Красимира Йорданова Линкова-Кафалийска пги „Д-р Иван Богоров



Дата23.02.2017
Размер160.65 Kb.
Размер160.65 Kb.
    Навигация на страницата:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4

ДИАГНОСТИКА НА УСВОЕНИТЕ ЗНАНИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО „БИЗНЕС КОМУНИКАЦИИ”

Красимира Йорданова Линкова-Кафалийска

ПГИ „Д-р Иван Богоров” - гр. Варна

Резюме. В съвременните условия на сериозна конкурентна борба за пазарен дял, за печелене на всеки потребител, компаниите и техните мениджъри често са изправени пред сериозен избор: да спазват или не писаните и неписани етични норми. Бизнес отношенията имат своята фасадна страна, която трябва добре да се познава и спазва.

Настоящето изследване цели установяване степента на знанията на учениците за комуникативна култура на личността, установяване пропуските в знанията им и препоръка за разработване на задачи, чрез които биха се преодолели. Чрез този начин ще се повиши подготвеността на учениците за деловата бизнес култура.

Summary. Nowadays for a serious competitive struggle for market share, for making every user, the companies and their managers are often faced with a serious choice: to follow or not written and unwritten ethical standards. Business relationships have their facade side that should be well known and respected.


The present study seeks to establish the extent of knowledge of the students about communicative culture of the personality, identifying their knowledge gaps and recommendations for the development of tasks that could be overcame. By thus will increase the preparedness of the students for busily business culture.

Ключови думи: Бизнес отношения, знания, пазарен дял, компании, мениджъри, потребители, етични норми, комуникативна култура, личност, ученици, конкурентна борба.

Keywords: Business relationships, knowledge, market share, companies, managers, consumers, ethical standards, communicative culture, personality, students, competitive struggle.
Въведение. Бизнес комуникациите са част от процеса на установяване и утвърждаване на бизнес отношенията. Като учебна дисциплина има за задача да даде на обучаващите се широки познания за характера и провеждането на бизнес отношенията в различните сфери на икономиката и търговията, туризма и бизнес-администрацията . В учебната програма са отразени българския опит и достиженията на теорията и практиката в развитите страни.

Учебното съдържание по предмета има за цел да формира у учениците систематизирани знания за бизнес комуникациите в организацията, изграждане на поведенческа култура на личността, която е основа за добрите бизнес отношения. Съдържанието е структурирано така, че учениците да придобиват последователно знания за междуфирмените комуникации, бизнес отношения с клиенти и доставчици, бизнес отношения на представителни форми на общувания, бизнес отношения с чуждестранни партньори. изграждане на писмена култура и комуникационна култура при деловото общуване, като цяло. В процеса на обучение се акцентира върху специфичните знания, които учениците трябва да усвоят, необходими за тяхната бъдеща реализация.

Изхождайки от собствения ми опит и след задълбочен анализ на учебната програма стигам до извода, че особено внимание заслужава диагностицирането на специфичните знания за изграждане на комуникативна култура на личността.

Дисциплината осъществява взаимодействие с други учебни предмети, като компютърен машинопис, текстообработка, информационни технологии, български и чужд език, икономика, маркетинг основи на правото и др. От качеството и трайността на знанията зависи по-нататъшното развитие на ученика. Неправилната делова култура води до неуспешни бизнес отношения вътре във фирмата и извън нея с клиенти и бизнес партньори.

Знанията са основни и необходими за целия курс на обучение, както и за бъдещата професионална реализация на учениците. Придобиването на степен на професионална квалификация е свързано с тези знания – МОН, Национална изпитна програма за придобиване на трета степен на професионална квалификация и ДОИ за придобиване на професионална квалификация – 2009 година.

При приключване на обучението учениците трябва да могат активно и резултатно да контактуват, да представят успешно себе си, а в бъдеще и своите институции, да формират модел на фирмено поведение, да изградят една много добра комуникационна култура.

Теоретична част. В специализираната литература знанието се определя, като това което се знае, което е известно, което е постигнато в резултат на известна познавателна дейност. Днес много хора разбират необходимостта от придобиване на знание. За тази цел още от ранно детство училището е задължително за развитието и успеха на човека. Минава се през различни нива на обучение и това не е всичко, защото, ако искаш да не изоставаш, трябва да следиш новостите и постиженията. Отдавна вече компютърът навлезе в нашия бит като една от най-добрите машини за получаване и обработка на информацията.

Има три вида знание1:
1.
Знание - получената информация за някого или нещо, което обогатява твоето виждане за света или за самия теб.
2.
Познание - е знание плюс приложение или практика, в която ти лично си участвал.
3.
Съзнание - Съзнанието е познание, вградено или станало част от твоята личност.
Знанията, които учениците следва да усвоят в процеса на обучение по дисциплината Бизнес комуникации са комплексни. Те са насочени към формиране на една обща делова култура на младия човек.

В края на обучението учениците трябва да показват знания за:



  • Бизнес комуникациите в организацията

  • Комуникативната култура на личността

  • Успешното делово общуване, чрез езика на тялото

  • Писмените отношения в организацията

  • Междуфирмените бизнес комуникации

  • Бизнес отношенията с чуждестранни партньори

  • Бизнес комуникации на представителни форма на общуване

Предвид предмета на изследването е необходимо да се изясни какво включват началните знания за изграждане на комуникативната култура на личността, а именно:

  1. Знания за организация на речта:

    • Говор и реч в процеса на комуникация

    • Интонацията, като паралингвистичен символ

    • Риториката в процеса на общуване

    • Ролята на паузите в процеса на комуникация

  2. Знания свързани с мобилните комуникации:

    • Ролята на телефонните разговори в процеса на комуникация

    • Контактите, които се осъществяват чрез тези комуникации

    • Ефективността на телефонните комуникации

3. Знания свързани с ефективното слушане и говорене:

  • Знания за рефлексното /активно/ и пасивното слушане

  • Знания свързани с бариерите и деформациите в общуването

  • Знания свързани с лъжата, като социален феномен и за полемиката, като публичен спор

Тези знания са изключително важни за учениците, тъй като се явяват една основа за по-нататъшно овладяване на процеса на бизнес комуникациите. В настоящото изследване на измерване ще подлежат само техния обем и осмисленост.

Обемът на знанията се проявява в степента на съхраняване и възпроизвеждане на фактическата информация – дефиниране, наименование, изброяване и др.

Методика на изследването. Целта на настоящето изследване е диагностициране на знанията на учениците за изграждане на комуникативна култура на личността в деловото общуване.

Конкретните задачи, които трябва да се решат, за да се постигне целта са следните:


  1. Да се направи теоретичен анализ на литературата по проблема

  2. Да се разработи изследователски инструментариум и се определят методите

  3. Да се определят критериите и показателите за оценяване на резултатите

  4. Апробация на метода, пресмятане на характеристиките

  5. Съставяне на окончателен вариант за провеждане на диагностиката

  6. Анализ на получените чрез метода данни

  7. Изводи и предложения

Обект на изследването са знанията на учениците за бизнес комуникациите.

Предмет на диагностицирането е ограничен в рамките на знанията за изграждане на комуникативната култура на личността.

Обхват на изследването – В обхвата на диагностичното изследване са включени 26 ученици /20 момичета и 6 момчета/ от Хб клас на Професионална гимназия по икономика „Д-р Иван Богоров” – град Варна, специалност „Бизнес администрация”. Паралелката е със срок на обучение пет години, прием след завършен седми клас. Още от самото начало на обучението по предмета учениците демонстрират голям интерес при усвояване на знанията за комуникативната култура. Прави впечатление, че различните групи ученици по различен начин възприемат и тълкуват учебния материал. По лесно се справят момичетата отколкото момчетата, те са по-отговорни, по-критични както към успеха си така и към външния си вид, изказ и поведение, като цяло.

Пропуски има винаги и във всяко знание, ето защо целта на настоящата изследователска разработка е именно търсене на пропуските и грешките на учениците с цел да осъзнаят важността на предмета при бъдещата им професионална реализация.
2.2. Изследователски методи и инструментариум на изследването

В настоящото диагностично изследване са използвани два метода:



  • Тестиране

  • Метод на експертните оценки

Тестът е научен метод за изследване на определени качества на личността, който се провежда при спазване на определени условия, има конкретна и научнообоснована цел, създава се според утвърдени изисквания, а резултатите се оценяват числово и се сравняват с предварително създадени норми. Следователно не всяко изпитване и проба е тест, но всеки тест е свързан със спазване на определени изисквания.

Дидактическите тестове измерват резултатите от усвояването на определено учебно съдържание, което е включено в някаква учебна дейност и преследва определени цели и задачи.



Всеки дидактически тест се състои от серия въпроси и задачи, чрез които се проверява равнището и степента на изпълнение на изискванията на учебната програма по отношение на знанията на учениците в определена област. В зависимост от целите на теста, характера на изследваната област, възрастовите особености на учениците и вида на използваните задачи техният брой за даден тест може да варира в твърде широки граници от 5-15, 50-100 , а в някои случаи и повече.2

Провеждат се две тестирания – първоначално тестиране и диагностичен тест. За целта е разработен критериален тест от 20 въпроса, който стои в основата на окончателния диагностичен тест. Първоначалното тестиране се прави, за да се набере информация, която да позволи оценяване качествата на тестовите задачи – т.н. апробация на теста, което се прави в случайна извадка.

Окончателният вариант на теста за измерване на знанията за изграждане на комуникативната култура на личността е определен след анализ на задачите в първоначалния критериален тест и редакцията на онези, които не отговарят на изискванията за един диагностичен тест.

Към методите за оценка на характеристиката на теста се отнасят още:

- Спецификация на тестовите задачи – прави се оценка на това доколко задачите съответстват на учебното съдържание според Таксономията на Блум

- Психометрични характеристики на тестовите задачи – прави се и при двете тестирания, като се изчислява:

а/ индекс на трудност на задачата

б/ коефициент на дискриминативна сила на задачата

в/ прави се анализ на дистракторите - колкото по-атрактивни са те за учениците с по-нестабилни знания, толкова дискриминативната сила на задачата ще бъде по-висока



- Коефициент на надеждност на теста – това е един от най-важните характеристики на теста. Колкото по-висока е надеждността, толкова по-малка е грешката на измерването.

Обработката на резултатите от направеното изследване се осъществява чрез статистически методи:

- Метод на относителните величини

- Метод на средните величини3

Изводите от проведеното изследване са направени на базата на сравнителен анализ.

2.3. Критерии и показатели на изследването

За установяване и оценяване на резултатите от изследователската дейност са използвани следните критерии и показатели: Таблица № 1



Параметри

Критерии

Показатели

Инструментариум

1. Знания за организация на речта – етикет при устни комуникации

Обем

Осмисленост




Над стандарта

Под стандарта



Диагностичен тест

2. Знания за делово общуване при мобилни комуникации

Обем

Осмисленост




Над стандарта

Под стандарта



Диагностичен тест

3. Знания за начини на ефективно слушане и говорене.

Обем

Осмисленост




Над стандарта

Под стандарта



Диагностичен тест


Диагностичното изследване е проведено с 26 ученика от Хб клас специалност „Бизнес администрация”, прием след завършен седми клас и е проведено върху раздел Изграждане на комуникативна култура на личността. За изучаване на този раздел в учебната програма са предвидени 16 учебни часа, напълно достатъчни за овладяване на тази материя.


ІІ.

РАЗДЕЛ ІІ. ИЗГРАЖДАНЕ НА КОМУНИКАТИВНА КУЛТУРА НА ЛИЧНОСТТА ЗА ДЕЛОВО ОБЩУВАНЕ. ВЕРБАЛНИТЕ КОМУНИКАЦИИ.

3.

Говор и реч. Речеви етикет. Етикетът при пряк контакт.

4.

Параезикова модалност на езика. Интонация.

5.

Етапи при съставяне на речеви послания. Организация на речта.Ораторско майсторство.

6.

Делово общуване по телефона. Телефонният етикет.

7.

Делово общуване при мобилните комуникации. Етикет.

8.

Начини на ефективно слушане. Техники за ефективна комуникация.

9.

Деформации в общуването. Бариери в комуникациите.

10.

Лъжата като социален феномен. Разпознаването на лъжата в комуникациите.

Задължителните знания и умения, които учениците трябва да формират в резултат на обучението по темата съгласно ДОИ са: да дефинират понятията на говор и реч, речеви етикет, етикет при пряк контакт, параезикова модалност на езика, интонация, етапи при съставяне на речеви послания, организация на речта, ораторско майсторство, делово общуване по телефона, телефонният етик, ефективността при деловите комуникации, деформации в общуването, бариери в комуникациите и пътища за тяхното преодоляване, начини на ефективно слушане и говорене, техники за ефективна комуникация, лъжата като социлен феномен и прилагането и в бизнеса. Всички тези знания подлежат на подробно осмисляне от страна на учениците.

Резултати. Средният бал от теста получен от учениците в класа е 13 точки, т.е повече от половината възможни точки, което означава, че знанията на по-голяма част от учениците по предмета Бизнес комуникации са на и над страндарта, изискван от ДОИ.

Конкретните данни са дадени в следната таблица:


Обобощаваща таблица

на резултатите от диагностичния тест

Таблица № 2


Брой точки

Брой ученици

% ученици

оценка

9-10

8

0,40

Среден 3

11-13

2

0,10

Добър 4

14-16

3

0,15

Мн. Добър 5

17-18

7

0,35

Отличен 6


От таблицата се вижда, че 40 % от учениците са усвоили знанията на много ниско ниво – среден 3, което е един значителен процент, двама ученици са получили оценки Добър 4, трима Мн. Добър 5 и седем ученици отличен 6.

Това налага по-подробен анализ на данните по параметри и критерии с цел да се установи, къде точно са допуснати пропуските в процеса на обучение по дисциплината. Това ще позволи работата да се насочи точно към проблемните елементи от учебното съдържание по раздела, което ще позволи да се помогне на изоставащите ученици да достигнат минимума знания изисквани от ДОИ4 и да се намали степента на разсейване на резултатите, като се намали броя на учениците с оценка среден 3 и се повиши броя с добрите и много добри оценки.

4.2 Резултати от теста по критерия обем

Оценката на резултатите по критерия обем на знанията е дадена в следващата талица

Таблица с оценки по критерия

обем на знанията

Таблица № 3


показатели

Вида на оценката

Брой точки

< 2

2 ≤

1. Знания за организация на речта

Брой ученици

5

15

% ученици

25%

75%

2. Знания за делово общуване при мобилни комуникации

Брой ученици

4

16

% ученици

20%

80%

3. Знания за ефективно слушане и говорене

Брой ученици

4

16

% ученици

20%

80%

От данните в таблицата се вижда, че изискванията според стандартите обем на знанията за организация на речта е достигнат от 15 ученика или 75 % от учениците в класа и не е достигнат от 5 ученика , само 25 %. Учениците достигнали стандарта могат да дефинират понятията говор и реч, знаят факторите за ефективна комуникация, изброяват основни характеристики.

При знанията за деловото общуване при мобилни комуникации стандартът са достигнали най-много ученици 16 или 80 % от класа, а недостигнали стандарта са 4 ученика или 20 % . Учениците достигнали стандарта могат да определят значението на мобилните комуникации в деловото общуване а именно, етикета при водене на делови разговор и какъв трябва да бъде разговора на публично място.

При знанията за начини за ефективно слушане и говорене тенденцията се запазва т. е 16 или 80 % от класа са достигнали стандарта , а недостигнали стандарта са 4 ученика или 20 % от класа. Учениците достигнали стандарта могат да определят рефлексното и пасивното слушане и да формулират бариерите при провеждане на комуникациите.

Абсолютните оценки за обем на знанията по трите параметъра са сравнени в следващата диаграма:

От диаграмата се вижда, че най-добра е оценката по параметри Знания за мобилните комуникации и Знания за ефективно слушане и говорене при които разликата между постигнали и непостигнали целта е 12 ученика, докато при критерий Знания за организация на речта разликата между постигнали и непостигнали целта е 10 ученици.

Относителните оценки за обем на знанията по параметри са сравнени в следващата диаграма:

От диаграмата се вижда, че броят на изоставащите ученици по параметрите Знания за мобилните комуникации и Знания за ефективно слушане и говорене са еднакви и са с 5% по – малко от тези на параметър Знания за за организация на речта.

Най-често допусканите грешки от учениците недостигнали стандарта при параметъра обем на знанията за организация на речта са свързани с разграничаването на говор и реч, като процеси в деловото общуване и факторите за ефективната делова комуникация.

При параметър обем на знанията за мобилните комуникации учениците недостигнали стандарта най-често грешат при определяне на причините за водене на деловите разговори и провеждане на разговорите по телефон на публични места.

Най-често допусканите грешки при параметър обем на знанията за начини за ефективно слушане и говорене са свързани с определянето на активното и пасивното слушане и баририте в процеса на комуникациите.

Резултатите следва да се насочат към разширяване на обема на знания по организация на речта – етикет при устни комуникации, говора, речта и речевата комуникация, като цяло, както и осмислеността на знанията свързани с организацията на речта и знанията за ефективността на деловите мобилни комуникации и факторите от които те зависят.

Попълването на пропуските при тези параметри е изключително важно за повишаване на общата успеваемост на учениците по Бизнес комуникации в т.ч. за изграждане на комуникационната култура на личността.

Заключение. Целта на настоящата педагогическа диагностична разработка е насочена към диагностициране знанията на учениците за изграждане на комуникативна култура на личността в деловото общуване.

В резултат на изследването се определят основните пропуски в тези знания и се търсят начини за тяхното преодоляване.

На база на направените проучвания и получените данни от проведеното диагностично изследване, могат да се направят следните обобщения:

Държавните образователни изисквания налагат увояването от учениците на знания за бизнес комуникациите в предприятието – за съвременната комуникативна култура, като основа за правилното изпълнение на голяма част от бъдещата им професионална дейност.

Апробирането на теста използван в настоящото изследване, като основен изследователски инструмент и анализа на неговите качества, позволяват да се осигури висока точност и надеждност на получения резултат.

Полученият резултат от диагностичния тест, дава възможност за изготвяне на система от задачи с помощта, на които да се преодолеят затрудненията на учениците свързани с изграждане на комуникационната култура на личността по предмета Бизнес комуникации.





1 Андреев, Марин, Процесът на обучението, Дидактика, С. 1996 г.


2 Бижков, Г. Теория и методика на дидактическите тестове, "Просвета", С. 1996 г.

3 Георгиева, Г. Приложение на дидактическите тестове за проверка и оценка на усвоените знания – Образование и квалификация, 2002 г., № 1


4 МОН, Национална изпитна програма за учениците – Образование и квалификация, програма за придобиване на степен на професионална квалификация Офис-секретар, С 2009 г.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница