на Паневритимята.



Снимката на Ярмила е под мен. Тя показва първото упражнение.
Следва «Изгрява Слънцето»

  1. ЯРМИЛА ИГРАЕ ЗА ПРЪВ ПЪТ ПАНЕВРИТМИЯ

Разказва Крум Въжаров
Когато се завърна в България през 1943 г., тя не беше чувала и не беше виждала Учителя. Нито пък беше виждала или играла Паневритмия. Случи се така, че аз я завеждам при едно събиране при Симеон Симеонов. Там бяха се събрали около 20 души приятели, и Учителят беше там. Имаше такива случаи, когато братя или сестри поканваха някой път Учителя и някои приятели да гостуват в някой дом. Домакините се подготвяха в случая, масата се отрупваше с лакомства и блага, след което започваха много интересни разговори и приятелите задаваха най интересни и неочаквани въпроси на Учителя.

Как се случи така, че няколко братя взеха цигулките и засвириха Паневритмията. Защо стана това, не зная. Но след като се чуха първите звуци, Ярмила стана и почна да играе. Нали беше последователка на свободния танц, а според него цялото тяло и вътрешно естество трябва да дадат рисунък във въздуха на музиката, която се слуша. И Ярмила взе да играе онази част от Паневритмията, която се свиреше. Започна да играе онова, което ние знаехме и бяхме научили при изучаването на Паневритмията. А тя нямаше това откъде да го научи. Всички се вторачихме в нея, а аз бях изненадан най-много.

Тогава Учителят каза:


  • Вижте каква връзка има между музиката и движенията!

Защото в музиката се съдържат движенията, но трябва да си специалист, за да доловиш това.

И ние всички там направо замряхме. Защото тя изобщо не познаваше Паневритмията, нито беше я чувала. Но като чу музиката, започна да играе движенията на Паневритмията. Значи, влезна в Духа на Паневритмията. Защото при балета има палцово изпълнение и точно определени движения. Но при свободния танц на ИзидораДънкан има нещо друго. С цялото тяло ти изразяваш музиката. А на Ярмила, дай ѝ каквато щеш мелодия, тя става и започва да си я танцува. Тя фактически се свързва и влиза в това поле, откъдето идва духът на музиката. Но, за да го направиш това, е необходима висока култура. Затова тя изуми всички, които присъствуваха там.

Това е пример как Духът на Паневритмията влезна в Ярмила и я накара да я изиграе под звуците на цигулките.

Следва «Квадрат»


  1. ЯРМИЛА ЗАПЛАЩА С ЖИОВОТА СИ ОТПЕЧАТВАНЕТО НА НЕЙНАТА ПАНЕВРИТМИЯ

Разказва Крум Въжаров
Каква е връзката между мен, Ярмила и Паневритмията?

В Братството съм от 1927 година. Първите упражнения, Учителят започна да ги показва още през тази година. По късно Той започва да ги предава, упражненията, за изучаване. Когато Учителят показваше упражненията, за да се заучат, аз присъствувах там и съм играл Паневритмия още от самото начало.

Веднъж, едно лято, когато бяхме на Рила, играехме Паневритмия на езерото на Чистотата. Музикантите са в центъра на кръга и свирят. Учителят играе Сам на десетина метра от тях и се движи също в кръг, но в по малък кръг, вътре. Както беше вътре в кръга, Той го напусна и се приближи до играещите двойки в кръга. Дойде и застана до мен и започна да играе с мене. А това нещо Той никога не го е правил с никого. А аз този ден бях малко позакъснял и когато застанах да играя Паневритмия, за мен нямаше партньор. Двойките се бяха оформили и всеки чакаше началния знак на Паневритмията. Така с Учителя играехме останалата част от Паневритмията. Това всички ни учуди. Не можах да разбера защо го прави. Това чак по-късно го разбрах, когато се наложи да уча младежите на Паневритмия. Защото Той е виждал, че аз съм този, който ще предаде Паневритмията на младежите и трябва добре да я изуча. И то не само да ми покаже едно упражнение, а да събуди в мене известни центрове. И аз се постарах да я усвоя със всички точности и детайли, защото аз трябваше да ги уча, младите, и трябваше да им предам всичко точно. Ярмила, която знаеше как стоят нещата, знаеше как аз играя Паневритмията, и че я знам много добре, затова, след като замина във Франция, поиска да ѝ помогна в описанието и уточняването на движенията. През 1982 г. аз заминах за Франция, прекарах два месеца с нея и работихме върху уточняване на Паневритмията.

След като Ярмила уточни, написа книгата, тя я даде за печат на едно издателство. Аз се бях върнал вече в България. Но тук се случи най-неочакваното. Една вечер, прибирайки се в центъра на Париж, някой я удря с някакво желязо отзад по главата, с цел да я оберат. Тя пада в безсъзнание и я намират сутринта в безсъзнание на улицата. Прибират я в болницата и след два месеца тя си замина от този свят. Замина си по такъв начин. Не може да дочака и нямаше възможност да следи отпечатването на книгата. Ето какво нещо е борбата с тъмните сили. Решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Не съм преглеждал нейния хороскоп и не съм търсил такъв подобен аспект в него. Но си завърши като войник работата, и плати с живота си за това. Това не е малко — да платиш с живота си своя идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя.


Следва «Красота».


  1. ЯРМИЛА ЩЕ ОПРАВИ ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Мария Златева
Беше към 20 декември 1944 година. Аз и сестра ЯрмилаМенцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя — блед, но заметнат с пелерината Си — да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, Той каза на Ярмила:

— Вие, сестра, ще оправите гимнастиките!

— Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина.

— Не! — прекъсна я Учителят. — Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край Мен — Катя Грива и другите. Вие ще оправите Паневритмията!

След това Се обърна и Си отиде.

Наистина, както сега, така и по рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец на правилното изпълнение на гимнастиките. Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина — би могла да бъде добър образец за правилното изпълнение на упражненията. Но преди това тя трябваше да ги усвои много добре от Катя Грива и другите сестри, които разучаваха Паневритмията в онези летни вечери, когато Учителят им ги показваше.

Това Му поръчение чух само аз. Но то не можа да се изпълни, тъй като сестра Ярмила замина за чужбина. Учителят ѝ каза, че тя трябва да работи тук, за България, а не в чужбина. Тя напусна България, защото тук не можа да си изработи пенсия, а се намесиха и някои други причини от личен характер.

Фотографът Васко Искренов успя да заснеме всички упражнения, които бяха показани от Ярмила и Мария Тодорова.


Следва «Подвижност».


  1. КАК ДА СЕ СЪКРАЩАВАТ УПРАЖНЕНИЯТА ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА?

Разказва Мария Златева
Понякога утринната лекция биваше по дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти, и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения — да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше «Първият ден на пролетта», като най-дълга.

Една сутрин бяхме заобиколили Учителя, да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов, да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен, и ми каза:



  • Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: «Първият ден на пролетта», «Евера» и «Скачане», и после ще прескачате през един номерата. Един ден ще свирите чифт, а един ден —тек от номерата на Паневритмията. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред, и ще я изпълните цялата.

Когато Учителят ми каза кои упражнения трябва да се играят, аз Го запитах дали трябва да се дават сигнали кое упражнение ще се играе. Учителят каза:

  • По добре — без сигнали. Те трябва да са будни и да следят.

После продължи:

— Вие, музикантите, трябва да се разпределите на групи. Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава — да види какви подобрения могат да се направят. Това се отнася и за тези, които свирят.

Може да дойде такова време, когато да не може да изиграете цялата Паневритмия.

А Учителят е дал разрешението. Ще ги съкращавате по посочената схема от Него.



Следва «Побеждаване».

АНТРАКТ
Уважаеми гости,
1. Заповядайте да разгледате изложбата със снимки на Паневритмията на Изгрева от времето на Учителя.

Това, което ви разказваме и което ви изсвирихме и изпяхме, е един реален живот, който е запечатан на тези снимки.

Изложбата с Паневритмията е доказателство, че такъв живот е имало, и че той съществува и днес чрез Програмата на«Изгревът».
2. Представяме ви новия том — № ХХІІІ, както и книгите от поредицата на «Изгревът» от том І до том ХХІІ. Книгите са вдясно, на тази маса.
3. Благодарим на всички, които ни съдействаха със своята лепта чрез тази малка кутия за организацията на настоящия концерт!

Онези, които желаят и могат да ни помогнат за следващия концерт, да заповядат пред малката кутия.
4. Обявявам 20 минути пауза.

ІІ част


  1. Моля за тишина!




  1. Моля ви отново да изключите всички GSM-и!




  1. Концерт-рециталът продължава.


ІІ част
10. Затвореният музикален кръг и «Слънчеви лъчи»(разказва Пеню Ганев).«Изгревът», том ХVІ, с. 130—131.
11. Какво означава отвореният кръг в българската народна музика? (разказва Пеню Ганев). «Изгревът», том ХVІ, с. 131—132.
12. Какво означава затвореният кръг в българската народна музика?(разказва Пеню Ганев).«Изгревът», том ХVІ, с. 132.
13. Кой запази и спаси Поляната, на която да се играе Паневритмия? Начо Петров (разказва Борис Николов).«Изгревът», том ІІІ, с. 98.
14. Гневът на мравката и Начо Петров (разказва Борис Николов).«Изгревът», том ІІІ, с. 98—99.
15. Паневритмията и нейните порти (разказва Атанас Минчев).«Изгревът», том VІІ, с. 323—324.
16. Учителят за Паневритмията. Упражнението«Дишане» и гамата (Учителят). От Словото на Учителя.
17. Защо се дадоха «Слънчеви лъчи»?(разказва Мария Тодорова).«Изгревът», том І, с. 208.
18. Ако не бяхме играли Паневритмия? (разказва Борис Николов).«Изгревът», том І, с. 400.
19. Учителят за Паневритмията.«Изгревът», том ХХІІІ, с. 836—837.


Забележка на съставителя: Посочените страници на «Изгревът», том І, са от изданието от 1993 година.

ІІ част

ПЕСНИ


  1. «Радостта на Земята» (21) — 1 мин. 45 сек.




  1. «Запознаване» (22) — 2 мин. 15 сек.




  1. «Хубав ден» (23) — 2 мин. 50 сек.




  1. «Колко сме доволни» (24) — 1 мин. 15 сек.




  1. «Стъпка по стъпка» (25) — 3 мин. 30 сек.




  1. «На ранина» (26) — 2 мин. 30 сек.




  1. «Дишане» (27) — 2 мин.




  1. «Слънчеви лъчи» — 3 мин. 30 сек.




  1. От «Ти си ме, мамо, човек красив родила» — 3 мин.




  1.  «Пентаграм». «Химн на Великата душа»



  1. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И «СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ»

Разказва Пеню Ганев
Когато си идвах от селото, в което бях учител на децата, в София, аз веднага се насочвах към Изгрева и търсех среща с Учителя. Понякога чаках с часове да се освободи от срещите Си с други приятели, но винаги ме приемаше. Тогава споделях с Учителя някои неща, които са ми дошли в ума, или нещо, което трябваше да разреша, но не знаех как да го направя. Той ми посочваше метода и начина да се справя сам — разбира се, с Негова помощ.

Всеки път, когато се разделях с Него в стаята Му и Му целувах ръка, Той все казваше:



  • Българинът живее все в затворен музикален кръг!

Тръгна си от Него и, докато съм в града, все това ми е в главата, а като отида на село, го забравям, като че ли потъва някъде. А не бях забраван и развей прах — помнех до подробности много неща години наред, включително и до дълбока старост.

Минават няколко години подред, а Учителя все това ми повтаря на изпращане. Отивам си на село, и отново всичко потъва в селските ми грижи. Но най после ми дойде в ума мисълта да попитам:

—Учителю, Вие какво разбирате под думата «затворен музикален кръг?»

С показалеца на дясната Си ръка Учителят ми посочи да се върна, и ми посочи стола да седна. Чак сега ми посочи да седна, а преди това аз стоях прав и задавах своите въпроси и тревоги по моята си работа.

— Ще ти кажа: Българската народна музика се движи в затворен кръг! За българите национална игра е ръченицата, за руснака — казачока, за поляка —полката, за турчина — кючека. Българинът, като играе своята ръченица, я играе живо, че тепа, тепа: нали си виждал как жените по селата белят и перат платното на реката, като тепат, тепат с дървото, наречено тепачка — докато свършат прането, бая се баядисват. Така и тук — той играе, но тепа с краката, после се баядисва, запъхтява се, изморява се, па седне на трикрако столче и диша с отворени уста, дано се отмори. Изиграл е ръченицата, и сега седи и пъхти уморен и за нищо в момента не го бива и не иска да мисли. Ето това е затвореният кръг на българската народна песен!


  • А какво нещо, е, Учителю, отворен кръг? — го запитвам аз, неразбиращ нищо.

Учителят мълчи. Огледа ме от главата до петите. Аз съм Пеню Ганев, дошъл от село на Изгрева.
Следва «Радостта на Земята».


  1. КАКВО ОЗНАЧАВА ОТВОРЕНИЯТ КРЪГ

В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МУЗИКА?

Разказва Пеню Ганев
Това е моят въпрос към Учителя.

Учителят отиде до калъфа на цигулката Си, извади я и ми каза:



  • Хайде да излезем навън!

А навън, на двора, на трапезните маси бяха насядали към 50—60 души от нашите приятели. Беше към 5 часа следобед, неделя, така че в това време имаше много хора, излезли пред салона, защото знаеха, че Учителят може да излезе и да проведе някоя беседа с тях или да пеят песни с Него. Когато Учителят се зададе с цигулката, всички подскочиха радостно и с оживление, защото знаеха от опит, че в такива случаи, щом Учителят излиза с цигулката, ще даде някоя нова песен. А да присъствуваш на едно такова събитие е повече от откровение на Духа. Този миг се помни от всички до края на живота им. Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв път еди коя си песен — за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни.

Ето и сега ние присъствуваме на подобен исторически момент. Учителят започна да свири «Слънчеви лъчи» с цигулката. Ние стояхме като прехласнати! Накрая Той спря и каза:



  • Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! — И ме погледна.

Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието, и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата, и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово, и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник, и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания.

Всички слушаха Учителя. Той обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг значи, като свириш и играеш, то да завършиш играта пълен с енергия! Човек да бъде пъргав, да чувствува влечение да се залови за работа, а не както кога е играл ръченица, да се чувствува изморен, изтощен.



Следва «Запознаване».



  1. КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАТВОРЕНИЯТ КРЪГ

В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА МУЗИКА?

Разказва Пеню Ганев
Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора.

Учителят ни даде един обикновен пример, но ние не го разбрахме, беше за нас още теория. След време, обаче, аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика. Как ли? По големият ми рожден брат, Боби, почина при игра на ръченица. Отива брат ми Боби на имен ден на свако ми Никола за сина му Тодора. Събират се на угощение. В село Водица има духова музика, идват да свирят на тържеството, и понеже брат ми е бил първенец по танци и хороводен пръв играч, става да покаже какво може от млади години, заиграва се, запъхтява се, пада и умира. Всички се чудеха как е възможно такова нещо, а аз тогава разбрах силата на затворения кръг — та, рожден брат ми е това, а не шега работа и разни там теории. И точно на мен да ми се случи — но нали чрез мен се движи целият този въпрос за затворения кръг на българската народна музика, и Учителят ме е поставил да водя това хоро, затова ми се случиха толкова неща и изненади, но накрая се получи една опитност от събрани знания, закачени едно за друго.

Учителят даде пример как да се играе ръченица в «Слънчеви лъчи», която да има възходящо начало.

Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българския народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание.

Това започва с пробуждането на човешкото съзнание — знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в «Слънчеви лъчи», излизането от затворения музикален кръг започва от «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя! Туй животът е на Рая!» Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество. Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам — към Космическото Съзнание на Духа. Амин!

Следва «Хубав ден».


  1. КОЙ ЗАПАЗИ И СПАСИ ПОЛЯНАТА, НА КОЯТО ДА СЕ ИГРАЕ ПАНЕВРИТМИЯ?ОБРАЗЪТ НА НАЧО ПЕТРОВ

Разказва Борис Николов

НАЧО ПЕТРОВ
Той се запознава с Учителя около 1910 година. По това време той е в Демократическата партия на Александър Малинов. Когато демократите взимат властта, той е назначен за министър на вътрешните работи. Преди това е бил помощник кмет на София. Така че, той преминава през политическия живот, свързва се с Учителя, и беше един от енергичните стари приятели, които движеха организацията на Изгрева и на Братството. Той беше предан, енергичен и когато трябваше да се уреждат някакви проблеми, свързани със софийската община, той отиваше и веднага ги разрешаваше.

Най-интересното бе, че Учителят нареди на негово име и на още двама да се запише цялата поляна, която се закупи с братски пари и върху, която се играеше Паневритмията. Така юридически той бе съсобственик на поляната. Но, както се практикуваше тогава, той бе написал писмо «контрлетр», което бе заверено, и в него той удостоверяваше, че имотът, който е записан на негово име, е купен с братски пари. През 1947 г., когато излезе законът за едрата градска собственост, според който всеки имаше право да притежава само един имот, тогава Начо Петров се отказа от къщата си, и записа на свое име цялата поляна, понеже имаше нотариален акт на свое име. Така той спаси поляната и на нея се играеше Паневритмия от 1947 г. до 1957 г., когато бе скалъпен процес срещу Братството, и салонът на Изгрева и поляната бяха заключени за нас. Трябва да споменем, че според съветите на адвокатите, другите две стенографки, които имаха нотариални актове за една част от Салона, то те записаха на свое име апартамента си и къщата си, и оставиха своята част от Салона да се изземе от държавата чрез този закон. Това бяха ПашаТеодорова и майката на Савка Керемидчиева — Тереза Керемидчиева. Единствена Елена Андреева, третата стенографка, понеже нямаше друг имот, записа 1/3 част на свое име от общият имот, който притежаваха трите стенографки. Така от 1947 г. до 1957 г. ние плащахме по 3000 лв. годишен наем на общината за това, че ползвахме две трети от Салона, който според съветите на адвокатите Паша и Тереза се отказаха от своя дял от Салона и по този начин си запазиха домовете. Това го споменаваме, за да се види какъв човек беше Начо Петров. Честен, почтен и безкомпромисен.



Следва«Колко сме доволни»


  1. ГНЕВЪТ НА МРАВКАТА И НАЧО ПЕТРОВ

Разказва Борис Николов
Той ходеше с една къса прическа, винаги спретнат, официално облечен и представителен. След заминаването на Учителя той беше започнал да чете с бавен проповеднически тон части от беседите, обясняваше какво иска да каже Учителят, и винаги завършваше с това, че ако не бъдат изпълнени думите на Учителя, то учениците ги очаква преследване, страдание, Братството ще се разтури, и че всички ще отговарят. Това го поднасяше с такъв тон, че не всички издържаха. Понякога го напускаха и изведнъж той се виждаше сам и около него няма никой. Тогава побесняваше и гласно заплашваше, че всичко тук на Изгрева ще се разпръсне и няма помен да има. Това още повече дразнеше останалите. Постепенно вече никой не го почиташе, а той се дразнеше, сърдеше се и заплашваше. Той беше над 75 години, а ние бяхме по млади и никой не можеше вече да търпи неговите своеволия. Тогава една сестра — Сийка Динова, отива при него и му вдига такъв скандал за неговото поведение, че той направо замръзва. А Сийка Динова е една такава слабичка, кротичка, на никого дума не казва, ходи като мравка по Изгрева и изведнъж тази мравка се изправя пред Начо Петров и излива върху него всичко онова, което е събирала в себе си. Учителят в една беседа бе казал: «Пазете се от гнева на кротките!» И точно тук това се сбъдва. Гневът на мравката бива унищожителен спрямо Начо Петров. В същия този момент той получава припадък и след това загубва съзнание. Закаран в болницата, той почива, без да дойде в съзнание.

Та, пазете се от гнева на кротките!

Начо Петров имаше голям архив за Учителя и за Братството. Той събираше и правеше изрезки от онези вестници, които клеветяха Учителя и Учението. Той ги събираше, подреждаше ги и изпращаше гневни отговори на писачите на тези лъжи.
Бележка на съставителя на «Изгревът» Д-р Вергилий Кръстев:

Онези, които си запазиха къщите и се отказаха от Салона на Изгрева и от поляната на Изгрева, ги смятаха за духовни братя и сестри. А ръководителят Тодор Стоименов изгори в печката на брат Ради милиони левове от братския десятък, оставен от Учителя за Братството.

А Начо Петров го ликвидираха насред поляната на Изгрева, и той заплати с живота си, за да може на тази поляна да се играе Паневритмия от 1947 до 1957 година.

Тези изгревяни, които се отказаха от Салона на Изгрева, от поляната на Изгрева и изгориха братския десятък за Господа, сами си отрязаха условията и доведоха разрушението.

А после обвиниха комунистите, че са разрушили Изгрева. Вие виждате, че истината е точно обратно.

Следва«Стъпка по стъпка»


  1. ПАНЕВРИТМИЯТА И НЕЙНИТЕ ПОРТИ

Разказва Атанас Минчев
Аз редовно свирех на цигулка на Паневритмия. Събираха се много музиканти, и често Матей Калудов ни дирижираше с палка. В снимките от онова време ще намерите и моето лице. Приятелите играеха Паневритмия, и се движеха в кръг. Учителят играеше вътре в кръга и се движеше също в кръг на десет метра от музикантите. Обикновено двойките, когато играеха упражненията, понякога правеха ту по големи, ту по малки крачки, и с това се нарушаваше равномерното разпределение на двойките в кръга. Виждаше се как някои двойки са се скупчили една след друга, а след тях оставаше три четири метра празно пространство, след което се движеха следващите двойки от кръга на Паневритмията. Учителят в такива случаи посочваше с ръка и казваше: «Порта да няма! Движете се правилно, на еднакво разстояние!» Онези там от кръга се коригират, но след малко отново допущат същата грешка и Учителят пак каже: «Оправете портата! Портата оправете!»

След като свърши Паневритмията, се събраха около Учителя и Го запитаха:



  • Учителю, какво трябва да се разбира под «порта»?»

Учителят отговори:

  • Когато се движите по двойки в кръга, разстоянието между вас трябва да бъде симетрично, и да бъдат двойките на еднакво разстояние една от друга, като разстоянието бъде на една човешка ръка разстояние една от друга. Ако се допусне празно пространство в кръга, образува се врата, образува се порта, и през нея влизат чужди духове на Школата, за да крадат от нея сила, енергия и светлина, която се образува при играенето на Паневритмията. Защото на тази Паневритмия тук съответствува друга Паневритмия, над вас, която се изпълнява и се играе от други светли същества, които вие не виждате. Онова състояние, което вие изпитвате при играта на Паневритмията, се дължи на онази, горната Паневритмия, чрез която слиза Божието Благословение върху вас. Този кръг от Паневритмията е жив кръг от светлина и е силово поле. Като направите врата и порта, през тях влизат духове, които се закачат и крадат от жизнената сила, която слиза чрез Паневритмията. Ако затворите кръга и играете правилно, те не могат да крадат. Ето, затова казвам да няма порти, да няма врати и да няма прозорци, за да има една жива Паневритмия, която да наподобява на онази, която се играе Горе, в Невидимия свят.

Братята и сестрите, които бяха там, чуха това и запомниха. И когато минаха толкова много години след заминаването на Учителя, чувах как моят брат Гради често се провикваше по време на Паневритмията: «Портата оправете! Да няма порти!» Всички се обръщаха и смятаха, че на Гради му има нещо в главата, което го прави да е мръднал с ума си. А Гради беше запомнил всичко това от Учителя в онзи пометен ден, и искаше да сеиграе правилно според Учителя. Да, ама това Гради не го обясняваше на приятелите, след като свърши Паневритмията, а това трябваше да го направи.

Ето, аз реших да споделя с вас едно знание за кръга и за портата. Запомнете го!



Следва«На ранина»

  1. Следващото музикално упражнение от Паневритмията е «Дишане». То представлява гамата във възходяща и низходяща посока.

По време на концертно изпълнение това е моментът, когато трябва да вникнем в света на СЕДЕМТЕ ТОНА, чрез които човек влиза в хармония с Природата.

Учителят дава ЕЗИКА НА СЕДЕМТЕ ТОНА — ЖИВИТЕ НОТИ


ДО — Основен тон на Любовта. Той е подтикът на Любовта в материалния свят. Събраната енергия, която търси своя път да се освободи. Освобождение чрез Любовта.

РЕ — Първата проява на свободата, подтик към правилно движение, посока към благоприятните условия на живота.

МИ — Дава начало на мисълта, където се изразява направлението на всяко движение, целта, към която човек се движи. Основен тон на Истината.

ФА — Условие да задържи спечеленото като вътрешно богатство. Урежда вътрешните условия у човека, играе важна роля за организирането му.

СОЛ — Придобива мисловна енергия. Този светлинен тон предава духовен стремеж у човека. Основен тон на Мъдростта.

ЛА — Тон на живота! В него са условията, в които човек се проявява. Период на зреене.

СИ — Най-високото стъпало, до което човек стига, създава духовно разположение. Закон за благодарност към всичко.

Основният тон е този, с когото започва животът на човека!


От Словото от Учителя Дънов

Следва«Дишане»



  1. ЗАЩО СЕ ДАДОХА «СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ»?

Разказва Мария Тодорова
След известно време Учителят даде и «Слънчеви лъчи». Това е по сложна композиция. Двойките са разположени в 12 лъча, насочени към центъра. Те олицетворяват Мировата Любов, която идва от центъра на Вселената, и отива към периферията. Тези дванадесет лъча са заобиколени с един кръг от двойки. Идва момент, когато човекът, дошъл на Земята, трябва да се пробуди, да му се отвори съзнанието и да влезе в него онази Мирова Любов като Светлина. Това е пробуждане на човешкото съзнание. Следващият етап е да тръгне отдолу нагоре, т.е. от периферията на Вселената към центъра ѝ, с така наречената Космична Обич. Това започва с песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила». Оттук започва възходът на човека и пробуждането на неговото съзнание, навлизането в Свръхсъзнанието чрез Виделината в него. От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен. Учителят беше казал: «Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг.»

Оттук се започва възходящият път на българското съзнание към Свръхсъзнанието, което трябва да се добере до Словото на Учителя. Само онзи българин, който е пречупил този затворен кръг и го е отворил в себе си, може да тръгне по възходящия път на вътрешната Светлина на съзнанието си. Този вътрешен път на Светлината в неговото съзнание ще го заведе чрез Виделината в Духовния свят. Там той ще намери Словото на Учителя. Вие може да четете беседи на Учителя, и пак да не се доберете до Словото Му. Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание, и да се срещнете с Него. Друг път няма! Оттам започва отвореният път и освобождаването от затворения кръг на българското съзнание за Школата на Учителя. Школата на Учителя е Светлина и Виделина на Словото Му.



Следва«Слънчеви лъчи»


  1. АКО НЕ БЯХМЕ ИГРАЛИ ПАНЕВРИТМИЯ

Разказва Борис Николов
Паневритмията — това са танци на Слънцето и на слънчевите лъчи, прости и съвършени. Учителят каза веднъж в Мърчаево:

  • Ако не беше Паневритмията, много лошо щеше да бъде на света и на българите.

  • Ако не бяхме играли Паневритмия, положението на българите щеше да бъде много по тежко от сега. Ние сме свързани с българския народ, ние сме свързани с човечеството. Каквото правим, отразява се върху цялото — допълни друг път Учителят.

Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите:

  • Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията.Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката.

Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.

С песните и музиката на Паневритмията, чрез слънчевите лъчи, които ги носят, с които те пристигат, ние на Земята я играем като танци на Слънцето. Ние пеем песните на Паневритмията като песни на Слънцето. Чрез песните и танците на Паневритмията ние слизаме от Слънцето и създаваме Школата на Бялото Братство на Земята. Това е Паневритмията за нас.


Паневритмията е могъщо оръжие за градеж!

Паневритмията е и могъщо оръжие за разрушение!

Внимавайте накъде ще насочите великата сила на Паневритмията!

Следва«Ти си ме, мамо, човек красив родила»



  1. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Паневритмията е велика сила! Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т.е. да запазите мира и хармонията в човешките души. И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си!!!

Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите — дали против низшите души (прояви), или против оная висша огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята!

Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света.


Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в Природата ще текат чрез вас, и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие! И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в Природата и те, именно, разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие.

Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочаквания удар, с който ще ви докаже, че, като ученици на Бялото Братство, вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други.

Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица.

Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу низшето, за да възтържествува висшето и доброто, от вас зависи!!!


Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие им поднасяте ключа на Моето учение, което носи мир на човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас!

А Пентаграмът е емблема на Пътя на ученика.



Следва«Пентаграм».

«Химн на Великата душа»



ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ
1. По времето на Учителя Дънов, след Паневритмията всички се събират около Него и пеят «Химна на великата душа».
2. През това време се нареждат пред Учителя и Му целуват ръка. Снимките с целуване десницата на Учителя се намират пред вас.
3. Предлагаме заедно да изпеем «Химна на великата душа», придружен с музикален съпровод.

(Публиката пее.)
4. Уважаеми гости,

Който желае, може да дойде пред платната със снимките за символично сбогуване с онези, които са били по времето нае Школата.
5. И най-накрая, можете да целунете мислено десницата на Учителя, подадена от Него на тези снимки.
6. Да благодарим на музикантите, които преди 36 години осъществиха този прекрасен запис: Тогава всички бяха студенти в Консерваторията: Йоанна Стратева, Георги Стратев, Петър Ганев, Божана Кралева, Благовест Жеков и Лидка Жекова!
7. Благодарим на всички, които участваха в техническото обезпечаване на концерта!
8. И накрая да благодарим на сценариста, режисьора и съставителя на «Изгревът», който подготви този концерт — Вергилий Кръстев!

До нови срещи!






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница