Кратко въведение



страница1/8
Дата01.03.2017
Размер1.03 Mb.
Размер1.03 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8


Съдържание



Кратко въведение ……………………………………………………………………………………………………………………………3

  1. Туристическо предлагане в региона (трите общини Несебър, Бяла и Долни Чифлик)…..5

    1. Географско положение, природни особености, пътна инфраструктура – специфични туристически характеристики ………………………………………………………….5

    2. Туристическо предлагане и атракции …………………………………………………………………..9

      1. Средства за подслон и хранене………………………………………………………………..10

      2. Клиентска структура (структура на пазара) по общини…………………………..11

      3. Туристически особености на общините…………………………………………………..12

      4. Анализ на конкуренцията (конкурентни общини)……………………………….15

      5. Възможности за сътрудничество между партньорите – защо точно тези партньори?.................................................................................................16

  2. Aнализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите.......……………………………………………………………………………………………………………………19

  3. Канали за реализация и комуникационни средства ……………………………………………………….23

    1. Използвани досега ……………………………………………………………………………………………….23

    2. Съвременни комуникационни средства и канали за реализация …………………….25

    3. Контрол на каналите за реализация…………………………………………………………………….26

    4. Извод……………………………………………………………………………………………………………………..27

  4. Досегашни проучвания – обобщение на най-важните резултати (тук следва да се отбележат резултатите от общественото допитване за концепцията)………………………….28

  5. За нуждата от общ имидж ………………………………………………………………………………………………..33

    1. Дефиниция на общия имидж……………………………………………………………………………….33

    2. Създаване на „корпоративна идентичност”……………………………………………………….34

    3. Общият имидж като инвестиция в добра репутация…………………………………………35

    4. Визуализация на новия имидж…………………………………………………………………………….35

    5. Подготвителни действия за създаване на общия имидж…………………………………..35

  6. Вътрешен маркетинг………………………………………………………………………………………………………….37

  7. Изводи и препоръки на концепцията ………………………………………………………………………………37

    1. По продуктовата политика……………………………………………………………………………………37

      1. Сегментиране по целеви групи……………………………………………………………….38

      2. Развитие на модулна система………………………………………………………………….39

      3. Анализ на разходите и ползите………………………………………………………………..42

    2. По политиката за реализация и интегрирани комуникации……………………………….43

      1. Предложения за канали за реализация…………………………………………………..44

      2. Предложения за интегрирана комуникационна политика……………………46

      3. Предложения, свързани с дългосрочно планиране……………………………….47

      4. Анализ на разходите и ползите……………………………………………………………….47

  8. Количествена прогноза за развитието на туризма вследствие приноса на разработения нов регионален туристически продукт…………………………………………………………………………….49

Обобщение……………………………………………………………………………………………………………………………...…….54

Приложения.......................................................................................................................................55

Библиография…………………………………………………………………………………………………………………………………63


  1. Кратко въведение

Цел на концепцията е да идентифицира иновативен регионален туристически продукт за общините Несебър, Бяла и Долни Чифлик, като проучи съществуващото туристическо предлагане и възможности на общините и отчитайки нагласите на местното население го претвори в нов регионален туристически продукт, който ще доведе до:

  • Привличане на нови пазарни сегменти за този специфичен регионален продукт и използване на потенциалното търсене на вътрешния пазар

  • Подкрепа за наличния туристически потенциал в тези общини чрез популяризиране на природното и културно наследство

  • Насърчаване на предлагането извън сезона и увеличаване заетостта на легловата база

  • Използване на ефективни съвременни канали за реализация и интегрирани маркетингови комуникации за достигане до целевите туристически пазари

Целта на стратегията също е да се установи кои са шансовете за профилиране на региона на трите общини (наричан по-нататък навсякъде Регионът) при целенасочено използване на ново идентифицирания регионален туристически продукт.

В първата и втората част на концепцията ще бъде направен анализ на съществуващото туристическо предлагане, използваните канали за реализация и комуникационни средства в общините – въз основа на данните от новоразработените туристически стратегии на общините 2012 -2016 г., собствено проучване на „Агенда” ООД и статистически данни. Редом с този анализ ще бъдат очертани съществуващите силни и слаби страни, възможности и заплахи пред туристическото развитие на региона.

Ще бъде направен анализ на използваните досега канали за реализация на туристическия продукт в отделните общини и използваните рекламни материали и ще се изведат основните предизвикателства пред използване на нови такива за регионалния туристически продукт в третата част. Четвъртият раздел обобщава резултатите от общественото допитване за целесъобразността от настоящата концепция и насоките за развитие на регионалния туристически продукт.

В петия раздел на концепцията ще бъде дефинирана необходимостта от ясен общ туристически имидж на трите общини – имидж, който общините ще използват за да позиционират общия си туристически продукт на целевите си пазари и който ще подсили конкурентните предимства на тези общини при представянето им.

В шестата част ще бъде разработен план за „вътрешен маркетинг” с инструменти, които местните общности и общинските администрации могат да използват при осъществяването на стратегията за развитие на новия регионален туристически продукт.

От очертаната в туристическата концепция представа за общ имидж на трите общини ще бъдат изведени и цели, политики за прилагането им и инструменти за това. Те ще бъдат очертани в седмата част на концепцията, но като цяло се свеждат до следните:

На 1. Място – новото сегментиране на туристическия пазар, на който да се разположи регионалния туристически продукт и иновативна система за структуриране на туристически пакети.

На 2. Място – нова мрежа от канали за реализация и нови комуникационна политика – реклама, присъствие в медии.

На 3. Място – качествен анализ на разходите и ползите от новия регионален туристически продукт.

На базата на досегашните проучвания и анализа на ползите и разходите от въвеждането на регионалния туристически продукт ще бъдат изведени прогнози за развитието на Централния черноморски регион.

1. Туристическо предлагане в региона на трите общини – Несебър , Бяла и Долни Чифлик .

А. Географско местоположение, природни особености, пътна инфраструктура – общи специфични характеристики .



Географско местоположение

Общините Несебър, Бяла и Долни чифлик имат стратегическо географско местоположение - източна граница на България и на Европейския съюз. И трите са разположени в Източна България и са част от българското Черноморско крайбрежие. Бяла и Долни чифлик са общини във Варненска област, а община Несебър е най-северната част от Черноморското крайбрежие на област Бургас. Разположението на трите общини позволява те да бъдат разгледани и като една условно обособена територия, предвид общите им граници - Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад тя граничи с община Долни Чифлик, а на юг и югозапад с община Несебър.

Община Несебър, селищата и курортите на нейната територия, са разположени в югоизточната част на Черноморското крайбрежие, Община Бяла е разположена в централната му част ,а Община Долни чифлик е разположена в югозападната част на Варненска област.

Природни особеност , релеф , брегова ивица , климат .

Комбинацията от море и планина и в трите общини е уникална. Природата е била изключително щедра към региона на община Несебър. Бреговата линия е силно разчленена и разнообразна, с редуване на скални образувания и плажни ивици. Преобладава низинен релеф. Дюните са не само характерен природен феномен, но важен компонент за естетизиране на крайбрежния ландшафт и обогатяване на туристическото предлагане с познавателни маршрути.Бреговата линия е дълга 50 км, плажните ресурси са сред най-големите на българското Черноморско крайбрежие и са около 1500 дка с общ капацитет 140 хил. плажни места.

Релефът на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Надморската височина на град Бяла е 42 м. Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен, което води до силно ограничаване на плажния потенциал, но от друга страна му придава атрактивност, което е ценен курортен ресурс. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг . Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.

Община Долни чифлик е разположена там , където планината се слива с морето, в подножието на Коджа балкан, между реките Камчия, Двойница и Фъндъклийска. Обхваща близа 487 кв.км., включва Камчийската долина, Лонгоза, северните склонове на Камчийския Балкан и черноморската брегова линия с прилежащия й шелф. Релефът се понижава от запад на изток и от юг на север. Територията на общината е с надморска височина от 0 - 560.8 м. Постепенно на изток и североизток билото се снижава и достига морското ниво. Пясъчно-плажовата ивица при устието на р. Камчия и р. Фъндъклийска е най-дългата по българското Черноморие. На територията на общината тя е дълга 9.7 км.

Климатът в трите общини е умерено – континентален. В Община Несебър е силно повлиян от Черно море и от Средиземноморските въздушни потоци. http://www.visitnessebar.org/assets/common/nature_2_big.jpgСредните температури през лятото са 20-26 градуса по Целзий на водата и 28-32 градуса на въздуха и са винаги два или три градуса по-високи от тези в курортите по северното Черноморие. Постоянният бриз носи прохлада през горещите летни дни. Близостта на морето предопределя висока относителна влажност на въздуха. Pазликата между дневните и нощните средни температури не надвишава 3C. Между май и октомври на територията на общината са измерени средно 1700 часа слънчево греене. Слънчевите дни са 240-260 на година. Климатът в община Бяла е благоприятен за морска и слънчева рекреация – мек, с умерено високи температури през лятото. По-голямата част от плажовете на територията на общината имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предполага и оптимални условия за слънчево греене. Климатът в община Долни чифлик е умерено-континентален с изразено черноморско влияние, а средната годишна температура е 12 градуса. Зимата е сравнително мека, пролетта прохладна, лятото – сухо, слънчево и топло, есента – топла и продължителна. Повече от 115 дни – от средата на юни до края на септември времето е изключително благоприятно за балнео- и възстановителни процедури и таласотерапия.

В територията и на трите общини съществуват защитени местности и обекти. Защитените местности на територията на общината Несебър са “Иракли” “Калината” ,“Кокетрайс”, Ортото”, “Смриките” . За природни забележителности са обявени характерни обекти на неживата природа, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност. На територията на общината в категорията “природни забележителности” са включени: “Нос Емине” , “Пясъчни дюни” .

В община Бяла се намират две защитени територии: Природната забележителност "Белите скали" с обща площ 14,2 ха, намираща се в землище на град Бяла; Защитена местност с наименование "Горска барака" с обща площ 93,4 ха, намираща се в землището на село Господиново; Природната забележителност “Белите скали” представлява непрекъснат скален геоложки профил с геохроноложка граница Креда - Терциер и съпътстваща я иридиево- редкоментална аномалия.

На територията на община Долни чифлик попадат следните защитени територии: резерват „Вълчи проход” ,защитена местност „Камчийски пясъци” ,резерват „Камчия” , резерват „Киров дол” защитена местност „Лонгоза”, защитена местност „Михов дол”, природна забележителност „Находище на бял оман”, защитена местност „Орлов камък”, защитена местност „Солник”.



Административно и териториално устройство на общините

И трите община са с площ до 500 кв. км и имат население до 20 000 души.

Община Несебър има три града (Несебър, Обзор, Свети Влас) и 11 села (Равда, Гилювца, Оризаре, Тънково, Кошарица, Баня, Паницово, Раковско, Приселци, Емона, Козница), които формират административната единица Община Несебър, с обща територия 423 кв.км. и население от около 19 000 души. На територията на общината се намира най-големия курортен комплекс в България – Слънчев бряг. Административната дейност е концентрирана в новата част на град Несебър.

Община Бяла включва 6 населени места: гр. Бяла, с. Горица, с. Господиново, с.Дюлино,с.Попович,с.Самотино. Територията й е 162 км2. Населението на община Бяла към е 3356 души. Административен център е град Бяла.

Община Долни чифлик включва един град, 16 села и един курортен комплекс. Обхваща близо 487 кв.км . Административен център на общината е град Долни чифлик. Селата са следните: Кметства: Долни чифлик, Голица, Пчелник, Венелин, Горен чифлик, Гроздьово, Детелина, Старо Оряхово, Рудник и Шкорпиловци; Населени места с кметски наместници: Булаир, Бърдарево, Кривини, Нова Шипка, Ново Оряхово, Солник, и Юнец , Курортен комплекс „Шкорпиловци” е разположен близо до с. Шкорпиловци. Населението на общината към м. декември 2011 г. наброява 20 491 жители, от които 7 577 души живеят в гр. Долни чифлик
Пътна инфраструктура

В трите общини има изградена пътна инфраструктура – част от републиканската пътна мрежа, уличен транспорт, пристанища и кейове. Основните проблеми в съществуващата пътна инфраструктура се свързват с това, че не може да обслужва непрекъснато увеличаващия се поток от пътни транспортни средства, особено през активния туристически сезон; движението на тежко-товарни транспортни средства допълнително затруднява и забавя движението; недостатъчно ясни са табелите за всички посетители на общините по второ- и третокласната пътна мрежа; липсва или е крайно недостатъчна пътната маркировка и пътните знаци.

Републиканската транспортна мрежа на територията на община Несебър се състои от един първокласен път І-9, който е част от европейската пътна мрежа и в частност от път Е-87. Дължината му на територията на общината е 42.5 км. Той се явява сухопътната транспортна връзка на Община Несебър с вътрешността на страната и Летище Бургас. През последните години се извърши реконструкция на този път. В по-голямата си част останалата пътна мрежа, състояща се от второ- и третокласни пътища, е в незадоволително състояние. Общинската пътна мрежа се състои от 47,5 км, която включва четвъртокласни пътища, като състоянието й също е незадоволително. В община Несебър общественият транспорт е изцяло автобусен и таксиметров. До всички селища на общината е осигурен обществен транспорт, който се осъществява от частни превозвачи. Като цяло транспортното обслужване на населението е добро. Новата автогара в КК “Слънчев бряг” решава проблема с терминалите и чакалня за пътниците. Местостоянките за таксиметрови автомобили се съгласуват предварително с организациите на таксиметровите превозвачи – Несебър, което определя оптималното им разположение в основните места с натоварен туристопоток. Главните проблеми, свързани с транспортната мрежа в общината се свързват с достъпността на туристи с леки автомобили и автобуси до всички селища на територията на Община Несебър. На територията на община Несебър са изградени три пристанища в гр. Несебър и едно в гр. Свети Влас. В южната част на стария град се намира старото пристанище, което има регионално значение. Пристанището разполага с две корабни места и Морска гара с ГКПП и ДИК. Използва се изключително за пристан на риболовни кораби и обслужване на пътнически лайнери. В южната част на Новия Несебър се намира най-новото пристанище, което е пристан за яхти и развлекателни плавателни съдове. На южния плаж в гр. Несебър има изграден пристан за малки морски съдове, но състоянието му е в лошо състояние и не позволява акостирането на плавателни съдове.

На територията на община Бяла са развити автомобилният и водният транспорт. През територията на общината минават три основни транспортни артерии: първокласен път І-9 Варна-Бургас; третокласен път ІІІ-906 отклонението за Дюлино - Бургас и IV-90609 Дюлино - Попович. Общата дължина на пътната мрежа в общината е 51 км.. Относително голямата дължина на пътната мрежа се дължи на характера на релефа. Цялостен основен ремонт е извършен в частта му, намираща се на територията на общината. За развитие на водния транспорт в залива "Свети Атанас" е изградена кейова стена и малко туристическо пристанище с около 20 места за рибарски лодки и малки яхти и 1 място за по-големи плитко газещи морски съдове - тип "Комета". Пристанището е удобно за обслужване на туристи, но не и за товаро-разтоварни работи.

В община Долни Чифлик има добре изградена пътна мрежа. Общата й дължина е 113.5 км., от които 13.6 км. пътища І клас, 27.5 км. пътища ІІІ клас и 72.4 км. пътища ІV клас. Главните транспортни оси преминаващи и обслужващи територията на общината са пътните Варна – Бургас, Шкорпиловци – Старо Оряхово – Долни чифлик – Провадия и Долни чифлик – Булаир. Те обслужват връзките и със съседните общини от Черноморския регион и вътрешността на страната. Територията на община Долни Чифлик се обслужва предимно с автомобилен транспорт. Автобусната транспортна дейност се осъществява от едно частно дружество в общинската, областната и републиканската транспортна схема. На територията на общината функционира жп мрежа, представена от жп участъка – у-к от ІІІ главна жп линия в района на гара Нова Шипка с дължина 3.5 км. – удвоен, електрифициран. На територията на общината е закрита жп-линията Синдел - Старо Оряхово, с което практически общината е лишена от жп-транспорт.Закрито е летището в с. Пчелник, използвано за нуждите на селскостопанска авиация. Административният център Долни чифлик е на 50 км от летище Варна.

В заключение можем да обобщим , че и в трите общини местоположението, природните ресурси и климатът предопределят изключителния потенциал за развитие на региона като туристическа дестинация , а именно :



  • Богат и атрактивен природен комплекс (море, климат, плажове, ландшафти) за туризъм и отдих;

  • Благоприятни природо-географски и климатични условия, отговарящи на предпочитанията на туристите от Западна, Северна, Централа Европа и Русия.

  • Съхранена природна среда, но с агресивен инвестиционен натиск за урбанизиране на крайбрежието;

  • Наличие на гори, които могат да се използват за туризъм и отдих

  • Уникална природна среда - защитени природни обекти и забележителности . Значителни площи, обявени за защитени територии; наличие на много защитени видове;

  • Забележителни паметници на културно-историческото наследство

  • Курортни комплекси с национално значение силно доминирани от места за подслон (хотели), Динамично развиващи се туристически образувания ваканционни туристически селища по цялото Черноморие

  • Засилен интерес към населените места във вътрешността от чуждестранни граждани, някои с цел постоянно обитаване и внасяне на нова урбанистична и битова култура в селата
    Балансирано развита селищна мрежа - пo цялото крайбрежие с тенденции за "изнасяне" в тиловата част на крайбрежието

  • Относително добре развита транспортна инфраструктура

  • Добра макроикономическа среда и климат за привличане на чуждестранни инвеститори

Б. Туристическо предлагане и атракции

i. Средства за подслон и хранене

Легловата база в Община Несебър е съсредоточена основно в к.к. “Слънчев бряг”, гр. Несебър, гр. Обзор, гр. Св. Влас, с. Равда, в.с. “Елените”. Община Несебър разполага с 2 794 средства за подслон с 45 931 стаи и 1 735 заведения за хранене и развлечение с 163 250 места . Съгласно регистъра за категоризираните от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, средствата за подслон на територията на Община Несебър са 188 бр. с 29 940 стаи, а категоризираните заведения за хранене и развлечения са 534 бр. с 63 354 бр. места. Категоризираните от Кмета на Община Несебър средства за подслон са 2 606 бр. с 15 991 стаи, а заведенията за хранене и развлечения са 1201 бр. с 99 896 места.

Структурата на средствата за подслон в община Несебър е както следва :

Средства за подслон 5 звезди – 8 – 4 582 стаи – 10% от капацитета

Средства за подслон 4 звезди - 57 – 14 281 стаи –31% от капацитета

Средства за подслон 3 звезди - 614 – 11 024 стаи –24% от капацитета

Средства за подслон 2 звезди - 1 612 – 8 617 стаи –19% от капацитета

Средства за подслон 1 звезда - 503– 7 427 стаи –16% от капацитета

Структурата на заведенията за хранене и развлечения на община Несебър е както следва:

Заведенията за хранене и развлечения- 5 звезди – 11- 1867 места- 1%

Заведенията за хранене и развлечения- 4 звезди – 81- 12111 места- 8%

Заведенията за хранене и развлечения- 3 звезди – 316- 38190 места- 23%

Заведенията за хранене и развлечения- 2 звезди – 540- 61016 места- 38%

Заведенията за хранене и развлечения- 1 звезда – 486- 50066 места- 30%

В последните години се отчита подобрение в категорийната структура на хотелите, но не и в разнообразяване на предлагането им. Новостроящите се хотели отново са ориентирани към летен морски туризъм, т.е. за сезонно ползване. В стратегически план, това осуетява възможностите за разширяване на туристическия сезон чрез развитие на конферентен, голф, културно-познавателен, балнеоложки, екологичен и друг туризъм.

Въпреки сезонността, настанителната база има сравнително висока средногодишна заетост. За сравнение, стойността на този показател за община Несебър е близо 56% при 35% за страната.

На територията на община Несебър са регистрирани и 37 туроператорски фирми и 51 туристически агенти .

Местата за настаняване в община Бяла включват хотели , апартхотели, семейни хотели, къщи, самостоятелни стаи, бунгала, ваканционни селища. Всички места за настаняване са съсредоточени в град Бяла и близките му околности. По-голямата част от новопостроените хотели са разположени в близост до морето. Къщите и самостоятелните стаи се намират в очертанията на града, което поради спецификата на неговото разположение, ги прави отдалечени от плажната ивица на разстояние (500 м и повече). Наблюдава се тенденция за разширяване на строителството основно в близост до морето. Места за настаняване предоставя и къмпинг “Луна”. На територията на общината няма функциониращи туристически комплекси. Промените в капацитета и в категорийността на базата за настаняване се дължат основно на новопостроените и през последните години луксозни 4 звездни хотели на територията на община Бяла – Вемера Клуб/ Калимера бийч хотел/, Бяла Бийч Резорт, Хотел Сирена с общ капацитет над 260 помещения. В експлоатация са въведени и нови хотели и семейни хотели с категория три звезди. Основната част от места за настаняване обаче са с категория 2 и 1 звезда. Почти всички места за настаняване на територията на общината функционират само през активния туристически сезон.

Структурата на средствата за подслон в община Бяла е както следва :

Висококатегорийна база – хотели и апартхотели 4 звезди – 590 - 14%

Семейни хотели – 1350 – 31%

Къщи – 668 – 15%

Самостоятелни стаи – 420 – 10 %

Бунгала – 1362 - 30 %

Категоризацията на места за хранене и развлечения съответства на тази на местата за настаняване. Заведенията се основно предназначени за хранене, заведения за развлечения като дискотеки,барове, нощни клубове, с изключение на тези, които са разположени в четиризвездните хотели , като цяло липсват. Преобладаващата част от заведенията за хранене функционират през активния туристически сезон.

Община Долни чифлик предлага богат избор на бази за настаняване, както в зависимост от капацитета, така и в зависимост от категорията им.

Към настоящият момент категоризираните средства за подслон и настаняване на територията на в Общината са 43, с прилежаща леглова база – 1758 легла.

В КК „Шкорпиловци” има 39 туристически обекта, различни по вид и категория, със разпределение:


  • Семейни хотели – 4 броя – 3бр. с по две звезди 1 – с една звезда;

  • Самостоятелни стаи – 2 броя с категория две звезди;

  • Почивни станции – 2 броя с категория две и една звезда;

  • Къща – 1 брой с категория една звезда;

  • Бунгала – 30 броя, предимно с една звезда.

В с. Гроздьово се намира Еко комплекс”Шерба” с категория 1 звезда. В с. Венелин има бунгала – 20 броя и самостоятелни стаи – 5 броя с категория 1 звезда. В с. Голица, местност Гермето има бунгала – 13 броя с категория две звезди. На територията на общината се намират две хижи - в местност “ Марин тепе “, гр. Долни чифлик.

Времетраенето на работа на туристическите обекти, намиращи се на територията на КК “Шкорпиловци“ е сезонно / м. юни – м. септември /.

Категоризирани са 77 броя заведения за хранене и развлечения с общ капацитет 4 239 места за сядане.

ii. Клиентска структура (структура на пазара) по общини

В Община Несебър има условия и се осъществяват следните туристически дейности: Морски (летен) туризъм, участие в културни събития, участие в спортни прояви. Добър потенциал за развитие в бъдеще имат културен туризъм, конгресен и инсентив туризъм, делови прояви, панаири и изложения, екотуризъм.

В структурата на географските райони, от които идват туристи в Община Несебър преобладават туристите от Европа – Германия, Великобритания, Скандинавските страни, Русия, Балкански полуостров, големите градове в България, съседни райони. Еднодневни и двудневни посещения целогодишно осъществяват жителите на съседните общини, както и на областните центрове Бургас и Варна. Туристите в Община Несебър най- много ползват следните видове настанителна база: Хотели – луксозни 5* и 4*, Хотели – 3*, самостоятелни стаи.

Основният туристически продукт на Община Несебър са летни морски рекреации – слънце, плаж, море. Целта е привличането на масовия посетител, семейства с малки деца, млади семейства, хора от третата възраст. Тези почивки имат продължителност 1-2 седмици в хотели или самостоятелно наемани апартаменти и вили. Основна причина за предприемането им е желанието за почивка на море в съчетание с добра храна, слънчеви бани, плуване, разнообразие чрез еднодневни екскурзии до забележителности в района на туристическия престой. С течение на времето съдържанието на лятната морска почивка «слънце, плаж, море» се променя в няколко насоки. На първо място, това е продължителността на почивката. Средната продължителност се съкращава от традиционните 10-15 дни на 5-7 дни. Основно туристическите пакети се предлагат в рамките на една седмица и са от типа “all inclusive”. На следващо място е предлагането на допълнителни услуги като развлечения и спорт. В този случай продуктът се променя в „слънце, море, спорт, активна почивка”. Друга промяна, която се налага като тенденция през последните няколко години, е тази в пазарните сегменти. Основните туристи, които биват привличани са семейни двойки, в по-млада или пенсионна възраст. Все по-голям е изборът на допълнителни услуги, предлагани от туристическите курорти и големите хотелски вериги. През последните 3-4 години се увеличава и дела на младежите, които посещават основно к.к. „Слънчев бряг”, поради многобройните атракции и развлечения за тях.

Анализът на съществуващия туристическия поток в община Бяла показва ежегодно нарастване на общия брой на туристите. Данните показват, че делът на нощувките, реализирани от чужденци остава сравнително постоянен през годините. Чуждестранните туристи през последния сезон са предимно от Чехия,Германия, Великобритания и Полша. Средния престой на туристите в град Бяла е 5 дни.
В община Долни Чифлик през последните години показателят брой реализирани нощувки расте ежегодно. Заетостта на легловата база е сезонна /м. юни – м. септември/. Средната продължителност на престоя на туристите е 10 дни, като целта на посещението е ваканционен морски туризъм. Краткотрайните посетители – приблизително 1000 души на ден през почивните дни / събота и неделя / са предимно от населените места в общината.

iii. Туристически особености на общините

Приоритетните направления в развитието на община Несебър са свързани с ефективното използване на природните и културни туристически ресурси и с развитието на модерна туристическа инфраструктура, позволяваща целогодишно използване на създадената материално-техническа база, удължаването на летния курортен сезон, както и усвояването на териториите за целите на туризма във вътрешността на общината.

Главна цел е утвърждаване на уникалния туристически продукт , съчетаващ морски и културен туризъм . В структурата на продуктовата политика на община Несебър е с преобладаващ дял е морският рекреативен туризъм . Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат Несебър в място за изследвания, база за туристически продукти, “културен мост” на настоящите поколения и възможност за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения. Присъствието на “Старинен Несебър” в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство е признание за наднационалното му значение. Културно-историческото наследство на територията на общината включва 119 недвижими обекта. От тях 103 са архитектурни паметници, а останалите 16 - археологически обекти. С национално значение са общо 30. Използването на културните ресурси – паметници на културата, музеи, фестивали, етнографски комплекси и т.н. е мощен фактор за активизиране на туристическата индустрия и развитието на културен туризъм.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница