Конкурс за „доцент" в научна област „хуманитарни науки", направление 1 „Филология"



Дата27.11.2017
Размер53.8 Kb.
Размер53.8 Kb.

СТАНОВИЩЕ

за

конкурс за „доцент“ в научна област „хуманитарни науки“,



направление 2.1 „Филология“ (американска литература и култура),

Факултет по класически и нови филологии, СУ “Св. Климент Охридски”,

обявен в „Държавен вестник“, бр. 9/02.02.2016 г.

1/ Данни за конкурса

Обявеният конкурс за доцент по американска литература и култура отговаря на всички изисквания на Закона и Правилника, като не са констатирани никакви процедурни нарушения. Единственият кандидат, Александра Константинова Главанакова, е представила всички необходими документи за участие в конкурса, спазвайки изискванията на Закона и Правилника.

2/ Данни за кандидата

Александра Константинова Главанакова има богата професионална и творческа биография. Тя е завършила английска филология в СУ «Св. Климент Охридски» с втора специалност българска филология през 1989 г. и от 1991 г. започва работа като асистент в катедра „Аглицистика и американистика“, СУ “Св. Климент Охридски”, а през 2007 г. е преназначена като главен асистент в същата катедра. През 2010 г. получава образователната и научна степен „доктор“ след успешна защита на дисертационния си труд „Трансформации на тялото в киберпространството: от печатната литература към киберлитературата“. Александра Главанакова е стипендиант на седем международни програми за повишаване на научната и професионална квалификация, сред които бих искала да откроя участието й в две от сесиите по американистика на престижния Залцбургски семинар, през 2002 г. и през 2012 г., посветени на проблемите на имиграцията, етнонационализма и расовото многообразие, както и специализациите й по програма „Фулбрайт“ през 2003 г. и по програмата на Международната комисия за канадски изследвания през 2009 г..

3/ Описание на научните трудове и научни приноси

Кандидатката участва в конкурса с една монография, Transcultural Imaginings. Translating the Other, Translating the Self in Narratives about Migration and Terrorism (Sofia: KX – Critique and Humanism Publishing House, 2016), с шест публикувани статии и студии и една под печат.

Монографията Transcultural Imaginings. Translating the Other, Translating the Self in Narratives about Migration and Terrorism е в обем от 262 стр., като основният текст представлява 231 страници, а останалите са библиография и приложения. Темата, върху която се фокусира изследването, е изключително актуална днес, а съпоставителният план, избран от авторката, превръща изследването в първо по рода си. Основният фокус на работата е разработването на идеята за транскултурализма като алтернативен термин на мултикултурализма, зареден с много повече мобилност, флуидност и непрекъснато променяща личностна идентификация, присъщи на хората от новото хилядолетие. Съсредоточаването на изследователския интерес върху проблемите на идентичността и културния трансфер е много сполучливо, защото то обединява разнородните теми, творци, феномени и събития, които попадат в полезрението на изследователката.

Монографията се състои от три основни части, като първата част обединява двете глави, които задават теоретичната рамка, а втората и третата части са посветени на критически анализ и преосмисляне на тези теоретични постановки през призмата на разглежданите конкретни автори и текстове.

Тъй като кандидатката е представила подробно съдържанието на отделните глави, включени в тези три части, аз бих искала да се спра на приносите и въпросите, които поражда изследването като цяло.

Един от основните приноси е критическият анализ и преосмислянето на избраните произведения през призмата на транскултурализма. Авторката прави обстоен преглед на критическата литература по въпроса, като убедително доказва, че другите теоретични призми, като мултикултурализъм, космополитизъм, и др. са загубили силата си и в днешно време вече не могат да служат като единствени инструменти на анализ, особено след 11.09.2001 г., в условията на разпространение на тероризма, етнически войни и бежанската криза в Европа. Изборът да се представи транскултурализмът след пространната дискусия върху Аз като Друг и Другия в мен, допринася много за убедителността на аргументите в полза на избраната теоретична перспектива. Би било добре, обаче, ако авторката разчита повече на своя собствен глас, а не само на такива авторитети като Юлия Кръстева, Хоми Баба, Снежа Гунев, Вернер Солорс, Зигмунд Бауман, Данино и др., още повече, че тя самата заявява принадлежността на текста към един сравнително нов, хибриден жанр, креативна нонфикция, който е едновременно автобиографичен и аналитично-критичен.

Въпросите, които поставя текстът като цяло, са свързани от една страна именно с опита да се разчупят рамките на академичното писане, като се съсредоточи погледът върху граничните зони, които са в непрекъснато предефиниране, където се случва и формирането и преформулирането на Аз-а, и от друга – с възникването на нов тип литература, която носи много повече от флуидността на съвременната култура, отколкото от литературните категории, с които сме свикнали да боравим.

Въпреки че текстът непрекъснато се опитва да се оттласне от конвенционалните категории на писане на такива текстове чрез въвеждането на дълбоко личната перспектива на вътрешната миграция, следва да отбележим някои пропуски, свързани с точността на научното изследване. Подобен такъв е недоизследваният проблем с употребата на думата “alien” като юридически термин в САЩ, който описва имигрантите. Съвсем погрешно авторката твърди, че терминът първо е използван за описание на извънземни същества в езика на Холивуд, а едва след 1952 г. влиза в употреба като юридически термин в законодателството на САЩ. Точно обратно, едва през 1950-те години той навлиза масово в американската култура в значението си на „извънземен“ благодарение на киноиндустрия, а още от самото създаване на американската държава това е официалният термин за описване на състоянието на имигранта, преди той да се е превърнал в гражданин на новата Република. Това объркване е още по-непонятно, като се има предвид, че авторката на няколко пъти използва Хенри Джеймс като една от ключовите фигури при описанието на състоянието на непрекъснато меняща се национална принадлежност. Именно той задава в началото на 20 век въпросът, който дори и в началото на 21 век продължава да е основният въпрос, не само в Америка, но и по целия свят днес: „А кой не е чужденец, alien, в тази страна…“

Независимо от това, и от усещането за еклектичност, което монографията създава на моменти, изследваните въпроси са от изключително значение днес, особено по отношение на опитите ни да разберем същността на тероризма, етническите войни и партикуларизацията на идентичността на фона на глобализацията и навлизането на все по-нови и нови технологии на комуникация. Тук може би е мястото да отбележим, че въпросът за Аз-а и Другия е до голяма степен въпрос на комуникация и все още не можем да пренебрегнем факта, че различните култури комуникират по различен начин. Напълно съм съгласна с авторката, че културата не бива да се разглежда като нещо дадено, устойчиво и непроменящо се, но, както казва Едуард Т. Хол, „културата е комуникация и като такава тя трябва да бъде изучавана, за да може да се разкрие всичко онова, което тя крие от своите носители и което е в основата на предразсъдъците и нетолерантността към Другия“. В този смисъл не бих се съгласила, че междукултурната комуникация, като поле на изследване, е изчерпано, както и бих препоръчала едно по-внимателно боравене с термините на Другостта и по-обстойно обговаряне на изграждането на Аз-а в процеса на комуникация, задълбочено разработено в работите на Михаил Бахтин. Това би хвърлило и по-силна светлина върху въпросите на превода и културния трансфер, които авторката е избрала да коментира единствено в аналитичната част.

Независимо от направените забележки, смятам, че приносният характер на изследването е много голям, както по посока на критическото преосмисляне на съвременните теории на диалог между културите и изграждането на Аз-а като част от Другия, така и по отношение на критическия прочит на текстове, които досега не са „четени“ заедно. Допълнена и от другите статии, с които кандидатката участва в конкурса,монографията разкрива един напълно изграден учен, със свое оригинално виждане по едни от най-наболелите въпроси на съвременността.



4/ Преподавателска работа

Преподавателската работа на Александра Главанакова, която е в двете образователно-квалификационни области – бакалавърска и магистърска, се отличава с иновативност, отвореност към нови теми и методи на преподаване и търсене на непрестанна







Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница