Концерт рецитал «Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее»



Дата03.05.2017
Размер299.55 Kb.
Размер299.55 Kb.

Концерт-рецитал «Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее»

18 ноември 2006 година



КОНЦЕРТ РЕЦИТАЛ

«Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее»

18 ноември 2006 година, София

КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

ВЪВЕДЕНИЕ
1. Паневритмията, която бе дадена на небето на връх Мусалла, трябваше да се свали на Земята.

2. Тя бе свалена от Учителя Дънов на Изгрева и започна да се показва упражнение след упражнение.

3. Мелодиите бяха предавани чрез цигулката на Учителя Дънов.

4. Думите за Паневритмията бяха предавани по необикновен начин, който изуми всички.

5. Това бе съответствие между музика, движение и Слово.

6. Паневритмията е могъщо оръжие за градеж и разрушение.


От съставителя на «Изгревът», д-р Вергилий Кръстев


10.06.2011 г.

София


ПОКАНА

КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

НА ИЗГРЕВА ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Спомени от «Изгревът» том І, том ІІ, том VІІ

Фотоизложба «Паневритмия на Изгрева с Учителя Дънов»

Музика от Учителя Дънов — Беинса Дуно
Участвуват:
1. Йоанна Стратева — цигулка 3. Анна Каралашева — виолончело

2. Бояна Желязкова — цигулка 4. Божидар Симов — китара



Водещ : Петър Вангелов
В салона на община «Изгрев» Начало: 11 часа, събота

ул. «Чехов» 16-А 18 ноември 2006 г.



Вход свободен

ВЪВЕДЕНИЕ


  1. Моля за тишина!




  1. Умоляваме по време на концерта да се изключат всички GSM-и.



  1. Започва концерт-рецитал под надслов: «Как се създаде Паневритмията на Изгрева от Учителя Дънов».

Спомени от «Изгревът», том І, том ІІ и т. VІІ.


  1. Музика на Учителя Дънов




  1. Фотоизложба «Паневритмия на Изгрева с Учителя Дънов».



  1. На предишният концерт, на 30 септември, разказахме как за пръв път бе показана от Невидимия свят Паневритмията над връх Мусалла. И тогава Учителят заявява, че тази Паневритмия ще я свалим долу на Земята!!!




  1. Започва Първата част на концерта, в която ще разкрием за необикновената история как се свали Паневритмията от Небето над Мусалла, тук на Земята, на Изгрева.


І част:

КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА НА ИЗГРЕВА ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?



  1. Как започна Паневритмията?«Изгревът», том І, с. 399(от Борис Николов).




  1. Кои бяха онези, чрез които се даде подтикът за Паневритмията?«Изгревът», том ІІ, с. 402(от Борис Николов).



  1. Как се създаваше Паневритмията на Изгрева от Учителя?«Изгревът», том І, с. 399(от Борис Николов).




  1. Класът на Добродетелите и Пентаграма за Паневритмията.«Изгревът», том ХІІ, с. 761—795(от Мария Тодорова).



  1. Пентаграмът в Паневритмията.«Изгревът», том І, с. 207(от Мария Тодорова).




  1. Опитът да се вкарат мелодии от света към упражненията от Паневритмията.«Изгревът», том І, с. 167(от Мария Тодорова).



  1. Погрешно изиграните упражнения от Паневритмията създават дисхармония на Изгрева, в България и в света, и разрушават със силата си всичко.«Изгревът», с. 209 (от Мария Тодорова).


І част
ПЕСНИ


  1. Как започна Паневритмията? — песен «Евера»




  1. Подтикът за Паневритмията — песен «Ходи, Ходи»




  1. Как се създаваше Паневритмията? — песен «Стъпка по стъпка»




  1. Класът на Добродетелите и Пентаграмата — песен «Пентаграм»




  1. Пентаграмът в Паневритмията — песен «Любовта е извор»




  1. Мелодиите от света и Паневритмията — песен «Фир-Фюр-Фен»




  1. Дисхармонията в Паневритмията и отговорността на изгревяни — песен «91 ви Псалом»

Подканяне с жест да станат




  1. КАК ЗАПОЧНА ПАНЕВРИТМИЯТА?

Разказва Борис Николов

Първи разказ
На «Изгрева» веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка песенчица. Обърна се към нас, каза: «Можете ли да ми изиграете едно хоро?» Наредихме се, хванахме се «ръка за колан», както се играеше хорото в Софийско, и зачакахме.

Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш — така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си, и можеш да въртиш домакинство. Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село.

Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: «А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения?» Опитаха се някои, но несполучливо. Нищо не ставаше. Да е хоро — ще го изиграеш, а това е мелодия и не става за хоро. За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро. После ни изпя друга мелодия и пак ни попита дали можем да ѝ сложим движения. Опитахме се, но не можахме да сложим нищо — само виновно вдигахме рамене.

Учителят не каза нищо повече. После се прибра горе в стаичката Си и с цигулката Си цяла нощ до сутринта свири някаква мелодия, непозната за нас. Сутринта Той изсвири мелодията пред нас и показа движенията на няколко сестри, които бяха музиканти — имаха музикален слух и музикално чувство за ритъм и движение. Така Учителят започна да предава първо на едната сестра — Катя Грива. После Учителят показа и на други сестри, и така се оформи една група от няколко сестри да заучават мелодиите, които Учителят даваше, както и съответните движения. Така за един месец се роди пред очите на всички ни Паневритмията, в която взехме участие всички. По-късно, тази група от сестри започна да обучава другите. Музикантите нотираха и изучиха музикалния текст. Накрая всички се събираха на полянката и под наблюдението на Учителя всички мелодии с движение бяха сглобени. За пръв път се изигра Паневритмията — първом на части, а после и цялата.

За Паневритмията Учителят е казал много неща. Написани са също много неща. Играехме я на полянката на «Изгрева», на бивака «Ел Шадай», на Витоша, на Седемте Рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията.



  1. Втори разказ на Борис Николов с определени лица

за същите събития.

ПОДТИКЪТ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Борис Николов

ПАНЕВРИТМИЯТА
Учителят работеше много естествено. Една вечер на поляната бяхме се събрали 5—6 души братя и сестри около Учителя. Неделчо Попов, който бе от Родопите подхвана разговор за българските песни, българските хора и народните танци. Тогава Учителят каза: «Може ли някой от вас тука да изиграе едно хоро?» Хванаха се 3—4 души за ръце и за колани, и като си пееха, изиграха някои от народните хора. Пеят и играят, редят стъпка след стъпка, така както е за всяко хоро с отделни стъпки, а Учителят ги гледа. Гледа ги съсредоточено и мълчи. После една сестра — Тодора Йорданова Станчева, която по-късно се събра да живее с Ангел Вълков, пожела да покаже някои от стъпките на народните хора от техните села. Тя беше чевръста, и сама си пееше и сама играеше и се носеше от стъпките така, като че не стъпва на земята. Бяхме прехласнати.

След малко Учителят каза: «Сега ще ви дам една малка мелодия. На тази мелодия какви стъпки ще дадете?» Учителят я изпя. Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да даде и да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка и семпла. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите, и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: «Аз ще ви покажа истинските стъпки.» Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Тогава Учителят се малко позамисли, спря се, и се съсредоточи всебе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията. А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ цигулката Му се чуваше отвътре от стаята.Значи Учителят свиреше, беше Му дошла една идея, и Той с вдъхновение започна да разработва тази идея, и така се тури началото на Паневритмията — хармония от музика и движение.





  1. КАК СЕ СЪЗДАВАШЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

Разказва Борис Николов
На другата сутрин Учителят беше пак рано на поляната. Около Него бяха същите братя и сестри. Тогава Той даде следващата мелодия заедно със стъпките. Ние сме около Него и всичко възприемаме с необикновен възторг. Първо Учителят даде мелодията, и ние я изпяваме и заучаваме. После Учителят ни даде стъпките за мелодията. И така почна да се създава упражнение след упражнение. Учителят гледа как се играят упражненията, които бе дал. Дойдат Му нови идеи, веднага се качи горе в стаичката, взема цигулката и разработва тези идеи по нататък. Така в продължение на един месец Той създаде Паневритмията. На Учителят Му допадна това творчество, и започна да дава упражненията след това в салона. После отиде на поляната, цигуларите свирят, а другите играят, а Учителят ги гледа и поправя грешките. Той долавяше мелодията по вдъхновение. Както така седи и гледа движенията на приятелите, дойде Му нова идея, отиде в стаята си, вземе цигулката и я разработи. А на следващият ден ще изсвири мелодията и ще покаже новите стъпки.

Първата група, с която работи Учителят, усвои добре всички упражнения от Паневритмията и започна да обучава и останалите. Музикантите разучиха мелодиите и сформираха оркестър. Дойде време да се изпълни на поляната една сутрин цялата Паневритмия, като оркестърът беше в средата, а Учителят играеше във вътрешния кръг. Така се сложи началото на Паневритмията.

След товаУчителят даде задача на Олга Славчева, която бе поетеса, да напише думи за Паневритмията, които да отговарят на идеята на Паневритмията. Олга по идеи на Учителя даде думите, те се облякоха, и съгласуваха както по форма, така и по съдържание и най-вече с хармонично съчетание с музиката.



  1. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ И ПЕНТАГРАМАТА ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Мария Тодорова
Паневритмията е израз на духовни закони, и чрез нея между силите на човека и силите на природата става пълна обмяна по законите на хармонията, която съществува в Живата Природа, в Духовния свят и в Божествения свят.

След известно време Учителят даде и Пентаграма, а това е онзи Пентаграм, който Учителят беше дал на първите братя от Синархическата верига и който висеше по стените в домовете на старите приятели. Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените на старите приятели. Учителят го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещение за ученика. Един ден, както се бяхме събрали около Него, Той каза: «Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените, и да го приложим на Земята.» Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Добродетел.

Искам да спомена също, че в началото на Школата, Учителят бе създал една вътрешна група от сестри, в която бях включена и аз, на която Той четеше лекции, беседи, като всяка сестра, при всяка сбирка, представляваше дадена добродетел, с която се работеше. Тази, която беше на ред да бъде на върха на Пентаграма, ръководеше сбирката. Учителят седеше, слушаше и даваше Своите напътствия. На следващата сбирка, друга сестра заемаше върха на Пентаграма.

Така Пентаграмът, с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителят дава беседите пред Класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото Школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. Така бе даден «Пентаграмът» от Паневритмията чрез Учителя.


Забележка: Лекциите на Учителя пред класа на Добродетелите и работата с Пентаграмата са публикувани в «Изгревът», том ХІІ, с две приложения — плакати на Пентаграмата — черно бяла и цветна.


  1. ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Борис Николов
Възникна идеята да се представи Пентаграмата, която Учителят беше дал в първите години (която висеше на стените на възрастните приятели), с движения и с музика. Мнозина знаеха, че Учителят бе правил опит с «Класът на Добродетелите» за работа с Пентаграмата, така че върховете на Пентаграмата си сменяваха местата, и горният връх се задвижваше вдясно и отиваше встрани. На негово място отляво при завъртането стъпваше най-отгоре следващият връх. Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи, да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и с музика. Това беше Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учителят работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение — мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време, докато се заучи.

Така че, подтикът да се даде Пентаграмата беше дошъл от Цочо Диков, който бе направил първия опит. Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов. Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на Луната около Земята и обясняваше защо обиколката ѝ около оста и около Земята са едни и същи. Проблемът за Луната му бе проблем на живота. Той издаде съчинение за тази своя работа. Не зная къде се намира. Но във връзка с тази своя работа, той е задавал много въпроси на Учителя за Луната.

И тези отговори на Учителя са важни. Дано ги е записал. А кой прибра неговия архив, не зная. Той ми подари две копия от негови работи, но не зная къде потънаха. Всичко, което е казал Учителя за Луната, е записано. Но не зная къде се намира.


  1. МЕЛОДИИТЕ ОТ СВЕТА И ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Мария Тодорова
Когато се създаваше Паневритмията, един брат-музикант искаше да се вземат мелодии от света. А Учителят сваляше Паневритмията така, както е в Божествения свят и в Духовния свят, и постепенно предаваше упражнение след упражнение. Това не беше еднократен процес. А беше жив процес, в който ние присъствувахме, наблюдавахме и вземахме живо участие. Учителят ни покаже упражненията, и после даде мелодията. Или свали най-напред мелодията, а после даде упражненията.

Та, като видя този брат всичко това, помисли, че това е съвсем обикновено съчетание на движение и мелодия, и реши и той да се включи в общата работа. Този брат се казваше Ангел Янушев. Когато реши да се включи, взе и донесе в папката си мелодии от света, от разни композитори, и искаше на тези мелодии да се направят подходящи движения. Учителят, като видя това, стана много неспокоен и развълнуван. Извика ме и ми каза: «Кажи му, че Моите песни са построени по други закони.» Аз отидох при него, обясних му, че не може да се използуват други песни и мелодии, казах му, че сам Учителят ме е изпратил. Но той не повярва, защото се смяташе за голям музикант. Тогава аз го извиках, заведох го при Учителя и там му казах пред Учителя онова, което ми беше поръчал да му кажа. Аз му го казвам, а Учителят седи и слуша. Янушев гледа ту мен, ту Учителя и накрая каза: «Това нещо не го знаех.» И си отиде.

Та, имаше сили в природата, непонятни нам. Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и посока. Тези сили са включени в общата хармония на Живата Природа. Това е един пример как още от самото начало, когато се даваше Паневритмията, се явиха духове, които влизаха в този или онзи, и се стремяха да я изменят. Искаха още в самото начало на създаването й да я насочат в друга посока. Това се случи и по средата, и в края, когато се даваше Паневритмията. Това се случи и след като си замина Учителят — искат да променят текста, та дори и мелодията на Паневритмията. Защото, така или иначе, упражненията от Паневритмията се промениха поради нашето невежество и несъвършенство, поради което Учителят беше много недоволен. Та тези духове са проводници на същите сили, които искаха да разрушат Школата от самото начало. Те влизат в строго определени личности, които им стават проводници и изпълнители. Защо разправям това ли? Защото искам да ви кажа, че дойде време, когато Ангел Янушев се отказа от Учителя и от Братството, през време на съдебния процес срещу Братството през 1957—58 година. А защо се отказа ли? Защото, когато човек един път стане проводник на тези духове и сили, които искаха да разрушат Паневритмията, то същият човек рано или късно ще стане проводник на същите сили, когато трябва да се разруши Школата. И «Изгревът» се разруши по този механизъм отвътре — тези сили намериха проводници и те станаха служители на тези сили. Въпросът е ясен за вас и за мен. А комуто не е ясен — да си го провери сам!


  1. ДИСХАРМОНИЯТА В ПАНЕВРИТМИЯТА И ОТГОВОРНОСТТА НА ИЗГРЕВЯНИ

Разказва Мария Тодорова
Всеки от нас взе някакво участие. Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в салона, и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на «Изгрева». Къде по-рано, къде по-късно, приятелите я изучаваха и се обучаваха взаимно един другиго. Обикновено ставаше така, че всеки, който идваше, хващаше се в кръга, поглеждаше онези, които бяха пред него и играеше според това, което виждаше. Така се дойде дотам, че не всички правилно играехме Паневритмията. С годините едни играеха едно, а други — друго. Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: «Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може! Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри, и те се прехвърлят и предават на останалото човечество. Вие носите отговорност за това, което става тук на поляната, и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света, и създава съдба на човечеството.»

Ние мълчим — нищо не казваме. Нищо не разбираме. Не беше дошло времето да го разберем. Не беше дошла онази Светлина отгоре, за да освети съзнанието ни. Това време дойде, когато Учителят Си замина. Ние преминавахме през страдания, мъчения и изпити, които не винаги взимахме успешно, и успявахме да преминем по-нататък в нашия път. Когато дойдоха събитията от 1957—58 година, тогава разбрахме какво значи да се играе правилно Паневритмия и да има хармония на «Изгрева» и в света. Разбрахме, но беше вече късно за нас. «Изгревът» бе разрушен. Отговорността бе наша.

Разрушението започна от 1945 г., последва големият обиск на 6.ХІІ.1957 г., когато бяха унищожени 163 000 томчета от Словото на Учителя. Дойде се до процеса срещу Братството — 1958 г., и изпращането в затвора на Борис Николов и Жечо Панайотов. Салонът на Изгрева бе заключен с катинар и бе забранено да се играе Паневритмия на поляната на Изгрева!!

АНТРАКТ
Уважаеми гости,
1. Заповядайте да разгледате изложбата със снимки на Паневритмията на Изгрева от времето на Учителя.

Това, което ви разказваме и което ви изсвирихме и изпяхме, е един реален живот, който е запечатан на тези снимки.

Изложбата с Паневритмията е доказателство, че такъв живот е имало, и че той съществува и днес чрез Програмата «Изгревът».
2. Представяме ви новия том ХХІІІ, както и книгите от поредицата на «Изгревът» от том І до том ХХІІ. Книгите са вдясно — на тази маса.
3. Благодарим на всички, които ни съдействаха със своята лепта чрез тази малка кутия за организацията на настоящия концерт.

Онези, които желаят и могат да ни помогнат за следващия концерт, да заповядат пред малката кутия.


4. Обявявам 20 минути пауза.

ІІ част:



  1. Моля за тишина!




  1. Моля ви отново да изключите всички GSM-и!



  1. Концерт-рециталът продължава с историята на онова знамение на Небето, чрез което се дадоха думите на Паневритмията.


ІІ част:

КАК СЕ СЪЗДАДОХА ДУМИТЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА?
8. Кой ще даде думите за Паневритмията на Изгрева?(от Мария Тодорова).«Изгревът», том І, с. 208, 210.
9. Съществото, което бе изпратено да предаде думите за Паневритмията (от Мария Тодорова).«Изгревът», том І, с. 210—211.
10. Съществото от Слънцето се явява за втори път, за да предаде думите за Паневритмията(от Мария Тодорова).«Изгревът», том І, с. 211.
11. Паневритмията се основава на законите на съответствието между музика, движение и Слово(от Мария Тодорова).«Изгревът», том І, с. 211.
12. Двата кръга на Паневритмията — на Изгрева и в Невидимия свят(от Мария Тодорова).«Изгревът», том І, с. 212.
13. Вратите при Паневритмията(от Драган Петков). «Изгревът», том VІІ, с. 153—154.
14. Паневритмията е могъщо оръжие за градеж и оръжие за разрушение(от Драган Петков).«Изгревът», том VІІ, с. 154—155.

ІІ част:

ПЕСНИ


  1. Кой ще даде думите на Паневритмията? — песен «Първият ден на Пролетта»




  1. Висшето Същество пристигна, за да даде думите на Паневритмията — песен «Радост и скръб»




  1. Съществото от Слънцето се явява за втори път — песен «Берхан Ази»




  1. Законите на Паневритмията — песен «Красота».




  1. Двете Паневритмии — на Изгрева и в Невидимия свят — песен «Радостта на Земята»




  1. Вратите при Паневритмията — песен «Запали се огънят»




  1. Оръжията на Паневритмията — песен «Благословен Господ наш»

Подканяне с жест да станат




  1. КОЙ ЩЕ ДАДЕ ДУМИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА НА ИЗГРЕВА?

Разказва Мария Тодорова
По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва:

  • Ама, Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусалла?

Учителят я поглежда и казва:

  • Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения Свят.

  • Ама, Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусалла? — настоява сестрата.

  • Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е Горе, на Небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със Световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела — духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусалла. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на Земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух — тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия.

  • Ама, Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусалла? — пита отново сестрата.

  • Ще има и ще изпратим същество от Горе, което да даде думите на нашата Паневритмия — казва Учителят.

А ние стояхме в очакване да се яви това Висше Същество, без да знаем кога и на кого ще се яви.


  1. ВИСШЕТО СЪЩЕСТВО ПРИСТИГНА, ЗА ДА ДАДЕ ДУМИТЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Мария Тодорова
Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934.

  • Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?

Олга се стеснява:

  • Но, Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю.

Учителят се усмихва и казва:

— Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно Същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения. — Учителят замълчава и се усмихва.



  • Е, щом е така, да се опитаме и двете — аз и това същество. Но как и кога ще дойде то?

Учителят ѝ казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по-възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та, тя ще има посещение от Невидимия свят, и то не «на гости», а по работа, дадена от Учителя!

Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата — приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото ѝ същество, мисълта ѝ се прояснява, погледът ѝ се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист.

Таман е завършила две-три упражнения, и на вратата се чука — влиза някаква сестра — комшийка, да ѝ иска назаем това или онова. Олга ѝ казва, че има работа.


  • Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо назаем.

Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата ѝ няма вече светли мисли, в сърцето ѝ няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи.



  1. СЪЩЕСТВОТО ОТ СЛЪНЦЕТО СЕ ЯВЯВА ЗА ВТОРИ ПЪТ

Разказва Мария Тодорова
На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго:

  • Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе, и веднага изпратиха своите служители да ти попречат.

— Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи, и то тук — на «Изрева», тук — пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си? — Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.

Учителят се навежда и я повдига.

— Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път — ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията.

С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.

Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето ѝ. Приятелите ѝ смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеяла, че и дори да чука някой, да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение — мисълта ѝ се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: «Аз съм Асавита. Идвам от Слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят.» Олга записва всичко.

Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава.



  • А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж?

  • Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб.



  1. ЗАКОНИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Мария Тодорова
На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена «Паневритмия». Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо, ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са «Бершид Ба», «Пролетна песен» (в книжката е отбелязано заглавие «Пролетта пристига») и «Песен на малката буболечка» (в песнарката — «Малката буболечица»).

Същата година — 1935 — Олга Славчева издаде една книжка: «АСАВИТА — Божествена песен». На корицата, в горния ъгъл е написано:«Хелмира». Асавита идва от Слънцето, посещава Олга Славчева и като ѝ дава името Хелмира, повежда я на път за Слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати — чува песните, които Учителят е дал на Земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на Слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на Земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята — физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина — приложение към книжката, наречена «От Земята към Слънцето».

По онова време на «Изгрева» имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както ѝ е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на «Изгрева» смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст.

През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка «Паневритмия». Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя». В тази книжка има увод, а след това раздел «Основи на Паневритмията», в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на с. 14, точно и строго е отбелязано: «Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение.» По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение, и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на с. 14 пише: «Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир.» Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като «Основи на Паневритмията».




  1. ДВЕТЕ ПАНЕВРИТМИИ — НА ИЗГРЕВА И В НЕВИДИМИЯ СВЯТ

Разказва Мария Тодорова
Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване — беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност — тази на Духовния Свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят — света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, Небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга — единият кръг долу на поляната на «Изгрева», където ние — нашите тела — играехме, а другият кръг бе горе на небето — там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в «двете Паневритмии». Едната долу на Земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу — с нашите тела и горе — с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на Земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията — със словата, движенията, мелодията и ритъма — е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на Земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.

Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на «Изгрева». Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмия. Това за нас беше Паневритмията — свещенодействие и посвещение.

«Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е, именноa Паневритмията (с. 15)». Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по Земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух.


  1. ВРАТИТЕ ПРИ ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Драган Петков
Да играеш Паневритмия и да си жив участник в този кръг по времето на Учителя беше невероятно преживяване. Всеки от нас имаше своето лично усещане за въздействието на Паневритмията като музика, движение и като съчетание на хармония в едно поле, което е създадено от «Живата Паневритмия», която се намира в Невидимата Школа на Бялото Братство.

Когато бяхме наредени по двойки и двойките се завъртят в общия кръг, трябваше да се спазва едно правило, дадено от Учителя. Когато двойките се въртят в кръга, трябва да има еднакво разстояние между двойките. Не трябва някъде между двойките да има по-голямо разстояние от два-три метра, а на друго място да са сблъскани един до друг и да си пречат при играта. Между двойките трябва да има еднакво разстояние. Като си разперят ръцете, трябва да има най-малко разстояние от половин метър. Понякога Учителят даваше едно упражнение. Караше ги да се хванат за ръце и да направят нещо като хоро. След това си пускаха ръцете, обръщаха се вдясно, и това бе разстоянието, което трябва да има между тях. По такъв начин се определяше големината на кръга. В зависимост от числото на участвуващите двойки се определяше диаметърът на кръга. Един път бе по-голям, друг път бе по-малък. Не е важно колко голям ще бъде кръгът. Друго е важното — да има еднакво разстояние между двойките. Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките. Той се изразяваше така: «Затворете вратите!» Той определяше тези разстояния като отворени врати.

Какво представляват тези врати? Кръгът на Паневритмията е жив кръг от сили и силово поле. Той се създава от играещите двойки. Когато се отвори някоя врата, това означава, че разстоянието не е спазено между двойките и че живият кръг е пресечен. Тогава други сили влизат чрез тези врати, крадат от това силово поле и след това като крадци задигат цялото Благословение от Паневритмията. Понеже са крадци, те взимат каквото им е нужно, взимат този капитал, за да работи чрез него Черната Ложа, а на нас оставят нарушената хармония, т.е. дисхармония. После се чудим защо не ни вървят работите. Няма какво да се чудим, а трябва да изпълняваме нещата точно така както ги е казал Учителят. Веднъж Учителят беше недоволен и каза: «Рекох, да затваряте вратите навреме. През тях влизат други сили в кръга. Не бива да се допуска тези сили да влизат между нас и които да развалят хармонията. Носите отговорност пред Небето, че допускате чрез вашето непослушание Черната Ложа да атакува Школата. Тези неща са недопустими и се санкционират от Невидимия свят. Невидимият свят е място на висша разумност, на висша хармония и висша светлина. Това е Светлината на Божествения свят.» Ние запомнихме това и ви го предаваме. Е, разбира се, че не винаги го изпълнявахме.

Когато играехме Паневритмия по всички правила, дадени от Учителя, се получаваше такава хармония между нас, че имахме усещането, че не стъпваме по земята. Това е наше усещане, но ние фактически се движехме с краката си по земята. Тогава разбирахме какво означава да се играе правилно Паневритмия при «затворени врати».



  1. ОРЪЖИЯТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА

Разказва Драган Петков
Ето сега 45 години след заминаването на Учителя, не се спазва това правило за вратите. Понякога някои от възрастните приятели започват да се обаждат: «Затворете портите!» Други, които слушат, се дразнят от техните забележки. Учителят на времето не казваше «врата», а казваше «порта». Дразнят се, защото не знаят. Дразнят се, защото са отворили «портата» на Паневритмията и в тях са влезнали онези същества и сили, които смучат и крадат от Живия кръг на Паневритмията. И затова се дразнят, защото други в тях се дразнят, защото са влезнали там и са се вкопчили като кърлежи и смучат ли смучат енергия. Е, кажете ми как може да се коригират и затворят тези порти с една забележка? Не може.

Друг път ни обръщаше внимание, че чрез нашите дисхармонични състояния на Изгрева, по същия начин те се разпространяват в света като дисхармония в умовете на останалите хора. Веднъж беше строг и каза:



  • Вие тук, на Изгрева, сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен Център чрез Божествената вълна създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство.

Тогава ние разбрахме каква беше нашата роля на Изгрева. В нас имаше Сила, която можеше да сътворява и съзижда Новия живот. Имаше Сила, която можеше да разрушава. Ние опитахме и двете неща. А резултатите ги видяхме.

Разбрахме, че Паневритмията на Изгрева е могъщо оръжие за градеж и за разрушение.

По време на Паневритмията започвахме да играем в по-малък кръг, като пазехме да няма врати и порти между нас, т.е. да има еднакво разстояние помежду ни. После Учителят даваше задача да се увеличава диаметърът на кръга постепенно. Това означаваше, че идеите на Учителя трябваше да пулсират и да излязат от центъра и от кръга и да се разпространят по целия свят. Това означава, че центърът на живота пулсира и ритмично изпраща вълни на хармония в света. Ето това беше един метод на работа на Учителя за разпространението на Неговите идеи. Затова ще намерите в Словото Му един израз: «Моето Слово се разпространява във въздуха. Има същества, които Го поемат и веднага Го разпространяват. Божествените Идеи се разпространяват по такъв начин.» Затова Учителят казваше, че Новото Учение ще дойде отвътре в хората, като първо ще възприемат тези идеи като свои и като собствени ще ги реализират.

Това е пътят! Друг път няма!



Оригиналното Слово е отпечатано! Пътят на Живота в Школата е даден в поредицата «Изгревът». Това е Пътят Господен! Амин!

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ


  1. Уважаеми гости, с тази песен завършва нашият Концерт-рецитал.

Да благодарим на музикантите:Йоана Стратева, Бояна Желязкова, Анна Каралашева, Божидар Симов, Коста Москов, и на нашата певица — Спаска Панайотова!

Благодарим на техническия екип, който подготви залата и озвучаването на концерта:Вихър Пенков, Ангелия Пенкова,Ефросина Ангелова,Нонка Матеева и Полина Петкова от гр. Видин, Георги Иванов от Горна Баня и Петър Авакян!


  1. Специални благодарности за онзи човек, който разнесе и раздаде 300 покани за настоящия концерт — Таня Цветинова!




  1. И накрая да благодарим на сценариста, режисьора и съставителя на Изгрева, който подготви този концерт — Вергилий Кръстев!




  1. Следващият концерт е на 23 декември.


До нови срещи!!!





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница