Конкурс за есе „ние трябва да сме във времето,ако искаме времето да бъде в нас



Дата08.02.2017
Размер30.27 Kb.
Размер30.27 Kb.

Международен конкурс за есе

„НИЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО,АКО ИСКАМЕ ВРЕМЕТО

ДА БЪДЕ В НАС”
Петър Василев, студент по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”
Времето е миг от Космоса ,от света преди нас и ще бъде и след нас,но винаги мислим за него- от раждането на човека до смъртта му.То е съдник на делата човешки и дава своята оценка за забрава и безсмъртие.

19 век, Европа, България. Ние, всички живеещи в 21 век,се връщаме години назад, за да се потопим във времето на сълзи, хомот, безправие и смърт- последните робски години на сънародниците ни под турска власт.А така ще почувстваме по-силно тази мрачна епоха, времето родило най-светлата личност на България, изрекла мъдрите слова: ”Ние сме във времето и времето е в нас”.Това е Васил Левски. Този велик българин показва с делата си как трябва да се изпълнява дългът към народа и родината.

1837 година, Карлово.Оттук тръгва българският революционер по пътищата на страната ни, за да мине през годините и днес да бъде сред нас, съдник на морала и духовната ни същност.

Левски, Дякона, Апостола-три свети имена за България. Навярно орисници са го дарили с мъдрост, далновидност и лъвско сърце,та най-добре разбира времето на неволи и несгоди, а оттук и прозорливата идея, завладяла съзнанието му, че е нужна организация, която да вдигне народа „на бунт, на борба”.Може би Бог е благословил Левски да стане „крило” на цял един поробен народ, а майка му-Гина Кунчева е запалила в сърцето му вяра в доброто и истината.Така се поправя от Дякона пъртина към свободата и бъдещето на България.Апостола е син на времето на революционен кипеж, а това отключва в съзнанието му решението да поведе народа си към независимост чрез организиране на революционна мрежа от комитети.Затова можем да кажем, че времето е с Левски,то му дава възможност да покаже своите необикновени организаторски качества, в течение на него той се превръща в икона за поколения българи.Времето и днес показва,че Дякона е бил прав, неговият подвиг остава незабравим отпечатък в съзнанието ни.

Левски не написва философски томове и многоучителни постановления за народните си дела, той няма висше образование, най-високата му школа е Белградската легия, най-доброто училище-изстраданият опит на народа във вековете борба.Апостола не видя свободата, нито „чистата и свята република”, за която ратува, но и в онова далечно време стига до прозрението, че висшегласието е най-великият закон, на когото трябва да се подчиняват имена, амбиции, дела и личности.

Днес живеем в Земята на Левски, тя е свободна република, част от Европейския съюз.Но и в 21 век, трябва да минем, като Апостола през редица слабости- измама, подкупи, бързо печелбарство, раболепие пред висшестоящите. Ние сме част от време , където човек освен с определен вид слабости се сблъсква и с физични открития, компютри и редица нови технологии.За да се интегрира в заобикалящата го обстановка,той трябва да бъде винаги информиран преди другия, за да може да се конкурира на пазара на труда.

Но нека не забравяме,че времето винаги има нужда от хората.Те са светлината, електричеството на света. За да се впишем в този модерен 21 век, трябва упорито със своя морал да търсим свобода на мисленето в себе си, да взимаме смели решения, да сме носители като Левски на свежи, революционни идеи, които да ни водят напред и да подпомагат решенията ни.Не може равнодушно да гледаме на случвашото се около нас, а трябва винаги да имаме своя позиция, без да продаваме душата си на Златния Телец.Нека мисълта на Апостола, че „ние сме във времето и то е в нас” да ни накара да се замислим за своя морал и поведение, да не правим компромиси със идеалите си, да не предаваме приятели за висок пост и материални облаги.

Повечето от нас загубиха вяра в истината, в правдата, в безкористието като добродетел.Но има и скромни и честни хора като Дякона, които все вярвят,но за разлика от него мълчат приемат некадърността на управляващите и с наведена глава чакат по-добри времена.Тези днешни българи ,наричам „мълчаливи бунтовници”, защото безмълвно и тайно се надяват, че нещата в държавата ни ще се променят.



Но и днес, може би времето от робството е оставило отпечатък и робската ни психика не ни е напуснала? Искам Левски да направи своя лъвски скок от небитието и покаже на всички нас и най-вече на управниците ни , как трябва да се работи за народното дело.Вярата в доброто и смелостта, завещани ни от Апостола не трябва да оставяме да потънат в праха на забравата. И днес актуално звучат думите на Левски и придобиват още по-голяма сила след присъединяването ни в Европейския съюз, че: „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от задружните ни сили”. Тези слова и всичките послания завещани от Апостола,трябва да проникнат в съзнанието ни, за да можем с гордост да твърдим, че България е земята на Васил Левски, а ние българите сме достойни негови наследници.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница