Конкурс за хабилитация и присъждане на ака демична степен ‘’доцент’’ по направление 2 Изобразително изкуство: „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен



Дата16.11.2017
Размер60.18 Kb.
Размер60.18 Kb.

Становище по конкурс за хабилитация и присъждане на ака-

демична степен ‘’ДОЦЕНТ’’ по направление 8.2 Изобразително изкуство: „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ към катедра „Изкуствознание“, Факултет за изящни изкуства, Национална художествена академия, София от проф. Божидар Стоянов Бояджиев, ФИИ, НХА

В обявения от Националната художествена академия конкурс за хабилитация и присъждане на академична степен ‘’ДОЦЕНТ’’ по направление 8.2 Изобразително изкуство: „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ към катедра „Изкуствознание“, Факултет за изящни изкуства за нуждите на Магистърска програма „Дигитални изкуства”се представят двама кандидати. Това са хоноруван преподавател д-р Красимир Терзиев и гл. ас д-р Венелин Шурелов.

Д-р Красимир Терзиев завършва „Живопис” в НХА през 1997 г. Защитава докторска степен в СУ „Св. Климент Охридски” през 2012 г. Развива творчеството си, използвайки различни визуални езици и медии или търси да открие медийна специфика на базата на интермедиалност. В хабилитациония му труд са представени видеа и видео-инсталации както следва: “По Българската следа” (2003); “Едно Място” (2004); “Мону-ментално” (2011); “Съобщение от космоса в двора” (2008/09); “Между Flashback и Déjàvu” (2015); “Един филм” (2004); “Битките на Троя” (2005); „Проследяващ (себе си) кадър” (2011) и др. Към труда са добавени каталози статии, книга, информация за изследователски проекти и преподавателска дейност, биография и библиография. Пет от предложените произведения в хабилитационния труд са показани в оригинал и това ги прави много ясни и видими.

„Документалните” филми “Битките на Троя” (2005) и „Съобщение от космоса в двора” (2008/09) са особено впечатляващи. Те представят автора с капацитет да прави авторско документално кино, но както сам той изтъква, от позицията на художник. Не зная до колко Красимир Терзиев е горд или пък склонен да премълчи образователния си произход от ареала на живописта, но това някак си личи в изобразителните характеристики и композиция на материала. Разказът е плътен, богат и завладяващ. “Битките на Троя” (2005) притискат националния манталитет и самочувствие по най-слабите им места. Авторът разказва със симпатия за приключенията на група българи в преследване на успеха, благосъстоянието, индивидуалното себеутвърждаване и илюзията за щастие. В хода на наратива акцентът пада върху разминатите очаквания, компенсиращите рефлексии, личните съдби и компромиси на умилително наивните жертви на голямата подмяна и несъответствие. Тези „жертви” са с български произход и българската публика става особено чувствителна дакато се пита това нормалността ли е или вечно лошият български късмет.

„Съобщение от космоса в двора” (2008/09) напомня с нещо за космическото съревнование, започнло към средата на миналия век, проведено с амбиция и пълно отсъствие на екологическа отговорност. Проблемът за опазването на околната среда /в случай, че Космосът се числи към нея/ е направо смешен в съпоставка с изобразителната патетика на „тържественото Изстрелване” за да се стигна до тривиалността на “Задния двор”, къдета дебнат изненада, опастност и „боклук”. Лично аз откривам една иронична оценка към този огромен успех на човечеството да се издигне високо и гордо в „Небесата” в преследване на целесъобразност и новаторство, но както става ясно от филма проблемът има и своя „хастар”.

Два одухотворени обекта са в състояние на пост-дигиталност, „след като дигиталното е станало банална повсеместност”. Този авторов цитат, взет някъде от текста на хабилитационния труд, който коментирам ми дава ключа към видеото „Между Flashback и Déjàvu” (2015). Смислово погледнато става дума за дискурса на гледните точки. „Отгоре и отдолу” се превръщат в метафора на комуникационния акт.

Своето разбиране за спекулация с видеоизображението Красимир Терзиев демонстрира в „Мону-ментално” (2011) и „Проследяващ (себе си) кадър” (2011). Работата „Мону-ментално” (2011) би могла да бъде свързана с анализ на конфликтността между „Живот” и смислово обременената околна среда, в която той протича. Но както се казва „Животът е по-силен”. Той е по-избирателен, по-мъдър и често пъти безчувствен към кодовете на миналото.

„Кадър, затворен в траекторията на собственото си движение.” На собственото си нескончаемо движение. Две камери сдвояват процеса на дигиталното обективиране на „Безкрай”, обслужен от специалисти по мотаж и демонтаж на кино-оборудване. „Проследяващ (себе си) кадър” е синтезиран, силно обобщен образ на отсятата значимост, на не споходената от повреди цялост.

Гл. ас. д-р Венелин Илиев Шурелов завършва специалност „Сценография” в НХА през 2004 година. През 2007 придобива научна и образователна степен „Доктор”. Той е съосновател и преподавател в Магистърската програма „Дигитални изкуства” в НХА (2008). Преподава в дисциплини, свързани с историята и теориятана дигиталните изкуства, видео арт, интерактивен пърформанс и инсталация.Член е на кураторския екип и е технически организатор на DA FEST, Фестивал за дигитални изкуства в НХА от 2009 г.

В хабилитационния си труд представя седем работи, които очертават най-добре авторските му търсения – “Машина за рисунки”, “Фантомат”, “Orthoman”, “Tabula Rasa”, “Събиране и изваждане”, “Man Ex Machina” и “Hand Extension”. Приложен е към материалите, допълващи хабилитационния труд, драматургичният текст на кибер-лекцията пърформанс/инсталация “Man Ex Machina”.

От изброените произведения стават ясни теоретичните търсения, различни дигитални технологии, театрални практики, уличните акции, видео арта и видео инсталациите, скулптурата и рисунката на автора. Тази комплексна артистична дейност е дефинирана от него с името SubHuman Theatre.

Изкушавам се да разгледам SubHuman Theatre като цялостна тотална творба, съдържаща отделни елементи в лицето на изброените заглавия, където интермедиалността е извадена пред скоба и общият съдържателен знаменател е много ясно разпознаваем.

Заглавието SubHuman Theatre – преведено от автора като „Театър на нечовшкото” има четлива насочваща посока. „Театър” би могъл да се разбира, като голямо общо човешко случване, но може да бъде и понятие, съотнесено към условностите на социалната среда и взаимовръзки. А в разбирането за „нечовешкото” се съдържа само един опит на автора да вземе страна в оценките си за диалектиката на антропологическото устройство. Промените в това устройство са в следствията, произтичащи от „духът на времето”, от технологичното развитие и мутации. Но дори и когато изследва Нечовешкото Шурелов си остава хуманист в просвещенския смисъл на думата. С чувство и силен морален ангажимент той се опитва да разбере, но и да насочи към разсъждения за харахтера на епохата, за развитието и перспактивата. Освен всичко друго, творбите на Шурелов са занимателни в „театралния” смисъл на думата. Човек може да разглежда, слуша, обозрява, наблюдава, да участва или само да следи изненадите на авторовата техническа изобретателност, смислова асоциативност и артистични внушения. В тази сложна битка за сентетично конструиране на художествената творба и откриване на точната мяра Венелин Шурелов е завидно смел, но и решително успешен. Негово постижение остават спекулациите с дигиталните средства, тяхното познаване и владеене.

Гореспоменатите кандидати в конкурка за хабилитация и присъждане на академична степен ‘’ДОЦЕНТ’’ по направление 8.2 Изобразително изкуство: „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ към катедра „Изкуствознание“, Факултет за изящни изкуства, Национална художествена академия, София са добри български творци от средното поколение. Както се казва, „те знаят и две и двеста”. Имат класическо образование, а тяхната любознателност и рефлекс към съремеността са си ги довели до създаването на иновативни авторски решени, постигнати през съвременни художествени практики.

Давам подкрепата си за гл. ас. д-р Венелин Шуребов заради спецификата, характера и резултатността на творческите му търсетия и постижения, заради особената му ангажираност в създаването на Магистърската програма „Дигитални изкуства” в НХА, заради решителното му участие и принос в организацията и кураторската работа по създаването и ръководенето на DA FEST на НХА. Предлагам да му бъде присъдена ака-

демична степен ‘’ДОЦЕНТ’’ по направление 8.2 Изобразително изкуство: „История и теория на дигиталните изкуства, видеоарт, видеомонтаж, интерактивен пърформанс и инсталация“ към катедра „Изкуствознание“, Факултет за изящни изкуства в Националната художествена академия.



19 май 2016 г. Проф. Божидар Бояджиев

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница