Корпоративно и институционално банкиране



Дата16.11.2017
Размер155.98 Kb.
Размер155.98 Kb.

12.Корпоративно и институционално банкиране. Кеш- мениджмънт за фирми и институции. Особеностти на сртуктурираното финансиране за корпоративни клиенти. Синдицирано, консорционално и външнотърговко финансиране.
Кеш-мениджмънт
1. Комплексен характер и информационна наситеност

1.1Обхват, приоритети и предимства

Кеш-мениджмънт е компетентен за реализиране на договорените цели при рзплащанията и за ускоряване на платежните процеси.

Ролята на банките в кеш-мениджмънта е да посредничат в процесите на разплащания и депозиране.

Кеш-мениджмънта означава активно управление на ликвидността на клиента.

Кеш-мениджмънта включва планиране, осъществяване и надзор върху мерките за ликвидност на едно предприятие и лихвоносно инвестиране на евентуална свръхликвидност.

На равнще фирма кеш-мениджмънта е основна функция на финансовия мениджмънт , която представлява управлението на ликвидните средства на предприятието.

Кеш-мениджмънта засяга синхронизирането и управлението на всички постъпления и плащания .

Ефективния кеш-мениджмънт представлява управление на паричните потоци в реално време.

Всичко това показва, че разглежданата услуга представлява синтез на цели, условия и инструментариум, чието адекватно реализиране позволява да се поддържа баланса между трите основни стълба на всяко предприемачество: сигурност, ликвидност и рентабилност.

1.2 Информационни генератори на кеш-мениджмънта:


  • текущи сметки на клиентите , по които се отчитат наличностите от средства

  • данните относно сумата и структурата на вземанията и задълженията на кредитните сделки

  • информация за сделките, които банките извършват на капиталовия и паричния пазар

  • резултатите от валутната търговия на банките (касови,срочни, опционни и други сделки)

1.3 Приоритети и процесна конфигурация

Ранжиране на приоритетите на кеш-мениджмънта като банкова услуга:


  • Фокус върху потребностите на клиента

  • Иновация на продуктите и предлагането

  • Приложения на водещи технологии

  • Глобален обхват на обслужването

  • Непрекъснатост на обслужването

Кеш-мениджмънта представлява единен цикъл, чиито основни компоненти са:



  • Планиране на ликвидността

  • Балансиране на ликвидността и оптимизиране на салдата по сметките (кеш-пулинг)

  • Диспозиция на средства и парична търговия

  • Процесно осъществяване и контрол на сделките

  • Информационно осигуряване на клиентите (репортинг)

Предимства на кеш-мениджмънт услугите:



  • Своевременно идентифициране на финансовите “тесни места”

  • Реализиране на допълнителен финансов потенциал в резултат от икономията на разходите

  • Оптимизиране на лихвените салда

  • Повишаване на прозрачността на паричните потоци и оптимизиране на контрола върху всички сфери на финансовата дейност във фирмата

  • Подобряване на вътрешните възможностти за финансиране

2.Кеш-мениджмънта за международни фирмени клиенти

2.1Международно управление на разходите


  • информация относно състояние на сметки, водени от чуждестранни банки

  • сведения за комплексния финансов статус на фирмата в страната и чужбина

  • иницииране на парични трансфери и други

2.2Кеш-пулингът и неговите варианти

Ефективен пулинг

Фиктивен пулинг

Маржов пулинг

С помощта на ефективния пулинг корпорациите и техните дъщерни фирми концентрират намиращите се на тяхно разположение по отделни сметки парични средства, деноминирани в една и съща валута в една сметка.

Предимства на ефективния пулинг:


  • Постига се управление на ликвидността на консолидационна база

  • Минимизират се сумите по очакваните салда

  • Постига се трансгранично балансиране на фактическата и плановата наличност

  • Икономия на административните и IT-разходи

  • Осигурява се лесен достъп до филиалната мрежа на големите банки в различни страни

  • Благодарение на аутсорсинга мениджмънта на компаниите може да се фокусира върху своите съществени компетенции

При фиктивния пулинг вместо “транспортиране” на салдата от индивидуалните сметки към Master Pooling Account банките определят хипотетични парични остатъци, които се концентрират върху главната сметка. Този продукт се нарича още виртуален пулинг.

Предимства:


  • Възможностти за изравняване на очакваните и фактическите салда по отделните сметки

  • Редукция на разходите посредством оптимизация на лихвените резултати

  • Икономия на административни и IT-разходи

Маржов пулинг- клиента получава лихвен бонус,който се формира при текущо балансиране между наличните салда по всички сметки на участниците в пулинга като премия вследствие интензивно използване на услуги от “домашната” банка.

Предимства:


  • Лихвена оптимизация

  • Услугата е независима от съществуващи и/или наложени рестрикции за извършване на транзакции

  • Прозрачността в обслужването и отчитането на сделките

3.Услуги за финансови институции

3.1Единна сметка при банката титуляр – всички плащания в различни валути, които кореспондентите извършват се правят от единна сметка при банката – титуляр

Предимства на тази улуга:



  • Бързина и ефективност на плащанията по атрактивни цени и при наличието на ограничен брои ностро сметки

  • Възможнст да се използват повече валути

  • Незначителни разходи по сметките

  • Потенциал за подобряване на ликвидността

  • Осигуряване на комплексна представа за клиентите

3.2Многоцелева виртуална банка: IT-системите на лидера третират чуждестранните банки като виртуални

Характеристики на услугата:


  • Достъп до системите за вътрешни разплащания на големите банки, без да се налага откриването на собствено отделение в съответната страна

  • Създаване на конкурентни предимства вследствие на осигурения достъп до местни пазари

  • Осигуряване на платформа за получаване на разплащателни и други услуги, включени в сферата на кеш-мениджмънта

  • Извършване на трансгранични вътрешно-банкови трансфери на средства по сметки


Структурирано финансиране
Претенциозните вложители започват да предявяват пред своите банкови консултанти твърде странни и труднопостижими на пръв поглед изисквания:

успоредно с един възможно най-висок доход вложението да е имунизирано срещу рискове, да предлага значителна сигурност и са притежава висока ликвидност.

Зад понятието “структурирано продукти” прозира идеята, че доколкото портфейлът на инвеститора има неясна структура, респ. неясен доходен и рисков рисков профил, той не трябва да се конструира от него. По – изгодно е той да ползва съдържанието на портфейла под формата на готови финансови продукти. Под Structured Finance следва да се разбират комбинации на традиционни финансови инструменти (акции,облигации,валути,благородни метали и други) с модерни(деривативни) продукти, с което се оформя съдържанието на един принципно нов пакет от продукти, а тяхното предлагане представлява финансова услуга на банките със съвършенно нов профрил.
Структурирано финансиране за фирмена клиентела

Кои клиенти ползват структурирани финансови продукти? Това са преди всичко фирми с потребност от финансиране над 10 млн евро, желаещи да разширят своята финансова база на националните и международните капиталови и кредитни пазари. Структурираното финансиране представлява един своеобразен “мост” между банковите сделки, осъществявани на тези пазари.

В офертите на банките за голямата и средната корпоративна клиентела се включват следните по-важни продуктови профили на структурирано финансиране:


  • Финансиране за придобиване на компании и за фирмена експанзия;

  • Проектно финансиране;

  • Синдикирано финансиране

  • Експортно финансиране;

  • Структурирано международно търговско финансиране;

  • Финансиране на краткосрочни търговски сделки(акредитиви), инкасови сделки, рамбурсно финансиране, гаранции и форфетиране;

  • Финансиране на сделки с недвижимости и други


Финансирания на придобивания и експанзия

В корпоративната практика са наложени следните варианти за придобиване на компании:



  • Management Buyout(MBO), т.е покупка на предприятие от един или повече членове на мениджмънта;

  • Management Buyin(MBI) – покупка на предприятие от “външен” мениджмънт:

  • Leveraged Buyout(LBO) – покупка (придобиване) на една фирма от “външни” или “вътрешни” инвеститори чрез финансиране с чужд капитал;

  • Inheritors Buyout(IBO) – покупка на фирма чрез законно наследени средства от едно лице (собственик), например в рамките на една фамилия.

Повече от ясно е, че за финансирането на покупки и на реструктурирането на фирми (Acquisition and Leveraged Finance) и на фирмени стратегии за растеж са необходими значителни чужди ресурси. Те се осигуряват главно под формата на т. нар хибридно финансиране. То има комплексен характер и включва следните по- важни продуктови профили:

  • Конвертеруеми и опционни заеми

  • “мостов” заем

  • инструменти, позволяващи стабилизирането на собствената капиталова база, например Mezzanine- заеми


Проектно финансиране

Кои са отраслите и дейностите с особен приоритет? Това са – телекомуникациите; произвеждащите т. нар Commodity- продукти и близки до тях отрасли(нефтодобив и нефтопреработване, добив и снабдяване с газ); транспортът и инфраструктурата; енергетиката; водосвнабдяването; опазването на околната среда; публично-частното партнъорство; добивната и преработвателната индустрия; външната търговия и др.

Проектното финансиране е особено подходящо и за по- крупни инвестиционни обекти в частния и публичния сектор(по-правило на стойност от 10-20 и повече млн. евро). Срокът на финансирането , респ. погасяването на главниците и лихвите, са съобразени с размера на очаквания в дългосрочна перспектива паричен поток от съответната дейност.
Структурирани продукти за институционални и частни клиенти

Структурираните продукти се обособяват според критерия “Цел на инвеститорите” в четери основни групи:



  • С капиталова защита

  • За оптимизиране на дохода

  • За подобряване на портфейлното изпълнение

  • С “ефект на лоста”

Продуктите от първата група гарантират една предварително определена минимална възвращаемост на инвестирания капитал, която може да достигне 100%. Към основните представители от тази продуктова група се отнасят срочните депозити и касовите облигации.

Оптимизация търсят инвеститори със средна до висока рискова толерантност, които желаят да печелят от движението(промяната) на базисните цени (например на валутните курсове или на лихвените проценти). Рискът от загуби при такива продукти е равен на този, който “съдържа” лежащата в основата им цена на базисния актив.

Продуктите, подобряващи портфейлното изпълнение са т. нар индексни продукти или индексни сертификати. Индексите отразяват развитието на борсовия пазар и са полезен ориентир за инвеститорите.

Стратегията “Leveraged Effect” се избира и предпочита от инвеститори с висока рискова толерантност. Най- важните продукти от тази категория са варантите върху акции и специални срочни контракти Knock-outs.


Синдицирано финансиране(синдикирани заеми)
Синдикираните заеми са тези, които се предоставят съвместно от група банки – банков синдикат и консорциум. Те позволяват разпределението на кредитния и ликвидния риск между участващите кредитни институции

Развитието на синдикираните заеми преминава през три етапа:

1) Дългово финансиране на правителствата(70-те години на 20 век) – един удобен инструмент на банките да отпускат ресурси, без да е необходимо да се създават клонове в страната

2)Кризата на дълговите пазари в развиващите се страни през 80-те год- 1982г е белязана от мораториума на Мексико относно външния й дълг, което поражда и дълговата криза

3)Реализиране на плана “Брейди”, който дава нов импулс за развитието на пазара на синдикирани заеми – Брейди облигациите са държавни ценни книжа , които са издадени в замяна на част от външния дълг на съответната страна. Лихвения процент по тях е обвързан с Лондонския международен лихвен процент (LIBOR). Търгуват се както на международните пазари, така и на вътрешните пазари. Така чрез Брейди облигациите от синдициран заем се превръща на облигационен заем.

В съвременните тенденции на пазара на синдикирани заеми се наблюдават осезаеми промени в състава на заемателите. Банките и компаниите от ютилити- сектора, транспортната и добивната промишленост започнаха да изместват правителствата като основни бенефициенти по тези заеми. Също така се увеличава кръга на кредитните институции, участващи в пласмента на ресурси.


Организационна йерархия в банковия синдикат

Първата група кредитори се състои от старшите членове на синдика. Те се “предвождат” от една или няколко банки, които играят водеща роля при формирането на синдикатната композиция и участват активно в доварянето и менажирането на заема. Подредени в низходящ ред на старшинство тези банки поемат роли на мандатни организатори, водещи мениджъри и агенти.

Банковия синдикат се формира от мандатните организатори, които представят част от заемните средства и ангажират други участници във финансирането- т. нар “млади банки”. Това са втората група банки, чиято роля в синдикираното кредитиране е на мениджъри на по ниско ниво или редови участници. Идентичността и броя на банките от второто ниво на синдиката зависи от размера и спецификата на заема, а по някога и от желанието на заемателя да увеличи или стесни кръга на взаимоотношенията си с кредитните институции.

Водещи мотиви за участието на старшите банки в синдиката:



  • Разпределяне на кредитния риск и рисковете от загуба на ликвидност между по-голям брой участници във финансирането

  • Избягване на преекспониране на заемен ресурс в отделна кредитна сделка в съответствие с критериите за приемливи вътрешни или регулативни норми и лимити за концентрация на риска

  • Таксите за управление на синдикираните заеми допринасят за диференцирането на източниците на приходи за банките

  • За повечето от банките-лидери, които държат на своето реноме и авторитет, мениджмънта на синдикираните заеми е въпрос на имидж

Участието на “младите” банки в синдиката е провокирано от:

  • Лимитираните им възможности за експониране на значителни ресурси в единична кредитна сделка

  • Възможностти за проникване в нови пазарни ниши, индустрии или географски региони

  • Възможностти за избягване или снижаване на оперативните и транзакционните разходи

  • Бъдещи възможности за повишаване на рентабилността от допълнително предоставени услуги на заемателя като кеш-мениджмънт, консултинг, управление на капитали и др.

Договаряне на мандата

Контракти с пълен мандат – задължават мандатните банки да осигурят финансиране в пълен размер

Частичен мандат (непълен)-мандатните институции гарантират на заемателя поне една част от необходимия ресурс, съгласно договорните условия и параметри на синдикирания заем

Негарантиран мандат – не гарантират на заемателя осигурено финансиране

Ценообразуване на синдикирания заем

Ценообразуването се формира на база плаващ лихвен спред, който е обвързан с определени Bench Mark Indexes (най-често LIBOR) и различни видове такси и комисионни
Наред с таксите и лихвения спред банковите синдикати използват редица неценови компоенсационни механизми, целящи минимизиране на кредитния риск. Това са добре познати и при класическите корпоративни заеми рестриктивни (предпазни) клаузи, обезпечения и гаранция

Такса за организация на банковия синдикат – тя се дължи на мандатните банки, тези които формират банковия синдикат

Гаранционна такса – цената на поетия ангажимент на банките, в случай на твърд ангажимент при пълен мандат

Други такси: такса за участие , такса за осигурен ресурс, такса за използван ресурс, такса за предсрочно погасяване на синдикиран заем и др.
Първичен и вторичен пазар на синдикираните заеми

Търговските банки традиционно доминират на първичния пазар на синдикирани заеми.

Инвестиционните банки все по-активно се включват в аранжирането на синдикираните заеми, благодарение на натрупания си опит като експерти в посредничеството при емисията и пласмента на ДЦК.

Други изявени участници в синдикираните контракти са някои от най – големите международни финансови институции и техните подразделения. Участието на тези реномирани “играчи” осигурява възможността за поделяне на риска между публични и частни междуинституционални инвеститори.

Синдикираните заеми все по често са обект на вторичната търговия. Условието им за търгуването им там е наличието на клауза в кредитното споразумение, позволяваща трансфер на вземанията към другите кредитори. Стандартизирането на документацията е първостепенен фактор за улесняване на вторичната търговия със синдикирани заеми. Особено полезни за подобряване ликвидността на този специфичен пазар са стандартите за търгови9я, иницирани от специализирани професионални органи като Loan Market Association (за Европа) и Asia Pacific Loan Market Association (за САЩ, Азия и тихоокеанския регион)
Финансиране на външнотърговски сделки

1. Документарен акредитив

Документарните акредитиви ( Letter of СгесШ, Ь/С) са платежни инструменти, които заменят търговския кредит с банков и улесняват международната търговия. Акредитивът гарантира, че износителят (бенефициентът) в дадена търговска сделка ще получи дължимите от вносителя плащания. Същевременно купувачът или плате­цът в сделката е сигурен, че плащането ще се извърши при спазване на всички пред­варително договорени условия. Сигурността на платежния процес се гарантира от банките, ангажирани в плащанията с акредитив.

Акредитивите предлагат много възможности за постигане на гъвкавост в пла­тежните условия, което им позволява да се приспособят към спецификата и изисква­нията на отделни търговски сделки. В практиката на международните търговски и платежни отношения са познати и се прилагат различни видове акредитиви, които се отличават по степента на ангажираност и предоставените пълномощия на страни­те, участващи в платежния процес. Това са:

• Неотменяем, непотвърден, платим на виждане;

• Неотменяем, потвърден, платим на виждане;

• Акредитив с отсрочено плащане (потвърден или непотвърден);

• Документарни акредитиви, използвани в транзитни външнотърговски сделки -прехвърляеми и "Васк-tо-bаск" акредитиви;

Стендбай акредитив;

• Револвиращ акредитив;

• Акредитив с "червена" или "зелена" клауза.
2. Банков акцепт

Банковите акцепти гарантират на износителите получаването на дължимите суми от вносителите. Това ги прави близки по своята същност до потвърдените акре­дитиви. Акцептите са специфични с това, че търговската сделка, която те обслужват, е обезпечена с менителница, издадена в полза на износителя. Банката на вносителя поставя печат "акцептирана" върху менителницата, като по този начин се задължава да осъществи дължимото плащане на своя клиент в рамките на определен срок. Така банката гарантира платежоспособността на вносителя.

Вземания, обезпечени с акцептирани полици, улесняват международните тър­говски сделки. Получаването на акцепт трансформира търговския кредит в банков, а акцентиращата банка създава търгуем на развитите вторични пазари кредитен ин­струмент. Акцептите на реномирани банки привличат инвеститорския интерес с от­носително ниския си рисков потенциал, с възможността за сконтиране на полиците или реализирането на доходност чрез задържането им в портфейла до настъпването на техния падеж.

3. Документарно инкасо

Документарното инкасо е форма на разплащане, при което в платежния процес са ангажирани контрагентите в търговската сделка и обслужващите ги банки. След осъществяване на доставката на стоките или услугите по търговския контракт изно­сителят инструктира своята банка за събиране на дължимите вземания от вносителя и представя необходимата документация. Платежните инструкции и документаци­ята се придвижват към банката на вносителя, която уведомява своя клиент за полу­чено искане за инкасиране на дължима от него сума. Вносителят дава съгласието си и оторизира банката да задължи неговата сметка и да извърши плащане в полза на износителя.

Документарното инкасо предлага по-добра защита и сигурност на платежния процес, отколкото преводът по открита сметка. В сравнение с акредитивите обаче, плащането с инкасо притежава значително по-висок рисков потенциал. Вземанията на износителите не са защитени от кредитен, суверенен и трансферен риск поради липсата на подобна ангажираност от банките, участващи в плащането с инкасо. В тези сделки банките поемат само ангажимента да инкасират сумата по предоставе­ните платежни и търговски документи. Очевидно е, че тази форма на плащане е по-изгодна за вносителите. Те имат възможност да упражнят ефективен контрол върху изпълнението на договорените условия и представената търговска документация. При установяване на несъответствие в параметрите на сделката те могат да откажат плащане.

Документарното инкасо е по-евтин вариант за разплащания в сравнение с акре­дитива и банковия акцепт. Това се дължи на относително по-слабата ангажираност на банките в платежния процес, поради което размерът на дължимите такси е по-малък. Съвсем резонно е документарното инкасо да се прилага по-често в разпла­щания между контрагенти, които имат стабилни и дългосрочни търговски контакти, основаващи се на взаимно доверие.

В чисто технологичен аспект съществува още една съществена разлика между акредитивите и документарното инкасо. При инкасото инициативата за плащането е на износителя. Той инструктира своята обслужваща банка за условията по съби­ране на вземанията, докато при акредитива вносителят упълномощава банката да открие акредитив в полза на посочено от него лице.


4. Банкова гаранция

Гаранцията задължава банката-издател при настъпване на определени обстоя­телства да заплати дължима от неин клиент сума на посоченото в гаранцията лице в рамките на определен срок. Договорът за банкова гаранция и търговската сделка, която тя обслужва, пораждат независими едно от друго задължения26. Съществуват два основни вида банкови гаранции. При пряката гаранция платецът инструктира своята банка да издаде гаранция в полза на посочено от него лице. След изготвянето й банката-издател я изпраща на бенефициента чрез куриер или по пощата. Успоред­но с това гарантиращата институция уведомява по електронен път, чрез SWIFT или телекс банката на бенефициента (авизиращата банка) за издадена гаранция в полза на неин клиент. Авизиращата банка уведомява своя клиент за издадена в негова пол­за гаранция, но не поема никакви допълнителни задължения или ангажименти.



Непряката гаранция ангажира активното участие на втора банка в процеса. Тази роля обикновено се изпълнява от чуждестранна банка, която разполага с пред­ставителство в страната на бенефициента. Тя получава необходимите инструкции и гаранции от банката на платеца, след което издава гаранция за своя сметка в полза на бенефициента.

Наличието на гаранционна клауза е задължително условие в договора за банкова гаранция. Тя обикновено включва следните елементи:

• имената на гаранта и бенефициента;

• гарантираната сума;

• дефиниране на обстоятелствата, при които задължението на банката става изискуемо.

С тази клауза банката-гарант се задължава от името на свой клиент да заплати на бенефициента фиксираната в гаранцията сума при първо поискване. В договора за банкова гаранция могат да присъстват и други клаузи, например за идентификация на бенефициента или редукция на дълга. Идентификационната клауза цели легити­мация на бенефициента. Той се задължава да положи подписа си върху искането за плащане на гарантираната сума в присъствието на упълномощено от банката-гарант лице. Клаузата за редукция на дълга обикновено се прилага при частични плащания по банковата гаранция, с които се намалява размерът на общото задължение към бенефициента.








Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница