Конспект за докторантура по Арабско обществознание



Дата03.05.2017
Размер59.48 Kb.
Размер59.48 Kb.


Конспект за докторантура по Арабско обществознание

  1. Възникване и развитие на европейския интерес към арабския свят и исляма. Школи и подходи в европейската и американската ориенталистика – арабистика, ислямознание и близкоизточни изследвания. Историята на арабския свят и исляма: периодизация и основни подходи към нейното изучаване.

  2. Арабският полуостров до възникването на исляма през VІІ в. сл.Хр. Общественополитически и културен облик на Древна Арабия. Религиозни вярвания. Взаимодействия със съседните цивилизации.

  3. Възникване на исляма. Мухаммад ибн Абдуллах (поч. 632) и формирането на ислямската религиозно-политическа общност (умма). „Праведни халифи”. Религиозен авторитет и политическа власт в ранния ислям.

  4. Коран и Сунна. Подходи към тяхното изучаване в мюсюлманския свят и в европейската наука. „Стълбове на исляма”. Джихад. Възникване и особености на ислямската религиозна доктрина.

  5. Арабо-мюсюлмански завоевания. Етапи и характерни черти на ислямизацията. Отношения на арабите със завоюваните народи. Последици за облика на възникващата арабо-мюсюлманска цивилизация.

  6. Схизматични процеси в ранния ислям – фитна и формиране на основните „партии” в уммата. Суннити, шиити и хариджити. Течения, секти и школи.

  7. Умайядски халифат (661–750). Обществено-политическо устройство и борби за политическо надмощие. Продължение на завоеванията в Африка, Азия и Европа. Упадък на Умайяадската династия.

  8. Аббасидска династия (750–1258). Етапи. Обществен живот, духовна култура и изкуство. Книжовни школи и образователни центрове. Халифи, султани и везири. Навлизане на перси и тюрки в управлението на Халифата. Буиди. Селджукиди.

  9. Независими от Аббасидите владения и династии в Близкия изток, Северна Африка и Европа. Фатимиди. Алморавиди и Алмохади. Мюсюлманска Испания: етапи в историческото развитие. Особености на андалуската култура. Взаимодействие между иудейство, християнство и ислям. Реконкиста.

  10. Ислямска догматика и „религиозни науки”. Шариат и фикх. „Корени на фикха”. Религиозноправни школи.

  11. Богословско-политически дискусии в исляма през средновековието. Ислямска теология (калам). Улеми. Ислямската „ортодоксална схоластика”. Значение на фалсафа – арабоезичния неоплатонизиран аристотелизъм. Суфизъм и ишракизъм.

  12. Ислямската политическа мисъл през Средновековието. Ал-Мауарди и продължителите на неговото учение. Ибн Таймия и ас-салафиййа.

  13. Средновековните арабски историци и тяхното осмисляне на обществото през призмата на исляма. Типове и жанрове исторически съчинения и извори. Ибн Исхак и ал-Уакиди. Ат-Табари и ал-Масуди. Късносредновековни автори. Ибн Халдун.

  14. Арабският изток през късното средновековие. Мамелюци в Египет и Сирия. Кръстоносни походи и монголско нашествие в Близкия изток. Характер и исторически последици за историята на арабския свят и Европа. Османско завладяване на Близкия изток и Северна Африка.

  15. Османско владичество в арабския свят. Съперничеството между Османската империя и Иран. Колониално проникване на Запада в Близкия изток. Ход и особености на европейската колониална експанзия в арабския свят.

  16. Походът на Наполеон Бонапарт в Египет (1798–1801). Значение и последици. Египет и останалите арабски провинции на Османската империя през периода от началото на ХІХ в. до Първата световна война. „Възраждане” (нахда) и просветителство в арабския свят. Установяване и характер на мандатната система в арабския свят.

  17. Традиция и модернизация. Религия и политика. Консервативни нагласи и нови харизматични лидери. Уаххабизъм, махдизъм и сенусизъм. Модерно реформаторско движение в исляма. Сходства и различия с Реформацията в западното християнство. Етапи и представители.

  18. Арабски национализъм. Идейни течения и историческа съдба. Тенденции.

  19. Арабските страни в периода между двете световни войни. Общественополитически процеси и идейни течения. Навлизане на модернизма в политиката. Секуларизационни реформи.

  20. Арабският свят в международната политика. Палестинският проблем като основа на близкоизточния конфликт.

  21. Съвременните арабски държави. Социална структура и типове политически режими. Проблеми и перспективи в развитието. Авторитаризъм и перспективи за демокрация.

  22. Фрагментация на религиозния авторитет в исляма. Новата мюсюлманска публичност. Съвременни ислямски движения и групировки. Представители.

  23. Политически дискурси и социални практики. Властта и интерпретирането на символите в съвременния арабски свят. Проблемът за мюсюлманската жена. Джендър изследвания.

  24. Отношения между християнството и исляма. Доктринални сходства и различия. Особености и етапи във взаимодействията между двете религии.

  25. Арабският свят и ислямът в междукултурните отношения. Тезите за „сблъсъка на цивилизациите” и „ислямо-християнската цивилизация”. Предизвикателства и перспективи пред съвременния интеркултурен диалог.

Препоръчителна литература:


  1. Айкелман, Дейл Ф. и Джеймс Пискатори. Мюсюлманската политика. Изд. „Праксис”, Велико Търново, 2002.

  2. Большаков, Олег Г. История Халифата, т. 1–3, Издательство “Наука”: Москва, 1989–1998.

  3. Евстатиев, Симеон (съст.). Ислямът. Кратък справочник. Второ преработено издание, Център за интеркултурни изследвания и партньорство, Издателство „Изток–Запад”, София, 2007.

  4. Евстатиев, Симеон. Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото, второ преработено издание, София: Изток-Запад, 2012.

  5. Евстатиев, Симеон. Средновековните арабски историци за обществото и държавата. Докторска дисертация, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: София, 1999.

  6. Ибн Халдун, Встъпление, превод Йордан Пеев, М. Нуридин и П. Братоева, София, 1985.

  7. Пеев, Йордан. Ислямът: доктринално единство и разноликост, София, 1982.

  8. Пеев, Йордан. Съвременният ислям, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1999.

  9. Свещен Коран, Превод Цветан Теофанов, ИК „Труд”: София, 2008.

  10. Саид, Едуард. Ориентализмът, Издателство „Кралица Маб”, София, 1999.

  11. Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Издателство „Обсидиан”, София 2002.

  12. Bulliet, Richard W. The Case for Islamo-Christian Civilization, Columbia University Press: New York, 2004.

  13. Cleveland, William L. A History of the Modern Middle East, 2nd edition, Westview, Oxford, 2000.

  14. Cook, Michael. Ancient Religions, Modern Politics: The Islamic Case in Comparative Perspective, Princeton: Princeton University Press, 2014.

  15. Daniel, Norman. Islam and the West: the Making of an Image, Edinburgh, 1960. [Oxford, 2003].

  16. Eickelman, Dale F. The Middle East and Central Asia: An Anthropological Approach. 4th Edition, Upper Saddle River: New Jersey, 2002.

  17. Fakhri, Majid. A History of Islamic Philosophy, 2nd ed., New York, Columbia University Press, 1983.

  18. Geschichte der arabischen Welt. Unter Mitwirkung von Monika Gronke... Begr. Von Ulrich Haarman. Hrsg. von Heinz Halm. – 4., überarb. u. erw. Aufl. – München : Beck, 2001 (Beck’s Historische Bibliothek).

  19. Der Islam in der Gegenwart, Hrsg. von Werner Ende und Udo Steinbach, Unter red. Mitarb. von Gundula Krüger. – 4., neubearb. und erw. Auflage. – München : Beck, 1996.

  20. McAuliffe, Jane Dammen. The Cambridge Companion to the Qur’ān, Cambridge University Press, Cambridge, 2006.

  21. The Oxford History of Islam, Edited by John L. Esposito, Oxford: Oxford University Press, 1999.

  22. Roy, Olivier. Globalized Islam: The Search for a New Ummah, New York: Columbia University Press, 2004.

Изисквания към кандидатите:

  • Общи изисквания:

Съгласно Правилника за организацията и провеждането на докторантурата в СУ.

  • Изисквания за настоящата докторантура:

Кандидатите трябва да притежават магистърска степен в област от хуманитарните или социалните науки.

Изпитна процедура:

  • Писмен изпит:

Изтеглена от няколко възможни билета тема се разработва писмено на български език в рамките на предвидено от регламента на СУ време.

  • Устен изпит:

Състои се от: 1) дискусия по разработената на писмения изпит тема; 2) допълнителни въпроси по теми от настоящия конспект (по преценка на изпитната комисия).

Критерии за оценяване:

– Равнище на демонстрираните от кандидата знания;

– Умения за разработването на логично структурирано и аналитично изложение по темата;

– Способности за заемането на аргументирано становище по разглеждания проблем, както и за формулирането на обобщения, изводи и заключения.

30 юни 2014 г.

Изготвил: доц. д-р Симеон Евстатиев





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница